kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юни 28, 2022 4:29 pm Заглавие: С Наско до Арарат
Съвсем наскоро и съвсем случайно получих едно предизвикателно предложение от нашият съфорумец Атанас Трифонов – да изкачим най-високият връх в планината Арарат.
Обичам планините, обичам и горите, но хич не съм по върховете, още повече високи над 5000 метра, при това заледени. Качвал съм се обаче на Черни връх, и на Мусала, и на Вихрен, и на Ботев, и на други даже. И не с кола, а като истинските планинари – пеша. Е, далеч не ми е най-любимото занимание да се катеря по чукарите, но 1-2-3-4-5 пъти годишно да се прави ми се струва, че си е направо полезно, а и много приятно. Сега обаче е друго – в чужда държава, непозната планина, голяма надморска височина, последните 1000 метра изкачване по ледник, височинна болест, аклиматизация, ветрове, слънчеви изгаряния, огромно натоварване и прочие страховити неясноти.
Като чух предложението и в началото напълно го отхвърлих по ред причини, част от които са и тези по-горе. Постепенно обаче взех да свиквам с него и дори да попрочитам тук-там за планината. Не мина и ден, и вече бях напълно наясно, че искам ако не да се кача на този връх, то поне да пробвам да го направя. Не знам нито как стана това, нито защо. Може би защото предложението дойде не от кого да е, а именно от човек, като Наско. Качил е съвсем наскоро Елбрус, който е с подобна височина, но доста по-сложен и опасен а, и още хиляди знайни и незнайни върхове.
Макар и в групата на ветераните, Наско е човек от желязо. Ходи с раница пълна с тухли на гърба си и отделно тича всяка сутрин от Ловеч до Горско Сливово и обратно през Крушуна. Може да изтича даже цялата Стара планина от Ком до Емине за 2-3 дена, при това без да се загуби никъде, че след кемперизма втората му голяма любов е ориентирането (за жените не трябва да става въпрос, че и те при него са доста и няма да е ясно, коя е по-напред). Има си обаче собствен клуб по ориентиране и в него тренира младите надежди в този тъй важен за развитието на обществото спорт. Според един общ познат пък Наско наскоро се върнал от Амазонската джунгла, където бил отишъл само с една отварачка за буркани и стар компас, дето дори сочел не Север, а Изток. Ял е настъргани корени от каучуково дърво и изпражнения от тапир, пил е кална вода от стъпката на разярен леопард, спал е на гърба на алигатор, яздил е речен делфин и въобще, как точно се е оправил никой не знае, но и днес е жив и здрав, и все още никога не се е губил. За този човек няма загубване, няма трудна ситуация, няма не мога и то навсякъде по света. С две думи - натрениран човек, с много воля за успех и поемане на всякакви предизвикателства.
А аз? Аз съм точно обратното – не съм тичал от 7-ми клас, когато покривахме за норматив 60 метра и мога да се загубя дори в автобуса за Люлин. Като се кача от задната врата и не знам от коя да сляза. Докато питам някой и спирката ми е отминала. А ако няма кой да питам? Тогава се возя цял ден, докато се качат и други, дето да ми кажат за къде изобщо съм тръгнал. Но пък също като Наско обичам предизвикателствата и дори да не мога да тичам толкова много, трудно се отказвам. Понякога. Или иначе казано, струва ми се, че ще си паснем идеално. Аз знам накъде сме тръгнали, той ще казва как да стигнем до мястото и от къде точно да минем, че да се озовем на върха. Дали изобщо ще стане това, един Господ знае, но пък намеренията и на двама ни са такива, и току-виж са се осъществили.
Планината Арарат е най-високата планина в Турция и има два значими върха: връх Иньоню - висок 3896 метра (някъде отбелязан и като 3914 метра), на който му казват още Кючук Арарат или Малък Арарат, и връх Ататюрк - висок 5137 метра (някъде отбелязан и като 5165 метра), или Великият Арарат, известен също и като Голям Арарат.
Видно е, че тук всичко има по повече от една височина и по повече от едно име, че даже цялата планина е известна с многото си имена. Персийци, турци, арменци, кюрди и всички народи живяли от древността до днес в тази планина са я кръщавали по различен начин, докато накрая не я нарекли Арарат. Име, което нито един от народите не е използвал, но пък ние така я знаем.
За нас едва ли е от значение този факт, защото както и да се казваше ние гледаме не името, а заснежения ѝ целогодишно купол. Той ни е целта – най-големият ледник в Турция, че те там са над 30. Но идеята е не планината и нейният връх да са главната ни цел, а така и така и двамата харесваме Турция, що пък да не се разходим с кемперите в източната част на страната, да разгледаме тук-там, да се изкъпем в някой водопад (вероятно само аз, че за него още не знам дали ги обича), да хапнем от прехвалените турски гозби и все такива кемперо-приключенски неща. И разбира се не сами, а с жени, деца, че дори и кучета ако трябва. Всеки ще ходи където си иска, ще разглежда каквото си иска и до когато си иска. Може заедно, може по отделно, може и в съвсем различни части на Турция. А може и не само в Турция, ами малко разходка из Грузия и дори малко в Армения, но без Иран. За там няма да стене. Въобще, свободна програма според интересите на всеки. После ще определим дата, на която и двамата трябва да сме в зоната за изкачване на върха. Ще зарежем там кемперите с жени и деца, да си правят каквото искат, че нали и те имат нужда от свобода, а ние ей така между другото ще се пробваме с върха. „Пробваме“, защото въпреки многото си опит Наско не обича да използва думата „покорявам“ за един връх, нито пък „изкачвам“. Че тя планината нали е капризна и не допуска до себе си всеки, та затова. Аз нямам много яснота по въпроса и използвам всякакви думи, понякога без дори да знам за тези важни за света поверия, но пък ѝ се радвам по моя си начин, както може би всеки си има свой.
Направил съм даже и програма:
1-ви ден изкачване от 2200 до 3300 - базов лагер 1 (спим на палатки)
2-ри ден изкачване 3300 – 4200 – базов лагер 2 (спим на палатки). Може да аклиматизираме, а може и не, зависи от общото ни състояние (Наско ще носи коняк, а аз ром)
3-ти ден изкачване на върха 4200 до 5137 и спускане до базов лагер 1 (на 3300, палатки). Изкачването към върха започва в 01:00 часа през нощта!
4-ти ден спускане до 2200 и почивка в кемперите
5-ти, 6-ти и 7-ми ден аз ще съм в реанимация, а Наско не знам. После продължавам с огледите, че жена ми е направила 10 страници списък с обекти за обикаляне и нито един водопад.
Това е. Ако не се върнем, жените са инструктирани, как да приберат кемперите.
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юни 29, 2022 3:22 pm Заглавие:
Trifonov написа:
Леле Трябва да ме запознаеш с тоя Наско. Ба@ти якия тип. Той на гръб ще те носи нагоре.
Ооо, разбира се, че ще те запозная с него, много жилав и готин тип е. Но да знаеш, съм малко под 100 кила, а там с екипировката ще съм и доста над. Та затова би било добре да поканим и други в това начинание, да се разпредели натоварването му.
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юни 29, 2022 3:27 pm Заглавие:
Emil Balin написа:
Привет,супер сте го решили,мой приятел изкачва Арарат преди 3-4 месеца (през зимата),ако имаш нужда от инфо за там мога да те свъжа.
Привет,
На много разнопосочна информация се натъквам за начините на изкачване и самата организация там на място, та определено ще ни е от голяма полза ако ми изпратиш контактите на този човек (може би по-добре на ЛС).
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Авг 19, 2022 1:36 pm Заглавие:
Дойде време за тръгване, а нашето начинание върви към провал. Наско и жена му са от началото на месеца в източна Турция, обиколиха Немрут, Адана, Мидят и незнайно още какво, но си лепнаха някакъв вирус. Температура, отпадналост, гадене и всички съпътстващи опции. За капак му изгоря алтернатора на кемпера и го вкара в сервиз. Сменили ротора и точно се зарадвах, че са по-добре, те пък след 100 км изгориха изправителния блок с диодите, отново на алтернатора. Тръгвам тази нощ към него, та го чух как са, а той пък гръмнал гума в жегата. Не знам, но Арарат ни чака и трябва да се стигне някакси до там.
Благодаря на колегата Емил Балин за контакта с Краси Гергов.
Апокалиптична картина. След изгубени три дни по сервизи, за сега, кемпера е ОК. Ние също. Макар, че изгубихме един ден и на хотел, че в тази жега, болен в кемпер не си е работа. От 2 дни се къпем в езерото Ван на 1600 н.в. и 30 градуса през деня. Утре потегляме към изходна позиция. Провали в организацията не се допускат, Косьо За нагоре...съдбата ще реши. _________________ 0888851346, trifonavatanas@gmail.com
То не е лошо, че се е случило там където има сервизи.
За добро е. Сега ще имат и собствена ваксина против вируса.
На добър път!
Благодаря! Според личния ми лекар, който водя със себе си и беше единия от болните, е хранително отравяне. Хапнахме повечко по ресторанти и хванахме някоя бактерия. Важното е, че я победихме.
А за гръмналата гума, не е точно така. Изхвръкна металната част на вентила от гумата, която го държи към джантата. Не издържа на жегата. Затова пък беше 45 градуса, а аз бях в най-острия период на болестта
И това мина. Гледаме напред. А гледката ми в момента е връх Арарат. Чакаме Косьо утре. _________________ 0888851346, trifonavatanas@gmail.com
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Провали в организацията не се допускат, Косьо 
За нагоре...съдбата ще реши.
