Среща 12-14 април 2013г - Копринка

След дългата и студена зима с голямо вълнение и трепет очаквахме пролетната клубна среща. От една страна беше мерака да излезем сред природата, от друга желанието за срещи със стари приятели и нови запознанства. И така всеки според възможностите си и времето стегна багажа и потегли към станалия ни любим за сбирки язовир Копринка. Наближавайки спираме да заредим гориво, а жената на бензиностанцията удивено разпитва какво се случва, защото до момента видяла да минават от там стотици кемпери и каравани. Обясняваме набързо и потегляме, защото вече сме с усещането, че изтърваме купона.

Първото ни впечатления пристигайки на място потвърждава съмненията. Навсякъде до където ни стигат погледите виждаме кемпери и каравани, звучи музика, има караоке, танци и повсеместна веселба. Настаняваме се набързо отпред до водата.

Е, не пропускаме малко да побоксуваме в нашенска си традиция и да претеглим възможността язовира да ни залее докато спим, но това много бързо отминава и се гмурваме в забавата, а тя кипи с пълна сила.

Прически и усмивки имаше всякакви,

и другарски прегръдки,

и наздравици,

още двама рожденници,

и много романтика край огъня.

А на сутринта бяхме приятно изненадани от пролетта наоколо.

Макар и в далечината да се белееха все още снеговете, настроението и забавленията си бяха почти летни. Още от рано-рано се понамокриха лодките,

че май и гонка имаше - "хвани ме ако можеш" .

Който си има двигател - глисира,

който няма - гребе.

Който не си е вързал кукичките навреме - действа в движение,

а комшиите се канят да карат водни ски.

Иначе лодките стават и за разходка на децата,

че даже има и опашка от чакащи.

Накрая приставане

и трудно излизане на сушата,

но май не е заради големия улов.

Затова Боро си има рецепта - "едно между две" .

Който има фурна - си пече в нея,

Който си няма - върти пилета на газовия грил.

Баш мераклиите действат мързеливо и на дървени въглища.

А ей така се прави чеверме.

На завет и на сушина,

с периодично намазване и автоматика следяща за равномерното печене.

Накрая идват салатката,

гарнитурата,

и питката.

За който обича бобец - гърненцето къкри изкушаващо,

а за десерт - толумбички

Дали са били хубави си личи по празната тава,

а ето и рецептата за който му се прави.

Междувременни кабелния оператор не спи , а действа.

Данчо също е запретнал ръкави по същество,

а на който му е изгоряла крушката - си я сменя.

Ей го и на Марци склада

и алъш-вериша,

а това е прикачен инвентар за екстри

Не минахме и без мотори.

а и велосипедите не останаха по-назад.

Имаше и художници с асистенти

и първи стъпки в бентостроенето.

А това са май участници от конкурса "зелена шапка"

След това както беше обещал Илия (IceMan) имаше много забава за децата.

Това е Рая ,

Марти вече доста е пораснала,

а ето и едно заблудено бебе дето си търси майка-кърмачка

Малката вече пораснала дама Хаджийска

определено беше решила да пебори колелото.

Други се забавляваха с домашните любимци.

Сара - кротка и спокойна както винаги,

а Рекси - голям немирник.

Хубавеца от Варна Неро, след като неволно по моя вина събори една маса е още по-послушен и хрисим,

а това е Кари - малката, попораснала дъщеря на Герда.

Е имаше разбира се и няколко представители от най-малките, но също много готини и послушни.

Така помежду нещата ни посети хейха дето си търси ханъми

и папа Другарий I-ви,

а и папараци имаше.

Вечерта времето малко се поначумери,

но това изобщо не попречи на дечурлигите да измайсторят скаутския хляб. Започва се със събиране на съчки за огън,

замесване,

малко отборни игри,

печене

и накрая - доволни от получения резултат.

Всички казаха, че е много вкусно.

По залез е много удобно за снимки с велосипеди.

А и без тях пак красотата беше опияняваща.

Природата ни подари разкошен залез,

окъпан в злато и очарование

След това вечерта забавленията продължиха

и край масите

и в "дискотеката" - с музика, песни, танци

и вокални изпълнения

А това е новия девиз на Любо Тодоров.

В неделя времето отново беше на наша страна.

Тъй като се бяхме разпръснали на няколко места по протежение на язовира нямаше никакъв шанс да обхвана всичко в една снимка. Ето изглед от централната част,

поглед отгоре

Това са май два фолксвагена, които не си говорят ;-) ,

Владо отпрашва на някъде

и поредица от кадри на настанили се кемпери и каравани по протежение на брега

Имаше кемпери и каравни и по поляните в близката горичка

Снимка за спомен,

а ей тук нещо пак философствам

Това е нещо като бърз портрет със случайна чешма. Така става като се опитваш да избягаш от обектива, но пак те хваща.

Най-запалените фенове на формулата не пропускат да я изгледат.

Който има намерение да пътува си прави планове

който не - рисува.

От язовирната стена се виждаха около половината от присъстващите.

а това изглед от горичката.

По статистика изброих общо 114 кемпера и каравани. Имаше хора и с палатки, и в близкия хотел, а и много които дойдоха само с коли за няколко часа да се включат в мероприятието. Е накрая за съжаление се наложи една кола да бъде откарана на ремонт, но се надяваме скоро да е отново стегната за теглене на караваната.

След това въпреки , че не ни се тръгваше малко по малко редиците оредяваха

и накрая останаха само няколко кемпера, които щяха да си тръгват на следващия ден.

Така много бързо, но същевременно много пълноценно и зареждащо измина и тази клубна среща. Видяхме се с много приятели и любими муцуни, запознахме се с много нови кемперисти и караванджии. Забавлявахме се много, а и свършихме полезни неща.

С благодарност към всички, които се включиха и допринесоха за това незабравимо изживяване - До нови срещи приятели!