kemper-club forum

[zlato]

И ние, благодарение на колегите споделили координати и опит начертахме План А за предстоящата отпуска от 2 седмици. Естественно Венеция ми е много стара мечта, след като преди години бях там само за няколко часа, реших отдаде ли ми се случай в този живот да се върна отново.
Набелязахме маршрута през Северна Италия, нагоре през Лугано/ уговорихме и с една приятелка, която живее там, да се видим и през Швейц, Австрия ..обратно. Нооо, както беше казал някой - плановете са затова да се променят. Трябваще да тръгнем на 31.08 след работа и до 16.09 да се върнем. Точно една седмица преди тръгването дойде едно писъмце за Митко, че трябва да се яви на 08.09. на една важна среща, мнооого гадно.....това е точно по средта на двете седмици и по това време трябваше да сме в Монца на Формулата....по план А . Въпреки опита да променим датата на срещата, не се получи. Трябваше да променим плана. Така го направихме на 2 тура. Първия - Италия, след 8.09. - Залзбург и още нещо, не бяхме решили какво ще е това "още нещо", ще го решаваме в движение. Залзбутг беше така и така заплануван за бъдещето.
Наред с другата подготовка за пътуването си поръчахме и картата за намаления ACSI on-linie.Макар, че в сайта пише срок на доставка 2 седмици, на 18-я ден карта все още нямаше. Малко се попритеснихме, защото дойде време за тръгване, а картата за 2015 искахме сега да използваме, другата отпуска ще е през 2016. По телефона жена любезно ми обясни, че нещата са задействани, но ако не получим картата до тръгването си, може да покажем сметката, която са ни изпратили, в къмпинга може и да я признаят вместо карта. Така и направихме.
На първата близка бензиностанция, резервоара на фул, винетка за магистралата и ...чакай ни Венеция.

[zlato]

[vladostanimirov]

Боже колко добре изглежда тоя кемпер!

[zlato]

Термометрите в Баден показваха 36-38 градуса, така беше от 10тина дни и нямаше намерение да се разхлажда. Колкото на юг отивахме, жегите ставаха все по-непоносими. Тръгнахме към обяд и след 1-2 разхладителни почивки преди границата с Италия си харесахме един Стоп, беше се свечерило и спряхме за нощувка. Наместихме задницата на един отводнителен канал и свалихме капачката на чистата вода за през ноща, е няколко литърчета вода по-малко върху Ерос. Спазвайки традицията следва салатка с ракийка, вечеря...и нани. Сутринта ни събудиха потеглящите тирове. Кафенце и потеглихме към 7,30 часа, преди температурите да са скочили на 32 гр., каквито бяха прогнозите.






Към 11 часа пристигнахме в къмпинг "Венеция". Показахме сметката за картата ACSI, дето така и не получихме и..... ооо късмет! Момичето на рецепцията, каза че няма проблем и може да ползваме намалението, по 18 Е на вечер, а ако плащаме кеш още 5 % отстъпка.
Намираме си местенце, след кратка обиколка на плаца, по-близо до санитарния възел и по възможност по-голяма сенчица и по-далеко от канала, граничещ с къмпинга и бъкан с комари. Още с пристигането 1-2 успяха да вкусят от кръвчицата на Митко, нали е по-сладкия от двама ни . Иначе супер условия: бани, умивалници, тоалетни - добре обзаведени и удобни. Има и малък вътрешен басейн, който срещу заплащане може да се ползва. Интернет има срещу заплащане 2 Е за 24 часа.



Информираме се на рецепцията за нещата, които ни интересуваха и на автобуса за Венеция. Спирката е на около 300 м. от къмпинга, билетче в една посока 1,50Е, след 2 спирки и 10тина минути сме на Плаца Рома. Имахме намерение да останем 3-4 дена и затова си купихме по една карта за 3 дена/40 Е/, която ни осигурява безплатно пътуване с градския транспорт - автобус и корабчета.


























няма как да си в Италия и да не си хапнеш от прословутия италиански сладолед











ей тия улични търговци, няма отърване от тях дават ти малко жито в ръцете, изчакват те чинно на разстояние докато се фотографираш и гълъбите изядат житото, и като им дадеш някоя пара за бакшиш, вървят след теб и искат още....и за колегата, и за другия колега....
...иначе си е невероятно преживяване да чувстваш как тъпчат крачетата на гълъбите по ръцете ти и ти пърхат с криле под носа.































Към 23 часа, с предпоследния автобус се прибрахме в къмпинга каталясали от ходене и пълни с преживявания и впечатления.
За следващия ден бяхме набелязали Мурано.

[zlato]

Бяхме запланували за всеки ден по един остров. Първия беше Мурано. Сутрин както в повечето случаи Митко е станал преди мен и ми вика "Ела да видиш колегата до нас кво прави". Свалям щорта на 3/4 и лекичко през перденцето поглеждам......ееее не е истина.....изненадата ми беше пълна.


Часът има, няма беше около 8.....кога е спал, кога е станал и ....изкарал няколко кутийки и шишенца на плаца, махаше усърдно с парцала....абе всеки луд си има номер
Ний си направихме сутрешната подготовка/кафенце закуска бани,,мани/ и росни пресни към 11 се отправихме за спирката, а колегата между другото все така продължаваше с физзарядката по кемпера.

Днес се очертаваше пак един горещ ден.
От автобуса на водната маршрутка и сме на Мурано. Е преди да стигмен острова има какво да се види и то немалко, но няма да влизам в подробности за да не се повтарям. Gледам има доста писано за този маршрут.



















навън беше жега, ама вътре си беше истинска пекарна. Събраха ни една групичка от около 20тина човека и ни вкараха в работилницата. За целта на шоуто имаше 3 стълбици, наредени театрално /ниска, по- висока и най-висока/ по които се покачихме ние зяпачите. Един малд господинчо първо попита кой какъв език разбира /жалко,че не беше научил българския/ и на италиански, англ. и френски обяснява как се прави стъклото и т.н.
Венецианското стъкло е известно в цял свят, но тук в Мурано каквото видях, дори през ум не ми е минавало, че от стъкло могат да се правят толкова фантастично красиви изделия с всевъзможни багри, форми и за всичко каквото ти дойде на ум, от най-мъничкото в мм изделие до ....Поувлякох се малко, но съм наистина много впечатлена от майсторлъка. После по магазинчетата гедах с часове тези невероятни изобретения от стъкло. Явно много трябва да съм се захласнала, щото от едно от тях след дълго избиране/ искаше ми се всичко/си купихме две много пъстри и красиви рибки и като се прибрахме след екскурзията вкъщи търся аз рибки, няма рибки. Взаимно изровихме от спомените си, че всъщност докато ги плащах ги оставих на тезгяха на продавача и после сме си тръгнали без тях. Здраве да е, поне обичките, които си купих в следващия магазин, съм взела. До Мурано можем да дойдем отново при следваща разходка до Италия.






























Разгледахме острова за 3-4 часа и на корабчето обратно за Венеция.
Предния ден не успяхме да разгледаме базиликата Сан Марко, защото работното й време е до 17 часа, та затова днес трябваше и това да свършим.
До 16. 30 успяхме да стигнем до нея. Явно се усъвършенстваме в бързия ход , но като искаш да видиш всичко за отрицателно време, това явно е рецептата.
Наредихме се на една дълга опашка от чакащи и си викам "и днес я утървахме, докато стигнем до входа, и ще затворят", но слава богу придвижването стана бързо и ние се озовахме вътре. Разгледахме, понаправихме малко снимки и пеша до Реалто, оттам се качихме на 2ката и сме на Пиаца ле Рома. Бързахме да хванем супера отворен, който се намира на 30тина метра от спирката и работи до 20 часа, че имахме нужда от малко провизии. Него го бяхме открили при проучвателната обиколка предния ден.

[loveforever]

Страхотно!
Хем се кефя на споделенто, хем се събуждат стари спомени. Пак трябва да се отбием във Венеция за няколко дни.
Старателния господин с лъскавия кемпер и мен ме печатли. Ама то бива ли да имаш такова бижу и да не е лъскаво ... Ние затова си караме стария кемпер иначе хич няма да остане време за забележителности
_________________
Магия в лилаво

[zlato]

Благодаря за положителния отзив.
Ще продължа на почивки, че не ми остава много свободно време за писане.
Ще си позволя да кача линк, в който много хубаво е описано най-интересното за островите Бурано и Турчело, та аз няма какво ново да добавя, освен малко снимки и от нас:
http://forum.kemper-club.com/viewtopic.php?t=3652&sid=88e00c1223a6f7f55cdb0e9e0d7ca917

[zlato]

Бяхме решили на следващия ден да спим, докато се наспим и да минем малко на по-нормален ход, че аз взех да давам отбой от това препускане сред тълпата. Имах чувството, че целия китайски народ се беше изсипал във Венеция, а жегите допълваха цялата картинка. Отделно тия италианци, се ги знаем че като говорят се надвикват, ама чак толкова.....Докато чакахме корабчето гледах как една тълпа, от която всичките жени, така разгорещено си говорят, че май всички говореха и никоя не слушаше/чуваше/ другата. Беше и пиков час, когато се прибираха от работа. Голяма гарга вдигаха. Ама те са си така навсякъде.
И докато си мислех, че слава богу поне в къмпинга има спокойствие, на сутринта се събудихме рано, рано от детската глъч идваща от играещите деца на плаца. На децата им беше все тая, че ние искаме да спим. Поизлежавахме се още малко, но за спане и дума не можеше да става. Следва кафенце, посещение на санитарния възел на къмпинга и нарамили фотоапарати и вода се отправяме към Венеция.
На спирката за корабчето е вече стълпотворение. Включваме се и ние. Трябва да се отбележи, че транспорта е абсолютно точен. С поредното корабче по Канале Гранде се отправяме за Бурано. Минаваме покрай множество мостчета и островчета, от които някои са поддържани, а други изоставени на разрухата на природата. Пътуването е продължително, може би около час, но изключително интересно и приятно.
Бурано, както вече знаем, е островът известен с дантелите си и колоритните си къщички.













на спирката се изсипаха почти всички пасажери и атакуваха острова.
Тук трябва да отбележа, че нюха ни веднага обърна погледите наляво към едно малко, симпатично заведенийце, за коети Дани пише. От него се разнасяше апетитно аромата на току що приготвени морски деликатеси. Имахме запланувано ресторантче с морски дарове, освен италианската пица която ядохме предния ден и решихме, че може това да е, но първо искахме да разгледаме острова и ако не срещнем нещо по-привлекателно, да се отбием на връщане.









е, без снимка на наклонената кула, все едно че не сме ходили там

















жената такава тлъста рибка приготвяше за барбекюто, че ми идеше и аз да се наредя до котето









време за отмора в крайбрежния парк



Няколкочасовата обиколка из тесни улички с надвиснали над главите ни разноцветни, китни къщички ни изпълни с изключително приятно усещане. Нямаше я тълпата на Венеция, можеше да се диша свободно, а времето като по поръчка - приятно топло, а не задушно. След кратка почивка се отправихме към спирката за да вземем корабчето до следващата спирка - Торчело. Отбихме се и в набелязаното заведенийце, но тъй като не бяхме гладни, изядохме по един сладолед докато дойде транспорта.

[AlbenaAlex]

Благодаря за пътеписа! Хубави снимки.

[zlato]

Краят, т. е завършекът на втория етап е най-интересен поне не видях писано тук за това място, ноооо дотогава има още малко Италия.

[AlbenaAlex]

Чакам с нетърпение, тогава .

[Роси и Стоян]

и ние се нареждаме на опашката да чакаме

[zlato]

Мятаме се на вапорето и продължаваме за Торчело.
Tова ресторантче е непосредствено на пътя, който води към вътрешността на острова. Носеше се страхотен аромат на морски ястия, така че нямаше как да не се отбия да погледна какво предлагат. Всичко беше изложено на витрината - октоподи, риба, скариди и т.н. особенно скаридите бяха приготвени в един пикантен червен сос, който си приготвяхме когато бях на кораб и в него кралските скариди престояваха 24 часа, а после....чак пръстите си облизвахме, голяма вкусотия.









Тук освен Базиликата Санта Мария Асунта няма кой знае какво да се види. При разглеждането й се прикрепихме до един руски гит, който обясняваше на една руска групичка за базиликата, а те отегчено зяпаха настрани. Ще пусна няколко снимки, а за повече в пътеписи на колегите вече е обяснено доста изчерпателно.












явно гълъбите стамбират доста пеизажа, защото някой умник е измислил приспособление, което би трябвало да не дава възможност на гълъбчетата да си строят апартаментите там, но ......не е познал.



на снимката се виждат иглите, които са сложени с тази цел... и гълъба, който си е направил гнездото и си храни бебето, въпреки иглите ....

[zlato]

На следващия последен ден във Венеция бяхме запланували Дворецът на дожите и островът Лидо.

Сутринта към 11 часа, с нови сили и заредени батерии сме отново на отправната точка - Пиаца ле Рома. От двореца на дожите ще кача само снимки, доколкото те могат да предадат действителната обстановка. Очарована съм!!! Горещо препоръчвам! Това е Нещото, което човек трябва да види със собствените си очи и лично да усети богатството и таланта, които са струпани в една сграда от всички краища на света. Иначе за историята в пътеписа на Дани/lovefotever/старателно е описано, а и чичо Гугъл би влязъл в работа. Да не Ви отегчавам с повторения давам по-нататък.

[zlato]

Забравих да кажа, че входната такса за Двореца на дожите е 18 евро на човек, но парите в случая си заслужават до цент. Оттам се отправяме за корабчето, което ще ни отведе към известния италиански плаж на Лидо. Островът отделя лагуната от Адриатика и е известен с плажовете си. Ежегодно през септември там с е провежда Венецианския кинофестивал на който попаднахме съвсем случайно.



една руска журналистка упорито се стараеше да предаде събитието за сънародниците си








това е гранд-хотел "Екселсиор", който трябваше да приюти пристигналите известни и неизвестни актьори.





а на този личен хотелски кей ги причакваха....




....както персонала на хотела, така и най-запалените зяпачи

ето една от ''важните особи'' с двете си момченца, които изглеждаха близначета и която не познавахме лично, не беше от "нашия клас"




след като се пооблъскахме малко в тълпата, продължихме по крайбрежната улица до плажа. И ние сме от морето, еее не от Адриатическо, а от Черното, но трябва да призная, че тук си беше цивилизация. Чисто, подредено, та дори камъните на вълнолома бяха старателно подредени, а не като нашите нахвърляни.













и тъй като не бързахме за никъде, продължихме с опознавателна разходка из острова, разходихме се по крайбрежната, любувахме се на красотата





връщайки се обратно покрай крайбрежната попаднахме на една дълга ивица покрай морето обособена за паркиране , по която бяха паркирали безброй много кемпери и все италиански. Не е далеко от плажа и си мислим, че ако отидем пак до там следващия път, може да паркираме и ние там. Няма знаци за плащане, нито знаци за забрани някакви. Качвам координатите, които по-късно снехме от Гугъл земя. Там ясно се виждат паркоместата наредени по протежение на брега.
45/градуса/24'28,9"C
12/градуса/21'47,12И
улицата се казва Riva di Corinto

Тъй като бяхме решили преди да се разделим с Венеция да си намерим едно хубаво ресторантче, където да се насладим на морски италиански ястия. Решихме, че това може да стане и тук на Лидо, времето беше напреднало и с едно връщане до Венеция -център и търсене на ресторант щеше да стане съвсем късно за вечеря.

Направихме още една снимка



и се впуснахме в избор на заведение. Намерихме си едно подходящо, с маси до самия канал /искахме да чувстваме обстановката/ и се настанихме удобно. Тъкмо бяхме в разгара на търсене на нещо специално за вечеря, дето хем да е морско, хем да е типично итали и гледме сервитьорите се оживиха и започнаха да прибират съседните маси, да местят клиентите.....любезно поканиха и нас да се настаним или в залата вътре, или под тентата, която беше опъната досами заведението. Очакваше се да вали. Познаха! След около половин час съвсем притъмня и започнаха отначало ситни, а после и все по-едри капки дъжд да се сипят от облака надвиснал точно над главите ни. Слава богу докато се навечеряме и си изпием винцето се наваля. Трябва да отбележа, че за втори път ми се случва да вечерям във Венеция и вообще не съм очарована от готвачите им. Първия път беше сьомга, спомена ми е, че беше много мазна или по-точно плуваше в мазнина. Сега си поръчахме някакъв венециански специалитет, който имаше тъмнолилав цвят, жалко че свърши батерията на апарата и бяхме приключили със снимките за деня, та не снимахме. Иначе на вкус беше
долу-горе добро.Другата порция беше от скариди, октопод и др. панирани във фритюрник. Не беше вкусно, но пък персонала беше много мил. Отнякъде се появи и един музикант , паркира се с китарата си до ресторанта и изкара няколко италиански парчета на Рамацоти, но като започна да вали изчезна нанякъде.
Още един прекрасен ден в Италия беше към края си. Прибрахме се в къмпинга доволни , поуморени, но изпълнени с невероятното чувство, което те обхваща от видяното и преживяното във Венеция.
На следващия ден се разплатихме с рецепциониста и зададохме на Марийка с магистрали до Падуа.