kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Няколко френски замъка и част от Париж
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 15, 2018 4:41 pm    Заглавие: Няколко френски замъка и част от Париж Отговорете с цитат

Който няма ученици сигурно не знае, че тази година заради разни матури, абитуриентски балове и светлият Ден на славянската писменост и култура, дните от 21 до 25 май са обявени за неучебни. Това плюс добавени няколко неприсъствени дни „по уважителни причини“ и ето ни ги цели 11-12 дни. Толкова. За повече никой не иска и да чуе, нито работодатели, нито училищни ръководители, нито кучешки гледачи, нито никой от незаинтересованите в нашето предстоящо и почти спонтанно решение за пътуване из Европа, с леко френски акцент.

Ей го де е



Дестинацията е изключително популярна и сигурно повечето от пътуващите членове на нашата кемпер-общност вече са били там. Ние обаче не сме, и като разбрахме за оформящата се мини ученическа ваканция, веднага си навлякохме излишни размисли за това, достатъчни ли са дните да стигнем до Ла Манша и да разгледаме нещо наоколо или не? Отговорът го знам разбира се и той е ясен – Не, не са достатъчни. 11 дни не стигат за нищо по-далеч от 500км около нас! Този отговор хич не ме интересува, защото знам и онзи, че повече дни се очакват след някъде около пенсионирането ни, което пък трябва да дойде след поне 40 години. Това според последните тенденции в пенсионна политика на всички онези, яхнали на езда хората в трудоспособна възраст. Няма как, толкова дълго няма да чакам, а и въобще не е сигурно изобщо кой ще е жив до тогава и какво ще е останало от него. За това, решено е, потегляме тази Сряда през нощта и сме твърдо решили да разберем има ли нещо ново по френските замъци или поне в най-известният от тях - Мон Сен Мишел. Да, същият е, онзи със заобикалящите го и приказно красиви приливи и отливи, заради които ще останем там минимум един ден и една нощ.
Разбира се, преди това ще да отделим макар и малко време на великият Париж, с някои от неговите основни забележителности, и дори да не влезнем в Лувъра, се очаква поне малко да се потопим в атмосферата на този забележителен град.
Белите скали също са от онези дългоочаквани за посещение места, които се надявам да не пропуснем, макар да знам, че всичко около тях е доста „култивирано“, ако въобще е уместно да използвам подобна грубост за едно изключително красиво природно творение.
Ще наминем и до Кале и огромната му плажна ивица в търсене на най-подходящото място за преплуване на Ла Манша, като бъдеща цел и мечта на идващото след нас младо поколение. Или поне ще се надигнем на пръсти, да разберем през далекогледът ни, дали ще зърнем някой от сватбарите в най-известната сватба за годината – тази на принц Хари и Меган Маркъл. Не ми е много приятно решението им, че на венчавката насрочена за 19.05 са поканени и обикновени хора, с не до там синя кръв, но няма да се месим в решениета на младите. А и даже може да се каже, че не се вълнуваме особено от сватбата на всеки срещнат принц, но понеже се очаква да сме на близо, та може да хвърлим един поглед и към отсрещния бряг.

Някъде в набързо подготвената и хаотична програма е и разглеждане на камъняка, от който е построен замъка Фонтебло и околностите му. В близост до него е една много красива река, в която е пълно с риба и ако жена ми ме пусне, ще отида и на риболов. Може и нощен, с приказна гледка към добре осветеният замък. Светлината стига чак до водите на реката и привлича местната Моруна, на която отдавна съм и вдигнал мерника, а имам и голям тиган. На по-големият ми син пък наскоро му подариха въдица, така че мърдане няма, само и него дано го пусне майка му, че матриархатът у нас властва от векове. Отделно ахмакът се е нагласил да ходи и в Европа парк, но тук ще трябва да пита баща си, който несправедливо и винаги е обвиняван от една жена, че всичко разрешава на децата си.

Та ей така спонтанно започва този разказ за нещо още неслучило се и неясно дали въобще ще се случи, но с твърдото намерение на участниците в него да го реализират.
Екипът разбира се (все още) е съставен от двама невръстни малчугани, току навлязлата в пубертета кака и техните родители. Трябваше да идва и някакво семейно куче, но в последният момент нещо се отказа, че му се видя дълг пътя и предпочете да си стои в къщи. Това защото му е забранено да пътува и да влиза в жилищната част, а само в кабината, а там му се струвало тясно. Ама негова си работа, аз на всеки няма да угаждам я.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6640
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 15, 2018 6:31 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Много интересен този маршрут - като риба захапала стръвта на въдицата.

Напълно споделям гледната точка че всяка възможност като ваканция, празник или просто свободен ден трябва да се оползотвори по най-добрия от пътешественическа гледна точка начин. И аз таман кроя идеи за предстоящите свободни дни, но за 11 дни всичко това ... brick hammer
Мисля че за подобна обиколка, при това с организационно стегнат график са нужни поне 24-25 дни, за да може човек не само да пътува и да се чеква, а и пълноценно да се наслади на красотите край които минава.

Преди години когато бяхме на Монт Сем Мишел в случаен ден. Оказа се отлив. Беше красиво и уникално изживяване, но отчитаме като пропуск, че не бяхме съобразили да отидем там по време на максимален прилив. Затова и пак ще ходим да поправим тази грешка, само дето не знам точно кога. Ако е рекъл господ може и това лято да стане. Та съвета ми е ако ви вълнува този аспект на нещата - съобразете го.

Франция, Париж, замъци ... страхотно е. Поне на мен много ми харесаха и пак искам да ида там, но за посоченото време и с всички останали точки от маршрута ... просто не мога да си представя какво ще се види.

Време за размишления вече май няма. Ей къде е сряда. Затова пожелавам леко и вълнуващо пътуване с много хубави изживявания, пък ако на практика времето почне много да ви притиска ще пренареждате маршрута.
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Катя и Ники
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 01 Авг 2012
Мнения: 502
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 15, 2018 7:08 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Сряда...не е ли утре? Shocked Мислих, че само ние сме луди за връзване Smile и тръгваме сега и веднага...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
harlekin



Регистриран на: 03 Юли 2017
Мнения: 12
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 15, 2018 7:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Помислете и за Лондон, на 100+км е, но имам много за гледане.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 691
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Вто Май 15, 2018 9:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ехаа .... Франция......маршрута е страхотен .
Тука сме на едно мнение: пенсии няма да чакаме, защото може и да не ги дочакаме , така че колкото дни толкова , да пътуваме на макс kemper
Пожелаваме ви лек път , да осъществите плана си на 100% и много положителни емоции .
Иии..... като минавате през Кале "щипнете" ми по някоя брошурка за феритата big laugh
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Asteri



Регистриран на: 13 Сеп 2016
Мнения: 168
Местожителство: UK

МнениеПуснато на: Вто Май 15, 2018 10:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Всичко спонтанно е гениално thumb up Наслука в ловенето на забележителности! Маршрута е перфектен за лежерно размотаване, ако това ви е целта. Според мен върхът на сладоледа е да се слезе от магистралата и да се кара напреко през по-непознатите места.

fisherman

Бележка под линия: Но понеже понякога гениалните неща се оказват в кавички, да се наредя на опашката за даване на акъл Laughing Не че има особено значение. Мисля всяко пътуване носи достатъчно голямо удоволствие само по себе си, независимо от броя на отметнатите забележителности.
piligrim
Обаче се случва да минеш покрай някоя табелка, нарочиш нещо да се види за деня, после нарочиш друго, и почва едно непрекъснато гледане на часовника, дърпане и побутване да се върви по-бързо, че няма време, че трябва да се тича. После подминаваш нещо и почва да те човърка едно такова, подсъзнателно, че можеше и това да се види, ама... Та в този смисъл да кажа че е разумно да се набележат неща дето Трябва Да Се Видят, и да се пусне маршрута в картите на Гугъл и да се сметне колко време е да се стигне от забележителност А до забележителност Б и т.н., и да се замислите колко време ще отделите за всяка точка. Един вид план, макар и рехав.

За през Ламанша има смисъл ако се задели повече време, мисля че преминаването на цяла Европа преди това уморява твърде много, а за някои аспекти на Острова си трябва един заряд толерантност, не човек да е вече изтощен от впечатления Laughing Плюс това има смисъл да се видят повече неща, да се обходи по-голямо пространство, все пак пътят до там е толкова дълъг, да се прескочи само за едно нещо ми изглежда леко разхитително (на усилия, най-малкото ).

Специално за Лондон, ако ще се ходи само до там, е разумно да се обиколят няколко тематични музея, за което е добре да се задели седмица. То всеки си има различни интереси, но дори за общо любопитство, могат да се видят необичайни неща, които биха били интересни дори човек да не се интересува от специфичната тематика.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Pol



Регистриран на: 28 Яну 2015
Мнения: 106
Местожителство: с. Световрачене

МнениеПуснато на: Сря Май 16, 2018 8:47 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Asteri написа:
Всичко спонтанно е гениално thumb up Наслука в ловенето на забележителности! Маршрута е перфектен за лежерно размотаване, ако това ви е целта. Според мен върхът на сладоледа е да се слезе от магистралата и да се кара напреко през по-непознатите места.

fisherman
.....


Да се вземат в предвид и кръговите във Франция все пак - пълно е !!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
ц&ц



Регистриран на: 12 Яну 2018
Мнения: 23
Местожителство: Севлиево

МнениеПуснато на: Сря Май 16, 2018 10:11 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Поздрави в избора на маршрут. Желаем успех в справянето с времевия график.
Все пак и ние работещите трябва пълноценно да почиваме и пътуваме.
Безаварийни километри и чакаме продължение - началото е чудесно. kemper thumb up
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Данаил Делчев



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1010
Местожителство: Хасково / с. Узунджово

МнениеПуснато на: Сря Май 16, 2018 10:59 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Според мен си е напълно възможен този маршрут,имайки в предвид че и ти си от "тираджиите" hammer . В Париж с деца - снимка с кулата на Айфел за тинейджърката, градините на Версай - за малките да потичат на воля (а те са огромни) , за теб снимка пред Мулен руж и на Плац Пигал... Laughing , хапване в ресторантче на Шанз Елизе , врътка с кемпера 2-3 пъти около Триумфалната Арка....и то Париж е това Smile. Метрото им е много удобно макар да е ...найсе етажно. Взимаш си карта и започваш ориентиране. На втория ден вечрта си там - на четвъртия отлепяш за другите по интересни дестинации. Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Май 16, 2018 5:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря на всички за пожеланията, напътствията и препоръките. Никак не са излишни към всеки тръгнал да посещава непознато място, особено за кратко време.

За да внеса малко яснота по въпроса с Англия, ще поясня, че със сигурност ще я гледаме само през далекоглед, сиреч от далеч и въобще не сме мислили, че има време и за нея. То и за останалите набелязани интересности важи същото, но в това пътуване разковничето е в думите на Asteri: „ … Всяко пътуване носи достатъчно голямо удоволствие само по себе си … “. Като добавим и: „ …Всичко спонтанно е гениално …“, то вече е ясно накъде сме тръгнали и защо. И да, разбира се, че ще се постараем да извлечем максимума от пътуването, въпреки нищожно краткото време с което разполагаме, но това за нас никога не е било най-важното. Важното е да се чувстваме добре, макар и под продължително шофиране с тираджийско напрежение.

Лошото след този анонс в предстоящият разказ е, че съм оставил у четящите много погрешни схващания, за това, че нямаме програма и нищо не сме подготвили. Не, не е така, жена ми е добра почти колкото Роси и за всичко е помислила, като Tefal е. А аз съм сипал нафта и съм проверил нивото на течността в казанчето за чистачките. Какво повече да искаме?! Ако нищо не успеем да видим, поне ще ида до Кале да взема от брошурите за ферибота, че нашите приятели скоро трябва да пишат пътепис за Ирландия.

За сега Чао, че обратното броене започна.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Май 17, 2018 11:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Утре сутрин сме пред вратите на Европа ленд. За днес стига, 20 часа - 1553 км. Графика е стегнат, но става все по-трудно вече.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Май 31, 2018 4:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

От няколко дни сме си в България и ежедневието така ни е притиснало, че все не остава време за описание на преживяното. Все пак верни на принципа, че всичко започнато трябва да се довърши, започвам и аз този екскурзионен очерк, с неособен ентусиазъм заради липсата на почти никакво свободно време, пък ще видим как ще го изкарам.

И така нашето пътуване до Франция и обратно, може да се каже, че премина според всички планове и програми. То няма и как да е другояче, защото когато плановете са оскъдни или въобще липсват, винаги можем да се похвалим, че сме ги изпълнили. Това последното е по-скоро за онези, като мен, които си мислят, че в живота може без планове. Е, доказано е – не може! Но пък и плановете са за това - да се променят! Или както казваше една позната, влюбила се в един женен колега: „ … Е какво като е женен? те женените са за това, да ги развеждаме“. Това е момци, пред влюбената жена спирачки няма, затова е по-добре свободно при Мулен Руж, че иначе само проблеми. Но за това по-нататък, сега да карам по плана, според който е ред е началото.

Началото, както казах и по-горе се зароди съвсем спонтанно, защото колкото и да ни се иска да си имаме готови папки с маршрутите и местата за посещение, тая подредба все ни убягва или пък някак умишлено я оставяме за по-старчески времена, когато се очаква да сме малко по-свободни. Няма как, животът ни е толкова динамичен, че аз не знам какво ще правя довечера, а камо ли след 11 дни.
Все пак се сещам и за друг вариант за сдобиване с ценната кемпер-информация за посещение на интересностите и той е, да се промъкна тайно в лагера на Роси и Стоян, и да им свия някоя от готовите папки. Рисковано е малко, не че ще ме хванат, а че може да попадна на грешната папка за места на които вече сме били или пък такива, на които не би ни било толкова интересно. Но пък от друга страна, ще си спестим една не малка част от досадната подготовка, която хич не ми е по вкуса. Това с кражбата трябва да го обмисля по-детайлно … ама друг път, че сега иде ред на началото.

Та началото е на 16.05.18г – Сряда, някъде около 21.00ч, към колкото успяхме да приключим работният ден и да натъпкаме последните парцали и продукти в кемпера, в който и без друго няма вече почти никакво място. И уж сме започнали с товаренето няколко дни преди старта, а все нещо се променя и допълва. Моята е лесна, аз съм качил мотора, велосипеди за всички и съм проверил налягането в резервната гума. Разбира се взел съм си и бански, с което мисля, че съм напълно готов. В такива моменти обаче се радвам, че не съм се родил жена. То дрехи за децата, то обувки, то якета, то лекарства, то храна, то играчки, то чаршафи, то… какво ли още не? Направо им се възхищавам на тези жени, особено на майките! На всичкото отгоре, това същото, с подготовката, трябва да го направят и спрямо мъжете си, щото те са си взели бански … какво друго? У нас разбира се не е така, и за всичко се грижа аз! Да, да, вярно е! Тя жена ми не чете вече форума, така че мога да пиша каквото си искам, а и не вярвам да има нещо против спрямо истината, която винаги има поне две лица.

Но да не се отклонявам много от началото, което както обикновено започна с една прилична доза адреналин, която си инжектирахме малко преди да се качим на кемпера. Този адреналин винаги се появява от някъде, незнайно от къде, и дори когато си мисля че ни е забравил, той ни настига в движение и на пук на всичко пак ни превзема. Чувството е много особено и съм сигурен, че всеки тръгнал на по-далечно разстояние, към нещо не толкова известно и ясно, го е преживявал. На мен ми се случва всеки път, когато се кача в кемпера и почувствам алковена над мен и полюшването на тежката машина. Почти веднага забравям за моментните си проблеми и се пренасям в друго измерение. Моето си. Там където крещенето, карането и писъците на децата са само един приятен фон на всичко което ми предстои и учудващо, но нищо и никой не може да ми попречи да се чувствам доволен.

Четвъртък вечер е и по люлинската магистрала почти не се срещат коли. Кара се толкова спокойно, че някяк неусетно се озовахме пред ГКПП Калотина. Въобще не се чувствам изморен и за оставащия час до полунощ се чудя, дали да карам някъде по-напред из сръбско, или да практикуваме доказалият се подход със спиране за нощувка на граничният сръбски ресторант KING. Този подход го изплагятствах от хора от форума и вече няколко пъти го прилагам, с подчертано положителен резултат. Само нощувката около ТИР-ове с работещи агрегати не ми е по вкуса, и затова щом пристигнахме, първо проверих дали има хладилни камиони и след като се уверих, че няма, а и обикновените са само няколко, наместих кемпера точно до входа ресторанта.

По това време на годината ресторанта не работи и повечето спиращи тук го използват за охраняем паркинг с нощувка. Сигурно затова дежурният пазач на смяна, бай Зоран ме посрещна на българо-сръбски с думите: „Здраво брат, добре го спре. Сега легай да спиш. Спокойно, я сам тука“.
Платихме си 3-те Евро такса и след кратка вечеря на останалите все още будни спътници, вече сме по леглата.



Нощувката беше много кратка, защото за мой невероятен късмет, някъде около 03.00ч дойде един хладилен ТИР и сякаш се настани точно на възглавницата ми. Въртях се, въртях се, но сънят ми си беше отишъл и към 04.00 реших, че няма какво повече да чакам. Изстрелях се като тапа от шампанско през входната врата на кемпера и видях, че хладилния камион беше на поне 50м от нас?! Учудващо е как до преди малко можех ясно да преброя оборотите на двигателя му, а сега дори не го чувах, че работи. Но така е, когато човек не може да заспи или се е събудил преждевременно, всичко му пречи.

Другото по-учудващо беше, че бях сигурен, че в този ранен час бай Зоран се е сврял някъде из ресторанта и спи дълбоко, пазейки само на сън. Но не, щом отворих вратата, онзи изскочи от вътре и ме покани при него, в нещо като предверие с работещ телевизор и удобен стол. Там ми заобяснява, че някакъв български тираджия вчера му е платил таксата за нощувка от 3 Евро в монети от по 5 стотинки, а тази сутрин му свършвала смяната и той не можел да ги отчете на шефа си. Българският шофьор му обяснил, че уж нямал други пари и така нашият човек бил принуден да вземе 120 монети по 5ст. Сега виждаше в мен спасителят, който ще го отърве от този почти килограм чисто злато и аз за да отсрамя гаврата на този гаменски тираджия, се съгласих да му обърна монетите в Евро. Онзи ми благодари поне сто пъти и много държеше да го изчакам да ми направи истинско турско кафе. Аз кафе не пия, а жената до мен, която пие, още спи, а и му обяснявам, че път ме чака, но човекът беше толкова настоятелен, че останах и за кафето.

В крайна сметка, успях да напусна паркинга някъде около 04.15ч и с доволно голяма чаша от почти 400мл гореща турска напитка, се понесох по сръбските пътища.

Пропуснах да отбележа, че зимата минавахме често по този маршрут и за тези които не знаят ще кажа, че магистралата до Ниш още не е готова, но това не пречи за около 20-30 км да си платите такса, като за цялата. Това ако се качите на нея разбира се, което става веднага след ГКПП. Ние в случая не го бяхме направили, заради отбивката към ресторанта и така се оказа, че икономисахме таксата.

Шофирането в края на нощта и пробуждащата се за живот земя, е може би най-приятният ми момент от всички часове, когато съм на път. Деца, жена, куче и всякакви шумове и дразнители още не са се появили в живота ми и това ми дава няколко безценни мига, в които мога егоистично да се насладя не само от удоволствието от шофирането, но и да го направя в най-красивият момент от деня – утрото. Сигурно е странно, но човек понякога иска да бъде абсолютно сам, а на мен за съжаление това не ми се е случвало много отдавна. Може би затова тези кратки мигове са толкова ценни. Не знам, но и в тоалетната вече се заключвам, че не са малко случаите някой пикльо да ме измести от чинията, че бил много на зор.

Пътувайки на Запад изгревът се появи някъде зад мен и не успях да го зърна с очите си, но все пак е достатъчно рано и така, поне една част от онези скучни 1000км някак стават по-малко скучни. Това разбира се беше, докато нежното ухание на кафето не докосна сетивата на съпругата ми и щом отместих поглед от пътя, вече усетих как някой пие от кафето ми. Нямам нищо против разбира се, защото този някой знае, че това не е любимата ми напитка, а и на врагът си бих дал само най-доброто. Все пак аз съм си го избрал, и кафето, и врагът.
Така нежната половина в семейство ни бавно и методично изпи почти цялото ми кафе, като няколко глътки преди края, възкликна:
- Кафето е уникално, от къде го купи?
- Не съм го купувал – отговорих аз, и заразказвах историята с пазачът от Кинг
Тя дори не изчака краят и продължи:
- Това е истинско турско кафе, с леблебия и е от специален сорт, за варене в джезве. Много е вкусно и ароматно.
- Сигурно е така, нищо не разбирам от кафета, а и вероятността някой турски тираджия да си е платил таксата в кафе е много вероятна – отговарям, без да се интересувам особено от нейните констатации
Така обсъждайки най-важната тема в живота ни неусетно попаднахме в … задръстване.



Не, не е неочаквано, все пак е Четвъртък рано сутринта и е нормално в сръбската столица да има задръстване. Лошото е, че ние не сме тръгнали на работа, като повечето тук, а на почивка, и изнервените сръбски шофьори леко взеха да напрягат сетивата ни. Не за друго, но културата им на шофиране е типично балканска и с нищо не се различава от нашата. Всеки се предрежда, бута, бърза, вре се от ляво и от дясно, а бе нищо ново, но леко дразнещо, предвид факта, че само до преди няколко километра се пътуваше много спокойно.

Ето как, за малко повече от 40 минути в това приятно задръстване, успяхме да преминем през целия Белград. После, след края на града, трафикът логично оредя и нещата си дойдоха на мястото. Лошото е, че децата се събудиха с нов прилив на енергия, която за съжаление нямаше къде да изразходват. Така за мен започна трудната част от онези скучни 1000км. Сега вече и с допълнителен дразнител.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6640
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Май 31, 2018 7:15 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Още от понеделник с очакване поглеждам кога ще се появи нещичко писано по темата. Хем ме гложди любопитството, хем очаквам с нетърпение да се докосна до онзи специален и омайващ изказ на разказвача. Е, явно днес ми е късметлийския ден и с огромен кеф на един дъх изчетох написаното.
И никакви такива "пък ще видим как ще го изкарам". В момента в който видях темата на 15 май таман гласяхме едно също съвсем набързо решено ходене до Дубровник и околностите. Тогава си казах - щом Косьо свърши с пътеписа ще започвам с моя. Та значи вече си пазя ред на опашката computer
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Май 31, 2018 8:37 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

loveforever написа:
... Тогава си казах - щом Косьо свърши с пътеписа ще започвам с моя. Та значи вече си пазя ред на опашката computer

Ама моля ви мадам, аз въобще не мисля, че моят пътепис пречи на другите да пишат свои. Дори обратното, мисля че ще е по-добре да вървят няколко заедно. Така вярвам ще е още по-интересно. Ако не е така, кажете. Че то най-лесното е именно неписането.
Така че моля без оправдания, щото и на мен ми се чете. А и още една дама чакам да започва, дето ако не започне скоро, ще взема аз да й го напиша, та дано се засрами малко. То от кога се върнаха я.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Дафи
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 24 Фев 2011
Мнения: 209
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Пет Юни 01, 2018 5:52 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Нобелист!!!

П.П.Бе, коя е тая дама?И какво се ослушва още?Подозирам обаче, че много ще и хареса идеята да и напишеш пътеписа.Огромен товар вероятно ще падне от плещите и и със сигурност ще е възхитена от творбата.
Помисли по въпроса...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 1 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov