kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Buen Camino! 17 дни на велосипеди към Сантяго де Компостела
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 637
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Съб Яну 13, 2018 10:55 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Лелееее.... този участък го минахме с кемпера знам за какви баири става въпрос . Да ги изкачиш карайки колело при лоши атмосферни условия наистина си е голямо предизвикателство и сила на духа.
И на тримата Bravos велики сте.
Някога и аз имах желание за такова приключение, но след като видях на място как стоят нещата, бързо се отказах .
Чета с интерес, може пък да ме запалите пак Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
ВЪЛКО И СНЕЖА



Регистриран на: 28 Дек 2010
Мнения: 475
Местожителство: BG софия

МнениеПуснато на: Нед Яну 14, 2018 7:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Много увлекателно, много гот.Толкова ми беше хубаво когато нямаше телевизия и слушахме радио "Театър за младия слушател",Миладин и Костадин и т.н.След това по телевизията с кеф гледахме Робин Худ,Вилхелм Тел ,Фюри и по късно На всеки километър.
Понеже неискам да има толкова големи паузи,затова предлагам един ден да пише Косьо ,на другия ден Владо ,дори дайте пат на младата госпожица /на която свалям шапка/за нейното участие.
Благодаря Ви за страхотния пътепис.Чакам с нетърпение продължение. computer hipi bikers
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3715

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 10:24 am    Заглавие: Отговорете с цитат

ВИДЕО 1-ВИ ДЕН

Специално за 5-те ни читатели ! Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3715

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 10:45 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Първия ден ,кемпер информация:
Сен Жан Пиед де Пор е много известно място в тоя край, песещава се много от пътуващи кемперисти, екскурзианти и всякакви туристи. Във и около градчето има 3-4 къмпинга,в центъра има и къмпинг, в града има кемпер-стоп до Carrefour-а, но хората не са много доволни от него. Един от къмпинзите вече работи основно като платен паркинг,намира се до гарата и там може да си оставите колата или кемпера за ден, седмица или месец. В градчето в центъра му паркирането е безплатно и има много места ,където може да се преспи с кемпер. По пътя към Ронсесвайес специално гледах за места, има доста уширения покрай пътя, на които спират кемпери. Основно място за кемперите също е търговската зона в испанска територия непосредствено след границата. Интересното при нея е ,че че влизате в Испания където са магазините и заведенията и за да паркирате минавате пак границата и отивате във Франция... Бе ,луда работа ! Натъртвам, не трябва да казвате Испания,Франция по тия места. Намирате се във земята на баските и за тях такова нещо като граница не съществува.Естествено, до манастира в Ронсесвайес има огромен паркинг и там също спяха кемперисти.

Кемперите при Ронсесвайес:

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6309
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 12:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Страхотно е това с възможностите за спиране на кемпери по пътя. Вече си представям наш Кемпи подреден до тези хубавци как ме чака да извървя поредния участък. dreaming hipi
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
СандрЕли



Регистриран на: 30 Окт 2009
Мнения: 655
Местожителство: БГ

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 1:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Радвам ви се! Няма ли вариянт до крайната точка с кемпер?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 428
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 3:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Вълко, за съжаление четенето винаги е по-бързо от писането. Въпреки че голяма част от преживяното съм го писал още същия ден, за да не забравя някой детайли, сега всичко и на мен ми изглежда бавно. После се чудих дали изобщо има смисъл да пиша, след като и това ми се проясни, сега трябва всичко да се сглоби. Отделно качването на снимките е нещо много бавно, и колкото и да искам не може да стане наведнъж.

За онези тръгнали с кемпер по Каминото бих казал: Не го правете! Сигурно е възможно, но в никакъв случай не е същото. Ще изпуснете всичко очарователно на това пътуване и няма да разберете смисъла от него. Каминото не е и не трябва да е поредната ви туристическа дестинация. Аз трябваше да го измина за да го разбера.

Да минеш по Каминото с кемпер или по друг подобен начин, е равносилно на това да те спусне някой на Еверест.

Банално е, но Каминото е по-скоро път към себе си. В случая това си е моето Камино, за Владо неговото и т.н.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6309
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 5:14 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

В този дух на размисли Камино ли е когато не отсядаш в традиционните албергета а в по-луксозните хотелчета, когато не си носиш багажа на гръб, а то го превозват с кола, когато се храниш с по-хубава храна, а не за по 10 евро на ден?
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 428
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 5:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

loveforever написа:
В този дух на размисли Камино ли е когато не отсядаш в традиционните албергета а в по-луксозните хотелчета, когато не си носиш багажа на гръб, а то го превозват с кола, когато се храниш с по-хубава хрна, а не за по 10 евро на ден?


Какво е Камино и кой, как да го изживее е личен избор! Аз споделих собствено мнение, решението всеки сам си го взема.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3715

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 5:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Камино предполага да направиш усилие. Самият път така е конструиран: Първият ден,когато не си подготвен,е най-тежък.Тръгваш от 150 м, Качваш се на 1600 м, след това имаш зверско слизане до 900. Така пътят те изпитва дали си готов за това,което те очаква. Вторият и третият ден са радост за очите,награда за желанието ти да го извървиш.Следват 10-15 дни из прашната Месеца - плато на 800 м н.в. с жеги и постоянен вятър. Това е изпитанието ,дали имаш волята да продължиш. Накрая Камино ти се отблагодарява с живописни гледки и ландшафт. Без усилие няма успех. Естествено,можете да си вземете такси винаги. Но там чувствата са много силни. Усещанията са изострени. Защо ли имах чувството,че някой отгоре постоянно те гледа...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 428
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 5:45 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Нощта премина много бързо. Лампите както е по правило ги загасиха точно в 22.00ч, като някои от хората много преди това вече хъркаха. После точно сме заспали и някой ги светна … Дааа, не можахме да се наспим, никак даже. След неудобните седалки в самолета, дългия престой на гарата, безсънната нощ в автобуса с последващото прекачване във втори и драмата с търсене на подходящо такси до Сен Жан, на никой не му се ставаше. Някои от другите пилигрими още преди да се светнат лампите, вече обикаляха напред-назад с челници по главите и бързо-бързо се изнесоха. Ние не бързаме за никъде затова се излежаваме доволно по леглата, чакайки да се поразреди пред тоалетните и да изчезне навалицата. Чак когато съмна навън и останахме сами се поразмърдахме по-сериозно и взехме да подреждаме багажа по дисагите. Тук е мястото да спомена, че подредбата в подобно пътуване е невъзможна. Не че съм от най-подредените, но въпреки голямото ми желание да подредя някакви неща по многобройните чантички, това все не се получаваше. Още с първата нощувка си измислих най-удачния начин да си намеря вещите и той е като изсипя цялото съдържание на саковете на пода, а после ровейки все ще си намеря търсеното. Владо пък се правеше на много подреден и вечно търсеше нещо, което дори започна да се съмнява, че го е взел изобщо. Този начин да си изсипеш всичко на купчина е много резултатен, но проблема е когато купчината ти е близо до нечия друга. Тогава малко започвам да се съмнявам, кои точно са моите вещи, защото някои от тях ги имам буквално от часове и още не ги разпознавам из между други такива. В случая обаче беше лесно защото бяхме останали последни и по подразбиране цялата купчина около моето легло се предполагаше, че си е моя. С малко повече зор успях да натъпкам всичко и доволно се отправих към отсрещното помещение, което е нещо като столова. Там Станимиров вече беше приключил със закуската и спокойно прибираше остатъците. Завидях му малко, че е по-експедитивен от мен, но и ние с девойката не се справихме кой знае колко по-бавно. На нея определено ѝ беше много по-трудно да се храни толкова рано след като току що е станала и реално още спи. Младите днес могат да спят до обяд без дори да огладнеят, после да станат за малко и пак да заспят. Аз не го мога и това е явен признак, че наистина съм остарял.

Вече сме готови и на бегом се отправяме към гаража с велосипедите, който е в една доста отдалечена сграда, че и там останахме последни. Преди това лелката с ключа от катинара взе да ми обяснява нещо на испански, но аз естествено нищо не разбрах и поех нататък. Там пък се оказа, че ключът бил в някой си друг, който бил в друга сграда и трябваше да се разхождам два пъти, но така е, като по тези земи никой не знае български.

Ето няколко снимки от сутринта







В крайна сметка оседлахме велосипедите и се отправихме към началото на пътя и една емблематична за всеки пилигрим табела.

С тази снимка започват почти всички спомени на пилигримите тръгнали по класическия маршрут към Сантяго. Толкова е банална, че даже табелата се е изтъркала от пръсти и подпиране на всякакви люде решили да пробват късмета си до Сантяго. Основата ѝ даже е изровена от многото посетители, решили да си вземат по едно камъче за спомен. По-абсурдното е че трябваше да чакаме ред за снимка пред големия символ на Пътят.



Така неусетно, с почти никакви мускулни болки, много желание, много ентусиазъм, много дързост и много красота, навлязохме в ден Втори от нашето приключение – 15.09. Първи учебен ден! Прекрасен ден за хиляди български баби, майки и малки човечета, тръгващи по учебната стълбица на съзнателния си живот. Такъв е този ден за много хора в България, но не и тук. Тук е някак по-различен – влажен, студен и също е толкова прекрасен, само дето е свързан с изминаването на една малко по-различна житейска стълбица от около 70км с 31 населени места, из между които и самата Памплона.

Все още сме някъде из Пиринеите и климата въобще не ни се нрави.



Температурата сутринта ни изненада за втори път и след вчерашните 9 градуса, вече бележи най-ниската си стойност, като този път удари дъното на някакви си 4 градуса. Продължава да вали и от онзи ситен дъждец, който прави влажността на въздуха 100%, но поне в тази част на деня вятър няма. Другото още по-хубавото нещо е че стръмните изкачвания са много по-малко и се редуват със спускания, а след това ново изкачване до около 800м. В тази част от пътя още не сме наясно с релефа му защото както стана ясно Владо беше решил да тръгва от Памплона и за първите два дни от маршрута нямаше особена подготовка. Ние обаче по този път дойдохме предния ден с таксито и за всички, които са внимавали и не са разглеждали пейзажи през стъклото, сега няма да има изненади. Естествено аз не съм от тези и понеже изненадите ми харесват и напълно им се отдавам, сега трябва да стъпвам здраво на педалите, а пък каквото е, такова. Винаги съм предпочитал да оставя на обстоятелствата да ме водят. Тогава въобще не ме интересува какво точно ще ми се случи и къде ще спя довечера, стига да се събудя на поредното си ново място в живота.

Така първо по път ни се появява едно малко селце, което останах с впечатлението, че има само една улица или по-скоро всичките му къщи са построени само покрай главния път. Къщите са чисти, кипри и толкова живописни, че сякаш са подредени за изложба, а не живее някой в тях. Това естествено е привидно, защото не само че се живееше, но имаше и такива направени на албергета. Определено е много по-хубаво място за нощувка от това на което попаднахме, но вчера бяхме доста изморени за да продължим в тъмното, а и не беше ясно дали ще има места.

Естествено не можем да подминем това очарователно място без снимки, като дори не беше нужно да чакаме дълго някой да ни снима и тримата.







Почти веднага след края на красотите от преди малко започва стръмно изкачване с много серпентини. Още в селото избягахме от дъжда или може би той беше решил да ни изостави за да се полюбуваме на гледките и уханието на гъстата дъбова гора в която попаднахме. Всъщност аз тук май съм бил, макар да не помня точно кога, защото още в детството си спрях да пиша по табелите „Само Левски“, К+М=ВНЛ и пр., но тук или има друг с моите инициали или трябва да съм бил аз. Но пък да е и член на „kemper-club“ – а, това вече е странно



Простотия има навсякъде, затова използвах края на ръкава си и старателно почистих написаното. Все пак сме възрастни и зрели европейци, а не жители на кв. Факултета и подобни действия не са ни присъщи.







Малко след края на изкачването Владо ни приканва да поемем по пешеходния маршрут, които излиза по-напряко и минава през чудесни места. Там обаче наклоните не са предвидени за велосипеди и често се налагаше да слизаме от тях, бутайки ги по баира. Точно на един такъв наклон ние бутаме, а от долу се задава някакъв рижав, зачервен до пръсване и едър до безобразие колоездач. За съжаление не можах да го снимам, но действието се развива някъде по този красив баир.







Стъпил е толкова здраво на педалите, че колелото издаваше всевъзможни скърцащи звуци, а онзи върху него пръхтеше като дива кобила и пръски пот хвърчаха наоколо. Размина ни като пътен знак, но все пак успя да се усмихне и да процеди едно „Буен Камино“. После в гръб се видя, че човека явно е тук по други причини, нямаше дисаги, раница и никакъв багаж. Беше само с марков велосипед за около 5000 € и екипировка поне за около 1000. Фантазията на Владо веднага сработи и набързо сглоби едно реално предположение, какво може да прави един дебел богаташ тук? Ами, вероятно е скъпо платен борсов посредник на лондонската борса, на който шефът му е казал: „Колега външният ти вид не съответства на приетите корпоративни норми и ако не отслабнеш до един месец, ще трябва да се разделим с теб.“ Онзи се е стреснал, на свой ред е отишъл в един байкцентър, закупил е всичко необходимо и понеже е чувал че на Пътя до Сантяго се случват чудеса, се е озовал на Каминото. Тук някой с бус му носи багажа от етап до етап, а нает персонал стои на определени места по трасето и го подкрепя с ободряващи напитки. „Така всеки може, и затова този не е изморен и има достатъчно сили и мотив, да не бута като нас и да пердаши нагоре като обезумял.“ – заключително продължава Владо.
Добра е Станимировата фантазия, нали!

Малко по-нататък около пътя започват да се нижат като плътен кордон, огромни храсти с къпини. Странно колко пилигрими минават ежедневно край тях и никой не ги яде, толкова са много, че ако бяхме поостанали с казан на огъня, сигурно още щяхме да варим сладко от вкусния плод. По-интересното е че тук къпиновите храсти са по-различни от у нас, растат не на страни и надолу, като някое пълзящо растение, а във височина. На места достигаха до около 3м и не високия ръст на Станимиров от части го затрудняваше, но в общия случай навсякъде добре си похапвахме.



Имаше и някакви странни плодове, приличащи на дренки, които също бяха узрели по това време на годината, но хич не бях вкусни



В тази част на етапа, пешеходният маршрут на много места минава в гористи части с доста сянка и приятна растителност, като въпреки това няма никакъв шанс да се изгубим.





Предвидливи пилигрими са обозначили ясно посоката по най-различни начини, някой от които, доста оригинални.



В една част от тази приятна за каране пътека, дъщеря ми за пореден път се оплаква, че спирачния ѝ нещо стърже и е притеснена дали няма някакъв сериозен проблем, който да ѝ попречи да продължи. Въпреки, че щом го чух за първи път, веднага спряхме и проверихме всичко, сега пак повтаряше за някакъв шум при спиране. Тя в този момент се движеше на няколко метра зад мен и инстинктивно се обърнах да ѝ дам знак, че търся решение на проблема. Да но не забелязах как при това обръщане назад, леко загубих ориентация и без да искам изгубих управлението над велосипеда.



Резултатът – полетях от 3-4 м в нещо като палка пропаст и се спрях в основата на няколко дървета. Дисагите се разхвърчаха изпокъсани настрани, а велосипедът се оказа върху главата ми. Дъщеря ми много се изплаши и веднага тръгна да ми помага, че даже май се и разплака. На мен ми беше смешно, но малко ме беше яд, че успях да падна като последния глупак на възможно най-равното място. След като разбрах че нищо не съм си счупил дойде ред да проверя същото и за велосипеда. Оказа се че и на него нищо му няма. В общи линии на никой нищо му няма, само катарамите и циповете на дисагите са скъсани и не могат да се ползват както преди, но с ластици и колани ги привързах някак за багажника и отново сме на пътя. Сигурно е излишно, но ще спомена, че всеки пилигрим който минаваше покрай нас предлагаше помощта си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3715

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 7:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Трябвя да ви кажа ,че имах много голям респект към автора на темата , като към специалист с над 10 собствени велосипеда, карал доста навремето по разни отбори и първенства. Човека имаше много знания, как да се направи стойката на велосипеда, кога да се сменявт скоростите, какво темпо да се държи.Можеше да залепи гума, да регулера жилата .... Аз го слушах и зпълнявах, все пак колело за последно бях карал през 1983 г преди да вляза в казарма.

След като го виях в дерето долу всичкият ми респект изчезна. Да ми дава акъл паднал човек ? Не!
А и той някяк си омекна и повече не се опитваше да определя темпото на каране...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Trifonov



Регистриран на: 09 Фев 2010
Мнения: 756
Местожителство: Ловеч

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 9:07 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Да се знае, че читателите са повече от 4 и следят с интерес.
_________________
0888851346, atanas_trifonov@dir.bg
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 428
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 9:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

vladostanimirov написа:
...След като го виях в дерето долу всичкият ми респект изчезна. Да ми дава акъл паднал човек ? Не! ...


Не завиждай, падането беше професионално.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 428
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 9:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Trifonov написа:
Да се знае, че читателите са повече от 4 и следят с интерес.


Благодаря, за един-двама няма да се издребнява. Напълно съм наясно, че скандалите са много по-интересни и ще завърша този разказ дори и никой да не го прочете. Ще го направя най-малкото заради нас тримата и може би за тези след нас.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 3 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov