kemper-club forum

[loveforever]

От многото великолепни папски гробници в Свети Петър, паметникът на Бернини на папа Александър VII е може би най-интересният. Един благочестив папа се моли, докато се появява скелетна фигура на Смъртта под одеяло, издълбано от ясписния камък. Той държи часовник, който напомня на папата (и на зрителите), че е минало времето му.



Разглеждайки така по едно време гледам, че разни хора се шмугват по едни вити сътби до една от големите колони. Последвах ги и се оказа, че това е Криптата, където се съдържат гробниците на десетки папи, включително на Йоан Павел II. Разкошен позлатен олтар е построен върху това, което се смята за гробът на Свети Петър. Основният олтар и балдахинът са точно над това място. Там пак има знаци със зачеркнат фотоапарат, но сърце юнашко не трае ...















От криптата се излиза направо извън базиликата и ако човек още не е доразгледал нещо горе просто трябва да се върне наобратно. Аз така направих. Още няколко снимки за последно и напускаме това свещено и внушително място.












_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Излизайки от базиликата като за начало минаваме през осигурителните заграждения и веднага ни правят впечатление праставителите на ватиканската армия. Едни такива пъстри, помпозни, напети, абе все едно на карнавал са тръгнали.



Швейцарската гвардия - това е супер охраната на папата. Те изглеждат като тръгнали на карнавал, но в действителност под пъстрите ренесансови одеждии се крият професионални и безмилостни охранители, едни от най-добре подготвените в света. На сайта на гвардията пише, че рядко може да се види такова сливане на модерност и традиция, както при швейцарския корпус във Ватикана. От 500 години мисията им е една и съща – да охраняват папата и неговия дом. Това, което се променя, са средствата и стратегиите, гардовете и средата, в която се изпълнява тази мисия. Швейцарските гвардейци ще се отзоват винаги, когато бъдат призовани, дори с цената на собствения си живот. Те са точно 108 души и съставляват най-малката армия в света. Командирът, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти. Охраняват входовете на Апостолическия дворец. Почетна стража са на литургиите на папата в базиликата Свети Петър, на аудиенциите на площада, при визитите на официални лица.
Това е армия, която е водила битки, но никога война. Макар да са стопроцентови швейцарци, по същество военни, те нямат нищо общо с истинската швейцарска армия. Те са армия на папата.
Още щом ги зърна на Жоро му сетнаха очите и мерака да се изтипоса на някоя снимка с подобен левент. Да обаче много скоро от самосебе си му се изясни, че тази няма да му се получи.

Слизайки от стълбите на базиликата се оказваме директно на площад Свети Петър. Той е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби.









По-голямата част от него е заградена и наредена със столове за предстоящата на следващата сутрин литургия. Обикаляме площада до колкото е възможно малко снимки и таман да щракна Жоро барабар с представителите на местната римска полизия и те се шмугнаха в колата. Затова снимка без Жоро. Хич не изглеждаха дружелюбно и преценихме че е по-добре да не нахалстваме.



Продължаваме нататък с разходката по булеварда. Туристи щъкат навсякъде, пълно е със сергии и всевъзможни търговци, които свячески се оитват да ти вземат някое и друго евро срещу поредната безполезна дрънкулка или сувенир.





Мернахме и тук една плоча с вълчицата и Ромул и Рем



Намерихме си още някакви военни с Хамър, които също не бяха дружелюбни и се криеха от фотоапаратите на туристите, но поне на фона на хамъра можах да снимаме нашите герои.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Така неусетно се оказа, че почти сме стигнали до замъка Сант Анджело.



Замъкът Сант Анджело е известен още като Мавзолеят на Адриан. Той е построен на десния бряг на р. Тибър между 135 и 139 г., като мостът, водещ към него е бил осеян със златни фигури, а в горната част на замъка растели високи дървета.
Милионите тухлички от стените на замъка имат хилядолетна история, която помни превъплащенията му от гробница в замък, от замък в резиденция на папите, от резиденция в трезор и затвор, за да стане в крайна сметка нещо средно между музей и художествена галерия.

За наше ( всъщност мое ) голямо съжаление когато стигаме до замъка деня е доста напреднал и замъка вече е затворен, поради което ще трябва да се задоволим само с вънщен оглед.







Атмосферата наоколо е чудесна. Пълно е с млади хора които се забавляват, свирят улични музиканти, деця тичат и играят наоколо, жизнерадостни двойки от всякакви възрасти се разхождат усмихнато край замъла и реката а в самата нея се провежда състезание с лодки.









Всичко е чудесно, но ни е сме буквално пребити от умора и колкото и да не ми се иска се насочваме към близката спирка за да си хванем някакъв автобус и да се прибираме в кемпера. Като утешителна награда ще ми бъде минаването през Piazza Cavour и оглеждаме отвън върховния касационен съд на Италия.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Eто че настъпи най-важния ден от програма ни - денят с аудиенцията.
Дали е най-важен наистина не разбира се. Това е ден като другите с нищо по-добър или по-лош от останалите, просто на него е отредена честта с папската аудиенция която мисля да посетим. Не мога да не бъда честна, споделяйки, че само двама сме мераклиите за тази аудиенция - аз и Мариана. На другите им е все тая.
При положение, че религиозно не сме католици, а и не можем да се определим като вярващи да ни се чуди на акъла човек за какво ни е всичко това, но ей на мерак и толкоз. Пък и нали после трябва да разправяме как сме били в Рим и сме видели папата ...

Макар и да не можем да кажем защо толкова искаме да идем на това събитие още от преди да тръгнем към Италия си го бяхме поставили като цел. Проучвахме всичко до което успяхме да се доберем за папата, графика и условията за аудиенции и какво ли още не. В резултат на това стигнахме до извода, че за да ни допуснат до аудиенция трябва да се снабдим с разрешение от ватиканската канцелария. За целта писахме мейли, опитвхме се да се обадим по телефона, даже пратихме факс, но така и не ни отговориха. Така леко неосигурени, но пък с нестихнал мерак все още неотказали се и независимо от всичко ще се жертваме да се пробваме да видим ще ни се усмихне ли късмета.

На сутринта ставаме оправяме се набързо и поемаме по вече известня ни път към Ватикана. Странно е но като веднъж вече си го правил това доста по бързо и резултатно се справяш с обстановката и с тълпата от неориентирани туристи. Аудиенцията би трябвало да започне в 9ч, а ние сме почти два часа преди това там за да може да се справим и с опашките и с проверките, а и надявайки се така да се доберем до накое по-предно място. Точно минаваме през първата полицейска проверка, когато Жоро и Боби ни споделят деликатно, че трябва още имало време и мислели първо да идат да пият кафе. Брей че хитреци! Направо им се чудя как до сега удържаха положението. Аз мислех че направо ще си кажат, че това е скучно и не им се ходи, но хвала! Вас пак проявиха някаква съпричастност към нашия странен мерак. Разделяме се с обещанието да се чуем по-нататък по телефоните и се подреждаме към някаква група хора редящи се за поредна проверка с цел да ни пуснат в ограденото със седалки места.



Площада е разделен на няколко зони. Най-отпред са ВИП-местата, след това има една оградена част в която не разбрах как точно се влиза, но пускаха само специални хора и вече беше почти заета, а ние дефакто успяхме да влезем в третата по отдалеченост зона. Назад имашеоще две или три такива зони, отделении с огради, като не позволяваха преминаване помежду им. Успяхме да си намерим и свободни столчета и се настанихме в очакване на папата да се появи.



За разлика от предишните дни сега времето е така слънчево, че макар да е още сутрин се чувстваме леко като във фурна. Аз си нося чадъра по дифолт и вече съвсем сериозно се замислям да го ползвам за слънцезащита. Само чакам още някоя и друга баба да си опне ъмбрелата и аз ще последвам примера и. За нула време се оказа, че и сектора в който успяхме да влезем се е напълнил, а като погледнах назад видях, че това се отнася и за целия площад.





Всички хора наоколо бяха удивително ведри, позтивни и излъчващи добро настроение. Сякаш цялото това множество образуваше огромно позитивно заредено биополе, което само поради факта, че си там те зарежда с чудесна енергия и настроение. Неусетихме кога се изниза оставащото време до началото на аудиенцията.
В церемонията участваха и много други висши сановници, като изказванията бяха на няколко езика - италиянски, френски, немски, испански, португалски ... , а благословията си папата направи и на български. Площада беше чудесно озвучен, а за по-добра видимост имаше огромни телевизори от двете му страни.





Макар да си знам, че не ме бива в правенето на клипчета, все пак се пробвах да запиша част от събитието.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След като свърши ако мога така да я нарека официалната част започна купона с песни и развяване на знамена. Вместо да си тръгват хората продължаваха да стоят, а радостта и приповдигнатото им настроение караха много от тях да пеят.



Папата извърши нещо като групова венчавка или по-точно казано благослови над петдесетина двойки младоженци. От съображение за сигурност вероятно всичко това не беше добре видимо и само като си тръгваха можахме да видим част от младоженците.



Имаше една аржентинска група от поклоннички, които буквално останаха без глас накрая. Така горещо и всеотдайно пееха църковни песни и псалми, че в един момент се зачудих пък не се борят и за някаква награда. В крайна сметка получиха своята награда. Папата ги забеляза и специално ги поздрави от което те буквално избухнаха във възторг.

След това дойде ред папата и няколко кардинала да обърнат внимание на хората от площада.







Имаше няколко групи ученици, които станаха обект на специално внимание.









Накрая негово светейшество се качи на папамобила, благослови отново всички и се оттегли, а насъбралото се множество продължаваше да се носи в еуфория.





Бяхме като омагьосани в добрия смисъл на думата. Сякаш цялата тази церемония ни бе пречистила и заредила с една приятна позитина енергия. Усещахме се леки и фриволни, отърсени от грижи и тегоби, жадни за радост, за любов, за живот. Макар и косвено незнайно как се бяхме докоснали до бог и изживяването бе страхотно.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Тъй доволни и щастливи си перкаме из площада подир аудиенцията. Обаждаме се на наште хора и те доволни. Де що имало кафета ги изръчкали, че даже и им доскукачало. Даже за да не са капо минали по диагонял и покрай площада и мернали отдалеч папата. Брей! Такъв чак интерес не бях очаквала. Бравос!

Намираме се посредством телефоните и подхващаме забележителностите на Рим, че доста има невидени, а това ни е последния предвиден за обиколки ден. Най-напред измежду забележителностите излиза късмета на площад Навона. Хващаме пътя натам. Минаваме отново край замъка Сант Анджело, мушваме се в някакви улички където разни просяци и факири въртят бизнес.





Жоро целия се е накокошинил. Нали си падо по подобни неща та направо картинката му идва дюшеш. Независимо от всичко понася стоически гледката и без поражения и стълкновения преминаваме край уличните тарикати. Още няколко прки ни делят от набелязаната цел когато усещаме нещо да ни припапва над главите. Уж деня започна доста слънчево, а за има няма двайсетина минути времето коренно се смени. Аз хубаво ще вадя пак адъра, ами останалите ...
Правим едно бързо включване с някаквъв преминаващ автобус за една спирка и малко след това стигаме до площада таман преди за почне солидно да се излива водата отгоре ни. Жоро и Боби заемат отбранитена поза под една страха, а ние с Мариана с фотоапарати в ръце смело се впускаме напред в обикаляне и заснемане на забележителното.





Площад Навона е един от най-красивите римски площади. Построен е на мястото на писта, на която се организирали атлетически състезания и надбягвания с колесници, известна още като Стадион на Домициан. Макар стадионът да е бил павиран през 15 век, на места неговите очертания все още личат. На неговата територия има няколко интересни архитектурни забележителности – три прекрасни фонтани и църквата Света Агнес.



Най-красивият от трите фонтани се намира в центъра на площада. Това е Фонтанът на четирите реки. Той е създаден от Лоренцо Бернини през 1651г. по поръчение на папа Инокентий Десети. Той се състои от четири големи статуи, които се опират на скала, издигаща се от кръгъл басейн. Всяка една от статуите е алегория на една от четирите най-големи реки в света – Ганг, Дунав, Рио де ла Плата и Нил. Всяка статуя същевременно представлява и някой от четирите познати по онова време континента. Въпреки че гениалният Бернини е създал проектът за този впечатляващ фонтан, самите статуи са дело на негови ученици. Европа е представена от река Дунав. Мъжката фигура държи в ръцете си папския герб и е придружен от кон. Азия е представена от Ганг. Мъж държи в ръцете си гребло, което символизиращо плавателността на реката, придружава я змия. Африка е представена от Нил. Американският континент е представен от Рио де ла Плата. До нея са поставени монети, които символизират богатството на континента.





Важен елемент от фонтана е обелискът, който се издига в центъра му. Този обелиск не е египетски, а е бил изработен в Рим. Дълго време е бил част от Цирка на Максенций. Висок е 34 м. и на върха му е поставен гълъб. Той е част от герба на аристократичен италиански род.




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Останалите два фонтана на площада са на Нептун и на Мавъра.
Фонтанът на Нептун се намира в северната част. Той е създаден през 1574г. от Джакомо делла Порта. В началото е бил известен като Фонтана на производителите на чайници, защото наблизо се намирала улицата, на която се намирали магазините им. Тогава е имал коренно различен вида си днес. Липсвали са статуите и горния басейн. Близо 300 години бил построен единствено долният басейн и горната част, но без никакви фигури. Скулптура на Нептун, борещ се с октопод е поставена през 1878г. По-късно се добавят и осемте морски същества, за да се впишат в темата на другите фонтани на площада.





Фонтанът на Мавъра се издига в южната част на площада. Той се състои от фигура на африканец (мавър), стоящ върху раковина и се бори с делфин. Около него са поставени статуите на четири тритона. Оригиналните статуи се съхраняват в Галерия Боргезе и са заменени с копия.











Докато обиколим площада и разгледаме всичко дъжда почти премина. Това е супер защото вместо да се чудим какво да правим може да се насочим към следваща забележителност. По близост и разположение този път лотарията печели Пантеона и с бодра крачка поемаме натам.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Пантеона е най-големия храм от неармиран бетон в света и е най-добре запазената сграда от Древен Рим. Той е построен от един от най-известните римски генерали – Марк Агрипа, приятел на Октавиан Август и е окончателно завършен през 128 г. Пнтеона е изграден като храм на най-почитаните 10 божества в Рим от езическия му период и една през 7 век започва да се използва от християните.

Стигаме до него относително бързо след площад Навона и буквално се вливаме в суетящата се наоколо тълпа. С големите си мраморни колони и тухлени стени, Пантеонът моментално прави силно впечатление на посетителите си. Шестнадесетте масивни колони, които поддържат фронтона тежат 60 тона и са дялани в Египет, след което транспортирани до Рим. Фронтонът днес е празен, но в миналото е бил украсен с позлатени бронзови статуи, които са махнати по заповед на папа Урбан Осми, за да бъде направен от тях балдахина в базиликата „Свети Петър”. Друга част от претопените фигури са били използвани за изливането на топовете на крепостта Сан Анжело. На входа на Пантеона още може да бъде прочетено оригиналното посвещение, което гласи следното: „Марк Агрипа, син на Луций, консул за трети път, построи това”





Докато се оглеждам да разбера какъв е реда за влизане Жоро ме сюрпризира с информацията, че те с Боби щели да идат да "пият кафе". Въй жива да не бях, както казваше една популярна особа. Такова нещо до сега може би не са правили и за това ... Вервай си! Предполагам, че това трябва да е 3985-тото кафе за деня, но запасвам самообладание и им пожелавам приятно правене на каквото ще правят. Още малко оглеждане и откриваме къде е края на опашката за влизане - почти до поредния обелиск.



Нареждаме се с едно такова отегчително чувство за чакане, но действителността ни изненадва. Опашката върви доста бързо и след няма и 5-10 минути сме вътре в храма, където тарапаната е аналогична на външната.







Въпреки че днешния вид на храма дължим на император Адриян, който изменя оригиналната постройка след нейното опожаряване през 80 г., императорът не оставя своето име, а това на Марк Агрипа. Всъщност интересен факт е, че въпреки много храмове, които е построил, Адриан оставя името си само на един от тях –храма на баща му Траян.
Най-впечатляващият елемент на Пантеона безспорно е неговият купол. Диаметърът му е 43 метра и дълго време е бил световен първенец до построяването на катедралата „Санта Мария дел Фиори” във Флоренция. Куполът се крепи от серия арки, които се движат хоризонтално в кръг. Към върха му са използвани по-леки материали. В основата е използван травертин, по-нагоре смес от травертин и туф, след това от туф и тухли. За барабана на купола са използвани единствено тухли, а за тавана му – пемза.



В центъра на купола е оставен отвор, позволяващ на светлината да прониква в храма и да осветява вътрешността му. Освен че служи за намаляване на тежестта на купола, заедно с вратата се използва и за вентилация на сградата. Пропадащата през отвора вода по време на дъжд се отвежда от изградена под пода дренажна система.





Днес Пантеонът все още се използва като църква и в него се провеждат религиозни ритуали по време на големи празници.



В него са положени останките на художника Рафаело, на италианския крал Виктор Емануил Втори и съпругата му Маргарита, както и на други знатни личности.



Разглеждаме каквото разглеждаме и се обаждаме на нашите хора да видим до къде са я докарали с кафето, а и да им кажем , че вътре не бият, не хапят, че няма нищо страшно и че биха могли да се прежалят и да дойдат и те да го разгледат. След малко увещаване имаме сделка и след още малко време успешно всички сме приключили с огледа и на тази забележителност.
_________________
Магия в лилаво

[andreisto]

Браво Дани, след този пътепис и фотографиите, в Рим само за риба ще отида. Адмирации
_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[loveforever]

Мерси, Андро!
С ръка на сърцето си признавам, че никъде из Рим не видях риба , но подкрепям напълно идеята да се провери този въпрос на място. Със сигурност трябва да има, няма как да няма. Аз докато се заплесвам по разни камънаци, архитектури и романтчни гледки хич и няма как да я забележа.


След Пантеона изваждам картата да попрегледам какво ни остана от по-важните забележителности дето да не сме ги гледали, че времети си напредна, а утре ще трябва да го напускаме този така интересен и забележителенн град. Абсурдно е дори да си помисляме,че можем да видим всичко интересно. Борбата е поне да успеем да видим на живо най-важното, онова за което си е престъпление да не се види. И така пресявайки визуално списъка отбелязвам, че сани останали фонтана Ди Треви и площад Испания. Той фонтана за малко го гледахме онзи ден в дъжда, но хич не ставаше за снимане та трябва да се повтори, а и се пада попътно към площад Испания.
Тъкмо се чувствам горда как съм свела до минимум това което мисля че трябва да се види и то само до скромните две бройки, когато Жоро вади ново двайсе. Те с Боби мислели да се насочват към кемпера. Ми що така? Да не би да свършиха кафетата в Рим???
Вече много се били изморили, фонтана го били видели предния път и изобщо не бил интересен, а до някакъв си площа със стълби хич и не им се ходело още повече, че можело да се наложи и да ги катерят тези стълби. Пред такива доводи всеки би останал безсилен така, че си пожелаваме приятно прекарване всекиму според избора и с Мариана хващаме към Ди Треви.
Този път уцелваме някакъв слънчев промеждутък и въпреки насъбралото се множество наоколо фонтана сияе в цялата си прелест.





Фонтанът ди Треви е една от най-известните и предпочитани от посетителите на Рим забележителности. Това е най-големият и известен бароков фонтан в Италия. Монументът обаче е замислен в началото на 17 век но едва век по-късно през 1732г. е поръчан от папа Климент Дванадесети, като е окончателно завършен чак през 1762г. Фонтанът е широк 20м. и висок 26м. Умело е вграден в стената на двореца Палацио Поли. В центъра му стои фигурата на бога на моретата Нептун, стъпил върху колесница във формата на черупка от стрида. Колесницата е теглена от два крилати коня, всеки от които е ръководен от Тритон. Единият кон е спокоен и послушен, докато другият е негова противоположност – разярен непокорен. Двата коня символизират тихите и бурни води. От двете страни на Нептун има две женски фигури, които символизиращи Изобилието и Здравето. Освен тях има и много други фигури, наподобяващи скали и растения и по-този начин създават една цялостна морска картина. Над фигурите има два барелефа. Левият изобразява Марк Агрипа, императорът, по чието нареждане е изграден акведуктът, захранвал фонтана с вода. Десният представя девицата, позната още като Тривия. На върха на фонтана стои гербът на папа Климент Дванадесети, а под него има 4 фигури, алегории на четирите сезона.







Всеки ден осемдесет милиона литра вода се вливат в полукръглия басейн, символизиращ морето. Водата се използва повторно за снабдяването на няколко други фонтана като Фонтана на четирите реки и този във формата на лодка пред испанските стълби. Вярва се, че ако човек хвърли монета във фонтана с дясната си ръка, през лявото си рамо, той отново ще се върне в Рим. Ако пък хвърлите монета заедно с любимия си ще ви сполети семейно щастие. Ако пък хвърлите три монети, или ще се се ожените скоро. или ще се разделите завинаги. Всеки ден в ди Треви биват хвърляни монети на стойност няколко хиляди евро. Наистина яко замеряне със стотинки пада. Е, и ние не останахме по назад и метнахме някое и друга монета, а пък на всички перила и парапети наоколо може да се видят неизменните катинарчета - символи на вечната любов.







Има и забавна история, свързана със строителството на фонтана. От дясно на площада имало бръснарница, чийто собственик постоянно натяквал на Салви, че фигурите на фонтана не стояли добре и че трябвало да бъдат разположени по друг начин. За да се отърве от постоянните упреци, архитектът поставил една мраморна ваза и наистина ако човек погледне фонтана от тази страна, нищо от него не се вижда.

Така след като се сбутахме добре с тълпата, поолекнахме с малко центове, понапълнихме си доволно картите с банални снимки оставяме този прекрасен бароков шедьовър на прииждaщите туристи и продължаваме към площад Испания.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Вървиме си с Мариана по готините римски улички, запаме по някоя и друга витрина и се кефим на чудната атмосфера, която дори и да не искаш те зарежда някак много приятно. По еднно време усещаме отново леко нещо да прокапва отгоре ни. Ей, няма спирка този дъждец. Докато стигнем площада съвсем обилно за пореден път заваля. Това разбира се си има и своята хубава страна, а именно, че в мокро време снимките стават много по-равномерно осветени, а цветовете някак по-драматични.
Това че вали вече на почти никой не му прави впечатление и както и при слънчево време площада си е пълен с хора.





Площад Испания е един от най-красивите римски площади и предпочитано място за срещи. Името му се свързва с намиращото се и днес там испанско посолство. През 17 век дори територията около посолството е била смятана за испанска земя. За доминация на това място дълго време са се борили две нации – Франция и Испания., всяка от които е оставила следи след себе си.
Символ на площад Испания са т. нар. Испански стълби. Около век френските владетели и римските папи обсъждали начина, по който да направят църквата горе достъпна от центъра на Рим. Още през 16 век бил представен проект, който французите били готови да финансират. Те обаче поставили едно условие – да бъде издигната конна статуя на крал Луи XIV. Тази идея не се харесала на тогавашния папа Александър Седми и проектът бил замразен. След смъртта на въпросния френски крал отношенията със Франция се подобрили и бил организиран конкурс, на който да бъде избран проект. Архитектът Франциско де Санкти представя проект, който удовлетворява и двете страни. Стълбището е построено между 1723г. и 1726г. и се превръща в символ на помирението между Франция и Испания, свързвайки горната част на площада, която е под френско влияние, с долната, където било испанското посолство.
Това е едно от най-посещаваните места в Рим и там тарапаната винаги е осезаема.









В основата на т.нар. Испански стълби се намира фонтанът Barcaccia („грозната лодка”). Името му идва от неговата форма – на потънала лодка. Изработването му е поръчано от папа Урбан Осми. Самият фонтан е изработен от Питро Бернини и неговия син. Формата му не е избрана случайно. Преди построяването на стени, река Тибър често преливала и наводнявала града. Именно това се случило през 1598г. По време на това наводнение площад Испания се оказал под метър вода. Когато водата се оттеглила на площада останала една лодка. И в него както и във всички останали фонтани на Рим е пълно с монети, хвърляни от туристите за щастие и късмет в любовта, а същи така и като един анонс с желание да се върнат отново по тези места.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На върха на Испанските стълби се издига църквата Тринита дей Монти, част от френското наследство. През 1483г. френският крал Луи Единадесети е тежко болен и Папа Сикст Четвърти му изпраща отшелника от Каламбрия Франциско ди Паола, известен с чудесата си, да се грижи за него. Макар че не успява да го, той спечелва симпатиите на сина му – бъдещия Шарл VIII. Последният закупува обширно лозе в Рим, където основава манастир и го дарява на ордена, в който членува Франциско. През 1502г. Луи XII построява до манастира църквата „Тринита дей Монти”, която била предназначена за френските католици, живеещи в Рим. Обелискът, който се издига пред църквата, е поставен там по искане на папа Пю VII. Първоначално той е стоял в градините на римския политик Салустий. За разлика от повечето обелиски на територията на Рим, този не е донесен от Египет.





Отвътре църквата, макар да е малка има приятна атмосфера, а освен другото може да се ползва и като едно доста удобно временно убежище от дъжда.





След като изчакахме вътре да отмине най-големия порой отново излизаме навън с намерение отново да се разходим по Испанските стълби но вече откъм другия им край. А там горе гледката е страхотна - сякаш целия град се е разтлал красиво в краката ни и само закачливо ни кани да се потопим в очарованието му.









Седя си там горе, наслаждавам се на панорамата и в един момент усещам как мечтая някой ден да се върна отново в Рим, но за повече време. Представям си как ще се разхождам спокойно и романтично из улиците, ще се любувам на закачливата архитектура, на китните балкончета и чаровните фасади. Отново ще съм на този площад , ще седя на стълбите, ще се любувам на прекрасно нацъфтелите цветя и ще вдишвам от аромата им. В ушите ми ще кънти вълшебния звук на преливаща от чувства италиянска мелодия ...
Кой знае може пък най-ненадейдно да се появи от някъде един снажен рицар, да вдигнем наздравица с опияняващо пенливо вино и като в приказка да се понесем на крилете на романтиката ...
Май доста се отпеснах , а дъжда продължава да ромоли.

Слизаме по стълбите, снимам прекрасните цветя и се опитвам да запомня ароматът им. Някоя и друга снимка за спомен и се разделяме и с това магнетично място.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

С площад Испания задължителния ни план от забележителности вече беше чекнат и ... оставаше малко свободно време за шляене. Ей, че кеф! Как хубаво ще се помоткаме по женски.
Мариана веднага вади навигацията и намира къде е най-близкия магазин на Kiko. За който не знае това е някаква както ми бе обяснено добра козметична марка където имало хубава козметика на добри цени. Ами това направо като за нас. 10-15 минути и с помощтта на гугълската навигация и сме там. Ама наистина много готин магазин. Оклепахме се доволно почти като клоуни след представление, но и си харесахме много джиджани неща. Имаше и такива дето си харесахме, но пък точно там били свършили та след като олекнахме с една добра сума финикийски знаци обиколихме оше 2-3 магазина за да попълним липсите. Беше много приятен шопинг. След това преслушахме още незнам си колко други и най-разнообразни магазини и по едно време останахме съвсем без крака от обикаляне. Решението макар и да беше трудно бе да се ориентираме към кемпера. Пътя ни мина през пиаца дел Пополо.



Този овален площад е създаден през 1538г. недалеч от левия бряг на река Тибър от папа Павел III (Алесандро Фарнезе), за да служи като впечатляващ вход към града. Перфектната симетрия на площада се дължи на Валадие, който добавя централния фонтан към площада през 1814г. Монументалната Порта дел Пополо е дело на Бернини и е издигната през 1655г.
Истинската атракция на площада е чудесната гледка, на която може да се наслади човек, по протежението на Виа дел Корсо, преминаваща между църквите „Санта Мария дей Мираколи” и „Санта Мария ин Монтесанто”, та чак до колоните на паметника на Виторио Емануеле.









Без да искаме се оказа, че попълнихме колекцията си от забележтелности с още една. От спирка в единия край на площада хванахме първия дошъл автобус. Седим возим се , а краката ни пулсират от изтощение. Явно това ще ни е късметлийския ден, защото усппяхме да видим много интересни места, да изживеем незабравими емоции, да натрупаме чудесни спомени. С няколко прекачвания успяхме да се доберем и до нашата спирка на метрото а от нея буквално да долазим до кемпера.
Там нашите хора също са се размазали, ама по един друг начин. Явно и за тях деня е бил доста натоварен и уморителен. Хапнахме на две-на три и по леглата. Исках максимално да съхраня емоциите и впечатленията, които насъбрах в този уникален и незабравим Рим.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Буда се на следващата сутрин с особено чувство на носталгия и леко разочарование предвид факта, че много скоро ни се налага да напуснем този така магнетичен и вълнуващ град. Деня е прекрасен, слънцето грее пракрасно и не мога да не съжаля, че в това чудесно време си тръгваме, но това е положението. Времето ни е изчерпано и трябва да продължим. Кемпера ни е готов за път.



Останалите почти са станали. Жоро движи нагоре -надолу из кемпера леко нервно, нещо не изглежда хич добре. Питам го - нещо стомаха му се бунтувал, ама нямало проблем, Децата продължават да се излежават така щели да пътуват. Минаваме през рецепцията да си платим и имаме намерение да идем да разгледаме изтичното крайбрежие на Италия.
Движим по близкия булевард и в един момент виждам как минахме на милимунда покрай някаква паркирала кола. Веднага се изказвам подобаващо на жоро, а той ме гледа сякаш не разбира за какво иде реч. Само след един светофар последва аналогична ситуация само че с два буклуджийски контейнера. Този път на строгия ми поглед и забележка последва миловидния отговор " Абе май не съм много добре". Веднага предлагам да се сменим ако иска и нещото което ме шокира е готовността с която Жоро се съгласи. Значи положението никак не е на добре. В миналото сме имали доста ситуации, в което Жоро е карал въпреки, че се е чувствал неразположен и винаги се е запъвал като магаре на мост, че въпреки дискомфорта можел да се справ. Щом в тая ситуация толкова бързо сдаде фронта значи, че положението е направо критично. Явно вчерашните кафепиения в Рим са си казали думата, но не искам да я зачеквам тази тема.
Само след стотина метра има сфетофар, където се сменяме така, че да не всяваме смут в движението и Жоро отива да пази алковена. Боби заема навигаторското място демек започва да си играе с Наташка. Съвсем на място! Не стига че трябва да се измъкваме от римския трафик, ами и без навигация. Набързо му свивам перките и нещата се нормализират. Лека-полека се измъкваме от града и решавам да хванем по магистралата, защото само това ни липсва сега да се лашкаме по завоите.





След известно време наближаваме планински участък, който е много живописен със своите тунели, върхове и проходи. Въпреки, че движим по магистрала е много приятно.









Не се разминахме и бе сума участъции със стеснения на пътя и ремонти.



Движим си така от хълм на хълм от завой на завой, а Жоро разнообразява с тегели пмежду алковена и банята. След няколко часа виждаме най-сетне морето.



Пътя тръгва крайбрежно, скоростта ни пада малко и завоите стават доста по-чести. Дали заради това или просто на жоро му втръсна да тегелира отзад, но по едно време нададе муцуна с любопитен поглед и въпроса "къде сме?"
Казвам аз името на някакво близко градче макар да знам че каквото ии да кажа ефекта ще е все същия. Обяснявам му че съм дала координатите на някакъв случан къмпинг малко по-нататък и още не съм довършила изречението, когато той видимо се оживява. Брей темата за избора на къмпинг винаги му е била особено любима. Оставям го да си избере някакъв, който Боби да зададе на Наташа. Движим към него и в едиин момент се сещам, че имаме нужда да си купим хляб. Спирам на първия супермаркет, а там освен с нужните ни продукти се сдобивам и със страхотни ягоди. Това бяха най-сладките и аромати ягоди, които съм яла.



След кратката почивка Жоро каза, ч вече е много по-добре и пожела да кара. Щом му се кара, значии наистина е по-добре което е супер. Още малко движим край морето и след няколко неуспешни опита най-сетне откриваме нашия къмпинг.







Условият са супер! Поне от моя гледна точка - голяма равна зелена поляна и 10 евро на вечер (43.1506128 ; 13.8135849). Какво повече му трябва на човек? А най-хубавото е че на Жоро му харесва и ще може да се отпусне и да възстанови сили от сутрешното премеждие.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На следващия ден се будим не много рано, но и няма за къде да бързаме. Този ден е предвиден да се шляем покрай източното италиянско крайбрежие и така докато долазим до Сан Марино. Това неголямо градче-държава е основна точка от нашето пътуване изначално заявена и заплюта от Жоро. Не че другите не искаме да го посетим, напротив - всички искаме, но на Жоро мерака е най-голям и затова го броим като негово желание.
Както стана ясно денят ще минава под егидата на размотаването, което го прави особено привлекателен и това е така не защото ще си губим безцелно времето, а просто защото няма да имаме специална програма и ще се носим на крилете на случайността. Вероятно е много странно точно аз да го казвам това, още повече че обикновено точно аз съм в основата на програмите които се изпълняват. И това си има разбира се своето логично обяснение - просто когато има някаква програма водени от нея "движим на някъде" и няма тъй да се каже загуба на времеви и и друг ресурс, докато ако нещата са разпасани мотивацията за действие е сведена до нула, на никой не му се става от леглото и ... нататък картинката е ясна. Деня спокойно може да го запишем като липсващ.
И така в приятната италинска утрин докато децата си правят палачинки ние с Жоро отиваме да видим как е морето. Оказа се много приятно с широк сакаш безкрайно дълъг плаж, но доста каменист.



Ние пък нали сме разглезени от нашите плажове с фин миден пясък та неодобрихме особено точно таази му характеристика. Иначе беше много красиво, някак магично и с много завладяващ дъх на море. По това време плажуващи все още няма, но рибарите много сполучливо ги заместваха с ... присъствие. За слука не питахме, но празните им кофички сами говореха за това какво е положението. Жоро обикновено е много контактен и словоохотлив и едно от любимите му неща е да прегледа улова на събратята. Този път обаче се въздържа, като само намекна, че рибарите не изглеждали никак дружелюбни. Това си беше самата истина, Напрежението се долавяше още във въздуха, а и как иначе да бъде при положение че клечат на камънака незнайно от кога и то за този дето клати водата.

Камъчетата обаче бяха много готини - едни такива обли и гладки, Хасъбрах си цели две шепи, само защото повече нямаше как да взема. Така и не ми е ясно защо си събирам камъни от най-различни места, но продължавам да го правя макари без яснота за идеята.

Прибирайки се при кемпера става ясно, че палачинките са готови и ... свършили. Нищо ново, поне няма гладни. Следва малко сервизиране на кемпера преди потегляне. Докато Жоро и Боби разучават как точно се пуска чистата вода, ние с Мариана малко ще потормозим фотоапаратите. Някоя и друга снимка на цветенца



добавяне на философски елемент в композицията,



подпиране на дънера да не падне и селфи "ала Фреди Меркюри"



Много скоро водата е потекла, резервоара - пълен и ние напускаме това приятно местенце.


_________________
Магия в лилаво