Среща 5-7 октомври 2018г - яз.Копринка

Вече десетина години къмпингари с кемпери и каравани се събираме край язовир Копринка. И тази година спазихме традицията. Точно когато есента настъпва в цялата си прелест, някак непринудено и с благословията на хубавото есенно време се случи и тази поредна наша сбирка. Поради множеството различия в хорските претенции и защото все има недоволни от нещо си сбирките ни вече са в почти апокрифен формат. Така без организация, без препирни и спорове, без опит да се угоди на максимум хора, само с една обявена дата, все пак се събрахме. ... онези на които идеята им допада и които са някак над дребнавостта. Понеже нагласата ми е да наблягам на хубавото и положителното и да неглижирам негативното спирам до тук.

Искам най-сърдечно да благодаря на Милчо, който пое кръста да обяви дата, отнасяйки незаслуженото възмущение на тези, които не искат да идват, но се дразнят от другите, които пък искат :) . Милчо, бъди здрав и щастлив заедно с цялото ти семейство, бъдете все така позитивни и скъсайте от пътуване чудесния ви кемпер!

Има поговорката в която се казва, че пилците се броят на есен та ... и ние се преброихме - 68 екипажа. Както никога до сега бяха основно хора с кемпери и сякаш само, като за цвят и разнообразие имаше 10 каравани и две палатки. Аз толкова ги сметнах, добавяйки тези които съм пропуснала. Ама то така е, след като едни от най-отявлените караванаджии вече минаха на кемпери :))) Да си призная очаквах да сме по-малко и бях приятно изненадана от бройката.

И така в петък точно по залез стигнахме за да се насладим на прекрасната гледка над язовира

По това време повечето хора вече се бяха настанили, а някои бяха дошли още от четвъртъка. Труден беше избора ни къде точно да спрем, защото напоследък май доста сме се поразглезили и все търсим да е по-равно и с по-малка трева.

Е, в крайна сметка се настанихме малко по-встрани и веднаха се започна със сладките раздумки, майтапите и споделянето на впечатления от близки и по-далечни преживявания. Нощта неусетно настъпваше а с нея и по-студеното време. Това обаче хич и не ни уплаши, защото сме подготвени и за къде-къде по-ниски темпераури. Щом студа започна доста осезаемо да ни стяга в хватката си просто се прибрахме на топличко в кемперите и там макар и в по-камерен състав се продължи със седенките докато съвсем се успахме.

Сутринта ни изненада с прекрасна пъстро-жълта палитра и галещите лъчи на есенното слънце

с красивата омая на язовира, който всеки път ни изненадва по своему - наслада за очите и идеална възможност за прекарване времето на открито.

И това ако не е късмет. Това май ще е една от малкото клубни сбирки на които ще минем без дъждец. Така подмамена от красотата и хубавото време, исках да направя една снимка на целия язовир гледан от стената. Водена от стремежа си към това реших да мина напряко през една съвсем нищожна бара и ... така затънах, че едвам успях да спася любимите ми лилави кроксове. Е, от втори опит минавайки по пътя все пак снимката се получи, а за друг път ще знам да не се опитвам да минавам през уж сухото дере.

Язовира този път беше по-нисък от когато и да било. Толкова се беше смалил, че рибарите закачливо накацали край брега му създаваха впечатление за количество.

Кемперите и караваните пък, като едни горски гъбки се бяха белнали по поляните.

Помежду тях раздумките, наздравиците и лакърдиите вървяха с пълна сила.

Сара достолепна както винаги, кротичко се напичаше на слънцето.

Редом с домашните любимци

имаше и местни такива, които не спираха да бъдат хранени, гушкани и обгрижвани по всеки възможен начин.

Някои от децата не спираха да се занимават с тях и така се привързаха, че искаха да ги вземат у дома си.

Голяма изненада за сбирката бяха Роси и Стоян, които прибирайки се от последната си европейска обиколка, на път към дома се отбиха да се видим. Беше страхотно! Да споделяме пресни-пресни емоции и преживелици, вълнуващи изживявания и трепети, мераци за нови пътувания. Това беше може би най-дискутираната тема след кемпера на Владо, който така и не се появи.

Освен това имаше и ремонтна дейност

и кулинария.

Андро ме грабна със соларната фурна, която сам е измайсторил и е не просто идейна и енегонезависима, а и готви уникално.

Рени, надипли едни чудни пиленца

а резултата беше впечатляващ

и повод за гордост

Каубойският боб пък на Ники Венков беше не просто страхотен, а убийствено вкусен.

Илия този път беше сменил кемпера с палатка - еми получи му се, само трябва да свикне да си затваря хубаво прозорците.

Той имаше желание, както всеки друг път да организира забавление за децата, но те така бяха потънали всеки в своето си занимание, че намерението остана без последствие. Сега, бяха доста по-малко и повечето от тях здраво наблягаха на велосипедите.

Някои така усърдно се включиха в подготовката на огъня,

че накрая даже и получиха награда за старанието и помощта.

Така наслаждавайки се на времето и почивката сред природата денят буквално се изпари, а вечерта завършихме с огнове запалени на три места. Романтиката бликаше наоколо, допълнена с приятна музика и хубави емоции.

Неделята литна също така спокойно и релаксиращо, времето много бързо се изтърколи и малко по малко, кой по-рано, кой по-късно всеки хвана пътя към дома. Така семпло и някак неусетно уикенда и срещата отлетяха. Искаше ми се да разполагаме с повече време, но ако е рекъл господ и ако има мераклии пак ще се съберем.

Завършвам отново залезно с пожелание да не спираме да търсим красивото и вълнуващото, да откриваме позитивното, дори когато е скрито, да бъдем добри, макар че често това е по-трудния избор. Може да е наивно, но ... така ми се иска да бъде.