kemper-club forum

[ilkomuhata]

Уникално браво

[Роси и Стоян]

Събуждаме се от мощното бръмчене на местен джигит с джипка или може би АТВ, който мина на форсаж и огласи селцето. Така изръмжааааа... завивката ни подскочи на половин метър от леглото ....
Поглеждаме часовника, то верно станало време за ставане, ама това ли беше начина , а ...
Ми освен да пием кафе и да отлепяме. Днес по план следва иранското памуккале "Badab-e Shurt", обаче след вчерашните почти 50км "лунен пейзаж", които на всичко отгоре трябва да минем и днес, за да се върнем на главния път започваме да се замисляме, дали си заслужава ........... Отново преглеждаме картата и тъй като и за него има едно такова отбиване по някакъв "третокласен" път решаваме ,че иранското памуккале ше го пропуснем.
Много ще ни дойде още едно такова "друсане" из джандемите.
И както в оня виц : "събрахме се двамата с жената, и тя реши - памуккале няма да има", продължаваме нагоре като ще направим спирка в Исфахан. Ще нощуваме там и ще имаме възможност да го разгледаме и нощем. Всеки град е различен на дневна светлина и осветен нощно време.
Ами ако сте готови с кафетата да потегляме, че до там имаме едни около 600км. Координатите които вкарваме са същите, които ползвахме и на идване в парка над града.
Тръгваме и още на първите няколко километра бяхме убедени, че сме взели правилното решение да "прескочим" памуккалето. Някой друг път ще се върнем за него, а сега леко....леко... се предвижваме към главния път. На моменти така ми става жално за кемпера, че ако можех щях да сляза и да го нося на ръце
Най-накрая излизаме на хубав път и можем да си отдъхнем и да включа на по голяма предавка от втора или третата, която успявах да мушна тук там.



След обяд сме на платения паркинг, който по това време не е така "населен" и можем да се паркираме където си поискаме. Решаваме да поизчакаме малко, ще ударим следобедното кафе тъкмо и слънцето малко да понамалее ...



Комшиите даже удрят следобедна дрямка, докато чакат да захладнее
Слизането към центъра е както и предния път с такси - 300 000 риала.
Правим една разходчица из закритите лабиринтите на базара на Исфахан и така по сянката и на хладно излизаме на площада "Nagsh-e-Jahan".









Въртим едно "кръгче" и решаваме да хапнем в най-старата чайна "Azadegan Tea House - Chah Haj Mirza" , помните я нали дето пихме чай и закусвахме преди няколко дена.





След вкусната вечеря от патладжани , отново излизаме на площада на който е настъпило такова оживление, като че ли половин Исфахан се е събрал тук.

















Отново правим лека разходка , след което се ориентираме към "вкъщи"
Схемата за прибиране си я знаем, такси - 500 000 риала и сме си у дома. Хвърляме по един душ и .... по леглата.

Тази сутрин се събуждаме "нормално" , не като вчера и след кафета, мафета ще продължаваме " нагоре"
Следваща спирка е отново в Кашан тъй като на идване умишлено пропуснахме Fin Garden, за да не е само каране на прибиране. Парка се намира съвсем близко до платения паркинг, на който бяхме спрели и предния път, така че ще го ползваме отново. Вкарваме координатите му, плащаме 100 000 риала на излизане и си бием камшика.
На паркинга в Кашан отново ни посреща момчето, което ни настани и предния път, явно ни позна защото в момента в който ни видя и на лицето му грейна една голяяяяма усмивка от ухо до ухо. Плащаме му и се отправяме към входа на парка, който е на има няма 150 метра от паркинга. Тук на паркинга има чешма и на тръгване ще допълним резервоара с вода.
Входа за Fin Garden е по 200 000 риала на човек, купуваме си и влизаме.

















Отделяме около час, час и нещо въпреки, че по това време на годината цветята липсват все пак е приятно за разходка.След което сядаме на по чай в заведение в непосредствена близост.







Не пропускаме и иранския десерт и се връщаме на паркинга.



Нееее.....не съм забравил за водата, допълваме я и потегляме.
Следващата точка е селцето Кандован, което е на около 800км. от тук, а и като се има в предвид кое време е в момента става ясно, че няма как да стигнем днес и ще се наложи да нощуваме някъде по пътя и утре да продължим. Вкарваме координатите N 37°47'48.8" E 46°14'36.3" на не голямо място за паркиране в Кандован и потегляме пък до където стигнем.
Мрака ни застига в "някъде в нищото" и затова в първото селце даваме десен мигач и се паркираме на мегдана до селския магазин. Всъщност "мегдан" май е малко пресилено .... ама айде от нас да мине.
До като вечеряме все още не сме лепнали щорите и виждаме как от близката къща излезе мъж и се приближава към нас, поздравява ни и започва да обяснява, че живее отсреща и ще се радва да сме му гости за вечерта.
Както и предните пъти се опитваме деликатно да "отбием водата", както се казва и да се "измъкнем" от ситуацията. Като разбра , че няма да го "притесняваме" в дома му не пропусна да каже, че ако все пак имаме нужда от нещо... баня....тоалетна....., каквото и да е да му се обадим.
Кимаме в знак на съгласие, казваме си лека нощ, той се прибира у тях, а ние довършваме вечерята.
Малко "кино" и гасим лампите.

[Роси и Стоян]

На сутришното кафе правим "разбор" и решаваме, че няма да се пънем много много, така или иначе разстоянието до Кандован е доста и ще се разходим из него утре, а днес просто да пристигнем и да поогледаме кое как е за да се "наместим" за нощувка.
Допиваме кафетата, пооправяме се и сме готови за път. Днес някъде по пътя трябва да изпразним в резервоара и "дълбоките" резерви с гориво от багажника. Пътешествието из Иран е към края си и не е нужно да ги пазим.
Докато пътуваме можем да кажем две - три думи за Кандован :

В света има само три пещерни селища, едното е в Дакота (САЩ) , другото е Кападокия в Турция и третото Кандован е това, към което сме се запътили и ние.
Смята се, `че скалните образувания са в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулкана Сахандл. А преди 6 000 години хора избягали от монголската инвазия, започват да копаят в скалите и пещерите и да се заселват тук .
Това което го различава от останалите е, че само тук има хора , които и в наши дни обитават тези жилища постоянно. Те са изградили къщите си така , че през зимата домовете им са топли, а през лятото хладни. Някои от кошерните къщи са свързани помежду си с тунели, и почти всяка къща е превърната в магазинче, където се продават сувенири местно производство, билки, сушени плодове, а най-важния сувенир е Кандованския мед.











Отново се появяват и "шарените" планини край магистралата.

















С още няколко кратки почивки за обяд...да прехвърлим гориво от багажника в резервоара и за едно кафе в късния след обяд пристигаме.
Малко преди да стигнем селцето има бариера и се плаща вход - 50 000 риала.
Мястото което бяхме задали като координати е голямо буквално колкото за два кемпера, но като се има в предвид, че за целия си престой в Иран и близо 6500км. по пътищата тук сме срещнали точно толкова и вероятността да се съберем и трите (кемпера) точно днес и точно тук клони към нула. Или с две думи - настанявайте се удобно няма проблеми
Решаваме все пак да продължим и да проверим как стои въпроса с паркирането в самото селце.
Оказва се , че паркинга 37°47'39.4"N 46°14'55.3"E е голям точно колкото да се отъркаля едно не много едро магаре и както се казва краката му може да останат отвън даже. Това последното е шега разбира се ,но паркинга наистина не е голям и няма да е много удачен за големи кемпери тъй като има паркирали и не малко леки автомобили. Не, че изобщо не става, но вероятността да го осурка някой местен джигит не е никак малка, като се има в предвид какви са предимно колите тук и как ги карат.



Заключваме кемпи и излизаме да направим едно "опознавателно" кръгче.
Докато се разхождаме минаваме покрай много симпатично открито ресторантче...



...и решаваме, че тая вечер ще вечеряме "на вън", а не в къщи и сядаме под ей тая беседка.



Поръчваме си вечерята на ....някакъв "интернационален" език съпроводен с жестомимичен превод в ефир и след като я носят установяваме, че е много важно човек да знае поне английски. Макар, че в конкретния случай с този сервитьор едва ли щеше да ни е от полза, но това е друга тема.
Като цяло излезе, че сме се разбрали със сервитьора на 50% - чинията с "червените" яйца всъщност трябваше да е като снощната в Исфахан с патладжаните амаааа......



Добре, че Роси не е махнаджийка и манджата наподобяваща миш-маш и хареса



Пием по един чай за здрав сън или по-скоро да се стоплим, че захладня лека полека се прибираме в къщи.

[loveforever]

Направо невероятно е колко много очарование може да крие тази иначе пустиина природа, сякаш си прехвърлен в друго измерение ... приказно!
А селцата и градовете им едни такива набухтени ... като свеж ефирен сладкиш - още щом го вкусиш и те обзема особено магично възхищение.
_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

Разкошен пътепис.
Вече не чета, че се ядосвам на себе си, но Ви завиждам за преживяването и Ви БЛАГОДАРЯ, че сподиляте с нас пътуването си!

[Роси и Стоян]

На сутринта се събуждаме свежарки, пооправяме се , едно кафе и излизаме на разходка. В следващия момент по пътя се задават баба, дядо и магаре, но в случая по-интересното всъщност е , че дядото е качен на магарето, а бабата кротко върви пеша до тях. Етоооооо.....няма как да пропусна възможността да "натрия носа" на Роси отбелязвайки и да обърне внимание кой е на магарето и кой набива крак пеша. Стига тя да ми е натяквала как младото иранче обувало "принцесата" и как и носи чай...
Гледай кво става тука дядката се клатушка върху магарето , а бабата ...... та кой е шефа питам отново аз , а ?!?!?
Отговора който получавам светкавично е ...ми гледай го колко е стар човека, явно не може да върви и бабката го съжалява и затова му позволява да язди магарето вместо тя да се вози.
Еееей за всичко има готов отговор
Възрастното семейство си продължават по пътя , а ние разходката из селцето.







Тук голяма част от къщите са превърнати в магазинчета. Продават местни сувенири и разбира се кандованския пчелен мед.
Няма как да си тръгнем без да сме си купили от него .



























Селцето е малко и не отнема много време да се поразходи човек из тесните лабиринти между скалните къщи.
Слизаме в центъра и решаваме, че не можем да си тръгнем от тук без да сме изпили за последно по един персийски чай .
Казвам за последно защото след Кандован следват едни около 200км до границата и всъщност колкото и да не ни се иска "Персийската приказка" ще свършиииии......
Сядаме отново на снощното заведение ....пием си чая и се наслаждаваме както на топлата напитка, така и на последните ни часове в тази невероятна страна.







Допиваме си чая, плащаме и ....гледайте кво остана от милионите дето издуваха портфейла преди 18 дни.



Сега разбирам какво е да "профукаш" няколко милиона за броени дни ....
Така и не успяхме да се "адаптираме" към тия ирански милиони и милиарди .



Връщаме се при кемпи, вкарваме координати на граничния пункт при Сероу и подкарваме последните 200 ирански километри.
Минавайки през едно селце спираме до малка фурна за да си купим току-що изпечен хляб.



Лелеее тоя бие всички рекорди....масата в кемпера не го побира.
До като пътуваме към границата имаме и още две "последни" задачки, едната е да изпразня в резервоара и последната 10литрова бутилка с нафта от дълбоките резерви и втората е да се опитаме да изхарчим и последните ни останали 500 000 риала.
Точно тая втората се оказа доста трудна за изпълнение, на няколко сергии край пътя спираме и си купуваме зеленчуци и плодове и на всякъде като дойде ред да плащаме и започват едно закръгляне на сметката "надолу" и тъкмо като си помислим, че парите най-накрая са свършили и ни върнат едно голяяяямо ресто.Накрая ги даваме на едното момче с жест, че не ни трябват, а той се хили и ни дава още една диня









Напълнихме кемпера с дини и пъпеши и разни зеленчуци....готови сме да отворим магазин "плод и зеленчук"





Багажника и банята няма да ви ги показвам, че едвам затворихме вратите от стока





Ей така неусетно в "игри и закачки" към 16ч сме на границата.
На първата бариера униформен ни взима документите ...преглежда ги и започва да ни обяснява нещо на техния си език, а аз дори и не се опитвам да разбера какво иска да каже. Човека се усеща, че нищо не вдаваме и направи неуспешен опит и на английски. Резултата разбира се е нулев щото и моя и неговия "енглиш" се оказват почти ....... "катастрофа"
В този момент явно и той разбра, че така няма да стане и прави знак да го изчакаме. Пуска бариерата, заключва будката, качва се при нас и ми прави знак да заобиколя чакащите на опашка коли и камиони и да спра точно пред сградата където са гишетата. Гледай тииии...... изпреварихме всички. Слизаме заедно и влизаме вътре. Предава документите ни на друг цивилен служител, взима си довиждане и се връща на будката, а ние оставаме да изчакаме да ни оправят документите. Важния момент тук е да внимаваме да ни сложат печат в карнета, че сме напуснали страната с кемпера защото ако се върнем в къщи без такъв печат ще се наложи да ходим в София до СБА - то с кемпи за да им докажем, че все пак не сме го продали в Иран за да ни върнат депозита който внесохме там.
Така..... печата е сложен и цивилния служител иска да излезем вън за да погледне в кемпера..... проявява не скрит интерес към самото превозно средство, но до там....
Единственото нещо за което се поинтересува е колко гориво имаме в резервоара и след като отговарям, че е фул пита колко литра е. Ми 80 литра е ама не разбирам защо се интересува. На учудения ми поглед човека обяснява, че горивото което "изнасяме" от страната следвало да се заплати.
Добре де ....нали сме си го платили на бензиностанцията ....защо трябва да го плащаме втори път..... и в тоя момент се усещам, че няма смисъл да се обяснявам и щом така трябва ....значи така трябва.
Служителя прави някаква бърза сметка 80л нафта по някакви пари и казва: ще кажете че резервоара е 60 литра, а не 80 (за да е по ефтино)
Съвсем спокойно ни казва , че за 60 литра нафта трябва да платим едни ......400 еврооо. Колкооооооооооо ?!?!?!
Четири.....стотин.....еврооооооо......
Екскюзми ....ама това са адски много пари за 60л нафта. Изключено......ще я източа на земята и ще си оставя само 5-10л .
В следващия момент човека явно се усети, че е допуснал грешка и побърза да се поправи като "свали" сумата на 40 евро. Пфу...... така по се ядва ...грубо 80л нафта за 80 лева, ами все пак е по - добре от колкото в Турция.
Обяснява също ,че трябва да изляза на вън ...да отида до някакво гише ..... иииии..... изгубих му нишката ...къде да отида ...какво да направя. Явно и той се усети, че ме загуби още на второто ...третото изречение и извика един чичка да ме води където трябва , а между временно дават стол на Роси да седне и да изчака. Черпят я с чай , а мен чичака ме грабва и излизаме навън. Чак сега се заглеждам и виждам как на камионите им бъркат в резервоарите с някакви сонди за да установят колко гориво имат. Ахаааа.... значи не са ни "качили на черешата" и процедурата си е съвсем "законна"
В няква будка правят ксерокс копие на документите....носим ги в друга будка...там ги въвеждат в компютър ...... , а чичката само повтаря "турист.....турист" накрая излиза и дава знак, че всичко е ОК и сега трябва да му дам 60 евро, за горивото 40 , а сигурно в 20-те горница които иска влизат ксерокопията дето направи..... Замълчавам....броя до десет и му давам исканата сума.
40 -те ги бях преглътнал .....ама тия 20 дето сега ми ги сервира.... всъщност почти съм убеден , че и 40- то си останаха за него защото никъде не видях той да плаща от джоба си нещо, че сега аз да му ги възстановя. Мисля си, че за туристи има някакъв лимит гориво с което може да се напусне Иран без да се заплаща и затова той на няколко пъти повтаряше "турист....турист" на човека който вкарваше данните ни в компютъра. В крайна сметка това са само мои догатки и трудно бихме се разбрали кое...как и защо с човек който говори само фарси.
Карай както и да е ....нали ако трябваше да ни премерят горивото наистина си излизаме с 80л и то трябва да се плати. Влизаме отново в сградата, документите ни са готови, дават ни ги и ни пожелават лек път и ни канят да посетим Иран отново
Отварят ни желязната порта за да излезем, но разстоянието между тяхната и турската желязна врата е толкова малко , че иранците не могат за затворят след нас , а трябва турците да отворят тяхната за да.минем напред и да могат да хлопнат кепенците след нас.
Точно ей тоя метален звук на хлопването на желязната врата зад кемпера всъщност слага край на нашата "персийска приказкаааа......" и рязко се връщаме в 2019 година
Турския митничар ни дава знак къде да оставим кемпера и да отидем вътре в сградата да ни сложат печати. Момчето което е на гишето взе паспортите и даде знак да изчакаме отстрани. Ха сега де....... защо трябва да чакаме.....нещо не е наред лиии......
След около 10-тина минути ни връщат документите и излизаме на вън, а там ни чакат трима митничари (млади момчета.... да не казвам хлапета) и буквално започват да се "бъзикат" с нас.....
Наркотици носите ли ........
Наркотициииии...... Noooo.....
Следва въпрос : сигурен ли си......
Разбира се , че съм сигурен - отговарям
"Шилето"продължава : аз обаче не мога да съм сигурен и затова искам да изпразниш всичкия багаж от кемпера.
Всичко това ми се казва с леко подигравателен тон, а останалите двама "келеши" се кикотят до него.
Значи чувството да си "безпомощен" било мноо гадно...... нищо не мога да направя въпреки да усещам , че си правят "гаргара" с нас.
Всъщност не правят нищо не законно, в крайна сметка си е съвсем "нормална" митническа проверка ама..... абе почервенях от яд , нооо.... какво да се прави. Изваждам почти всичко от багажника и питам да продължавам ли да свалям натурии и от жилищната част, а младежа с доволна физиономия казва, че няма нужда. Тъкмо да питам дали да си прибирам сергията обратно и той ми посочва едно хале където първо ще прекарат кемпи през скенер и после ще си обираме "крушите".
Докато сканират кемпи седя отвън и си мисля.....ако някой от тия младоци е подхвърлил нещичко вътре докато аз се буткам с багажа ...... какво ли ще стане.... ами какво ....мазало ще стане направо. Няма можем да излезем от турските затвори до ...... всъщност не знам до кога.
Минаваме скенера....няма нищо ,прибираме си обратно багажа и гаааааз да ни няма.
Преминаването на двете граници ни отне час и половина включително товаро-разтоварните дейности и скенера.
Само на километър и половина е първото турско селце в което спахме на идване, но сега ще нощуваме малко по нататък в първото градче, защото тук беше доста шумно оная вечер. Хвърляме котва за нощувка в Yüksekova.
Вечеряме на бързо и по леглата.

[loveforever]

Тия граничните перипетии накрая хич не ми харесаха, ама хич. До сега докато четях и си фантазирах как един ден и ние може някак така леко-полеко да минем по вашите стъпки. Тая гранична одисея обаче тотални ще ми счупи илюзиите. Жоро на много неща може да кандиса, но за подобни отношения още не е узрял. А е прочел, а е казал "там не стъпвам". Водена обаче от позитивизъм си мисля, че може да пообиколим Иран когато и ние ии те влязат в Евразийската общност

Макар по всичко да е ясно че сме към края на Персийската приказка аз отказвам да го приема. Искам още! И като някакъв малък компромис се надявам да има поне още малко интересноси па макар и да са на Турска територия.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

[Роси и Стоян]

Може би тази сутрин с кафето ще е добре да направим равносметката на "Персийската приказка" защото от днес следва едно мааалко по-издължено прибиране към България което само ще нахвърлим в няколко изречения.
Или пък ... хайде нека я оставим за най-накрая за да не се изгуби из между редовете
Плана ни от тук нататък е първо да минем през Мардин и тъй като на отиване към Иран карахме покрай езерото Ван то сега ... ей така за разнообразие решаваме да минем по "долния" път който се вие покрай границата на Турция с Ирак което се оказа "голяма грешка".
Ако мога да си позволя да дам съвет (без да ми го искат ) - НЕ минавайте от там.
В началото пътя е ОК , но в последствие става лош , а на моменти буквално го няма. Правят ремонти и със сигурност ще го оправят , но поне на тоя етап не е за препоръчване .
Освен това военните пунктове са през няколко километра ... да ти писне да слизаш и да отваряш вратите през няколко минути.
Вярно, че не ровят обстойно, а поглеждат по - скоро от чисто любопитство, но все пак си е тегаво.
Отделно и като се забавят с документите в будката няколко минути........ и като го умножим по да кажем едни 20-тина проверки и ставааа.......
През селцата от където минаваме срещаме доста цивилни въоражени мъже. Гледаш го яхнал някво малко моторче по риза и панталон и на гърба му автомат. Тая Турция май не е като оная в която сме свикнали да обикаляме, явно кюрдите са "опасни".
Виждат се и доста възрастни мъже да седят по пейки край пътя , а на кръста им запасани едни пищоФи.... ти да видиш
Като цяло разстоянието до Мардин по този път е около 500км. които ги пътуваме цял ден. Нощуваме на паркинга на манастира Deyrulzafaran Assyrian Monastery.
На сутринта го разглеждаме след което и самия град. Специално за Мардин имахме големи очаквания, но дали заради това, че идваме тук след "Персия"..... не знам, нооо... изобщо не ни грабна.
Пихме по един чай и се изнесохме към Шанлъурфа където ще спрем да видим шараните в "Balıklıgöl".
Еееееми ..... нищо особено и затова продължаваме към Газиантеп където ще нощуваме.
На сутринта продължаваме към Кападокия. Пристигаме в късния след обед и оставаме да нощуваме в "Розовата долина".
На другата сутрин ставаме за балоните, ноооо има вятър и балони няма. Времето се разваля и след кратка разходка из Аванос си бием камшика към Кония.
На следващия ден продължаваме към Памуккале. Там сме след обяд, но оставяме разходката по "памука" за утре.
Сутринта правим един тур и продължаваме към Кушадасъ. Следобедна разходка покрай морето , а на сутринта продължаваме към Истанбул.
Минаваме по новата магистрала от Измир до Бурса и на будката за плащане ни посреща усмихната "ханъма" с ятаган в ръка, за около 330км. ни иска 195 лири. Вай...вай...вай....чоджум ....както би казал Али Ръза ... мноо скъпо бе джанъм.
Чак сега си обяснявам защо до плащанката има още една будка с надпис "нотариус" ....за тия пари явно директно си купуваш някакво "парче " от трасето и ти издават нотариален акт.
За последното се шегувам разбира се , но на фона на магистралите от Българската граница до Истанбул и от него до Анкара тука направо трепят коча с лопатата.
Както и да е .... платихме си...няма мърдане и от Ялова хващаме фери до Истанбул, удобно е защото ни сваля почти до паркинга на фара.
Наместваме се и разходка из нощен Истанбул.
На следващия ден към обяд си бием камшика към България. С една кратка разходка из Лозенград и съвсем бързо преминаване на границата на Малко Търново след обяд сме си в къщи след изминати почти 12000км.
Замислям се, че след наистина невероятния и многолик Иран е напълно нормално "прибирането" през Турция да не ни "грабне" особено, като се има в предвид, че с изключение само на Мардин през всички останали места през които минахме сме били и преди и може би затова и така "претупахме" прибирането.
Такаааа...... ами равносметката ще започне с това, че няма такъв кеф......
Това бяха едни 18 наистина незабравими дни (само в Персия) изпълнени с много емоции, невероятни и нереални на моменти гледки.
За престоя си в Иран нито за миг не сме се почувствали застрашени или заплашени по какъвто и да било начин, дори напротив. Срещнахме страшно много добронамерени и усмихнати хора, винаги готови да помогнат, ако имаме нужда, без да очакват каквито и да било облаги за себе си. Наистина страхотни хора....илиииии.... може би до като седнат зад волана
Равносметката в цифри изглежда така:
За тези 18 дни в Иран сме изминали 6630 километра и сме похарчили 660 евро общо.
Както споменахме в началото курсът евро - риал който гледахме в БГ се различава от този в Иран и според това което ни обмениха там са изчислени и следните разходи.
Задължителните ни са:
Заредено гориво в Иран - 680 литра на стойност 87лева ....да, да ...осемдесет и седем БГ левчета.
Застраховка на кемпи - 80 евро + 20 евро за помощта на Хюсеин
Магистрални такси - 11,60 лева.
Платени паркинги - 9,60лв + 40лв паркинга към хотела в Шираз.
Забележителности - 315лв. като в тази сума влизат и двата пустинни тура по 50 евро всеки.
40 евро - горивото което платихме на границата и още 20 евро за помощта на чичака там.
Всичко останало до 660 евро са лични разходи....подаръци...сувенири...
В началото на пътеписа споменахме какви са били разходите ни до Турско - Иранската граница и ако приемем , че сега сме се прибирали директно, то би трябвало отново да имаме същите харчове.
Това беше Иран през нашия поглед..... многолик....шарен....невероятен.
Много ще се радваме ако сме успели да "подпалим" нечие "летящо" килимче за пътуване до тази "приказна" страна.

[Роси и Стоян]

[loveforever]

Свърши си таз приказка и туй то!
Да ма пък беше страхотна и дълго и с все приятни чувства ще си спомняме за нея.

Благодаря ви за споделеното и ви пожелавам да направите още много и все така хубави пътувания на други интересни и екзотични места, все така да ни радвате и усмихвате и много приятно да ни палите чергата с мечти и намерения за вълнуващи изживявания!
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Браво младежи. Радваме се за вас. По време на път, ако няма проблеми и всичко е гладко, няма да има какво да се пише в пътеписите. Половината пътеписи са историите и изживяванията по време на път. Нали знаете, проблемите които не плачат за нас, не са проблеми Та така, стягайте багажите за Норвегия, че в Рейне ми казаха, че не сте се качили до Рейнебринге и ви чакат. И ремонт направили, има вече и стълбички.
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[Trifonov]

Чудесни сте! Благодаря за споделените изживявания!
_________________
0888851346, trifonavatanas@gmail.com

[kvp155]

Не знам защо, но ми се струва, че ако някога отида в Иран няма да чакам и една покана за гостуване повече, като тези на Давуд и онзи човек от паркинга. Вярно, че нашите представи за гостуване и гостоприемство са различни, но как иначе ще се почувства един народ с една съвсем различна култура ако не така. Отделно ще ми бъде много, много интересно.

Сърдечни благодарности за положения труд и моля никога не се отказвайте да пишете и споделяте пътуванията си. Все пак сте пример за подражание на много колеги и не искам да си представя какво би било ако ви няма.

[Роси и Стоян]

Благодарим Ви.
Доста трудно ни беше да опишем емоциите си от това невероятно пътуване, май е най-добре да се изживее. Хубаво е, когато човека до теб се впусне смело в подобно приключение, и така изживяхме може би най-хубавото и интересно до момента пътешествие. А за всичко това голям принос имат и хората на Иран. С най-голямо удоволствие бихме се върнали отново пак там някой ден.