Среща 6-8 април 2012г - Копринка

Пролет пукнай и след дългата, снежна и студена зима къмпингарския дух вече не можеше да стои на едно място от нетърпение за пътуване и мероприятия на открито. Бяхме решили да се съберем на Павел баня, но предвид големия брой участници, които бяха заявили своето присъствие се наложи почти на края да променим мястото на познатия ни от много предишни сбирки язовир Копринка. Мястото в Павел баня за което се гласяхме се оказа недостатъчно голямо за 50-60 кемпера и каравани, колкото бяха записалите се. В крайна сметка на Копринка се потвърдиха опасенията ни за по-голямо участие и преброяването регистрира 71 кемпера и 22 каравани дошли на сбирката. Още в петък вечерта на брега на язовира бяхме оформили солидно къмпингарско село с няколко квартала.

Нощта беше чудесна и без много-много помайване всички вече бяха на къмпингарско-развлекателна вълна край кемперите и караваните.

Имаше мероприятие от страна на арабските шейхове за попълване на харема,

но всичко приключи само с хубава наздравица

и печените яйца на Другаря.

На сутринта язовира беше прекрасен,

а и времето въпреки негативната прогноза беше съвсем в крак с чудесното ни настроение.

Още от сутринта се започна с радостта от дългоочакваните срещи и сладките раздумки.

А най-малкия член на форума в момента само кротичко се прозява под галещите лъчи на пролетното слънце. Помним как и Илиян беше такова малко бебе, но вече е станал голям батко.

Редом с това си вървяха и забавленията по интереси - едни с лодка и риболов

други с умалено чудо на техниката,

а към най-големите играчки може да причислим и това бижу.

Любителите на двете колела изобщо не чакаха подканване за да влязат в действие - кой на ляво,

кой на дясно,

кой по на далеч.

Имаше всякакви варианти, че даже и моторизирани.

А накрая на по-серизния велопреход следваше и приготвяне на специална напитка.

Язовира беше все така красив и спокоен и осеян с рибари.

Който е хванал риба - пържи,

който си има деликатеси - действа с тях,

а майсторите на пържолите показват и мурафети.

Децата от своя страна са във вихъра на забавленията.

Бърз поглед към пиратския лагер

и веднага се вадят хвърчилата за да се улови излезлия ветрец.

Големите пък се забавляват с техните си играчки. Данчо влиза в ролята на контролер за солара.

А на Вик кемпера се сдобива с нова радиостанция.

Петьо Попов пък отваря сергията на дългоочаквания базар,

където има интересни неща и за малки

и за големи

и в крайна сметка доста хора се облагодетелстват с понещо новичко в оборудването.

Останалите в това време бистрят въпроси за кемперизма и пътуванията.

Наслаждавайки се на красивия залез така и не усетихме кога деня се изниза.

Този път не можахме да се съберем всички заедно на обща трапеза. Въпреки добрите намерения и многото направено от бургазлии в тази насока просто бяхме много. За сметка на това приложихме друга стратегия. Имаше обособени спонтанно локални групички от по няколко кемпери и каравани, а общуването ставаше като си ходехме "на гости" между тях. Практически тази тактика се оказа много удобна, защото така всеки има възможност по-лесно да общува с много повече хора.

А културната част от програмата бе открита с четене на книжка от Васко.

А ето го и бат' Петьо в действие, но без фотоапарата.

Цялата забава нямаше как да мине без Вълко

И чудесната заря с която ни радва.

Освен всичко друго имахме и рожденник - Боби,

а това бе подобаващо отпразнувано с дискотека

и заря

Така в забава и веселба премина цялата вечер, а на сутринта язовира отново ни очарова в цялата си прелест.

Този ден също беше празник - Цветница. Първо се започна с прекадяване с тамян

последвано от голямо черпене от всички празнуващи на този ден

Запали се и малък огън, по-скоро от практични съображения за горене ненужни боклуци.

Рибарите продължават неравната борба с много вода в язовира.

Каякарите също се борят, но там предизвикателството е друго.

Домашните любимци не се борят а само се радват на хубавото време и вниманието към тях.

Особено Рекси, който води класацията в това отнощение.

Купона е чудесен и всички до последно се стремят да се наслядят на всичко това преди да трябва да си тръгват.

Снимки за спомен

и сладки раздумки за последно,

а Марчони не пропуска възможността да блесне до чужда булка

Фолксваген-групата се събира за обща снимка

Запалени от техния ентусиазъм и други си правят снимки за спомен.

Някои са поизхабили акомулаторите и се нуждаят от ток,

което се за жалост създава проблем и въпреки разходката наоколо се налагат по-серозни мерки.

Като за десерт Боби - нашият голям ентусиат-риболовец, заедно с двама други рибари се оказва на близкия понтон в момента в който той се откъсва от брега и остава закотвен на прилично разстояние навътре в язовира.

Добре, че имаше добър човек с лодка наблизо да помогне за разрешавана не проблемната ситуация и да благополучно да докара до брега понтонокрушенците.

Следобяда вече почти всички си бяха отпътували и останахме само няколко кемпера за още една вечер,

а накрая язовира остана така да ни чака за нови срещи и мероприятия.