Среща 11-13 април 2014г - Гарваница

Зимата неусетно се изниза, дойде пролетта, а с нея и мерака за пътувания, и сбирки на открито. Водени от нестихващия къмпингарски дух слагаме началото на поредния пътешественически сезон. Този път за пролетна клубна среща се събираме край пещерата Гарваница. Най-големите мераклии сме на мястото още в четвъртък вечерта. Пристигаме късно и всичко върви по вода и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Макар всяка година да имаме късмета да вали на дъжд по време на клубните срещи, тази година времето е особено настървено в тази насока. Въпреки дъжда настоението е супер. Нас един дъжд не може да ни спре пък и какво разбира той от кемперизъм. За кемперистите жаждата за пътуване и хубавото настроение са на преден план.

Тук специално от мое име и от името на всички участници искам да изкажа благодарност на Наско Трифонов за идеята, съдействието и цялата организация която направи за провеждането на клубната среща. Наско, сърдечно ти благодарим!

И така в петък сутрин импровизирания лагер малко по малко започва да се пълни.

Жоро е особено щастлив, че е имал възможността макар и за малко да покара едно бижу. Следват много споделени емоции, мераци и впечатления.

И понеже не върви да си без гараван на Гарваница имаме и човек отсрамил компанията и в това направление. Друго си е да ти е кацнал гарван на кемпера. Другаря както винаги ни изненада приятно.

Иначе самата пещера е самобитно творение на природата - издълбана е от водата в карстовите скали, като огромен пясъчен часовник, чиято фуния е с дълбочина към шейсет метра.

Най-големите мераклии са се разположили в непосредствена близост до пещерата.

В нея се слиза по метални стълби, които по всеобщо мение не са мислени да издържат много посетители, затова се редувахме на малки групи от по няколко човека.

Видяното и почувстваното за пореден път ни доказва майсторството и гения на природата.

Който си носи осветление може да продължи и по тунела в дъното водещ към подземна река. Някои видяха реката, а други възпрени от нежеланието да се увъртят до ушите в кал само чухме шума на водата.

Въпреки дъждовния дух витаещ наоколо от време на време спираше да вали

и малки и големи веднага яхваха двукилесните превозни средства, които имаха.

А ето и най-малката участничка на сбирката, която се чувстваше страхотно.

По-големите деца междувременно се забавляваха с летящи чинии, топки и каквото им попадне,

а порасналите с много по-сериозни летателни съоръжения - квадрокоптера на Другаря - уникална машинка с огромни възможности.

Даже имаше и ефектен полет с дим.

На децата разбира се очите им станаха като понички впечатлени от чудото на техниката. Всеки искаше да го види, пипне и да си поиграе с него.

Благодарение на него, на снимките и клиовете, които прави можахме да се видим отвисоко, да се почувстваме като птица в полет.

И така след прецизно заснемане, описване и преброяванепо сники и наяве за целите на статистиката установихме че сме се събрали 75 екипажа с кемпери, каравани и палатки.

Когато облаците се разкъсаха и пекна слънце всичко си дойде на място.

За колегите в нужда Марци се беше постарал да подсигури необходимото.

В събота следобед от фирма "Винал" ни направиха чудесна презентазия на вина.

Изпълнителния директор на фирма „Винал” Росен Даскалов ни изнесе много интересна и поучителна лекция за виното, за процеса на производство, за качествата и особеностите на всичко свързано с него.

За ценителите на виното беше предоставена възможност за дегустация на отбрани сортове вино, отличени с награди и международни отличия.

Те отдадоха попочитта си към виното с чаша в ръка

а най-сериозните - с две.

Имаше много наздравици и чудесно настроение,

дори децата опитаха.

Паралелно с това тихичко къкреха гърненца с боб - всяко по своему чаровно и носещо изкушителен аромат.

А това е уникалната много функционална печка-барбекю на Тони, която предизвика доста мераци на много от виделите я.

Следобяда децата понаспали се, отпочинали, изпълнени с нови сили за игри и предизвикателства започнаха своя игрален маратон. Първо беше състезанието по ориентиране, в което имаше участници от най-различни възрасти и положение.

Щаба отчитащ финиширалите и резултатите беше строг и справедлив.

Накрая всички участници получиха вафлена награда и участваха в снимката за спомен.

Нататък забавата продължи с надпревара за построяване на най-висока кула.

Макар да беше забавление за деца и възрастните се включваха.

Имаше много паданя и изграждания на кулите, а накрая Илия гледа, мери и заключи че всички кули са най-високи.

Следващото забавление беше играта на дракон, който трябва да си хване опашката.

Много участници се включиха, много глави и опашки се смениха,

даже и кучетата искаха да се пробват.

След като така и не се разбра дали главата или опашката на дракона е по-бърза и по-находчива надпреварата прерастна в музикален стол. Колкото и да е нетипично за тази игра най-често при спиране на музиката оставаха по няколко празни стола.

Така и не разбрахме някой дали спечели , но имаше много награди.

Нататък с настпването на вечерта дъжда отново ни навести, но не помрачи чудесното настроение. Макар сгушени, кой под тента, кой във фортцелт си изкарвахме чудесно на сладка раздумка. Лично за мен бе голямо удоволствие макар и за малко да съм част от врачанската компания и да се насладя на чудесния рецитал на Тони.

Имаше и голям огън с много музика и танци край него.

На следващата сутрин малко по малко започвахме да се оправяме за тръгване. Направихме си обща снимка,

обещахме си да се съберем отново,

а за изтървалите общото снимане имаше специално снимане така, че и те да се включат в историята.

И така полека лека си стягахме багажите, взимахме си довиждане и се отправяхме кой към дома, кой към близките забележителности.

Посетихме уникалните Крушунски водопади

докоснахме се до магичата сила и очарованието на природата, на водната красота и безбройните тераски и водоскочета които реката гальовно обливаше.

Снимахме се за спомен и хвърлихме монета с обещание някой ден отново да се върнем по тези места.

След Крушуна посетихме Деветашката пещера - уникално природно съотворение. Една от най-големите в Европа тя е внушителна по колорит и размери.

Разхождайки се под огромните и сводове много точно почувствахме колко дребни и незначителни сме и колко велика е природата.

Беше уникално и неповторимо изживяване.

Така заредени с много позитивна енергия и прекрасни спомени си тръгнахме към дома. Макар срещата да отмина неусетно бързо остави у нас чудесни спомени и изживявания, донесе ни много нови приятели и бъдещи мераци за нови сбирки и пътувания.

Накрая искам да благодаря на всички, които се включиха в тази клубна среща и спомогнаха тя да бъде такава, да изживеем незабравими мигове заедно, да натрупаме прекрасни впечатления и нови познанства.

До нови срещи приятели!