kemper-club forum

[kiko_n]

Здравейте , ще се тествам и аз накрая да пиша малко повече отколкото разбирам и да споделя една мъничка семейна екскурзийка .
Нещата си имат дъъъълга предистория : скъсах менискус и усещайки накъде вървят нещата ме налегнаха тежки мисли . Не стига че за първи сезон съм собственик(досега наемател) ами се очертава да пропусна Септември …. Лошо . И къде разумно къде не отпраших за нашето черноморие да не провалям сезона(от 8 год. не бях стъпвал) .Как и да е куцайки една седмица се ужасих от Златна рибка и Атлиман и айде пак в София. Нищо не съм загубил тия осем години…
И сега к‘во да правя, има няма 20хил. евро си седят е така в двора а аз ще се оперирам и при това е само началото на Септември и има време до началото на учебната година . Нема да стане ! Бърза консултация показва ненужен разход от 360 лв. за тестове за Гърция(ходихме Юни) и се Угледах у Турция . Хубаво ама дните са ми точно седем и имаше смисъл само европейската част да пообиколя . Гугъла отдавна ми е приятел ама не се е разхождал много по желаните от мен места . Питах за информация тук там във Фейсбук и Форуми , но явно всеки си крие местата или гледа мааалко по отгоре на нещата та никой не помогна с инфо за близка Турция, майната му ще се оправя си казах и потърсих Неволята . А таа вика иди у Румъния бре – и там няма ограничения от Ковид пък и може да видиш т‘ва онова . И както си вземахме аперитива с Неволята в Петък следобяд така в Събота късно вечерта потеглих. Естествено начертахме план : да видим мечка (с това и със замъците прелъгах щерката) , да видим вампир ,да видим някоя от дупките дето са копали сол и сега се хвалят на хората …Още да изкопираме нечии маршрути и не на последно място да начешем крастата . А тя за мен се изразява във моментите със семейството под тентата със всичките му табиети или просто прекрасните гледки от прозорчето ми (откраднато от фейс групата).
И така Събота зареждаме кемпера ,разпечатваме извадки от пътеписчета на хорицата ( е тук ме налегна съвестта нягога да напиша нещо и аз) , скарваме се със невестата щото пак за последно май ще сваляме дограмата да я взимаме с нас. Много багаж товари моята жена, ама много ! Е затова първите сто километра не си говорим . Абе мой си работи …. Как и да е : питах наляво надясно дали през Видин или Русе , докато накрая Неволята(тая Кака много помага) ми вика -звънни на обявените тел. на Дунав мост 1 , където ми казаха че опашки няма и това беше : по тъмно сутринта ми взеха 4 кинта за моста и след малко бяхме на първия паркинг вдясно след границата за почивка . Планът за неделя беше билото на Трансфагарашан и исках да съм свеж.
И така се запътихме към Curtea de Argeş – отправна точка към планината . Кафенце не си направихме , ужким ще купим някъде ама дръжки – само кафеавтомати имат в малките магазинчета и заведения .Никой не инвестира в еспресо машини. А малки магазинчета щото моя приятел гугъла вика я хвани тука напряко към Piteşti , остави ги тия дет си карат по хубавия път към Букурещ . Лошо няма пътя е здрав но някак си насечен и шума и тресенето в кемпера е дразнещо . Викам си ако навсякъде в таз държава е така ще вадя гедорето чат пат да притягам мебелите… Лека по лека пристъпихме Карпатите и интересното започна : НЕ правете като мен да катерите Трансфагарашан в неделя – някакъв ужас е от коли и народ . Покрай язовира имаше полицаи които пропускат движението на етапи щото спрелите коли са от двете страни на пътя и разминаване няма. А пък място за спиране за цял кемпер – абсурд . Каквото снимаш през прозореца това ти остава .Ей сега са ме пуснали нагоре :

[kiko_n]

Бре получи ми се и снимката ! Явно добре е обяснено ...

Смятам че си имате снимки от стената на язовира и околните дерета , щото моите през стъклото не са особено за пред хората . Замъкът до Видрару изобщо го нямах в плановете поради многото стъпала към него и бавно , бавно катерим нагоре . Отминахме всичките един милион заливчета , колите на пътя намаляха и стана по туристическо настроението .Аз знам че от ИскърО по голЕмо нЕма затова и не съм го мерил ама не е лош гьoла . Нямам напредстава колко бяхме минали и хайде пак задръстване – у нищото , е така спрели и не мърдат . Спирам и аз , викам катастрофа ще да е почвам да се взирам напред ама лекичко и подмръдва колоната . И след малко : я мечка ! счупила си един лешник до пътя и си папа лешници без да обръща внимание на колите. Приличаше като на абитуриентски бал ама без викове .Колите карат бавно а хората висят по прозорци и люкове и снимат . Дойде и моят ред :

Спряхме да я заснемем и ние . Красота ! ако не беше колоната която образувах след мен можеше да се любуваме с часове . На диво в природата , няма зоопарк , няма билети ! Доста пътеписи бях изчел и смятам че имахме страшен късмет точно ние да видим баба Меца . А най доволен бях че както обещах на дъщерята така и стана . Успяхме с първа точка в плана – да видим дива мечка.Красота!

[kiko_n]

Вече с бая адреналин пътя не се усещаше . И ние си имаме Рила ,Пирин и още ама и Карпатите си ги бива . Бая зеленина , бая шир . Интересни остри завойчета , но здрав път без дупки




Дали покрай водопадче или по широко място за спиране върви търговията с пълна сила . Сушени мезета , кашкавали, гевречета и още куп вкуснотии . Цените по нищо не се различават от нашенските. Гледаш , опитваш и купуваш . Аз с техния език нямам проблеми ама те с моя имат – бъкел румънски незнам както и те български . А пък английския ми е майчин, и знаете ли що ? щото колко го знае майка ми толко и аз . Иначе по населените места говорят английски въпреки че по пътеписите пише обратното . Както и да е рисувате числа по нещо подръчно и си стискате ръцете . Вкусни неща има , балканска позната нам кухня !
Незнам къде му е мястото ама няма как да не спомена мърсотията по отбивките покрай пътя .Иначе адски изпълнителните румънци (сами по улицата си ходят с маски) не могат грам да си опазят природата . Да ! - и при нас има такива места ,но тука са много . Дали щото са леко цветнокожи или им е рано да разпознаят цивилизацията но спреш ли да снимаш някое красиво местенце – дръж фотото по нагоре ! Ако в кадъра попадне земята значи ще се гледат салфетки , кутии от майонеза и тем подобни . Дано не обидя някой , това видях аз и не преувеличавам.
Така с няколко спирания за снимки , покупки и насищане с гледки

[kiko_n]

приближаваме върха което се познава по тунела в най високата част . Тук е малък кошмар . Както споменах в началото, неделя е и Сичкото румънец е дошъл да си гледа Карпатите. Точно след тунела има хижа , езеро ,паркинги, множество сергии от двете страни на пътя и де факто всичко което му е интересно на един турист. И напълно нормално излизайки от тунела ти трябва време да се ориентираш дали да спреш и къде .Всичко това води до дълга плътна опашка в тунела.



Отне ни около 30мин. пълзене докато се появим на южната част на Трансфагарашан . Излишно беше да си помислям за място за паркиране и бавно поехме нататък . След няколко завоя което се пада някъде под езерото има перфектна за нашите разбирания поляна за къмпингуване. Изобщо не се чудих и заех позиция . А не се чудих и защото имаше вече един кемпер .





Така наслаждавайки се на красотата отвисоко се отдадохме на следобедна дремка . Малко беше силна музиката на съседите но пък народна музичка – тяхна си . Плана беше като намалее трафика , щото и от южна страна ,,серпентините,, бяха фул от коли да се върнем горе при търговската зона. Плътна опашка . Ако ти е тръгнал съединителя там ще му е края !



А снимки като тази има около два милиона в нета ама ще туря и аз една :



Мястото беше перфектно за нощувка , точно както исках на диво и на върха . Стана вече към шест часа а опашката от коли не намаляваше , луди хора . Някъде от долу по пътя се чуваха сирени – викам си нещо е станало горе при паркингите. Лека полека наближи една полицейска кола която вместо да иде нагоре взе че зави и се качи при нас на поляната . Яяяясна ми стана работата . Единия тръгна към пиянската компания щото още дигаха гюрунтия а пък другия не го и чаках ами станах да го пресрещна . Тук мога да похваля полицая – най културно ми заяви че тук е забранено и ако искам да спя трябва да сляза на отбивка на пътя . Всичко това на английски (нали ми е майчин). Онези пък нали си се разбират викаха нещо и след малко вече измъквайки се от мястото ги видях да пишат нещо на предния капак на дачията. Явно отнесоха глоба.

Още малко на пътя и поехме нагоре на вечерен шопинг . Има от пиле млеко дет се вика . Подсилих трапезата за после ,някое сувенирче и разходка до езерото. Естествено и любимото на съпругата коминче (козунак по особен начин)



След няколко завоя надолу се появи равна отбивка за нощувка . С две подръчни плочи донивелирахме и …. заслужен вечерен табиет . Нашенска ракия с трансфагарашанско мезенце . Даже романтично чак – почти сам в планината със страхотен залез от масата :



Хладно , но без отопление се отдадохме на съня . Докато по едно време се събуждам от дърпане по рамото : - Николай ! ставай вятъра ще обърне кемпера ! … бах мааму и стрес и паника . Осъзнах се полечка гледам детето си спи и пет пари не дава , вятър се чува в прозорците но толкоз – нищо притеснително . Навън прекрасно време – и сам нощес на върха … абе страхотия . Ноооо реалноста е друга – няма оправия със невестата и по никое време , ядосан свалям щерката от леглото и газ надолу дето не духа. Така гънките на пътя от горните снимки ги минах на фарове . Някакъв заек пребяга ама хич не ми беше до него. Добре че скоро се появи отбивка равна и на завет – и пак отначало по леглата . Наспахме се добре и сутринта се събудих от шума на колите катерейки се нагоре. Даже една спря до кемпера и веднага надникнах ама споко - през нощта съм спрял на попътната тоалетна . И верно , като излязох беше страшна цигания от салфетки и боклуци ама това е – две убавини нема. Все пак положителните емоции надделяват !
Така лека полека с кафенце в ръка слязохме от планината . Хубавите места продължават комбинирани с къщи за гости . Краят е на Т-образно кръстовище с кръгово(от тия кръгови има бая) където имах два варианта в зависимост от времето и избрах наляво към Sibiu .

[kiko_n]

Сега като си чета, има някои глупости ама не подлежи на корекция - примерно в тунела влязох от юг и излязох на север .Ама нали от училище не съм писал толко простено да е

[kiko_n]

Съвсем наблизо се намира - Castelul de Lut, Valea Zânelor .



Туй чудо не е нищо друго освен кражба на евромангизи . Интересен замисъл в затворен комплекс дето даже плащаш вход ! Ако това глинено чудо беше отворено за посещение и вътре да има нещо за разглеждане добре ама то заключено . До него предвидено заведение със зелена площ – и то затворено . Не че е почивен ден , просто си е така. Иначе това се случва до една рекичка с обособено място за пикник дето има работещо кафе и заведенийце със манджи на огнище :





Абе интересно ама защо трябва да плащам вход за достъп не разбрах . Друго нещо което видях сефте и впоследствие пак това е покривното покритие на така наречения глинен замък . Ако при нашите старовремски къщи покривите са от каменни плочи , то там това са дървени летви . Хиляди на брой една върху друга. Нещо което не бях виждал и чисто технически ме заинтригува.



На излизане попадаш на околните заведения – избираш и сядаш някъде. Тъй като беше обяд ние избрахме пицарията . Препоръчвам ! Хубави , семпли пици на пещ . Казваш с какво искаш , казваш си името и след петнайсетина минути чуваш някой да вика смешно звучащо твоето име . Не ми стана ясно защо : но бира и друг алкохол не се продават в цялото туристическо кътче .Ето и пицарията :



Друго което е полезно за форума са табелите за къпнинзи и платени равни паркинги в непосредствена близост . Винаги си снимам тези неща за моите си папки ама тука нещо съм се изложил . Но както и да е място за спане тук има и то добро ! Има и безплатен паркинг дето служител със жилетка следи за място и упътва . Тази дестинация я гепих от друг пътепис и връщам жеста . Време е да дам и аз нещо от себе си – ако изобщо ми се получава .

Следваща спирка град Сибиу . За колегите рибари малко преди Sibiu има отбивка вляво 3,6 км. черен път до язовирче. Има даже 230V . До село Чиснъдие - на картата пише само Camping - 45°42'26.4"N 24°11'20.3"E . Тук мислех да нощувам но се разминах . Останаха сухи такъмите .
Да се върнем на Сибиу - град като град , да не търсите много романтика от мене . Тук целта беше ,,Национален музеен комплекс Астра ,, или Muzeul ASTRA . Градския парк носи същото име(Астра) и гугъла естествено ме отведе там та така имах възможността да се повозя из Сибиу. Тук на доста голяма площ е разположено житието и битието на дърта Румъния . Мен лично ме интересуват тези неща и ми беше интересно. Както и в историята така и в бита повечето неща ще ви се сторят някак познати – нашенски . Е има разлика в стила но нали съм в друга държава все пак …











Тук се намира и битовата къща изобразена на банкнотата от 10 леи . Ако питате ще ви кажат кой номер обект е и си я намирате на Harta Muzeului in aer liber която са ви дали с билетите . Дължината на пътеките в комплекса е 15 км., но може да се съкращава .Има голямо езеро със много риби и всякакви патици и лебеди . До него сцена – даже към момента всяка вечер има прожекции и нещо като театър ама колкото разбирам румънски толко и успях да разбера от плакатите.



Разполага още с ресторант и кафене . Хубаво място дето може да си утепаш цял ден ако обърнеш внимание на всичко. А пък за куцащи като мен има облекчение . На входа може да наемеш електрическа двуколка или триколка . Моята батерия зорлем издържа до финала .



Гледам снимките и се чудя какво още да напиша с мои думи без да ползвам Уикипедия и осъзнавам че или си водите записки по път или имате страшна памет . Пред парка има малък паркинг на които е жив късмет ако има място и то за шест метрови возила .Или не съм видял или тука нещо не е доизмислено . Ама пък като се има в предвид че функционира от шейсетте години на миналия век може и така да си е . Толкзо мога да разкажа за Етно парк Астра и газ нататък .

Разглеждайки хартиения лаптоп следваха Хунедоара и Алба Юлия . Късен следобяд е и след много пресмятане на обекти за посещение и разполагаеми дни отпраших директно за солна мина Турда. Място което взема дъха , но и причинява страдание за неразумни люде като мен със скъсан менискус.

Точката за нощувка тук беше - Camping De oude walnoot, Strada Delniţei 15N . Къмпинг с добри отзиви намиращ се на едно семейство в двора . Много семпло и готино същевременно. Един фургон със санитарни възли и кухненски кът залепен на него . Тук там разхвърляни изводи за ток . Водата само при фургона . Името на къмпингчето идва от големия орех в двора който аз бих подрязал на 3 метра височина но те си знаят. Домакинята говори пет езика и тук малко усетих възвръщаемост на парите за курс по английски на дъщеря ми . Направо си паснаха :



Сега забелязвам че имам клипче от мястото но не и представителни снимки . В интернет обаче има бая и ще добиете представа при евентуален интерес. Лятото опъват и басейн за гостите . Ааааа щях да изпусна момента на посрещането ! - Докато домакинът обяснява условията съпругата му донесе четири чашки ракия на дървено подносче със звънче за добре дошли . И последва Наздраве ! Проявявайки любезност попитах каква е ракията и се оказа обикновена джанковица ама на английски звучи малко по пивко … Мястото е удобно , собствениците готини и най вече само на 9 км. от целта – мина Турда.
Оказа че в близост има още нещо за посещение – местноста Cheile Turzii . Ждрело на река с красива природа и най вече къмпинги . Мястото ми беше препоръчано от хазяите ,но си го оставих за друг път . Дават една карта да разгледаш, но после я връщаш щото им е само една . Между другото имах набелязан резервен къмпинг точно там но не съм обърнал внимание че е в тази природна забележителност . Не съжалявам – друг път пак .

[kiko_n]

Срам не срам ще се постарая тия дни да довърша пътеписа до край . Дано ми се получава нещо щото ми е сефте и чувството да извадиш личния си живот на показ е странно .
Но пък от друга страна съм стигнал някъде и видял нещо точно благодарение на споделените моменти на други колеги .

[loveforever]

Голям кеф днес!
Вчера цял ден се боря с един ремонт ( ай-ай-ай ...) , но днес ... тоя разказ от сутринта ми оправи настроението.

Браво Кико! Много добре ти се получава писането.
Лично на мен много ми допадна стила ти и немога да не отбележа, че в доста моменти в главата ми изплуваше онази знаменита фраза "Досущ като при нас"

И преди да съм изпозабравила започвам с първото което ме бодна и направо си го припознах леко перефразирано като мантра:

"Грехота е 20хил. евро тъй да си седят на двора"

Определено смятам да давам всичко от себе си че да не се обременявам с подобна лоша карма.

Шокирах се колко пренаселен е в сезона Трансфагараш. Изумих се. Определено ще го имам предвид планувайки следващото ни посещение там.
Онзи замък с дъсчения покрив е много сладурски - харесах си го! Задължително влиза и той в листата на следващите места за посещение.

За мецата няма две менения - голям късмет е. Пожелах си и на нас да ни се усмихне някой ден такова нещо, че си е много вълнуващо и неповторимо изживяване.

Искам още .
Оставам на линия за продължението.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Аз пък да си призная още не съм ходил на Трансфагараш и след тоя разказ ще трябва да поправям и тази грешка. Иначе в румънско сме били, но разказвачът така добре поднася видяно и преживяно, че освен към Трансфагараш явно ще се отбием и другаде.
А пък за онези полицаи, и ние имахме подобна случка, като все пак успяхме да спим на диво и въпреки, че бяхме на поне 2 км встрани и то по черен път на поне 20-30 км от населено място патрулката ни намери и там. После любезно ни помоли да си тръгнем иначе следвало глоба. Кои ни издаде така и не разбрах, но в района имаше само един овчар и никакви салфетки по ливадата.

[Trifonov]

Чудесен пътепис. И стилът ми допада. А Трансфагарашан вече ще го сънувам. Миналия уикенд предлагах на жената да отидем само за събота и неделя. С колата. Да спим на върха и да се върнем. И не заради красотите, кожички ми се ядяха, свински кожички. Добре, че не съм бременен.
_________________
0888851346, trifonavatanas@gmail.com

[Pol]

Замислям серрьозно пътешествие, но много по на север - при едно пуф пафкащо влакче. ТРФ съм го минавал два пъти, пак - евентуално делничен ден може би, ма ще видим. Зависи от времето и в двата смисъла.

Румъния е подценявана дестинация. Досега съм спал 10-на пъти на диво и 2-3 пъти на отлични къмпинзи или стопове. ЕДиния в Сигишоара до басейна, другия къмпинг Vampire Camping Bran. На диво на връщане се разбрахме със събиращия таксите по пътя след Трансфагарашан на юг - там при патакламата, когато е жега - да не оставяме храна, че мецаните ни спохождат за лесна храна. Фагъраш паркинга зад замъка паркинга е супер. Никой не ни е правил проблем, въпреки, че сме били и сами покрай реки и паланки.

[kiko_n]

Леле колега ако ме видиш как обрезвах кожичките от пушените гърди за кофата ще ме утепаш . Ама никой в семейството ми не ги яде.
А сега вече прясно опериран след големия ми тарикатлък да ходя на екскурзия със скъсан менискус и ,,свободно движещи се вътрешноставни тела ,, съм готов да доопиша нашето румънско сефте .
Нямаше как, две години си търся кемпер и сега да обявя край на сезона посред Август - просто нямаше как !

[kiko_n]

Доволно наспали се ,,под големия орех,, поемаме към солна мина Турда . Типично в мой стил няма да вадя инфо от уикипедия да ви го поднасям ами колкото мога . Преди ползвах ,,Sygic,, на таблета на детето, но се развали и все още не съм купувал навигация . Зададох на гугъла ,,Salina Turda,, и хайде . Между другото до няколко години ще се стига до Турда по магистрала . Усилено се строи . Около входа на атракцията има два паркинга . Първия е проходен – влизаш и за кратко време излизаш без да плащаш - просто пътя продължава от другата страна на паркинга . Наврях се и аз тука въпреки че ми изглеждаше тясно и докато се озъртах за място дойде охрана и ми посочи другия паркинг . А той е на 100 метра – обширно със заведение . Има и чешма . От толко четене преди път съм объркал мините и си взехме вода и нещо за хапване там долу .Оказа се че в Турда е забранено храненето вътре. К‘во пък толко – оцеляхме и без да ядем . Плащаме билетчета и скок в неизвестното . Ааааа – да си носите връхна дрешка ! Спускането е в тунелче където започваш да се оглеждаш и забелязваш че ходиш по каменна сол – ама и от ляво , от горе и от дясно пак сол. И долу в красотите пак отвсякъде сол .
След няколкото нещица за разглеждане по трасето стигаме до панорамния асансьор . До него има парапет от където вече онемяваш .



Огромна бездна с дъно обаче . И долу павилион , сцена, полеви игри, виенско и просто пейки за почивка. Ама огромно кухо пространство със страхотно изваяни от природата стени и още по красив таван . Има избор и може да слезете до долу и пеша по две дървени стълбища .Рано е още и няма навалица на асансьора и слизаме десетина етажа надолу . Знаех ги коя зала на колко метра дълбочина е ама забравих . Сега пък вече въртиш глава нагоре и пак цъкаш по нашенски : ,, бах мааму,, (самоцитирам се).



Красиво природно изваяни стени около теб а сталагмити от сол висят произволно отвсякъде .



За по красиви изображения вижте в нета – от моите снимки няма да ахнете толкоз …. За който не е ходил де…
Дойде време да изпълня второто обещание към дъщерята – да се возим на виенско колело под земята . Все пак за 12 г. дете се налага да му извадиш сериозни доводи за да пътува с теб. Съвсем до скоро не беше така – сама даваше зор за палатка или друго ама природата си иска своето. Всички развлечения естествено се заплащат . Плащаме и хоп в кабинката . Забележка към мен за маска на лицето и вече се возим .(много стриктни към маските румънци-ама много). Бааааааавно колело ни изкачва нависоко и виждаш тавана в още по красив нюанс . Превъзходно е ! Не намерих добра панорамна снимка на колелото и ще трябва на ползвате чужди изображения .
Дали пък верно не ми се отдава - пиша , пиша пък върна назад - ми то и на мен ми е интересно чак .
Към другите развлечения не проявихме интерес и наобиколихме павилиона . Множество сувенири и всичко или от сол или присъства бучка сол . Дойде време и аз да се изложа като хората : гледам пликчета със смесени сол и подправки и си викам това за моята солничка с батерии се е ,,утепало,, . Викам гордо момичето да ми помогне в избора на вид сол и подправка а тя се смее и обяснява че тази сол става само за лечение , за солни вани т.н. Не е годна за консумация ! Е да ,сега вече се зачетох по етикетите и гледам пише с лавандула ? Ми да бе – за баня добре ама за салата се не връзва нещо . Нищо де - поне дойде време да видя откъде идат буците сол които лижат животните (щото колкото и да били за баня толко и приличат на тези ) .



Накупихме си каручки със бучка , хем за нас хем за подаръци .Между другото вън на входа има много сергии със още повече неща . Има цели кофи със видове сол .



Доволно надишани вече със солни изпарения пристъпвам към поредното обещание за дъщерята : разходка с лодка 15 етажа под земята . Шашаво ми звучеше от София , но се оказа чиста истина . Колкото гледка имаше пред нас горе от парапета толко има и сега от този парапет : още една огромна зала под краката ти със още по красиви стени и таван с две ,,очи,, отгоре . Красиво !



За хората които не са ходили : няма как да добиете представа за обема на всичко това от снимки . Еле пък от моите … Огромно красиво кухо пространство ! И сега сваляйки погледа надолу - езерооо ! Езеро с островче и лодки покрай него .



Има и втори асансьор който обаче не работеше и без да му мислим хайде по тесните дървени стълби . Здраво иначе съоръжение дето двама се разминават само на площадка – стъпалата са за един човек. Слизаш долу въртиш глава и другия вариант на ,,бах мааму,, е : ,,е те такова чудо нема ,, ! Ходим бавно по мостчето към острова и впечатление прави близостта на нашите държави .Целия парапет е нашарен с имена и тем подобни . Дет се вика пиши к_р и да бегаме. Плаща се на място и хайде на веслата . Страшно няма щото имаме опит по язовирите – стряскащото е че съм на майната си под земята и ще карам лодка !?! Моята кемпердеса изпитва страх от водата но с дъщерята нямам този проблем . Ей ме на гребем си :







Ееей там горе високо е залата за развлечения и първата снимка с езерото е правена от там . Просто за ориентация .



Двадесет минути е по принцип разходка с лодка, но не се следи стриктно . Водата е плитка и дъното се вижда . Може да приближиш стените и да пипаш солните образувания по тях . Може и като мен да близнеш от водата на езерото – СТРАХОТНО солена вода . Супена лъжица сол да сложиш в устата си няма да ти е толко солено , без преувеличения ! Където ти е капнала вода побелява веднага , по дрехите същата работа . Тъй като навсякъде има кристали от сол въпреки табелите за забранено изнасяне на сол от мината аз ……. абе българска работа . Нагледахме се , повозихме се и хайде на обратно . Да , ама нагоре пеша по стълбите до нивото с асансьора . Както викаше един премиер : ,,за Бога братя,, не правете като мен ! Сега вече ми се раздвижиха ,, свободно движещите се тела ,, от ядрено магнитния резонанс и го закъсах не на шега . Парченце хрущял помръдне встрани а аз клатейки коляното го наместя обратно и така чааак до кемпера . Отиде ми настроението . Ами ако не мога да натискам съединителя ? ами ако блокира крака в някакво положение ? … да не сте на мое място .Всички поговорки от сорта на / да би мирно седяло, не би чудо видяло/ ми нахлуха в главата но се тая . Как и да е , потърсих си оная кака от началото на пътеписа – Неволята , стегнах се малко и хайде на педалите . С лявата ръка на коляното пазя да не изкача хрущялчето и газ на химера към следваща дестинация ! Повел съм семейство на екскурзия – връщане назад няма !
Следваща цел Сегишуара - camping Aquaris .

[Trifonov]

[Djina]

Много готин пътепис и страхотно чувство за хумор Благодаря!
И ние все се каним на тоя транш-франш-нещо си Като видях къде сте спрели за нощувка и сещайки се как духа на Беклемето, точно си помислих и аз дали няма да ви издуха там Женски му работи
За Турция ме учуди как не сте намерили помощ, тук има много хубави пътеписи за там, на kvp155 май основно Може би друга информация ви е трябвала.
Очаквам продължението