kemper-club forum

[svilen1212]

Направихме го!!! Една мечта се сбъдна. Норвегия е покорена!!!/но от части/. Ще се постараем да опишем нашите 34 дни от това приключение. Идеята ни за посещение на Норвегия ни беше в главите още преди да закупим кемпера през 2016година. Гледахме много снимки и видеа. Нямаше и ред не изчетен в интернет пространството. Снимките които гледахме от там бяха милиони и по едно време си мислехме дали вече не сме били там Пътеписите на Роси/Стоян и loveforever ги знаех наизуст Една година преди самото пътуване ни започна подготовката. Идеята ни беше от Варна до Nordkapp и от там се спускаме по цяла Норвегия и прибиране във Варна. Маршрута се черта 625484 пъти, и след всяко чертане излизаше нещо ново и пленително. Някои от вас знаят, че обичаме да снимаме и това ни е хоби. Обичаме планини,водопади и пейзажи. Градовете ги разглеждаме „по така“ и за някое магнитче Основната информация за дадените места които искаме да снимаме намерихме във фотографския сайт www.500px.com .Там в търсачката си пишем даденото място и излизат всички снимки от фотографи заедно със локацията. Този сайт е супер полезен. В началото на път щяхме да тръгнем Свилен, Веси, Вики-на 10 год и куче Лео на 5 години Ето го и виновника за закупуването на кемпера-куче Лео Другото дете Марти отказа категорично да идва с нас по тези места. Скандинавия не била нищо особено, било студено, за какво щели сме да ходим....куп въпроси, на които си отговаряше сам. Марти е на почти 14 години и го влече играта PS4. Каза, че ако му я вземем идва с нас Отговора беше - че сме кемпер, а не електроцентрала Десетина дни преди да тръгнем Марти му дойдоха на гости приятели от Марс и го посъветваха да дойде с нас Марти тъжественно заяви, че не може толкова дни без сестра си Отделно имаше изискване да се посетят музеи в градовете които искаше да разгледа Няма проблеми, маршрута се променя за 654273659 път и след няколко дни и нощи разглеждане на сайтове и програми, Веси направи супер програмата за градовете. Беше проучила къде и как да се паркира, възможно най-близкото място и най бързия транспорт. От пътниците Лео имаше най-малко изисквания. Два килограма бяло пилешко месо от щастливо пиле и килограм гранули. Не, лъжа ви....Лео искаше единственно да е с нас. В това съм сигурен.... Имахме много притеснения дали ще му понесе дългия път, дали някъде няма да го заболи нещо... Отделно от тези си притеснения излезе проблема със специален сертификат за Финландия който се чака 15 дни. Нашия вет каза, че е важен. Веднага обаждане на Стоян от екипажа Роси и Стоян за питане как са границите по онези места. С две думи ми каза, че граници няма и си правиш каквото искаш Успокоих се малко и с едно на ум отхвърлих този проблем на една страна в съзнанието си. Кемпера мина пълна профилактика и смяна на всички масла и филтри. В кемпера имаме две газови бутилки от по 6 кг за гас и със сигурност нямаше да ни стигнат. Заредихме с гас и имахме идея като минаваме през Германия да си закупим трета, защото май само там се продават. Бяхме направили списъци със всичко което ни трябва за пътуването. Един списък за храната и друг за нещата които ни трябват. Сменихме пари в различни валути за съответните държави и взехме две дебитни карти заредени с евро и лева. Два дни преди самото пътуване започнахме малко по малко да пренасяме багажа. Кемпера ни е паркиран на един паркинг на 100 метра от нас и си го гледаме от терасата. Наредихме всичко по местата си и всеки си имаше кътче за дрехи и вещи. Последния ден оставихме да пазарим храната. За около 2 часа по списъка купихме всичко необходимо за около 700 лева, като си бяхме запланували и пазар в Рощок преди да се качим на ферибота за Скандинавия.

Взехме предварително размерите на камерата на хладилника и Веси направи точно по мярка заготовки с месо. Така наредихме замразените пакети в камерата на хладилника, който бях включил да работи 12 часа преди това. Все пак си е жега 32 градуса. Наредихме хладилника като аптека, а останалата храна в багажника. Нареждането ни на новата къща приключи в 01.00ч. на 26.07.2018г. Децата и Лео отдавна спяха. За нас оставаха 3 часа спане и ставане около 04.30.Така приключи 25.07.2018г. деня преди тръгването и началото на 26.07. За последно бяхме планували да пренесем само техниката за която ни трябва ТИР Събужда ни звъненето на телефона, усещам се, че съм спял усмихнат , нищо не може да ми попречи хубавото настроение. Винаги съм знаел, че самото очакване на дадено нещо, не отстъпва на самото му изживяване. Започва се, си казах на ум... Станахме бодри като репички, престояли два дни на слънце По пътьом за банята натискаме копчето на кафемашината да загрява, баня-маня и готови за кафето. Децата ги оставяме още малко да поспят, а куче Лео вече е в джаза, легнал е в една от последните торбички, така е сигурен, че ще пътува с нас

Ето го и част от екипажа, леко сънени

След няколко часа последни приготовления и отмятане точка по точка от списъците сме готови за път. Готови за път, но Свилен има изненада за пътниците. Поръчах тематични фланелки които им раздадох да облекат. Ето и задължителната снимки направени в 07.20 мин. на 26.07.2018г.


След забавяне за фотосесията, старта е даден в 07.30 часа. Ще се кара към Русе и от там през Румъния и прочие....Малко преди да излезем от Варна заредихме гориво на цена от 2.26 лева и газ към границата с Румъния. По пътя както се и очакваше нямаше нищо интересно. Около 10.15 часа бяхме в Русе където спряхме да допълним резервоара с гориво. Не след дълго бяхме на самата граница където си имаше подобаваща опашка. Наредихме нашия кон и зачакахме реда си. Жега си беше, 29 градуса...Лео беше изплезил езика

Но така е, лятото е топло, зимата студено Минахме моста за който заплатихме такса от 4 лева.



За Румъния трябва винетка. Спряхме на указаното гише и се наредихме на опашката. Аз така се редя

След малко дойде моят ред и олекнах с 28 леи или 12 лева. Идеята ние да минем през Румъния за да стигнем Будапеща. В румънско ще караме около 670 км. По пътя в Румъния няма какво да се случи, скука и пак скука. Изминахме около 320 км в Румъния и решихме да спрем да си починем и да похапнем нещо. Спряхме на паркинга на OMV който се намираше малко преди град Сибиу. Близо до нас се извиваше река Олт която беше супер кална. Никога не съм виждал по мръсна река.


Веси направи вечерята и след нея децата пожелаха за десерт сладолед. Какво по-хубаво място от крайбрежието на реката

_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Eхaaaaaaa
Браво хора, страшно ме кефите!

Да си призная честно, малко завиждам за марсианските приятели. Страхотно е да получиш подобна подкрепа и то в нужния момент.

Иначе съм безрезервен фен на Лео. Това е може би най-голямото ви съкровище - истински приятел, който просто иска да е с вас, без условности и предразсъдъци.
_________________
Магия в лилаво

[Asteri]

Вода, бира, картофки - гледам набрали сте правилните приоритетни покупки за едно пътуване Започва увлекателно, с нетърпение чакам продължението

[svilen1212]

[Роси и Стоян]

Ехааааа.... супер сте младежиии... почна се
Норвегия е място на което с най- голямо удоволствие бихме се върнали.
Оставям тефтера и химикала до клавиатурата и чакам да водя записки.
Пропуснахме доста неща там така, че със сигурност връщане ще има ... някой ден.

[svilen1212]

[Роси и Стоян]

[loveforever]

И на мен ми се иска ... така да може да се закача ... и към двамата
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

[loveforever]

_________________
Магия в лилаво

[Pol]

Дълги преходи са това, аз с моята професия мога да си позволя МАААКСИМУМ 16 дни, иначе автоколоната е готова

[svilen1212]

Времето напредваше и скоро щеше да се стъмни. В 19.00ч. тръгнахме от бензиностанцията с идеята да караме колкото можем и да спрем някъде да нощуваме. Пътя беше труден с много завои. Не след дълго заваля и пътя стана хлъзгав. Камионите бяха в изобилие и трафика беше ужасен. Малко по малко минаваше си пътя, но и горивото си заминаваше. Чу се песента на Наско ментата- Шушана и откъса, лампичката светеше . Навигацията ми показваше за бензиностанции, но никоя не работеше през ноща. Нямаше как, трябваше да прибегна към запасите си. Носим си две малки тубички с гориво за точно такива случаи. Нахраних кемпи с 10 литра и продължих пътя. След точно 5 км имаше работеща бензиностанция Заредихме до горе на цена на литър от 5,81 леи равни на 2,45 лева. Малко преди границата с Унгария, на около 70 км спряхме за да си починем няколко часа.

За деня 26.07 изминахме 760 км.

Настроих алармата на телефона за 04.30ч. с идеята другите докато спят, а аз да стопя още малко километри.
27.07 започна със звън на алармата. Оправих се бързо и оседлах кемпи. 04.45ч. си бихме камшика към границата с Унгария. Там ни очакваше лека опашка. Трябваше вече другите членове да се събудят. Разбудих хората, а куче Лео оставихме да си спинка. Изчакахме си чинно и влязохме в Унгария. За Унгария ни трябва винетка. Ще си купим такава за 10 дни. Предварително си бяхме купили форинти. Имахме информация, че е по добре да се плаща така. Наредих се на опашката и зачаках винетката. Дойде моят ред и обясних на патагонски, че искам възможно най-евтината винетка. Отсреща жената ми каза, че е за 10 дни на цена от 12 евро. Свилен си има форинти. Я кажи моме цената във фотинти!!!??? Отсреща с физиономия на джаба от Междузвезни войни ми изсъска нещо което нямаше как да разбера... Напиши девойче, че Свилен не те разбра..... Видях цифрата 2975 форинта които се равняват на 9 евро. Платих си и доволен закрачих към кемпи. Оставаха ни 215 км до Будапеща а часа беше 06.40ч.Веси беше избрала паркинг и пътувхме към него. Нищо интересно по пътя не се случи и около 11,20ч. бяхме пред паркинга. Там ни посрещна голяма табела на която се мъдреше надписа до 2,80м височина. Хм, и какво сега, ние като сме расли до 3,30м какво правим???!!! Спрях си на самия път и попитах ние като по високи, къде може да се настаним. Унгарския брат ни посочи паркинга отсреща. Обръщам се и какво да видя, иска да ни настани под един голям мост на сянка. Свилен се зарадва много, Лео и кемпера ще са на сянка, температурата минаваше 32 градуса.

Цената на паркинга е 3000 форинта= 9 евро за 24 часа.

Координати на паркинга 47.514204 / 19.062093.

Паркирахме си, закусихме, малко баня-маня, пуснахме вентилатора на Лео и му заръчахме да пази кемпи.
В 12,15ч започна обиколката на Будапеща. Първата ни спирка от пешеходната ни екскурзия беше площада Лайош Кошут и на заден план парламента. След около 20 минути вървене пристигнахме на площада. Въпреки жегата, обиколихме от всички страни и разгледахме. Сградата на унгарския парламент се отличава със своята величественост и красота. Има 365 кули - за всеки ден от годината, а височината от 96 метра е свързана с навършването на хиляда години през 1896 от пристигането на маджарите в Панония. Тъй като е построен от песъчливи камъни на брега на р. Дунав, влагата от реката всяка година разяжда стените му и поради многото детайли се налага да се извършват почти непрекъснати ремонти на Парламента. При бомбардировките през Втората световна война е бил почти напълно разрушен, но след войната е възстановен. Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъва. Ето и малко снимки, а не само думи











След като разгледахме парламента решихме да го заобиколим и да се разходим по брега на реката. Целта ни беше да си вземем корабче и да се разходим по Дунава. Веси беше направила маршрута и го следвахме.



Вървяхме по алеята около реката, когато се натъкнахме на един монумент или паметник. „Обувките по брега на Дунава“ Това със сигурност е един от най-трогателните паметници, които сме виждали. Паметника увековечава паметта на евреите, убити от нацистите по време на Втората световна война. Мемориалът представлява 60 чифта изоставени обувки от чугун, различни по размер и форма, мъжки, дамски, дори и детски, подредени по поречието на река Дунав. И малко история.....През мразовитата зима на 1944-та година милицията заповядва на група арестувани евреи да се съблекат голи, да си свалят обувките – ценна стока по времето на Втората световна война, и ги разстреляли от близко разстояние, на брега на реката. Телата на жертвите падали в реката и били отнасяни от течението, а след кратък миг, останали само обувките. Жертвите са 3500 от които 800 са евреи. Обувките са прикрепени към каменни плочи, а зад тях на табели от ковано желязо и текст на унгарски, английски и иврит е написано: В памет на жертвите в Дунав, убити от милицията на кръстосаните стрели. Тръпки ни побиха, като разглеждахме това място...




Продължихме с разхождането към следващата си цел, верижният мост Сечени. Не след дълго бяхме до самия мост. Верижният мост заедно с парламента и замъка са символите на Будапеща. Моста е построен през 1849 година и това е и една от причините да се обедини Буда и Пеща. Преди 1849г. Хората са разчитали на понтонен мост, който трябвало да бъде демонтиран, когато корабите преминавали по реката. Моста е взривяван от нацистите по време на Втората световна война, но е възстановен веднага след войната.




















_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Не бях чувала за монумента на обувките до сега, но тръпки ме побиха само докато четях. Макар да предизвикват неприятни изживявания подобни паметници трябва да съществуват за да напомнят и да не се допуска подобни трагедии да се случват отново.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

[svilen1212]

След доволно количество снимки, беше ред да се повозим на корабчето. Жаркото слънце си печеше на воля и не се интересуваше дали на нас ни харесва
Бяхме набелязали една от многото фирми предлагащи корабчета. Веси я избра от доста които разгледа. След около 15 минути ходене вече бяхме пред корабчето. Начало на екскурзия имаше след 25 минути, в 13.15 ч. местно време. Цените на билетите бяха 2400 форинта/ 15 лева/ за дете и 3900 форинта/ 24 лева/ за възрастен. Платихме едни 78 лева за билети и седнахме във фоайето да изчакаме часа на тръгване. Убихме малко време на телефоните.




След малко започнаха да ни приканват да заемем места на корабчето. Настанихме се удобно и разходката по вода започна. Започнаха и снимките.
















Река Дунав разсича на две Будапеща. Името Будапеща е съчетание от имената Буда и Пеща. Те се обединяват през 1873г. Градът е съставен от две части равнинната Пеща на източния ляв бряг на Дунав и хълмистата Буда на десния бряг на реката. Разходката е около 1 час, включва и питиета от които се възползвахме







На корабчето нямаше много хора и си беше супер спокойно. Разхождахме се и си правихме снимки във всички посоки. Заслужава си разходката с корабчето, само така може да се разгледат забележителностите на Будапеща, които са съсредоточени на двата бряга на Дунава. След слизането от корабчето поехме пеша по верижният мост с цел да минем от страната Буда.






Бяхме много гладни и само търсехме къде може да се седне за да хапнем нещо. Още на първото заведение се подкрепихме кой с каквото си искаше.

Както си хапвахме, точно пред нас се случваше нещо странно. Няколко човека по специална технология хващаха гълъби в мрежи и ги напъхваха в решетъчни сандъци. На мига отидох да видя какво става и защо хващат гълъбите. Беше ми обяснено, че гълъбите са много и причиняват щети и пренасят болести. Тук ги хващат и ги пренасят на отдалечени места, където ги пускат. Малко се успокоих. Ето и снимки.


На снимките се вижда машинката с която се хващат. Пред машината пръскат семена и след като гълъбите се съберат с дистанционно се изстрелва мрежа която ги хваща. Гадно беше да гледаме това и си тръгнахме бързичко. Следващата ни цел беше Рибарският бастион , представлява тераса със седем кули, разположена на Дворцовия хълм в Буда, на западния бряг на Дунав. Седемте кули на бастиона символизират седемте маджарски (унгарски) племена, заселили се на Карпатския басейн през 896 г. Името на бастиона пък идва от Средновековието, когато група рибари защитили и опазили зданието. По пътя до там си направихме по някоя снимка за цвят



Гледката от върха е наистина изумителна. Може да се види Дунава, острова Маргарет,източната част на града – Пеща, и хълма Гелерт. В бастиона се намира и статуята на Стефан I Унгарски, който е възседнал кон - първият унгарски крал. Върху пиедестала, на който е поставена статуята, са изобразени епизоди от живота на краля. Ако не държите да се качите до върха на кулите, няма нужда да си купувате билет. Цената на билетите зависи от това докъде искате да стигнете. Повечето балкони и седемте кули са безплатни (с изключение на най-горните им части, за които се заплаща малка такса, използвана за поддръжка на съоръжението). Най-лесно се стига до безплатните части на Рибарския бастион от църквата Матияш. Обикновено от средата на октомври до средата на март цялото съоръжение е с вход свободен.























За наш късмет започна да вали лек дъжд който ни разхлади и като цяло температурите спаднаха. Вървенето вече беше наслада. С това мислехме да завършим обиколката на Будапеща. До кемпера имахме да извървим 2,2 километра. Малко по малко с няколко спирки за игра на децата се движихме към кемпера.



Около 17,30 часа бяхме при кемпера и Лео. Малката душичка си беше починала и искаше разхождане. Като ни видя полудя от радост. Всеки път е така когато го оставим сам, Свилен излезе да го разходи, докато другите си вземат душ. Жегата си беше непоносима. След 15 минутна разходка се прибрахме при другите в кемпера. И аз си взех душ и седнахме да обсъдим какво ще правим. Следващата ни спирка по план беше Виена и до там ни деляха около 270 км. Тръгнахме около 18,30 часа от Будапеща, по пътя нямаше нищо интересно, само магистрали. Видяхме и залеза.

_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!