Среща 2-4 октомври 2020г - Копринка

Заради една "китайска кашлица" тази пролет не можахме да се сберем, но ... това като че ли само засили мерака ни за есенната сбирка. Наближавайки началото на октомври и нарочените дати вълнението и желанието за кемперуване бяха осезаеми. Така на 2 октомври заредени с много мерак и натърпение се понасяме към любимия язовир и неговите чудни поляни. Пристигаме на заветното място традиционно по късна доба. Нявсякаъде е пълно с кемпери. Пак съм с усещането че идваме последни. Колкото и да бързаме положението е все такова. Следва зарязване на кемпера на сред шосето и юрване от страна на Жоро да търси идеалното място. Какво точно търси и той не знае, но вярва ,че когато го намери ще го познае. Надай се!

Така отлита повече от половин час, след което бивам успокоена, че можео да бъдем на едната или на другата поляна, но той не можел да избере щото му харесвало и на двете места. Прави още няколко тегела, но отново безрезултатно. Май колкото и да не ми се иска ще трябва да се включа. Викам - Ай свий ей тук в дясно, че да не сме на пътя. Той сви и си останахме там за следващите дни.

Нататък нещата се развира доста скоротечно. Извадихме маса, столчета, веднага ни приобщиха към най-близката седянка и като се почнаха едни лакърдии и наздравици ... та почти до сутринта. Пихме, пяхме и се веселихме здраво

На сутринта ... моята сутрин се оказа, че за дугите е почти обяд. Та по това среднодневно време грейнало едно хубаво слънце ще речеш, че е лято. Как само ни изненада този октомври, с хубво време разбира се. Защото можеше и да е с традиционен дъжд, но никой не възразява да се нарушава тази традиция и всички се радват на топлите галещи лъчи на циганското лято.

Веднага се запътих да видя как е положението с язовира. Ами не е никак водно, да не кажа че клони към изчезващо. Огромни площи от оголено пясъчно дъно и там нейде в далечината една локва като за цяр.

До сами нея като майски брмбарчета се наредили ентусиазирани рибари, опитващи се да хванат някоя рибка преди и тя да се е затрила барабар с водата.

Горе точно до пътя се издига интересно съоръжение. Таз лодка била извадена от язовира и я реставрирали за да се снима някакъв филм. Да де ама нищо от това не видяхме. Може би следващия път.

Прекосих все пак огромната пясъчна шир за да стигна до водата за няколко снимки.

И почти без вода язовира пак си е красив.

Нататък нещата продължиха в една доста времеемка и приятна фаза - разходка из лагера че да се видим със стари и нови муцуни, да си споделим кой кво го радва или пък му тежи, да почерпим някои технически идеи от нечие нововъведение или пък идея за интересно място което следва да бъде посетено.

Имаше и разни други интересни неща, като например тематична кутия за съхранение на багаж,

разпродажба на уникална цена

часовници с кемперска тематика по индивидуален проект.

нетрадициооно но много забавно транспортно средство

Имаше и изкушаващи гозби на майсторите кулинари - "Скара ала Гого"

и "Боб ала Ники"

Жоро се опитва да краде занаят, но с тая негова техника май ще си стои все гладен.

Милчо пък понеже вече си няма форселт набляга на картофите и много добре му се получават

а освен това продължават с Попов да кръстосват зарчетата на табла.

Само не разбрах кой точно печели, но важното е участието.

Някои от домашни любимци ревностно охраняваха стопаните си,

а други просто кротичко си подремваха.

По едно време някой ме пита - А колко сме този път?

- А де! Хич не не се бях сетила да броя. Нищо поправям тази грешка и ... за целите на статистиката отброявам 87 кемпера и каравани, че имаше и палатки. Ето малко снимки от лагера за любопитните.

Имаше и един кемпер - цял автобус. Направо ми се завъртя главата като видях как е разтегнат и колко стъпала качваш за да влезнеш в него. Имаше не една а две маркизи, че и гараж за лека кола.

И докато възрастните се заплесват по разни големи играчки децата си играха и се забавляваха по своему благодарение на Илийката и неговите идеи и неизчерпаема енергия.

Правихме си и снимки за спомен че като се съберем следващия път да можем да видим кой колко се е подмладил.

На Вълко времето хич не му се отразява, но това е защото Снежка го слуша и не го ядосва.

А иначе човек за малко да се разсее и веднага се оказва изтипосан с нечий чужд мъж.

Така неусетно деня отлетя. Привечер имаше лека риболовна тренировка.

и кратък курс по бордуване.

Това се оказа едно доста интересно и забавно съоръжение за радост на малки и големи. Само трябва да е малко по-топла водата, че понякога се налага човек и да се понамокри.

Привечер тъкмо се суетим покрай оправянето на вечерята и ... хоп полиция. Ха сега де!

Оказа се че една местна дама е претърпяла странен инцидент. Както си карала по улицата, която много добре познавала защото често минавала по нея и нещеш ли в един момент и претичал камък, че и застанал на сред шосето. Да обаче, дамата нямало как да го заобиколи, защото улицата била тясна а и тя така си била свикнала да си кара и ... се наложило да мине през него. Нещеш ли точно по това време камъкът се изправил и ... и откачил гърнето. Жената беше много ядосана, че така не можело да кара повече и викнала полицаите, защото била убедена, че някой от кемперите е пратил камъка да и прави мизерии. А .... трябвало и някой да и плати ремонта. Добре, че беше Илийката и още няколко човека, които помогнаха да се оправи ауспуха та да може дамата да продължи по пътя си.

Нататък вечерта продължи с огън, романтика и печене на скаутски хляб,

с кино за децата

и с още много приказки, наздравици, забавления и артистично музикална програма за възрастните, като най-държеливите изкараха почти до зори.

Неделята мина пък много набързо. Може би защото повечето хора трябваше по отрано да си тръгват. Основно се наблягахме на почивката и насладата на топлите есенни лъчи.

Все пак отидохме да видим съседите от сбирката на Москвич-клуба, които по някакво съвпадение се събират почти винаги когато и ние. Имаше интересни екземпляри един от които бе определен като култов - ако правилно съм запомнила - Москвич 401

Така приключи тази наша поредна есенна сбирка. Макар и кратко, беше изключително вълнуващо и приятно мероприятие, с много приятни емоции, незабравими изживявания и безценни моменти с приятели.

Благодаря на всички, които се включиха, на всички стари и нови участници, благодаря за споделените мигове, за радостта и усмивките, за незаменимите спомени!

До нови срещи!