kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Много ли е страшно „Страшното езеро“?
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 643
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Окт 26, 2017 2:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Както стана ясно, връщането по същия маршрут през „Йончевото езеро“ е изключително рисково, като на места терена е толкова стръмен и хлъзгав, че дори и опитни планинари екипирани с алпийски щеки като на Жоро биха се справили трудно. Предвид темпото с което се движим, и времето с което разполагаме докато настъпи нощта, решаваме, че трябва да поемаме към в къщи. Поостанахме достатъчно на най-красивото езеро от страшните и на най-страшното от красивите, като успяхме да се презаредим напълно и сега с добро настроение и свеж планински въздух, продължаваме напред.

Видно пътя който ни предстои надолу, е значително по-лек като терен от пътя, който бихме изминали ако се връщаме по този от който дойдохме и този факт не спира да се повтаря от най-опитния планинар в групата – Г. Рибарски. Толкова често, че вече и аз бях сигурен в това.
Наклонът в този участък от пътя ни към хижа Мальовица не е нещо особено в сравнение с вече преодоления, просто е с прекалено много каменисти участъци и не може да се тича свободно. По-точно тича се, но паданията са по-болезнени и често завършват насълзени очи и рев.









По пътя ни към х. Мальовица, точно под “Страшното езеро“ има още две езера, на които не знаехме имената, но понеже са в близост до „Страшното“, решихме, че сигурно се казват “Зловищото“ и „Свирепото“. Въпреки имената си, езерата не отстъпват по красота на повечето в Рила.

Горните са, но ето ги пак.







В планината е като в казармата - който не си пази вещите, рискува те да преминат в ръцете на по-ловките и след това да не си ги получи дори след намеса на родителите.
Това е, щеките вече са негови, който може да го убеди в противното.



Надолу пътеката продължава да се вие около ръбести и големи камъни, като някъде под езерата напълно изчезва в няколко неголеми полянки. Изложението им е южно, а изсъхналата трева по терена е като сливенски килим. Много са подходящи за раздумки и обсъждане на ефекта от разходките в планината и влиянието им върху гръбната мускулатура.



Слънцето в този ден така напича и блести в очите, че ако ги затвориш за малко и … можеш мислено да се пренесеш на някой плаж. Трябва обаче и много да се внимава, не защото можеш да бъдеш нападнат от акула, а защото някой може да те прободе с алпийска щека до като ти си се унесъл в слънчеви мечти и морски приключения.

От тези полянки напред пътеката отново започва да се изкачва до върха на някакво възвишение и после постепенно започва да спуска. Клековете и ниската растителност зачестиха значително и добре че беше така, защото корените им са ценен помощник при слизане и качване на подобни места.







Теренът като цяло започна да става доста неприятен за ходене, като на места или трябва да имаш голям разкрач за да стъпиш от върха на някои камък до основата му или просто да се спуснеш по дупе, като на детска пързалка. Това за някои въобще не е трудно и дори ако има възможност за по-леко преминаване, нарочно се избира онова с пързалянето.
Ето този камък спокойно може да се заобиколи, но е в пъти по-истинско ако се премине през върха и надолу. После още няколко пъти за тренировка и чак тогава продължаваме напред.





Не след дълго, крачейки бързо и най-отпред, се озовавам на брега на кристално чистите и спокойни води на „Малкото езеро“. От далеч сезирам необходимите и важни условия за така жадуваната снимка - никакъв вятър, тишина, спокойствие и слънце под ъгъл 43.18 градуса, огряващо срещуположния връх, който пък хвърля огледално образа си във водната повърхност. Имах златната възможност да направя най-хубавата снимка в живота си и докато ги няма всички онези, които само се стремят да хвърлят камъни във водата и да развалят всичко, побързах да разположа статива на най-подходящото за целта място. Бързо монтирах фотоапарата, настроих светломера, баланса на бялото, скоростта на затвора, блендата, UV филтър и … щракнах.

Получи се ето този шедьовър!



Уникална снимка, пропита с много чувство и професионализъм, носеща посланието за свобода и духовно съвършенство на автора. Една абсолютна хармония между човека и природа, една истинска нирвана … Всъщност май леко се поувлякох в описанието на една проста снимка и вътрешните ми усещания. Трябва всеки сам да я оцени и прецени дали е така. А ако считате, че не е така, значи сте като мен и чете правилния форум – този на пътешествениците, обичащи природата. Ако пък сте съгласни, само дето считате, че снимката за нищо не става, значи сте объркали форума – трябва да търсите фотографския.

Трудно, много трудно се разделям с великолепието на това място, но няма как, времето ни притиска и дори хубавите неща си имат своя край. Трябва да вървим напред.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 643
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 30, 2017 12:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Продължаваме надолу, като гледките никак не са по-малко впечатляващи, дори напротив.

Ето например тези приказно красиви корени от клек и някакви широколистни дървета. Макар и покосени от лавина през зимата и горски пожар през лятото, сега така са обагрени от есенните цветове на съхнещи листа, че въпреки зловещия си вид, някак естествено се вписват в тематичната екскурзия в която попаднахме.



Още малко надолу и в далечината пред нас се открива и друга приказна гледка – хижа Мальовица (старата и новата)



Хижа Мальовица е една много запазена и красива хижа нищо, че първоначално е била само заслон, подобен на онзи от по-горните снимки. Разположена е на около 2000м височина, точно в долината на река Мальовица и в подножието на връх Мальовица. Колко много пъти използвах името Мальовица, а дори въобще не знаех за легендата свързана с това име и от срам я изрових:

„Върхът е кръстен на Мальо войвода, чиято годеница била отвлечена за харема на Енин паша. Станал хайдутин той, за да мъсти за нея, но от злоба към силата му предал го човек от четата. Сеймените обградили Мальо, простреляли го. На Меча поляна мъртъв го намерили другарите му. На гърдите му зеела голяма рана, а очите му гледали с жал към върха, където на воля се виели орли. Погребали го на поляната, а върхът над нея, за да припомня на поколенията за техния прекрасен войвода, нарекли на неговото име — Мальовица“.

Колко разтърсваща и истинска легенда! И да не е истинска аз ѝ вярвам, защото искам да ѝ вярвам.

Някъде тук на високото било, леко в страни от х. Мальовица, започва най-голямото предизвикателство по днешния ни маршрут – стръмно спускане по огромни камъни наподобяващи морените на Витоша. Пръснати са на площ от няколко декара, а големината е от 0.5 до 2 и повече метра. Наистина приличат на морените, но формата им не е като тяхната, овална, а е значително по ръбеста. Стъпването на остър ръб или наклонената им повърхност, прави ходенето по тях почти невъзможно и много опасно. На всичкото отгоре, въпреки големината си, някой така се клатят, че дори с леко пренасяне на тежестта си върху неправилното място и лесно можеш да ги целунеш лицево. Преминаването изискваше пределна концентрация, върхова физическа подготовка и силна мотивация. Ние разбира се притежаваме от всичко по много, затова се втурваме напред, като разярен бик пред испански тореадор.

Лилавото семейство са добре екипирани с алпийски щеки и вероятно няма да имат никакви проблеми тук, но сега са някъде зад нас и трябва да се справям сам с това огромно предизвикателство. Не, не ме разбирайте погрешно, предизвикателство не са самите камъни и преминаването им, а две малки деца върху клатещи се големи. Нестабилни, стръмни и остри камъни.

На децата краката са къси, като на лъжата и въобще не могат да стъпват от камък на камък, което налага аз да ги пренасям от едно място на друго, като първо превеждам единия, а после се връщам за другия, като през времето когато не съм с тях, всеки трябва да седи мирно и да не се движи. Това при нас е почти невъзможно и въпреки че имам голям опит в работата си с деца, сега и мен малко ме е страх, защото всяко падане е сигурно че ще завърши със счупване. Съпругата ми е някъде назад, между виолетовия тандем и нас, но на такова разстояние, че нямаме визуален контакт и това е отлична възможност да се справям както аз преценя, че жените когато се намесят положението никога не става по-добро.







В крайна сметка малките наистина се оказаха герои, не само че ме слушаха, но и никой не успя да падне. Сигурно защото през цялото време гледаха напред към хижата, а там много добре знаят, че има и кроасани. Лошата новина е, че пътеката излиза на основния път идващ от Меча поляна и хижата остава доста в страни и нагоре от маршрута ни. Няма как, ще трябва да стискат зъбки още поне час по пътя надолу, до бара на ЦПШ-то. Там се очаква лакомо детско пиршество, няма как, обещал съм.

След като преодоляхме всичко без инциденти, логично се обръщам назад, да потърся поне с поглед и майката на тези две прекрасни създания. Съзирам я някъде в средата на каменистия терен, да скача като сърна от камък на камък. Е, това е не сърна, това е куче вълча порода, оправя сама и в най-тежките ситуации, които са доста повече от както се ожени за мен. Но какво да се прави, животът винаги ни поднася изненади, ако не ни поднесе – трябва да си ги намерим. Така изчакваме и стръвницата да дойде при нас и след кратка почивка на нещо като полянка, поемаме към следващото препятствие, чакащо ни долу в ниското – р. Мальовица.



Преди това се свързваме по радиостанциите с водача на виолетовите алпинисти, да разберем защо се бавят и трябва ли да изпращам спасителния отряд, състоящ се от мен. След кратък разговор с раздразнената и ядосана лилава алпинистка разбирам, че са объркали пътеката. По-точно не са я объркали, а като видели големите камъни, решили да ги заобиколят, подсичайки ги от дясно към основния път и така се озовали в гъсти и непроходими клекове, които пък щели да ги изведат по-наблизо към ЦПШ-то. За да стигнат до тук, красивото горско цвете с виолетов оттенък, се е доверило на съпруга си и както то каза: „За пореден път сбърках“.
Странно, винаги съм мислел, че за да тържествува вечната любов, лилавия храст се съобразява с виолетовото цвете, но този път направо се изненадах. Както и да е, продължаваме напред сами по вече добре оформената пътека, която изведнъж свърши точно на брега на голямата и пълноводна река Мальовица. Въпреки, че не е от най-дълбоките, липсата на брод, мост, подлез или надлез ни затрудни за пореден път, но човек в планината трябва да е готов на всичко. Река широка само около 2м и дълбока около 30-40 см никога не ни е плашила, затова нагазваме смело в студените ѝ води и само за 30 секунди я преджапваме. Разбира се не всички крачки са директно във водата, имаше няколко и върху сухи камъни, но общия резултат си е на лице – малко си поизмокрихме стъпалата. Но само стъпалата, нагоре, над кръста и лицето, си бяхме съвсем сухи, така че резервни пуловери, якета и шапки, въобще не са ни нужни.

Слънцето обаче, колкото беше добро през деня, сега нещо се ослуша и не поиска повече да ни е приятел. Изчака да се измокрим и побърза да си ходи, нищо че имахме остра нужда от него.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6690
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 30, 2017 1:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Не я бях чувала тая легенда за Мальовица. Добре е от време на време човек да се поограмоти. Мерси Косьо!

Иначе много истина има в ей това, особено в подчертаното:
kvp155 написа:

След кратък разговор с раздразнената и ядосана лилава алпинистка разбирам, че са объркали пътеката. По-точно не са я объркали, а като видели големите камъни, решили да ги заобиколят, подсичайки ги от дясно към основния път и така се озовали в гъсти и непроходими клекове, които пък щели да ги изведат по-наблизо към ЦПШ-то. За да стигнат до тук, красивото горско цвете с виолетов оттенък, се е доверило на съпруга си и както то каза: „За пореден път сбърках“.

Чета сега и си разсъждавам... think
Дали няма и някаква скрита мисъл в цялата тая работа ... veryevil

То, че глупостта си е глупост спор няма. А и няма как да се назове иначе ситуация при която ясно виждаш пред теб два знака от маркировката един след друг, през известно разстояние, но независимо от това кривваш по някаква "пътечка" в дясно само защото ЕЖК (Един Жоро Каза).
Е, логично след това си плащаш за "гяволъка", като в сметката си освен множество клекове, препъни камъни, кал, вода и други симпатични препятствия добавяш и един симпатично контузен крак, слава богу без кървища. Ама тя мъдростта не е безплатна и най-много плащаш за онези неща дето уж ти изглеждат наред.
След всичко това то е ясно че не съм от тези дето са се поучили от грешките на другите, но поне се моля да съм от тия, дето успяват да се поучат от собствените си грешки, а не да съм като идиотите, дето повтарят едни и същи *** по няколко пъти.

Мили хора, бъдете поне малко умни и не се подвеждайте по чуждите ... butterflies
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 643
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Ное 01, 2017 2:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Продължаваме по сравнително равна пътека, която всъщност направо си е път за ATV-та и други по-проходими машини, като ходенето става все по-трудно. Към края сме на един от най-дългите ни преходи с деца в планината, и въпреки обещаните награди, малкия помрънква от време на време. Сигурно има основание, защото и мен ме болят колената, но си мълча и не казвам на никой, че дори и да кажа, няма кой да ми обещае награди и лакомства.



Някъде доста напред по пътеката застигаме и спрелите на водопой кемпер-туристи, които са толкова уморени, че лицата им направо са се изкривили. Добре че са спрели на място с чудотворна и лековита вода, доставена директно от недрата на Рила планина и течаща от култовата чешма в района



Чешмата никак не е случайна и обикновена, а е истинска забележителност за туристите тръгнали да покоряват рилските върхове. Построена в памет на дългогодишния хижар Боре Мальовишки, отдал се напълно на професията си и планината.

На много места пътеката надолу се движи успоредно с реката и това придава на уморените ни крака малко повече вяра, че може би ще издържат до края.



Другаде пък просто сме сред величествените борове и вдишваме дълбоко от аромата на една неподправена и истинска миризма, която още никой производител на парфюми не ни е предложил.



Все пак целта ни е съвсем близо и колкото и да не им се иска на някой, пристигаме пред така жадуваната гледка. Бързахме много, да не се стъмни, че нямаше да се види цялата прелест и практичност на това превозно средство.



Даже не знам дали да я коментира или не, че привържениците на каравани може да решат, че се заяждам с тях, без дори да знаят, че дълги години съм бил в техния отбор. Затова само към един колега, които има и бар и каравана: Колега, моля разгледай внимателно тази снимка и помисли, не е ли по-добре да взаимстваш идеята за 2в1 - хем ще намериш приложение на своята караваната, хем няма да плащаш наем за бар. Отделно, ако я разположиш и на подходящо място като това, повече няма да се чудиш, къде да ходиш събота и неделя.





Видно от снимката, вече сме на една от многото „Мечи“ поляни по родните ни планини. Тук децата тотално разграбиха щеките на лилавото туристическо семейство, без дори да подозират, че в този момент те ще са им най-нужни. Улисани в играта те въобще не разбраха мащаба на извършеното от тях злодеяние и последиците от него, оставяйки без подкрепящите съоръжения възрастната двойка. Аз естествено за пореден път се оказах най-безотговорния баща не Света и докато се притека на помощ, възрастните хора бяха нападали по земята, като гнили попски круши през есента. Пристигайки на място, се оказа, че драмата не е чак толкова голяма. По-младата дама вече се беше изправила на крака, като дори нямаше нужда от медицинска помощ, но с възрастния ѝ съпруг нещата седяха малко по-иначе.
Както знаем, мъжете сме големи лигльовци и въобще не издържаме на болка, като постоянно търсим чуждото състрадание, особено това на половинките си. Затова въобще не се учудих на гледката – здрав мъж тежащ поне 100кг и висок над 2м, да се превива на земята и да стене от болки. Аз съм бил не веднъж в подобна ситуация и никога жена ми не ми е обръщала внимание. Само ако се влача по асфалта със стърчащи вътрешности, оставящи дълга кървава следа след мен, може и някой да се смили и да ме попита: „Зле ли ти е?“. А аз какво трябва да отговоря освен: „Не, преструвам се, естествено“. Ако обаче на някое от децата ни им се забие трънче под кожата или кихне, тогава цялото внимание и нежност на Света отива към него. А някога, когато нямахме деца, това внимание беше само за мен ... Затова сега напълно разбирам Жоро и за да покажа състраданието си, легнах и аз на земята и взех да му пригласям, превивайки наужким от някаква болка.
Какво се случи ли … същото, както и друг път с мен – просто двете ни дами минаха покрая нас и ни подминаха с насмешка. Водеха важни разговори за възпитанието на децата, за плетки на четири куки, за промоции в ЛИДЪЛ-а и за новото ОМО в Т-Маркета, и логично въобще не ни обърнаха внимание.

Ей ги, усмихнати, доволни и щастливи, като все едно мъжете им да не са в голяма беда.



Виждайки тази незаинтересованост към нашето страдание, казвам на Жоро – „Хайде стига сме охкали напразно, да ставаме и да се омитаме от тук, пък друг път – ще видят те!“

Вече сме на финалната права и някакви равнодушни жени, не могат да ни впечатлят с безразличието си към нас, просто за друг път трябва да се измисли нещо по-впечатляващо, такова, че и чуждите да ни се притекат на помощ.

Сега продължаваме сами напред, като още от далече коментираме приближаващата гледка – самотната палатка на Пилето.



Голяма работа е тоя човек. Знаехме си, че е много сериозен и въпреки липсата на обувки за децата, ще дойде. Не само това, ами и на палатка в тези студени нощи. И без печка и бойлер ... направо е герой.

Наближихме и почукахме на вратата, да го похвалим, да го поздравим, да изкажем възхищение, но … за съжаление нямаше никой, пак се бяхме разминали. Жалко, другия път като тръгнем да катерим врачанските скали, ще дойде със сигурност. Само дано има пикел за всички, че малките му може и да откажат иначе.

Преди да се отправим към паркинга влизаме в бара на ЦПШ, да почерпим децата с така жадуваната за тях награда – лакомства по избор, без оглед на това, кое е полезно и кое Не. Обаче да ви кажа, се случи нещо дето и аз не съм го очаквал – бара не работи! И това май е някъде от около 1989г. Не знам, и няма никакво значение, само знам, че ако до 10 минути не намеря магазинче с лакомства, вече ще трябва да ходя по планините съвсем сам. Затова правим кратък разбор на паркинга и решаваме – тук няма да се нощува, първо е по-студено през нощта и второ няма захарен памук, яйце с играчка и Зрънчо с подаръци.



Пред кемперите сме и тук е мястото където свършва изпитанието за немрънкащите герои, изкачили високото и страшно езеро и където баща им трябва да се раздели с 2х10лв. награден фонд. Стимула е голяма работа, сега са толкова усмихнати и доволни, че почти забравиха за болките и умората. Само за обещаните лакомства и почерпка никога не се забравя. Затова се сбогуваме с вековните борове, които предната нощ ни правеха компания и се спускаме в подножието на Говедарци, с идеята за една по-топла и спокойна нощ.

По пътя разбира се спираме в смесения магазин да напазаруваме и почерпим децата с каквото поискат. Няма да повярвате, но там вече се оказва, че единият вече си е изгубил парите от наградата и въобще не си спомня къде са! Сега и да плаче и да не плаче, проблема си е само негов, а за следващата награда, ще трябва да се потруди поне още толкова.

Вече сме на поляната в Говедарци, но е почти тъмно и трудно се намествам между стърчащите и ръбести камъни. Все пак намираме някаква пролука, но сме уморени, че едвам успяхме да сготвим гъбите от сутринта.

Както обикновено си ги ям сам, защото риска не е за всеки. Консумацията им в горещо състояние е за предпочитане, за да се елиминира влиянието на някой случайно попаднал червей, макар и те да са изключително полезни (годишно трябва да се поглъщат минимум 100гр протеини, добити от малките вредители)



Докато унищожа творението си, и вече всички са заспали. Толкова ли беше страшно това езеро или просто беше далече, не знам, но 10 часа ходене в планината, не са като 10 часа гледане на анимационни филмчета и търкане на дивана.

...

Хубаво е когато всички спят. Спокойно е и можеш да забележиш неща, които иначе са невидими. Например, небето над Говедарци тази нощ бе изключително ясно. Толкова, че не се сдържах и дръпнах подвижния покрив на кемпера, да се полюбувам на звездите. Взирам се внимателно в тях и веднага забелязвам промяната - с една са по-малко, тази която днес покорихме. Може и да не вярватe, но е така. Невероятно красиво беше, почти като в планетариума в Смолян.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6690
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Ное 01, 2017 3:39 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ssuper The best
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 726
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Чет Ное 02, 2017 7:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Bravos The best
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 643
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Ное 06, 2017 4:17 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Спим много спокойно и много дълго, почти като на СПА почивка в Девин, само денят ни се различава малко. Просто е един скучен и изпълнен с прозаични дейност ден. Ден като на всички хора, само че нашия е сред природата.





Съвсем накрая, и за да не ми се разсърди много-много лилавата госпожа, ще ѝ споделя една моя тайна – много харесвам шоколадите Milka, и особено варианта Noisette. От там съм научил и една стара житейска истина:

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Дафи
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 24 Фев 2011
Мнения: 222
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Пон Ное 06, 2017 7:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Колега Крал, този път задминахте себе си!По шестобалната система поставям оценка 10.

Как, по дяволите, да си довърша сега пътеписа?С колкото и напъни(родилни кажи речи) да го докарам някак си до края, едва ли ще излезе нещо сполучливо, спрямо този!Иде ми да си прережа вените с трион.

Що се отнася до шоколада Милка-това съвършено шоколадово творениe, без Noisette ,той нямаше на бъде същия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
zlato
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 28 Авг 2013
Мнения: 230
Местожителство: Baden bei Wien

МнениеПуснато на: Съб Ное 11, 2017 12:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Браво! Перфектно написано.Гледай ти, какви таланти имаме във форума! Дал бог дар слово! 👍 ssuper wav2
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov