kemper-club forum

[loveforever]

В момента съм доста позитивно развълнувана от едни наши румънски снимки. То в тия времена дето не са много подходящи за пътуване кво да прави човек освен да рови из разни стари спомени. Първо отворих настоящия раздел, че в него най-хубаво си разглеждам преживелиците и ... ядец. Нищо не намерих за нашенските румънски преживелици. Голям пропуск! Що няма писано!?!
Минали са повече от 4 години и нещата почвам да ги забравям, а това не е добре. Затова докато съвсем не ме е изловила деменцията решавам да драсна туй онуй , че да има после от какво да възстановявам белите петна.
След време може и да си чукам главата ... , но минало-свършено. Не че имам намерение да правя нещо лошо просто ... Винаги започвайки някакво писание в началото нещата изглеждат много готини, лесни и вълнуващи ... а после става един зор и ... , връщане назад няма. Без значение колко трудоемки и изтощителни са нещата те трябва да бъдат довършени и бъхтя и се пустосвам ... , но това е положението. И така до следващия път...

Това беше едно набързо скалъпено и спонтанно пътуване, но пък за сметка на това много приятно и вълнуващо - като всички спонтанни неща.
Съвсем е наближила априлската ваканция на децата. Остават 2-3 дни да започне, а ние нищо не сме измислили как да я оползотворим. Това си е направо грехота. Беше от онези приятни ситуации в които децата още не мрънкаха силно и не заявяваха още преди да са чули - "аз няма да идвам" , пък и при някаквите там вампирски възможности нещата изглеждат направо привлекателни. Та ... подхвърлям аз небрежно идеята на Жоро, той пък взе че ми се върза ... и след два дни вече пътуваме към Русе. Имаше някакъв бегъл план за това как може да спим някъде в града, а на следващия ден да минаваме границата, но ... в един момент просто се оказахме подредени на опашката на Дунав мост.



То от тук нататък хавата ми е ясна. Очеизбодно е че няма да спим в Русе. Доколкото си познавам половинката и в Гюргево няма да спим ама поне дано да ни се покаже някое подходящо местенце понаблизо, че хич не е добре още от първия ден да го подкарваме с елементи на крайно изтощение. Докато се въртя налявано надясно в опит да разбера колко точно ще трябва да платим за моста Жоро леко се сбутва напред и мяркам напред една синя табела. Не че мога да прочета нещо от нея, но си имам телеобектив и с негова помощ мистиката се разбулва - за такива като нас таксата трябва да е 4лв.



Вече поуспокоена и приготвила левчетата чакам да се добутаме до гишето, а незнайно защо околната бутаница става доста по-солидна. Платихме по едно време и таман вече потока ни насочи към самия мост, когато някак бутаницата се отпуши. Не знам какво точно стана, но по едно време колите прад нас тръгнаха всички се юрнаха напред и ние подир тях разбира се. Ей го на моста е таман отпреде ни. Само ми е леко странно, защото виждам в дясно от нас хубава редичка от тирове и камиони. То такива сте виждали по всички граници тъй, че си е съвсем нормално. Странното е че в един момент оглеждайки моста, който виждам за сефте не мога да разбера къде точно е мястото на насрещното движение т.е. на тези дето идват откъм Румъния. Докато се озъртам и опитвам да правя някакви снимки, несполучливо разбира се вече сме на моста и ... спряхме. Не смея да споделям онези мои последни мисли, а що и да го правя при положение че тя обстановката много скоро сама го направи.
Значи тук ще направя една вметка, която може и да съм я казвала преди време, но ще я спомена пак защото има пряка връзка със случилото се. Качи ли се Жоро да кара кемпера винаги в началото гледа на него като на лека кола. Да, то си пише в талона че е лек, но имам предвид, че той наистина отначало приема кемпера съвсем като по-малогабаритно возило и понякога това продължава и малко повечко ... до първото ни заклещване. Та сега сме в един точно такъв сюблимен момент.
Едни отегчен от чакането тарикат с лека кола в някакъв момент видял дупка напред в опашката и решава да я запълни предреждайки се. След него отгатнали гениалната му идея веднага се намират още една сюрия тарикати , че и ние в тоз кюп. Да де ама първите някъде са се изпонамушкали, а ние заедно с още десетина коли седим заклещени в насрещното на моста, а срещу нас вече е навлязла по моста отсрещната колона предимно от тирове. До нас също плътна стена от тирове, назад вече няма възможност за отстъпление ... абе купон. И като се започна една размяна на любезности ... добре че от теснотията никой не можеше да си слезе от возилото че иначе сигурно и други неща можеше да се разменят. Не знам колко време продължи всичко и как точно успяхме да се измъкнем защото както може да се сетите никой от дясната опашка не желаеше да пуска предреждачите, но в един момент наистина успяхме да се махнем от този мост и най-сетне благополучно да влезем в Румъния.
Веднага след това на първата бензиностанция отивам да купя винетка подготвена с нужната сума местни пари. Не помня вече колко точно бяха, но след всички изчетени из нета истории за това как ментят и лъжат по подобни места успявам без никакви финансови премеждия и щети да се сдобия със заветния стикер. Лепим го и напред.
Привечер е и започвам да зяпам за място за спане. Нищо подходящо няма. Нищо интересно и за снимане не виждам, а Жоро перка напред към Букурещ. Кефи се на румънския път. Неусетно се оказваме на някакъв 6-лентов булевард и ... хоп ами ние сме в сами центъра на Букурещ.
Вече сме доста поуморени и онзи въпрос със спането изплува на дневен ред, а Жоро веднага в типично негов стил се заема с разрешаването му. Какво имам предвид - ами пули се на Наташка (GPS-a), озърта се наляво-надясно и кара на където му щукне. Та така само след няколко завоя се оказваме пред сами румънския парламент. Който е бил там знае, че това грандиозно творение на социализма е опасамо от широк много лентов и еднопосочен булевард. Та точно по него ние кръжим и се дивим на чудото архитектурно-социалистическо. След има няма 2-3 обиколки се сещаме какво всъщност търсим и ... понеже в дясно от нас има лека отбивка водеща към солидно здание с надпис Military Academy веднага се преценява че това място е достатъчно надеждно и подходящо за преспиване.
Спираме, озъртаме се за забранителни знаци каквито за наша радост няма и докато аз се опитвам да увековеча грандиозния паметник на народната румънска власт Жоро намира някакви местни полицаи. След леко затопляне на добросъседските ни взаимоотношения сиреч малко лафче за това колко е хубав града и всичко румънско става ясно че няма проблем да преспим на това място. Хвала!



Ами не е зле като за начало. Вечеря и по леглата, че утре разглеждане ще ни чака.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Будим се на сутринта а навън времето е супер. Веднага си представям как ни предстои една чудесна разходка из града. Изстрелваме се навън, а всичко наоколо изглежда странно пусто.



Даже някакъв фазан кротичко си подрипква из тревата.



Тръгваме лека полека към архитектурното чудо пред нас и що да видим. То вярно, че сме дошли да поразгледаме града, ама чак зарад нас да спрат цялото движение, че се се разходим на спокойствие ... Жоро не е така позитивно настроен като мен. Веднага намира някакви полицаи за да почерпи инфо от тях за ситуацията. Той като цяло от край време си пада по хора на реда и охранители, нещо като идоли са му. Тези не са вчерашните братушки, но също са много миролюбиви и позитивни. Веднага ни осведомяват, че имало някакъв маратон порадо което е цялата тази пустота и организация на движението или по-точно - липсата му. Вметват и че парламента по случея нямало да работи за туристи.
Е хубава работа! Да му дойдем на крака, а той да е затворен! Няма какво да се прави. Маратона е с приоритет. Щраквам някоя и друга снимки за спомен, че поне да се знае че сме го видели отвън





и се присъединяваме към запалянковците, които с всяка минута нарастват прогресивно. Вървим така, радваме се заедно с тълпата и ние не знаем на какво точно, но от време на време изригват бурни възгласи и ръкопляскания. Май без да сме наясно сме видели и най-забележителните учасници на състезанието



Така къде в почуда, къде в изумление лека-полека подминаваме маратонските заграждения и се оказваме баш в центъра. Поне така изглежда на Наташка. Има много готини алеи с фонтани и градинки ,но ... слънцето така косо плющи че нито една снимка не ми се получава. Спомените обаче са хубави. Точно отвъд тази приятна за разходка и почивка част има голямо здание което май е нещо като МОЛ. Казвам "нещо като", защото изобщо, ама изобщо не е като нашите молове. Тея хора толкоз ли не могат да прескочат накъмто София да почерпят мялко опит и идеи в тази насока. Туй нещо в което разбира се влизаме да огледаме се оказва да е като чирпанския универсален магазин от средата на деветдесетте. Поне това е най-близкото нещо в моите представи на което мога да го оприлича. Тясно сбутано и задушно, вътре наблискани едно до друго щандчета с хаотично разхвърляни китайски стоки стил Илиенци. Все едни минаваме през базар "Пасажа" ама в най-ранните му години. От цялата тая натурия си харесах само ей това като за снимка - за друго не.



Може би най-интересно от всичко беше асансьора, вероятно направен през знаменитата 1948 година и най-завидното - продължаващ да работи макар и само в едната посока. Та така - посбутахме се, повозихме се и хайде на въздух. Рано сутрин Букурещ е много приятено за разходка място.










_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Навън града започва да се събужда, а с това започват да отварят капанчета и магазинчета, от което разбира се и ние ще се възползваме. Трябва да се пие кафе и да се купи карта с интернет. И двете неща са от особен приоритет за Жоро така, че неусетно се оказва че ни води в тая посока. С кафето нещата се случват доста по-бързо и лесно, но тая работа с интернета малко се позакучва. Доста пообикаляхме докато намерим работещ магазин в който хем да ни разберат какво искаме хем цената която ни искат да е прилична. Плащаме накрая нещо от порядъка на 20 лв като еквивалент, бучваме заветната пластика в телефона и Воала! Отново сме вързани с мрежата. Можем да кажем ,че живота отново тече по нормално му.
Неусетно обаче се оказва ,че от обикалянето всикчи доста сме се поуморили, а и сме обиколили цялата центрялна част. Някакви позиви на глад започват да се обаждат и единодушно решаваме да поемаме към кемпи. Май това ни беше разглеждането. По обратния път гледах да минаваме през места дето не сме минавали, но не бяха нищо особено. Само една църква или нещо като манастир беше някак по-впечатляваща и сума народ бяха дошли да я посетят.











Малко след нея е Военната академия пред която послушно и необезпокоявано ни чака нашия кемпер. Хапваме набързо и хващаме напред по маршрута за да използваме докато трафика не е станал сериозен, че тъкмо са отворили улиците.



Специално минаваме да видим Триумфалната арка, която се оказва, че е малко затворена за ремонт. Все пак успявам да сляза и притичвайки помежду колитеда я снимам докато Жоро кръжи около нея с кемпера.





Така си вземаме довиждане с румънската столица и поемаме към Синая.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След Букурещ пътят приличен даже добър. Трафика е на места доста сериозен но се пътува приятно.



На места като им гледаме новеничкия път и се запитваме дали пък не са почерпили ценен опит от нашенските пътностроители.



Така много скоро се оказва, че сме се оказали до сами Синая. Градчето е много симпатично - неголямо, китно и определено си личи акцента който имат върху туризма. Деня вече преваля и започваме да се оглеждаме за някое подходящо место за спане. То в същност оглеждам се аз понеже Жоро си има вече позиция по въпроса. Гледал бил нещо из картите и трябвало да може да се паркираме пред замъка. Не влизам в излишни спорове с него. Знам че няма особен смисъл, а и на мен ми допада идеята да се настаним в близост до замъка. За настоящия ден предвид напредналото време е ясно, че няма да се класираме за посещение, но за следващия ден от сутринта е доста приемливо. Така неусетно градчето се изниза и вече катерим по виещия се път към замъка. Тук завой, там завой и докато се залисвам да снмам готините къщурки по едно време Жоро сви ненадейно и докато разбера какво става се оказва че сме пристигнали. Не на замъка, а пред пожарната. Това в действителност е неголямо място разполагащи с възможност за паркиране на двайсетина коли, намира се в непосредствена близост до местната пожарна а денем в началото му се получава нещо като импровизирам пазар. Има дневна такса за престой, която не беше голяма, но за нощуване такса няма. Поне така беше преди 4 години. Та боцваме се ние на едно хубаво местенце и тръгваме на лека разходка наоколо.



Времето е чудесно и направо ме е яд че толкова рано са затворили кепенците, но какво да се прави. Е поне можем да погледнем как са нещата отвън.





Малко от парка



а ето го и сами замък Пелеш.





Имат си хората работно време и си го спазват.
За да не сме съвсем капо тръгваме по "Веселата уличка". Така си я кръстих защото доста ми заприлича на една нашенска носеща подобно прозвище.







На който не му е интересно за де заплесва по разни шаренийки и ръкоделия си намира топ за снимка.



Това мей ще ни е разходката за деня. Прибиране към кемпи за приготвяне на най-вкусните спагети, които може да се направят. Не знам дали такова нещо е възможно, защото те спагетите са си винаги еднакви, но поне така съм обещала заради послушното държание по време на пътя и най-вече за липсата на драканици помежду брат и сестра, което иначе си е нормално ежедневие.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На следващата сутрин ставаме рано и веднага се насочваме към замъка Пелеш - така се нарича единия от красивите Синайски замъци. Пиша единия, защото там дефакто замъците са два - по-големия Пелеш и по-малкия - Пелишор.

Замъкът Пелеш, този архитектурен шедьовър на неоренесанса е издигнат във високата част на Синая. Смятан е от мнозина за представител на едни от най- хубавите дворцови комплекси не само в Румъния, но и в цяла Европа. Изящна и неповторма фасада,



уникални декорации и красиви фонтани,





Около самия замък има 7 тераси, разкриващи невероятна гледка към близката долина. Терасите са обсипани с дъхави цветя, с красиви статуи, дело на Романели, и по специално статуята на крал Карл I.



След като определено сме запленени от външната визия и стил логично се насочваме да разгледаме и отвътре тази приказна прелест. Докато се ориентираме къде точно да се наредим се оказва, че опашката е станала двойна. А уж бяхме станали рано. Другия път ще трябва да сме още по-ранобудни. Все пак се нареждаме въпреки неохотата за редене на опашка. Хубавото е че не след дълго се сдобиваме със заветните билети, лошото е че вътре не е позволено да се снима и то е доста зорко следено. Независимо от това посещението си заслужава, защото и от вътре замъка е все така хубав и заслужаващ си.

Строежът на Пелеша започва в далечната 1873г, поръчан от крал Карл I, а е завършен десетилетие по-късно. За построяването му са използвани каменни блокове, дървени, материали, тухли, многоцветен мрамор. Стилът е немски ренесансов, но се долавят мотиви от готическия, немски ренесанс, барок, рококо. Разгъната площ на замъка е 3200 кв.м. Той разполага със малко над 160 стаи. Богатата колекция, включва произведения на изкуството, които са сред най-добрите в Източна и Централна Европа-живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изключителна стъклопис, гоблени, книги.

Запленени от всичко това на излизане като за десерт се наслаждаваме и на една по-специална сватбена фотосесия. Красивите места по света, а като установяваме и тук се ползват и за символичен декор на който влюбени младоженци. Те разигравят сцени вероятно от щастието на бъдещия си семеен живот или поне на част от мечтите си, които някой майстор фотограф увековечава за да служат може би за постопляне на взаимоотношенията когато романтиката поотмине.



Е има разбира се и не чак толкова захаросани моменти когато на младоженеца определено му е писнало, че чак не му се гледа повече, а булката като един верен стожер на семейното огнище продължава да държи на своето.



Така оставяме на вълните на романтиката тоа прелестно кътче и се насочваме към съседната част на парка къде се намира по-малкия замък.
_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

Не спирай, продължавай, като не мога да пътувам, сега само чета и пътувам виртуално с Вас.

[loveforever]

Замъкът Пелишор за наше голямо съжаление се оказва в процес на ремонт и посещенията вътре са спрени за известно време, но поне можен да му се порадваме отвън. Той е построен в модерен стил и е бил подарен на Фердинанд I, втория румънски крал, от неговия чичо Карол I. Крал Карол имал само едно дете, което умира заради тежко боледуване и той определя за наследник на трона своя племенник.







За интериора на замъка заслуга има съпругата на Фердинанд - кралица Мария Сакскобурготска, наричана шотландската кралица на Румъния. Тя била много съвременна жена и даже според слуховете, крал Карол I умишлено им подарил замъка, за да не се стигне до сблъсък между неговия консерватизъм и освободеността на Мария. Интериорът бил изключително семпъл и елегантен и всяка вещ говорела за стила и кралското величие на Мария, а и как би могло да бъде иначе, все пак тя била внучка на кралица Виктория и руския император Александър II. Дворецът е олицетворение на нейния предпочитан архитектурен стил – ар нуво – и почти навсякъде могат да се видят любимите й символи – лилията и магарешкия бодил.
Доколкото разбрахме има доста интересни неща които могат да бъдат видени, но ... за целта ще трябва да дойдем някой друг път. Определено ще го направим.
Така си тръгваме от това прекрасно място с много удовлетвореност е една лека празнота, която да ни чопли и да ни кара да се върнем някой ден.

Прибирайки се при кемпи с радост установяваме, че паркинга не е съвсем задръстен от автомобили и без да се налага да чакаме да отмине деня ще успеем да се измъкнем от него. Надолу по пътя мисля да разгледаме и манастирът Синая. Той е бил ядрото около което се е развил града. За една бройка намеренията ми да се разминат поради липса на място на което да паркираме кемпи, но едно бусче се смилява над нас и ни освобождава място на което да успеем да сбутаме кемпи.



Манастирът Синая е построен от благородинка Михай Кантакузино между 1690 – 1695г., след поклонническото му пътуване до планината Синай от където произлиза името на града. Той дълго време е служил за убежище на преминаващи търговци през долината Прахова.







Мястото е много приятно и въпреки достата туристи и поклонници си заслужава да се посети. Има много красиви стенописи и зарежда с положителна енергия.







Така си вземаме довиждане със Синая продължавайки напред да видим с какво друго ще ни изненадат останалите трансилванските забележителности.


_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

пиши Дани, четем с удоволствие.
В такова време, в което не може да се пътува е хубаво да се върнем в спомените си

[loveforever]

Мерси Роси!

Така след Синая се насочваме към Брашов - сърцето на Трансилвания. Още обаче не сме го наближили, когато се впечатлавам от едни други неща - чудесата на румънската електро и телекомуникация.



Да ви кажа право - нямам никакви оплаквания от действията на тази мрежа. Мисля че си работи идеално, но пък вида и е феноменален.



Така любуваме се още малко на Трансилванската шир и ето ни в Брашов. Града е симпатичен и пропит с истории за замъци, вампири и разбира се култовия граф Дракула. Той е заобиколен от Карпатите и се намира на около 160 км от Букурещ. Там хората не пият кръв, а са доста дружелюбни с туристите, представяйки им богатата си история и култура. Брашов е бил немска колония и до ден днешен се рекламира с немското си име Кронщад, наброява около 280 хиляди души и е 8-ми по големина в Румъния. Леснодостъпен е и с добра инфраструктура.



Малко оглеждане и ориентиране - какво има наоколо, къде и как може да спрем. Жоро вече 58 пъти е разръчкал Наташка за да изнамери най-подходящото място за паркиране и ... воала. След четири обиколко на централната градинка става ясно, че тази работа с идеята да се боцнем баш в центъра няма да я бъде и леко пораженчески се насочваме към един паркинг в срещуположната страна на ей тоя замък.



Още тк ми стана ясно че тоя замък няма да го гледаме. Отиването до него стана прекалено далеч, построили са го на някакво високо място до което само най-мотивираите биха пъпли в жегата, а ние определено не сме такива в този момент. Нищо, може някой друг пък да ни излезе късмета, а и така погледнато отвън не ми се вижда чак толкова интересен. Докато ми прелитат подобни разсъждения в главата се намира и нашия паркинг.



Веднага от недалечната будка изскача някакъв охранител и идва да огледа какви ги вършим. Нищо не казва само гледа от почтителна дистанция. Реших да поразчупя леда като попитам има ли някакъв проблем да паркираме там. Не каза - Спокойно може да останете, няма проблем, аз просто си върша работата.
Оставяме кемпи и хукваме надолу към града. Е, в същност децата хукват, че им е писнало да седят, а и нанадолнището ги провокира.



Ние се влачим подире им и запаме. Точно под паркинга има крепостна стена, която изглежда в много добро състояние.





Следва разходка из много приятни улички



и най-ненадейно по едно време се оказваме в центъра.




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След една много приятна разходка с елементи на почивка из централния площад отиваме да видим Черната църква. Известна още като църквата на Дева Мария тя е най-голямата готическа сграда в страната. Строена е близо сто години от 1385г. и името и идва след един пожар през 1689г., когато покривът и вътрешното обзавеждане са унищожени от пламъци, а цялата й каменна част е почернена от сажди. Изключително ценни и красиви са каменните и склуптури, украсяващи петте портала на катедралата.





Ние не можем да разгледаме църквата от вътре, защото се оказва, че за наш късмет сме там точно в почивния и ден. Каквото такова! Непосредствено до самата нея се издига паметника на Йохан Хонтерус, благодарене на чиито проповеди се развива реформаторството, храмът станал лутерански и била извършена първата протестанска служба.



Точно над нея на фасадата има интересен часовник.



След това продължаваме обиколката си към онова място дето Жоро беше харесал за спиране, но така и не ни се получи. Еми и без кемпер положението е аналогично. Още преди да си е тръгнал някой вече има чакащ който да му заеме мястото. Поне се успокоихме че не е някаква нала лоша карма а просто положението си е такова. За компенсация на това видяхме доста приятни градски гледки, магазинчета и заведения.










_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Ядохме и от онзи феноменален козунак печен на конус, на който ако не бъркам му казват "кумин" и се селфихме на воля.







И тук досущ като в Швейцария много си падат по шарените крави.



Аз много си харесах едни самобитни къщички, но колкото и да съм малка не мисля че ще успея да се сместя в някоя такава.





Накрая май минахме и през най-тясната уличка. През нея вече успях да мина. Тя е широка само 1,30м, наричат я "Въжето" и е имала чисто практическа функция - свързвала е две други улици, служейки като коридор през който да преминават пожарникарите при нужда.



С нея май ще свърши и разходката ни из града, защото като гледам умората и отегчението които започват да се изписват по лицата на останалата част от отбора ни нещата май отиват към приключване. И аз се чувствам поуморена и не искам да издевателствам нито върху търпението нито върху двигателния апарат на съотборниците. Затова всички дружно поемаме към кемпи.
Той съвсем послушно си ни очаква необезпокояван от нищо.



Правим малка подкрепителна закуска, защото превземането на баира в обратна посока си казва думата и в рамките на този ден ще опитаме да сместим още нещо интересно от Трансилвания.
_________________
Магия в лилаво

[Djina]

О, как ме върна в пак в Румъния Много ми се иска да повторим пътуването до там в по-топло време, защото ходихме по Коледа, когато пак си беше супер де
И ние бяхме спрели на този паркинг в Брашов - много удобен за разглеждане на града.
За съжаление не продължихме по-нагоре из румънско, но някой ден ще се поправим

[loveforever]

Май не сме малко тези дето искаме пак да обикаляме из Румъния. Продължавам с пожелание тези мечти да сбъднат.

Така ... след Брашов ни е едно такова хубаво и приятно и то най-вече защото се возим, а не ходим. Незнам защо но мързела напоследък все повече започва да ни се обажда. Надали е защото остаряваме. то всички остаряват. От друго ще да е и силно се надявам да го разбера какво е това нещо и да го неутрализирам на момента, защото иначе съвсем ще я закъсаме с туристическо опознавателната част. Докато си разсъждавам над подобни дълбокомислени теми и витая някъде из мечтите и хоп ... стигнали сме Бран. То ей го де било на някакви си трийсетина километра. Това е неголямо градче с около 1000 жители, което обаче е известно с един много специален и колоритен образ, а именно - граф Дракула. Още от самото начало бива подобаващо посрещнати.





Разбира се не обръщаме особено внимание на четириногите, вълнести представители на местното скотовъдство, които незнайно защо точно по това време си почиват насред шосето и хич и не ги е еня, че бързаме да се класираме в замъка преди да са го затворили. Той пък някак грациозно е кацнал на хълма и само благодарение на тази пленителна гледка успяхме търпеливо да изчакаме да се проврем измежду Долитата. Следва много експедитивно търсене на място на което да оставим кемпи. За наш късмет предвидените за целта паркинги не са съвсем пълни и след няколко маневри и премествания се боцваме ей тук Най-после на Жоро му харесва как е паркиран кемпера, но оглежда се малко недоверчиво в търсене на местни агресивно настроени цигани. Като не забелязва никакви подобни субекти, даже и миролюбиви склонява и той да дойде да разгледа замъка. Доста странен ми е на моменти. Да му се неначудиш на изобретателността и въображението, как съумява в най-неочаквано време да измисля апокалиптични картини и ситуации. Хубавото е обаче, че макар и това да не е особено приятно, поне не се случват много често.
Минаваме на бързо през търговската уличка и се мушваме в двора на замъка.



На връщане ще си харесваме сувенир за спомен. Тамън на време сме на касата за билети малко преди да затворят вече сме вътре.

В действителност този замък и градчето като цяло стават известни благодарение на легендарния образ на граф Дракула и вампирите. Това се дължи основно на Брам Стокър, чийто роман „Дракула” издаден през 1897 г., прави международно известен този район на Трансилвания. Трябва да се отбележи обаче, че няма сигурни исторически данни Влад Цепеш да е живял в замъка Бран. Някои твърдят, че той е бил затворен за няколко дни в тъмницата на крепостта. Други, че е използвал мястото, като щаб при нахлуванията си в Трансилвания.

Замъка се оказа едно доста приятно местенце с интересна архитектура,





със стилен и доста приличен за времето си интериор,







а също така и с нелоша гледка към околността.



Обиколката ни из двореца отне около час и макар да се води доста тясно свързан с Дракула и вампирите те почти не присъстват в него. Направо да си го кажа - не видях ни граф ни вампири, само тук-таме по някой артефакт от който да си правим заключения и да даваме свобода на въображението.







Най-забавно като че ли ни беше накрая в двора и край вампирския кладенец, където една дива-самодива правеше стойки и позираше за някаква фотосесия.





Е, и ние не останахме по-назад но предпочетохме за декор близката гора. Много удобни се оказаха пейките и оградките там.





Накрая оставихме полагаемата се лепта за безполезни дрънкулки, магнитчета и играчки, които се чупят още преди да са успели да завършат предполагаемия им жизнен цикъл, но нищо. Това е част от магията и очарованието на туризма.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Понеже все още е светло и на Жоро нещо не му допадна идеята да спим в Бран продължаваме напред с кемпер. Накъде - накъдето дойде. Движим в посока към един забележителен проход Трансфагараш, защото много си падаме по подобни "екстремни" трасета, но докъде точно ще стигнем времето ще покаже. Междувременно се радваме румънските пътища и трансилванската природа, които се оказват доста приятни.











И там яко залагат на дърводобива.





Спираме от време на време за по някоя и друга снимка на кемпера, все пак това е доста важен елемент



и малко преди да мръкне се настаняваме на ей този неголям паркинг



Това в същност е паркинг към близкото заведение. Жоро веднага се сдружи със собственика и човека нямаше нищо против да преспим почти в двора му. Ние пък го избрахме, защото е съвсем близо до Поенари - поредния обект свързан с граф Дракула, който мислим да разгледаме на следващия ден.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Будим се на следващата сутрин заредени с енергия и готови за подвизи, е поне част от нас - 3/4. Останалата 1/4 е точно на противоположния хал сиреч Жоро ще пази кемпера. Не че има какво да му се пази, но от един момент нататък така започнахме да наричаме сутрешно-обедното кафепиене и мързелуване.
Мястото на което сме спрели е само на няколкостотин метра от паркинга на замъка. В същност това не е просто паркинг, а си е цял къмпинг, който обаче точно в този момент е затворен за ремонт.





Затова и не се възползвахме от него, а прибягнахме до двора на услужливия ресторантьор. Нищо! Някой друг път като дойдем ще се възползваме защото макар и неработещ изглежда много примамливо.
Оставяме жоро да охранява и пази от набези дома ни на колела и се насочваме към замъка.



Поенари е разположен върху хълм на границата между Валахия и Трансилвания и е още една от резиденциите на известния княз Влад Цепеш. За разлика от Бран (където Цепеш остава само една нощ), тук князът наистина е живял и управлявал страната. Именно от крепостната кула на Поенари, за да не попадне в ръцете на турските нашественици, се хвърлила в бездната съпругата на Цепеш – Елизабет. Замъкът е построен през тринадесети век, но след това е бил изоставен и постепенно е бил разрушен от времето. Влад Цепеш бил очарован от красотата му и от мястото - висока стръмна скала, на която се издигала величествената сграда.

За да стигнем до него трябва да изкачим 1462 стъпала по стръмния хълм, много от които изсечени направо в скалата, а останалите живописно виещи се из гората в подножието.



След много пъшкане и потене, след доволно количество почивки и присядания най-после успяваме да долазим до заветния замък.



То това с долазването се отнася до мене, защото децата припкаха като млади козлета и изобщо не се замисляха колко ли силици още са им останали и дали на следващия ден изобщо ще могат да мърдат от мускулна треска. Както и да е вече сме горе и всички тези мисли и притеснения се изпаряват якодим.
Поенари е привлекателна дестинация за търсачи на духове и призраци. С него са свързани много истории и легенди, например че в руините на замъка все още обитават духове на убитите войници и на вампири. Казват, че под стените му са погребани стотици хора, които по време на строителството на замъка са починали от непосилен труд и глад. Друга легенда гласи, че във вътрешния двор има подземен тунел, който води до Турция. През него избягал от обсадената крепост княз Дракула.

Всичко наоколо напомня за жестокия владетел и за начина по който е живеел. Безило, гилотина, брадви - това са само част от атрибутите на Дракула.





За по-голяма достоверност и представяне на битието картините се допълват с образите на измъчваните хора.



А като погледнеш наоколо някак в контраст се разлива прекрасна панорама над цялата околност. Виждаме виещия се път и прохода по който предстои да минем към язовира Видрару



Чудно се вижда и мястото на което спахме, но вече без кемпера, защото Жоро го е скрил на сянка.



Минавайки през бойниците и укрепленията направи тръпки ме побиват. От една страна, представяйки си зверствата, които са се случвали тук, а от друга заради Боби, за който все имам чувството, че се опитва да се претрепе, но слава богу това не му се получава.







Обходихме всички възможни коридори, ниши и дупки. Само в тъмницата не можахме да влезем, но то там не е мислено за влизане, а за трайно заточение.





В този над десет метра дълбок затвор осъдените са попадали без право на излизане или помилване. Единствено като някаква проява на милосърдие било да им хвърлят малко храна или вода.

След всичко разгледано с доста умора, но и натрупали интересни впечатления се понасяме надолу кък кемпера. Дали от наклона или заради респекста от видяното , но буквално се носим като хали. Имам чувството, че надолу хълма го прелетяхме. Жоро пък съвсем в противоположност ни посреща най-спокоен и засмян. Ей, каква ли магия прави с него това кафе. Важното е че резултата е положителен. Мятаме се на кемпи и се понасяме към Видрару - живописния язовир на река Арджеш.
_________________
Магия в лилаво