kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Няколко френски замъка и част от Париж
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юни 08, 2018 3:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Малко от фактите за това, що е то Европа парк, гласят: Открит е 1975г и на площта му от 90 000 кв. м има разположени 16 тематични области, представящи 13 европейски държави с техните имена, с общо над 120 атракции. В тематичните области се спазва изискването за максимална идентичност на типичните за съответната страна архитектура, растителност, обичаи, особености и автентичност. Навсякъде звучи xapaĸтepнa мyзиĸa нa cтpaнaтa, в чиятo област сме, а изкуствено усмихнатите и любезни слyжитeли, ĸoитo ни пoмaгaт дa ce ĸaчим нa вcяĸо от съоръженията, ca oблeчeни в типични за страната си нocии.

В брошурата която ни дадоха още на входа ни изненадаха с абсолютно нови 12 атракции, като за съжаление някой от тях ще заработят през Август. Други пък, като прословутото влакче на ужасите, движещо се в една огромна сфера бяха в ремонт и така се лишихме от една от емблемите на паркът. Но и това е без значение, все пак ние сме част от очакваните и тази година, над 5 милиона туристи, които ще се радват на атракциите в най-големият парк в Германия и вторият по посещаемост в Европа, след Дисниленд в Париж. И съвсем според очакванията, повечето от тези 5 милиона посетители, посещават парка именно в летните месеци, особено през уикендите и празниците. Тръгвайки към Франция, извън сезона, точно шанса да не се блъскаме с многото хора, беше една от причините да включим парка в местата ни за посещение, а и цялото бързане беше и заради това, да избегнем уикендите.

Няма да е честно ако не отразя една важна за нас и за парка новина, а именно, че ние сме от малкото щастливци, които са видели и използвали всички работещи за 2018г съоръжения преди злополучният пожар сполетял парка десетина дни след нашето посещение.
За съжаление пожарът е унищожи значителна част от парка и вероятността за краткото време до активния сезон, да се заличат щетите не е голяма, така че, броим се от хората с късмет.



(снимката не е моя, от Новините е)

Пламъците са избухнали в част от областта на холандската секция и после са обхванали и скандинавската. До къде са стигнали не е ясно но повече от три часа са гасили пожара. Добре поне, че не е имало жертви. Както и да е, нашата история продължава.

И така вече сме пред касите на парка и огромният му талисман Евромишката. Всички дошли горе-долу по нашето време държат в ръцете си предварително закупени и разпечатани в къщи билети, и такива като нас, да плащат в брой на касите няма. Сигурно затова пред многото гишета и електронните терминали за покупка на билети нямаше никой. Това е добре, че да не висим по излишни опашки, но лошата новина дойде, след като любезната служителка на касата ми върна подадената ѝ картата с думите: „Отказана транзакция. Не можете да заплатите“. Разбира се, че винаги нося още две различни карти, но резултатът беше същият – отказана транзакция. Няколкото допълнителни опита не дадоха никакъв резултат и след намръщените физиономии на децата, вече бях готов да се цаня за общ работник при управата на парка, само и само да ни допуснат до атракциите. За мое щастие не се стигна до това, защото прибягнах до последният си вариант – плащане в брой. Не ми се искаше да се разделям с допълнителната сигурност, която ми дават хартиените банкноти в по-дългите ни пътувания, но това беше единствената възможност. Така се разделих с немалка сума пари за вход на двама възрастни и две деца (така ни отрази любезната дама) и с билети в ръце се отправихме към входа.



Преди него има задължителна проверка на багажа. Поставяте си раницата или с каквото там сте в една тунелна кутия с две врати от двете ѝ страни. Първата врата е отворена и след като си поставите вещите, затваряте вратата и светва червена сигнализация, че кутията е заета. Минавате от другата ѝ страна и светва зелена сигнализация, че можете да отворите кутията и да си вземете багажа, вече проверен. Е хубаво, но нашата кутия светна и от двете страни с червена сигнализация и раницата ни остана вътре. Вече не помня какво бях слагал в нея, но там са всичките ни паспорти, пари, документи, фотоапарат и други вещи, с които не исках да се лиша, само защото някаква си проклета кутия се е развалила и ми е задържала багажа. Наложи се да извикаме охраната и да го запознаем с проблема.
Онзи дойде почти веднага, като в себе си носеше някакво мобилно екранче, на което ми показа, че сред вещите ни има непозволени предмети – две отвертки и комбинирани сгъваеми клещи с ножче и други приставки. Чак сега се сетих, че това заедно с резервната гума бяха инструменти, в случай, че някой от нас спука гума. Човекът от охраната е категоричен, не може да ни пусне и ни прикани да оставим багажа си в колата. Онзи като разбра че сме с колелета, извика свой колега, който ни съпроводи до специален, платен гардероб за такива като нас, разположен извън зоната на парка, и докато не се убеди че ще оставим вещите там не ни остави на мира. После отново ни съпроводи до турникета със скенера за билети и ето най-накрая сме вътре.

По брошурата и по огромната карта с указания и местоположението на всяка от атракциите, ако бърза човек може да се насочи към точно избрано съоръжение или област. Ние обаче нямаме никакво време да разучаваме легенди, а и ще сме тук цял ден, затова първо се отправяме към малко наземно влакче, от тези класическите, което обикаля целият парк, спирайки на 4-5 гари и така визуално можем да се запознаем с повечето атракции.









Гледайки изражението на лицата и слушайки писъците от висящите тела на хората по всевъзможните съоръжения, стриктно си отбелязваме с химикал на нашата карта, коя от атракциите, в никакъв случай не трябва да пропускаме. Не с изненада забелязах, че с децата сме отбелязали почти цялата карта, като така я надраскахме, че вече трудно се ориентирахме в нея.
Все пак не бързаме за никъде и след края на жп обиколката решихме: подкарваме съоръженията едно по едно, с надежда и желание да не изпуснем нещо.

В нещо като огромна и потънала в мрак зала навлизаме съвсем случайно, тръгвайки по нашата си обиколка. Още докато се опомня къде сме и най-малкият изчезна в тъмното. В такива моменти трябва да се действа бързо или каузата ни е обречена на провал. Затова светкавично се разделяме на три и само след минути беглецът е заловен да се спуска във вътрешността на едни огромни спираловидни тръби, наподобяващи тези от водните ролби по нашето Черноморие. Дърпане на уши, каране и заплахи не вършат никаква работа, но все пак всичко беше приложено за укротяване на немирникът, включително и заплаха, че ще го завържа за мен с въже.
В тази огромна колкото купола на цирк тъмна зала забелязахме, че по тавана ѝ лети с бясна скорост някакво влакче, от което краката на возещите се висят, а едноредовите седалки ту излизат някъде навън на светлото, ту влизат обратно в тъмнината.
Открихме къде и началната точка и след кратко указание на персонала, вече сме привързани с твърди раменни опори към седалките, които ни отнемат всички степени на свобода. След такова прикрепяне на седалката поне на мен ми беше ясно, какви движения ни предстоят. На малките ще им е за първи път и съм ги оставил в пълна неяснота, да се насладят на усещането от неизвестността.



Излишно е да казвам какви викове и писъци се носеха, като дори ги насърчавах да викат колкото могат и да не се държат за дръжките. Към края всеки се чувстваше леко уплашен и изморен от емоцията, а най-малкият остана на седалката си и каза, че иска още. Може, казвам, но след като се наредим отново на малката опашка, че сега е ред на други хора. Разбра ме човечето и ето ни пак на същата опашка. Докато се редим по тъмните коридори му обяснявам, че е добре да минем поне по веднъж навсякъде, а ако остане време, ще се върнем да повтаряме по-интересните. Той пък взе, че пак ме разбра.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юни 12, 2018 3:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Продължаваме напред, но за да усетим и твърда почва под краката си, избираме нещо наземно и движещо се с много по-ниска скорост - истински ретро автомобили.





Всякакви бременски и други музиканти озвучават приятно някаква област, докато същевременно от другият ѝ край пристигат ретро возила, управлявани от наши посетители. Кораби, влакове, автобуси, животни, водни оръдия, фонтани, въртележки, люлки, музеи, пещери, декори от приказки с говорещи герои и всичко за което дори не съм подозирал, че някой ще възпроизведе като атракция, беше там.
Бил съм в подобни паркове в една друга голяма държава, но все още неженен, без деца и с един друг поглед и усещане за нещата. Сега е различно и направо ще ми свърши мастилото в компютъра, ако започна да описвам една по една 120-те атракции в парка, а и въобще не мисля да го правя, но ще оставя някои от снимките сами да онагледят преживяното.









Някъде между атракциите забелязвам и много уморен човек, вероятно местен от персонала. Беше се излегнал блажено на припек, че даже и гол до кръста. Толкова свойски изглеждаше, че няма начин да е посетител и го щракнах за спомен. После в „Книгата за оплаквания и похвали“ ще го похваля за най-отговорен служител.

Свита част от мнението:


Нататък, други голи от персонала и посетителите нямаше и продължихме по същество.







На някои от атракциите снимането беше голямо предизвикателство, заради рискът да изпусна апарата или да размажа кадрите. Все пак станаха някакви снимки.













Разбира се, за някой от съоръженията е престъпно да не споделя някои от фактите около тях, като част от параметрите им или усещането да си ги оседлал. Такова е например едно забавно и изключително освежаващо пътешествие, което започва с посещение на една огромна платноходка. После се преминава през вътрешността на слабо осветена крепост с всевъзможни движещи се декори, макети и герои от известни приключенски романи. Всичко това сред автентичен звуков фон, типични за онзи свят ухания и странна и наситена влага във въздуха. Докато още не си се опомнил, къде точно си бил и сръчни помощници от персонала вече те напътстват, как да седнеш в огромна лодка с няколко реда седалки. Предварително ме информират да оставя на гардероб фотоапарата, ако искам да го ползвам още. Недоверчив съм и не вярвам дори на себе си, затова просто не се съгласявам с тях, като временно го прибирам в раницата. Така наблюдавам внимателно, кога ще дойде момента за прибиране на фотоапарата на сухо, като все пак правя по някоя снимка в движение.





Вече сме завързани с колани към анатомичните седалки в лодката ни и бавно поемаме към височината от поне 30м. Към края на достигнатият хълм изграден от тръбна конструкция, лодката спира за момент и се завърта на 90 градуса в посока към предстоящото шеметно спускане. Точно когато всеки си мисли че ще полетим надолу, тя се завърта на още 180 градуса, спира за момент и изведнъж спирачите се отпускат. Политаме към бездната, но не напред, а в гръб, назад, като усещането да не виждаш и да не очакваш, какво точно ще ти се случи е неописуемо. Към края на ъгъла от съоръжението на снимката по-горе, лодката отново спира, завърта се напред, по посока на новата бездна и тръгва стремглаво надолу със скорост от над 80 км/ч. В ниското се приводнява в голямо езеро, като разбира се вероятността да останеш сух е почти никаква, но пък и без това удоволствието не би било пълно.









Този е вторият гол до кръста човек, но при него причините са ясни - не се е пазил достатъчно в падащата от високо лодка.



Друга наслада за детските сетива е една гигантска дървена въртележка или влакче, движещо се със 100км/ч по някакви релси, чиято обща дължина е 1000 метра. Всичко това е качено на огромна дървена конструкция с променлива височина, като на повечето места достига 40 метра. Бързи и резки промени в посоката, разтърсване при всеки завой и невероятно силен звуков фон от самото движение, карат сърдечният ритъм на всеки да се ускори неимоверно. Усещане, което трудно може да се сравни с друго или да се опише, но наистина ще се помни дълго.







Не е тайна, но на малкият не му достигнаха някакви си 5см и не го допуснаха



На повечето от екстремните влакчета, въпреки усмивките на лицата си, седят едни добре облечени пазванти и не пускат децата по-ниски от определената и безопасна за съответното влакче височина. Така на едно от най-яките влакчета – катапулта BLUE FIRE нашият човек не беше допуснат.
Колкото и да се надига на пръсти, колкото и да подскача и да се моли на красивата леличка, колкото и да се усмихва, тя беше категорична - не може! Пробва се даже и в тренажорната седалка, като убедително твърдеше, че няма да изпадне, но резултатът е все същия. После пробва и със сълзи, но и те не помогнаха, че дори леко развеселиха лелката, а решението ѝ остана непроменено.





Към върхът, там горе, по нарочно направени и обезопасени с метална мрежа от всякъде се изкачват каката и батко му. Ние ще се радваме отдолу и ще следим, дали ще оцелеят на финала.

До като чакаме се запознаваме с техническите подробности около екстремното катапултиращо влакче BLUE FIRE. Данните изглеждат впечатляващи: само за 2 секунди катапултът успява да развие скорост от малко над 100км/ч . в час и после стремглаво да се впусне във всевъзможни, лупинги, спирали и опасни завои. Навсякъде стои надпис „powered by GAZPROM“, с което трябвало да се покаже освен спонсорството на руския гигант и скоростта, която развива руския газ в тръбите до Германия.







Екстремното влакчето е впечатляващо по формата на трасето, размерите, височината, сложността и опасността на движение и разбира се по скорост. На едно място дори релсите му се пресичат с тези на друго екстремно влакче – това с дървената конструкция. Именно там се разположихме с малкия в очакване да заснемем уплашените лица на нашите пътници. Скоростта обаче е такава, че освен викове и шум от движението, друго не остава, като виковете са особено силни когато влакчетата от двата атракциона летят едно срещу друго и сякаш всеки момент ще се ударят, но за късмет се разминават на косъм и всички си отдъхват.
След почти 15 минути във въздуха нашите герои излизат пребледнели. Каката е доволна, но по-големият ѝ брат е категоричен: „Много страшно беше и повече тук не искам“.

Описах малко по-подробна само тези три, според мен основни атракциона в парка, защото освен че са най-впечатляващи, проектантът им така добре ги е вплел един в друг, че с пресичането на трите помежду си и близостта на хората в тях, гарантира една допълнителна емоция и тръпка, която трудно се забравя.

Гордостта на Европа парк сигурно ще си остане най-големият ролеркостер в Европа - прочутият Silver Star. Тук влакчетата се издигат на повече от 70 метра над земята, след което се спускат по вълнообразното трасе с шеметната скорост от 130 км/ч, но плетеницата от горните три на мен много ми хареса и наистина много удачна.



Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6563
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юни 13, 2018 9:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Лелееееееееее, колко спомени ми се върнаха докато чета и гледам снимките ... и за атракциите и за водата, която сякаш извира от всякъде и за досадните високомери на децата...
И наш Боби навремето не можа да ги пребори на няколко места, поради което му обещахме да се върнем пак там когато вече е станал досатъчно висок за да не го спират. Опасявам се че това време е настъпило и ще трябва да си изпълняваме обещаното.
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Djina



Регистриран на: 29 Май 2013
Мнения: 135
Местожителство: Плевен

МнениеПуснато на: Чет Юни 14, 2018 8:22 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Леле, 130 км/ч Shocked Аз в кола като се возя след 90 започвам да мрънкам, че много бързо се движим, не мога да си представя да се кача доброволно на това нещо, че и да си платя Laughing Ако някой ден отидем там май и аз ще стоя отвън и ще се страхувам Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юни 14, 2018 4:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

След треперещите коленни стави, някаква си обикновена гондола, като тази в Петърч не може да ни впечатли с нищо, освен с това, че докато снимах, за малко не изпаднах от нея. Малкият пък не престана да ми повтаря, че от махаловидните движения много му се пишкало и едвам стиска. Познато чувство за момчетата, но веднага си представих какво би станало ако се заобръщат към нас хора с въпросителни физиономии и лек мирис на урина.





После пак водни атракции, че поизсъхнахме и ни стана топло









В ранният следобед вече адреналинът и страховете от високите скорости ни дойдоха в повече и се оттеглихме на една от многото приятни сянки, за по бира и сладолед.
После повече от ясно е, че ще търсим нещо още по-лежерно, като пръскане с вода от движещ се кораб или возене в лодка. Интересно е щото, докато си плаваме уж на спокойствие, някакви деца се състезават от брега, кой да натисне някакъв бутон, задействайки фонтан в езерото с лодките и така да намокри возещите се. За всички е много забавно. И мокро.

Свита част от мнението:






Не е тайна, че почти през целият ден се разхождахме мокри по атракциите, като нашият приятел слънцето, често ни помагаше в неравната битка с влагата. Колко пъти се мокрехме и изсъхвахме вече не интересуваше никой, затова след някоя водна атракция, гледаме пак да се качим на такава с вода, да ни довърши и чак после да дадем на слънцето възможност да си свърши работата. То и това не е гарантирано, но все пак се опитвах да налагам някакви правила, че съвсем без правила сме за никъде.

Тези пък двамата сигурно са родом от Ямайка, че огънят за тях беше първа природа. Така жонглираха със запалените факли покрай уплашените физиономии на децата, че аха и да подпалят перчема на някой.





Някъде там е и истинската тренировъчна станция на орбиталният комплекс МИР. Нещо голямо със странен вид и форма, в комбинация с истински копчета за натискане и дърпане са нещата, които ни впечатлиха най-много.







Към 19.00ч, което е и краят на работното време аз се изморих. Седнах на една пейка и се размазах от удоволствие. Беше ми омръзнало всякакви деца да ме дърпат за ръката в различни посоки и да ми крещят с въпросите си едновременно. Отделно мозъкът ми беше на границата да откаже да си върши работата от постоянното му лашкане нагоре – надолу, а някои от мускулите ми подсказваха скорошен разпад. Въпреки оставащия половин час до края, вече не искам да се качвам на никакви влакчета. Не искам и бира, не искам и сладолед. Нищо не искам. Само се чудя, дали ще мога да карам колелото с малкото човече отзад и то повече от 8км до кемпера?!





Докато се пренасям в мислите си, гледам някакъв вход, върху който виси табела Voletarium. Идея си нямам какво е това, но някакви хора влизаха вътре, а никой не излизаше. Е, реших че щом няма да ме отделят от земята повече, можем да завършим тура си с това нещо.



Вътре се оказа, че се чака на не много дълга опашка, като хората пристъпваха от крак на крак на специални номера изписани на самия под, които дори бяха разположени шахматно. Не се замислих защо е така, но явно организаторите брояха нещо, което е важно за тях.

След краткото подскачане, като на едновремешната игра „дама“ най-накрая сме в една огромна и тъмна зала, където ни чакат около десетина седалки в един ред. Разположихме се удобно в тях, завързаха ни добре с коланите и представлението започна. Преди това параванът пред нас се свлече надолу и редът със седалките се изнесе напред, като така висяхме над някаква бездна, а на тъмният и огромен екран пред нас мъждукаха някакви звездички. Бяхме на необикновено пътешествие, започващо някъде в космоса, прелитайки над целият свят и спирайки за малко над всяко чудновато място на Земята. Летяхме на крилете на огромна птица или някакво странно въздухоплавателното средство, което разбира се беше виртуално, но всичко беше толкова истинско, че аз напълно му повярвах.
Понасяйки се над Еверест, малки облаци дим и студ ни допълниха усещането, че сме в Хималаите. После същото над Сахара, Нил, тропически гори, пещери, Ниагара и т.н. през морета, планини, океани, градове и всичко по-забележително на нашата планета. Направо уникално. Явлението "Уау" тук бих го лепнал без да се замислям.

Накрая излязохме от съвсем различно място от това на входа, но го снимах, да не забравя в коя точно палата се почувствах наистина впечатляващо.



Е, това беше един достоен завършек и определено е нещото, което мен ме впечатли най-много. Толкова истинско усещане, пресъздадено от някакви бутафорни декори и огромен екран, в комбинация със звук, картина, аромати, влажност и неспиращото движение на тези обикновени едноредови седалки, беше нещото което не съм изпитвал никога. Жалко, че всичко това го почувствах в края на работното време, защото със сигурност бих го изживял пак.

Така завърши нашето приключение в един огромен атракционен парк, в който определено имаше място за хора от всички възрасти, от току що проходили, та до старци, че дори и за такива с увреждания.
Интepecнa ми стана и иcтopиятa около създаването на Европа парк, а именно, че той е собственост на известна германска фaмилиятa, която се занимава с производството на самите съоръжения. Това разбира се не е нещо кой знае колко нелогично и по-интересното е, че някога през 70-те години инициативният и съобразителен предприемач, дълго търсил подходящо място за yвeceлитeлeн пapĸ и все получавал откази за бизнесът си. В селцето Руст нa 2км oт Peйн и Фpaнция, тoчнo нa сегашното си мяcтo, близo дo Швeйцapия и Aвcтpия, на човекът му провървяло – управата на селото му дала възможност дa пocтpoи пъpвaтa си въpтeлeжкa и дeтcкo влaкчe. B знaк нa блaгoдapнocт и yвaжeниe амбициозният собственик решил, че вceки жител oт ceлoтo ще имa дoживoтeн пpoпycк зa aтpaкциите в пapкa. Tази традиция се спазва и до днес, като привилегията важи не само за вcякo нoвopoдeнo дeтe в Pycт, но и за вceки, кoйтo cтaнe житeл нa нaceлeнoтo мяcтo. Това разбира се не съм го споделял с децата, че току виж сме се преместили да живеем в Руст.

Вече сме по обратния път към базовият ни лагер, като през едно от попътните селца забелязвам сравнително голяма сладоледена къща и естествено, спирам.



Когато някой от родителите е доволен от децата си, и в отсъствието на всякакви майки край нас, ние ядем много сладолед. Ама много. Основното правило гласи: „сладолед на корем“, сиреч, кой колкото може да изяде, но при едно условие – никой да не се омаже или пък в никакъв случай да не потече по блузата му. А ако блузата му се нацапа, си е негов проблем как ще се оправдава пред майка си, че едно друго дете уж му я е омазало, докато са играели някъде заедно. Не знам, аз нямам нищо общо, освен в случаите в които и моята блуза се нацапа.





Ето този вече е загубил облога и вероятността да получи допълнително сладолед е нищожна. И разбира се, не се сърди, щото знае, че никога не може да спази условието за ненацапване, само с майка си как ще се оправя, тепърва му предстои да разбере.

Още по светло сме си в къщи и ни е странно, но няма да пътуваме, а ще си починем. Мама е приготвила топла храна, досущ като в ресторант и с присъщата заинтересованост на всеки родител, посреща децата си пълни с вълнения и емоционална възбуда и мигом ги обсипва с въпроси.
Поне час слушах треперещият глас на всички и вътрешно се наслаждавах на може би най-хубавият момент от деня. Да гледаш сияещи детски лица, които се мъчат да обяснят нещо преживяно, но все не успяват и после пак започват със своите си измислени думи ми доставя особена наслада, и винаги се радвам, че и аз съм допринесъл с нещо за това.



Планът оформен преди малко е, че ще спим тук. Толкова съм изморен, че едва ли съм способен да шофирам безопасно повече от 200км, а те въобще не ни вършат работа, затова всички се съгласяват с мен.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6563
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юни 15, 2018 2:55 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Страхотен завършек накрая!
Този последни атракцион особено ме изкефи. Нещо като опционално забавление и за мен. Понеже не обичам да се качвам на скоростни влакчета и основно се забавлявам снимайки другите, подобна възможност би оправдала поне малко дадените пари за билет, а не да ставам скъпоплатен творец на безполезни снимки.

Това със сладоледа голямо бинго! :ice cream:

Хареса ми идеята за облога. Нашия хубосник също много си пада по следоледа, само дето вече не се омазва, та ще трябва да му приложим друго условие.
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юни 15, 2018 4:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

loveforever написа:
... Понеже не обичам да се качвам на скоростни влакчета и основно се забавлявам снимайки другите, подобна възможност би оправдала поне малко дадените пари за билет, а не да ставам скъпоплатен творец на безполезни снимки. ...

Ама госпожо моля ви, искате да кажете, че аз съм се превърнал в "скъпоплатен творец на безполезни снимки"?! ... Че и на всичкото отгоре отделям не малко време, тези безполезни снимки да станат достояние на хората четящи форума, които вероятно ще се затормозят и дори травмират от тези наистина безполезни снимки. Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юни 15, 2018 4:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

В оставащите часове от деня разглеждам какво ни предстои за следващият ден. Посоката е гр. Кале, на протока Ламанша, с няколко спирки за по-значимите интересности. Някъде тук се сетих, че преди 2-3 години наша семейна приятелка завърши право и отиде да работи в някаква организация към Съвета на Европа и не знам защо, но бях останал с впечатлението, че е на работа във Франция. Та сещам се за нея и понеже сме семейни приятели, звъня ѝ по телефона, да я питам, къде точно във Франция работи, а тя ми отговаря:
- Ама аз съм не съм ва Франция, а в Люксембург и не работя в Съвета на Европа, а в Европейският съд, но това е без значение. Ние сме ви по път, що не кривнете малко и да се видим някъде? Имаме кола и можем да дойда до някъде“.
- Да бе, що пък вярно да не се видим? - следващият ден е почивен – събота, децата са ни близки по възраст и вече са се забравили, не сме се виждали отдавна, та да решено е, ще се видим. Сега остана да решим къде?
Търсейки подходящият град на картата, все не го намираме, че с това пусто Кале няма нищо, което хем да е на близко разстояние от тях, хем да го съчетаем с нещо интересно в мястото на срещата. После тя съвсем спонтанно ме попита:
- А вие какво ще му гледате толкова на този скучен град Кале?
- Не знам точно, но там е най-тясното място и предполагам мога да надзърна в Англия. После ще се разходим по крайбрежието, ще се поплуваме в студените води на океана, ще разгледаме и самото градче, ще взема брошури за ферибота на едни приятели, ще нощуваме на някое място с хубава гледка към безкрая и все такива важни неща – шеговито продължавам аз
- Че то там основната забележителност в момента е палатковият лагер на бежанците и така е от няколко месеца! Отделно е град, който с нищо не заслужава чак такова внимание и толкова много път.

После последваха няколко познати сигнала от телефона и на Вайбъра ми се появиха ето тези снимки









Хайде, пак гледане на карти, маршрути, сметки за километри, за време, забележителности и прочие неща съпровождащи всяка промяна. Даа, това жените са страшна работа, как само ме разубеди и сега пак променяме програмата. И не за друго, ама съм обещал брошури за ферибота … А за онази сватба … хайде ще минат и без нас, пък като се видим някой ден с принцесата ще почерпи за гиздавият момък дето прибра.

Така с нов дразнител в главите ни, набързо избираме подходящ град за среща и преправяме програмата, изключвайки Кале.

Първо се чудехме дали да не е Нанси, но за да е по-близо и удобно за нашата приятелка, накрая окончателно се спряхме на гр. Мец. Обикновен град, не е известен с кой знае какво, но има хубава катедрала, а и намерих приятен кемпер-стоп на брега на река Мозел (49.123901, 6.16911). Там ще се видим за няколко часа и продължаваме за Париж.

По пътя не можем да пропуснем разбира се и набелязаният в една от многото ни програми гр. Страсбург, затова отпускаме прилично време и за него, и уточняваме часът и мястото на срещата ни в Мец.

Докато трае тая телефонна офанзива, с постоянното ровене из карти и някакви устройства с плъзгащи се дисплеи, и то взело че се стъмнило. Даже е станало подозрително тихо и само звукът от телевизора, на един много зъл анимационен герой, разрязва като с нож тишината. Чудесно е, малките са заспали уморени, а няма още 22.00ч. Така лягаме и ние, че утре рано ще отлепяме към следващата нова цел - Страсбург.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 669
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Нед Юни 17, 2018 7:59 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря за тези снимки от Кале , като ги видяхме и ние решихме рязко да сменим посоката, така че за сега брушурки няма да ни трябват Blink

Щастливи са децата ви ,че имат родители като вас , подарихте им страхотно преживяване , като знам аз колко се забавлявах там .
Как приятно ме върнахте в нашите спомени , в секция Испания присъствахме на половинчасово горещо фламенко , което беше нашето уаууу за завършек на деня .
Дали това с филмчето го е имало , когато сме били там или е нова атракцияthink защото много ще ме е яд ако сме го пропуснали . Гледали сме подобно на небостъргача "Сапфир" в Истанбул и беше уникално.
Някой ден , като получим разрешение да вземаме внучето с нас, ще го закараме там и задължително ще потърсим това филмче big laugh
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед Юни 17, 2018 11:28 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Роси и Стоян написа:
... Някой ден , като получим разрешение да вземаме внучето с нас, ще го закараме там и задължително ще потърсим това филмче big laugh

Ако не получите разрешение за вашето, ще ви дам нашето. Изглеждате благонадеждни, само ще трябва да изчакате да се появи.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юни 18, 2018 1:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Дали заради петъчната нощ или заради ненаселената част в района на кемпер-стопа, но аз спах чудесно и ако не беше алармата на някакъв телефон, щях да откарам в сънища поне още час. Имам обаче едни 230км до Мец, като срещата в 9.00ч ми изглежда напълно възможна, затова намествам координатите на паркинг в историческият център на Страсбург (48.580016, 7.740138), взет на заем от пътеписа на Роси и Стоян, и развързвам коня. Предварително оглеждам паркингът, който е точно с/у срещу известния венециански ресторант Марко Поло и с леко притеснение забелязвам, че е прекалено тясно за нас, но с надеждата, че на място може и да не е така, поемаме в галоп.

Каквито и маршрути да измисляме, щеше да е грехота да пропуснем една столиците на ЕС – Страсбург, а и за разходка из него отдавна си мечтаем и така в този съботен ден, още преди първи петли, че тук пропяват по-късно, вече сме в града. На около час път е от стопа и сигурно защото всички още спят, въобще не усетих кога стигнахме.

Влизаме по добре асфалтиран път, по някакъв мост над река Рейн, която както знаете разделя Франция и Германия. Разбира се няма дори табела, че минаваме държавна граница или нещо подобно, просто някакъв си мост над някаква си река Рейн. Е, има и по-красиви мостове от този по който минахме и добре, че е така, та ни се отдаде възможността да видим красотата на друг, в съседство.







Пристигайки в Страсбург, въпреки че е Събота около 8.00ч и няма почти никакво движение. Лошото е, че уличките към набелязаният паркинг взеха да стават притеснително тесни и нямаше особен смисъл да рискувам излишно, затова в движение набелязвам друг подходящ паркинг, който вероятно ще ни побере (48.58091, 7.73842).



На място се оказва че наистина е така, и че въпреки ранният час даже ни очакваше и „Дежурният по паркинг“ клошар, който с/у допълнителна такса ще охранява лично кемпера и спящите в него деца. Подобни добронамерени пазачи има на много от популярните и посещаеми от туристи места. Седят и причакват неориентираните гости, като често напътстват при паркиране, помагат да се справиш с терминала за плащане, после уж охраняват стриктно и все такива полезни неща. Всичко това естествено не е безплатно, но сумата е символична за услугата - 1-2 Евро. Човекът изглеждаше наистина в нужда, а и имах монета от 2 Евро, та му я подадох. Онзи направи една недоволна физиономия, че са му малко и взе да ми бърбори нещо на френски. Чак като направих жест, че ще си взема и тези онзи се усмихна и махна пренебрежително с ръка. Отново стандарт, нищо друго.



Вече оставили кемпера в сигурни ръце, поемаме пеша към същинската и по-интересна част от града. Първо, че ни е по път намирам мястото на което трябваше да спрем, онова пред ресторанта Марко Поло. Ами да, тук със сигурност не е за нашият кемпер, затова е добре Роси като дава координатите, да споменава изрично, дали и ние ще се поберем. Разбира се това на шега, че те много от жените на я разбират тази материя, та току виж съм прибавил в отбора на сърдитите още едно попълнение.





За Страсбург сме се подготвили доста добре, но предвид малкото време с което разполагаме, решихме да го отделим основно на забележителностите разположени на остров Гранд Ил (или Големият остров), образуван от каналите на реката Ил. Целият остров е в списъка на ЮНЕСКО, а следователно и в нашия, та сега бодро крачим из още не събудилия се квартал и с любопитство надничаме във всяка уличка.











Толкова е рано, че още няма никакви хора по улиците и съответно няма кой да ни снима заедно на това чудесно място. Все пак се появи една млада дама, излязла да разходи кучето си, и въпреки че не беше в нашата посока, я настигнах с молба да ни снима. И точно сме се нагласили за ценния фотос, когато кучето се отвърза и ни се нахвърли, да ни се радва. Затова сме всички усмихнати, иначе сме си темерути, като повечето българи.

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 669
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Пон Юни 18, 2018 10:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Извинявам се за неудобството, което съм ви причинила , но ако ми дадеш размерите на кемпера ви другия път специално ще меря дали става и за вас laughing Разбира се и аз се шегувам
Сега като се замисля 2014 година , когато сме писали пътеписа още сме били зелени в пътуванията ( не че сега сме узрели ) , не съм знаела нито за park4night и campercontact , и всички места за паркиране си ги търсих от гугъла . "Софтуера" ми е бил друг и не съм мислила даденото място дали е подходящо и за голям кемпер .
А сега сериозно винаги така се прави проверяват се всички координати преди тръгване ,дали са подходящи , а и защото винаги е възможно нещо да е сгрешено . Аз проверявам дори и тези от park4night и campercontact, защото и там съм попадала на грешна информация . Ама аз всъщност на теб ли съм тръгнала да казвам кое как се прави big laugh
Само Стоян не ме проверява и ми вярва на 100 % , защото аз правя маршрутите специално за него , а него няма нещо свързано с шофирането ,което да го притесни поне до момента big laugh Така ,че всеки преценявайки своя начин на пътуване може да си избере кое споделено от нас да използва .
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юни 19, 2018 8:47 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Роси и Стоян написа:
Извинявам се за неудобството, което съм ви причинила , но ако ми дадеш размерите на кемпера ви другия път специално ще меря дали става и за вас laughing Разбира се и аз се шегувам
Сега като се замисля 2014 година , когато сме писали пътеписа още сме били зелени в пътуванията ( не че сега сме узрели ) , не съм знаела нито за park4night и campercontact , и всички места за паркиране си ги търсих от гугъла . "Софтуера" ми е бил друг и не съм мислила даденото място дали е подходящо и за голям кемпер ...

Ааа, Росанке моля ви без оправдания, че работата хич не опира до шега и си е много сериозна. Кога сте ходили и как са били развити технологиите тогава никой не го интересува, щото като се дава информация тя трябва да е пълна и обективна. И въобще не се прави, че не знаеш за Размерът, който винаги е бил от значение, както са от значение и други много важни неща като: наличие на тоалетна с трипластова ароматизирана хартия, топла вода с душ гел, ток мин. 30А, сянка, слънцестоене, скорост на вятъра, неравности и наклон на площадката, възможност за риболов без билет, наличие на площадки за игра на децата с възможно повече съоръжения, близост на паркове и градинки с напитки и лакомства, като цветът на захарния памук също е от значение. Важно е още и какво се предлага за домашните любимци - места за разхождане и почивка без и с кърлежи, храна и пр., и всичко това безплатно разбира се. Да не говорим, че за колегите с каравани нищо не си писала. Мислиш ли, че за тях не е важно дали композиция от 15м ще може да мине навсякъде? Че ако някой местен спре на ъгъла на тях им е все едно, че местата за обратни завои и маневриране въобще не ги интересуват, и пр. все важни за последователите на това хоби неща. Тъй че за следващия пътепис се подготвяй добре, щото знаеш колко ваши поддръжници се гласят да тръгват и вярвай само с покривки за маси не можеш да удовлетвориш любопитството им. И за сърденето се разбрахме … никакво или съвсем малко, но за това пък дълго – до 30 секунди.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 564
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юни 19, 2018 4:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

„Големият остров“ безспорно е най-живописният квартал на Страсбург. Според историята от ХVIв тук постепенно започва да се заселват много занаятчии, предимно мелничари и кожари, а за тяхното производство се изискват големи количества вода. Тя естествено тук изобилствала и именно това привличало многото преселници. С годините кварталът се разраствал и точно жителите му са причината, да се наложи този характерен строителен стил и въобще целият архитектурен облик. Тази част от града е известна още и с името "Градът на щъркелите". Името само подсказва защо, но интересното е, че и днес по покривите на къщите хората монтират големи обръчи със спици, като колела на каруца, имащи за цел по-лесното изграждане на щъркеловите гнезда.









Емблемата на Страсбург разбира се е кварталът „Малката Франция“. Тук през Средновековието е бил центърът на града, а днес по всичко се усеща духа на отдавна отминалата епоха. С тези тесни павирани и очарователни улички, добре запазени цветни къщи от дървени греди, уютни кафенета, кръчми и дори изискани ресторанти, кварталът без съмнение е една от основните забележителности на този град. Заслужава много повече време от това което имаме, но пак е по-добре от това да го оставим в листата на чакащите, без изобщо да е ясно дали бихме го видели.

Голяма част от „Малката Франция“ се намира покрай реката Ил и всевъзможните канали, които трудно можем да разберем на Рейн ли са или на Ил. Все пак едно няма как да ни убегне, мястото е невероятно за разходки, особено в този ранен час. Въздухът още е свеж, хората вероятно спят, а работното време на туристическите гидове още не е започнало. Наистина невероятно.













На островът се намира и Страсбургската катедрала „Нотър Дам”. Построена е в готически стил и е най-високата църква във Франция и четвърта по височина в целия свят. По този показател катедралата дълго време е била най-високата сграда в света (м/у XIV и XVIIIв). Типично за онези времена, стоежът започва през 1015г, заради опожаряване спира за дълго и през 1176г отново продължава, като годината на завършване е чак 1439г.

Надничайки през малките улички в посока катедралата, кулата ѝ започна да се показва почти във всяка.







„Нотр Дам” е висока цели 142м и е особено известна с 18-метровият си астрономически часовник. Освен времето, той отчита и движението на планетите и Зодиака, като всеки ден в 12:30 от него излизат дървени фигури, символизиращи възрастите на човека, които символично минават покрай смъртта. Нямахме честта да се насладим на този житейски спектакъл, но с интерес прочетохме за него и разбира се го споделям с четящите тук.











Въпреки ранният час на площадът около катедралата вече се мяркат доста азиатски туристи и за да осигури спокойствието им, френската полиция е на щрек. Чиста, спретната и добре оборудвана.



Точно до катедралата се намира и една от най-известните къщи в Страсбург, смятана за най-красивата къща в някогашна Германия - къщата „Камерцел“.

Ето тази е, в дясно



Това е и най-известната светска сграда в Страсбург. Според историята си, буржоазната къща е построена основно от дърво още през 1427г и странно защо, но носи името на собственика си от XIXв - бакалина Камерцел. Не той, а предишен собственик, търговец на сирена, дава днешният впечатляващ вид на къщата – богато украсени фасади, с множество резбовани фигури вдъхновени от римската античност и Библията.







В цяла „Малка Франция“ изобилстват типичните шарени къщи, работилници, дюкяни и прочие дървени сгради изящно изписани с дърворезби и еркерни конструкции. Усещането да си в тези отминали времена и епохи е уникално и още дълго бихме седели тук, но няма как разделяме се с този невероятен град и поемаме нататък.

За да се върнем при кемпера, минаваме през малък парк, в който за малко да настъпя едно новородено създание. Майка му я нямаше наблизо и не знаехме дали ще оцелее без нейна помощ, но за да не му навредим с намесата си, само го снимахме и продължихме към кемпера.



На паркинга с се оказва, че не само че всичко е наред, ами децата още спят. Това е повече от чудесно, а на всичкото отгоре и с времето сме добре. Няма как, длъжни сме и включваме в програмата си едно много красиво градче от френската провинция Елзас – градчето Колмар.

Сбогуваме с каналите на Страсбург и търсим най-краткия път към новата ни цел.

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 669
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Вто Юни 19, 2018 9:31 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ооо......четейки какво подготвя твоята жена , в сравнение с нея аз все едно правя план за разходка из морската градина в Бургас . А като прегледах какво се очаква и от мен , явно пътепис за Сицилия няма да има. Като не ги казвате по рано тези неща ......нито съм измерила колко е широк портала на кемпер стопа в Чефалу.......нито съм записала посоката и силата на вятъра на Етна .......то затова ни обърна и антената я, докато ние бяхме стъпили "на гърлото на дявола" laughing.
Сега като се замисля, къде ли сме хукнали с такава оскъдна подготовка .

Лелееее.....благодаря за удоволствието мислено да се пренеса в красивия Страстбург , все едно сме там и ние махаме крачоли по уличките .......а следва и Колмар ..... прекрасни местенца , чак ми се приходи във Франция.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 3 от 4

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov