Среща 15-17 април 2022г - Копринка

Тази пролет за една бройка да пропуснем пролетното събиране. Поради цялата суматоха около международното положение поне аз съвсем бях забравила за това. Хубавото е че има кой да се сети и напомни. Набързо направихме лека организация, както и във всеки друг случей мненията бяха за различни дати, но хванах едни за ушите, че ако само се чудим и опитваме на угидим на всички накрая нищо не излиза и има повече разочаровани. И така сбирката е за уикенда 15-17 април, че след това идва великден, други празници и става по-сложно. Този уикенд съвпада с къмпинг изложението на Метро, но на тези, които пътуваме от София това не е проблем защото минаваме да го разгледаме попътно. Честно казано не можаха да ме изненадат приятно с нещо, но за сметка на това времето е страхотно и буквално пътуваме към Копринка и пеем.

Напоследък успяваме да тръгнем в по-ранната част на деня и е страхотно като пристигнем по светло. Хем по-бързо и лесно се настаняваме, хем подхващаме нещата още от петък. И така таман се насочваме към познатата ни поляна, когато с учудваме забелязваме, че е празна. То там винаги имаше поне няколко каравани "вилички" на местни хора, но сега и тях ги няма. Има обаче оградителна лента, забранителни табели и насаждения по периферията на нещо като жив плет. Ха така!

Еми, явно собственика не иска повече кемперисти и караванджии да му влизат в имота и е взел крути мерки. Съобразяваме се и се ориентираме към съседната поляна, която за момента е достъпна. Там вече са се настанили няколко кемпера и каравани.

Присъединяваме се и започваме с най-приятната част от мероприятието - сладки раздумки с готини хора. И като се почнаха едни разкази, едни лакърдии и обсъждания на всичко каквото може да се сети човек по техническата страна на кемперите та до късно среднощ. Времето слава богу беше с нас и се задържа не много студено и сухо.

Следващата сутрин ни посреща с чудесно време - топло, слънчево и много приятно. Навсякъде са нацъфтели овошки и във въздуха се носи уникалното ухание на пролет. Веднага се организираме на по разходка. Едни по-рано, други малко по-късно, но всички се възползваха от чудесното време за да се поразтъпчат . Неголяма групичка тръгваме към язовира и по-точно към стената и околността.

Гледките с откриват една след друга, коя от коя по-красиви и вълнуващи.

С изненада гледах рибарите, които чинно се бяха подредили край единия малък ръкав недалеч от стената. Много добре си спомням как само преди ден чух за въведената забрана за риболовене. Явно тук май нещо не ги лови :)))

Изтипосваме се и на стената, че то на това време си е грехота ако не го направиш

и се насочваме към близкия соц-паметник. Толкова много пъти съм идвала на язовира, а не го бях виждала. Редно е да се поправи тази несправедливост. Не е нещо особено, но за селфи става.

След това се прибрахме при кемперите и се заех с обхода на лагера, че за целите на статистиката и хронологията на събирането трябваше да изброя събралите се кемпери и каравани. Общо бяха 29бр.

Този път децата бяха съвсем малко, но все пак ги имаше като за цвят и малчугана на Павката беше много щастлив, че има с кого да тичат и да играят наоколо.

Деня си литна направо неусетно, а с идването на вечерта се разгънаха и софрите с вкусните гозби и най-вече със сладките приказки.

И така отново до късно през нощта.

Следващата сутрин ни изненада с дъжд. Очаквахме го някъде по обяд, а той взе че подрани още от рано-рано призори. Много хубаво се спи под лекото потропване на малките дъждовни капчици, но освен това на мокро и хладно навън не е много приятно и затова малко по-малко един по един екипажите си тръгваха. Когато най-сетне се престраших да изляза поляната беше доста пооредяла.

Има и такива на които развалилото се време и дъжда не може да им помрачи усмивката

Казахме си довиждане, минахме да огледаме за последно язовира, и се отправихме към вкъщи.

Преди това само минахме да си напазаруваме при Володя, който винаги е готов да псрещне нуждите ни.

Това беше. Отмина и тази чудесна среща изпълнена с много емоции, настоение и незабравими изживявания. Видя ми се доста кратка, но пък ме зареди с много позитивизъм и мерак за още такива изживявания и събирания. Даже вече се замислям кое ли ще е следващото подобно мероприятие.

Благодаря на всички, които дойдоха и спомогнаха всичко това да се случи. Бъдете здрави и пътуващи, позитивни и радващи се на живота! Да сме живи и здрави и скоро да се съберем отново.

До нови срещи!