Среща 4-6 октомври 2019г - Копринка

Само седмица след сбирката край Кипилово отново сме на път. Този път отиваме на традиционната ни среща край язовир Копринка. Също по традиция времето е с нас т.е. е облачно и аха-аха да завали. Традициите трябва да се спазват. Може ли среща без дъжд?

Както кротичко си пътуваме по магистралата, съвсем скоро и така очаквания дъжд се появява

а много скоро става така проливен, че чистачките едвам му насмогват. Това е без зачение защото музиката е на макс и нищо не може да помрачи ведрото ни настроение.

Така неусетно се изниза денят, бе заменен от вечерта, а ние успяхме благополучно да пристигнем на поляните краай язовира. Там вече се бяха събрали двайсетина кемпери и каравани и независимо от капризите на времето настроението беше чудесно. Бързо се настанихме и ние и без да се помайваме много-много се присъедихихме към купона.

На сутринта нямаше и помен от дъжд, ама то така и трябва. Всички се наслаждавахме на закачливото есенно слънце, а още доста мераклии с кемпери и каравани продължаваха да пристигат.

По обед екипажите вече бяха петдесетина, а след това съвсем им изгубих края.

Язовирът пък, чаровен както винаги имам чувтсвото, че съвсем се бе обезводнил,

но това никак не пречеше на многото риболовци, които му се наслаждаваха в очакване на мечтания улов.

В лагера пък бушуваха съвсем различни страсти. Бурно се обсъждаха най-разнообразни технически въпроси по возилата - кой какво и как е направил, кой майстор е за препоръка и кой не, време ли е да мислим за нов кемпер и тем подобни.

Нещата не минаха и без кулинарни предизвикателства. От страна на можещите да се справят с подобни задачки имаше чудесно приготвени гозби, а от страна на дегустаторите - голямо удовлетворение.

По някое време Жоро реши да се поглези в близкия ресторант с кафенце. Не че няма как да си го направим в кемпера или пък да се възползва от нечия кафемашина. Просто той така си обича. Въпреки, че заведението беше затворено заради предстоящата сватба удовлетвориха мерака му.

След това дали опиянен от вълшебната напитка или воден от други пориви се впусна да пресича попресъхналото дере на язовира. Добре, че разума овреме заговори и се спря навреме, че иначе сигурно щеше да ни трябва фадрома да го вади от тинята.

След това решихме да пообиколим язовира и да навестим старозагорската група, но точно в този момет не видяхме никой по кемперите.

Смолянската група развяваше чудесен плакат-знаме

а купона и наздравиците вървяха с пълна сила

"Седморката на Блейк" в нашенски вариант успях да увековеча за спомен, да може след време всеки като се види и да си спомни изживяното.

Ванката пък цял ден разхождаше едно колело и омайваше дамите колко е джиджано. То това си е самата истина, но друго си е да качиш някоя готина мадама на колелото,

че даже и главата и замота.

Това да си собственик на съвсем нова тротинетка е сериозна причина да бъдеш умислен дори когато другите играя на топка.

Освен нови имаше и съвсе ретро превозно средство, на което освен за вида можеше да се завиди и за състоянието.

Сред ветераните може да наредим ии Сара, която въпреки понатежалите години чинно пазеше своя кемпер.

Аналогична роля имаше и Бари, който въпреки крехката си възраст от само няколко месеца изпълняваше достойно своята службата.

С настъпването на нощта отново се събрахме на сладки приказки край масите

а по-късно и край огъня.

За да не наспим по-добре почти цяла нощ традиционно дъжда ромолеше по кемперите, а на сутринта слънцето отново ни зарадва със своята топлина и очарование.

Илийката пък беше решил да се погрижи за нашето духовно просветление като ни подари ей такива книжки, за което благодарим сърдечно.

И така времето неусетно отлетя и стана време да си тръгваме. Поляните малко по-малко се опразваха, а времето като че ли натъжено от случващото се отново заплака.

Накрая голяма част от екипажите се отбихме в магазина на Володя за да се снабдим с полезни къмпинг-аксесоари и консумативи.

Така приключи тази наша поредна есенна сбирка.

Благодаря на всички, които се включиха в нея, на всички стари и нови приятели, благодаря за споделените мигове и радостта, за усмивките и незабравимите спомени!

До нови срещи!