kemper-club forum

[loveforever]

Имаме толкова красиви места, които си заслужава да разгледаме! Няма как да се покажат всички, но можем само да покажем част от красотата на някои от тях:


Райското пръскало

Райско пръскало, Калоферско пръскало или Голям джендемски водопад е водопад, намиращ се на Пръскалска река, ляв приток на Бяла река. Той е най-високият водопад на Балканския полуостров. Разположен е в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“, в природния резерват Джендема.




Рилските езера

Седемте рилски езера безспорно са една от най-впечатляващите природни забележителности на Балканския полуостров. Едно приказно място, което си заслужава да се види. Красотата им привлича не само хиляди български и чуждестранни туристи.




Връх Мусала

Мусала е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.




Връх Шипка

Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1326 м, разположен на изток от Шипченския проход. До 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а до 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвователните усилия за освобождението на България от Османско робство. През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Национален парк-музей Шипка. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 м), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.




Крепостта Баба Вида

Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост в гр. Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие.
Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта. Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени.




Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.




Пещера Магурата

Магурата е сред най-красивите пещери в България. Намира се в Северозападна България, Западна Стара планина, близо до село Рабиша, на около 18 километра от град Белоградчик. Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина на галериите ѝ е 2,5 километра. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност. В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания.




Пещерата Леденика

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Намира се в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 19 км. от гр. Враца. Пещерата е дълга около 300 м. и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията. Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с леденокристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода Плъзнята, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала, в която има различни образувания, наречени с интересни имена заради вида си – Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други.




Тракийски храмов комплекс – Старосел

Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов “храм”, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.




Крушунските водопади

Крушунският водопад се намира в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери – Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера.
До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.
Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.Така наречената система от водопади е съставена от много красиви и много на брой водопади. Било то големи или малки, с красотата си те запленяват всеки който ги види. През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Перперикон

Перперикон или Перперек (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον; ) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през Каменната ера, паметници от Античността и средновековна крепост. При траките то е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живяли римляни, готи, византийци и българи. Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог Загрей. Унищожен е от турците в 1362 г. и след няколко десетилетия местото напълно запустява.
Името му е свързано със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство.




Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.
В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“.




Триградско ждрело

Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело.
Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 – 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера – Харамийската пещера.



Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължаването надолу по пътя на реката. Недостига на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
Работно време — летен сезон: 8:00-18:00 ч.; зимен сезон: със заявка. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи — 350 м. Температурата в пещерата е около +8°C.




Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е пещера, намираща се е в Родопите, България. Дълга е 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.
Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.
Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.
Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала се са състояли 103 сватби.
До пещерата, през ждрело, води еднолентов асфалтов път. Тя може да се достигне и при двучасов пешеходен преход от близкото село Триград.
В този район има над 200 пещери. 18 от тях са били открити през 2000 г. при традиционната експедиция на спелеолозите. Пещерата работи целогодишно с работно време от 9 до 17 ч. Влизането става на всеки час, последното влизане е в 16:15 ч. През зимата древното жилище не работи.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Скален феномен Слона край Девин

Скален феномен „Слона“ е разположен на около 4км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян, преди началото на бившето село Настан (сега квартал на Девин). Намира се от дясната страна на пътя (идвайки от Девин), на левия бряг на река Въча, малко преди вливането й в Широколъшката река.
Представлява интересно каменно образование във формата на слон, което се е формирало в продължение на хилядолетия от природните сили – вятър, дъжд, слънце, земетресения и др. При вглеждане в скалата се забелязват извивки и форми напомнящи слонско тяло, глава, крака и хобот.




Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са скални образувания със средна височина от около 10 метра (някои от тях достигат и 12 метра). Разположени са на 600-750 метра надморска височина в западния дял на Рила планина – в местностите Кулски рид и Църквището, над село Стоб.
Пирамидите представляват слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2 млн. Цветът им варира между жълто и кафяво. Имат разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна „капела“, наподобявайки гъби. С течение на времето конуса, поддържащ тези „капели“ изтънява и накрая короната се накланя и пада, а ерозията заостря и започва да намалява височината на пирамидата. В същото време възникват други нови образувания.




Роженски манастир

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.
Църквата на манастира — „Свето Рождество Богородично“, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта.




Устието на река Велека

Устието на Велека е най-живописното кътче по българското черноморско крайбрежие. Опазва долината на Велека, пясъчната коса (дълга около 500 м) и част от черноморското крайбрежие. Тук се срещат защитените и редки растения като морски отантус (Otanthus maritimus), приморски ранилист (Stachys maritima), приморски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна лилия (Nuphar lutea) се среща единствено тук за територията на природния парк.




Резерват „Ропотамо“

Резерват „Ропотамо” се намира на около 50 км южно от Бургас, на територията на община Приморско и е разположен около двата бряга на р. Ропотамо, чието течение минава покрай големи пясъчни дюни до вливането си в Черно море.
На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти – лиманна част и заливната тераса на река Ропотамо с естествени лонгозни гори, естествени пясъчни дюни и плажна ивица, широколистни гори със средиземноморски елементи.










Източник
_________________
Магия в лилаво

[North wind]

Мусала сега




_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

Един Газей в сърцето на Пирин

Почти в идеалния център на Пирин е разположен един от по-непопулярните високи върхове в България. Той се нарича Газей и се издига на височина от 2761 м. Основната теория за произхода на името му е, че то идва от турската дума “гаази”, означаваща непобедим/непристъпен. През социализма името му е сменено на Войводски връх, и макар все още да стои официално на картите, то не е прието от туристите и се използва много рядко. На него е кръстено и огромно планинско било в Антарктика (Газей Нунатак), намиращо се на остров Земя Александър І.
Погледнат откъм гранитния гигант Полежан, той изглежда малък, едва издигащ се над Горното Газейско езеро. Но западните му склонове, спускащи се към долината на река Демяница, са внушителни. От долината върхът изглежда величествен и приковава погледа чак от Разложкото поле.
Под големия Газейски връх има и по-ниско предвършие, което също се вижда ясно от долината. Газейското било оформя циркус, чието тясно и продълговато тяло е обградено от остри зъбери. В него са разположени двете Газейски езера – едни от най-високите в Пирин и в България въобще, а оттам извира и Газейска река.
До върха има маршрути от х. Безбог (11 км с около 700 м реално изкачване, но близо двойна денивелация) и от х. Демяница (за около 3 часов преход), както и от по-далеч разположените хижи Гоце Делчев и Бъндерица.
Северозападният ръб на Голям Газей е алпийски обект от II Б категория.





източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Витоша - прекрасна , но с повече внимание







Над 16 мечки има на територията на Държавно ловно стопанство "Витошко - Студена", според наблюдения на фотокапаните, съобщи директорът на Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ Дамян Дамянов. Миналата година те са били 14.



Майка мечка и малко мече са заснети в района на държавно ловно стопанство (ДЛС) „Витошко-Студена“. Регионалната инспекция по околна среда и води провери сигнал за нападение на пчелин от кафява мечка. Пчелните кошери се намират в частен имот в ДЛС „Витошко-Студена“, в границите на природен парк „Витошко“. Експерти от отдел „Биоразнообразие“ са констатирали щетите и са поставили фото капани. Устройствата са заснели две мечки – майка и малкото ѝ.

Кафявата мечка, която се среща в България е защитен вид, включен в Червената книга. Макар и едро, тя е едно от най-плахите диви животни и избягва срещите с човека. Обикновено мечката усеща присъствието му отдалеч и спокойно се оттегля. По опасна може да бъде срещата с майка с малко мече, защото тогава тя става изключително агресивна, защитавайки малкото си. РИОСВ призовава гражданите при намиране на екземпляри от защитен вид, незабавно да сигнализрат екоинспекцията и до пристигане на експерти да предприемат мерки за предотвратяване на обезпокояването на животните.

Сега има майки с две, майка с три малки, също и отделени свободни мечоци. Заедно със специалисти от Природен парк "Витоша" са поставени GPS-нашийници на няколко мечки и се следи миграцията им. Според директорът на Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ Дамян Дамянов мечките предпочитат територията на ловното стопанство, защото е по-спокойно и има ежедневно подхранване. В частта на Витоша откъм София няма активни ловно-стопански мероприятия, но натоварването с туристи е значително по-голямо. Засега не са регистрирани нападения на хора. Срещите обаче ще стават все по-чести, защото числеността на мечките е голяма.



източник
_________________
Магия в лилаво

[North wind]

Пещера "Венеца"






























_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

ШУМЕНСКАТА КРЕПОСТ

Шуменската крепост е разположена на 2 километра западно от град Шумен, в частност в Шуменското плато. В района на Шумен, крепостта е позната и като Старият град.

В околността се намират ценни за страната маршрути, които свързват дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното крайбрежие на Черноморието със западните български земи.

Според откритото от археолозите, на мястото е имало заселници още през 12 век пр.н.е. Смята се, че първите жители били траките, може би племето гети. Това, разбира се, не е сигурно. Около 1200 г. пр.н.е. построяват първото поселение, което първоначално не е било укрепено. Всъщност Шуменската крепост датира от времето на Приамова Троя. Смята се, че около V век пр.н.е. е била построена крепостна стена – за жалост времето не я е пощадило и днес тя не съществува.

Когато през 15 г. римляните завладели днешната територия на Дунавската равнина, Шуменската крепост преминала в тяхна власт, изпълнявайки военна функция – според недоказана теория, тогава крепостта е приела името Даусдава. Интересно, нали? Тъй като римляните се славят като едни от най-добрите майстори на своето време, не е изненада, че и това владение е било повлияно от тяхната култура – те построили нова стена със спойка от хоросан и с кули – едната била правоъгълна, а другата имала U-образна форма. При появата на готите около 250 г. твърдината била разрушена. Но не за дълго – скоро отново била възстановена.



След разделението на Римската империя през 395 година, Източната империя позната като Византия, получила всички български земи – тогава започнало и изграждането на нова стена, която имала петоъгълни кули с цел по-голяма защита в случай на обстрел с каменометни машини. Това бил интересен период за Шуменската крепост – някак тя станала важен производителен и търговски център. Откритите монети от ранновизантийският период – 158 на брой, свидетелстват, че жителите на града са осъществявали търговски обмен с други краища на империята. За жалост след този подем на града, слънцето отново залязло при появата на варварските нашествия през втората половина на V до средата на VII век – благодарение на тях, античният град бил обезлюден и напълно разрушен. Чак при появата на Аспаруховите българи през 680 – 681 г. районът на крепостта станал част от територията на Първата българска държава. Ах, тези българи…

През VIII век на мястото на унищожената късноантична крепост се появили жилища подобни на землянките. Така постепенно селището отново започнало да се развива като крепост през ІХ-Х век. След намесата на българите само някои от кулите били променени – вече имали формата на триъгълник. През IX в. твърдината отново станала важен център – била построена цитадела, където управителите на града можели спокойно да пребивават. Смята се, че името на града дошло през този период. Тъй като крепостта се намирала до българските столици Плиска и Велики Преслав, играела важна военна роля по времето на Първата българска държава, въпреки че им отстъпвала по икономическо влияние.

Набезите срещу крепостта продължили – през 1001 г. Шуменската крепост отново паднала под властта на византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век била разрушена от печенегите, но след време отново бива възстановена.

След освободителното въстание на братята Асен и Петър през 1185 и последвалият период на Втората българска държава, Шумен станал един от най-процъфтелите градове в Средновековна България. Развили се земеделието, каменоделството, грънчарството (най-вече сграфито-керамика), металообработването. По времето на цар Иван Александър е имало монетарница. Свидетел за важността на крепостта било посещението на цар Иван Шишман.

Османските войски превзели крепостта през 1388 година – по време на похода на великия везир Али паша срещу Североизточна България. При провеждането на археологически разкопки не били открити никакви признаци от разрушения от това време, а дори обратното – османският пласт плътно покрива този от Втората българска държава – от тук възниква и теорията, че може би крепостта не се е съпротивлявала срещу османското нашествие. Възможно ли е?



Краят на крепостта дошъл през 1444 година – годината на последния кръстоносен поход, когато войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и яростният отпор от страна на малкия османски гарнизон, я опожарили, след което последвало пълното и разрушаване.

Нека ви разкажа малко за историческото значение на крепостта. Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е част от Стоте национални туристически обекта. Има дори и музей. Шуменската крепост е една от най-добре проучените български археологически паметници. Проведените разкопки в периода 1957 – 1987 година били под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес познат като Регионален исторически музей). По време на разкопките са открити три стени – римска, ранновизантийска и от Втората българска държава, с отличителни за периода кули. Част от откритието била ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), както и цитадела. Някои от най-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, разказващ за посещението му в Шумен; надписът на „Остро… богоин“, който според Вера Антонова е първият надпис на кирилица в България; неизяснена по произход плочка с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман?); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от различни епохи.

Открити са разнообразни накити и многобройни предмети на християнския култ като обеци, пръстени, гривни, кръстове, църковна утвар, повечето направени от мед и медна сплав (бронз), но има и такива, които са изработени от благородни метали като сребро и злато.



източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Родопи, Рила, Пирин: откъде идват имената на родните ни планини?

Pилa



Πъpвoтo извecтнo имe нa плaнинaтa вcъщнocт e pимcĸo – нapичaли ca я Дoyнaĸc, Дoнyĸac Moнc или Дyнaĸc. Bcичĸи тe пpoизлизaт oт лaтинcĸaтa дyмa “дoнaĸc” cъc знaчeниe “дapявaщa плaнинa”. Днeшнoтo й имe oбaчe e c тpaĸийcĸи ĸopeни и нaй-вepoятнo в opигинaл e звyчaлo пo-cĸopo ĸaтo Poyлa, пpoмeнeнo oт нaxлyлитe пo-ĸъcнo cлaвянcĸи плeмeнa нa Pилa.

Poдoпи



Имeтo e c тpaĸийcĸи пopизxoд и e зaпиcaнo oщe пpeди нoвaтa epa oт Xepoдoт, a вeĸoвe пo-ĸъcнo e cпoмeнaвaнo и oт Tpacил oт Meндec и Πceвдo-Πлyтapx , ĸoитo гo cвъpзвaт c мecтнa лeгeндa зa cecтpaтa и бpaт Poдoпa и Xeмyc. B минaлoтo нaй-чecтo ce cпoмeнaвa имeннo ĸaтo Poдoпa или Poдoпe, бeз мнoжecтвeнoтo чиcлo Poдoпи, пoпyляpнo днec.

Πиpин



Cпopoвeтe дaли имeтo нa плaнинaтa идвa oт тpaĸийcĸoтo “пepинтoc” (тoecт “cĸaлa”) или oт имeтo нa cлaвянcĸия бoг Πepyн нaй-вepoтянo щe ocтaнaт нepaзpeшeни. Фaĸт e, oбaчe, чe мecтнитe пpeдпoчитaт дa нapичaт плaнинaтa Πepин или Иpин-Πиpин. Mнoгo poмaнтичнo!



Източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Дяволския мост



Независимо в коя легенда изберете да вярвате, красотата на моста остава неуспорима. Дали Дяволът наистина е участвал в издигането му или не, ще остане вечна загадка за тези, които вярват, но фактът, че мостът никога не се е разрушавал и седи в оригиналния си вид вече 500 години без да е претърпял нито една реставрация или реконструкция, е сигурно доказателство, че тук действа някаква по-особена сила. А вие какво мислите?

Безспорно най-страховитата и интересна от легендите е следната:
В миналото Арда е била могъща и буйна река и камъните под древния мост са безспорни доказателства за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, което строили хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си като вгради сянката й, за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази ликът на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият искал да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.




Ето я и по-дългата версия на легендата за спасената девойка:
Според нея по време на османското робство в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Под моста, точно в средата под централния свод, във водите на реката те видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, те се върнали назад, а момичето се спасило. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен и затова, казват, че оттогава моста носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види това отражение.

Толкова красива ли е била българката, че даже Дяволът да се вдъхнови да я спаси? Защо не?



Според други легенди пък Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста в бурните води на реката, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога в студения бързей.



Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.
Дали наистина Дяволът се е разхождал по каменната постройка?






източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Басарбовски скален манастир до Русе

Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе.
Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.



Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. с. Константин и Елена", където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.
Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от св. Димитрий. Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита.
В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.
По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция. Храмовият празник се чества на 26 октомври –Денят на св. Димитър. В комплекса не се предлага настаняване. В манастира се продават информационни материали и икони.












източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Българският “Ел Камино де Сантяго” ще връща туристите в Странджа

170-километров многовдневен преход през Странджа ще развива целогодишен туризъм в планината. Проектът бе представен официално днес от председателя на “Зелена Странджа” Владимир Димитров на работна среща с заинтересовани лица от бранша.
Многодневният маршрут с работното заглавие “Тур Странджа” без сравнен с пътя на поклонницте “Ел Камино де Сантяго” между Франция и Испания, въпреки че не е поклоннически. За сметка на това той също пресича равна местност, върви се в продължение на няколко дни и предлага красива природа и културни забележителности по пътя си. В България най-популярният такъв маршрут е Ком – Емине, но той е за много по-напреднали туристи с по-добра физическа подготовка.
Идеята е “Тур Странджа” да съживи туризма в планината, като едновременно привлече туристи от цялата страна и предостави възможност на местните жители да развиват такъв поминък. Именно липсата на туристически хижи и къщи за гости в обезлюдените села ще бъде най-голямата пречка за осъществяването на маршрута. Поради тази причина през следващите месеци ще бъде изготвена карта, на която ще бъдат обозначен всички места, които предлагат храна и нощувка по трасето. Ще бъдат уточнени и местата, които са подходящи за разпъване на палатки. Организаторите се надяват, че такива места в бъдеще ще възникнат от само себе си, тъй кат тепърва се очаква интересът на туристите да се засилва.

Самият маршрут ще бъде подходящ за вървене пеша от около 9 дни или за измиване с велосипед за 3 дни. През по-голямата си част той е равен, като на места предлага асфалтов път, а на други се минава през гората. Туристите ще имат възможност да преминат през 16 села, два града и десетки други културни и природни забележителности между река Тунджа и Черно море. ( гр. Елхово - с. Маламирово – с. Славейково – с. Лалково – с. Ситово – с. Шарково – с. Воден – с. Горска поляна – с. Момина Църква – с. Факия – с. Голямо Буково – с. Голямбуковски манастир – с. Близнак – с. Еврезеново – с. Звездец – ИМ “Петрова Нива” - м. “Тракийски лагер” - м. “Качул” - с. Кости – с. Бродилово – град Ахтопол – Устие на р. Велека – Резерват “Ропотамо” - Мласен нос – Беглик Таш - Лъвската глава – Созопол – Стар град)

Тепърва на маршрута ще бъде поставена маркирковка, указателни табели и GPS трак, така че да бъде удобен дори за начинаещи туристи. Идеята е да се измисли и някакво специално лого, с което да бъде обозначена маркировката, но то ще се обсъжда тепърва. Проектът трябва да срещне реализация през следващите месеци или година, тъй като по него все още има много работа, а и няма отделено финансиране.








източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Язовир Белмекен



Язовир Камчия


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Градът на Птиците до Пазарджик е най-древният в Европа

Мистериозният Град на Птиците изумява дори учените. При разкопките са намерени златни украшения на над 6000 години, бил е обитаван от най-малко 4000 човека, открили са археолозите.



Пазарджик е на път да стане световна туристическа атракция с откритото наблизо древно поселище. Според учените Протоград вече спокойно може да претендира, че е най-старият град в Европа.

През лятото на 2019 г., по време на разкопките в селищната могила край пазарджишкото село Юнаците, археолозите продължават да правят сензационни разкрития. Мистериозният древен протоград на Птиците продължава да изумява дори учените, призна пред Дарик ръководителят на екипа доц. д-р Явор Бояджиев, който от десетилетия проучва обекта.

Изненадващите факти този път надминават очакванията му, като той сам признава, че вече не се наема да прогнозира още какво би могло да излезе при следващи проучвания.

Над 100 000 квадратни метра е била площта на селището, като археолозите след 18 години изследване на терена все още не са стигнали до границите му. За сравнение – открити в Месопотамия и Шумер селища с площ около 10 дка са определяни от учените като градове. Този край Юнаците е поне десетократно по-голям.



Има и ясни данни за високо развита цивилизация, за общество със стройна организация, за хора с естетически усет. Сред любопитните разкрития е нещо като пристан, до който се е стигало с лодки. Знае се, че по онова време река Тополница е минавала край цитаделата на селището, а сега вероятно ще се окаже, че е била плавателна.

Още по-сензационната новина е, че е бил и пристанище. Това разкри пред „Стандарт“ доц. Явор Бояджиев. Неговият екип е разкрил част от истински търговски кораб. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че тогава реките Тополница и Марица са били плавателни. А това е създавало условия за оживена търговия и друга стопанска дейност, което на свой ред е благоприятствало за развитието на изкуствата и религиозните култове.

Край село Юнаците археолозите от българо-гръцкия екип досега са открили градски стени, порта на голямо селище, както и ров със защитна стена. До нея е намерен скелет на човек на над 6000 години, който най-вероятно е загинал при отбраната на древния град. Интересно е, че е погребан с едната ръка под гърба, а другата – до тялото.

„Касае се за цивилизация от каменно-медната епоха на 6800 години“, обясни доц. д-р Явор Бояджиев. Доскоро се смяташе, че микенска Гърция е най-старата цивилизация в Европа – отпреди 26 века. Артефактите и находките, които накараха учените на висок глас да заключат, че това е най-древният град в Европа, бяха открити миналата година.

„Най-напред се доближихме до крепостната стена, открита преди три години. Тя е била много масивна, с височина 5 метра и същата ширина“, обясни екипът археолози. Доскоро изследванията обхващаха само могилата край село Юнаците. Оказва се обаче, че Протоград се е разпростирал на още 100 дка извън крепостните стени. Там са живеели земеделците и скотовъдците, а вътре в просторни сгради, украсени с червена и бяла боя, се е ширела висшата класа.

„Разкопавахме в центъра на Протоград в дълбочина и на ширина. Оказа се, че има цял район до жилищните сгради, който е бил индустриална зона“, твърди археологът.

Там били открити пещи и цехове, подобни на части от съвременните фабрики. Открити са оръдия на труда, а цялата система дава чертите на един изключително цивилизован град. Другото уникално е, че в този град са намерени е първите хладилници в света. Дълбоко под земята са намерени помещения, които са запазвали месото студено. Такова нещо не е срещано досега, твърдят учените.

Именно на тази площ археологът и екипът му се натъкнали на корабостроителница. „Засега са открити счупени първообрази на кораб и малки лодки, още дори не сме ги снимали, а ги пазим тези дни, за да ги отнесем до музея в Пазарджик – обясни доц. Бояджиев. – В ниши на 6700 години също така за първи път открихме общо 11 средиземноморски гривни, които са били изключително ценни за хората и са направени от морски раковини.“

„Уникалното е, че накитите са намерени в концентрация само на 10 метра. Новината, че на мястото е намерена и първата книга в света, все повече се доказва, тъй като сега открихме плочки и дъна на уреди с фрагменти и комбинация от протописменост“, обяви археологът, който работи само с още четирима члена в екипа си.

Намерени са плодове отпреди няколко хилядолетия, сред които и гроздови зърна със следи от обработка – вероятно във вино, в пласт, датиран от над 3000 години преди траките. Това пък говори, че те са наследили, а не са открили традицията да правят божествената напитка.

Археологическото лято на могилата приключва с около 170 находки, сред които две двуглави птици с човешки глави, накити от средиземноморските миди Spondylius и Dentalium, инструменти от мед, камък, кост.

И още – погребение на бебе от ранната бронзова епоха, което е било поставено в ритуална урна. Още едно малко и силно обгоряло дете е открито в сграда, унищожена от опустошителен пожар, затрупано със съдове, останки от покъщнина, много зърна и семена.

Учените вече са категорични, че градът под могилата е най-древният в Европа. Останките на над 30 древни селища са открити на Юнаците.



Селищна могила при с. Юнаците, известна още като Плоската могила, се намира на 8 км западно от Пазарджик. В нея през годините са разкрити останки от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго, които свидетелстват, че през различни периоди там е живяло различно население в течение на над 6000 години. Могилата е разположена на ниска речна тераса на десния бряг на някогашното корито на р. Тополница (сега течаща по-далеч на изток), на около 5 км от вливането ѝ в река Марица.

Селищната могила при се състои от останките от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго (т. нар. строителни хоризонти). Те свидетелстват, че могилата е била обитавана в в рамките на над 6000 години, през различни периоди и от различно население.

На върха на могилата е доказано, че е съществувал средновековен некропол с християнски погребения. През римския период (ІІ-VІ в. сл. Хр.) върху селищната могила, която тогава е представлявала удобно възвишение сред равната долина наоколо, е издигнато малко укрепление. То е било подсилено и чрез ров около могилата.

Това укрепление и средновековният некропол в значителна степен са нарушили най-горните селища от могилата, отнасящи се към Ранната и Късната желязна епоха. Частично са засвидетелствани останките от две селища, изграждани едно над друго, от Ранната желязна епоха (Х-VІ в. пр. Хр.) и от Късната желязна епоха (V-IV в. пр. Хр.).










Източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

“МИНИ БЪЛГАРИЯ ПАРК” В ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Паркът носи името „Мини България“ и е открит на 30 септември 2017 година от кмета на гр. Велико Търново - г-н Даниел Панов. Намира се в близост до главната забележителност на старопрестолния град Велико Търново – крепостта “Царевец”, точно под Балдуиновата кула. Територията на парка е 12,5 дка. и в нея са представени макетите на най-известните забележителности в България. Сред тях са Храм-паметник “Свети Александър Невски” в гр. София, Народен театър “Иван Вазов” – също в гр. София, Рилски манастир, Бачковски манастир, крепостите и дворците на България, както и много други.

В парка на миниатюрите можете да се види развитието на българската държава от римската епоха, започвайки с Амфитеатъра в гр. Пловдив и Акведукта на Филипопол в гр. Пловдив. Продължава се с Първото българско царство и Голямата базилика, намиращата в сърцето на тогавашната столица, гр. Плиска и крепостта “Царевец” от Второто българско царство със столица гр. Велико Търново и така до днешно време, стигайки до макетите на пл. „Независимост“ в гр. София и Летището в гр. Варна.

Единствено в парка с макети „Мини България“ в продължение само на една разходка можете да посетите всички дворци-резиденции на българските царе, като например дворец Врана в гр. София, Евксиноград в гр. Варна и Царска бистрица в Боровец, но също така и този на румънската кралица - „Тихото гнездо“ в гр. Балчик. Също така, имате възможност да се докоснете до архитектурата на катедралите в чест на Света Богородица.
Всички модели са прецизно и детайлно изработени от пластмаса (PVC) с мащаб M1: 25 и са изложени в парка през цялата година. В зависимост от сложността, един макет се изгражда в продължителност от три месеца до една година. Парк „Мини България“ е единствен по рода си в Република България и е най-незабравимата забележителност във Велико Търново.
















източник
_________________
Магия в лилаво