Среща 10-12 октомври 2014г - Копринка

Есента вече е край нас, нашарила в красиви багри природата. Отпускарския сезон е отминал, по-сериозните пътувания и почивки са приключили и ... е съвсем време за нашата клубна сбирка. Сред чудесната омая на този прекрасен сезон край язовир Копринка се събираме стари и нови приятели от всички краища на страната, обменяме опит и впечатления, кроим бъдещи планове и пътешествия.

Тук, в началото на моя разказ първо искам да изкажа благодарност към всички участници в тази клубна среща, на хората пълни с ентусиазъм и жизнерадост, които дойдоха, на всички къмпингари и пътешественици, които със своята енергия и настроение, със своя неповторим дух, забавления и жажда за живот направиха това наше спонтанно мероприятие едно вълнуващо изживяване оставило незабравими спомени и прекрасни впечатления в сърцата ни.

Благодаря ви приятели!

И така най-големите ентусиасти бяха дошли и започнали сбиката още в сряда. Споделяйки как се забавляват още повече подклаждаха желанията и нетърпението на останалите мераклии. В петък вечер по-голямата част от групата вече се бе събрала, като до късно вечерта пристигаха екипажи. Ние макар да имахме планове за по-ранно включване успяхме да стигнем едва по тъмно. Въпреки многото кемпери и каравани си намерихме местенце сред дърветата. На сутринта гледката беше прекрасна - навсякъде есен и тук-таме кемпери и каравани.

Освен сред дърветата имаше и цяла поляна осеяна с кемпери.

Отрано нуждаещите се можеха да се включат в алъш-вериша с Therford и разни други полезни продукти.

Времето беше чудесно. Всеки по свой начин се наслаждаваше на разкошното циганско лято. Кой на сладка раздума

кой на по чаша пиво

а най-запалените в таблата си бяха спретнали и дълговговаряния турнир. Играта бе спортсменска и с много вложено удоволствие от учасниците, но кой спечели ... Май в такава ситуация печелят всички.

Аз лично половината ден обикалях лагера. От една страна исках да се видя с всеки дошъл от друга трябваше да се постарая в името на статистиката да изброя членската маса. Не знам до колко добре съм се справила със задачата, но в крайна сметка в резултата на неколкократно броене, описване и добавяне заключих , че сме се събрали 109 екипажа - 86 кемпера, 22 каравани и една палатка. Може и да съм отървала нещо. Помежду тези процедури вероятно и други неща са ми убягнали, но успах да хвана готините усмивки на Вълко и Снежка,

и интересната презентация на новото мобилно кемпер - оборудване на Другаря в стила "от пиле мляко".

Имаше и демонстрация на живо на качествата на отделните уреди в името на което Боро си жертва ламарината за печене,

а за жертви от типа дървен материал проблем нямаше.

При всичко това гарвана зорко наблюдаваше от високо случващото се, а пиратския флаг се вееше гордо при всеки полъх на топлия есенен вятър.

Междувременно се обсъждаха какви ли не технически теми за благоустрояване на мобилните къщички от вида как да се сложи теглич,

как да се поправи този или онзи уред или пък просто "крадене" на ноу хау за добавяне на още някоя и друга благинка или комфорт в мобилния дом. Децата се размазаха от кеф. Цял ден лудяха нагоре-надолу, измисляха какви ли не забавни игри, но като че ли най-серизно внимание отделиха на плетенето с ластички.

Всички бяха страхотни - бодри и жизнерадостни, кипящи от енергия и винаги във вихъра на забавата. По личицата им грееха закачливи мимики и лъчезарни усмивки. Лично аз много се впечатлих от трите сестрички, които бяха като тризначки и във визията и в поведението.

Ники също беше в особено весело и открито настроение, като за голяма моя изненада бе излязъл от кемпера, лудуваше навън с другите деца и нямаше нищо против да го снимам.

В късния следобед игрите прераснаха в организирано забавление. Под стройната организация на Илия се проведоха няколко игри в които с огромно удоволствие се забавляваха и малки и големи.

Първо беше построяването на най-висока кула с подръчни материали и за ограничено време.

Имаше много активно учатие и помощ от страна на възрастните, защото предвид идейните проекти и височина на кулите беше важно да се обезпечи сигурностт на околните хора и кемпери. В крайна сметка се построиха три много високи кули, но коя беше най-висока така и нямаше как да определим.

Оказа се че диференцирането на отделните отбори е много трудно, а още по-трудно е заснемането им, затова ето само някои от участниците.

Нататък игрите продължиха със събиране на жълъди, листа и направата на картини от едтествени материали.

Имаше няколко идеи, но до завършен вид стигнаха дървената къща

и тематично избрания според сбирката кемпер.

Нататък нещата продължиха във вихъра на музиката и забленията с играта "музикален стол".

Надпреварата беше много оспорвана, с много ентусиазъм и хъс от страна на учасниците, а на моменти и с гъвкаво регулиране на правилата в името на общия мир.

Съвсем на финала борбата беше много сериозна

и в крайна сметка се излъчиха двама победители.

След това имаше чудесна торта послучей рождения ден на Ивчо.

Пяхме "Happy birthday"

и накрая имаше масово духане на свещите. При толкова много деца нямаше как поне половината да не се включат и да подкрепят рожденника.

За края на детската забава имаше импровизирано кино на открито.

Въпреки нестихващия мерак за забавления и игри в един момент трябваше децата да прехвърлят своето внимание към Сънчо.

За възрастните вечерта продължи спокойно и вълнуващо кой край масите, кой край лагерния огън.

Най-неуморните деца не се предаваха на съня и продължаваха да изпитват издържливостта на хамака,

а най-темпераментните се хванаха на хорото.

Като десерт на вечерта бяха магнетичните изпълнения с китара край огъня на Тони Танков. Това нямам думи да го опиша. То трябва да се почувства на живо, да се преживее. От сърце си пожелах да имаме още много такива случеи. Благодаря ти Тони за невероятното изживяване.

Така много бързо и вълнуващо под закачливия поглед на есенната луна се изниза и този ден.

Неделята също беше прекрасна - хубаво време, красива природа, чудесни хора, но и ден за отпътуване. Навсякъде витаеше чудесно настроение, но полека-лека се стягаха и багажите.

Навсякъде наоколо имаше много гъби и гъбарите подобаващо се представиха. Имаше събрани най-разнообразни видове гъби. И аз брах, но ... само толкова, за адет и после гъбите на боклука. Твърде много риск има според мен в тая работа.

Иначе рибари имаше много, но улов не видях.

Даже наш Боби се пробва, но рибите бяха или много сити или по-хитри.

Виж Рекси нямаше проблем с улова,

а този хубавец Съни след като цяла нощ е лудувал самоотвержено охраняваше караваната.

Язовира беше прекрасен,

а най-мотивираните за разходка с лодка успяха и да реализират своята мечта.

Неусетно денят превали пладне. Този път в суматохата пропуснахме да си направим обща снимка за спомен, но накрая набързо преди да отпътуваме успяхме да направим едно традиционно хващане за ръце с обещание за нови срещи и събирания.

Така много положително заредени, насъбрали чудесни впечатления и спомени си тръгнахме към дома. Макар срещата да мина бързо остави у нас много вълнуващи и незабравими спомени, много прекрасни изживявания, нови приятелства и планове за бъдещи мероприятия.

Отмина и тази клубна сбирка, но ще има и следващи.

До нови срещи, приятели!