Среща 16-18 април 2021г - Копринка

Тази пролет покрай станалата известна и повеместна корона-болест никак не беше ясно дали пролетната сбирка изобщо ще можае да се случи. Че мерак има е ясно, но при обявена национална епидемична обстановка с рестриктивни мерки никак не е благоразумно да се организираме че току виж вместо за гориво и пътувания да трябва да даваме плащаме някоя и друга глупава глоба. Така в момента в който нещата малко се поохлабиха веднага на дневен ред излезе и традиционното пролетно събиране край язовир Копринка. Лошото е че времето беше вече понапреднало, а прогнозата за времето не беше никак благоприятна. Освен това не всеки може да се освободи за толкова кратко време, а и доста хора вече имаха поети други ангажименти. Много мислихме и се чудихме как би било най-добре да стане, така че максимално много хора да бъдат удовлетворени. На всеки му е ясно, че това е много трудна и почти неизпълнма мисия. В крайна сметка макар и прибързано насрочихме сбирката за 16-18 април, защото прогнозата за следващата седмица беше по-неблагоприятна и желаещите за тогава по-малко. Следваха великденските празници, които почти всеки е планувал по своему и риска да отървем и тая година пролетното събиране беше съвсем реален. Затова избрахме "по-малкото зло" и ей ни на в петък следобяд вече пътуваме към любимата ни Копринка.

Невероятно но факт - още е светло когато пристигаме , а там вече са се събрали няколко кемпера. Някои са там от няколко дни, изчакалии са търпеливо да се извали и ей на посрещат ни на сухо и с усмивки.

Жоро не е така ведър, защото на плещите му тежи сериозен ангажимет. Трябва да избере къде точно да паркира кемпера. Възможности много, а изискванията са още повече. Не стига това ами и аз никак не мога да съм му от полза, защото този път отказах да участвам в това мероприятие и оставих всичко в неговите ръце.

Докато той се бори с тази нелека мисия правя лек обход на района да разгледам какво е положението. Точно от другта страна на пътя в част от боровата гора, която вече не е гора изграждат къмпинг. Начинанието е много сериозно подхванато и поне така погледнато отстрани изглежда доста обещаващо.

Наближавайки язовира веднага се забелязва колко е пълен. До сега май така не сме го виждали. Даже има две три палатки, които водата е заляла, а пред някои кравани е стигнала до гумите.

Това разбира се не е попречило на мераклиите и малко по-нагоре има обособени няколко лагера с каравани, които поне на външен вид изглеждат съвсем свободно позиционирани.

Докато зяпам и снимам Жоро е успял да хареса место за кемпера, но заедно с това вече доста осезаемо се усеща вечерния студ. Независимо от това мерака за тиферичене е толкова голям, че мръзнейки и зъзнейки оставаме навън до късно. Лошото е че май попрекалихме с бърборенето и много се надявам да не сме досадили и притеснили съседите ни, а ако е било така най-искрено ги моля да ни извинят.

На седващата сутрин се будим от ромона на тих дъждец, но само докато излезем и разпънем тентата, той вече е спрял. Следва обиколка на поляните, сладки раздумки с приятели и запознаване с нови хора.

Предвид набързо обявеното събиране се изненадах колко много хора все пак бяха успели да дойдат. Не ги преброих точно, защото непрекъснато някой идваше или се местеше на накъде, но в общи линии бяха нещо като 35-6 екипажа.

По някое време дойде и духчето на Аладин с което приказната атмосфера съвсем се донагласи.

Децата се скъсаха от тичане и най-разнообразни игри,

а освен това и много помагаха. С помощ от възрастните те събраха и нарязаха огромна купчина с дърва, с които напалихме чуден огън.

Благоарение на магията и топлината на огъня до късно през ноща диплихме най-разнообразни теми и интересности.

На следващата сутрин времето не се бе подобрило особено от към температура, но пък нямаше и дори идея за валеж.

Това спомогна на тези на които име се седи на открито,

а на който му е студено - винаги има вариант в кемпера.

Ами това беше. Времето пак отлетя неусетно, но много приятно, с много забавление и незабравими емоции.

Накрая искам да благодаря на всички, които се включиха в мероприятието, на всички стари и нови участници, благодаря ви за споделените мигове, за радостта и усмивките, за сладките раздумки и незаменимите спомени!

До нови срещи!