kemper-club forum

[Тонин]

Интересно. През цялото време на сбирката в Копринка, го гледах и се питах, как ли е вътре. Сега ще го видя подробно.
_________________
Frankia I 700 2.8JTD

[Роси и Стоян]

Мдааааа....... ти можеш да си ми викаш "дразнител" или пък може би подстрикател, нооооо сега като виждам крайния резултат (боя и фейслифт) се убеждавам, че "навиването на пружинката" си е струвало
Имаше един лаф, че след като паркираш и заключиш колата (в случая кемпера) отдалечавайки се от нея не се ли обърнеш поне веднъж да я погледнеш - сменяй я , не е твоята кола.
Почти на 100% съм убеден, че в момента грам, не съжаляваш нито за фейслифта нито за бутиковата боя.
Аз примерно хич ...ама хич не съжалявам, че съм бил "подстрикател" в тая "идея".... дажеееее напротив
Като знам как правиш нещата с които се захващаш с огромен интерес следя развитието на проекта, току виж съм ти "пробутал" още някоя друга "щуротия"
Благодаря за това, че реши да споделиш това "начинаие" с нас.
Убеден съм, че ще е полезно за много хора.

[loveforever]

[kvp155]

[kvp155]

Дойде време и температурите започнаха да позволяват лепилни процеси, което е добър знак да поставя най-накрая финалното покритие на пода. Важно ми е, че на него стъпват всички страници на мебелите, а въобще не мисля, че е добра идеята да се правят в обратен ред – първо мебелите, а после пода около тях. Така разбира се е по-бързо и по-лесно, но аз не търся нито едното нито другото, както може би вече се разбра.

За финално покритие на под не съм виждал заводски кемпер или каравана с друго освен с балатум на пода, а дори и да има такъв ми се струва, че именно балатума е най-подходящата настилка за всички възможни сезони и начини на експлоатация. Здрав, лесен за почистване, сравнително красив е и не се плаши от влага.

Подбрах един светъл цвят от най-твърдия и износоустойчив балатум с индустриално предназначение, разкроих го предварително и доста трудно го залепих за пода. Трудно защото площта е голяма, а искам подът ми да е без снадки. Когато е за използване в жилищни помещения този балатум може да се лепи с различни лепила на водна основа, но тук заложих на качествено, контактно полихлоропреново лепило.





Забравих за друго нещо, което също е много важно и то е предварителното снабдяване с всичко което ще е необходимо за трансформацията. Вече има доста магазини и почти всичко необходимо за една трансформация е налично в тях, но някои елементи са необосновано и безумно скъпи. Всъщност може и ние да сме бедни, или по-скоро аз, но за някои цени не намирам никакво обяснение, защо трябва да са толкова високи. Може би причината е, че тези стоки са свързани с нещо, което ще се използва за развлечение и удоволствия, и като такива те винаги имат по-високи цени. Така ако се купува всичко ново и оригинално в една трансформация е много вероятно дори и без труда тя да излезе толкова скъпо, че да обезсмисли цялото начинание. Разбира се, удовлетворението да си направиш нещо сам и то да е точно това от което имаш нужда си стои, но ако може това да е на една прилична и по-ниска цена от тази на аналогично заводско изделие със сигурност ще е по-добре. За мен де, за други може и да е точно обратното.

Не само заради цената, но и заради опита ми през годините с различни уреди от кемпер-оборудването съм на мнение, че някои от тях са се доказали в боя, като много надеждни, ефективни и с нисък разход на енергия. Това последното е особено важно за нас, защото често ходим през всички сезони в годината и на места, на които търсим пълна независимост.
Ток, вода, храна и горива са нещата от които трябва да имаме достатъчно, и при всякакви условия за поне 7-10 дни, и това ако случайно сме на място, в което всяко от тези неща няма да е достъпно. Всичко това е част от заданието на Възложителя, а аз като проектант, снабдител и изпълнител трябва само да го реализирам. Защо пък не, като изглежда толкова лесно?!

Зимата още не може да се работи пълноценно и е идеален сезон за снабдяване с цялото необходимо оборудване. Хем няма много къде да се обикаля с кемпера, хем инвестицията ще се плаща на порции, да не тежи на семейния бюджет, хем ще има достатъчно време за подбор и търсене.
Така бавно и полека се оказа, че съм се снабдил с почти всичко, че даже от някои неща по повече. Де да знам, може пък да започна с една идея, а в хода на реализацията ѝ да реша нещо друго и тогава е добре да имам избор. Точно така докато се обърна и се оказа, че съм закупил трите основни вида тоалетна: „пейка“, „въртяща се“ и „преносима“. Няма да казвам, че в един момент имах от почти всички уреди по повече от два, а хладилници дори и още повече. У нас всичко прерасна в голям склад с вещи, а финансирането уж трябваше да е балансирано, а основно се насочи само към тях.



Пристигнаха дори и новите ми фарове с LED дневни светлини без които не можело да мине всеки педантичен „проект“, пак според онзи вманиачен кастенвагенист и заклет пътешественик от Бургас. Въобще аз се оказах много податлив на неговите уж случайно споделени идеи и по едно време стана така, че май съм се отклонил чувствително от инвестиционния план. Нови маска, пребоядисване и сега оригинални LED фарове си отиват към едни 6-7 000 лв, които ако ми беше казал някой, че ще ги дам точно затова, нямаше изобщо да го чуя. Но пък това е юбилеен подарък и ми се струва, че всичко си заслужава.

[kvp155]

Дойде Март, а с него и пандемията! Затвориха магазини, складове, ресторанти, училища, театри, кина и всичко което може да се затвори. Затвориха и пътищата дори, че даже затвориха хората по къщите си. Кръстиха го Хоум офис и някои започнаха да работят от кемперите си, други от хижи в планината, а аз от останалите здрави седалки на буса си.

Наред е тавана, който много се чудих, как точно да го изпълня, че всички материали и изпълнения до сега хич не ми допаднаха. С PVC ламперия и производните ѝ ми стои грозно и стерилно. Със сачак и дума да не става – хижа и беседка не ми трябват. С тапицирани дамаски от автомобилни тавани е по-добре, но ще задържат много миризми и са трудни за почистване. Оригиналното покритие на заводските кемпери е нещо много трудно за изпълнение, но така обмисляйки точно какви материали да използвам си „откраднах“ идея от доайена с емблематичния мустак от Пловдив. Именно при него видях перфектно изпънат таван, който отговори на всичките ми изисквания. Представлява тънък шперплат върху който е залепена качествена и дебела изкуствена кожа. Има я в във всякакви цветове, но разбира се си избрах една в светлите тонове.

Пространството е много малко и затова цветовете на всичко ще бъдат сравнително светли, за да се създаде усещане за по-голяма просторност. Иначе кожата я има и в черно на звездички, много подходящо за бар с пилон в средата и танцуваща мадама около него. Разбира се полугола.



Преди да се захвана с тавана прокарах електроинсталацията за всички лампи в жилищната част и бъдещата баня. За да няма никакви рискове от протриване на изолация или други подобни проблеми предизвикани от бъдещи вибрации, кабелите са залепени върху изолацията със същата микропореста гума, но по-тънка.





А за да не губя дори сантиметър от височината изградих не надлъжна конструкция, а напречна, като преди това я изпънах с един конец във всички посоки и диагонали. Напречните летвите са захванати с винтове и допълнително залепени за стоманените греди от оригиналния си таван, и са на „нула“ в двата края, като в средата компенсират дъгата на буса. После с винтове положих предварително разкроения и тънък шперплат, като пространството между две съседни греди запълних с PU. Получи се доста добре, особено след като китосах и шлайфах всички технологични отвори.



Следва лепене на кожата, която също е цяло парче за целия таван. За да се залепи обаче и изпъне добре си трябват доста усилия, и като попитах човекът с мустаците, как постига този невероятен ефект, той ми протегна ръцете си и каза: „Ами ето с тези две ръце“. Е, неговите ги нямаше в момента на полагането и ползвах моите, като смея да твърдя, че се справих почти като него.



Стана бавно и мъчително, но пък като погледнах нагоре и усетих, че все едно вече съм в стая, а не в бус. Даже си поседях така няколко минути, да си съзерцавам първото завършено нещо в този „проект“

[svstoychev]

Идея си нямах, че този хубавец се е появил на бял свят благодарение на двете ти ръце и малко помощ от кучето. Оттук-нататък гледам на теб с по-голям респект отколкото на някой дето е изкарал 45-киломтровия Елит за два часа например
Поздравления!

[Gunner]

Нямаше ли да е по лесно първо да разкройте тавана, после да се залепи кожата и тогава да е монтира на място?

[kvp155]

[kvp155]

[kvp155]

Дотук може да се каже, че не свърших почти нищо, а ми отне толкова много време.
Имам вече изолиран и празен бус с прозорци, капандури, готов таван и под с финални покрития. Демек нямам нищо освен една чудесна основа за творчество и поле за изява на всеки дърводелец. Такъв обаче няма и това пак ще съм аз. Имам тесла, пирони, бичкия и малко шкурка. Имам малко мозък и две ръце, неща напълно достатъчни за всичко.

Мебелите

За тях също доста се чудех от какво да ги съградя и отново заложих на опита ми с досегашните ваканционни превозни средства. Във всяко едно от тях за мебели е използван някакъв олекотен дървесен материал, най-често двустранно облепен фабрично с тънко PVC фолио, но имах и с естествен фурнир. Този олекотен материал може да е клетъчна плоскост от шперплат, поръбена с чамови летви, или плътен шперплат от олекотена дървесина. И в двата случая целта е олекотяване на общата маса на превозното средство, но и в двата случая това е за сметка на здравината. Нагледал съм се на перфорирани вратички и маси замазани с кит и облепени с друго фолио, или изхлузени панти на които винтовете им са издърпали материала, а после каквито и да сложиш не държат, защото всичко е разбито. Фолиото пък от често допиране на местата с интензивна употреба се протрива и десена на дървесен фладер отива на кино. Да не говорим за PVC кантовете, които толкова често се отлепят и чупят. А тези еластичните на масите и плота, които са врязани с нут и перо пък се деформират от голямата температурна амплитуда и то след само няколко години ползване, като в крайна сметка почти във всички кемпери, особено по вътрешните дъги се отварят едни грозни фуги, които не се поправят с нищо.
И точно за да избегна всичко по-горе реших да заложа на естествени материали, като добре претегля всички плюсове и минуси на различните дървесини достъпни на пазара.

Факт е, че за да са износоустойчиви и здрави мебелите, дървесината им трябва да е доста твърда, но точно тогава плътността ѝ е значително по-голяма, а от там и теглото нараства чувствително. Липа, бреза, бук, дъб, ясен, орех и разните там екзотични дървета и храсти, като албасия, окума и всякакви други, на които дори трудно произнасям имената са налични на пазара. Има и достатъчно техническа информация за тях, за плътността и относителното им тегло, и никак не е трудно да се направи едно сравнение и да се избере подходящ материал.

След всичко по-горе за страниците на мебелите, банята и шкафовете си избрах мебелен шперплат от бреза 12мм. Дебелина напълно достатъчна да носи собствената си конструкция, да не се огъва и да е максимално лека. По този показател общата маса за тази дебелина ще е със съвсем малко по-голяма от тази при заводските кампери, като там за да постигнат същата здравина от леките си плоскости използват до 18мм.
А шперплата е „мебелен“, защото изискванията към качеството са доста по-високи, отделните листове са слепени с водоустойчиви лепила, като по избор или едното, или и двете лица на всяка плоскост са без никакви дефекти, и са фино шлайфани. Така директно могат да се лакират с цвят по избор, което за финално покритие ми се струва доста удачно. Материалът и дебелината му също държат на винтове, лепят се с подходящите лепила и не на последно място, фладерът ми харесва.
Дебелината на челните листове от шперплата пък е между 0.6 и 1.0мм, което позволява при дефект от експлоатация или друго, наранената повърхност сравнително лесно да се възстанови. Просто естествените материали са податливи на всякакви интервенции и резултатът от възстановяването почти винаги е успешен, за разлика от изкуствените, където е обратното.





Нещо като редене на пъзел е, на който обаче трябва предварително да се произведат всеки един от елементите, като разликата между две готови картинки от горните е няколко дни работа.



Предварително си импрегнирах част от страниците на мебелите, че да ми е по-лесно после с някакъв гръцки лак-масло, който е доста здрав и попива в дълбочина.



И понеже си нямам плотери и прецизни машини с лазерно насочване, всичко си режа на ръка. Това за задната част на мебелите които ще се захващат към страниците на буса де, че там и без друго няма два сантиметра в една линия и всичко е криво, но за челата и страничните връзки между отделните части правите ъгли и прецизното рязане ще са от особено значение. За тях със зеге не става и на помощ идва комшията с неговите машини, които нищо, че са от социализма вършат страхотна работа.



Всяка от плоскостите в задната си част е предварително изрязана по шаблон, който доста трудно и бавно се сваля и прави, защото този бус освен, че е с неправилна форма, тя се променя по оста му през всеки 10-20 см. Така за всяка плоскост си трябва нов шаблон, а направата му е доста времеемка. Фирмите които се занимават професионално с това са ги направили един път и после само ги прилагат в действие, но на мен трансформацията на бус в кемпер ще ми е за първи път и логично нещата ми се случват трудно и много бавно. Да не говорим, че преди да захвана към страниците на буса дадена плоскост първо залепвам кант от естествен фурнир и то дебел 2мм. На това решение се спрях поради изброените по-горе причини, като за дървесината на канта нарочно съм избрал една от най-твърдите – бук. Тези кантове са най-уязвимото място и винаги много са ме дразнили разлепени или счупени такива от PVC, с каквито масово се работи в съвременните мебели.



Всеки кант го мажа два пъти последователно с контактно полихлоропреново лепило, като целта е предишния слой да попие в дървото и след като изсъхне нанасям втори. Същото и с плоскостта, като чак тогава ги слепвам, притискам и оставям така докато изсъхнат поне 24 часа. После се шлайфат странично за да падне надбавката и след това финално с по-фина шкурка. Всичко това за всяка плоскост по отделно и наистина става много, много бавно, но качеството и трайността на детайла след това са важни за мен и затова не пожалих нито време, нито усилия да го постигна. Такъв кант после мога да го ударя с чука и почти няма да му се отрази, а не като досегашните да се обръщат от всяка извадена дреха или случайно допряна тенджера например.

А тази арка над кабината ми взе акъла, като най-голям детайл и с най-много дъги. Колко време отделих само на нея не знам, но накрая се получи.







Забравих да спомена за ъгловите връзки или местата на свързване между отделните детайли в кемперите, които също са една болна тема, като масово в заводското изпълнение се използва специален мебелен обков и крепеж. Няма кемпер който като го усуча по завоите и дупките, да не ми е издавал някакви звуци. Не са редки случаите да се налага притягане на винтчетата по тези сглобки, но дори и тогава досадното скърцане пак си остава. Единственото спасение е да си пусна музиката по-силно и да се примиря с този факт.

В новото возило обаче имам за цел да не чувам никакви паразитни звуци и мебелите да са толкова здрави, че ако мога да вляза в някой шкаф да издържат поне мен. За да постигна всичко това доста дълго обикалях специализираните магазини за мебелен обков, и разглеждах разни сайтове на фирми предлагащи подобни решения. Положението се оказа направо отчайващо - или няма подходящи елементи за моите дебелини, или качеството е ужасно ниско. В крайна сметка са спрях не нещо, което сам си измислих сам и ми отне много време, но пък сглобката става неразглобяема и почти вечна.



Нямам специално снимка, че дори и всички други които качвам не са правени за онагледяване, че въобще не мислех да споделям как съм си направил кемпер и снимките са ми по-скоро като технически регистър.

Та сглобката представлява чамова летвичка с размери 15х15мм, която е предварително пробита и с винтове се свързва към два съседни детайла под прав ъгъл. Летвичката я мажа със специално PU лепило за дърво, с което мажа и всяко винтче преди да го завия и челото на една от плоскостите. Сглобката става готова за ползване веднага, но все пак е най-добре да се изчака лепилото за няколко часа да се втвърди. Докато изсъхва то се разширява и попълва всички пори, кривини и дори излиза отстрани, като след изсъхването остатъците се изрязват с макетно ножче. Сглобката става наистина много здрава, а като ми се наложи на едно място да правя корекция трябваше да използвам длето за да я премахна.

[Freeman]

[kvp155]

Плот за мивка и маса

Плота за мивката и този за масата също са от елементите, по които често има щети и пак заради интензивната употреба точно на тези части от всеки кемпер/каравана. Особено уязвими са освен кантовете и лицето, като тук доста се чудих, какви материали да използвам, че от познатите термоплотове с ламинирано покритие почти нищо не става, или пък става, но трябва да ги подменям на всеки две години. Те са от т.н. ПДЧ или плоскост от дървесни частици, които са слепени с уж много качествени лепила и сигурно е така, но ако попадне случайно вода върху тях стават чудеса. И проблемът не е откъм лицето, а откъм гърба, челата и краищата на такива плоскости. Има някои по-качествени, но като цяло това е нетраен материал за мен и реших, че няма да го използвам никъде и за нищо. Отделно ще се налага рязане по индивидуални размери и форма, а кантирането на тези термоплотове е един сериозен проблем, които никъде не намира качествено и трайно решение.

За да е леко, здраво, красиво и водоустойчиво най-добре ще е да използвам композитни материали, които отговарят на всичките тези условия. Технологията за производството на плотове и дори мивки обаче е такава, че индивидуалните решения излизат доста скъпо и бързо ми попариха идеите за използването им.
Така се спрях на нещо друго, което не е безумно скъпо и същевременно отговаря на условията по-горе. Лошото е, че ще трябва не да си го купя готово от някъде, а да си организирам и дори участвам в производството му. Ще представлява т.н. шпервана плоскост FNF, което са плътно подредени и слепени дървени летвички от иглолистен материал, които допълнително са слепени от двете страни с тънък 4мм шперплат. Лошото е че, се продава на цели плоскости и най-малката която намерих се оказа с размери 2.50х1.25м и дебелина 30мм. Върху тази плоскост от двете ѝ страни ще се лепи HPL (високо пресован ламинат), което е едно тънко 0.8мм покритие, но залепено върху шперваната плоскост се получава нещо изключително удароустойчиво, топлоустойчиво, водоустойчиво, износоустойчиво, незадържащо мърсотия и лесно за поддръжка. Някога чиновете ни в училище бяха с такова покритие и наистина бяха много здрави.

HPL се продава също на листа и многообразието на цветове и десени е толкова голямо, че човек може да се изгуби в тях. Лепенето му обаче става със специални лепила и на 10-тонна термо преса, като след притискането топлината изсушава лепилото и чак тогава моята плоскост ще е готова за обработка. Няколко фирми предлагат всичко по-горе и учудващо, но не връщат дори клиент като мен, дошъл само за един плот и една масичка. Всъщност масичката ще има въртящо се удължение и плотът също ще има такова, та общо детайлите станаха четири.

Кантирането на моята шпервана плоскост обаче също е проблем, като може да се направи отново със същия материал HPL, но за това се изисква абсолютно права повърхност и прави ъгли без никакви дъги и закръгления. Нещо не много удачно точно за маса около която всеки се мотае често без да има работа там. Канта обаче пак си остава уязвимо място и затова реших да си поиграя с този елемент, като го направя възможно най-здрав.
За целта натоварих разкроените детайли и посетих един друг добър дърводелец, който обаче работи само с естествено дърво и не признава никакви мебели от ПДЧ. Обясних му каква е крайната цел и решението по-горе той го предложи.



Представлява дебел буков материал, който се изрязва на различни машини, докато се получи сериозен „Т“-образен профил с обща дебелина равна на тази на плота. После се набива и слепва със специално лепило в предварително изрязан канал дълбок 10х10мм, оформят се радиусите, шлайфа се на ръка, лакира се с подходящ лак и може да се каже, че моят плот с всичките му удължения е готов.



Накрая се получава нещо завършено, здраво и според мен красиво. А и да не е така майсторът съм си аз, а аз толкова мога и толкова знам, това е положението.



А и забравих да кажа, че май лесно изглежда, но ми отне около седмица и доста ръчна работа, която разбира се не е за майстори, а за калфи като мен и моят приятел дърводелеца ми я хвърли за забавление.

По-нагоре споменах, че започнах изграждането на мебелите от едни кутии, които да затворят подкалниците на гумите и не защото има някаква закономерност, а ми остана материал от пода и реших да го вложа някъде.

После се оказа удачно решение, защото точно тези кутии ми послужиха за отправна точка в изграждането на банята и на шкафа с хладилника. Даже имах време и се заиграх в това да оползотворя максимално пространството, като си направих на двете кутии по една плъзгаща се вратичка. Между подкалника, като част от окръжност и правите ъгли на кутията остават едни пространства, които биха могли да съберат доста джунджурии, каквито винаги се намират от някъде.



Даже им направих дизайнерски дръжки от корени на джанка, че такива намерих, а не ми се ходеше до магазина за пластмасови.



Определено мога да кажа, че изграждането на страниците за мебелите ми се стори най-трудоемкото и най-времеемко действие по цялата трансформация. И това е без банята и седалковата група, за които си трябва специално внимание и материали.

[kvp155]

Банята

Ех тази баня … толкова проста изглежда, а толкова енергия и време ми изпи. И сега като я погледна и направо я мразя… но пък стана прилична, а и предполагам, че дори и след 20 години няма да е помръднала.
След като двете отправни точки, а именно кутиите на подкалниците отзад и челото на шкафа над кабината са ми готови, вече може ясно да се прецени, къде точно ще се поместят двете основни и много важни неща в лявата част на къщата: банята и седалковата група.

Преценката затова, колко да е голямо дадено помещение, легло, шкаф, коридор, маса, седалка и т.н. идва най-вече от това колко често ще го ползваме. В смисъл ясно е, че в това ограничено пространство няма много възможности и ако едно нещо се направи голямо, то ще е за сметка на друго, което пък трябва да е по-малко. Та точно в този баланс е истината и за да ми се получи си направих бегла преценка, кое от всичките най-често се използва и като такова трябва да му обърна повече внимание. От сепарето и банята определено по-често използваме сепарето и затова предварително разчертах с молив по пода няколко комбинации, като при всяка пробвах и едното и другото. Така си избрах подходящите за нас размери, при които всяко от местата ще е оптимално за ползване, но с превес на това което ще се ползва по-често.

За да са водонепропускливи стените на банята има най-различни варианти които могат да се залепят върху дървените стени, като тапети, разни PVC ламперии, полистиролни листа и други, но все такива които съм виждал как изглеждат след време и резултатът определено не ми допада. Най-лесно става именно с тънък и бял полистирол, който обаче има два основни недостатъка: пожълтява с времето и има много голямо линейно разширение. Ако с първото човек може да се примири то с второто е почти невъзможно и затова загърбих този материал. В последният ми заводски кемпер банята беше от плоскости, които отвън си бяха с цвета и дизайна на мебелите, а отвътре с някакво твърдо и бяло покритие, подобно на това на кухненския плот.
Точно това ми изглежда като най-правилно решение за кемперска баня и затова отново прибягах до магазина за HPL. Преди това обмислях използването на разни листови материали, като PVC панели, гланцов полистирол и други с невероятен ефект, но заради недостатъците по-горе ги отхвърлих. Изкушението, че се намират лесно и се поставят още по-лесно дълго време ме раздвояваше, но все пак реших да заложа на трайно покритие, че банята е едно от местата които трудно се възстановяват при евентуален неуспех.

Така снабден с нужните материали се отправих към цех за мебели, в който има инсталирана топла преса за залепване на HPL и процеса започна.





Технологията не изглежда никак сложна, ако разбира се са налични всички консумативи, материали и машини.

Двете плоскости се поставят на равно място и върху една от страните им се нанася специално лепило под налягане. Въобще не ми стана ясно какво е точно лепилото, че беше от някаква голяма бака подобна на тези, в които се съхраняват фреоните, но нанасянето става само със специален пистолет. Лепилото е контактно и след изсъхването се нанася втори слой напречно на първия, изчаква се да изсъхне и той, и двете части се залепват една към друга. Следва поставянето на плоскостта в преса и с равномерен натиск от 10 тона при температура около 50-70 градуса се оставя така за 1-2 часа, до пълното изсушаване. После другата плоскост, после трета и накрая вратата, която обаче ще я оставя за по-нататък, че още не съм решил каква ще бъде.





За да станат по-здрави ъгловите сглобки на плоскостите, които ще образуват помещението за банята съм замислил, на тясната страна по дължината им да прорежа канали, в които да вградя 4х30мм лайсна от шперплат и с дърводелско лепило да залепя сглобката. После през около 30-40 см допълнително ще поставя винтове за дърво и така ако някой се къпе в движение ще съм сигурен, че ако аз шофирайки мина през някоя дупка той няма да влезе в хола или в спалнята заедно с цялата баня например.
Шегувам се разбира се, че никой не се къпе в движение, но тоалетната сме я ползвали по време на движение и тогава при всяко разлюляване стените на банята служат за подпиране. Та съм решил да ги направя много здрави, че във всичките си каравани и кемпери винаги съм се притеснявал да се опирам в тези стени, да не би да разпоря някоя. Въобще, както казах и някъде по-горе, стремежа ми е да избегна всички несъвършенства, които съм срещал при заводските конструкции.

Майсторът-мебелист излезе много сговорчив човек и щом му обясних каква ми е идеята, човекът ме разбра напълно и на друга машина ми направи надлъжните канали. Два от ъглите ми в бъдещата баня обаче няма да са прави, заради едно скосяване в задната част на бъдещото помещение, което скосяване ще ми позволи по-спокойно да си лягам на леглото, което е точно от другата страна и особено когато над него има друго легло. Та заради тези два различни от правите ъгли, челата на плоскостите трябваше да се изработят под точен ъгъл и в него да се направи перпендикулярен канал за дървената лайсна. Именно това се оказа доста трудна задача, но прецизният циркуляр с настройка на плота и на режещият инструмент свършиха цялата работа. Аз само бях донесъл шаблон на дъното на банята, по което всички ъгли предварително бяха получени, а машината и майсторът свършиха останалото.

Близо ден си прекарах в този цех и след като всичките ми плоскостите станаха готови ги натоварих на колата, и ги отнесох в моя си цех – на улицата. Там обаче не започнах от стените на банята, а от отвора за тоалетната. Всъщност мястото ѝ само се получи, като за него първо си поиграх с вратичката.



Тиксо, зеге, пак помощ от кучето, малко летвички, полиуретан PU50, няколко стяги и само след ден всичко по така важната вратичка ми е готово.



Чак на следващия ден ми изсъхна лепилото и продължих с касата и самата вратичка, а малко след това и от вътрешната стена на бъдещото помещение.

[loveforever]

На думи нещата не звучат много сложно, но като се разгледат снимките ... страхотия!
Хем иинтересно хем полезно, а има и какво да научи човек.
_________________
Магия в лилаво