kemper-club forum

[Freeman]

Колега искрено ти се възхищавам на мотивацията, труда, посветеността и педантичността!
Тази тема със сигурност ще е може би най-четената тъй като има много подробности кое и как, като всичко това е в помощ на такива като мен които се сблъскват с въпроси които преди не сме ги мислили.

Моля за информация по следните въпроси:
(Моля админите да не считат отговорите за реклама, тъй като предполагаемия смисъл за съществуванието на този форум е и взаимопомощ, а това няма как да се случи без споделянето на конкретна информация.)

1. Откъде закупи плоскостите за мебелите. (аз ще изграждам мивка и гардероб в който ще се помещават тоалетна, фризер, гардеробче). Чама и другите елементи, дръжки механизми и т.н.
а. защо не избра топола, която е по-лека - заради задравината ли?
б. рафтовете със същата дебелина ли са като страниците?
2. Откъде и какви лепила, лак (интересува ме лак който да има в себе си бяла боя или боня в много светлите тонове)
3. Фотоволтаик + контролер + акумулатор + кабели, ключове и т.н. (аз съм се ориентирал за 200-280W панел + 100-120ah акумулатор.
4. 1000 - 1500W инвертор пълна синусуида - от по-бюджетните.
5. Осветление, контакти, и т.н. какви откъде?

Благодаря предварително.
Ще следим с очакване и интерес!

[kvp155]

Благодаря ви колега Freeman. Причината да започна тази тема не е да се похваля, какво съм направил, а да помогна на някого с информация и нагледен опит, без да претендирам, че това е най-правилният начин. Просто техниката не ми е чужда, а и съм ползвал достатъчно ваканционни превозни средства в живота си, по които все нещо се е налагало да ремонтирам и това може да е полезно на някой. В Нет-а и тубата е пълно с картинки и клипчета, от които обаче не става ясно почти нищо за една такава трансформация и си мисля, че именно форумите са мястото за подобна взаимопомощ. Разбира се за тези които имат свободно време, някакви инструменти и условия, умения, познания, свободни средства и не на последно място голямо желание.

На въпросите:

1. Плоскостите за мебелите са закупени от "Велде Лесоцентър"ООД, София, ул. Опорска река №3. Разбира се това не е единственото място за подобни плоскости, но там изборът и наличностите са впечатляващи. Екипът им също е добър, като едно момче от консултантите им на което случайно попаднах е завършил Лесотехника и е изключително запознат с продуктите и възможните им приложения.

а. В заводските кемпери масово се използват олекотени плоскости от различни материали, които за да са леки са или с клетъчна структура и не са здрави, или са от най-меката дървесина и пак не са здрави. Т.е. здравината е водещ за мен фактор, като за да елиминирам влиянието на по-високото тегло заложих на по-тънък материал – 12мм. Плътността и относителното тегло на кубик ги има в спецификациите за всеки вид дървесина и предвид общо използваните в единия и в другия вариант плоскости, теглото им се различава несъществено. Втората причина след здравината е, че леките плоскости са фолирани от двете страни с PVC фолио, а аз не исках този ефект. Някак пластмасово ми стоят всичките фолиа, включително и тези с имитация на дърво. Ако пък не са фолирани, то дървесината е толкова мек, че надраскването при употреба е неизбежно. Така заложих на естествените материали с по-висока здравина и плътност по чисто субективни причини, които съм описал по-горе в темата.

б. Страниците (хоризонтални и вертикални) които оформят корпуса на шкафовете (без вратичките) са от същата дебелина 12 мм. А ако под „рафтове“ разбираш спомагателните делители на даден шкаф те не са от същата дебелина и са различни според това какъв товар ще носят. За две стъклени чаши в малък шкаф например са напълно достатъчни и 4мм. Моите повечето са 6мм, като стремежът ми е бил навсякъде да се минимизира теглото. В заводските кампери пък изобщо няма делители.

2. Лаковете и лепилата са по избор, като разбира се трябва да са съобразени с предназначението им. От вътрешната страна и всички невидими места са по мебели са импрегнирани с импрегнатор за дърво на водна основа и след това лакирани с дълбокопроникващ лак. Лицата и видимете места са лакирани с лак-масло OSMО. За лепила по мебелите съм използвал основно тривида: водоустойчиво лепило за дърво на Wurth, полиуретаново за дърво Akfix PA 360, а за кантовете контактно полихлоропреново лепило Moment Classic.

Въпроси 3 и 4 са много специфични и зависят от начина на използване на превозното средство и консумираната енергия. Аз съм се спрял на 3 броя монокристален фотоволтаичен панел 110W, контролер Votronic MPPT Duo Dig, дисплей за контролер Votronic LCD и разбира се специални кабели за соларна инсталация със сечение 4-6мм2. Инвертор - 2000W с модифицирана синусоида, който по принцип не ползвам, но за редките случаи на нужда до сега ми е вършил идеална работа.

5. Осветлението навсякъде е диодно, като изборът на осветителни тела, броят и местоположението им също са въпрос на предпочитания. Разбира се и тук има някакви норми за осветеност, но никак не е трудно да се стигне до тях по опитен път. Като стигна до тази част от трансформацията ще ги покажа нагледно, но не мисля, че са чак от такова значение.
За ключовете и контактите важи същото, като спокойно могат да се използват такива с общо предназначение в жилищните сгради. Аз лично не съм използвал от тях само защото ми изглеждат много големи и се спрях на специализирани такава. Има ги във всеки магазин за къмпинг оборудване (в София, Пазарджик, Казанлък и Велико Търново)

[Freeman]

Здравей,
Трудно и бавно става с писане през форума, но щом предпочиташ ще питам пишейки 😊
Аз пак ще питам за конкретика, понеже е море от възможности и човек лесно се губи…, а ти имаш предишен опит и наскорошно проучване и най вече реализация, та:

Кой точно шперплат си взел – предполагам от мебелния „Бреза натурален“?
https://welde-lessocenter.com/bg/product/i13/%D0%A8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82-%D0%91%D0%A0%D0%95%D0%97%D0%90-%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%90%D0%9B%D0%95%D0%9D.html
Не виждам цени, предполагам трябва да отида на място и да ги видя и питам.

Моля те сподели малко по конкретно какво си купил като фотоволтаици – марки, модели, откъде. Същото за контролера – марка, модел, мощност, откъде. Същото и за акумулатора …

Благодаря.

[kvp155]

[Joro70]

Здравей колега,

Страхотен проект. Сигурен съм, че ще го приключиш успешно. Между другото пишеш много увлекателно, независимо дали е за пътуване или за каквото и да било и винаги чета с интерес.

Поздравления и за колегата от Бургас който ти е пуснал мухата за фейслифт-а. Получило се е страхотно. Проблемът ми е, че тази (или подобна) муха сега се е настанила в моето съзнание и ми бръмчи все по-често и ме кара да си мисля дали не мога и аз да си ъпгрейдна кемпера като го надградя с фейслифт. Моят е полуинтегриран Roller Team на базата на Фиат Дукато 2011 (цвят "хладилник").

Имам следното питане - кои точно части по муцуната и въобще кабината трябва да се сменят за да се осъществи такъв фейслифт? На първо четене за мен са видни:

- Преден капак
- Фарове
- Броня (лява, дясна и централна част)
- Калници
- Решетка

Вероятно има други неща които ми убягват и за които те моля да ги изброиш за да си направя сметката подобаващо.

Предварително ти благодаря.

[kvp155]

Благодаря колега за подкрепата, но сигурно няма да издам много голяма тайна, като кажа, че моят „проект“ отдавна е готов и активно се ползва. Споделянето тук е само с цел помощ на бъдещи ентусиасти, каквито виждам, че са се появили много. Като изключим хвалбите във ФБ и Тубата същинската информацията е оскъдна, та тази тема се надявам да е от полза на настоящи и бъдещи колеги.

По вашият въпрос нещата за съжаление далеч не свършват само с „първо четене“, а си трябва второ, трето и т.н. Разбира се не са безброй частите които трябва да се вземат, но има прекалено много детайли за изпълнението на една подобна конверсия. Най-лесното, а и най-правилното е да се отиде при един подобен донор и да се свали всичко до най-малкият детайл от него. Аз така направих и получих резултат сравним с този в заводски условия. Може и по другият начин, като се събират само лицевите и видимите детайли, но това ще е с известна доза компромиси, каквито аз не пожелах да направя.
Детайлите пък бяха в толкова добро състояние, че можеха въобще да не се пребоядисват, но пустият му цвят „хладилник“ прекалено дълго ме преследва и с радост се разделих с него.

[kvp155]

Нататък продължавам с частите от банята: За да се крепи всяка от плоскостите в горната част към тавана поставих дървена летвичка от бук, в която предварително на фреза изрязах дълбок около 5мм канал и широк колкото е широка плоскостта. В този канал ще влезне всяка от стените на банята, като летвички с този П-образен профил ще образуват целият таван.



Разбира се тази сглобка ще се намаже с PU лепило за дърво, като преди това всяка летвичка е импрегнирана и допълнително лакирана със специално масло-лак.
Така и от двете страни - към банята и към коридора няма да се виждат никакви крепежи, пластмасови тапи, винкелчета и др., което е особено важно за крайната визия и уют.

Следват останалите стени на банята и елементите, които образуват отвора за вратата. За челата на тези елементи и тяхната здравина отново заложих на естествен кант 2мм от бук, както на всички други страници за мебели.



Стената към прозореца е под дъга за която си трябва отделна конструкция и материал податлив на огъване. Скарата ми е почти готова.



Следва малко ВиК, като заради пустата му здравина отново се заиграх с основата на душ-коритото. Имено то е най-уязвимото място във всяка баня и затова му обръщам специално внимание. После, всичкоможещият г-н Станков ми е обещал да ми направи корито от най-дебелия полистирол, който подлежи да вакуумно формоване и въпреки, че аз не влизам със скиорски обувки в банята си, като Сашо Огромния, се надявам ако ми дойде на гости с кънки за лед, ножовете им да не окажат никакво влияние на най-здравия под на света. Е, с теракотни плочки или гранитни павета ще е още по-здрав, но това е за друга бира разказ, който ще го разказвам само на Сашо, че само той държи навсякъде да влиза със ски обувки и щеки.



Междувременно затворих и задното пространство на спалнята, като реших да няма проход към задните врати по следните причини: Първо Иван – мустака е много прав, че тези бусове са доста кекави и ако се сложи една такава преграда, това допълнително ще уякчи евентуалните усуквания на металната конструкция по време на движение. Другото по-важно обаче е, че когато съм виждал такива заводски кастенвагени без преграда, а само с перде, при отворени задни врати в спалнята нахлува всякакъв прахоляк, насекоми и други гадинки, и каквото и да правят обитателите, вътре ми се струва, че не е особено комфортно. За зимно време пък да не говорим, как се съхранява топлината след всяко отваряне на вратите. Има някакви термо завеси, но течения, прахоляк, липса на здравина и неудобствата да е отворено отзад ми изглежда, че са много повече от ползите. Да не говорим, че ако натисна малко повече жената и можем да се изтърколим и двамата навън. Децата пък ако паднат отгоре не знам дали изобщо ще ги намерим цели.

Все пак съм предвидил една топла връзка с товарното помещение, която ще се използва освен за бърз и лесен достъп до пространството под леглото, и за възможност за пренасяне на дълги предмети, като сърф или каяк например, каквито разбира се нямам.

За финалната част в конструкцията на банята съм оставил онази крива стена към прозореца, която много ме дразни, но под която има доста комуникации – ВиК, електро, газ и отопление. Те логично се прекарват преди да бъдат затворени, като под/зад стената не е добре да има никакви връзки, които биха създали някога проблем. Достъп от сервизни вратички и т.н. не ми изглеждаше добре, затова всички комуникации в тези участъци са без снадки и разклонения.



Помещението за бъдещата баня е готово с изключение на оборудването вътре, коритото и вратата, която ще е част от общата концепция за всички мебелни вратички. Те са ми най-малкият приоритет и дори познавам един човек дето ходи до Норвегия без баня, та за вратичките ще мисля последно, защото нямам никакво намерение да ги правя от постен и грозен шперплат.

Между стената на банята и седалката на шофьора ще е нещо като истинска седалкова група, която за да оформи пространството си започнах от затваряне на арката над кабината. Точно там на бусовете от най-високата база се получава едно доста голямо място, което много се изкушавах да използвам за детско легло. Мястото е сравнително късо за пълноценно спално помещение, но има доста реализирани идеи в тази посока и като нищо можех да използвам някоя. Децата обаче растат по-бързо от ноктите на ръцете ми и в крайна сметка се отказах, като заложих на традиционен шкаф от най-големите. Точно лицето за него се оказа детайла с най-многото радиуси и не изрязването на сложния контур ми се стори трудно, а залепването на дебелият 2мм естествен кант. Той по начало трудно се огъва, но нали материалът му е буки това допълнително затруднява начинанието. Крехък е и на по-малките радиуси просто се чупи при опит за огъване, и това наложи предварителното му формоване с вода. Така за дългото над 2 метра парче от канта трябваше да направя четири двойни шаблона, да намокря съответния участък, да затисна между шаблоните канта и в това положение да го изсуша предварително. Чак после са лепилата и полагането му върху плоскостта.
Доста трудно, бавно, че чак мъчително, но се случиха нещата и то точно както си ги представях.

Ето вече имам и двете отправни равнини между които отгоре ще е пълно с шкафчета, а отдолу ще е седалковата група.

[Joro70]

Благодаря за информацията колега. Мина ми през акъл, че това е възможен вариант, но пусто му няма безброй много Фиат Дукато от 2015 нагоре на части където предницата да е здрава. Продължавам да следя трансформацията на твоя бус и желая прекрасни моменти и много нови дестинации с него.

[loveforever]

Фрезованите летвички за банята за много идейни, а това с канта ... нямам думи каква играчка е но като знам как изглежда на живо - определено си е заслужавало цялата хамалогия.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Междувременно когато не може да се работи навън заради лошото време има достатъчно неща, с които човек може да си уплътни свободното време, ако с такава трансформация въобще човек може да остане със свободно време. Та за да не ми е съвсем скучно се захванах да си реновирам печката, която съм избрал за „проекта“.

Май казах някъде, но избора на оборудване съм свел до най-надеждното и най-икономичното от гледна точка разход на енергия за функционирането му. В случая това ще бъде една доказала се в боя отоплителна печка на Truma от серията S и разбира се с обдухващ вентилатор на 12V из всички по-далечни от печката точки. Подходящите тройници, алуминиев въздуховод и всякакви фитинги за него са налични по специализираните магазини и не е никакъв проблем намирането им.



Серията S на Truma е именно печката, която не харчи никакъв ток ако не се смята този за вентилатора, без който обаче тя работи също много добре. Точно за тази печка помня едно мнение на един съфорумец, който каза, че човекът измислил тази печка трябва да получи Нобелова награда. Ами прав е, печката няма равна и сигурно за това се произвежда над 40 години почти без промени, като я има и до днес. По-късно се появява и комбинираният уред 2в1 за отопление и топла вода, като единствената причина той да се монтира масово в новите кастенвагени е компактността. Така се печели място от почти цял един шкаф, в който би могло да се постави нещо друго или да се използва по предназначение. Аз пък имам достатъчно шкафове и съм намислил освен тази доказала се с надеждността и ефективността си печка, да използвам за топлата вода също такъв бойлер – доказал се с надеждността си. За него обаче по-нататък, че сега пръснах печката на съставните ѝ части, за нещо като профилактика.


Правил съм го и друг път на друга печка и за пореден път се убеждавам, колко добре е замислен и произведен този уред.



И с друго може да се уплътнят лошите дни: за по-стабилно поведение на пътя е немислимо без един много важен компонент, който и този път щях да си монтирам сам, но получих изкушаващо предложение от най-добрите в бранша - така известният тандем Боби и Гого. Ползват чешки възглавници и доказани материали на реномирани производители, а планките им не са боядисани с блажна боя, а са огънати на цифров абкант и задължително галванизирани. Ненадминати са не само в поставянето на възглавници, но и в много други ремонти по кемпери и каравани, като подхождат с изключителна вещина, отговорност и прецизност дори към най-малкия детайл. Нещо много рядко напоследък и се радвам, че тези хора ги има, и че ги познавам и двамата.



Срещу банята ще е мястото за хладилника, който съм решил да го повдигна малко от пода, че винаги ми е било неудобно да коленича пред рафтовете му сякаш го моля за нещо. В много кемпери дори е на една прилична височина на очите и въобще не се поколебах да го повдигна, че ако не чак толкова то поне да не е директно на пода. Стените на буса обаче във височина се стесняват и ако се качи много нагоре, или хладилникът трябва да е маломерен, или трябва да е от специална серия със скосена горна част отзад. Моят е стандартен с вградената камера, но с максимален обем и доста по-широка врата, която като се отвори не трябва да опира в стената банята. Ако пък нямаше баня можех да си инсталирам хладилник висок от пода до тавана.

Получи се ето това



Разбира се предварително изрязах отворите за охлаждането на хладилника, като носещата греда от конструкцията на буса остана точно между тях. По ръбовете на ламарината залепих и дървени летви за да има къде да хванат бъдещите винтове на решетката, че да се разчита само на дебелината от ламарината ми се стори прекалено малко.

[kvp155]

Мястото под седалковата група традиционно се използва за воден резервоар, но в кастенвагените често там е комбинираната печка с бойлера. В случая тези два уреда ще са разделени, но понеже не ми се събра бойлера зад печката, където много се надявах да го натъпкам, в крайна сметка му избрах място точно под седалката.

За бойлера май също не казах, но се спрях на В10 на TRUMA, като според мен един от най-надеждните и прости бойлери. Разбира се, една профилактика с почистване на дюзи и изолация на казана му дойде добре, преди да го монтирам под седалката.





Водната инсталация за прясна вода ще е с хидрофорна помпа по ред положителни причини в нейна полза спрямо потопяемата, а за да не ми се мотае из багажника я побрах също под седалката. За облекчаване работата на системата монтирах и един хидрофорен разширителен съд, който освен, че ще помага на помпата ще поддържа водопроводната мрежа винаги под налягане, когато тя е изключена.

Пак в това пространство е и дренажният клапан на системата, както и един осов вентилатор за подпомагане на основният в отоплението и обдухването. Въобще много инвентар побра това място, а с повече желание можеше да побере и още.



И понеже все още сме пет човека в семейството, а около стандартната маса в тези превозни средства дори и след завъртане на седалките се събират само четири места за сядане, се наложи да си поиграя малко със стоманената рамка. Направих нещо като седалка-чекмедже, което в случай на нужда се изтегля под основата на седящата група и в коридора се обособява още едно място за сядане.



Вариантите за удължаване на масата са ясни и си избрах този чрез оригиналният въртящ се крак, като така наддадох около ½ от дължината на самата маса.



Тя пък както стана дума ще пада надолу и след завъртане на шофьорската седалка ще образува петото легло.

Под масата пък се получава едно стъпало, заради това, че пода на буса е на едно ниво, а седалките в кабината на друго. За да се направи по-плавен преход и да се адаптира вътрешното пространство с това в кабината често на мястото под масата се изгражда нещо като двоен под. Не е задължителен, но аз реших да си го изградя, първо защото там се получава един допълнителен шкаф и второ, което ми се струва по-важно, че от ергономична гледна точка със сигурност ще е по-удобно. Така краката на седящия на шофьорската седалка, когато е завъртяна към масата няма да висят във въздуха и нивото на двете срещуположни места ще е едно и също.

[kvp155]

Гледам тук стигнал съм до една доста обсъждана тема, а именно За и Против телевизор в кемпера. И тук като почти във всичко мненията са най-различни, често според потребностите и разбиранията на всеки. Аз лично съм видял ползата от семейния мир при наличие на телевизор особено при лошо време или дълги пътувания, и затова въобще и не съм си помислял да го няма. Дори напротив, предвидил съм три: един в спалнята, един в детската и един в трапезарията. И това е съвсем сериозно. Даже мислех и един за терасата навън, но се въздържах. Само за този в спалнята обаче реших да е свързан със сателит, като при необходимост може да пренасоча сигнала и другаде. За сега монтирах само антената, че за нея си трябва малко повече внимание.



Избрах си вграден приемник в комплект с TV, който ми се стори най-компактен и със слот за карта. Така отпада захранването за декодера на Булсат и самият той, който и без това е отживелица. Всъщност на мен телевизор въобще не ми трябва дори и в къщи, но този кемпер няма да го ползвам само аз и компромисът беше неизбежен.



За соларната инсталация май споменах по-горе от какви елементи е, но за нея не съм имал никакви съмнения, че е задължително да я има. Начинът по който използваме кемпера я налага, но това въобще не значи, че за всички е така и без нея не може. Идеалното място за панелите ми се получи точно между двата люка, като в общия случай разчетите показаха, че ще са ми достатъчни два панела по 110W, чиито размер се оказа най-подходящ за предвиденото място. Даже ми остана празно и за по-голяма автономия добавих още един панел, като така напълно уплътних и най-малката празнина на покрива.



Полиуретаново лепило SIKA 252, алуминиеви профили, соларни кабели, контролер, тягов акумулатор, няколко часа работа и всичко приключи сравнително лесно и бързо.
НО. Както винаги има едно НО. Та то е затова, че тази прехвалена SIKA 252 наистина е един много добър продукт, НО е страшно скъп. 600 мл вече гони 40, че и повече лева. А за три панела със стойки по цялата тясна страна си отиват поне 3 броя от тази разфасовка. Добрата новина е, че не само Сика произвеждат подобен продукт и конкурентните му в този клас са далеч по-евтини. Когато общото количество на това полиуретаново лепило надхвърли 25 броя от 600 мл единичната цена има значение.

[kvp155]

При изрязването на технологичните отвори за решетките на хладилника и печката ми останаха две парчета, съответно едното от страниците на бъдещия кемпер и другото от пода. На тях много ясно се вижда, каква е изолацията и какви са материалите.





Винаги може и по-добре, но важното в случая е да се намери оптималното решение, според условията на експлоатация.

В празното пространство под хладилника се получи едно чудесно място, до което предварително изтеглих цялата електрическа инсталация. После монтирах кутията с постоянно токовите предпазители за 12V и тази за 220V, като за цялата електрическа част на бъдещия кемпер съм предвидил доказали се компоненти с ниска или никаква консумация, и най-важното за мен - с голяма надеждност. Аналогов траф за кемпер в комплект с релета за превключване на акумулаторите и хладилника почти не се намира в днешни дни, особено от престижна немска марка, но с помощ от приятел си доставих и този елемент.



Инсталация за 220V не ми е особено нужна, но все пак я изградих с едно прилично сечение от 3х2.5 мм ШВПС и само един контакт. Нещо напълно достатъчно дори за отопление с няколко киловатова печка, с открит реотан. До сега тази част от ел. инсталацията почти никога и никъде не сме ползвали, дори и в малкото случаи в които сме били на къмпинг, но все пак е добре да я има. А и де да знае човек, може пък някога да се спрем на някой зимен къмпинг, в който раздават безплатни печки, а тока е включен в цената за престой.



Електро частта до голяма степен се изгражда на различни етапи, като част от инсталацията задължително се полага предварително. Стремежът ми все пак беше това да е съвсем малка част, като тази за осветлението вградена в тавана например, тази за задната камера и някои други консуматори, че кабелите за всички тях си остават там завинаги и при евентуален проблем е невъзможно да се подменят без сериозни щети по интериора. Често за да се прокара някой кабел се налага частично разглобяване, завиране на неприятни места и лежане в неудобни пози.



Едно време си спомням, че имаше един предмет, който беше нещо от сорта на „Елекрообзавеждане на промишлени предприятия“ или подобно, в който много подробно се изучаваше тази материя. За жалост моето „предприятие“ има малко общо с промишлено, но все пак може да се извлече някаква полза от предмета. Всъщност си е направо задължително към кабелите да се подходи с нужното уважение и вещина, че много често пожарите във ваканционните превозни средства идват точно от тях.
Добре е да се помисли и затова, какви кабели ще се полагат според консуматорите, как и къде ще се полагат и не на последно място, как ще се осигурят от евентуални протривания от вибрации, че такива в превозните средства въобще не липсват. Решения има най-различни, но важното в случая е кабелите да нямат пряк контакт с металните части на каросерията и да са закрепени здраво за нея.



Една от неприятните за изработка зони ми стана тази над плъзгащата се врата. Всякакви греди от конструкцията на буса минават от там и естествено няма нито сантиметър прав участък, при това във всички равнини. Без цифрови машини е почти невъзможно да се постигне кой знае какъв ефект, затова съм доволен и на моето си творение.



Целта беше тази зона да е разглобяема, в случай, че се наложи да опроводявам нещо допълнително, а и да е горе-долу естетически издържана. Не знам дали се получи, но това ми дойде на ума и това реализирах.

Така с малки изключения може да се каже, че всички кабели мога да ги подменя в случай на нужда, но пък чувствително ги преоразмерих и не очаквам тази нужда да се появи някога. Все пак нищо не се знае и така макар и по-трудно някак ще ми е по-спокойно за в бъдеще. А спокойствието знаем е най-важното нещо, когато сме на почивка.

[loveforever]

Декември месец, навън вали гадно ... какво по-подходящо време от това за да седне човек да пише скромно писъмце на дядо Коледа. Да де, ама какво точно да напише ....

Водена от подобни "чуденки и терзания" отварям темата и отново я подхващам от начало. Не че не съм я чела, ама друго си е да я четеш не само от любопитство, а с купища идеи в главата. Много приятно, замислящо и полезно ми беше. Допускам, че пак ще се връщам да поглеждам туй-онуй, че има много какво да се види обаче признавам си с ръка на сърце онези две снимки от разколачената предница на буса ще ги подминавам само със замижаване. Не е за мен таз гледка.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]