kemper-club forum

[Роси и Стоян]

"Австрия , Алпите.....мормотите и .... ние" - ето защо пропуснахме срещата на Копринка, но се надяваме на пролетната да сме "на линия".

Тази година за втори път ни се случва да си променяме маршрута поради едни или други причини.
Първия път отменихме пътуването до Мароко заради еболата из Африка. Сега бяхме си направили маршрут за Турция като най далечната точка беше на няколко километра от Сирийската граница.
В момента на плануването там положението беше "поносимо" ,но в последствие се "размирисаха' и се наложи промяна в плановете. Решихме ,че едни Австрийски Алпи ще ни дойдат добре и набързо си спретнахме един чудесен десет дневен алпийски маршрут.
Тия какавани (сирийците) не знам от къде са научили , че няма да ходим в тяхна посока , а заминаваме за Австрия и не щеш ли последните десетина дена преди тръгването ни се юрнаха и те да ходят в Австрия и Германия - да не чуят нещо
От новините по телевизиите останахме с впечатление , че положението не е никак розово по границите и май ще се наложи пак да сменяме посоката заради тия "келеши". Оставаше ни .....едната Гърция евентуално. Тъй като и двамата не сме "фенове" на Гърция с леко нежелание вадим "папка" Гърция и оформяме маршрут през Атина - Пелопонез......и обратно ,като тайничко се надяваме до датата на тръгване да се пооправят нещата.
За наш късмет няколко дена преди заминаването ни двама познати пътуваха ,единия за Германия ,а другия за Италия и казаха , че по границите си е ОК - нормално се преминава - такаааааа лииии.
На момента сменяме папка Гърция с Австрия и само чакаме 25.09.
Това му е хубавото на пътуването с кемпер или каравана ,че може да си сменяш посоката до последния момент , че и в движение....

Датата идва ...кемпера е готов и към 14ч. "късаме синджира" в посока София.
Преминаването по южната дъга на околовръстното там в петък към 18ч. се оказа почти "мисията невъзможна" - отне ни над 2,5 часа да минем по нея. След кратка пауза при децата към 23ч. се отправяме към границата с идеята както и миналия път - минаваме я и на паркинга на "плескавиците" нощуваме. Около 24:00 сме там - спокойно е няма навалица - идеално. Минаваме изключително бързо и се нареждаме на паркинга. Ония същия чичка изкочи пак из невиделица и .......знаем беее , знаем - 3 еврака. Плащаме си и по леглата.
Тази нощ нямаше "бушуващи" сърби да се таркалят както миналия път и спим като къпани.
На сутринта ставаме към 07ч. пием кафе , тоалет .... и газ към Австрия ,Сърбия, Хърватска и Словения мислим да ги "прескочим".
Следват ония скучни сръбски пътища , нищо интересно навън - същата гледка както и в БГ - драки..., боклуциии...., караме си и по едно време настигаме една червена "костенурка" което се оказа някъква Застава .



Собственичката и явно мнооого харесва калинките защото ги беше накачила навсякъде , дори и тя е с риза на калинки, подглавниците са калинки ........ абе всичко е в калинки. Поздравява ме ги и подминаваме.



Към обяд сме на Сръбско - Хърватската граница и тук е спокойно само по шосето има много боклуци (торбички , хартии ,бутилки....) които показват , че бежанците са минали от тук.
Този път и на двата пункта ни проверяваха кемпера , но без забавяне.
Спираме "традиционно" да дозаредим гориво и пауза за кафе на "първата" Ина.
Разкършвам се малко и пак по конете , към 17:30 сме на Словенската граница (посока Марибор). Купуваме си само Австрийска десет дневна винетка за 8,70 Е , слагаме отметка на навигацията да отбягваме платени пътища и потегляме.
Забравих да кажа , че тук на границата беше толкова пусто , че дето се вика: "гол да бягаш - няма кой да те види".



Поемаме по малки пътчета към Австрия ,тук вече гледките започват да стават красиви.
Водопади от цветя на всеки прозорец и тераса по къщите , зеленина на всякъде.......



Този път Гарминката ни прекара през самия град Марибор и по един доста тесен път и след едно 19% - но изкачване (добре ,че не беше дълго и с остри фиби) се озоваваме в Австрия. Задали сме координати на един паркинг на спортен комплекс.
С 46° 46' 34" И 15° 35' 05"
Вечеряме и се ориентираме към леглото - утре ще продължим до Клагенфурт където се намира парка с миниатюри от целия свят.
На сутинта задаваме координатите и продължаваме.
Не след дълго сме на паркинга - безплатен. С 46° 37' 11,9 И 14° 15' 48,1" "Наместваме" до един кемпер на цветя.



Купуваме си билети по 13Е на човек и влизаме.

[Роси и Стоян]

Днес ни се отдава възможност в рамките на деня да "стъпим" на петте континента, разглеждайки миниатюри от къде ли не.























































България е "представена" с Рилски манастир.







След парка правим една бърза разхока из градчето и задаваме координати към Гросглокнер.









Минаваме през красиви малки алпийски селца , спираме.... снимаме....

























и след обяд сме на входа на прохода който е платен - 34,50Е ,освен билетче ни дават и от ония "авторитетните" стикери дето си ги лепим на задницата на кемпера.



Продължаваме до паркинга С 47° 04' 20,6" И 12° 45' 20,9" ( безплатен ) на който имаше и други кемпери които ще нощуват там. (Това са координати на паркинга за автомобили, които са една идея след паркинга за кемпери , така,че може да се ползват спокойно).
Нарежда ме се и ние и си правим вечеря. Хапваме , гледаме филм и гасим тока.

[DaniKat]

Сега чак разбрах, защо ви нямаше на Копринка,калпазани! Пишете бързо ,че много като мен , нямат търпение!

[plamen2908]

Браво на Вас.
Много Ви се кефим.
На 17 декември живи и здрави тръгваме за Мароко.
Хайде с нас.

[Роси и Стоян]

Благодарим за поканата ,но на този етап нямаме "подготовка" ,а и ние работим на смени и по празниците сме си на работа както се падне. Отпуската за тази година я приключихме и сега трябва да чакаме 2016.
Пожелаваме Ви едно вълнуващо пътешествие и с нетърпение ще чакаме да разкажете.
Мароко ни е в списъка и не сме се отказали така,че ще ние много интересно и полезно да споделите.

[doctorZizi]

ле, ле как Ви завиждам- уцелили сте чудно време. В средата на юни когато бях на Гросглокнер беше само мъгла и пак...мъгла. Дайте снимки, че да видя какво аз не съм видял. А стикера защо го лепите отзад на кемпера? В скоро време от всякакви стикери няма да мога да виждам през стъклата- лепя и нищо не свалям. Не , че е някоя голяма кола- ТрабантЧЕ, но... с таванЧЕ

П.П. Ако си вземете билета от къмпинг струва 32, 50Е
" Авторитетния" стикер съм си го залепил отпред на стъклото до австрийската винетка и стикера на Трабант форума

[Роси и Стоян]

На сутринта времето е все още чудесно за разходки, правим сандвичи и поемаме към ледника.



Комшиите също започват да се "излюпват"



На паркинга има инфо табела на която е показано как с годините глетчера се топи и както се казва "е на привършване" така ,че ако все още се чудите дали да го посетите - побързайте
Има възможност да се спуснеш долу до самия ледник , нооооооо ние не го направихме (без да си кривя душата - домързя ни)
Един тесен път с няколко тунелчета тръгващ от сградата на паркинга дава възможност да се доближиш до ледника и да го видиш по от близо и от горе. Тръгваме по него. В тунелите са поставени датчици за движение и наближавайки ги пускат разни звуци, викове...,музички...,хлопане.. чукане...... - шашкат бедния турист.
В единия тунел се чува шум като от гуми на кола по черен път , вървим си и си викаме тия се бъзикат с нас ,че идва кола. След малко обаче някой ни осветява и се обръщаме ......



Егати настига ни едно Рено (баничарка), че е и "електрическа" - къде се тика тоя тука - не вижда ли ,че няма място Затова и не чухме шум от двигател електромобил е ,правим му място да мине и виждаме надписите по колата ,че е по подръжка на съораженията.
На края на последния тунел го настигаме ние и с интерес гледах как маневрира за да се върне на зад на една малка бетонна площадка. Бяха си сложили една греда на ръба и за да могат "спокойно" давайки заден да опират гумите в нея за да не отърват колата при глетчера. А аз както "едно време" кибиците пред блока седя и го гледам каква ще я свърши с маневрата.
Сещате се как беше преди години - един слязал пред входа и вдигнал капака на "москвича" и след 10 мин. мъжете от входа и те слезли и дават акъл Явно се притисни човека щото не успя от първия път



След последното тунелче стигаме до този знак и се връщаме обратно.



Над паркинга за автомобили който е на няколко етажа има една стъклена постройка наподобяваща вижка и в нея най-горе имаше няколко бинокъла да погледнеш към върховете. Там си правим снимка с един козел на който му "опънахме" брадата.



Казваме "здрастииииииииии" и на един мормот



Тук мормотите до толкова са свикнали явно с туристите , че позират с удоволствие като манекени и после буквално те " налазват" да ги храниш.
А как смърдяяяяяят ...... - не е истина Отказвам да ям Милка шоколад ако ще го завиват те





Пообикаляме още малко , снимахме още малко.........











и слизаме до паркинга , кемпи ни чака кротко на припек- будим го ,че беше задрямал и потегляме към прохода,


че мъглата идва
















С изкачването започна да се появаява и мъгла и гледките постепенно "изчезнаха"















На паркинга на Еделвайс (след който започва спускането) започна да прехвърча снежец и се отказахме да се качваме до мерника към връх Гросглокнер защото видимоста там беше изключително малка







Няма да се впускам в подробности от сорта ,че пътя е построен 1930-1935г. и т.н.
Преминаването на прохода Гросглокнер си е "приключение" - пътя е хубав, достатъчно широк , достатъчно стръмен и ......достатъчно дълъг.
Както споменах след паркинга на Еделвайс започва спускане което е 17км. и с наклон 12%
През определено разстояние има инфо табели указващи колко километра ти остават и с какъв наклон - да не се отпускаш



















Да минеш от тук с кола, кемпер, мотор е ОК, но няколко пъти се разминавахме с велосипедисти който въртяха педалите по баирите ,евала .....тия ги признах - железни са



Появиха се и табели с надпис :
"ааааааа спирачките , спирачките как са , а? "









На няколко места имаше "почивалища" да си отдъхнат конете и шофьорите да избършат потта от челата , да проверят памперса как е шегувам се за последното разбира се



Снега изчезна и гледките отново станаха чудни ....зелени....







Излизаме от прохода и се отправяме към следващата точка от плана.

[en44ev]

Както обикновено при вас двамата - цветни, забавни и информативни пътеписи. Всеки път чета внимателно и ползвам с удоволствие опита ви. Чакам с нетърпение продължението. Поздравления!

[zlato]

[loveforever]

Супер сте!
Направо се размечтах как още утре ще застягаме кемпера ... ама ...
За сега сме само на мераци.
Мерси за страхотния пътепис и чудесните снимки. С нетърпение чакам и още.
_________________
Магия в лилаво

[AlbenaAlex]

Браво, супер сте! Продължавайте да разказвате!

[doctorZizi]

ние се снимахме на ланшния сняг, а Вие на новия- само след три месеца. Благодаря за снимките- ще отида пак, за да го видя- дано да не уцеля пак "сезона на мъглата". Тези червените табели за спирачките явно са нови- не съм видял такива.

[Роси и Стоян]

Табелите за спирачките сега като се замисля май бяха само по посока на нашето "спускане" на север. При изкачването ни май не видяхме такива за спускащите се на юг както Вие ,но може и да греша.

[Роси и Стоян]

В предишните ни пътеписи още в самото начало описвахме как ще изглежда маршрута ни , сега пропуснах разбира се не умишлено , но пък нека да е един вид " изненада" какво следва
След прохода Гросглокнер се отправяме към ледената пещера - Айсризенвелт в близост до Верфен, която е най-голямата такава във света.
Идеята ние е да стигнем до там , почивка , нощувка и утре с бодра крачка да я разгледаме.
Четохме , че това си е над половин ден занимание тъй като има пешеходни преходи , лифт.....
Накрая на градчето по посока на пещерата пристигаме на паркинг на който има табела ,че пътя продължава с 21% изкачване и съответно на връщане - същия наклон спускане . От него тръгва шатъл които за по 6,5? в двете посоки и те извозва до паркинг ( С 47° 29' 50,0" И 13° 11' 37,5"") на 5км. нагоре (последния до който може да се стигне с кола).



Решаваме ,че щом има алтернатива няма да мъчим нашето "добиче" по тоя баир ще ползваме услугите на шатъла и хвърляме котва тук.

Часа е около 16 и нещо , паркираме се и излизаме да пообиколим градчето преди вечеря ,пошляхме се пообиколихме и се прибираме "в къщи".





Вечеряме и след това гледаме филм (рано се стъмнява )
Спим необезпокоявани и сутринта след кафето се нареждаме на първия шатъл за "на горе".
Шофьора с особенна лекота и рутина преодолява изкачването и завоите и ни стоварва на паркинга чийто координати споменах по горе. Слизайки от бусчето се замисляме , че наистина е било абсолютно безмисленна операция да тормозим нашето кемпи , както казват старите хора " що да си горя ръцете като има маша".



Минаваме през касата за билет, има опция да не хващаш лифт ,билета за него е 10?, но в такъв случай се върви по едни "козе" пътеки 90мин. Денивелацията не е никак малка и тая процедура не ни се стори приемлива. 2х20мин. + още 90мин. - нееееееее мерси. При положение ,че лифта те хвърля горе за 3 мин.



Купуваме си комбиниран за лифта и пещерата - 22? и поемаме по пътеката.
Следва 20мин. пеш до лифта който те изкачва до някъде и после още 20мин. до входа на пещерата. Още на първите 20мин. оплезихме език ,а ако трябваше да катерим и 90-то щеше да затвори пещерата
Времето е чудесно и гледките които се откриват от високо са страоооотни





минаваме и през едно тунелче на "пряко"



















Все още сме само ние на входа на пещерата и служителите обясняват ,че трябва да изчакаме 20-30мин. да се събере групичка.



Тъй като в пещерата температурата е постоянно нула ,че и под нулата даже сме се екипирали както подобава - шапки.....,ръкавици.....
Въпреки ,че виждам табела ,че в пещерата снимането е забранено решавам да попитам дали пък не може без светкавица или кардинално - никакви фотоапарати. Момчето казва ,че изобщо не може да се снима - никак. С две приказки ни съгласи дето се вика - значи прибираме апаратите на топло
Затова и нямаме снимки от вътре. , а само тия картички които си купихме от горната станция на лифта, да не сме валат - без снимки







След около половин час се събираме достатъчно навалица за една група.



Раздават ни през няколко човека по една "ретро" карбидна лампа и ни въвеждат в пещерата. Няма монтирано никакво осветление вътре . Водача от време на време по пътеката и на "възловите " места където има какво да се види пали магнезиева тел която осветява много добре ледените образования които ни показва.
Обиколката трае около 70 мин. И като цяло (качване - слизане) се катерят 1400 стъпала - сгряващо е
На изхода на пещерата връщаме лампите и поемаме надолу.



След пешеходните преходи и лифта в 13ч. сме на паркинга на който ни остави шатъла.
Пълно е с леки коли . Не след дълго бусчето се появява -слизат няколко човека , качваме се ние и обратно по 21% спускане ни откарва до кемпи.
Насреща ни и съвсем на близо е замъка "Hohenwerfen" ,но него си го оставяме за друг път.



Сега продължаваме къъъм...........

[PirinVania]

Ех, това "to be continued"!!! Чакаме с нетърпение!