kemper-club forum

[loveforever]

Така неусетно се оказваме в Кримл.



Там още в началото големи табели ни информират, че градчето разполага с 4 паркинга, а ние се досещаме и че са платени. Това е опция, която не ни е много по вкуса и ще се опитаме да си намерим друго местенце на което да оставим кемпи докато разгледаме водопадите. Жоро подробно е изучавал града по карта и е убеден, че ще намери подобно място. Това се оказва не особено сложна процедура. Кривваме малко нагоре из уличките и хоп ей го нашето място (47.21994 ; 12.17500 ).



Чудесен паркинг! На него вече се е настанил един холандски кемпер, даже има колонка за зареждане на електромобили. Жалко че кемпи не е такъв. Веднага отивам да огледам за знаци и табели, защото Тома Неверни се е научил, че много често хубавите неща са и забранени. На входа на паркинга се кипрят ей тез знаци



Оня със забраненото спиране хич и не го гледам. Първо защото до болка ми е омръзнал и второ, защото табелката отдолу указва че важи само за времето межди 22 и 5ч, което е извън нашите намерения за ползване. Втория знак за паркинга ми е по-интересен. Накрая завършва с frei , което ми идва като на нещо свободно, но какво точно ...
Питам Мариана и тя естествено не знае, но ми дава речника на телефона и да се оправям. След прилежното нацъкване на всичките буквички умната джажа изписва "неподлежащ на никакви такси и облагане". А, таман! Те точно това ни трябваше!
Вече спокойно лепя станиолите и стягам връзките на туристическите обувки. След малко всички сме готови да превземаме алпийските красоти и ... сюрпрайз Бързо обратно в кемпера.
И сега кво? Дойдохме до тук за да се свираме в кемпера ли? Пет минути чуденка и сме отново навън, даже без чадъри. Нас един дъжд ли ще ни уплаши! Нека си ръми, ние имаме водопади да гледаме, а там водата е къде-къде повече. Така с бодра крачка, на прибежки под някоя и друга стреха се вливаме в останалия поток от водопоклонници.



Само след две минути минаваме край единия от официалните паркинги където е само за PKW( каквото и да означава това) и срещу ... 5 евро. За кемпери както се сещате е забранено. Ми да си ги спират PKW-тата.

Минахме покрай камъка отбелязващ началото на пътеката още от преди повече от век



и устремено движим напред, а един от водопадите премамливо се вижда измежду дърветата.



По едно време успях да направя ей тая снимка.



това бе само за миг, защото в през останалото време картинката е най-малко такава:



Сякаш сичкото народ от околността, че и от по-далече точно в тоя ден се е изсипал да гледа водопадите. Може и всеки ден положението да е така, но аз го възприех леко враждебно, като някакво вмешателство в моите фотографски намерения.
Много скоро сме пред самия вход на парка където стълпотворението е още по-внушително. Ей там в далечината хората се редят на опашка за билети от по 4 евро на човек.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Не знам дали е ставало на въпрос, но Жоро много мрази опашки. Още не бяхме наближили съвсем, когато нещо сякаш му върза краката. Пули се в телефона, рови нещо из мапса и ... има предложение - да минем от ляво.
Значи тези водопади са по протежението на планинска река и в горната им част има нещо като хижа. От дясната страна на реката минава туристическата пътека за която всички се бутат, а от лявата страна има друга пътека, която е нещо като част веломаршрут и в крайна сметка някъде там горе пак стига до същата хижа. Та тази алтернативна пътека, понеже не е официално обявена като такава е почти неползваема и ... безплатна. Не ми трябва много убеждаване. Щом няма да има хора и плащане - там сме, пък и нищо не губим. Най-много накрая да трябва да се върнем в лудницата. Поемаме на ляво, а Жоро се чувства задължен да ме успокои, че няма да се налага да минавам през самата река, която е доста бурна и пълноводна, защото горе имало и мост. Как само ме познава тоя човек! Щом има мост ще го ползвам.
Само след минути виждаме първия водопад и се потапяме в дзен-идилията.



Малко след това излязахме на полянка в непосредствена близост до водопада, където се отснимахме на воля, провокирайки завистта на множеството от отсрещния бряг.





Това обаче беше само първия водопад, а за да видим всикчите трябва и малко да се покатерим. Пътеката много приятно се вие в гората, но наклона и на места доста ни озорва. Тук-таме има по-някоя гледка към реката.



След около час се изтипосваме и до сами хижата, но ... с реката помежду ни.



Още малко има до моста. Наоколо е се е разгърнал красив алпийски пейзаж и е пълно с изкушения.





На моста се разминаваме с бусче возещо пътници. Явно има и лесен начин за стигане до тук, но или е доста скъп или не е общодостъпен, защото много малко хора се възползват от него. Малко след мостчето двете пътеки се сливат, а табелките показват към какво още може да се върви. Въпреки помощта на Мариана не разбрах какви точно са забележителностите нататък, но пък разбрах, че сме на едно хубаво място с надморска височина 1310м


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Ще вървим още половин час към нещо друго забележително, което ще разбера какво е като го стигна. За останалите неща съобразно указаното по табелите време нямаше така, че ще си остават неоткрити. Нататък катеренето и снимането придобиват съвсем друг вид.



Нещо като да пазаруваш на женския пазар - буташ се, чакаш някой да мръдне че да му земеш място и накрая, ако това дето си купил е прилично си доволен щото е можело съвсем да се минеш. Така след още няколко покорени табелки, много направени селфита и някой и друг откраднат кадър се оказваме на мястото намиращо се точно най-горе на ей този водопад и отбелязано на табелите по-долу с 30min време.



На практика освен че си изкачил водопада от горната му страна тук друго забележително няма. Дори гледката не е интересна, но пък за да го запомним с нещо точно в този момент завалява дъжд така, че и селфита няма да има. Сгушваме се за малко под едно борче. От тук нататък е ясно, че пътя е надолу, но Жоро като един отявлен козирог има алтернативна идея за връщане. Иска да мине през някъде си обиколно където наклона бил по плавен, защото трябва да се щадят колената и ... Тук вече ме изгуби за каузата. Не ме интересува какво мислят някакви си колена по въпроса. Аз имам водопади да снимам и въпреки всички онези, които упорито ми пречат няма да се предам току-така. Ще вървя надолу по пътеката по която се качихме. Децата да си избират кой на къде да върви и в крайна сметка Боби тръгва с Жоро, защото може по неговия път някъде все пак да има . По моя път е ясно, че няма да има. Мариана пък ще върви с мене като някакъв отговорен мой пазител и ... човека с мобилна връзка при нужда.
Надолу освен многото хора имаше и много, ама много вода във най-разнообразни падащи форми. Всяка е обозначена със собствено име и с осигурени поне две площадки за гледане/снимане. Направо да станеш разноглед. На където и да се обърнеш има нещо красиво, което искаш някак да откраднеш за себе си.







На няколко места имаше и гледка към цялата долина. Направо се размазахме от кеф,



а по едно време, като започна една серия от дъги ... все едно бяхме влезли в света на грижовните мечета.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

И така продължи чак до долу. Там ни посрещна един козел, а аз се почувствах все едно съм на Драгалевския площад.



След това се отбихме до онова място в парка, където ходят всички на които не им се катери.



Направихме си по някое и друго селфи на камъните. То другаде място да видяхте.





Минахме през сувенирния магазин и обратно към кемпи. Точно под нашия паркинг се оказа, че се намира местния кемпер-стоп където срещу скромната сума от 20 евро човек може да си боцне кемпера на хубавата алпийска морава и да се любува на заобикалящите го красоти. Ех, мечти ...



Таман се разхвърляхме из кемпера и вирнахме краците да поотморят и чуваме познати гласове - Жоро и Боби си пристигат. Не питах водопади дали са снимали. Казаха, че дъги не видели, дано поне да са намерили.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След кратката почивка хапханме набързо, събрахме катуна и напът. От Кримл посоката ни е запад, като пътя минава през прохода Mautstelle Gerlos (или Gerlospass). Ние преди години сме минавали от там - голяма красота и вълнение. Едни фиби, едни наклони от 12% и отгоре и ... една кабинка насред пътя горе на високото в която събират таксичка за всичката таз красота. Веднъж вече сме го плащали и сега имаме намерение да пропуснем пък и ще е по-интересно да минем от другаде. Жоро вече е прегледал мапса и е убеден, че има и друг път. Малко са някакви косъмчета, както той обича на нарича козите пътеки, но след качването към Тролския език малко неща могат да ни спънат. Хващаме на където е решил и много скоро в първото градче забелязвам интересен знак с ограничение за МПС-та да са до 2,5t. А, то това не е за нас, сигурно е за товарни автомобили каквито ние не сме.
Нагоре полека-лека пътя става съвсем симпатичен





и гарниран с ей такива знаци.





След четвъртия подобен знак, вече беше пределно ясно, че ако случайно се стигне до среща със служители на реда няма как да мине номера, че не сме ги видели или че сме от поддръжката на пътя. Не го мислим, че да не дърпаме дявола за опашката, а се забавляваме с околните арт-декорации и прилежно окосени склонове.





По едно време минахме над река Salzach, която предвид малкия и обем разпознахме само по табелката, а след около десетина километра в трепет и вълнение най-после излизаме на по-широчък път.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Тук всеки нормален човек, освен че ще си отдъхне от неслучилите се премеждия ще хване посоката надолу. Да, но ние не правим така и хващаме нагоре, че да проверим дали кабинтата все още е там, където я помним. Е там си беше.



Само дето вече събираха вместо по 7 по 9,50 евро. Няма да се възползваме от тази екстра, поради което кръгом и надолу. Наоколо всичко е красиво и зелено, шарените Милки свободно се наслаждават на затревението на моравите.



Склоновете са опасани от лифтове и ски съоръжения ... ех колко ли е готино тук зимата



Най-горе има и цял курорт. Пожелах си някой ден да дойда тук на почивка и то поне за седмица.





Малко след това се открива чудесна гледка към язовира Speicher Durlassboden (каквото и за значи това, преписах го от картата).


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Спускайки се надолу се дивим на чудните кадифено-зелени килими







и влизаме в лек спор с Жоро за това как точно се коси тази трева. Той смята, че косенето става със самоходни косачки върху които се вози оператора, а аз не съм съгласна с него, защото наклона на терена ми се вижда твърде голям и не вярвам подобна машина да може да движи без да се обръща. Според мен се ползва ръчна косачка, която оператора бута вървейки след нея. Много скоро отговора сам се появява.





Още малко слускане, няколко фибички и по-остри завои и сме в долината. Вече е мръкнало и остава само да решим къде ще спим. Като за начало спираме на паркинга на нещо като търговки център (47,37521 ; 11,84426) където ще вечеряме. Докато аз се суетя около храната Жоро ще пообиколи наоколо, защото е убеден, че ще намери вода. Как само звучи )) Все едно ще открие златната жила.
Много скоро идва грейнал, защото е намерил търсеното. Малко по-нагоре в градчето имало чешма (47.37604 ; 11.84159), от която мисли да се възползваме. Хапваме и сме там. Някой добър човечец е вдигнал тази чешма в полза на хората и за прослава на девата. Хвала на таквиз хора! Мисля че спокойно можем да отдадем и своя принос в това, като се възползваме от водата и разгласим мястото, така че и други като нас да могат да направят същото.
Кофата от Вълко веднага влиза в употреба, само малко се чудим доколко е питейна водата.



Е, как да не е питейна щом девата я покровитества. Пращаме все пак Мариана на пита една местна баба , която случайно минава по улицата. Жената беше така доволна и така кимаше утвърдително с глава, че си мисля че каквото и да питахме все така щеше да кима. Малко след това мина един сериозен австриец, който никак не беше очарован от делата ни. Макар и много учтиво отбеляза, че според него не е редно да се пълни вода в кемпера и че за подобни неща трябвало . Философия! Кво да прайш? За сефте влезе в полза и немския на Мариана. Според Жоро, говорейки с австриеца на немски го била омилостивила и възпряла да не ни изгони или наклевети.
Вече пълни с вода и вечеряли ни остава само да решим къде ще спим. За целта харесваме неголям паркинг в малкото градче Schwaz ( 47.33995 ; 11.70648 ). Има доста напаркирали, но се намира местенце и за нас. Ех, хубаво е като кемпера ти е 6 метра
Жоро и Боби излизат на разходка. Леко съм озадачена, но не питам. Не искам и да знам какви ветрове ги духат. Този път съм твърдо убедена, че няма да се местим и направо си лягам. В просъница усещам как се връщат доволни, защото били уловили сума покемони.
_________________
Магия в лилаво

[Asteri]

Някаква миниатюрна железница има на една от снимките. Надявам се някой ден да има искушени да се повозят. Ние бяхме планирали да ходим до Уелс тази година, планини, железници, ама се размина. Май непланираните пътувания са най-успешни, като ви гледам усмивките, ехаааа, водопад от щастие


Вълнистите полянки са прекрасни.

[loveforever]

Asteri, идеята за диетата ме замисли сериозно.
За станиолите, може и да е странно, но сега и мен ме разсмиват

Представих си случката с продавача ...
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

продължавам с ...

Ден четвърти - 6.08.2018

Нов ден нов късмет. Да видим днес деня с какво ще ни изненада. Бърза снимка на паркинга където сме нощували,



за да може заинтересуваните и нагледно да преценят може ли да се възползват от мястото при нужда или не и продължаваме към следващата точка в нашата програма - обърнатата къща в Терфенс http://www.hausstehtkopf.at/en . Пътя е почти никакъв и след няколко минути най-изненадващо за мен Жоро заявява, че сме стигнали. Паркинга е малък но се сместваме.( 47,32045 ; 11,66073 )



Жоро не проявява никакъв интерес съм тази забележителност и се захваща с едни много по-примамливи дейности
Останалите ще влизаме. Има семеен билет за възрастен и две деца на цена 19 евро. Има и малко по-скъпи билети, включващи посещение и на близкото животинско и пеперудено царство, но на всички това ни се вижда твърде детинско и въпреки приемливата оферта си взимаме билети само за къщата. Вътре купона е на шест. Голяма забава падна. То пози, то селфита ... то да пробваш и това дето другите го правят ...













Поседяхме, полежахм, повисяхме и накрая излизаме нахилени до уши, а Жоро и той така. Това кафе, дето го пие сигурно има нещо по-специално в него, че така му действа.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Нататък си сипахме евтино гориво малко извън магистралата ( 47,27818 ; 11,49485 ) караме си кротко по нея и в един момент изненада. Ще има тунелче Arlbergtunnel и ще искат парички за него - 10евро ( 47,14321 ; 10,3946 ).



Ние пък няма да минем от там. Жоро е видял на картата че има и обходен маршрут, който мисли да хванем. Отклонението не е голямо, а и може да има нещо интересно по него. Речено сторено. Отбиваме към градчето St.Anton am Arlberg.



Там има голям паркинг, който е фрий и не видях някакви забрани за кемпери ( 47,13522 ; 10,27549 ) Ние спряхме само замалка почивка и за Жоро.



Малко след това пътя започва живописно да катери близките склонове. Най-горе има внушителен ски-курорт, с множество съоръжения за зимен спорт, а околните гледки направо те оставят без дъх.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Почти всеки малко по-стръмен склон е подсигурен със снегозадържащи елементи, а слизането към долината е по чудни фибички





Наясно сме с ползите от бързото и безпроблемно преминаване през тунел изпод тегави планински участъци, но в нашия случей това не е приоритет и напълно си заслужава забавянето и сученето по завоите. Слизането е също толкова стръмно и връткаво, като качването. Лично на мен спускането по фибичките ми харесва. Е, малко сме изнервящи за някои бързаци, но те, като не правят снимки или си знаят наизуст околния пейзаж - да бързат. Ние трябва максимално да му се насладим, че кой знае дали някога ще го видим отново. Бяхме си нанизали чудесна опашка,



но на първата възможна отбивка пропускаме колоната, последен поглед наоколо с въздишка и продължаваме през долината.

Нататък пътя е пълна скука. Минахме по едно време досами швейцарската граница и влязахме в Германия, което разбираме само по табелите. Пътя продължава покрай Бодензее, където не сприраме. Наоколо всичко е в лозя. В движение правя една бърза снимка на уникалната църква там, която съм посещавала преди време и която си заслужава да се види, ако човек има интерес към подобни неща.



Жоро нещо се е вкиснал , а аз хич не искам да се превърна в първопричина за неговото недоволство, вмъквайки във и без това натоварения график още нещо. В движение видяхме над нас да се рее в небето огромния цепелин, който май е местна атракция, защото сме го виждали и преди. Спираме на един Лидъл за пресен хляб, но излизаме с най-разнообразни продукти, без хляб разбира се. Като компенсация си печем по една пица за нещо като вечеря, щото то времето е бая напреднало. Много добре се получават тези лидълски Маргарити като ги гарнираш с няколко колбаса, кашкавал и туй-онуй още.



Продължаваме и таман си помислих, че евентуално тази вечер би могло по-раничко да спрем за нощувка и ... хоп попаднахме в задръстване В последствие разбрахме, че май заради някакъв ремонт е затворена цялата магистрала и резултата беше почти два часа пълзне. Онова което ни впечатли е как всички чинно се редяха без да се предреждат, като същевременно по средата на платното оставяха коридор, ако има нужда да има от къде да мине линейка или подобно нещо.



Междувременно валя дъжд, видяхме интересно като конструкция ремарке за което Жоро беше категоричен че такова у нас никога няма да регистрират, пък тук я виж как си го ползва човека.





Таман малко преди да изпратим слънцето да спи, най-изненадващо при една отбивка задръстването свърши и ние продължихме към Руст. Красива е тази част на Германия. Не че другите и части не са красиви, но тук особено ми хареса.





Насочили сме се към един кемпер-стоп недалеч от града, който съм харесала от пътеписа на Косьо (kvp155). На следващия ден децата ще се забавляват в Европапарк, а ние с Жоро ще отмаряме в стопа или някъде наблизо.
Не след дълго Наташа ни поздравява със стигане до целта.( 48.27429 ; 7.78125 ) Има свободни места, не се виждат камиони или автобуси наблизо така че спираме без много придиряне и се отдаваме на релакс. Децата си лягат рано, чак ме изненадват, ама то е заради увеселителния парк. Де такъв късмет всеки ден ... Веднага се възползвам от тишината и спокойствието наоколо
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Времето лети, а пътеписа хич не ще да се пише сам

Ден пети - 7.08.2018

На сутринта Боби и Мариана са особено ранобудни. Това увеселителния парк е сериозен стимул и макар хич да не ми се вдига толкова рано от леглото ставам да регистрирам как сме спрели и потегляме към Европапарк.



Там трябва да сме още преди да го отворят, защото за децата всяка минутка е ценна и те не искат да отърват нищо. Много скоро сме там.



Жоро ни оставя пред входа и отива с кемпера някъде където може да паркира безплатно. Аз като изпратя децата в парка ще ида при нещо и се надявам да изкараме един почиващ ден. Купиваме билети за скромната сума от 49,50евро на човек и тийновете отлитат в приказното царство на веселата мишка.





Свободния паркинг се оказва този на Лидъла, който е в началото на града ( 48.25906 ; 7.72811 ). След малка разходка съм там и се връщаме на магазина за кемпери за да го разгледаме и да се заредим с вода. Макар и да е още рано слънцето така е напекло, че жегата става нетърпима. Взимаме си по един освежаващ душ и отиваме да зяпаме с надеждата салона да е климатизиран. Да обаче климатик няма. Е, поне каравани дал господ.







Вътре е топло и задушно, но поне слънцето не прежуря и скоро позабравяме за жегата, защото има много интересни кемпери за зяпане. Влязох навсякъде където можеше и снимах всичко, което можеше да се снима, но ... снимки йок. Дали от жегата или по друга причина всичко снимано след ей тази снимка



е безвъзвратно увредено. Поне спомените и впечатленията остават. Имаше интересни разпределения и конструктивни решения. Разгледахме няколко различни типа кастенвагени и лично за себе си категорично стигнах да извода, че за мен това не би бил удачен избор. Подчертавам ЗА МЕН, а причината е теснотията. Не че нашия кемпер е особено широк, но в нито един кастен банята не ми беше ок за къпане и всичко останало ми идваше твърде схлупено. Всичко това гледано от позицията на кемпер като за двама, за повече го намирам за абсурдно. От традиционните кемпери имаше и симпатични находки, но нито един не ме грабна. В някои насоки слагат според мен излишни екстри или разпределението е някак недонагласено. Независимо от всичко разходката ни беше много интересна и зареждаща с идеи и мечти. Просто няшия нов кемпер още не са го измислили
След пълния оглед на кемпер-магазина решихме с Жоро да идем на някое по-прохладно място, примерно край брега на Рейн. То като решение е добро, но като реализация се оказа, че не е съвсем така, защото това че виждаме зелено петно до реката на картата не значи че ще е хубави или че ще можем да се доберем до него в действителност. По рейн минава границата между Германия и Франция и има висока дига. Това допълнително затруднява нещата, но все пак успяхме да си намерим едно сенчесто място където на по-прохладно да изкараме времето докато започнат да затварят увеселителния парк. Както и предполагах Боби и Мариана ще стоят там докато всичко не затвори. Накрая тотално омаломощени, но много доволни все пак излязоха, заявявайки, че времето им било малко. Малко-много това е положението. Повече не дават. Вече мръква, но спокойно ще може да стигнем до следващата точка в плана ни - Колмар, едно близко градче във Франция, за което съм научила от пътеписите във форума и което искам да посетим. Задавам координатите на кемпер-стопа, който Косьо така примамливо беше презентирал и не след дълго сме там. Когато Наташа изчуруликва и пристигнете до целта просто виждаме една висока затворена ограда и множество кемпери паркирани зад нея. Явно това ще е мастото. Докато разучим кое и как виждаме два-три кемпера настани ли се вляво от нас, но извън портата. Хич не предлагам на Жоро да се настаним до тях защото знам как само ще ме погледне. Изобщо и не искам да започваме отново онези безплодни разговори за това къде и как би могло да спим. Та, отива Жоро да пита хората от близкия френски кемпер какво е положението и след малко идва с новината че кемпер-стопа е препълнен и би могло да се настаним евентуално утре, след като някой от кемперите напусне. А така! И кво праим ся? Ми как какво - примиряваме се с действителността! Сиреч ще се подредим до другите отвън.
Гледам аз точно до нас минава канал с лодки. Таман да се пробвам да разведря атмосферата споменавайки, че може би това е риболовната екстра за която разказваше Косьо и Жоро приключи двоумленията ми заявявайки, че в тая боза риба няма и не могло да има и че той дори и не би се пробвал да вади въдица на подобно място. Ми добре. Мен така или иначе рибата не ме интересува. Я най-добре да си гледам снимките и почивката и да не дразня звяра опитвайки се да го разсея.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Много е приятно след дълго невлизане във форума да попаднеш на подобен разказ. Някак приятно и релаксиращо действа, особено описанието и вида на тези мораво зелени полянки с малки къщички по тях. Пътечки с реки и водопади, малко ягодки край тях, някви гъски златопери и все неща чужди за ежедневието и ритъма на големите градове, в който май повечето се завърнахме.
Само последният епизод ми прозвуча леко критично, че видиш ли в ръкавите на Колмар нямало риба. То и на гръцкото море по плажовете уж няма, ама това е само за недоверчивите, а Жоро нали не беше от тях. И като не сте влезли в същинската част на стопа, не би трябвало да твърдите, че там не се лови, защото други са го видели с очите си и за малко да го пробват и с ръцете си.

Та какво казвате стана по-нататък, че нещо май съжалих, че не останахме поне ден в Австрия?

[loveforever]