Среща 5-7 октомври 2012г - Червен

Ето че най-после дойде време за дългоочакваната есенна клубна среща. Най--запалените са отишли на мястото на сбирката още няколко дни по-рано. Всички сме позитивно мотивирани, заредени с много хубаво настроение и нетърпеливи да се видим със стари приятели и познати, да се запознаем с нови сродни души, да обменим опит, идеи и впечатления за нашите къщички на колела, да обсъдим евентуални бъдещи мероприятия и планове за предстоящи пътувания.

Цялата организация на срещата ни се ръководи от нашия приятел и съфорумец Другаря Василий Кривицки. Благодарение на него за пореден път ще имаме щастието и възможността да се съберем в село Червен - това чудно място в полите на Родопите. Готови сме с багажа още от предния ден, едва изтрайваме да се изтърколи работния ден, мятаме се на кемпера и отпрашваме на там. Времето на път минава неусетно и сякаш след миг сме там на стадиона. Поглед отгоре и застиваме в захлас. Стадиона прилича на яхтено пристанище в което кемпери и каравани кротко са акустирали в очакване на предстоящото мероприятие. Няма време за губене! Един миг и вече и ние сме част от всичко това.

А купона вече е започнал. Наш гост е забележителния музикант и кемперист Васко Кръпката, който само щом докосне струните на китарата и нещо вътре в нас затуптява и заиграва от радост.

Забавляваме се и пеем много известни парчета, а също така има и много импровизации.

Пламен се включва с хармониката и се получава чудесно,

даже много интересно си прартнират с Васко и така неусетно се изнизва цялата вечер сред забава и хубаво настроение.

Редом с това се вдигаха наздравици и се дискутираха най-задълбочено въпроси по най-различно но все интересни теми.

Имахме гости на нашата среще и от Украйнана. Това бяха Александър и съпругата му Лариса, дошли да споделят нашето мероприятие така, както много наши съфорумци се бяха включили пролетта в тяхното мероприятие в Одеса. Добре, че успях тук да хвана и Владо в крачка докато разправяше поредната лакърдия, защото след това така го грабна купона, че очите му не видях.

Освен възрастните и децата веднага влязаха в крачка с забавленията.

Всеки си намери почти светкавично съмишленици за игра и вече по навик без да смущават възрастните се отдадоха на собствените си интереси.

Нощта отмина неусетно, а на следващия ден още от рано хубавото време и приятното есенно слънце ни извадиха на вън. Както казват деня се познава по заранта. И така с под звуците на чудесна българска народна музика забавата отново започна.

Часове наред гайдаря Стефан Янев и гласът на Родопите Любомир Петов ни радваха със своите песни и музика.

После пристигна отец Йордан

и полека - лека преминахме към същността на една изненада, която много романтичния Вълко беше решил да се случи именно по време на нашата есенна сбирка.

След 37 години съвместен семеен живот Вълко предложи на неговата любима Снежка да се венчаят и да се врекат във вярност и пред Господ. Изненадата беше много неочаквана и Снежка едва не припадна от вълнение, но прие предложението

и веселбата започна с дружно хоро от малки и големи.

След това отец Йордан ни поведе към църквата "Св. Илия" , където първо младоженците щяха да бъдат кръстени, а след това и венчани.

Всички поехме към църквата под любопитните погледи на хората от селото, които искрено се радваха на случващото се. Даже още в движение приобщихме и тепърва идващите на сбирката съфорумци.

Снимка за спомен пред вековното дърво в центъра

и ето че сме вече пред църквата.

Не след дълдо всички сме се събрали там в очакване,

главните виновници за всичко това са готови и започва църковната служба.

Всичко е много красиво, вълнуващо и магично.

Отец Йордан прочете нужното от библията

и водени от своите кръстници Галя и Василий, Вълко и Снежка приеха християнската вяра

След това много бързо шаферките изпълниха своята роля и булката вече беше натъкмена и забулена, готова за следващия ритуал.

Отново заедно със своите кумове Галя и Василий младоженците застанаха пред Господ за да дадат своя обет за вярност .

Слушайки внимателно напътствията на отец Йордан

и казаното в библията

кумове и младоженци извършиха светото тайнство венчание.

Вече венчани младоженците застанаха пред олтара за своята първа сватбена целувка .

И тогава Вълко отново изненада всички, като тържествено даде своето сърце на Снежка да го пази и да се грижи за него.

Накрая всички излизайки от храма се почерпихме за здраве и късмет със залче с мед от прекрасната сватбена пита.

За да им е сладък живота на младоженците

и на кумовете,

а и на всички останали приятели и гости, споделили тази радост.

Снимки за спомен до храма

и тръгнахме обратно да празнуваме

с кръшно хоро през цялото село.

Нататък клубната среща продължи с много забава, веселие и разбира се нужното внимание към приема на нови членове на "Волните пиячи" .

Кмета на село Червен ни посети,

поздрави ни и взаимно си пожелахме много успехи и ползотворно сътрудничество и за в бъдеще.

Още няколко снимки за спомен

и една малка изненада - Жоро без да подозира е спечелил някакъв облог и Емо (beduin) тържествено му връчи печалбата.

Като си заговорихме за постижения и награди не може да пропуснем нашите медийни звезди Митко и Краси, които достойно защитиха рибарската чест на форума, както е видно от пресата.

Освен това на сбирката имаше много приятни емоциина маса

и на сянка.

Момичетата репетираха техники от художествената гимнастика, докато момчетата наблягаха на футбола,

а всички дружно се забавляваха на народна топка

Предварително анонсирания турнир по табла все пак се състоя въпреки закъснението.

Имаше и специална награда, но така и не разбрах кой я спечели

Имаше и други ентусиазирани майстори на пуловете и заровете.

Някои се возеха на скутери,

а други возеха колички.

Ето това беше най-малкия учасник в срещата - само на половин годинка.

А ето това бяха може би най-големите ентусиасти-кемперисти на срещата - Нина и Ники. Те двамата самички бяха наели кемпера, който виждате зад тях и Нина без никога преди да е карала подобна машина сама с 4-годишния Ники бяха дошли на срещата и споделиха, че са много запалени и се чувстват страхотно от преживяното.

Това е малката голяма Кари, която до последно отстояваше своята независимост и въпреки нападенията от страна на Жоро екипиран с ръкавици успя в крайна сметка да го перфорира.

Това пък макар да изглежда голямо е едно малко момиченце,

а ето и верните стари приятели Боби и Сара.

Привечер всички се събрахме за обща снимка

и направих няколко, защото при толкова много хора все някой липсваше.

Вечерта децата с помощта на Коцето подредиха голям огън,

който наистина стана огромен

и много, много топлещ.

След това благодарение на Марчони можах да се кача нависоко така, че да обхвана в снимка целия ни лагер.

До късно през нощта седяхме край огъня на сладки приказки омагьосани от неговата топлина и очарование.

А Вълко междувременно ни зарадва с една чудесна заря.

На следващата сутрин пак Вълко разхождаше японското знаме. Някаква символика има в тая работа, не знам сещайте се.

Съвсем случайно се оказа, че си имаме импровизиран отбор жълта фланелка

и една много магнетична лодка. Да не реши човек да се снима с нея.

Веднага идва още един мераклия и се намества и той в кадъра,

след това и още мераклии - сещам се за лафа "тримата танкисти и кучето" - Жоро май най-пасва за ролята на кучето, пък и нали се оказа, че с Кари си допадат ...

Групата продължава да нараства

и още

докато накрая се стигна до тук.

След това дойдоха от телевизия Европа за да отразят нашето мероприятие.

А накрая по инициатива на Другаря всички на колене и с минута мълчание почетохме паметта на нашия съфорумц Вася Ганев, който неотдавна напусна този свят.

Накрая всички дружно се събрахме и хванати за ръце си взехме довиждане и си обещахме да се събираме отново и отново, за нови и все по-вълнуващо и зареждащи с позитивизъм мероприятия.

Накрая искам да благодаря на всички станали по един или друг начин част от цялото това мероприятие, че със своята положителна енергия и хубаво настроение спомогнаха всичко това да се стане реалност.

Благодаря на Вълко и Снежка, които споделиха с нас радостта и забавата на техния съкровен празник.

Най-вече искам да благодаря на нашия гостоприемен домакин - Другаря Василий Кривицки, който с много усилия и средства спомогна всичко това се случи, да е така вълнуващо и запомнящо се, да ни радва и забавлява.

Благодарим ти от все сърце Васко! Бъди жив и здрав, все така позитивен, земен, радващ се на живота и заобиколен от все повече и повече истински приятели!