Среща 29 април - 1 май 2017г - Копринка

Пролет пукна, а къмпингарския ни дух не го свърта на едно място. Отново се насочваме към язовир Копринка, място станало традиция за клубните ни сбирки. А традициите трябва да се уважават.

Първо искам специално да благодаря на Милчо Габровеца, задето се нагърби с организацията на поредната ни клубна среща. Жив и здрав да си Милчо, че отново ни събра да си починем, да се повеселим от сърце и да си скътаме едни такива прекрасни спомени, които да ни радват и дават опора в трудни моменти.

Повечето екипажи пристигат на мястото в петък, но има и такива, които са там от няколко дни. Ние успяваме да се включим в събитието чак късно вечерта, когато поляните вече са пълни и почти всички спят. То и на мен ми се беше приспало от друсането по магистралата, но крепя фронта. Жоро обикаля поляните, чуди се къде е най-добре да се настаним. Накрая просто се настанихме на едно празно място и това беше. На следващия ден като станахме се оказа че макар и нацелено в просъница мястото си е супер и няма да го сменяме каквито идеи имаше предната вечер.

И така навсякъде по поляните масово са плъзнали кемпери и каравани.

А децата без да чакат подканяне тренират в игрите усилено.

В близката до язовира област също имаше немалка група кемпери и каравани, които освен на удобството от близоста на водата се радваха и на прекрасна гледка.

Впечатлих се там от едно многофункционално ремарке с вграден санитарен възел,

а язовира беше тих и спокоен очаквайки мераклиите да го превземат.

Имаше разбира се и ентусиасти в тази насока.

А ей тези събратя с голямата лодка не можахме да ги видим лично, защото когато обикаляхме те някъде бяха отишли.

Някои деца усърдно изучаваха релефите на терена и принципите на офроуда.

а в тревата и на припек кротичко се спотайваха ей тези хубавици.

За нуждите на статистиката този път не описвах в тефтер колко кемпери и каравани съм видяла, но след съботния оглед и сумиране на преброеното по поляните и край язовира цифрата беше - 113 екипажа.

Иначе из лагера кипеше бурен живот - обсъждаха се проблеми, споделяха се интересни истории, разправяха се лакърдии.

Владо, много успешно при това даваше напътствия на младежта кое и как,

"старите кучета" доволно наблюдаваха отстрани самоотвержената работа на мераклиите.

И така докато Илко си опъва форселта Илийката използва възможността да покаже медала от сутрешния турнир на табла. Да си призная честно аз така и не разбрах , кой точно е печелившия, но и турнирите продължаваха.

Имаше и други забавляващи се,

каране на каяци,

а Владо тренираше за пътя на пилигримите.

Тийнеджърките се оказаха по-срамежливи от горските цветя

Там сред дърветата в гората беше палатката на Тони Танков, който въпреки невъзможността да си докара караваната бе решил да се включи в сбирката и бе направил сума приготовления в последния момент така че всичко да е както си трябва.

Лично за мен китарата и начина по който Тони успява да и извади душицата най-много ме изкефи. Само заради това си заслужаваше идването. Рядко срещам хора, които да могат така искрено и непринудено да накарат душата да затанцува. Благодаря ти Тони за магията на музиката, която ни поднесе!

Късния следобяд дойде и най-очакваното от децата - а именно игрите. Те бяха много и най-разнообразни. Ето го и главния виновник за детските радости и забавления.

Следва уточняване на правилата

и напред ...

Купон без вувузела не е купон.

а според последните модни тенденции ей това беше най-харчената прическа.

Малката водеща чудесно се справяше с микрофона,

ей ги и ложите ,

и публиката с най-добра видимост.

За някои от игрите буквално се пилеха гуми преди старта от нетърпение.

Освен за бързина се проверяваха и техническите умения на участниците.

Не пропуснахме и бягането с чували

и музикалния стол, който бе възприел формата на конус поради липса на достатъчно удобни столчета, а и за да бъдат максимално затруднени участниците.

Играта с бирените кутии като че ли най-много запали страстите за победа

имаше и разочарование от пропуснати попадения.

По едно време част от топките поизчезнаха

и следваха преговори за връщането им в играта.

По-големите допълниха забавата с един волейбол или нещо подобно.

Към края за компенсиране пропуските на децата в играта бяха включени и мамите със скачане на въже

и въртене на обръч .

А татковците трябваше да премерят сили в мятане на стрелички и правене на лицеви опори, на които Миро Чобанов даже и пляскаше с ръце.

Накрая логично дойде и момента с наградите. Специална благодарност на онези, които осигуриха наградния фонд и допринесоха за това децата да бъдат щастливи.

Медали и награди имаше за всички

и за най-малките.

За мен най-трудно се оказа да направя обща снимка на медалистите. При толкова много интересни неща и лакомства викането за заставане за снимка директно се хлъзваше покрай ушите.

За сметка на това по време на игрите успях да си открадна няколко детски портрета.

След това се започна с барбекютата и трапезите

И младежта активно участваше в трупането на опит,

че даже и във Фейсбук ги изтипосаха.

Нататък всичко продължи в духа на купона и забавленията, като от време на време преваляваше, че да не нарушаваме традициите. То сбирка без дъжд сбирка ли е? Заради тоя дъжд изтървах част от забавата в Милчовеия форселт. А накрая, за една бройка да ме оставят да спя пред кемпера.

На следващата сутрин нямаше и помен от дъжд,

Но хубавото време за жалост бе помрачено от неприятни емоции. През нощта някой беше откраднал трите колелета на Добри от Горна Оряховица и грубо, вандалски бяха нарязани гумите на колата на Миро Чобанов. Дочухме и за открадната чанта с доста пари и скъп телефон.

Не зная кой е извършителя, но съм дълбоко възмутена и от посегателствата. Иска ми се да вярвам, че при кемперистите и караванджите няма такива случки, хобито ни да е свързано само с положителни изживявания и хубави спомени, но ...

Така всички малко по малко си стягаха багажа и се оправяха за тръгване..

Милчо и този път се отчете с уставно прибиране на форселт.

Накрая Тошко от Русе полека-лека успя да ни събере и да си направим и обща снимка за спомен.

По обед с неохота и ние оставихме пооределия лагер.

Времето мина неусетно бързо, но пък беше много приятно и положително зареждащо. Изкарахме си чудесно, починахме си и се повеселихме. Видяхме се със стари приятели, запознахме се с нови. Беше незбравимо изживяване.

Благодаря на всички, които дойдоха и с присъствието си спомогнаха това хубаво мероприятие да се случи. До нови срещи приятели!

 

 

 

 

 

Всички снимки и материали на сайта са със запазени авторски права.
Използването им без писменото съгласие на автора им е в нарушение на закона за авторското и сродните му права
.
 
Untitled Document