kemper-club forum

[danbog]

Годината свърши, времето застудя, няма какво друго да се прави, ще пусна един пътепис за ланшните ни вече приключения. Знам че мнозина имат къде по-интересни пътувания , но… не всеки пише. За това сега ще ни четете нас.
С топлото време на пролетта на 2015-та започва и усилената подготовка за сезона . Ние сме от тези които плащат само половината застраховка и си имаме сезон. Първоначалните планове бяха през Сърбия , Босна и Херцеговина, Хърватска, Италия, Франция, Испания да стигнем чак до Португалия. Смятахме и от Гибралтар да прескочим до Танджер.
Обобщавайки опита от досегашните пътувания, окомплектовах кемпера с баня и тоалетна ( виж„ Идея за баня/тоалетна за малък кемпер или каравана”) електрически подемници на стъклата, вентилатори за пътуващите, още един малък хладилник между предните седалки, по-голяма кутия за хляб, допълнителна перка за охлаждане на радиатора, смяна на масла и филтри и т.н. Така неусетно времето се изниза и дойде началото на юни – момента на нашето отпътуване. На дневен ред бяха застраховките, автоасистансът, прегледът. След два дена товарене и нареждане на багажите толкова се бях пренавил, че даже отложихме с един ден потеглянето – да се наспи шофьорът. И така , на 07 юни тържествено изоставихме уютнитния пенсионерски живот и „се хвърлихме в неизвестното”.
Ако сте ни забравили, ето това сме ние:



От тук – Зайчар, Парачин, Крагуевац, Ужице - пътищата са хубави и неусетно стигаме до първа спирка от плана - Дрвенград. Намира се до селцето Мокра гора, почти на границата Сърбия - Босна и Херцеговина (B&H - както я наричат местните), до железничка станица Шарган Витаси, Голубич или просто Мокра Гора (така и не разбрахме коя е точно) на международната вече теснолинейка. Етноселото е творение на известният кинорежисьор Емир Кустурица , а идеята му идва докато снима филма „Животът е чудо”. Идеята се харесала, разраснала се и ето какво се е получило на отсрещния хълм Мечавник:










Трабант Pulman - много търсен за уникална снимка






Потока от туристи не секва, така че идеята е и доходна. Тук можеш да седнеш в оригинална кафана Лукино Висконти, да си наемеш стая в къщата на Тургенев или да запалиш свещичка в черквичката „Св. Сава”













Който пожелае, може да спи и под охрана







Уличките и площадчетата носят имената на известни личности на които Кустурица се възхищава – улици Иво Андрич, Брус Лии, Новак Джокович, Федерико Фелини, Никита Михалков; площади Никола Тесла, Диего Армандо Марадона, Андрей Тарковски и др.



Казват, че и самият Кустурица живее понякога тук. Има хотелчета, кафани и ресторантчета, черква, затвор, мелница, детски площадки….. малка приказка с много фантазия ув това затънтено място.
Времето ни е ограничено и с нежелание напускаме този дървен архитектурен музей, съхранил традициите на двете съседни държави и поемаме към Сараево. На границата ни взеха някаква екотакса 2 евро за опазването на природен резерват Мокра гора. Пътят е живописен и повече от добър.





След Вишеград следваме поречието на Дрина и сме очаровани от проломите, които прави във варовиковите скали.







Минаваме по тангентата на Сараево, оставяме го за утре и се катерим на северозапад, към градчето Високо, на 30 км. от Сараево. Там са откритите преди десетина години фамозни босненски пирамиди. На здрачаване стигаме в края на града до голям безплатен паркинг, специално за гостите на пирамидите.



Това трябва да са координатите: С 43*58’39.6”; И18*11’10.4”.

Вечеряме на фона на последните молитви от няколко околни джамии, които осветени в зелено стърчат като зелени свещи , забити в небето. Първата молитва пишеше някъде, е когато на дневна светлина почва да се различава белия конец от черния, така че сега бе момента в който конците вече пак се бъркаха.
След молитвите паркинга се оказа място на шумните сбирки на местните младежи, които гарираха и отпътуваха през цялата нощ и това ни държа на стража почти през всичкото време на нощувката.
Младежите бяха по принцип дружелюбни, искаха ни цигара или огънче, колкото да завържат разговор когато ни видеха навън.
На сутринта, като се поогледахме малко и забелязахме още от паркинга първите пирамиди или поне на тях оприличихме околните възвишения. По предварителната информация от сайтовете по темата, те трябваше да са най-малко пет.



Ето какво може да се прочете в интернет за фамозните т .е. все още спорни пирамиди:
„Поне два от няколкото баира край град Високо са провъзгласени за най-старите пирамиди в света - примерно отпреди 12 хиляди години или към края на последната ледникова епоха в Европа. Наистина северната страна на хълма Височица се вижда като идеален равностранен триъгълник. Със своите 220 метра височина тази т.н. Пирамида на Слънцето значително надвишава Хеопсовата (147 метра).
Според цитирани в печата данни на местния Геодезически институт дължината на основата й е 365 метра - колкото е броят на дните в годината. На върха се намират доста скромни останки от отдавна познати на археолозите средновековна крепост и град.
Изненадващо правилни очертания има и по-малкият съседен хълм Плешевица, преименуван на Пирамида на Месеца. При наблюдение не откъм града или шосето, а откъм малко по-трудно достъпни перспективи, съвършенството на геометрията определено се губи. Обаче привържениците на хипотезата обясняват, че става дума за нарочно изградени полегати подходи към върховете на обектите. Но такива относително правилни форми не са особена рядкост в природата.
Ето главните аргументи на Семир Османагич, наричан "босненския Индиана Джоунс" заради храбростта му на любител археолог, а и заради характерната "каубойска" шапка, с която неизменно се появява пред журналистите.
Блоковете на северната страна на Пирамидата на Слънцето имали наклон 53 градуса - колкото и при Хеопсовата пирамида. Твърди се също, че според официални геодезически изследвания три от петте пирамидални обекта (Слънцето, Месецът и Змеят) са прецизно разположени по върховете на равностранен триъгълник. Стените им - също равностранни триъгълници - са точно ориентирани по посоките на света. Освен това спътникови снимки разкрили особената термодинамика на тези хълмове. Тоест те се загряват и охлаждат с бързина, различна от тази на околния терен. Което подсказва, че са изградени от различен материал или евентуално съдържат големи кухи пространства.
Обаче не тези трудни за проверка аргументи създадоха сензацията, а каменните плочи и блокове, които можаха да видят с очите си двеста хиляди посетители от цяла Босна и от далечни земи през 2006 година.
На Пирамидата на Слънцето блоковете се откриват под слой почва от половин до един метър. Някои имат относително правилна форма на паралелепипед. Размерите им са примерно метър на метър на три метра, а теглото - от 5 до 30 тона. Поне за лаик не е трудно да повярва, че тези монолити са или изсечени от седиментната скала, или излети като бетон - от чакъл и със свързващ материал.
Но тъй като разкопките се вършат на доброволни начала или срещу скромни надници, бавно и полека, към края на 2006 година на двете отпочнати пирамиди имаше по около двайсет или трийсет "сонди". Тоест само петна от по няколко десетки квадратни метра разчистена почва.
В Босна много се говори и за тунелите в "Долината на пирамидите". Има ги и с помощта на безкористни местни водачи надникнах в един от тях, чийто вход е в двора на местната кожарска фабрика. Мрак и кал. Копано е в естествения материал, не се виждат подпори, плочи или други следи от човешка намеса. Още в самото начало започват разклонения в различни посоки, но срутванията правят придвижването много трудно или невъзможно.
Странно. Изглежда, че нито местните хора, нито босненските учени знаят нещо за произхода на тунелите. Най-старият спомен като че ли е от Втората световна война, когато жителите на Високо са се крили тук от немските бомбардировки. Семир Османагич обаче е убеден, че сложна система от подземни коридори свързва пирамидите и че в центъра на комплекса ще открие камера, където ще е голямото доказателство, окончателната разгадка на тайната на строителите. Но това надали ще стане скоро, защото разчистването и укрепването на тунелите са изключително трудоемки.” – край на цитата. А на тази табела се чете, че хърватски физичари са „дедуктирали” лъчение от върха на пирамидата с диаметър ни повече, ни по-малко от 4.5 м.




Това като въведение. А ние на сутринта закусили и не съвсем наспали се поехме по табелките към Пирамидата на Слънцето. Пътят минаваше и през циганската махала и беше толкова тесен, че една циганка се наложи окуражително да ни маха докато преминем опасния участък между нейната къща и многометррова пропаст, като не пропусна и да поиска пари за жеста. Току след това има импровизиран паркинг и хотел с ресторант след него.



Тук и случайността ни срещна лично с босненския Индиана Джоунс – споменатият вече Семир Османагич, който в момента на нашето паркиране се появи с група чужденци откъм хотела. Отличаваше се с неизменната си широкопола шапка.



Честно казано, нямах определено предубеждение какво ще се види тук и пирамиди ли са пирамидите и съвсем наивно реших да използвам предоставилата ми се възможност да науча нещо направо от първа ръка, като за начало поздравих учтиво на сръбски. Нямаше и указания къде се намират и откъде се влиза в тайнствените подземни тунели. Но бях разочарован от нежеланието, поне от учтивост на г-н Османагич да отговори на поздрава. Учудващото беше, че спътниците му отговориха, но той не. Останах с впечатление, че не желае да говори на сръбски и обърнах на английски, но пак от спътниците му разбрах, че тук е Пирамидата на Слънцето и ей там мога да видя част от облицовката и.
Ето за това ставаше на въпрос:



Като неспециалист по въпроса , на пръв поглед според мен това си беше слоеста утаечна скала, естествено напукана и вертикално, така че се бяха образували блокове, но не мога да го твърдя със сигурност.


После дружинката се запъти към върха на пирамидата, като пак чужденците ме поканиха да ида с тях – горе съм щял да видя елементи със архаичен истински бетон.




Виждайки неудобството на Османагич учтиво отказах, като само попитах по кой път мога да си отида. Чужденците дружно ми посочиха през двора на хотела. Така завърши опита ни да разгадаем тайните на босненските пирамиди. Краят остава за Вас!
Продължаваме през китното градче.



На идване минахме през него и ни впечатли с голям оживен център с пешеходна зона , но сега бързахме за Сараево и минахме в покрайнините като заредихме на една бензиностанция (2.11 за литър)
Сараево в покрайнините е доста провинциално, с комплекси от соц времето, но към центъра преобладават сгради от периода на Османската и Австро-унгарската империи..







Личеше че от векове е арена на конкуренция между религиите.









Центъра изглежда по-европейски.







Преди войната от 1993г. е имал около 450 000 жители, които от войната и миграцията намаляват до около 250 000, а в 2010г. са преброени около 310 000.






Пред пазара си продаваха седнали баби като при нас. Вездесъщите баби, които не ги лови закона.



Имаше и супер модерни молове





А това е Латинския мост, където от едно кафене, сега музей, сръбският ученик Гаврило Принцип застрелва ерцхерцога Франц Фердинанд и съпругата му и с това дава повода за Първата световна война. През Сараево тече река Милячка.


Тръгваме към Мостар и след Ябланичко иезеро пътят следва живописното ждрелото на р. Неретва.







Табелата указва че има Dervish house след 34 км. но не я видяхме.

От Сараево до Мостар са 100 км. Мостар е четвърти по големина в B&H и главен град и културен център в област Херцеговина. Има 120 000 жители предимно хървати и бошняци и около 5% сърби и други етноси.
Мостар като поселище съществува от римско време и преди това, но като град е обособен от шпаньолски еврей, заселили се през 15-ти век в Османската империя.
Най-характерната забележителност на Мостар е Стари Мост, около който е и Старият град. Съществувал тук отначало като дървена конструкция, а от 1566 г. след 9 години строеж е вече каменен. Пазел се е от наемници, наричани мостари и така произлиза и името на града – Мостар. Спори се кой е архитекта, дали известният Мимар Синам или Мимар Хайрудин, но след завършването си е мостът с най-висок свод за своето време. През гражданската война 1993-1995г е разрушен от босненските хървати и е възстановен 2004г. Сега е под защитата на ЮНЕСКО и е цял комплекс от моста, принадлежащите кули Хелебия и Тара, музей на моста, множество ресторантчета, тераси и алей, където може и да се изгубиш.
Пристигаме в града и търсим безплатно място за паркиране. Намираме такова зад Францисканския манастир „Св.св. Петър и Павел” в локален паркинг на междублоково пространство.







Съдейки по тази бяла лимузина, паркирана в двора на манастира, францисканските монаси трябва да са доста заможни.

Недалеч е и моста. Ориентираме се по туристическия поток.









Мостовият комплекс е голям и архитектурно свързан със Стари град. Много е оживено, въпреки горещите обедни часове.













Това ми е селфито на фона на моста. Вижда се колко губи панорамата когато ме няма.



От 24-метровия свод на мост постоянно скачат младежи по шарени гащи.- правят го обикновено за пари . Оказа се че това е традиция от 1656г. а тази 2015г. тук ще има световно първенство по височинни скокове. Скоковете във вода са от 10-метрова кула, а височинните – от 28 м. , така че моста ще бъде надстроен с дървена кула.








В градът има сгради с уникален стил, съчетал изтока и запада.



Оказа се че Мостар е бил най-топлата точка в бивша Югославия – температурите през лятото достигат до 45*С. Термометъра в колата показваше 38*С навън и 42*С в купето. Леко прегрели от разходката продължаваме по долината на Неретва.



На пътя ни е напуснатия но съхранен град Почител ( Pocitelj). Групи туристи са зяпнали екскурзоводите си, но жегата ни кара да не спираме.. Успявам само да направя една снимка “през рамо”.



Растоянието от Мостар до Адриатика е 60-тина километра, вземаме го за час време и скоро виждаме на хоризонта далматинското крайбрежие



Правим десен завой и покрай Плоче и Градац търсим ACSI-къмпинг “Üvala borova”” ( C 43*7'50.6”;И 17*17’14.5” )




Къмпинга ( 16?) е терасовидно разположен на самият бряг, има ресторантче, но плажът е малък с камъни и бетон. Вземаме си хладен душ, а после биричка , ракийка и салатка. Следва и домакинска част – хаус кипинг. И тук е горещо, въпреки че е сред борове. Включвам едно висящо вентилаторче, но то само малко раздвижва въздуха и заспиваме чак като захладнява.



На сутринта се сетих , докато закусваме да замразя две шишета вода за из път, както се казва. Питам имат ли фризер, но само разсмивам жената от персонала. Фризер на хърватски било сешоар (за фризура), от който аз специално като ме гледали съм нямал нужда. Трябвало да питам за hladnjak. Имало но бил на рецепцията и трябвало тепърва да се включва. Та ако някой ползва този къмпинг да знае – при регистрацията да се обади да му включат хладняка.
Тръгваме по крайбрежната ядранска магистрала D8, а гледките са се ширнали до безкрая и пълнят окото. Понякога само мантинелата ни дели от морето. Обичам я тази Далмация! Някога макар и за кратко до тук е стигала Самуилова България.




Ферди-кемперчето мърка на правите, реве на изкачванията , скърцат гуми на виражите - ей на това му се вика „пей сърце”. Нижат се пейзажите, а ти си седиш и само натискаш, натискаш газта - ето това са най-хубавите мигове на кемпертуриста. За това със седмици правим планове, лежим под кемперите и цяла година изплащаме заеми. Чувството е сравнимо само с плаването с яхта. Само дето тука бръмчи повече.






Ето още една яхта, при това с ремарке.... бии ....биииип...



Навлизаме в Макарската Ривиера - една подточка е изпълнена.





Жегата в купето вече е непоносима, а двата вентилатора на предното стъкло са станали калорифери. Решаваме да спрем в Сплит. Харесахме този град още при предишното ни идване и сметнахме за подходящо да разтворим дисаги и опънем шарени месали* за обяд на разкошния му крайбрежен булевард.
Паркираме направо на близкия кей (срещу „рушвет” от 30 куни) .





*• шарени месали – ръчнотъкани кърпи с които се завива втасващото тесто да не го лазят мухите. Правят се шарени за да вижда стопанката отдалеч къде си е забравила тестото.



Ако си спомняте ( някой от нас помнят), от Сплит , по-точно от близкия Солин е родом римският император Диоклециaн. Та като му дошло времето, в Сплит си построил пенсионерски дворец, Да е по-далече от деца, внуци, сплетни и дворцови интриги (приоритетния ред се бил същия както и днес ). Дворецът му в Сплит е една от най-запазените и величествени сгради от римско време.













Тук някъде и папите са си спретнали резиденцийка.





А отвън една рокерка – може би императорска потомка пилеше гуми в опити да впечатли гаджето си и нас. Ово е стандарт – казват сърбите.
Ние разбира се не разтворихме никакви дисаги, ами кротко си изядохме сандвичите, направихме си по някоя снимка, хапнахме и по един разкошен италиански сладолед за по 5 куни и пак се намъкнахме в душегубката. По график тази вечер трябваше да нощувам е във Венеция.







Вижте каква светлина струи от душите ни! Какъв заряд! Като соларни крушки сме.

Продължаваме по вълшебната Ядранска магистрала







Чудна е тази магистрала! Както гледаш една постройка пред себе си …



…. и след време е пак пред тебе, но няколко нива по-надолу. Пътят се вие и изкачва спирално по динарските планини.



И както волно, щастливо и безгрижно си препускаме по синята ядранска магистрала .... взе да смрачава. Застига ни буря.



А и на водача взе да му се доспива...



Започвам да търся поне да гъзнисам* някъде, то за паркиране не може и да се мисли на тази магистрала. Искахме да нощуваме на не толкова безлюдно място, ама местните не дават ! Не искат и да им припарваме в периметрите. Принуждавам се да спра на безлюден гол завой над морето.



*• гъзнисам – транспортен термин на водачите на МПС от Северозападния регион. Означава да вкараш някъде МПС-то на заден ход, но е по-кратко и изразително.



Успяхме да се установим, дори да вечеряме когато бурята ни настигна и започна с дъжд и дъга над морето. Беше хем страшно, хем величествено. Светкавиците се забиваха директно в морето. Сигурно имаше много избита риба. Напорите на вятъра караха кемпера да се клати като рибарска плувка. И така цяла нощ. Даже по едно време ми идеше да го вържа за някоя скала – поне да не се катурне с нас в морето, то обръщането го бях прежалил. А и прегрялата ми жена, за да е в унисон с бурята набързо ми спретна един скандал. Даже в бързината сбърка импровизацията и вместо да пусне темата „Къде ме доведе в тези пущинаци…..” пусна темата „Кой даде повече за апартамента…” Аааа…. не ме питайте повече! Тя, жена ми си имаше подготвени такива теми и ги пускаше когато на мене ми е най-кеф – та и на нея да и стане пълен кеф.
Така притиснат между две стихии изтърпях нощта. На сутринта от бурята нямаше и помен. Пихме мълчаливо кафе. И тръгнахме. Тръгнахме, но на първото кръстовище свърнах към Загреб, от там – магистралката за Белград и най-краткия път до Видин. Бях решил да не излагам излишно психиката си на изпитание и до вечерта взех 960-те километра до вкъщи без инциденти и в 21.30 си бях в леглото.
И до сега още се чудя – ако бях опънал тези километри не към дома а към Португалия - щях ли да вляза в ритъм и да си изпълним заданието? Не знам, но тогава на онова голо бърдо се стреснах – ами както съм все недоспал взема та се тресна някъде, да кажем по претоварените френски магистрали? Трудно ще се преодолее ситуацията. А и прогнозите бяха за необичайни горещини и температури до 44*С в Мадрит.
Но това все още не е краят! Очаквайте продължение.
Сега вие сте на ход.

_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[zlato]

Браво на вас, супер сте! Чакаме продължение с нетъръпение .... Жалко само, че сте променили плана.

[en44ev]

Отново, чудесно поднесена история! Поздравления!

[festotv]

Ок разказ и снимки. Бат Жоро

[СандрЕли]

Колкото ви емалко кемперчето, толкова вие сте големи. Само една жена може да бастиса пътуването, но при подготовката за следващото такова се обадете с удоволствие ще ви придружим.

[Роси и Стоян]

Браво на Вас. Много Ви се кефим. Жалко ,че не стигнахте до края на пътуването си .Може би април ... май... октомври ...ноември са подходящи месеци за Испания и Португалия. Живот и здраве тази година Ви пожелаваме да го осъществите , ще чакаме с интерес продължението

[danbog]

Да, както вече ви писахме ще правим втори дубъл тази пролет. А вие успяхте ли да се свържете с Димитър Павлов? Той като разбра за плановете ни миналата година и сам ни се обади с информация за маршрута. Чуйте го и вие - от първа ръка. . Желаем ви успех във Вашите планове!
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[danbog]

[ivan]

Уникални сте! Много ви харесваме и ви четем със затаен дъх!
И ние имаме идея за Испания и Португалия тази есен, да сме живи и здрави.Очакваме продължение!

[AlbenaAlex]

Благодаря за увлекателния пътепис, в стил кратък разказ. И не сме ви забравили! Успех с продължаване на пътуването!

[СандрЕли]

Чакам на лични или по телефона!

[PirinVania]

Чудесен пътепис! Много е духовит разказвача. Жалко за проваленото пътуване. Тъкмо пропусках на бърза мишка балканите та да стигна интересното и..... край до другия път.....
Наложи се да се върна и да се зачета.

[viktorsimov]

Бих искал да ви поздравя за чудесното описание и невероятните снимки. Вашият стил на описание ми допада и ще ви следя за следващи пътешествия. Искрено и благородно Ви завиждам и бъдете все така живи и здрави, пълни с ентусиазъм и дух.

Сърдечни поздрави: Вики

[loveforever]

Два дни се глася да чета на спокойствие. Най-после ми се получи. Много ми беше интересно разказаното. В началото и аз с нагласата да чета и да си водя записки за пътуване към Португалия и Гибралтар, но след това и без тях пак ми беше много приятно и интересно.
През цялото време в главата ми се въртеше въпроса " защо през лятото". За нас една от основните спирачки за пътуване в посока Испания е че евентуалното възможно време е лятото, а за тогава мисля че времето би било много горещо. Може би и затова сте решили да има втори тур.
Желая ви от сърце много скоро успешно да реализирате това пътуване!
_________________
Магия в лилаво

[plaskom]

Благодаря за споделеното и успех на повторението! И при нас Португалия е в "листа на чакащите" дестинации.