kemper-club forum

[Тони Котев]

Колеги, мога ли да стигна с кемпера близо до Белинташ. Не можах да намеря инфо по въпроса, а жената ме е запънала яко и ще се ходи натам.
Ако пътят е стръмен и тесен ще се ходи по друго време с джипката.
Живот и здраве ще напиша какви сме ги вършили като се приберем.

[Pol]

Става, но ти трябва отцепка за да минеш пътя без да се разминаваш. Инаге горе има една супер полянка - за два три кемпита стаа. Или отиваш кат мене вечерта къде 23 саато - имаш много голям шанс да няма насрещно движение.

[loveforever]

Ходили сме с кемпера горе преди 2-3 години. Пътя не е добър, но минахме. Късно вечерта, че иначе е проблемно разминаването на места ,а си има коли. Има писано в пътеписите, ако го намеря ще пусна линк. Ето:

http://kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=8972&postdays=0&postorder=asc&highlight=%C1%E5%EB%E8%ED%F2%E0%F8&start=90
_________________
Магия в лилаво

[Тони Котев]

Върнахме се отдавна, но чак сега да драсна някой ред. За съжаление снимките не мога да ги кача в снимкабг. като остане време ще ги метна.
Тръгнахме рано и уцелихме час пик в Асеновград. Не минах по околовръстното и това ни костваше доста похабени минути в центъра. Както и да е, отбихме за Белингташ и бавно се качихме до паркингразклонението Инкая–Белингташ. Наближаваше 10 часа и без много мотане решихме първо да видим Инкая.
Да отбележа, че по това време на паркинга имаше място за нашият 7метров кемпи.
Казаха ни, че може да се качим и по-нагоре с буса, но решихме да походим пеша. Пътят е тесничък , но асфалт без дупки. По някое време докато катерехме не много стръмният път, асфалта свърши и след малко видяхме от ляво големия скален комплекс Инкая. Заобиколихме го и се качихме отгоре му от задната страна.
Красиво място с интересни форми, заслужава си да се види.
От там тръгнахме обратно, но още на високото бяхме забелязали табела която сочеше пряк път до Белинташ. Попитахме хора които идваха от тази пътека, увериха ни, че е много лека и със страхотни гледки. Това ни трябваше, пряк път по билото със хубава природа. За 30-40 мин. се озовахме в подножието на Белинташ. Разгледахме го и решихме да потърсим Караджов камък, джипиеса го даваше на 30тина минуги, В дясно от белинташ се спускаше плавно сравнително добър черен път и ние тръгнахме доверили се на техниката. След около половинчасово ходене заобиколихме от долната стлана целият комплекс Белинташ, Джипиеса даваше на 5 мин. Камъка, но в в последствие се оказа, че е през стръмното дере , пътя заобикаляше още много. Трябваше да спуснем и да качим доста голяма денивелация. Тръгнахме , но забелязахме пряк стръмен път към Белинташ и след 20тина мин. се озовахме от другата страна на скалния комплекс. Камъка остана за някой друг път. Слезнахме директно към паркинга и така описахме един инпровизиран кръг който ни отне цял ден с много почивки и съзерцаване на прекрасни гледки.
По пътно се запознахме с много и интересни хора и от тях научихме за Дивият град, добре направено ранчо, до което се намираха Лястовичи вир и водопада. Деляхя ни 20тина км , но решихме да слезем по надолу по пътя и там да преспим. не ни се оставаше на паркинга, идваше уикенда и се опасявахме от рейсовете по тесният път. Намерихме си хубаво местенце от страни на пътя все още високо в гората и там прекарахме първата си вечер. Сутринта пийнахме сутрешните си напитки и след като напълнихме попътно вода , голямо богатство са чешмите в целите Родопи, слезнахме на осонвния път и след малко завихме към Дивия град.
Карайки стигнахме до някакъв платен язовир, пътя стана черен и горист. Спрях да огледам дали ще можем да се промъкнем с алковена през дърветата. Появи се някакъв левенти взе да обяснява, че тук било разрешено спирането само за рибари. Успокоихме го , че сме на друга вълна , той пък ни каза за пътя, бил добър в гората , но изкачим ли се на нивите пред ранчото там да се паркираме. И наистина последният километър се оказа доста разбит. Послушахме човека и останахме на края на гората. Направихме прехода до вира и водопада. Почти няма табели, добри хора са направили от къмъни 2 стрелки на възлови места та не се оказахме търсещи. Пътеката е приятна , а вира и водопада който пада в него са много красиви. Не бързахме , бяхме решили да преспим на това красиво място, хапнахме добре следобедно в ресторанта на ранчото, разходихме се и около язовира , Така премина вторият ни ден.

[loveforever]

Четейки си представям къде сте минали, как е било и като стигнах до прекия път към Караджов камък ми идеше да викна че е невъзможно за половин час да се стигне. Просто като знам какво е разстоянието и терена подобна опция ми изглеждаше невъзможна.
Като изчетох всичко и нещата се наместиха. Макар по права линия двете места да изглеждат близки пътя е доста по-обиколен.

Другите места, които сте посетили изглеждат интересно така като описание и следващия път като минаваме наблизо непременно ще се отбием да ги видим.
Благодаря!
_________________
Магия в лилаво

[Тони Котев]

Следващата цел след Дивият град беше пещерата Утробата. Видяхме на картата пряк път от с. Комунига мисля, през вододайният язовир Боровица и някорко села.
Отбивката е в самото начало на селото, но ние я подминахме и след като получихме уверението на няколко баби, че пътят е прекрасен се пуснахме обратно по него. Движихме се не помня точно колко км. по път който на места беше тесен колкото кемпер и половина, с разкошни гледки, сучастъци в които приличаше малко на пътищата в Перу, но без нито една дупка, асфалта -стъкло. За наше и чуждо щастие срещнахме само 2-3 коли на подходящи за разминаване места. Минахме през няколко селца и неусетно се откри гледка към яз Боровица, много красиво място. Спускането към него си беше като на ски шанца и бавно , по церият път беше така, слезохме в долината под язовира. От тук започна един 10тина км участък с доста разбита настилка. Хубавото беше , че стана по широко и нямахме проблеми с разминаването . Движихме по поречието на реката която изтича от язовира. След известно време асфалта се показа , а след малко забелязахме умалено копие на Дявоският мост. Попътно се оглеждахме за стоянка за преспиване и открихме широко място извън пътя, на което имаще въжен мост и пътека отиваща на някъде. Имаше 10тина паркирани коли .
След още някакви километри плавно спускане стигнахме до отклонението за пещера Утробата.Паркирахме се на едно уширение , паркинг няма и след като се приведохме в туристически вид поехме по стръмната пътека. Изкачването продължи около час и половина без много зор, Попътно се запознахме с приятна двойка и в сладки приказки неусетно видяхме отляво на висока скала характерният отвор на пещерата. След като я разгледахме седнахме да отморим в заслона под пещерата и от там обратно надолу..Връщането ни отне 35 мин.
След обмен на инфо с новите ни приятели разбрахме, че няколко км по надолу има хотел с хубава храна. Оставихме паркинга с въженият мост за друго преспиване и така се настанихме на терасата на хотела с най9хубавата гледка в България, това беше рекламата .За наш късмет времето ни пощади и заваля със сядането. Пред нас се откриваше невероятна гледка към най-известният меандър на р. Арда, то по-скоро язовир Кърджали. Рекламата не е случайна. Ресторанта се представи изключително, храната беше много вкусна и на цени далеч от софийските. Най-хубавото беше , че Кемпера го паркирахме съвсем наблизо на една полянка от страни на хотела. Препоръчвам мястото, казаха, че работят целогодищно. След обяда спря дъжда и направихме приятна разходка по брега на яз. Кърджали. Вечерта останахме там и след направената равносметка установихме, че спестихме поне 60-70 км с избраният маршрут, а и гледките останаха в нас.
Следващата цел , попътно беше с. Енчец, имам приятел там и исках да го видя. .Той пък ни изпрати на едно много вкусно място, но за това по-нататък, ....

[loveforever]

Тази пролет и ние бяхме там. Страхотни места! Много ми харесаха!
Това с ресторанта над меандъра определено е попадение. Ние го пропуснахме, но за следващия път непременно ще се поправим.
_________________
Магия в лилаво

[Тони Котев]

Село Енчец...
мой приятел си направи разкошна къща там и минавайки нямаше как да несе отбием. В сладки раздумки на турско кафе той ни спомена за кораба Емона, закотвен на язовира под селото. Историята на този кораб е много интересна, но сега е ресторант и ние решихме да се възползваме. Оставихме кемпи преди едно стремглаво спускане , че това предно предаване много ме изнервя.
Много хубави рибни специалитети, и най-вече чорбата. След като обядвахме решихме да се придвижим до Ардино, под него беше нашата следваща цел , Дяволския мост. Попътно ни казаха за орловите скали за които се отклонява пътче точно преди града. Преваляше денят и дилемата беше моста или скалите. Решихме да слезнем към моста, надявайки се да няма голямо движение. Предупредиха ни, че пътят е затворен в долната си част и трябва да се походи 2-4 км, не знам колко точно беше. Извадихме късмет с паркирането преди забранения участък и след известно спускане пеша се насладихме на изключително запазеният мост. Оказа се , че има някаква такса и докато се суетяхме дали сме взели пари момчето ни предложи да влизаме . Все пак намерихме пари и си платихме , мисля , че беше 2-3 лв на човек. В други страни за такава екзотика сме плащали значително повече.
На връщане спряхме преди Ардино на хубава полянка и необезпокоявани преспахме там.
На другият ден напарвихме обстойна разходка из цялото градче и от местните разбрахме, че е по добре да оставим кемпера и да тръгнем пеша към орловитескали. Предишният ден е станало яко задръстване с участието на 2 кемпера по тесния път и даже полицията се е намесвала. Оказа се, че пътя е с много живописни гледки и не койзнае колко дълъг. Вече приближили мястото видяхме табела сочеща алея на поезията. Хората се бяха посгарали върху дървени знаци да представят местните поети, препоръчвам горещо , така от табела на табела неусетно стигнахме. Орловите скали се оказаха светилище на което са издълбани много ниши предимно във високата си част. Много древни и редки, срещат се изключително рядко. Целият комплекс е добре поддържан .
Следващата цел беше Моняк, древната рицарска крепост с невероятни гледки високо над яз. Студен кладенец. Но затова нататък

[loveforever]

Не бях чувала за кораба Емона, мерси! Ще го видим при следващо минаване наблизо. Като стана въпрос за задръстване от два кемпера и ... ме обзеха едни угризения, обаче като разбрх, че се е намесвала и полиция ми олекна, щото ние се разминахме без такава екстра.
_________________
Магия в лилаво

[Pol]

Бъгна се форума нещо май

[irinastefanova825]

Корабът Емона си е много добър ресторант, мисля че бяха няколко даже плаващите заведения там, но само този сме посещавали, готвиха добре и ни пуснаха с куче, възпитано и тихо, разбира се.