kemper-club forum

[магнум]

Телефон за връзка 0876200188 Ицо

[Валя и Боян]

В големите жеги последно време, в главата ми, незнайно за самия мен, се явяват странни мисли. Роди се идеята да заменя кемпера си за вила в планината. Понеже досега гледах как да го сменя за къща в Гърция, сега се насочих на север - Румъния, щото макар и до море, летните горещини си казаха думата.
Такааа - речено, сторено. Отиваме на място с кемпера, щото къщата няма как да дойде при мен за оглед.



Ето я и нея. Строена 1911 година, газифицирана. Да ама нещо не ми хареса, щото беше на шумна улица и постоянно минават коли. Затова продължих с огледите.



Тази пък - дървена. Ще си забравя цигарата, какъвто съм разсеян напоследък и - станала белята.



Тази пък, голяма и искат да доплатя...няма да е фифти фифти.



Отново дърво....



Прилича на къщичката на Червената шапчица на баба й, и ми дойде на ум за вълка иии...подминавам отново.



Брокерът ме изгледа с изпитващ поглед и без нищо повече да ми каже, махна с ръка и ме поведе мълчаливо. Спряхме едва пред -



Леле, колко ли още ще трябва да доплащам, ако стигнем до сделка за тази вила....Но - умен румънец - твоят кемпер, казва, е със колекционерска стойност, която с годините се качва. Ето и младата собственичка ни чакаше на терасата -



Представи ни един на друг и ни остави сами.



На тази пейка, Принцесата, метна шала си и ме покани да седна до нея.
Говорихме дълго. Първоначално ми се схвана езика, от нейната младост и хубост, но от нея се излъчваше чар и непринуденост, които ме отпуснаха в дълги словоизлияния. Станахме и се заразхождахе по терасите.










Това бил дядо й....



...и баба й.

На едно място тя, като че ли се спъна. Аз я улових, за да я предпазя и в този момент погледите ни се срещнаха. От там на сетне...без думи.



Принцесата ми посочи часовника и каза: В полунощ, след като бие 12, погледни към този прозорец -



Виждаш как свети сега, ще изгася и светна три пъти и тогава -



...по стълбата ще се качиш горе. Аз ще те чакам!



След полунощ, се качих горе. Тя ме посрещна, тръгна пред мен и мълчаливо с поглед ми рече, следвай ме. Отвори вратите и аз закрачих безмълвен.



Шептейки, Принцесата, ми заразказва какво пише тук. Нали - не можеше от вратата и за краката...





Зяпайки на горе аз се спънах...





Очите ми шареха като на подплашено коте и почти забравих за Нея.





Баба й и дядо й, сега вътре. През деня ги гледахме вън.



Дълги коридори, кога ли ще свършат, най-после.



За разнообразие минахме през оръжейната





Тук щели сме да закусим сутринта.



Място за кафето.



В дъното на коридора беше вратата на спалнята.
Уви - не смених кемпера за вила на Синая. Обратният път минахме на един дъх. Ако някой иска такава разходка, подвижната къщичка е на разположение.
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[Валя и Боян]

Ицо - ?
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[Евгени]

Пак сте № 1.

_________________
Пазете и обичайте нашата България

[kvp155]

Тази третата и ние я гледахме - за подарък на малкия, но нещо ни се видя паянтова и се отказахме ...



По-голямата пък вътре беше пълна с пошла дърворезба, а и с много стаи. Чак да се загубиш в тях. И от нея се отказахме .



Интересно сте представили видяното.
Дано да има повече хора за огледите, за да не оставяме румънските брокерите без хляб.

[Валя и Боян]

Сега същинският пътепис за това пътуване.
От Ст. Загора до Русе - ясно, след В. Търново, пътят е натоварен и не добър като настилка. Тръгваме към моста и се оглеждам за митничари. На будката за таксуване подавам личните карти, жената вътре се усмихва и казва - пари, пари ми дай, 4ри лева. Тънко минаваме. На моста тече ремонт от към съседите. Пропускат ту в едната посока, ту в другата и се чака. Слизаме от моста се нареждаме за митнически контрол. Минаваме бързо. Веднага след митничарите има червена барака в ляво. Там обменихме леи на курс - 100 лева - 230 леи.
На първата бензиностанция купуваме седмична винетка за 14 леи. Поемаме посока Букурещ. Съответно правим грешка. Завиваме в дясно след три леки коли, като си мислим че ТЕ знаят пътя и минаваме през няколко села по тесен път, докато излезем на правилния. Пътят е в ремонт. Трябва да се кара внимателно. Движението се отбива в тесни участъци. Българи се бяха ударили в румънска кола и то с доста сгънати ламарини. Наближаваме Букурещ. По съвет на мой приятел, автобусен шофьор, дето кара екскурзии, НЕ минаваме по околовръстното, а през центъра. Няма задръстване. На светофар чакаме 10-12 коли в три колони, това най-много. На кръговите има светофари.
Излизаме от града, без да спираме. Спирането започва сега. Отново асфалтират и се кара бавно. Край Плоещ минаваме в ляво, от западна страна по околовръстно шосе. След ремонта ще бъде широко и удобно, но сега....Поемаме към Синая и нищо ново. Пак колони и движение на втора. Ремонтират. Избирам сянка и отбивам спирайки. Докато седим нищо не се променя в трафика.
Късно след обяд влизаме в Синая. Паркираме до пожарната. Има чешма. Там преспахме. Рано сутринта се местим. Паркинга се ползва от търговците на сергии и става невъобразимо задръстване от което няма да се излезе поне до към 18:00 часа.
Разходки, снимки. Влизане в Пелеш срещу 10 леи, пенсионерска такса. Чакането е в пълен хаус. Няма фиксирани часове. Вътре хаусът продължава. Има какво да се види, затова несгодите остават на заден план. При малкия замък, няма такова оживление и навалица. Там влизаме и разглеждаме спокойно, отново с такса за пенсионери каквито сме. Малко преди Брашов паркирахме в страни от пътя до рекичка и нощувахме. Но....
Уви - прекъснахме екскурзията си и тръгнахме обратно. Наложителни причини, но ще дойдем отново и за достатъчно време.
На връщане минаваме пак през Букурещ. На обиколното има два пресичащи пътя с предимство дето се чака с часове на знак СТОП. След което влизаме в Гюргево и никакви селски пътчета, се качваме на моста. Тук таксата беше 26 леи. На самия мост чакахме един час. После пътят до дома - на един дъх.
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[s_s1]

Страхотен разказ!
Първия пост от пътеписа създаде у мен неповторимо цялостно идейно-художествено внушние за преходното /къщички и замъци/ и непреходно-/стойността на кемпера Ви/, и само хиперболата, че сте се качили по аварийната стълбичка в замъка ме върна на земята...

Искам още, и още, и още...

[danbog]

Ще споделите ли какава технология използвате в Стара Загора за заснемане на сънищата?!! Бе то като истинско изглежда.... това пътуване из ромунско! Бравос! Пиши какво я направи принцесата? Ако може и някоя снимчица или клипче от финалните кадри или пак стана като при мене - времето "на акта" не стигна за една снимка. _Ето защо повече не пиша за такива работи.
Иначе разказа е супер!!! Не позволявай на жената да те буди на най-интересното място.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Валя и Боян]

Пиши какво я направи принцесата? Ако може и някоя снимчица или клипче от финалните кадри или пак стана като при мене - времето "на акта" не стигна за една снимка. _Ето защо повече не пиша за такива работи.
Иначе разказа е супер!!! Не позволявай на жената да те буди на най-интересното място. [/quote]

И Принцесата е жена, нищо различно. Само фантазиите ни са различни и всеки може да допише случката по свой си начин.
Още повече, бяхме тръгнали по вашите стъпки и вдъхновени от пътеписа ви.
Продължението - след като се върнем да си довършим пътя, прекъснат в началото.
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[danbog]

Ще очакваме с интерес.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Валя и Боян]

Продължението...
Отново на път. На Дунав мост вече знам кое къде е и не се моткам да подавам лични карти вместо пари за такса-мост.
От Гюргево поемаме западно от пътя за Букурещ. Качваме се на магистралата за Питещи след 50-60 км. Пътят не е в добро състояние, но пък няма задръствания. Магистралата обаче е кола до кола в две колони, като дясната лента е с коловози в асфалта от камионите. Иска се повишено внимание. Така до Римнику Вълча. От там на север по поречието на Олт. Реката е преградена на много места и водата върти ВЕЦове. Живописен път.



На много места има паркинги с места за почивка, заведения и чешми.





Паркираме си до една чешма, съвсем близко, опъвам маркуча почвам да пълня вода за миенееее, след няколко минути от близкото заведение идва задъхана и видимо доста сърдита влахинка, рязко дърпа маркуча от чешмата и ме кълне на влашки. Какво толкова, нафта ли течеше от чешмата....потегляме. На следващата бензиностанция пълня вода на воля.
Първа спирка Сибиу. На площада имаше някакъв фестивал.



Много народ. Със или без носии.





Това до късно вечерта.



А тия кибици, си правеха плаж на сухо. Гледаха плажен волейбол, нали така се казва кога се играе на пясък.



Прибираме се за сън. Рано сутринта се разхождаме на спокойствие.



Гълъбите се къпят на фонтана.



Дигам фотоапарата и ... фасади, покриви...



Ковача почти няма работа и кове разни дреболии за удоволствие. Минаваш, харесваш си нещо, вземаш си го за спомен и плащаш с удоволствие. Разменяте си усмивки.



От тук към Долния град.



Или през теснините отново към Горния град.



Имаше служба. Уредбата звучи с гласа на свещеника.



Лабиринт от входове, тесни улички, само да имаш млади крака за разхождане. На едно място както зяпам на горе и се спъвам тук, там....




...си викам, какво става тука ве....



От синята врата излезе Маман по пеньоар, огледа се за миг и потъна навътре. "Очите" на покрива обаче не пропуснаха нищо...
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[loveforever]

Много са готини тия оченца. Наистина имаш усещането че те наблюдават.
_________________
Магия в лилаво

[Валя и Боян]

Музеят на селото...или паркът Астра.
Абеее - наше си село.



..и вътре...



Всичко не може да е същото. Черквата и е по-така.



Отец Михай, ме посреща като стар познат. Говори ми дълго и увлекателно и накрая разбра как не го разбирам, махна с ръка и рече - имаш очи - гледай и запомни каквото разбереш....



Ето го = за гледането -





Докато видяхме себе си - аз, дядо Боян и баба Валя



А това е творецът дето ни е пресъздал.



Имал български корени и се зарадва да си поприказваме, кое с ръце, кое с думи....и ни проводи със "друм бун"

Щото от тука като тръгнахме се спряхме чак в Хунедоара пред стените нааа....



Пристигаме в късния след обяд. Почти 18:00 часа, но хората работят до 20:30 през лятото. Удобно време за разглеждане, тълпата като че ли е намаляла. Жегата също. Има за разглеждане и дълга разходка по коридори, кули, стаи, подземия. Започваме от долу, на горе. Подземията



Политически затворник.



А този сечал фалшиви монети...



Продължаваме под строгия поглед с обиколката.





Поглед през бойниците. Почти час и половина обикаляхме спокойно разглеждайки и снимайки. Реставрацията е била премерена и достатъчна за да се пренесем в онова време. Освен строгата военна атмосфера имаше и романтични отклонения. Все пак, не само ризници са били облеклото.



По стълбите и...



... по пътя си. Търсим място за нощуване.
На сутринта поемаме на изток и север. Следващата спирка ще е Алба Юлия.



Тука ще сме по пестеливи в снимки и описания.





Тук под моста, или в рова, опасващ комплекса, било е ров, сега са алеи за разходка дават под наем, вело-картинги за малки и големи. В подземията нищо интересно.



Смяната на караула не я виждаме, може би не е всеки ден.
Отправна точка ни е Турда със прословутата солна мина.
Пътищата са доста натоварени. Кола след кола. Манталитета на местните шофьори е яко натискане на педалите, ту газ, ту спирачка. Изпреварване на всички рискови места и ситуации. Ти се оправяй както можеш. Следва обаче едно голямо НОООО !!! Преди Аюд, започва задръстване. Кара се в колона по един автомобил. Отсрещното платно не минава никой. Движението ли е спряно , какво ли.... и какво, камиони, автобуси, коли карат на първа и спират през десет метра. Еееей, нито един бабаит не тръгна да изпреварва колоната бе. Не зависимо колко му е лъскава колата, никой не тръгва в насрещното, което е празно да изпревари камиона пред себе си. Би станало нашенско задръстване. Да - ама НЕ! Влизаме в Аюд, задръстването идвало от пешеходните пътеки, на които пешеходецът е цар. Няма клаксони, няма рев от рязко потегляне. През 50 метра пешеходна пътека и при този трафик колоната е на лице. Как ще ги стигнем Румънците ???
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[Валя и Боян]

Солната мина в Турда.
Намира се извън града. Наближаваме със свито сърце. Много коли и много хора и много жега. Обаче - полиция. Следят за ред. Има паркинг на който има места и един чичка ми маха да влизам в него. На паркинга има САМО автобуси, кемпери, и изобщо едри коли, другите се спасяват по пътя и поляните. Не било толкова зле значи. Паркирахме - не се плаща. За жегата - вътре било 10-12 градуса, пак добре, дори си вземаме дрешки. Почва навалицата на касата. Няма пълно щастие. Билети за пенсионери - 12 леи и мацката се опитва да ме скубне като ми връща по-малко. Ако мине номера в навалицата. Като се спрях да си броя рестото, тя ме погледна и усетих как грешката не е неволна.....
Вътре вече има много снимано и показано.



Като сняг - само че сол.



Стени, таван, под разноцветни и си като муха в кубче лед.



По тази галерия се излиза на втори вход. Изливайки вън, не можах да се ориентирам къде сме. Край нас къщи. Пак има каса, без навалица. Паркинг с 3 - 4 ри коли. Другия път ще влизаме от тук. Връщаме се обратно в галерията. За да си ида до кемпера ще ми трябва такси, а такова не видях от вън. Да го поръчвам на румънски....



Идва дилемата, по стълбите или със асансьора. Стълбите са тесни, неудобни и много хора пъплят като мравки по тях. Едри хора трудно се разминаваме. Чакаме асансьор. Дано направят поне ще два или три.



Или да ни возят с вагонетки.



Тоя подемник са го движили коне...сега коне няма.



Има стълби, покрити със сол. Гледката вътре е впечатляваща. Голяма дупка и хора като мравки долу. От долу гледайки нагоре, виждаш драперия от солни кристали полепнали по обезопасителните мрежи. Светлините и размерите си казват думата. Такова нещо не се вижда току така.
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[Валя и Боян]

Втора солна мина - Прайд.
Планински курорт. Басейн със солена вода. Солна мина. Много полезна да седиш долу за дихателните пътища.



Влиза се от тук. Ама не пеш, ааа, не не....със автобус - ДА! Засилихме се да влизаме, няма каса, никой не влиза освен ние, нещо не е на ред и питаме в близкото заведение кое как. Показват ни къде е касата. Няма много хора. Вземаме билетите и...хората се качват във автобуси. Има разписание. Тръгваме. Влизайки във входа на мината, пътуваме още 5 минути. Дори и със 20-30 км в час да се движим, пак си е разстояние, нали.



Това е още отвън.



Посрещат ни фигури от сол. Огромни зали. Не така дълбоко като на Турда, макар да не знам колко сме дълбоко под земята, но е огромно. Много деца, малки и големи. Хиляди хора, не преувеличавам. Явно идват да дишат полезното. Донесли са си ядене. Насядали по маси и пейки, ще седят цел ден може би.





За децата има пързалки, люлки, кино. Големите пък играят карти, шах. Лаптопи отворени. Разхождат се напред назад. Явно тия хора седят с дни във курорта от вън. Влизат тук за часове, после планински разходки или солен басейн.



Екстремни катерушки за малки и големи.





Соленият Бог на мината -



Има още винарна. Отлежават маркови вина. Още няколко галерии показващи минното дело. Излизаме на светло. Сергийки, капанчета. Опитахме мититеи - Кебапчета, миришеха на месо. Купихме и хляб. Дни наред не се промени - не мухляса, не порозовя и не изсъхна. От какво го правят тоя хляб - не знам. Голям самун - два килограма.
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!