kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Пон Юни 19, 2017 11:20 am Заглавие: Доломитска Италия и не само !!!
След пътуването ни от миналата година до Доломити, решихме, че през ранно лято ще се върнем пак плюс посещението на няколко други дестинации. След доста четене и гледане в нета направихме маршрута. Най хубавото и лошото е винаги деня преди тръгване. От една страна, оправяне на последния багаж и нетърпение за предстоящето пътуване, а от друга страна, раздялата с децата и куче Лео. Кучето като види, че оправяме багажи и става неспокоен. Ляга в някой куп от дрехи и чака. Знае, че така няма как да не го вземем. И след като разбере, че идва с нас, полудява от радост. Този път си остава вкъщи с децата. Напират сълзи, но нали за хубаво отиваме. Тази екскурзия пак е с цел снимки и затова на път тръгват Веси и Свилен. Гонене на изгреви и залези няма как да е с деца и куче. Следващото пътуване ще е с всички. Живи и здрави. Мислехме да вземаме велосипедите, закарахме ги до кемпера, но после се отказахме. Там където отиваме на много малко места ще имаме нужда от тях. Маршрута който минахме беше ВАРНА-Калотина-Църквата в Ямник-езерото Блед-Доломити-Пиза-Флоренция-Тоскана-Рим-Бриндиси-Игуменица-ВАРНА. Това минахме, но трябваше да се отибием и в Сиена и Неапол... Всичко в това пътуване е изчислено без да се губят километри. Всяко нещо си имаше последователност, особенно в Доломити. И така драги читатели датата за старта 02.06.2017 година настъпи.
[img][/img]
Тръгнахме в 17.30ч. от паркинга където държим кемпера. Минахме през града и малко преди Аспарухов мост стана уникално задръстване. Моста е в ремонт и в комбинация с час пик изгубихме 30 минути в чакане. Излезли от зоната на задръстването подкарахме 730 см. влак . За около 2 часа минахме Бургас. Качихме се на магистралата и препуснахме 160 коня. Сетих се да питам М тел, какво правим със интернета и минутите за разговор. Попаднахме на ЧОВЕК. Пиша с главни букви защото жената ни обясни всичко подробно и най важното, къде е ключа от палатката А той е. За да си ползвате предплатени минути нет трябва да си в в дадена държава вързан със съответен оператор. А те са както следва. Сърбия – VIP mobile, Хърватска-Vip Net, Австрия – A1, Словения – Si Mobil, Италия – Vodafone, Гърция – Voda plus. Това е само за М тел, за другите оператори да се пита, за да няма болежки в главата Минахме околовръстното на София, изпадаха ни зъбите от тракане по уникално „гладкия“ път. Заредихме на OMV, взехме някой-друг нож от промоцията , доволни и щастливи потеглихме за границата Калотина. Стигнахме около 02.00ч. на 03.06. Минахме бързо, продължихме с карането на „влака стрела“ до 04.00, имахме 900 км. до Ямник които трябваше да изминем. Поспахме 3 часа и в 07.00 яхнахме конете. В Сърбия платихме за пътя 14,50 евро. Целта за деня беше да се стигне за залез до църквата в Ямник Словения. Скучната Сърбия минава бавно, но малко по малко се изниза и влязохме в Хърватска. Там е лесно само магистрали, само някой лев да имаш да ги плащаш. 202 куни ни взеха, около 53 лева. След границата в Словения спряхме за една винетка – 15 евро за седмица. Не ни трябваше повече, защото връщането нямаше да е по този път. След няколко почивки за кафе, пристигнахме в Ямник около 17.30ч. Пред самата църква имаше доста хора. Разбрахме, че има сватба. Странното беше, че имаше пожарна. След проучване се установи, че момчето е пожарникар Имаше и колеги фотографи. Поснимахме малко преди залеза. Слънцето печеше много добре и светлината и сенките бяха добри. Залез нямаше, по точно такъв, какъвто искахме..
Залез можеше да няма, но имаше финал за Шампионската лига. Свилен е луд-фен на Реал Мадрид, а тази вечер се играеше финала с Ювентус. Много бързо тръгнахме по тесният и неравен път изпъстрен с много завои. Нямахме идея къде ще се гледа мача. Спряхме още в първото населено място. Гледаме в един бар има ТВ. Двама човека гледат нещо. Няма как да не е мач. След приближаването гледам и не вярвам на очите си, гледат баскетбол. Питахме бармана дали може да смени канала на Шампионска лига, но отговора беше-НЕ. Боже, кой гледа баскетбол, като има финал за Шампионска лига. Роналдо без да го гледам не може След 30 метра намерихме друг бар, нямаше никой. Влизаме и....потънахме в РАЯ Дай бързо две бири Бармана и той фен на спорта. Мача тръгна много нервно, Ювентус бяха по добрите до едно време, след това класата си каза думата и сме ШАМПИОНИ.
Веднага след празнуването тръгнахме за езерото Блед, което се намираше на около 30 минути път. По пътя спряхме да заредим вода в един кемпер стоп. Около 01.00ч на 04.06 спряхме на един паркинг в Блед. Поспахме около 3 часа и в 04.00 звънеца за ставане ни събуди. Трябваше да се изкатерим на високо място за да снимаме цялото езеро. Тръгнахме в 04.15 и за 30 минути бяхме на желаната позиция. Изгрева беше в 05.15ч. Изгрева беше добър, хареса ни. Не бяхме сами, и други луди имаше Един от USA, един от Германия, един Шотландец. Едното от тези момчета срещнахме и на църквата в Ямник. Имаше мини дрон на който сложи GSM-си и го управляваше и снимаше. Малко се подтиснах
Скоро и аз ще имам тази играчка Малко снимки от изгрева...
Наистина много добри снимки. Ама то човека е фотограф, качил се на кемпер. Кемперист, които има фотоапарат е различно.
Аааааа, ще се обиждаме ли ??!! Така, нито съм фотограф, нито кемперист. Просто бях футболист, а сега съм Фотокемперист
Благодаря на всички за хубавите думи!!!
Слязахме и до самото езеро и там поснимахме.
Ето ни и нас, пием си кафето на брега до самото езеро Блед.
Пропуснахме само да си купим сувенир от Блед или поне само магнитче. Някой добър човек ако ходи до там да се сети за Свилен и да му купи едно-две, ще платя подобаващо След това вече слънцето се вдигна и не ставаше за снимки. Снимки, кафе, закуска...какво му трябва повече на човек Пиеш кафе на брега на езерото и храниш патки. То хубаво кафе-мафе, но трябва и да се поснима малко. Тръгнахме до едно езеро с името Бохин на около 30 км. За снимки не ставаше, но имаме и въдици. Речено-сторено. Изкарахме въдицити и започна мятането. Риби имаше доста но всички ни се смееха на воблерите. Искаха жива храна, която ние нямахме. След 20 минути тренировки за ръце, установихме, че мисията е невъзможна. Видяхме, че наблизо има лифт за връх Вогел. Паркирахме в подножието му и хванахме лифта за който заплатихме по 15 евро на човек. На първата спирка на лифта нямаше нищо интерестно. Имаше едно малко лифтче с което срещу 4 евро ни закара до връх Орлови глави. Там се виждаше езерото Бохин, но гледките не бяха впечатляващи за това поснимахме нас
След слизането до кемпера, решихме да видим един водопад на име Савица. Видяхме на няколко места брошури. Питахме за него как е, отговора беше-уникална красота. Хм, трябва да се провери. Карахме 10 км. и спряхме на голям паркинг. Платихме на една мома 6 евро и каза, че ще го пази като...хм...очите си, май каза Отделно за вход на самата екопътека платихме по 3 евро. Тръгнахме за водопада, вървенето беше по едни доста сериозни стълби. Катерихме ги 30 минути. С чанти и стативи не е много приятно. Имаше много хора, мислехме си, че ще е нещо уникално както ни казаха. Стигнахме „уникалното“ водопадче, ами май не беше по наше мнение уникален. Виждали сме и по хубави, водата беше с интересен цвят. Местата за снимки са ограничени, но щракнахме няколко пъти..
Тук една муха ме целува
Връщането беше много по бързо. Печеше доста силно и въпреки това бързахме да минем по бързо разстоянието до кемпера. След като стигнахме кемпера решихме да хапнем малко. След кратка почивка тръгнахме за Италия. До следващата дестинация оставаха 240 км, а тя беше Lago di Dobiaco. Минахме границата със Австрия, купихме винетка 10 евро. Малко преди да влезем в Италия заредихме до горе с последната евтина нафта и газ към Италия. Тук винетки няма, плаща се Тол такса по магистралите. Около 0.08-0.10 цента на изминат километър. Идеята беше да снимаме залез на езерото Lago di Dobiaco. Нямаше време за почивки. Акустирахме пред самото езеро, разгледахме но не ни хареса светлината и небето. След кратък анализ, решихме да караме към езерото Lago di Braies, което се намираше на 19км. Карахме бързо защото слънцето искаше да спи, а на нас ни трябваше. Поснимахме залеза, имаше отражения. Сърцето пее. Добре се получи.
След снимките се прибрахме в кемпера и вечеряхме. По време на вечерята решихме че е по добре да стигнем до следващата спирка и там да спим. Това беше езерото Lago di Antorno. До него стигнахме след 27 км път. Спряхме на паркинга до самото езеро. Беше станало полунощ. Насторихме алармите за събуждане 30 мин преди изгрева.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
С такива кадри - голямо зарибяване. Гледах, гледах, светлосенки, цветове, разтопи ми се сладоледа 
Един от USA, един от Германия, един Шотландец. Едното от тези момчета срещнахме и на църквата в Ямник. Имаше мини дрон на който сложи GSM-си и го управляваше и снимаше. Малко се подтиснах
