kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Отново потеглихме на път, така ще е целия ден. По пътя се забавлявахме със разговори на тема пътища и чистене на пътната настилка и си мечтаехме един ден да е така и при нас.
32 Лео като не спинка е също доста забавен. Постоянно иска да шофира кемпера с мен, но като е натоварено движението си стои при Веси. Малко по малко деня си заминаваше и със това температурите спадаха драстично. Все още имаше слънце а навън беше 2 градуса. Не знам какво ще става като отидем по на север и стане нощ.
Изцяло се движим по път E4 се вие около Ботническия залив и е успоредно на Финландия. Предния път минахме през Финландия заради Рованиеми и дядо Коледа, сега няма деца и караме направо за Лофотен. Със ранния залез около 16.00 часа, деня свърши супер бързо. Колкото повече се движихме на север, толкова повече ставаше студено и снега започваше да става повече. До тук зимните ни гуми не бяха нужни май...Така си мислех сега, но след време ще си сменя мисленето и ще съм супер благодарен...
Слънцето се скри и настъпи зима. Беше 16.00 часа а термометъра показваше – 15.5.
Почукнах го малко, да не му е станало нещо...Нищо му нямаше. Веси беше отзад и я помолих да види колко е на другия термометър...отговора беше -16...аха супер, наближава да ми се сбъдне мечтата, да е много студено, да има сняг и аз да си карам..Егати кефа...Изминавахме си километър след километър и душата ми преливаше от емоции. След още малко в 16.40ч навън застудя – 18.
Ехааа ще има зима, зимата от моето детство. Време беше да се огледаме за бензиностанция, че горивото намаляваше. Около 18.00 часа се паркирахме на една бензиностанция да направим три в едно. Зареждане, вечеря и разхождане на Лео. Заредихме на цена 15,68крони / 2,90лева/ Аз излязох да разходя Лео докато Веси направи за хапване. Облякохме зимните якета и веднага на вън, че Лео едвам държеше. Разходихме се доволно на -18, не е кой знае какво...Меко и приятно време си е.
Прибрахме се, хапване и пийване. Направих си и едно кафенце, че да ме държи будно и пак пришпорихме конете. И се започна едно доста трудно пътуване. По пътя се появиха и коловозите и леда. Започнаха неравностите и това допълнително затрудняваше пътя ни. Но така е, нали исках сняг, ето ти сняг Свилене. Веси и Лео си бяха легнали на спалнята отзад, а аз по време на път гледах пътя и термометъра. Ами в 18,40 показваше -22...Ехеее това си беше зима драги ми читатели.
А имахме още около 600 км до Лофотен. Ясно беше, че няма как да караме без да спрем за нощувка, но за сега не ми се спеше. Нямаше голямо движение, само тировете и ние. Парното работеше на макс, но и така не беше кой знае колко топло при мен. Наметнах си едно горнище, че зимата е люта по тези места. И както си карах някъде около селцето Skaulo Веси извика – северно сияние. Спирачки, гумите не свиреха защото имаше сняг, дори не поднесе и спря кемпера веднага. Пулса стана 150, очите гледаха, а сърцето пееше. В небето се рисуваха уникални фигури в преобладаващ зелен цвят. Гледахме и попивахме всичко което природата ни беше подготвила. Видяхме го!!! Северното сияние е пред очите ни!!! Две снимки с телефона.
Всичко се разви супер бързо и нямаше време за фотоапарати. От тук нататъка погледа ми беше 10% в пътя и 90% в небето. След около 20 минути и навлизането в една гора небето експлодира в цветове и вече беше време за фотоапаратите ни. Ето това видяхме.
Продължихме си пътя, а навън чак сега видяхме, че е -25. Времето изобщо не се усети да е толкова студено, явно преживяното и видяното ни топлеше. _________________ Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!
За такава гледка на живо си заслужава да пропътува човек толкова километри.. на снимка е страхотно - пък представям си на живо И така без други коли по пътя, има някаква романтика и пипа душата - уникално е
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10262 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Фев 27, 2020 11:47 pm Заглавие:
Само като погледна снимките и ме развълнуват. Напрво не мога да си представя какво е било да се види всичко това на живо. Магия ... _________________ Магия в лилаво
Продължихме си пътя, а навън чак сега видяхме, че е -25. Времето изобщо не се усети да е толкова студено, явно преживяното и видяното ни топлеше.
49 Превъзбудени от преживяното продължихме по пътя си. Лео ни гледаше изумен, как е възможно да сме толкова луди и да сме навън на -25. До Нарвик където мислехме да спим имахме точно 240 км. Нямаше как, трябваше да се стегна и да изминем това разстояние. Бяхме супер щастливи и пътя си мина гладко. Тук снега беше натрупал и може би беше най-много от видяното днес. Паркирахме се на една бензиностанция където и заредихме за първи път в Норвегия на цена 14.44 крони / 2,72 лева/ Преди да заспим решихме, че на сутринта ще караме към остров Сеня и после ще се движим към Лофотенските острови. Заспахме още по време на разговора.
На 05.02.2020г. се събудихме всички заедно. Още със ставането разбрахме, че навъне зимата която се очаква по тези места. Валеше много. Закусихме, разходихме Лео и тръгнахме на път за остров Сеня. Имахме да изминем 170 км.По пътя гледките си бяха красотички. И не само красиви, бяха зимно красиви.
54 Това си беше зимен път, да пробваме и зимните гуми. Не само да дадем едни 1000 лева и да не ги пробваме на сняг. Добре се справяха. Бях доволен. Със всеки километър времето се разваляше и влушаваше. Продължавахме да се борим със снежната виелица. Навън не се виждаше почти нищо. Ураганен вятър, мъгла и ситен гняг...Разминавахме се „ на магия“ със тировете...Боже, какво правят толкова много тирове по тези пътища...Карахме бавно, пред нас беше поредния тир с ремарке. Спазвах дистанция и карах бавно....и това ни спаси...Тира пред нас се завъртя, наби спирачки подхлъзна се и се усука пред нас като змия...Помъчих се да спра колкото може по бързо, но отдоло беше лед...Не знам как и какво стана но се разминахме буквално на сантиметри..Овладях кемпера малко преди да се забием в ремаркето на камиона..Точно това беше знака да не се надпреварваме с времето...Въпреки че изминахме 40 км в това супер гадно време, обърнахме и малко по малко подкарах кемпера към Нарвик. Промяна на плана, караме към Лофотенски острови. За около 90 минути се върнахме в Нарвик и от там поехме пътя към Рейне. Вече навлизахме в Лофотенските острови. Главната ни цел. Времето перфектно – зимно с хубави гледки...абе приказка ви казвам. Малко по малко деня си заминаваше, небето започна да се оцветява.
След още малко се паркирахме за да можем да снимаме на спокойствие. Времето – 2 градуса. Лятна-зима.
66 За снимки не беше кой знае какво, но като за начало е ок. Продължихме си пътя към Рейне. Сърцето на Лофотенските острови. Пътната настилка не се променяше. Еднакво снежна навсякъде. Деня си заминаваше.
В Рейне пристигнахме късно вечерта. Въпреки това си спретнахме вечеря с вино. Трябваше да се отбележи този зимен ден изпъстрен с много емоции. _________________ Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!
През нощта се чуваше как си вали спокойно. На няколко пъти ставах да видя как е положението и дали има шанс за „изгрев“, фото-изгрев...то винаги има изгреви но, на нас ни трябват „по така“... Да ама не. Няма такова запушено небе никъде по света и мъгла за гарнитура. Трагедията беше пълна. Нищо ни се събудихме и около 8,30 излязох да разходя Лео. Така се виждаше в Рейне.
С две думи – голяма трагедия. Лео продължаваше да си търси нещо „зелено“ да вдигне крачето, но тук само бяло имаше. Примири се. Той да, но аз не можех...Вреше ми отвътре, да минем 5000 км и да е трагедия времето. Ноооо, то ако е лесно, всеки ще си прави хубави снимки. Пиехме си кафенцето и хапвахме кроасанчета когато един лъч светлина прониза мъглата. Вятъра се усили. Това ни беше шанса, имали вятър-има шанс да се случи нещо. Така и стана, нямаше вече време за допиване на кафе и кроасани. Обличане, стативи и чанти и веднага навън. Слънцето се излюпваше откъм гърба ни и ако имахме късмет щеше да огрее нашата точка на интерес.
След толкова молитви имаше шанс да се случат нещата. Започнаха да преиждат хора от всякъде. По точно хора с фотоапарати и стативи. С една дума-фотографи. Имаше и няколко групи които бяха на пленер. Наредихме се около 72576729 фотографа. Нямаше място за всички. Мислех си, че зимата ще са по малко, но не е така. Всеки искаше да улови магическата светлина. А тя наистина беше уникална...И това само с разлика 40 минути. Това е хубавото по тези места, всяка минута е различна.
Решихме да слезем долу до нивото на водата, за да видим как и какво се вижда като сменим гледната точка. Трудничко беше. С малки стъпки и почти приклекнали стигнахме нивото на водата. Тук определено беше по различно. И тук ни хареса. Отделихме 30 минути и на тази красота.
Ето и малко снимки с фотоапарата.
_________________ Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!
Регистриран на: 03 Май 2016 Мнения: 253 Местожителство: с. Стража до Търговище
Пуснато на: Сря Мар 04, 2020 10:53 pm Заглавие:
Много увлекателен разказ и перфектни снимки.
От последните кадри виждам, че водата не е замръзнала. Това нормално ли е за този сезон или и в скандинавията нЕЕма зима?
Много увлекателен разказ и перфектни снимки.
От последните кадри виждам, че водата не е замръзнала. Това нормално ли е за този сезон или и в скандинавията нЕЕма зима?
Благодаря. В Скандинявия има голяма зима, но на места. В Рейне градусите са до -4,5 и няма как да замръзне. През деня става плюс. _________________ Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!
След голямата фотосесия на това място, решихме да се преместим с кемпера към прилежащото селище Хамной. Там имахме набелязана друга гледна точка. Отделно от това търсехме мястото от което се снима една къщичка на фона на планината. Прибрахме се до кемпера, направихме чай да се сгреем. Разходихме Лео и се преместихме на около 2 км. За наше щастие имаше къде да се паркираме. Зимата определено има къде да се паркира. Лятото няма шанс. В началото слънцето се беше запушило и нямаше шанс за нищо интересно.
Пак изчакахме малко. И пак за наш късмет слънцето проби облаците и започна да грее точно както искахме. Отново попаднахме в страната на чудесата. Меката светлина рисуваше уникални картини.
Без да губим време тръгнахме към следващата ни набелязаха цел – жълтата къщичка. Имахме да повървим няколко стотин метра. Знаехме, че има българска група, даже две групи. Срещнахме се с доста българи – фотографи и си говорихме. Говорихме по малко защото всеки бързаше за някоя гледна точка. Всеки искаше да не изтърве магичната светлина. И както си вървяхме от много голяма разстояние видях позната физиономия. Приближаваше се към мен и без да се познаваме се усмихвахме един на друг. Беше д-р Христо Карагьозов или по точно бащата на Пепе или най точно Владо Карамазов.
Спряхме се, запознахме се и се заприказвахме. Питах дали Пепе е с него...не бил... Сподели, че фотографията му е голяма страст. И е отделил цялата си отпуска за да дойде до Лофотенските острови за да ги поснима. Снимки за спомен
Разбрахме се да си говорим пак, че слънцето няма да ни чака. Не след дълго намерихме къщичката която търсихме. Не е кой знае какво но на нас ни хареса. Къщичката и планината са като близнаци.
До тук всичко си беше добре. Но следващата ни дестинация е с малко катерене. Има доста сняг и трябва да внимаваме при изкачването си. Добре е, че преди нас някой е минавал и долу горе е оставил следи. Въпреки това, затъваме до колена. Но възможността да видим нещо различно ни дава сили. Крачка по крачка се изкачихме до мястото от където на длан се виждаше Хамной. Беше красиво...Много красиво...
И още малко с фотоапарата.
Побързахме да слезем по светло долу до пътя за да можем да поснимахме ако може и от друго ниво. Направихме и тук по някой кадър и закрачихме доволни към кемпера.
_________________ Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10262 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 11, 2020 12:26 am Заглавие:
Уникални гледки! Магическо ...
Целите Лофотенски отстрови са толкова красиви и спиращи дъха независимо от сезона.
Приказно и завладяващо! _________________ Магия в лилаво
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
И така без други коли по пътя, има някаква романтика и пипа душата - уникално е
Уникално... 
Сподели, че фотографията му е голяма страст. И е отделил цялата си отпуска за да дойде до Лофотенските острови за да ги поснима. Снимки за спомен 
