kemper-club forum

[loveforever]

Независимо от сезона Родопа планина е дивна и магнетична. Когато и да идем там винаги магията на планината ни завладява. Из тези земи се носи едно по-специално очарование на самобитност и българщина, на натурални природни красоти и спиращи дъха гледки. Независимо от времето и случея по който сме били там изживяванията ни винаги са били много вълнуващи и незабравими, изпълнени с много трепет и емоция, със силни преживявания и спиращи дъха мигове, с моменти, които ще носим в духите си завинаги.

Ако планирате разходка до Родопите и не сте сигурни къде точно да се отбиете и кои забележителности да посетите в следващите редове ще намерите по малко инфо и снимки за някои от по-известните и спиращи дъха природни феномени, а също така и за туристически забележителности с които Родопите разполагат.

Поради много наброй интересности, а и заради обширната площ на която са разхвърляни дори и да се опитам не бих могла опиша местата в някакаъв строен ред, който да може да се ползва като пътеводител, но независимо от това макар и малко разхвърляно ще се постарая да обърна внимание на всичко, което според мен си заслужава да бъде посетено, видяно, почувствано.

И така като за начало ще започна с едно забележително, силно енергийно и култово място - Белинташ

Намира се на около 30 км от Асеновград, като с кола може да се стигне до неголям паркинг от който след 15-20 минути разходка се стига и до самите скали.
Това е едно от ония места, които те омагьосват още със самото им приближаване. Грабват те и те пренасят в една чудна приказка, зареждат те и изпълват душата ти със хармония и позитивна енергия. Към това може да се добави невероятната 360-градусова панорама, която се разкрива от мястото, интересната и противоречива история на скалите, легендите за това необикновено място. Интересното на Белинташ е, че историята на мястото е много oспорвана, както от археолози и историци, така и от “други” изследователи. Според някои това е площадка за кацане на НЛО, а според други е много важен религиозен център за местните тракийски племена, които са обитавали тези земи. На върха на скалите има интересни щерни, както и изсичания в тях, които приличат на големи кладенци. Най-незабравимо е там да сте по изгрев или по залез слънце. Невероятна гледка!










_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Хубаво място е това и съм бил на него, но никаква енергия не усетих. Сигурно е защото точно по това време на върха имаше една котка, която вероятно я е взела цялата.

[Pol]

[loveforever]

[kvp155]

[loveforever]

След лирическото отклонение да продължа с местата.
Недалеч от Белинташ се намират две други уникални забележителности - Кръстова гора и Караджов камък.

Кръстова гора е едно много специално място, разположено на поляна сред красива гора. Намира се съвсем близо до Белинташ, само на около 6 км от село Борово. To е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място за свързаността му с Христовия кръст и за чудото на изцелението.
Магията на Кръстова гора, където всяка година се стичат хиляди вярващи в търсене на изцерение, се дължи не само на частицата от Божия кръст, скрита там, но и на енергия от Космоса. Земята под хълма в Родопите е свещена и усилва вселенските потоци, които правят чудеса за хората много преди идването на Христос. Според гадатели със свръхестествени възможности Кръстова гора е свещено място и е лекувала още преди идването на Исус Христос. Причината се крие дълбоко под земята, където има минерали, пречупващи космическата и земната енергия и нейните лъчения стават много благотворни за човешкия живот и здраве. Още преди векове на същото място е имало светилище - езически молитвени храмове. Мястото е било сакрално и енергийно, хората са го използвали като култов комплекс и са се молили за здраве.



В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. През 1936 г. Цар Борис ІІІ дарил голям 99-килограмов метален кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила. Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите. Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.



Причината всяка година тук да има огромен туристопоток е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много са легендите за това вълшебнo място, като всяка от тях разказва за някое сторено чудо. Местните хора разказват за Йордан Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Отказал се от рано от светски изгоди и земни блага, Йорданчо, както го наричали някога, се посветил на Господ. Често получавал видения, за едно от които уведомил цар Борис III. След едно по-особено видение, което той получил след нощ прекарана на връх Кръстов му се разкрива историята на мястото. Някога на този връх с еиздигал манастир, който пазел частица от кръста, на който бил разпънат Исус Христос. Преди това парченце било съхранявано в султанската съкровищница в Истанбул като тя била или прикрепена към дървен кръст или от нея бил направен кръст. Когато руският цар научил за това изпратил специални пратеници с богати дарове, като ги подучил, когато султанът пожелае да изпрати дарове и за руския цар, те да не искат нищо друго освен дървения кръст. Пратениците постъпили точно така и султанът изпратил кръста към Русия. Когато обаче, султанската майка научила за това казала на сина си, че този кръст крепял толкова години властта и силата му. Посъветвала го да пусне потери за да заловят и върнат кръста обратно.
Когато разбрали, че биват преследвани руските пратеници променили маршрута, по-който се очаквало да се приберат обратно. Потеглили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов предали кръста на монасите и заминали за Русия с идеята че някой ден ще се върнат за него. Монасите успели да скрият парчето дърво в едно манастирско скривалище, когато турците нападнали манастира и го разрушили до основи. Във видението на Йорданчо му било казано още да бъде направен и поставен висок метален кръст на хълма, в знак на това, че там е заровена някога частица от Христовия кръст. Йорданчо разказал това, което му било разказано във видението. По същото време при царя се намирал подполковник Величков от запаса, който споделил, че на него Бог му бил посочил как точно трябва да изглежда металния кръст. Взели решение да бъде излят 66-килограмов метален кръст (удвоената Христова възраст), като разходите били поделени между царя и подполковника.
На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на връх Кръстов. След церемонията по освещаването му, бяло гълъбче кацнало на менчето със светена вода, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев казал на хората да последват гълъба, защото той щял да им открие къде е било старото манастирско аязмо. Чудо – след разчистването на скалата, на която кацнало гълъбчето от нея бликнало вода. Над него е издигнат втори метален кръст, а също така и малък параклис от дарители.
През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва и след 7 месеца бива намерен в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма.

От историческа гледна точка видението на Йорданчо може в основната си част да се приеме за достоверно. Археологически находки доказват съществуването на връх Кръстов на голям манастирски комплекс. За съществуването на частица от Христовия кръст в Константинопол свидетелстват житията на светците и църковното предание. Напълно възможно е след падането на града под турска власт, богатствата на византийския двор, заедно с частицата от кръста да са попаднали в ръцете на султана. В повечето случаи жените на султаните били християнки или бивши такива. Така, че не е изключено султанската майка да е била свързана с християнската вяра и да е знаела за силата на чудодейния кръст. До 1677г. е засвидетелствана тенденция сред руските царе да пращат пратеници до султанския двор в Истанбул, за да спечелят приятелството му. Не е изключено именно при едно такова посещение да е поискана и частицата от дървения кръст.



И така всяка година в навечериена на Кръстовден на 14 септември- хиляди вярващи се стичат тук за да се помолят за здраве, благополучие и изцеление на близките си.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Феноменът е обявен за защитена местност през 2003г. Още от древността хората са смятали мястото за специално – древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива.





Местните хора, за разлика от древните траки, не считат мястото за свещено, а го свързват с дейността на местните революционери, борещи се срещу османската власт. Под Караджов камък има малка пещера, в която според легендата се е криел Караджа войвода (местен хайдутин), който отмъщавал на османците за сторените злини. Оттам идва и името на местността. В някои легенди се говори за скрито там несметно съкровище, а според други това място е част от космическа площадка на извънземни.
Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Ето и една много хубава статия за тези места:

На Белинташ човек се пречиства от лошото


С какво е специален триъгълникът Белинташ-Кръстова гора-Караджов камък? - Това място е силен енергиен триъгълник. Там енергията на Земята, наречена кундалини, излиза на повърхността и всеки може да се пречисти и да се зареди.

Както у човека тече кръв, лимфа, има чакри и енергийни потоци, така и Земята има енергия, която се движи по определена мрежа като паяжина и е свързана с водата, с различни светилища по света, с Тибет. Тази енергия се движи по определени скални масиви, които са на различна дълбочина. Скалните масиви, в които има различни метали като злато, сребро, представляват проводници между ядрото на Земята и Слънцето и така се разпределя и хармонизира магнитната енергия между тях. Такъв скален масив и енергиен център е Белинташ.



Преди време е бил светилище на древни жреци, но е активен и днес. Тези 3 специални места Белинташ-Кръстова гора-Караджов камък са на 2 км един от друг във формата на триъгълник и е добре да се обиколят и трите. Когато човек мине през тези места, може да получи огромен енергиен потенциал. Може да се изчисти от лошата енергия от автомобилите, хората, излъчванията от металите, да се зареди със силна енергия и да се хармонизира. Природата е тази, която ни чисти от негативното. Учителят Петър Дънов е казал: „Благодатта Божия идва върху човека чрез въздуха, скалите, дърветата, минералите. Тя не идва от нищото. За да придобиете нещо, трябва да се движите по тия места.”

По какъв начин фактът, че местността е покрита с минерала зеолит, я прави още по-специална?

Той чисти свободните радикали от организма, лекува, прави чудеса. Ненапразно хората в Родопите са здрави. Тяхната вода се пречиства от този минерал, животните пият от коритата, строени с него, къщите им са изградени от зеолит. Къщите, в които ще отседнем по време на събора, също са изградени от зеолит, така че ще си почиваме, окъпани от силата на този минерал, както и от енергията на пролетното слънце.

Кои други силно енергийни места има в България?

Те са много. Мога да посоча Мишкова нива в Странджа, Демир баба теке до село Свещари, пещерата Съевата дупка, Хисарлъка в Кюстендил, Перперикон. В Кукленския манастир до Асеновград има верига, която се слага на врата на всеки, който иска и има нужда да се изчисти от тежки психични енергии. Крушунските водопади имат уникална енергетика, която прекрасно успокоява човек. И водопадът Скакавица е специален. Интересно място е втората пещера на св. Иван Рилски, която се намира до село Скрино, Кюстендил. Ще изброя още манастира на преподобна Стойна, Рупите на Баба Ванга, Гложенския манастир.

Счита се, че днешните манастири са правени на места, които са били древни светилища на траките. И затова и днес те са специални енергийни места. Траките са имали много познания за природата и нейната сила. Интересен факт е, че всяка година на 22 март, настъпването на пролетта, по изгрев-слънце те са прецеждали своето вино от един съд в друг. Правили са го отвисоко, за да може слънчевата енергия да мине през виното и така да го зареди. Пиели са виното едва на 6-ата година и то не ги е опивало.


Ще спомена и факта, че в подножието на Зайчи връх (Сърнена гора) се оформя античният град Кабиле. Там се намира най-древното светилище на богинята Кибела (по-късно Артемида) и там е била тракийската слънчева обсерватория. Смята се, че тази богиня е била част от амазонките, които се заселват в Странджа. Те дали възможност на хората да живеят добре, защото ги лекували, отблъсквали вредните твари, правели нивите по-плодородни, като привличали влага или слънце. Тези чудни за нас умения имали и богомилите.



Колко специална е пролетната енергия?

През пролетта слънцето грее под определен ъгъл към земята и активира определени микроелементи, метали и минерали, които дават силен импулс за растеж на треви, растения, дървета и въобще за събуждане на живота. Това се случва след 22 март. Тибетски монаси казват, че в България има силни енергийни места, които помагат за събуждането на пролетта. Такова място е пещерата „Утробата” до село Ненково, Кърджали, където отбелязахме 22 март. На обяд слънцето влиза в пещерата под определен ъгъл и се наблюдава силно излъчване и трептене в нея, все едно се извършва оплодяване на тази пещера и се запалва огънят на пролетта. В света има само 4 такива пещери. Освен „Утробата” има хълмове, чиято енергия е свързана с растежа и развитието на живота. Те всъщност са пирамиди, но са покрити с пръст и дървета.

В България има доказани от инженери 66 пирамиди, 16 от които са в Черно море, а другите са пръснати в страната. При изгрев-слънце те започват да трептят и комуникират помежду си чрез вибрация. В света винаги има една огромна пирамида, която е осветена от слънцето (Хеопсовата, в Китай, в Русия) и тя е в постоянна връзка с всички пирамиди по земята. Пирамидите гасят напрежението при земетресение и дават импулс за развитие на всичко в природата.

Как може да придобием уменията за владеене на стихиите като нашите прадеди?

Когато човек живее чисто, яде чиста храна, пие чиста вода, диша чист въздух, има чисти мисли и дела, по качества той става подобен на Твореца. Като работим за това да затвърждаваме своите добродетели, може да ни се дават способности и умения как да управляваме стихиите огън, вода, въздух, земя. С медитации и молитви силата ни ще се увеличи.

Как водата от природата ни дава сили?

За да синхронизираме нашия организъм с мястото, на което отидем, е добре да пием от местната вода. Тя носи енергетиката и качествата на това място и ни синхронизира с него по невидим начин. Така може да получим от силата на извора и да ни помогне да се излекуваме от болест. Когато пием от местната вода в близост до някое светилище, ние по-бързо поемаме от неговата енергетика.




източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Интересна локация намираща се недалеч от Белинташ и Кръстова гора е Асеновград. По-интересните забележителности в района са Асенова крепост, Бачковския и Араповския манастири.

Прочутата Асенова крепост, смятана от много хора и за символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху самотна скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на река Асеница. Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна част (цитадела). Външната крепостна стена е дебела 2,9 м. и е със запазена височина до 3 метра. Скалният рид, на който е построена се извисява на 130 м .от нивото на града, на около 100 м. над нивото на реката и на около 30 м. от пътя Станимака - Бачковски манастир. Той е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея. Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Най-достъпна е височината само от югозападния и край и от тази именно страна е направена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 2 метра през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата.



Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранно византийската епоха. Според археологически данни българската крепост датира от втората половина на IXв.



Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нараснало, като околния терен бил застроен с жилищни и стопански постройки. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от 1230 - 1231 г., дело на цар Иван Асен ІІ, когато във връзка с влошените отношения с латините тя бива укрепена и разширена. За това знаем от изсечен по негова заповед скален надпис. Тъкмо затова получава името Асенова крепост, а градът в подножието й - Асеновград (до 1934 г. се е наричал Станимака).



Най-добре до днес е запазена църквата в крепостта, “Света Богородица Петричка” (казва се така, защото във византийско време крепостта се е наричала Петрич), която по неизвестни причини не е разрушена от османците заедно с крепостта. Църквата е напълно реставрирана и е действащ православен храм, в който можете да запалите свещ.



При крепостта можете да се видят основите на феодалния замък, където е живеел управителят й , а църквата е била за лично негово ползване. Имало е две водохранилища и няколко жилищни сгради, а в зелените площи наоколо има дървени модели на средновековни бойни машини. Каменни стъпала ви водят нагоре и все нагоре към върха, от където се открива забележителна панорамна с гледки спиращи дъха.








източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Само на няколко километра нагоре по пътя след крепостта се намира Бачковският манастир. е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен, много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река той е лесно достъпен и е един от най-посещаваните български манастири.



Бачковски манастир “Св. Успение Богородично” е основан през 1083 г. от византийския военачалник Григорий Бакуирани, който е от грузински произход и поради тази причина храмът има грузински характер до края на 12 в. Единствената запазена сграда от първоначалният му облик е тази на двуетажната костница, намираща се на около 400 м. от него. Първата църква, която се изгражда е “Свети Архангели”, датираща от края на 12 в. – началото на 13 в. През 1311 г. двама грузинци пренасят прочутата чудотворна икона на Пресвета Богородица със златен и сребърен обков и я подаряват на светилището. Оттогава става символ на това свято място и днес продължава да бъде най-тачената реликва, до която хиляди вярващи идват да се докоснат всяка година, за да излекува болежките им.

В годините след 13 в. светата обител много често сменя българско и византийско владение, докато не се стига 1364 г., когато попада за дълго под османска власт. Малко по-късно и цяла България сполетява тази съдба и в Бачковския манастир е заточен последният български патриарх от Второто царство – Патриарх Евтимий, а след смъртта му неговите мощи остават тук до 19 в.



Първото голямо разширяване на манастира започва в края на 16 в., когато е изградено източното крило. През 1601 г. е преизградено и южното, където запазена до днес стои голямата мраморна маса. Самата трапезария, в която се намира масата, е едно невероятно постижение на църковното изкуство. Стените й са изписани с уникални зографии, като сцената с “Изнасянето на чудотворната икона”, “Страшният съд”, седемте вселенски събора и др. Три години по-късно е построена съборната църква “Св. Успение Богородично”, която и до днес съхранява чудотворната икона. От този период датират много други църковни предмети, уникални и безценни – Обков на Евангелие, Чаша за Водосвет, дарохранителница и др.



През 19 в. век следват нови големи преустройки. През 1833 г, в стопанския двор били построени много нови сгради. От 1834 г. до 1837 г. е построена и третата църква към храмовия комплекс – “Св. Никола”. Впечатляващото за нея е, че между 1838 г. и 1840 г. е изографисана от прословутият български живописец Захари Зограф. Две от най-интересните му творби са първият автопортрет, който художника някога си е правил и “Страшният съд”, където сред грешниците в ада праща всички чорбаджии и търговци. На следващата година той украсява и преддверието на другата църква – “Свети Архангели”.



В съборната цъква е погребан екзарх Стефан, който месец след избирането си вдига схизмата на Българската православна църква, както и патриарх Кирил – първият патриарх след патриарх Евтимий от времето на Второто българско царство. Към манастира работи музей, в който са изложени много ценни експонати и предмети, свързани с църковната дейност.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На вълна манастири, а и като много удобно място за пикник и почивка в района е Араповският манастир „Св. Неделя” . Той е разположен на 8 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за град Първомай. Манастирът е основан през 1856 г. до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово. Араповският манастир е единственият манастир, строен по време на османското робство, без да има останки от съществуването му преди това. През 1868 г. в манастира е основано училище за бедните деца от региона.



Араповският манастир е още едно от местата близо до Асеновград, където стават чудеса и се сбъдват желания. Там се намира храмът Света Неделя, посветен на Света великомъченица Кириакия, а името й на славянски означава Неделя. Легендата разказва, че през 289 г. в Никомидия Мала Азия, една красива девойка на име Неделя , била осъдена на посичане с меч , но още преди мечът на палача да я достигне, Бог приел чистата й душа. По-късно през 12-ти век мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново.



В този храм се намира чудотворната икона на Богородица, която предизвиква не само възхищение, но и странно усещане у някои от посетителите за хладен полъх и дори изтръпване. За нея хората разказват, че дарява с дете жените, които имат проблеми да заченат. Един такъв случай е на жена, тогава на 35 години, която въпреки че по мнението на лекарите била напълно здрава, чакала 8 години да се сдобие с дете. Тя опитвала да се лекува с много билки, но нямало резултат. Когато чула за иконата в Араповския манастир, отишла там да се помоли. Казали й да остави детска дрешка пред иконата и да отправи молбата си към нея. След два месеца чудото се сбъднало и тя забременяла. Щастливата майка вярва, че детето й е дар от Божията майка. Има хора, които твърдят, че очите на иконата са вкопчени в тези, които застанат пред нея и че иконата ги следи с поглед. На някои им става лошо, а други плачат. Толкова е силно въздействието на иконата и на енергията около манастира.



Хората от близкото село Златовръх, което някога се е казвало Арапово, разказват и за лековитата вода на аязмото в манастира. Водата помагала и при хора, които имат проблеми със зрението, а някои са се излекували от перде, макар че за него се знае че не се лекува. За чудотворното аязмо казват още, че лекува и при безплодие. Има и легенда, която разказва как по времето на турското владичество у нас, една кадъна сънувала пророчески сън и казала на бащата на едно сляпо момиче да го заведе на извора. За благодарност, че дъщеря му прогледнала, беят построил аязмото и направил дарение за строежа на Араповския манастир. Той е построен през 1856 г. от йеромонах Софроний. По архитектура е близък до атонския тип кръстокуполни църкви. Стенописите са направени между 1864 и 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина.
С манастира се свързва и името на Ангел войвода, който защитавал народа от османците. Легендите за него разказват, че триетажната кула в двора на манастира е построена от него. По разкази на очевидци който е стигнал до Араповският манастир и е потърсил помощ от чудотворната икона и лек от аязмото е получил изцеление. Тяхната вяра ни дава надежда, че всеки, който потърски помощ и лек там, ще ги получи.





източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Следващо място от родопските красоти, което не бива да се пропуска са Чудните мостове. Намира се недалеч от Араповския манастир по пътя Асеновград - Смолян. Това е скален феномен намиращ се в Централните Родопи по източния склон на рид Чернатица, на 1450м. н.в., северозападно от гр. Чепеларе.
За жалост последния път в който ходихме натам пътя не беше никак добър- доста тесен и много разбит, но се надявам това да се е пооправило. Непосредствено преди пътеката към красивите скали има неголям паркинг на който дори би могло да се преспи с кемпера, стига да си намерите място.



Природния феномен е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята на своя произход. Величествената арка на големият мост е образувана от срутването, при земетресение, на голяма водна пещера, образувана в мраморен щок от водите на река Дълбок дол. Водите на реката са отнесли падналите отломки, като по този начин, по естествен път, са се обрaзували два редки по красотата си, естествени скални моста.





Големият мост, е с дължина 96 м. и в горната си част, висок е 70 м. Сводът му се извисява на 45 м. над бистрите и ледено студени води на реката. Мраморният блок, от който е изграден, е широк 12-15 метра и по него минава пътека. В основата му има две, свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, в които убежище намират много прилепи и птици.



Около 200м. надолу, по течението на реката, се намира вторият мост, който е с дължина от 60 м. и наподобява дълъг тунел. Висок е 50 м., а арката му е 30 м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне в другия си край, в скална цепнатина. Към долния край на малкия мост, реката изчезва, става подземна, като излиза отново на повърхността, след около 2 км. Близо до входа на малкия мост, се намира Ледената пещера, в която до късно лято, се задържа лед.



Разстоянието между двата моста, е изключително красива речна котловина, която изобилства от запомнящи се и спиращи дъха гледки, включително и малко водопадче. Именно този отрязък от територията на скалния феномен, е любимо място на много хора. По скалистите урви около мостовете, природата е отредила място за множество красиви растителни видове.

Една от забележителните атракции, които се предлагат на туристите, посещаващи природния феномен „Чудните мостове“, е въжен мост (тролей) свързващ Малкия и Големия мост. Невероятното екстремно изживяване, дава възможност природният феномен да бъде разгледан от птичи поглед. Това всъщност, е и най-големият въжен мост (тролей), на балкансия полуостров, с обща дължина от 240 метра.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

И после хората са против къмпингарите ....





https://www.facebook.com/zdravko.raichev/videos/1654668171605406/
_________________
Магия в лилаво

[mr_petroff]

Евала на пича, че не му нахлупи кофата на главата и да го изкъпе в езерото-... щото няма вода Аз ако бях не мога се стърпя, трябва да работя за самодисциплина и спокойствие май