kemper-club forum

[totezla]

Решаваме да посетим нашата южна съседка с идеята да намерим мин. извори с които е известна Турция. В нета няма много информация, затова ще ттърсим на място. Във вторник решаваме, бърз маршрут, карта на турски оператор от един приятел. Голям атлас и две офлайн навигации на телефоните. След запитване в две три групи от фейса, вкл. и една турска, не можах да получа много информация за това наше начинание.Но все пак решаваме да потеглим.
На 10.02 след работа потегляме от София за гр. Бяла.

11.02.2022
Потегляме в 6,30 от гр. Бяла в посока Шумен по лични дела. В 10,30 вече сме потеглили към ГКПП Лесово, най-прекият път по навигация. Минаваме през Ришкия проход - отвратителен, тирове един след друг, осеян целият в ями и дупки. На петолъчката продължаваме към Ямбол и Лесово. Път - слънце, няма и много ямболии, запътили се в петъчният следобед към Турция. Пристигаме на ГКПП Лесово около 13,00 и се редим на малка опашка. Минаваме нашият паспортен контрол, златният гьол, турския паспортен контрол и се редим на тяхната митница с надеждата, че в 13,30 ще сме вече минали. Дойде едно момче, провери багажа - всичко ок. Подаваме документите и .... започна една суетня. Каква е колата? Казвам кемперван. Да бе, не е това. Това е – соча документите, в тях пише специален автомобил М1. Не, йок. Вземай си документите и в България. Как така? Какъв е проблемът? Автомобилът не може да влезе. Но преди три месеца влязохме, защо сега не може? Обръщай и се прибирай. Лелее, пощръклях. Звъня на един приятел турчин, да и обясни на митничарката, тя изключва телефона. Завъртях и всичко отначало, турски паспортен контрол, български, гьола, нашите митничари и сертификати. Викам си - паля и към Капитан Андреево. От там съм минавал, трябва пак да мина. Ако не - Капитан Петко войвода и към Гърция, Пелопонес. Все пак имаме 9 дни на разположение.
90 км завои, дупки, сняг - аз карам като във формула 1. Денят е слънчев, леко хладен, идеaлен за път. След около 2 часа вече се редим и на Капитан Андреево. 1 колона, 20-ина коли. Заставам и чакам някой да помаха с ръка и да се редя на нова колона, след минута желанието ми се осъществи. Газ вляво и първа кола, минавам за 30 сек. Редя се на турски паспортен контрол-отварят ново гише и пак първа кола, викам си тези като ме видят и веднага ще ме пуснат в Турция, даже и без проверка. Да, ама не. Турска митница - подавам документите, връщат ми ги, пак ги подавам и пак ги връщат и ми говори нещо на турски. Само леко дочувам D3. Поглеждам надясно и гледам едно голямо хале с табела D3. Хм, тука ще ме разкостят. Паля и тръгвам, какво да правя? Спираме и подаваме документите. Какво е това? Кемперван. Не е. Как да не е, ето документи, прозорци, люкове, легло, хладилник, печка и т.н. Добре, добре. Сканира, удря печати, подава документите и казва Багаж контрол. А там едни молдовци с половин тон бутилки с алкохол, скрит в тайници в един голям бус и всичко навън наредено (в Турция е забранен всякакъв внос на алкохол). Аз имам 3 кила 70 градуса ракиен дестилат , за всеки случай, може да ми се допие някъде. Извиках митничаря, само погледна в багажника и вика Карай. Най-сетне, вече е 16,00 и ще се опитам да стигна до мястото за нощувка от P4N. Тук вече е по-спокойно. Пътя от Одрин към Чанаккале е супер. Две или три ленти, гладък асфалт. Има доста камиони, но няма голям трафик. Всичко върви леко и лежерно. Около 19,00 вече сме се настанили на мястото до фара (40.557914, 26.747359)

[loveforever]

Лелеееее! Голям "купон" е било. В крайна сметка изясни ли се какво не ви харесват на кемпера?
Олекна ми като прочетох, че на другия пункт сте минали. Чакам да чета нататък.

п.п. Оправих да се виждат снимките. Като се слагат така снимки от гугъл нама нужда да се кликва на [img], защото гугълския код е по-различен и си е самодостатъчен.
_________________
Магия в лилаво

[nkalendzhiev]

И на мен ми е любопитно какъв е кемпера и какво не им е харесало.

[totezla]

Кемперван Мерцедес Вито, минал през Декра. По документи специален автомобил
М1.

[totezla]

12.02.2022
Гю‘найдън. Събуждаме се от лекият шум на вълните. Слънцето вече е изгряло и е осветило целият нос, на който е мястото за нощувка. Кафенце, закуска, лека разходка по плажа и потегляме към Гелиболу. Малко преди да влезем в града и хоп - полиция ни отбива от пътя. Викам си ей сега ни върнаха в България за някоя простотия или са ме снимали за превишена скорост. Подавам документите с най-хрисим поглед и полицаят ме подканва да сляза от буса и ми сочи към предният номер. А там ни е закачен боклука, който трябваше да изхвърля в най-близкият контейнер, ама....
Малко се позачуди защо в рамките на един ден съм влизал два пъти в Турция, но реших да не влизам в подробности, за да не се навлечем неприятности.
На влизане в града се натъкнахме на пазар. Супер. Сафридче на 25 лири, круши, мандарини, портокали на по 5-6 лири за кило. Някакъв накъсан кашкавал за 90 лири и т. н. Напазарувахме и газ към града да хапнем в Osmanli Mutfagi (40.406618, 26.672777). Местна закусвалня с много различни ястия и чорби. Намира се на главната улица, много близо до пристанището. Хапнахме пача чорба и някакви пилешки вкусотии. Попитахме за WIFI, сервитьорът поклати отрицателно глава, но веднага си предложи собственият телефон за Hotspot. Остави си телефона и продължи да си върши работата. Чок тешекюр Едерим. Сметка 110 лири за двама.
Потеглиме към Еджеабат, от където си хващаме ферито за Чанаккале - 107 лири за буса, само кеш.
Акостираме на пристанището на Чанаккале и газ към главният път за Измир. По път пропускаме отбивката за Асос, тъй като целта е друга. След двулентов път с идеален асфалт, попадаме на еднолентов път, който рязко се спуска към морето. Олеле, камион след камион, скорост около 20 км/ч. Върволица от коли и бусове. Но, изненада, при първата по широка отбивка камионът пред мен отби вдясно и даде път на колоната. Чок тешекюр Едерим. Слизаме на морето и там един път с три ленти се е опънал като питон покрай морето. Ограничение 50км/ч. Отляво хотел до хотел, отдясно - море гладко като езеро. Навлизаме в доста дълбокия залив на Едремит.
Спираме в началото на Гюре (заливът е известен като маслинената Ривиера) на обществен паркинг (39.581800, 26.872957), в началото на крайморската алея. Има чешми и тоалетни по алеята. Кратка разходка за разузнаване и отиваме да потърсим мястото от p4n над града за нощувка. Намираме първо банята, отбелязваме координати 39.588229, 26.884040 и продължаваме към планината. Оказа се, че мястото за пикник е разкопано за нещо и няма да може да спим там (39.621786, 26.880104), както и къмпингът преди това (39.617650, 26.878273). Връщаме се на паркинга. До нас спря още един кастен, но турски. Хора по плажа бол. Кой на пикник, кой се разхожда, кой по биричка - абе идилия. Разпънахме и ние масичката на плажа. Пържен сафрид, зелена салатка с турски маслинки кашкавалче. Разкош. Времето – тихо, а водата е като стъкло. Около 20,00 се появи лек вятър, след това доста усили и ние се прибрахме в кемпера. По чаша вино и хайде под одеялото.

[totezla]

13.02.2022
Вятър. Цяла нощ - вятър. Сутринта имаше много силни пориви на вятъра - около 15 м/с на брега. Хапване, кафе и отиваме къде? На баня. С минерална вода. Вчера сме намерили къде е и сега с халатчета и чехли се запитваме на там. Има паркинг. Може би сме първите за деня. Няма други желаещи да се къпят толкова рано. Водата е супер, без миризми на сяра. 1 час за двама човека е 40 тл. Голяма баня, с предверие за събличане, голяма мраморна вана и чешма. Душ няма. За пръв път влизаме в турска баня и малко се чудим за душа, но бързо ни минава. Блаженство.















Потегляме към Айвалък. Вятър. И на Акчай спираме на пазар. В неделя е. Плодове, ядки и малко накъсан кашкавал и продължаваме.









По път виждаме табела за къмпинг. Селото е Бурхание. Завой надясно и сме пред къмпинг Altin camp (www. altincamp.com) - 2 човека и кемпер за 180 тл. Тоалетни, бани, топла вода, на брега на морето и със собствен плаж. Вятър.











Пристигаме в Айвалък. Гръцки град, който е изоставен от гърците през 20-те години на 20 век, при разпада на империята са си разменяли граждани с Турция. Някога красив стар град с калдъръмени сокаци, сега старият квартал е с овехтели мазилки, избеляла боя и оставени без поддръжка. Намираме църква, която е превърната в музей (Taksiyarhis Kilisesi) - 12,5 тл/човек вход. Близо до нея е джамията с часовниковата кула (Saatli Camii) - преди църква, сега джамия, достроено е само минарето. Опитваме се да хапнем някъде и се отправяме към остров Джунда(Алибей), който е свързан с града с дъгов мост. След моста, вляво, има място от р4n, но е много мръсно. Един френски бус е спрял там. До мястото има и пикник зона, която въпреки вятъра е пълна с хора.
На пристанището похапваме чорби и сладолед.



















Стара църква на острова, в момента се използва за гараж на трактори.



Следващата спирка е Трапезата на дявола (Seytan Sofrasi - 39.288739, 26.643205). Паркинг - 30 тл за бус. Уникална гледка към залива на Айвалък. В скалите има вдлъбнатина с формата на стъпка, която според легендите е оставена от дявола, когато е прескачал до гръцкият о. Лесбос.





Навсякъде около брега на Айвалък имаше табели, че е забранено къмпингуването. Може би само през лятото, но не посмях да рискувам. Разходихме се и по плаж Сарамсаклъ (39.268670, 26.662951) - 7 км плаж, на места достига 100 метра ширина. Място за нощувка с тоалетни.
Потегляме към Дикили да търсим място за спане. На около 30 км попадаме на гора край пътя (39.215317, 26.811350). Имаше няколко коли на пикник, но е близо до пътя и през нощта може би е шумно. Без вода и тоалетни. Но няма вятър.



Пристигаме в Дикили. По брега има няколко паркинга. Избираме един до игрището за плажен волейбол (39.091884, 26.881165). С празен фургон, отворен изцяло от едната страна. Спирам плътно до него, за да има завет и разпъваме софрата. Тази вечер сме на ципура.
Вятър.

[Pol]

Дай си паролата за гугъл диск

[loveforever]

Вече снимките се виждат. С изненада забелязах накои елементи, които не знам защо но съм свикнала да ги асоциирам с други части на света. Примерно дървените капаци с цветята са ми като емблем на южна Италия, а пъстрите чадъри свързвам със Солун.
Иначе си отбелязвам още едиа интересност за Турция - ходене на баня
_________________
Магия в лилаво

[totezla]

14.02.2022
Такаааа. Ще търсим минерален извор край Дикили. Питаме Чичо (Гугъл) - показва едно място (www.camurilicasi.com) и потегляме. Покрай пожарната, след това през нещо като махала и излизаме на едно равно поле, половината от което е заблатено. По навигация показва, че трябва да минем през блатото. Отказвам се. Виждаме сгради в далечината, но не знаем дали работи и дали трябва да рискуваме през блатото. Връщаме се и търсим друг път. След малко навигацията казва „В лево“ и тръгваме по друг черен път. След малко се озоваваме пред една порта и бели сгради зад нея. Май не работи за съжаление.













Но от някъде изскача един младеж, който говори сносен английски. Да, работи. За един човек в кабина 100 лири (скъпо). Но има и общ басейн - 2 човека 70 лири. Избираме басейна - 3 на 4 метра. С купол отгоре. Ей сега се размазахме. Топвам с един крак във водата - вряло. Стъпвам с другият - вряло.







Мисля, че водата е около 48-50 градуса, не става за влизане. Да си тръгваме или да търсим друг начин да използваме водата? Има канче в басейна, една сгъваема касерола от кемпера и сме готови за един час релакс в турска баня. След един час излизаме пречистени буквално и преносно.
Преди време тук е кипял живот. Над банята има хълм, в който има изсечени тераси и се е ползвал за къмпинг. Една цяла сграда с малки стайчета, само с по две легла за релакс.



Голям външен басейн.



Съблекални и кабини за баня.



Координати - 39.058819, 26.922088.



По план трябва днес да посетим Бергама (Пергам). Много древен град. Малко пренаселено. Трафикът е като на Раковска и Гурко в 17 часа преди коледа х 5. Стигаме до един паркинг накрая на града, точно до Червената базилика (39.121538, 27.184726). Паркингът е превърнат този ден на животински пазар. Решавам да си купя една кокошка за кемпера. Ще я храним с каквото остане от нашата храна, а тя ще ни дава яйчица. Ще си я разхождаме като домашен любимец на каишка. Абе идилия…
Ленчето бързо ме отряза. Ох.

Влизаме в базиликата (Kızıl Avlu). Изключително внушително здание. Част от което в момента е действаща джамия. Вход 12,5 лири на човек.











След базиликата потегляме към останките от древния град Пергам. Камънаци над града. Има и лифт, който е 100 тл/човек. Паркингът сега е фрии. Подминаваме лифта и катерим по завоите нагоре.
Горе паркингът през зимата също е фрии. Вход - 60 тл/човек. А е един вятър. Доста се колебах дали да влезем, да не ни издуха вятъра. Кратка справка с Чичо и решаваме да влезем. Не мога да опиша колко съм впечатлен. Огромни колонади, гробница, непревземаеми крепостни стени. Огромен амфитеатър, подобен на Епидавъра. В древния град бяхме само около 10-тина човека. Това е преимуществото на зимният исторически туризъм. Няма ги ордите на организираните туристи.































EuroVelo 8 (EV8), наречен Средиземноморски маршрут, е дълъг 7 560 км (4 700 мили) велосипеден маршрут на дълги разстояния, който минава от Кадис, Испания до Атина, Гърция, и след това продължава до Измир, Турция и до остров Кипър. Маршрутът минава изток-запад през Европа главно по протежение на или близо до брега на Средиземно море, минавайки последователно през 12 държави: Испания, Франция, Монако, Италия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция, Турция и Кипър.
От там решаваме да посетим и Храмът на Асклепий. След половин час лутане пристигаме на паркинга (39.121206, 27.170434). Има 2-3 коли. Гася и тръгваме към входа. Един чичко търчи към мен с един касов апарат. Пристига и чука по копчетата - 20 тл. Викам с карта? Не, онли кеш. Е нема да стане. Поглеждам назад към пътя - махала. Оставяме Асклепий за следващ път. Малко много ми дойдоха камънаците този ден. Пък и наближава време да потърсим къде да спим. На излизане от Бергама, хапваме по едно пиде набързо и потегляме.



В Чандърлъ (древното Питане) има добре запазена генуезка крепост. Решаваме набързо да я посетим. Намира се на един полуостров. Много спокойно градче, вятърът утихна и решихме тук да търсим къде да спим. Малък паркинг на плажа, без вода и тоалетна - 38.939412, 26.944517. Няма вятър и морето като тепсия. Палим малкото мангалче и се наслаждаваме на спокойната вечер и великолепната гледка към града.






















И нали е празник. намерихме си сърчице за селфи.

[totezla]

15.02.2022
Сутрините на брега на морето ги обожавам. Въпреки че навън е 2 градуса и изолацията на предното стъкло е замръзнала.



Потегляме към следващата точка от пътешествието.



Зареждаме на Шел. Малко баня и за кемпера. На всяка бензиностанция има автомивка на самообслужване 4-5 лири за 2-3 минути и сме готови.





Aliağa (Алиаа) е мястото където ни казаха че има модерен център с минерална вода 38.794313, 26.967217. Хамамът изглежда нещо като мол с огромен паркинг.





Нещо не ни хвана окото и продължихме към Фоча (Древната Фокея). След горчивият опит с Босненската Фоча, тук шофирах като на изпит пред КАТ.
(В Босна водих едни приятели на рафтинг на река Дрина. На влизане във Фоча ме спря босненски полицай. След половин час приказки се разделих с 5 евро и продължих към Дубровник.)
Та в турската Фоча нямах премеждия.





, Намерихме място за спане с кемпера за друг път 38.676748, 26.736855. Имаше един френски и 5 турски кемпера, палатки и каравани. Има велоалея до центъра на града. Съжалявам, че не понесох и велосипедите. Навсякъде, където спирахме, има велоалеи.







От Фоча продължаваме към Измир. Имаме точка и тук с минерални извор 38.384584, 27.032651, но се оказа на територията на огромен хотелски комплекс и не можахме да се оправим с местните.
Започваме да влизаме в Измир , леле майко къде попаднах. Измир е третият по големина град в Турция. Около 4 милиона души. Трафика е неописуем. Караме по някаква градска магистрала, където отвсякъде влизат и излизат всякакви превозни средства. Коли, камионетки, моторетки автобуси, а в целият град не работеха пешеходните светофари. Въпреки, че на колите е зелено, пешеходците притичваха пред тях. След малко видях, че им работят светофарите, но никой не ги гледа. Благодарение на опитният навигатор - Елена, maps.me и HERE не успяхме да се загубим в многомилионният град. Няколко километра преди края на брега попадаме на рибен пазар с доста рибни закусвални. Хапваме Balik ekmek.
Снимки няма много, тъй като операторът е и навигатор. А в този голям мегаполис, ми беше важен навигаторът.





Сграда със зелена фасада. Пред всеки прозорец има засадено дърво в специално изградени саксии.







И залагаме точка за спане на брега на около 45 км южно от Измир - 38. 206854,26,687254. Бивш див къмпинг, през лятото на 2020 е разчистен от палатки, бараки и други временни постройки, с прекрасен залив, бистра вода и ситен пясък. Палим мангалчето, ракийка, салатка, хапваме нещо, каквото е останало в хладилника и по леглата.

[totezla]

16.02.2022
Ден като ден. Сутринта морето е като тепсия. Тихо, слънчево, спокойно.





Тръгваме доста по-рано от обичайното, тъй като за днес плана е Алачатъ, Чешме и Ефес. За това - малко по стегнато. Закусваме по път с плодове и един-два бюрека.



. Пристигаме рано рано в Алачатъ. Паркираме на паркинг до вятърните мелници (38,287275, 26.373801) и започваме разходка по старият град.











Tези калдъръмени сокаци много ме кефят. Не знам кой ги е измислил, но винаги ми доставя удоволствие да се разхождам в град с подобни улици. Зад всеки ъгъл може да видиш нещо уникално.







Но днес, нямаше изненади. Целият квартал e разкопан за смяна на ВиК. Един два тигела и приключваме с разходката.



Сега идва ред на целта на пътешествието. Минерален извор. В Гугъл е дадена точка на горещ извор на върха на кея.Да бе да. Този дълъг над 200 м. кей с яхти а накрая извор? Оглеждаме се в началото на кея, но няма нищо.



Ленчето вика в края е, аз не бе къде там извор с гореща вода. След кратък спор, доближил се до бой, решаваме да се разходим до края на кея. Вървим след един мъж и една жена с торбички в ръце. Викаме си тези не ми приличат на яхтсмени или на рибари. Тук има нещо. След малко виждаме две три глави да се показват от водата между скалите. Приближаваме и „О чудо“ ще възкликне един мой приятел. Координатите са 38.313281, 26.360937 - горещ извор в морето. Три стълбички водят към естествен басейн, ограден с големи камъни.
В единият край на басейна е извора и почти целят басейн е с температура, удобна за киснене. Няма хора само двама трима мъже и една жена, навярно заради ранният час. Отдаваме се на блаженство. както всяко нещо, за да е хубаво, трябва да е с мярка. След 40-тина минути вадим кърпите, преобличаме се и продължаваме напред. Паркингът е на 38.313229, 26.358791.











Следваща спирка е близкото Чешме. Преди време градчето е било известно с изворите си и със своите фонтани. Днес е яхтено пристанище и силно туристическо. Няма и помен от старите бани и чешми. Намерихме една възстановена, но тя не работеше.









Кратка разходка по брега и влезнахме в изключително добре поддържаната крепост - 25тл/човек. Дебели каменни стени, гюлета, топове, а бе страшна работа. Пред крепостта има статуя на Хасан паша, с неговият опитомен лъв. Интересното е, че този паша е много тачен в Чешме, въпреки че е загубил битката с руснаците за града. Пред султана той така е извъртял нещата за битката, че е бил награден и повишен във везир. В Чешме също се подготвят за предстоящия сезон, като подменят настилката в центъра на градчето.















Тоалетна.

[totezla]

Имам малък проблем със снимките. скоро ще го коригирам и ще могат да се виждат и от телефон.

[loveforever]

Мисля че вече снимките трябва да зареждат нормално.
Някои местенца особено ме изкефиха. Направо се размечтах да имам поне един свободен месец и да обикатям из тях. А тея вятърни мелници ме разбиха, само дето Дон Кохот го няма . Определено в Турция има много изненади.
_________________
Магия в лилаво

[totezla]

Решаваме да потегляме без обяд, Само по един бюрек за изпът и газ към Ефес. Имаме поне 2,5 часа път до там. Караме по живописен път покрай морето с доста плажове и хотели.


Пристигаме в късния следобед в Селчук.







Първо оглеждаме мястото за спане. Плаж Памуджак (Pamicak) - 37,943772, 27.274857). Огромен плаж с няколко кемпера и много коли на хора, дошли за пикник. Малко ветровито, но ще стане. Ако не намерим нещо по-добро. Паркираме се на паркинга на Ефес - 25 тл за буса, вход за Ефес 120 тл/човек.


Градът е разположен в дъното на залив на устието на река Кючук Мендерес, която с времето е запълнила залива, което е довело и до упадъка на града.

В момента градът е една от най-важните туристически атракции в Турция. В интернет има много информация за него.












Както писах и по-рано, най-хубавото в зимното обикаляне по камънаци е,че няма много туристи.





Tова тук е групово WC. Древните са държели много на хигиената.






Настоящите жители на Ефес.



Библиотеката.









След разходката в древният град се оттегляме на заслужена почивка на брега на морето. Вечерята е агнешки котлетчета на тиган и чеснов доматен сос.
Покрай нас ATVта и джипки орат в пясъка, но към 21,00 всичко утихна, дори и комарите.

[totezla]

17.02.2022
Ставаме малко по-рано, за да имаме време за разглеждане. Покрай нас едни немци с един малък бус като нашият също се подготвят за път.







Потегляме с идеята да видим последният дом на Дева Мария. На около 10-тина км от нас е.



По тесния път виждаме паркирал автобус покрай няколко кръчмета. Викаме си „тук има нещо“. Да - пещерни жилища на прокудени християни, т. нар. Седемте спящи.













Паркингът е удобен за спане - 37.943537, 27.355151. В едната част е равен и могат да се съберат 2-3 кемпера и един автобус.





От там продължаваме нагоре към Къщата на Дева Мария. Йоан Кръстител я е почитал като собствена майка и я довел близо до неговият храм да изживее старините си. Свещено място за католици и мюсюлмани? Вход – 80тл/ч. и паркинг 25 тл .









Вече сме на път за Денизли и Памуккале.



Но в първото село виждаме кафява табела „Музей на влаковете“. Я да видим. В с. Чамлик е - 37.88434, 27.381735. 50 тл /човек, но днес никой не ни взе пари. Оказа се ,че тук е най-голямата експозиция на парни локомотиви в цяла Европа.



















Това е вагонът на Кемал Ататюрк. на луксозният и най-защитемният по това време в света.С него той е обикалял в цяла Турция.







Уникален музей. заслужава си да се разгледа.







Ресторант в хангара.

















































Снегорин.











По път хапваме малко улична храна.





В далечината се виждат "мелове" скали подобни на тези в Пирин в района на Малник, Рожен ,Кресна имаше ги в продължение на 50-60 км.



Пристигаме в Памуккале и се отправяме към мястото за нощувка, набелязано от един приятел. Нещо не ни допадна, добра гледка но малко шумно и много открито, а духа вятър. Ще търсим после къде да спим. Сега отиваме на белите травертини и останките на Хиераполис. Вход 110 тл/ч + 35 тл за паркинг.











Гледката е внушителна. Награбваме кърпите и се засилваме натам. Но НЯМА ВОДА.













Само една малка баричка тече по склона. Хората се разхождат по сухите гьолчета и се радват. А аз беснея. Гледал съм снимки как хора блажено се излежават в гьолчетата. А сега - сухо.







И балони.



Отиваме да разглеждаме археологическите забележителности и музея. След малко виждаме табела „Антични бани“ - изворът на Клеопатра. Има отделен вход 100тл/ч за ползване на басейн, пълен с руини за 2 часа. Има съблекални и шкафчета за багажа (шкафчетата се ползват срещу 10тл депозит, който после връщат). Има спасители покрай басейна, тъй като в единият край има дълбочини от 3-5 метра. Трудно ни извадиха отвътре, но все пак затваряха парка и трябваше да се махнем.

















А и слънцето залязваше и трябва да намерим къде да спим. На отсрещния хълм има място от p4n, но изглеждаше трудно проходимо и в описанието пише 4x4. Гледам го немеца с буса вече се е паркирал там. А мястото е едно. Хм, щом той се е качил, ще се кача и аз. Поглеждам набързо картата и намирам друг път за мястото. Не съм 4х4, но буса е много проходим. Качваме се на хълма, а там - места бол. Нямат толкова добра гледка, но стават за нощувка. Равно, тихо, спокойно. Тук ще сме. Малко е хладничко и не може да палим огън, тъй като сме в гората - 37.915737, 29.129702.

.