kemper-club forum

[PirinVania]

На всеки 01.01 си даваме много обещания, но единственото, с което се занимаваме е движението от дивана до масата и обратно.
Този първи януари реших, че искам годината да бъде благодатна и богата на положителни емоции. Точно по тази причина започнах подготвянето на нашия маршрут още на тази дата. Забодохме ден на отпътуване - 20 май и набелязахме опорни точки. Запретнах ръкави и в края на деня имахме готов превъзходен алпийски маршрут и заживяхме с мечтата за него. Така до......25 февруари, когато с добри приятели направихме чудесна ски ваканция в Австрийските Алпи. Още по обратния път ентусиазмът ми към нашия майски трип започва да намалява. Още по обезоръжаваща беше и почивката по Великден, по време на която си подарихме супер пътуване до Гърция. Датата 20 май наближаваше и не само, че вече не ни се ходеше в Алпите, но като че ли не ни се ходеше никъде. Това състояние продължи до 18 май, когато семейният съвет се събра и установи, че с малко отпуска можем да си осигурим почти 16 дни почивка, а и като никога не сме засипани с работа. Защо тогава да не пътуваме?
Решихме, че ще пътуваме, но към Алпите - категорично НЕ. Нито времето се очертаваше подходящо, нито на нас вече ни бяха на сърце. Нооооо Прованс е една друга дестинация, за мен -винаги мечтана. Така отново в сгъстен срок от един ден трябваше да подготвим маршрут, да спретнем Кемпи и го напълним с провизии. Няма невъзможни неща - на 20.05. сме готови и след семеен ангажимент /близка абитуриентка/ в 22.00 часа отпрашваме към Европа.
Най-забележителното от България беше осветената магистрала Тракия. Не че държавата се е престарала и е поставила осветление, не. Колоната идваща от София беше в две ленти и непрекъсната - трасираше магистралата до където ти поглед стига. Зарадвахме се, че сме в "правилното" платно.
Очите ни започнаха да се затварят още на излизане от България и на първата читава бензиностанция около Ниш се предадохме на съня. Следват скучните километри в Сърбия, Хърватска и Словения. Не е изненада за никого, че те в маршрута ни са пак само транзит. Целта ни е Бергамо, което е по-известно като летището на Милано. Последните 160 км до това прекрасно градче ни се опират и в движение решаваме да спим на добре познатия ни кемперстоп във Верона. В 21,00 часа заемаме последното свободно място. Правим вечерна разходка и намираме място за хапване. Верона си е хубава и през деня и вечер. Спим бързо, че ни чака Бергамо на другия ден.

Поради авария във фотоапарата за огромно наше съжаление всичките ни снимки са GSM положение.

[PirinVania]

Ставаме рано и на един дъх взимаме малкото километри до Бергамо. Лесно намираме кемперстопа.
Той е на края на градчето, но точно до него има спирка на влака и за 7 минути сме на центъра. Цената на билета включва целия градски транспорт - влакове и автобуси, включително фуникулярите.

[PirinVania]

На повечето от нас Бергамо е познат като летището на Милано и да, почти на всеки половин час излита или каца самолет.
Бързащите хора от терминалите дори не подозират в каква италианска перла са кацнали. Бергамо е живописно градче със стара "Чита Алта"/Стария град/ и нова част. Старият град е разположен на два хълма, до които се стига пеш, с автобус до някъде или с фуникуляр- зъбчата железница.
Предлагат ни се всички красоти на средновековна Италия - каменни площадчета, красиви къщи, тесни улички, малки балкончета, отрупани с цветя, множество магазини с вкуснотии и дрънкулки.

[PirinVania]

Ако някой може да я завърти да я снимка, моля. На мен не ми се получава.
Има много паркове - Бергамо е много зелен, независимо от многото каменни сгради. Хората са изключително приветливи и усмихнати. Там си струва да се опита местния специалитет - полента във всякакъв вариант- солена и сладка. Бергамо се гордее с местната си бира, която наистина е добра. Има няколко на брой местни малки пивоварни.

[PirinVania]

Новата част на града може да се подели на нова и по-нова. По-малко новата 18-19 век е много приятно място за разходка. Там се намират обществените сгради и градското стъргало.



На няколко места в града, по-точно 6 и чинно указани на карта, има поставени пиана с надпис "Опитай ме, посвири на мен, аз съм тук за теб". Едно от тях ни накара да седнем на кафене на главната им улица и да се порадваме на много приятното изпълнение на един мъж, след него на упражнението на едно момченце, под строгия поглед на майка му. Душата ни изпълни едно малко момиченце, което си седна с нотите пред себе си за кураж /не че ги погледна/ . Майка му отговорно ги разлистваше страница по страница. След като обра овациите на публиката момиченцето се изчерви и скри зад майка си, но беше видимо доволно.

Разходката в Бергамо се оказа прекрасно преживяване и никак не съжалихме, че не го претупахме да 2-3 часа и да отпрашим към Франция. Останахме да преспим на кемперстопа. Ако някой от вас реши да го ползва, трябва да се знае, че напускането не може да стане преди 8,00 часа. Това направихме и ние - чакахме на стенд бай в 7,50 и 8,05 бяхме на път за Ница, от която ни деляха 500 км. Пътят е магистрала и не е тегав, но явно сме били толкова добра компания, че Баргамо зарони сълзи за нас, а колкото повече наближавахме границата с Франция, Италия направо се разрида - то не беше дъжд, то не беше градушка...

[loveforever]

Бергамо наистина е интересно градче, а идеята с пианата много ми хареса. При възможност задължително ще се отбием там.
_________________
Магия в лилаво

[PirinVania]

Тук е мястото да благодаря на Яна за хубавия ѝ пътепис за тези места, който ни беше много полезен. Също така искрени благодарности и на руските туристически сайтове www.frenchtrip.ru, www.votpusk.ru и www.italiantrip.ru. Благодарение на тях винаги имахме необходимата ни информация. И пак благодарение на тях разбрахме, че Ментон е неоправдано пренебрегван от туристите и е едно от красивите курортни градчета на Лазурния бряг.
Заради специфичния си микроклимат е харесвано от много личности и аристократи от Англия, Франция, Германия и Русия. Климатът е подходящ за болни от туберкулоза. Бил е любим град на Жан Кокто и в Ментон сега се намира музей с негови творби.

За жалост всички подходящи за паркиране места, проверени в Гугъл, се оказаха забранени за кемпери. Докато си търсехме място, отдалечавайки се все повече от центъра, стигнахме до табела "Border 1000m". Подредихме се пред един кастенваген по протежение на улицата почти под табелата, която забранява паркирането на кемпери. С малко свито сърце се отдалечихме от Кемпи. Знае ли човек французите дали все пак не могат да транспортират с паяк 3,5т?
Плажът на Ментон при това хубаво следобедно слънце е много примамлив и е приютил не малко хора. Марината на Ментон пък е приютила доста лъскави яхти. Уличките на градчето предлагат сянка и прохлада. Тихо и спокойно е, никой за никъде не бърза. Архитектурата е по-скоро италианска. Определено можем да кажем, че Ментон ни спечели. Жалко, че трябваше да го разглеждам под напрежение и с мисълта за Кемпи. После разбрахме, че всичко това е можело да си го спестим- да си оставим Кемпи на сигурно място и да се радваме на Ментон с цялото си сърце.

[Роси и Стоян]

и ние така в новогодишната баница късметите са ни с мечтаните дестинации и първата която изтеглим сме за там а Прованса е и една от тях , така че следя ви с интерес и набелязвам интересните места. Ментон го видях пътувайки по мигистралата от далече и ми се видя много красиво , сега задължително си го записвам за посещение.

[PirinVania]

Като всеки максималист ме загложди, дали пък няма да пропуснем някоя забележителност и се възползвахме от джокера "Обади се на приятел". Всеобщото мнение на Стефан и Иван беше, че Антиб, Ментон , Кан и Грас не са за изпускане. Признавам си Антиб, Грас и Кан бяха извън програмата. Още по-полезен и право в десятката беше съвета на Минуса да се установим в Биот и да ползваме градския транспорт до останалите крайбрежни градове. Автоб
усите са много евтини - 1-1,5 евро от точка до точка. Влаковете са по-скъпи до 4евро от точка до точка, но пък са изключително бързи и много на често. Така и наравихме - настанихме се в Биот. Е, не улучихме правилния къмпинг, но и в този, който разпънахме чаршията, не беше лош и много комуникативен - на 3 минути пеш от гарата и на 2 минути от плажа. Плажът с нищо не впечатлява - чакъл - фракция от 30-100, вълна, доста бързо става дълбоко и очевидно студена вода /куражлии да се къпят нямаше/.




Това е плажа на Биот - нищо особено, нооооо нали е Лазурен бряг....

[PirinVania]

На следващия ден цел ни бяха Ница и Антиб. Няма как да пропуснем Променаде дес Англес и забележителната площадка с вию-то. Пътьом се порадвахме на красивите и поддържани сгради на централната част на Ница, на хубав и доста скъп пазар за плодове, зеленчуци, сирена, салами, цветя, дрънкулки и какво ли още не.

[PirinVania]

Ето ни и нас на фона на залива. Поседяхме и на чакълестия плаж. Ох, разписахме се!
Гледката си струва, дори и да е почти клише. Ница е красива и харесвана от млади и стари. Дори в предобедния пек е пълна с туристи.

[PirinVania]

[PirinVania]

След още малко размотаване хванахме влака за Антиб. И там попаднахме в едно друго време и в едно напълно различно по стил място. Първо от чакълестия плаж , простиращ се до яхтеното пристанище на Антиб, не бе останал никаква следа. Плажовете на Антиб са пясъчни, водата е значително по-топла и хората, радващи се на слънце и вода, са в пъти повече. За жалост ние сме без бански, чак яд да те хване. Животът в Антиб е като на забавен каданс. Никой за никъде не бърза. Яхтите на пристанищата- 2 на брой, са впечатляващи.




Навсякъде е много чисто и като никъде другаде във Франция, тук се говори английски и дори има надписи на английски. Ако трябва да сравняваме Ница и Антиб/ те са трудно сравними/, Антиб води с 1:0. Като изключим цените по "брасеритата", той ни легна на сърце. Обещахме си да си сложим банските и да се върнем пак.

[PirinVania]

Антиб е не само курортно градче. Благодарение на дългото си съществувате има и много забележителности, за които всеки може да прочете в мрежата. Тук е музеят на Пикасо, Крепостта Каре, Археологически музей и др. Бил е дом за много известни писатели. Днес приютява звезди от модния и холивудския елити.

[AlbenaAlex]

Чакам продължение на разказа ви за тези прекрасни места!