kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Няколко френски замъка и част от Париж
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Djina



Регистриран на: 29 Май 2013
Мнения: 144
Местожителство: Плевен

МнениеПуснато на: Пон Юли 09, 2018 2:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Деца може да не четат, но родители на отегчени деца го правят и винаги е интересно да научиш за места или събития, които биха могли да им приковат вниманието Smile
А пък Париж ми е мечта, както и много други места де Smile Само не ми харесва много идеята за въртене на педали, не съм много фен на носенето на колелета, но с тези разстояния сигурно няма друг начин Rolling Eyes
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юли 09, 2018 4:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Djina написа:

... Само не ми харесва много идеята за въртене на педали, не съм много фен на носенето на колелета, но с тези разстояния сигурно няма друг начин Rolling Eyes

Винаги има начин. Дори често са много повече от един. В случая в Париж сме с колела и въобще не съжалихме за това, но може да се разгледа и с метро, такси, туристически автобус, кола под наем и пр.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юли 09, 2018 4:31 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

След театралната постановка с малките, много трудно отделихме поглед от блестящият комик, но затова пък следващата ни цел е на пешеходно разстояние и даже не се наложи да караме.

Сигурно тези които се интересуват, вече са я познали - католическа катедрала „Парижката Света Богородица“ или казано на френски: Notre - Dame de Paris – Нотърдам дьо Пари. Нотърдам пък буквално означава „Нашата Дама"



Катедралата е построена за близо два века (от 1163 до 1345г.) на остров Сите на река Сена, в центъра на града, върху основите на древен римски храм. „Парижката Света Богородица" се счита за е един от върховете във френското изкуство и въобще на готическата архитектура. Сградата е дълга 130м и е широка 50м, с три етажните квадратни кули високи 69м, а най-голямата ѝ камбана тежи цели15 тона.

Въпреки че е следобед, жегата и опашката за вход са впечатляващи, а се очаква вътре катедралата да е още по-красива. Повисяхме малко, да проверим с каква скорост се движи чакащият народ, но положението се оказа безнадеждно. Часът е почти 17.00, а другите обекти също чакат и затова дружно се отказахме от висенето.

Продължаваме напред, към мястото където се е издигала историческата крепост Бастилията, сега площад Бастилията.

Пътьом се наслаждаваме на круизните корабчета по Сена, чиито капитани правеха невероятни маневри, като завъртаха кораба обратно на движението му насред не много широката река. Корабче е меко казано, защото капацитета на повечето корабчета е поне 200-300 човека и въпреки, че преброихме няколко които работеха, опашките на желаещите бяха повече от местата. Цената на човек е 15 Евро за няколко часа и сигурно това е причината за наплива, но ние нямахме време и сили да се преборим с мощните туристически групировки от Азия.





На площад Бастилията по нищо не личи, че някога тук е била тази знакова за френската история крепост. Някога тя е имала 8 кули, високи над 30м каменни стени и огромен ров пълен с вода около тях. Била е построена през 1382 година, като важна част от укрепителна система на Париж по време на Стогодишна война. После, след много кратко време е превърната в кралски затвор за непокорните и изпаднали в немилост аристократи и политически противници на краля.
Бастилията е превзета и по-късно разрушена на 14 юли 1789г и с това се бележи началото Френската революция. По-късно камъните от стените на внушителната крепост са използвани за построяването на сгради и мостове в близост, а останки от тях още могат да се видят изложени на спирката на метрото.





В центъра на площад Бастилията се издига висока паметна колона, с бронзова статуя символ на свободата и възпоменаваща падането на монархията. На това място през 1989г, по повод 200 години от разрушаването на крепостта е построена Бастилската опера.

Мястото около площада е пълно с кафенета, барове, нощни заведения, концертни зали и сигурно за това имаше и едни собствени „крепости“ на човешкият разум





Няколко дрогирани до припадък младежи си живееха, видимо необезпокоявани от никой в своите платнени къщи, насред тротоара, до сами площада.
На път към Лувърът нещо май се пообъркахме и отново преминахме по средновековният мост Saint-Michel.





Този път го снимах, че даже и с корабче, и да си призная мостът днес въобще не изглежда да е кой знае колко впечатляващ, въпреки че е един от най-старите мостове на Сена. Първият на това място е построен е през 1378г. от дърво и върху него е имало множество къщи. През една от студените френски зими реката замръзнала и мостът заедно с къщите се срутил от ледовете. След падането му е изграждан още два пъти, докато добие днешният си вид през 1857г, а буквата N на арките му, разбира се е свързана с името на Наполеон III. Именно по негова заповед е построен сегашният мост. На този мост също е имало къщи, но по-късно правителството е взело решение на никой мост да няма и така всички постройки са съборени.

По пътя си до Лувъра се движим успоредно на реката, като минаваме покрай доста исторически сгради с интересна архитектура и предназначение. Сигурно за някой познавач представляват интерес, но са толкова много, че трудно бихме се справили с времето ако спираме на всяка.





После още малко каране и съвсем неочаквано, но се оказахме във вътрешният двор на Лувъра.





Накратко ще спомена и за фактите, които прочетохме за най-големият и посещаван музей в света – Лувъра, който също е и исторически паметник културата.
Някога впечатляващата сграда е построена за кралска резиденция и всеки неин следващ стопанин е оставял почеркът си, изграждайки и надстроявайки двореца векове на ред. Последният крал който е използвал резиденцията по предназначение, преди да се премести във Версай е Луи XIV. После по време на Френската революция Лувърът е преобразуван в обществен музей, а кралските колекции са обявени за национална собственост. Въпреки мащаба си музеят отваря врати през 1793г. със скромна изложба от 537 картини и 184 предмета на изкуството.



През годините размерът на колекцията се увеличава значително, после пък е плячкосан и така до днешни дни, в които нещата в цифри изглеждат малко по-различно: В Лувъра се помещават над 380000 експоната, от които само 35000 се представят пред публика, на скромната площ от 60600кв.м. В музея работят 2300 служители, от които 1300 са охранители и наблюдатели, а отделно има локален отряд от 48 пожарникари. И няма как да е иначе, след като тук са събрани художествени и исторически реликви от цял свят, покриващи огромни географски и времеви пространства - от Западна Европа до Иран, Египет и Близкия изток, и от античността та до днес.



Най-значимата и спорна промяна в Лувъра е построяването през 1989г на ето тази огромната стъклена пирамида, по проект на американски архитект. Освен за красота пирамидата служи като главен вход за целия комплекс.



Снабдяването с билет измежду 15–те хиляди ежедневни посетители и обхождането на над 60 декара изложбена площ се оказа, че не е работа за хора с малки деца и предвид късния час въобще не си помислихме да влизаме вътре. То всъщност това ще важи и за следващият ден, но за днес беше сигурно, и затова се поразходихме малко в района и поехме по „Триумфалния път“. Ето го, започва от арката Карусел, в далечината зад нас.

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
mulenceto



Регистриран на: 22 Май 2012
Мнения: 2547
Местожителство: Все села, беше в София, сега в Пловдив, ама е от столицата Варна :)

МнениеПуснато на: Пон Юли 09, 2018 5:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

kvp155 написа:
Djina написа:

... Само не ми харесва много идеята за въртене на педали, не съм много фен на носенето на колелета, но с тези разстояния сигурно няма друг начин Rolling Eyes

Винаги има начин. Дори често са много повече от един. В случая в Париж сме с колела и въобще не съжалихме за това, но може да се разгледа и с метро, такси, туристически автобус, кола под наем и пр.


Малко спам, но полезен надявам се.
От моя опит метрото е доста натоварващ начин да се пътува из Париж, особено в час пик.
Много станции нямат ескаватори и асансьори. Мъкнали сме по стълби количка с бебе до припадък. И сме я пренасяла през броячите, че и там няма откъде.
Освен това не разчитайте на толерантност и култура на поведение.
Пълно е с разни съмнителни (разбирай принадени на тази територия), дето те изблъскват само и само да се намърдат в мотрисата.
Налагало се е да се разделяме, количката на едната врата, а аз с куфарите на другата и гледаме да успеем да влезем и излезем едновременно, с реален риск някой път това да не се случи и единия да отпътува сам. От една врата беше невъзможно да се качим.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Djina



Регистриран на: 29 Май 2013
Мнения: 144
Местожителство: Плевен

МнениеПуснато на: Вто Юли 10, 2018 8:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

И за мен метрото е страшна дума, возила съм се в Барселона, но с хора, които знаят къде отиват, иначе аз сама никога не бих се оправила, поне не за 1-2 дни. Но така сме ние от провинцията Laughing
Другите начини са скъпи, а и с кола из парижките улици сигурно ще е още по-голям кошмар.
Май колелетата изглеждат най-разумния вариант.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6640
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юли 10, 2018 12:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Шапка свалям на велодружината! bow bikers
Като знам отстоянието между местата които сте минали с колелата и ... hit forehead Все едно сте тренирали за Камино. bbravo


Малко офтопик от мен към Djina:
Свита част от мнението:
Много зависи къде ще спрете, какво мислите да видите и доколко сте на ти с педалите ако ще ползвате колела. Дори само в централната част на Париж разстоянията за огромни за ходене пеш, така че това не го препоръчвам изобщо. Ние бяхме там 2010г и до сега нещата вероятно са променени като интензивност на трафика, но тогава проблеми с градския транспорт не сме имали. Ползвахме и класическото метро и т.нар. RER-ове и автобуси и трамваи. Пет пълни дни от рано сутрин до късно вечер кръстосвах града. Едната вечер с колело обикаляхме тръгвайки от къмпинга в Булонския лес и стигнахме до Лувъра. Връщането беше много приятно, но на отиване баира докато излезем на Шанз Елизе ми взе душичката.

Варианта да се обикаля града с МПС го намирам за крайно неприемлив. Трафик, задръствания и липса на места за паркиране. Така времето ще отлети в борба с това къде да се мине с колата и къде да се паркира вместо да се наслаждава човек на града. И пак нама да може да се стига удобно до интересните места.

За метрото - мисля че не е нужно да се ползва изцяло то, а само за по-отдалечените дестинации. В по-централната част и автобусите вършат чудесна работа.

При RER-овете или т.нар. влакчета много трябва да се внимава по разписание кое за къде точно пътува, защото по аналогия на нашето метро от дадена гара линията се разклонява и минава ту в едната ту в другата посока. Това разбира се си е ясно посочено и на мотрисата и на разписанието, просто трябва човек да го следи.

Ако се настаните в къмпинга в Булонския лес от рецепцията му може направо да си купите билети или карти за градския транспорт. Те обаче включват и специалното автобусче, което движи между къмпинга и най-близката метро-станция и навремето бяха с 30% по-скъпи. Иначе карти за градския транспорт се купуваха от автомати на метростанциите - можеше да се плати с карта или кеш. Може да има и други места, но аз не съм се интересувала. 2010г картата за възрастен за 5 пълни дни за всякакви превозни средства, за 1-3 зона, което включваше всички места в които са по-интересните забележителности беше 29 евро за възрастен и 14 евро за дете. За сравнение картата за възрастен купена от къмпинга беше 45евро. Гледам сега цените са доста по-високи Повече инфо за градския транспорт има на сайта
https://www.ratp.fr/en
Задължително препоръчвам да се сдобиете примерно от информацията на някоя метростанция с карта на града. Тя е туристически ориентирана и много помага да не се губи време, а и да не се пропусне нещо интересно.

_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юли 11, 2018 4:45 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

„Триумфалния път” е водел от Лувъра за Версай и тази не малка триумфална арка на площада е построена на мястото на бившия дворец Тюйлери, от който днес са останали само градините му. Арката е построена по заповед на Наполеон I за да увековечи военните му победи и въпреки, че не е така внушителна, като голямата триумфална арка на площад „Шарл дьо Гол“, е много, много красива. Висока е 19м и е широка 23, а височината на централния свод е почти 7м. Най-отгоре е поставена статуя символизираща Мирът който управлява на колесница с четири коня, а от двете ѝ страни са разположени по една позлатена статуя на богинята на победата.



Тази арка, заедно с другите две, намиращи се на площад „Етоал” и в Дефанс, образуват своеобразна 9 километрова историческа ос, преминаваща през парка Тюйлери, „Площада на съгласието" и булевард Шанз-Елизе.
Ние сме в началото на тази ос, малко след арката и точно насред прекрасните градини Тюйлери. Едно много красиво място с богата история, датираща от средновековието. Цялото е в зеленина с много алеи, скулптури, фонтани, необичайни и редки растения и разбира се много парижани. Така е било още от 1667г. когато кралските градини са били отворени за свободно посещение по изричното настояване не на някой си крал, а на … известния автор на приказки Шарл Перо.





Веднага след края на градините започва знаменитият площад Конкорд (или в превод „Площада на съгласието“) с двата си невероятни фонтана. Изграждането му е дело на Луи XV и съответно там е и неговата конна статуя. По време на революцията обаче, не само е сменено името на площада, но е демонтирана и статуята, като е заменена с … гилотина разбира се. На нея пък са се търкулнали не една и две глави на знатни особи и крале. Там е още и монумента на египетският обелиск, висок 23м и тежащ 250 тона.



… и за къде е Париж без „Виено - парижко колело“, което работници почти са сглобили за прииждащите гости на града.



Двата фонтана са леко копие на тези в Рим, но това не им пречи да са най-популярните в Париж. Отделно са и с посвещение, съответно единият на реките Рона и Рейн, а другият на Атлантическия океан и Средиземно море.





Измежду сградите се мярна и църквата Света Мария Магдалена, по-известна като Мадлената. Тя е в програмата ни за утре, че макар да сме към края си за днес, вече не ни останаха крака да въртим. Всъщност не сме въртели повече от 30км, но съчетани с майската жега и пешеходните разходки малко ни поизмориха.



От тук някъде започва и най-емблематичната улица в целия свят - булевард Шанз-Елизе. Превода е еднозначен и означава „Елисейски полета“. И сигурно с право, защото тук наистина някога е имало само полета и разни зеленчукови градини, и добре че се е появила онази властна италианка Мария Медичи, която просто решила да си удължи една част от градините с … дълга дървесна алея за следобедни разходки. Така постепенно се появила и улицата, като днес градините плавно се сливат и преминават в тротоарите на булеварда-алея Шанз-Елизе, но вече с автомобили и грозно подстригани дървета от двете си страни.



Това така известно френско авенюто се простира в продължение на над 3км, между „Площада на Съгласието” и площад „Шарл дьо Гол“, като улицата е и час от онзи “Триумфален път” на Франция.
Някогашните поля и зеленчукови градини, днес са изместени от модерни сгради с множество шикозни ресторанти, заведения, кина, театри, хотели, жилищни сгради, луксозни магазини, пешеходни зони и фонтани.

Именно пред един такъв шикозен магазин за луксозни подаръци на небезизвестна марка, сме спрели и станахме свидетели на нещо интересно. Пред магазина спокойно са паркирани няколко супер модерни спортни автомобила от най-популярните марки. До тях се разхожда един костюмиран продавач на подаръци и предлага платена тестова обиколка из Париж. Това не знам каква връзка има със скъпите подаръци, които се продаваха в магазина, но един случаен човек се спря, размениха няколко думи с онзи костюмирания, после влезе в магазина и се забави около пет минути. Излезе по-щастлив от малкият ми син, качи се в една от колите заедно с някакъв стюард и отпрашиха по парижките улици.







За нас останаха само снимки за спомен, че на никой от нас не му подариха нещо от този прекрасен магазин



Малкият пък наблюдаваше всичко вързан за седалката, че иначе вече щях да го гоня след някоя от колите, а за подарък би приел дори блезалка. Леко се отегчи, но все още му беше интересно и не протестираше за нищо.

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 12, 2018 11:39 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Шанз-Елизе не само е най-известният булевард в света, но е смятан за най-красивият, не от мен разбира се, защото аз съм на друго мнение. Сигурно точно защото всички го смятат за най-красивият, няма човек, който да дойде в Париж и да не се разходи по него. Ние също го преминахме повечето пеша, но на моменти е достатъчно скучен за да се качим и по колелата.

Най-накрая сме пред друга емблематична забележителност – Триумфалната арка на площад „Шарл дьо Гол“. Никога не съм я виждал на живо, а по телевизията изглежда някак невзрачна. На място нещата имат съвсем друг облик и въобще не предполагах, че тази проста, но величествена сграда ще изглежда толкова внушително. Всъщност арката е втората по големина в света, след тази в Пхенян и усещането да си под нея е повече от странно. Чувството за нищожност пред този строителен колос не ме напускаше през цялото време, докато бяхме в обхвата ѝ и е цяло чудо, че всичко това е строено през 1836г.



Грандиозната постройка е построена точно за 30 години по заповед на Наполеон І и е висока цели 50м. Широчината ѝ е 45м, а големият и свод е висок почти 30м. Издигната е в чест на всички воювали и загинали за Франция и възхвалява победите на Наполеоновата армия. Почти по всички стени във вътрешната част са гравирани много френски генерали и големи военни победи, а в основата на арката стои гроб на истински незнаен воин. Дълго време през арката се е преминавало свободно, но по-късно от уважение към гроба това е било забранено и дори Хитлер спазва този ритуал. На това място от 1920г е запален вечен огън и любопитният факт на който попаднахме е, че той бил гасен само веднъж, от пиян мексикански футболен запалянко, в деня, в който Франция побеждава Бразилия.
Площадът на който се намира арката е наречен още „Площад на звездата“, заради многото булеварди, които започват началото си оттук. Самата Арка и районът около нея е мястото, където френските войски организират своите военни паради и церемонии още от Наполеоново време, та до днес.

Тук се организират още куп събития, едно от които е и финалът на прочутата колоездачна обиколка на Франция – тур дьо франс. Когато няма мероприятия районът около арката е с изключителен трафик и на по-големият ми син му беше особено трудно да направи снимката по-долу, докато майка му гледаше с притаен дъх, коя точно кола ще ни блъсне. Е, оказа се че шофьорите са достатъчно толерантни към множеството тълпи от туристи, постоянно присъстващи около величествения паметник и някак оцеляхме.



Сигурно се вижда и от снимката, но слънцето е паднало вече доста ниско и това ни подсеща, че трябва да приключваме за днес. Денят определено беше ползотворен, но следващият също е предвиден да сме на седлата и за да ни останат сили и за него, решаваме че е време да се прибираме. До вкъщи ни остават 5-6км и макар и изморени се очаква да ги вземем по светло. Лошото беше, че батериите и на двете ни навигации бяха умрели, а координатите на къмпинга бяха там. Разбира се, спасиха ни добрите книжни карти, който усмихната рецепционистка, знаеща как да каже „Приятно прекарване“ на български ни даде сутринта. Не че нямаше да се оправим с разни телефони, таксита и прочие варианти, но те бяха резервен вариант и не се стигна до тях.
Пристигайки в къмпинга първо посетихме рецепцията за да разберем, в колко часа на следващия ден трябва да освободим парцела и дали после можем да си оставим кемпера на платен паркинг при тях. Решили се да отделим и утрешния ден за огледи на Париж, но не и нощуваме в къмпинга, та докато разглеждаме града, някъде трябва да си оставим кемпера и най-подходящото място е в къмпинга.

Вече сме на рецепцията, където любезно ни обясняват, че освобождаването на парцела трябва да е до 10.00ч сутринта, след което паролата за електронната бариера се деактивира и за да напуснем дължим пълната такса за престой, дори да сме закъснели с един час повече. За паркинг нямало проблем, можем да останем при същите условия – плащаме си още един цял ден, като за нощувка и си седим до 10.00ч. следващия ден в 10.00ч. Всичко това ни го обясни много категорично някакъв момък, който не знаеше никаква дума на български, а от нашата приятелка нямаше и помен. Хич не ми се понрави чутото, но нямаме избор, отправяме се към вкъщи, а за наказание ще им източа цялата топла вода в банята и ще седим поне 2часа под душовете. Преди това ще изчакаме да се стъмни и с щерката ще се връщаме из нощен Париж, да го усетим и по това време. Само двамата ще бъдем и то с мотора, че краката ще ни трябват и за утре. Така стана вече около 23.00 часа и като се появиха ясно звездите, сложих пътеката и свалих мотора от багажното. Навлякохме по-дебели дрехи, нахлузихме и каските и го оседлахме. Пипам обаче ключалката и напипвам, че го няма ключът! Умрях от яд и за две минути обвиних всички мърдащи около мен, че не са ме подсетили да го взема от закачалката в къщи и разбира се те са виновни. Но все тая кой е виновен, ключът е в България, а ние с мотора сме във Франция и мотора без ключ не върви, а аз с друго по това време няма да ходя! Ядосан, качих обратно мотора и отидох в банята, да им източа топлата вода на тези французи, щото и те имат вина, че си забравих ключа. После, не помня колко точно съм стоял под душовете, но водата така и не свърши, а аз в полуразпаднато състояние се добрах до леглото и направо се размазах.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юли 13, 2018 3:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

На сутринта, добре че си бях навил часовник, та някак си отворих очите. От яд де, не от друго. А виновните още спят.
Та ставам пръв естествено и правя набързо кафе на съпругата, че тя много го обича. В такива моменти все се сещам за думите на Стоян, който казва: „Пием кафета-мафета и поемаме на огледи“. Та понеже не съм особен почитател на кафето, все ми се иска да знам, какъв ли е вкусът на мафето … но като се видим с този голям пътешественик ще си изпрося едно, да го пробвам. Така докато жена ми пие кафето (без мафето), аз отивам за всеки случай до рецепцията, да проверя новата смяна дали няма да е измислила някакви други условия или поне да се смили за едно платено парко-място, нейде из огромната площ на къмпинга.

Смяната е нова, но … условията са същите. Предлагат ми обаче, една спокойна улица на около километър от къмпинга, в която паркирането било безплатно. Заинтригуван съм разбира се, пред алтернативата да платим нови 57 Евро само за паркиране и добре запомних, къде точно е мястото. Връщам се при кемпера, товарим набързо велосипедите и след десетина минути вече сме се подредили на опашката за излизане. Чакаме предните два кемпера да си оправят документите и след като и ние направим същото, ще се омитаме от този евтин къмпинг.

Няма и минута от както сме спрели, и към нас се приближава усмихнат мъж и от далече ми говори на български: „Я да видим, тези сънародници какви проблеми имат и как мога да им помогна“. В чужбина винаги ми е драго да чуя българска реч, независима дали имам нужда от помощ или аз трябва да помогна на някого. Разменихме по няколко думи и накратко обясних на човека проблема си. Той пък се оказа, че е от екипа на техническата поддръжка в къмпинга и вчера онази усмихната рецепционистка му казала, че е настанила българи, но той така и не ни намерил при кемпера, а после смяната му изтекла и си отишъл. Нормално е да ни няма, нали сме дошли да гледаме Париж, не да седим под навеса, но сега късметът ни проработи. Късмет е защото, човекът като чу че сме се отправили към безплатната и тиха улица, категорично отсече, че това е най-лошата идея. В цял Париж много се крадяло, и вероятността от разбиване претарашване на кемпера била почти сигурна. Най-добре било да го оставим тук, в къмпинга и после да разглеждаме. Това го знам и аз, но като му казах, че за тази услуга управата ни поиска пълната такса от 57 Евро, онзи направо ахна от почуда и каза: „Идвай с мен, ще те водя на служебния паркинг, на който е и моята кола. Ще ми бъдеш гостенин от България и нищо няма да плащаш. Ако имаш проблеми с някой от управата, нека ми се обадят“.



Наместихме се до неговата кола и на драго сърце му подарих всичките си кенчета „Ариана“, да си спомни българският вкус, че не се бил прибирал от Нова година. После ни разказа набързо живота си, затова как е дошъл преди 13 години във Франция, като строителен работник и електротехник, но от 5 работи като поддръжка в различни къмпинги от веригата, чиято собственост е и този. В него е от 1-2 години и извикал тук и жена си, с което българите станали общо четирима. Управителят на къмпинга пък бил женен за българка, а от веригата собственик щели да строят къмпинг в България, и вече са закупили терен.
Въобще българската следа е много сериозна в този къмпинг, че даже ми спомена, че и брат му е поддръжка в къмпинг, но е във Версай. Чудесна новина! Ние точно на там сме се запътили и разбира се взехме и братовия телефон за всеки случай.

Така вече сме готови за огледи из парижките потайности, когато човекът ни сподели, че трябва да се приберем най-късно до 15.00ч, защото тогава му свършвала смяната и щял да пътува извън града, а само с негова помощ можем да си отворим електронната бариера. Лоша работа. До 15.00ч не можем да успеем и аз отново се запътих към кемпера да го местя на улицата, като гласно допуснах и варианта, ако не успеем да дойдем навреме, да се върна само аз с колелото и да изкарам кемпера, като така рискът от взлом ще е намалял само до няколко часа. Онзи се замисли и каза: „Не е добра идея. По-добре да ти дам сервизния код за достъп и да разглеждате на спокойствие до колкото трябва. Но, на никой няма да го даваш.“ Обещах най-тържествено и отново благодарих, като изрично го попитах, дали е съгласен да разкажа тази история за пословичната българска доброта, на страниците в един форум и сега го правя именно заради човечността на този мъж. Името му е Георги, а брат му е Иван и са от карловското село Розино. Ако някой ходи към Париж, да ми се обади, да пратя три кила пържоли и стек с бира.

Освободени от тежкото бреме на над 4 тонната машина отново поемаме по Булонския лес, само че по един доста по-стръмен участък от вчерашният. Хубавото е че бидоните са ни пълни с вода, а и обществени чешми не липсват, защото трябваше да караме така няколко километра. От друга страна, когато началото е трудно, следващите препятствия се преодоляват по-неусетно, само дето другите още не знаят, че това е един небезизвестен хълм на върха на Монмартър. Висок е цели 130м и от там се открива чудесна панорама към Париж.
Най-прекия път до там отново минава покрай Триумфалната арка и площад „Конкорд“, и вече можем да се похвалим, че ги обикаляме за втори път. Снимах ги в движение, че нямаме време за спирания, а и вчера слънцето беше твърде ниско за един истински фотограф като мен.











По стръмните улички към хълма е невъзможно да се въртят педали, особено с някакво си немирно хлапе, тежащо почти 20кг и все гледащо да изскочи от стола. Слизам и бутайки продължаваме, като първото забележително нещо по пътя ни беше скупчена група италианци, които гръмко ту се смееха, ту пееха. Пред тях вървеше някаква закръглена хубавица, която си беше сложила малък микрофон пред устата, свързан с говорител на мегафон и крещеше повече от хората в група. Спяха ето на тази симпатична статуя и взеха да и опипват ръката ѝ един по един, като не спираха да крещят екзалтирано.



Така и не разбрах, какво символизира този обичай, но темперамента на италианците е пословичен и много ми харесват, та затова за малко бяхме част от тяхната група.

Нагоре продължаваме само с бутане и на една тясна и павирана уличка, изведнъж попаднахме на много очарователно място – центърът на известния парижки квартал Монмартър, кръстен на едноименния връх, в превод „Планината на мъчениците“. Името му идвало от това, че тук някога е обезглавен тогавашния парижки епископ и настоящ светец и покровител на Франция - Сен Дьони. Това всичко аз не го знам, но жена ми е подготвена почти колкото местен гид, та сега успях още да разбера, че мястото е прочуто със своята архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век много от известните художници са творили тук. Сред тях са били Пикасо, Ван Гог, Салвадор Дали и други, които не можах да запомня, а сега тя не иска да ми ги каже, щото е трябвало да слушам, когато говори. А аз нали винаги слушам ...











Но все тая, по-важното е, че мястото е пълно и сега със страшно много художници, които освен че предлагат картините си, и дори срещу 15-20 Евро могат да те нарисуват, докато позираш. Даже, толкова са много художниците, че се замислих, дали пък и аз да не се пробвам да изрисувам нещо? Може пък мястото да е специално и да подтиква хората към неоткритите си дарби. Глупости са естествено, но много харесвам такива оживени и тесни места със стръмни и криволичещи калдъръмени улички, ъглови дюкянчета и старинни кафенета, шарени мансарди, каменни сгради с вековни порти и въобще всичко от което лъха история.

Така вплели се вече в тълпата, бавно се носим към самият връх, на който е изградена базиликата Сакре Кьор. Точно сме в нещо като двор или затворено пространство около самия храм и започва нова блъсканица от хора.



Този път тълпящите се хора са пред множество сергии, на всевъзможни производители на храни. То пастети, сладка, вина, мед, сирена, колбаси, бонбони и какво ли не, са част от пътя ни до храма и разбира се всички предлагат дегустация на продуктите си. Даже ако се спреш и не ги уважиш с проба, леко се цупят и подканят още по-настойчиво, като въобще не се сърдят ако не си купиш нещо.



Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3843

МнениеПуснато на: Нед Юли 15, 2018 6:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Някакъв много идвестен френски писател е живял наблизо (Марсел Еме)и една от известните му книги- "Човекът ,коъто минаваше през стени" е филмиран с клавна роля Бурвил, ако на някой му говори нещо. Много любим и гледан френски филм-комедия ,фантастика. Та склуптурата е заради това
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юли 16, 2018 4:33 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Продължаваме и вече дори се добрахме до красивата бяла базилика Сакре Кьор, която е построена още през 1874 година, с много странна и нетипична архитектура. Висока е около 80м, дълга 85 и широка 35. Вътре е монтирана една от най-големите камбани в света тежаща 19 тона.
Красивата фасада на храма е направена от специфичен травертинов камък, който гарантира белият ѝ цвят дори при атмосферните замърсявания. Най-отред, величествено се издигат две големи статуи на видни национални герои – на светицата Жана Дарк и на крал Луи IX.
Строителството е било много трудно заради факта, че района някога е бил нещо като кариера за добив на инертни материали и се е наложило сериозно укрепване. Отделно разходите за строителството надвишили чувствително предвидените и за да се набавят средства било решено, всеки дарител да може да си купи каменен блок, на който да му се изпишат инициалите. Изглежда оригинално, особено щом са успели.



Вътре има множество параклиси, а заради огромните сводести тавани и красивите цветни витражи, всичко изглежда много впечатляващо, просторно и светло.









Входът към купола е свободен и сигурно гледката от там към Париж щеше е още по-красива, но имаше толкова голяма опашка, че сигурно щяхме да загубим поне час на нея.



Задоволихме се само с гледка от огромното стълбище пред храма, която гледка освен зашеметяваща разкриваше красотите на почти целия град.

За по-романтично настроените и вечно влюбени двойки се предлага и ретро обиколка с реставрирани до съвършенство ретро автомобили от паметния модел на Ситроен - 2cv



Тук е най-високата точка на Париж и на подобна височина се предполага, че ще е много ветровито. Именно заради това някога точно тук е имало множество вятърни мелници, от които днес е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж. Точно към него ще се отправим след минути за да се опитаме да разберем, какво точно е мелила „Червената мелница“, какъвто е буквалния превод на Мулен Руж.

Спускаме се надолу из тесните и стръмни улички, към едно от най-известните средища на нощния живот - площад Пигал. Всъщност целият квартал Монмартр е осеян със страшно много стриптийз барове, секс шопове, кабарета и нощни заведения. Сигурно от това ми се запали феродото на дисковата спирачка и колелото взе да не ме слуша.









Вече въртим педали из някогашното гнездо на порока и въпреки, че нощта не е паднала още, тук думата SEX се пише само с главни букви и се произнася напълно свободно. Усещането да сме с малки деца на подобно място ми е леко смущаващо, но до неудобни въпроси не се стигна само защото се появи една автоматична тоалетна, която превзе изцяло вниманието на по-малките, но за това малко по-нататък.



Сега сме точно пред истинската Червена мелница на най-известното кабаре в света и една от емблемите на Париж – „Дворецът на жената, танца и Кан-Кана“. Открито е преди почти 130 години, на 6 октомври 1889г и до днес се отличава с две неща: красиви, разголени и дългокраки танцьорки, и продължаващият цели 7 минути танц Кан-Кан. Някога този танц е бил забранен, защото е позволявал свободно да се надзърне под полите на младите момичета, а днес е символ на кабарето. Билети за него се купуват предварително и въпреки двете си представления дневно, почти веднага свършват всичките. Цената пък от 100 Евро за вход не стряска никак клиентите, основно руснаци и китайци, и с подобаваща вечеря може да надхвърли доста над 500 Евро.
Някога, посещението на Мулен Руж е било скандално, а днес мога да го посетя дори с децата си, стига да сме се снабдили с билети де.

Но да се върна на спасителят от неудобните въпроси – базисният автоматичният център за изхождане.
Сигурно е странно да се описва в пътепис подобно съоръжение, но след като впечатли дори и възрастните, ще се присрамя да го споделя.
Та въпросната обществена тоалетна се намира в пешеходната зона, между двете платна на знаковият булевард и представлява една голяма будка, която е затворена с автоматична врата.





Отвън на специален панел, на няколко езика са разлепени указания за използването на тоалетната, като има и четири светлинни индикатора, показващи в какъв статус е съоръжението. Използването е възможно само ако свети зеленият индикатор, показващ че тоалетната е свободна и всички цикли по почистването и зареждането ѝ с тоалетна хартия са преминали. Натискайки бутона, Сезам се отваря и нежна музика с приятен аромат те подканят да влезнеш вътре. Влизайки, натискаш друг бутон и Сезам се затваря зад нас. Вътре се вършат обичайните неща, като водата за миене на ръцете, течен сапун и сешоар се активират само с поднасяне на ръце над съответния оптичен сензор и услугата започва. После по обратния път се натиска бутона за излизане и вратата се отваря. Следва автоматична измиване на цялата тоалетна, при което чинията за сядане се прибира някъде навътре, и със струя под високо налягане се облива и почиства. После всичко се ароматизира и чак тогава е ред на друг закъсал от остри болки в слабините.
На пръв поглед, нищо особено - просто една обикновена градска тоалетна, но леко автоматизирана и блестяща от чистота. Така си мислех аз, но за децата това върхово технологично чудо създаваше предпоставка за много забавления, да които разбира се се докоснаха. Няма да казвам колко трудно успях да откача най-малкият ни човек от новата си играчка, щото много убедително ми обясняваше, как не може да стиска и все му се ходи до тоалетна, и така вече за девети път, но все някак успях и вече тръгваме.

Наред е следващата ни цел - църквата „Св. Мария Магдалена“. Знаем я точно къде е, щото вчера я мернахме в една от преките на „Триумфалния път“ и сега толкова бързо я намерих, че по пътя направих само няколко по-интересни снимки.



Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6640
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юли 16, 2018 7:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Много зле ми се отразява този пътепис.
Колкото повече чета и разглеждам снимки, толкова повече се усилва желанието ми за ходене в Париж.
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 600
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юли 16, 2018 8:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

loveforever написа:
Много зле ми се отразява този пътепис.
Колкото повече чета и разглеждам снимки, толкова повече се усилва желанието ми за ходене в Париж.

Стига де, нали сте ходили.
Заради една автоматична тоалетна, не си заслужава пътя.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 691
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Вто Юли 17, 2018 5:30 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Какво да се прави и аз като чета и гледам снимките , макар че сме били на същите места пак ми се ходи .
Абе да си с организирана екскурзия в Париж изобщо не е като да си с кемпер и сам да си решаваш къде и колко да оставаш Blink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6640
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юли 17, 2018 9:51 am    Заглавие: Отговорете с цитат

kvp155 написа:
...Стига де, нали сте ходили.
Заради една автоматична тоалетна, не си заслужава пътя.

Ми, добре!
Щом смяташ, че не си струва ще стискаме. Razz
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 5 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov