kemper-club forum

[kvp155]

[kvp155]

[kvp155]

Напред е град Столац, като още в началото му и съвсем случайно попадаме на интересен жилищен комплекс от Османския период. Беговина се казва. Една част от него е реновирана, а на друга това ѝ предстои.









Мястото е частна собственост и не се предлагат огледи, но хората нямат нищо против интереса на туристите. Те предполагам не са много и още не са изнервили с присъствието си собствениците.

[loveforever]

Интересн местенце сте намерили. Чудесно изглежда!
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[kvp155]

Другото интересно в Столац, което също намерихме съвсем случайно са добре запазените останки на древен каменен град. Намира се на един хълм, до който се стига само пеша и е точно над днешния център. Зарязахме кемпера долу и бегом на разходка.



Входът за този град е напълно безплатен, което не е характерно за подобни обекти. Все пак мястото с историческо значение и е реновирано по някаква програма срещу немалката сума от 500 хил. евро.













Това се чете от информационната табела пред входа, като разбира се в нея има и информация за древния град.











На заградената с дебели зидове площ от над 20 декара са били построени множество жилищни и други сгради. Имало е общо 13 наблюдателни кули, 10 цистерни за вода, складове за брашно и джамия. Джамията е разрушена през 1906 г. и никога не е възстановена, но останките ѝ са видими и днес. Интересно, но в горната си част има и огромен кръст.





По размерите си това отбранително съоръжение е едно от най-големите в Босна и Херцеговина, и със сигурност най-добре укрепеното. Стените му са дебели 2 метра.

А панорамата към огретият от слънцето Столац е впечатляваща.



В ниското, точно под останките от древния град е централната част на сегашното селище. Каменен мост, рекичка ромоли под него, а встрани тъжна върба е навела клоните си до земята. Цари пълно спокойствие и тишина, каквито има на малко места.







Но не винаги е било така. Неотдавна тук са се водили тежки сражения и следите от куршуми още напомнят за това. Една единствена сграда не е ремонтирана и стои като паметник, точно на входа на града.



И всичко е заради хора, които не могат да проумеят простата истина, оставена да „крещи“ на една от фасадите…



Хубаво, малко, спокойно и много очарователно е това босненско градче, но май това беше всичко от случайната ни среща с него. Изпречи ни се изненадващо на пътя, но никой не съжали, че спряхме да му се насладим, нищо, че вече е почти тъмно навън. И без това отиваме към нещо, като къмпинг, който надявам се не крие никакви изненади.

Новото ни място е зона за отдих край един известен и много красив водопад. Стигнахме доста преди полунощ и веднага отидохме при него.

Снимките от телефона станаха с ужасяващо добро качество... Но нищо, все пак става ясно, къде е водата.







И не знам каква е причината, може би заради факта, че щом пристигнахме ни посрещна собственика на парцела и за дОбро дОшли, сипа по една ракия. Това, казва било традиция при него и отля от бутилката с гроздова, без дори да ме е питал дори. Първо разбира се ми погледна регистрацията на кемпера, а после продължи с брАто, брАто… Адриан се казва и е собственик на най-близкия и равен парцел до водопадите. Ще е къмпинг, но още не е. Отскоро обаче е прекарал вода до една полева мивка, има и маркуч за наливане в резервоарите ни. Значи си е наполовина къмпинг. За тоалетна може да се ползва тази до близкото заведение. Денонощно е отворена и е безплатна. Таксата за нощувка в парцела му е само 15 евро и не зависи от броя на хората. Ракията е включена в цената. Ето тук е: 43.15590, 17.61200

Въобще, много приятен човек е Адриан. Посочи ни и сенчесто място до реката, подходящо за директни скокове във водата, направо от спалнята. Утре ще го пробваме, сега е късно.

[loveforever]

Хубав град е Столац. Напомня ми нашият Шумен, по-точно Шуменската кепост , Изглеждаща много подобо и даваща подобни гледки ад града и цялата околност.
Готини рибета има в реката. Спореше ли риболова?

А е тя снимка казва много - и мъдрост, и болка, и своеобразен печат за това колко преходно е всичко и как лети времето.



А снимките с водопадите са станали много добре. Браво на телефона. За повече само с голямо фото и статив. Мястото е чудесно и си заслужава човек да иде там дори и само за да го наснима.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[kvp155]

Нощ край реката... При това мнооого спокойна нощ. Сами сме с още няколко кемпера, на които дори прозорците не светеха снощи. Сутрин е и още е тихо. Закуска с палачинки и сладко от албански смокини съвсем очаквано се оказа най-добрата комбинация. Не мога да скрия, обичам ги тези сутрини – лежерни, спокойни и… вкусни.





Но трябва да побързаме с тях, че тукашната тишина сигурно няма трае дълго време. Знаем, ча къмпинга не, но мястото около водопадите е много посещаемо и туристите се извозват с автобуси чак от Мостар, че даже и от околностите. В смисъл, че навалицата ще ни е почти сигурна, та затова сме едни от първите в езеро. Разрешено е за къпане, което в никакъв случай не бива да се пропуска. Подобни места са останали много малко в Европа и ще си е направо кощунство да не се гмурнем тук.







Наоколо има и няколко заведения, с което мястото е изгубило част от своя чар, но пък те са такива, в които се предлагат само напитки, в едно с чадър и шезлонги. Нещо като плажен бар, например.

Водопадите Кравице, са едно от най-красивите природни места в района на Херцеговина. Разположени са на река Требижат, като се спуска каскадно от над 25 метра височина, образувайки поне 20 водопада. И всичко това е на една доста голяма площ с широчина поне 150 метра. Падащата вода се процежда през туфовите образувания, гъсти лишеи, мъх, трева и всевъзможна зеленина, докато най-накрая падне в едно невероятно чисто езеро. Именно в него къпането е разрешено, като се предлагат и други активности, като каране на каяк, лодки и пр. Цялата местност е пълна със зеленина, чисти дървета, тополи и дори смокини.





Да плуваш тук е истинско чудо, но дори и да не го правиш, кафето им е много вкусно.





Лошото е само навалицата, която постепенно взе да става много. Септември е, но това не спира интереса към мястото и след 11:00 часа дошлите да се насладят на този феномен бяха отрупали околността.



Ние пък обърнахме гръб на тези водопади и отидохме на другите.



Казват се Мала Кравица, и както казваше един изтъкнат наш футболист, същите са като големите, но са малки. Намират се на около 10-на минути пеша по течението на реката, като почти целият маршрут е по пътека, покрай брега и под множество сенчести дървета.











Местата за скачане и риболов изобилстват и не е чудно, защо на малкия толкова му хареса тук. Не, не е заради риболова, той е скучен и омръзва бързо, дори и да кълве постоянно.











Тези места са рай за децата, но стават и за по-възрастните като мен, които обичат водата.

[mr_petroff]

Това местенце си го записвам в задачи

[kvp155]

Скачане, скачане, колкото си щем. А и имаме време да го правим на воля, защото по думите на Адриан, можем да останем, колкото си искаме през деня. Само ако нощуваме пак, ще трябва да платим отново.

Ето и няколко снимки от прилично големият къмпинг на Адриан. Тези, които обичат водата и природата това е място, което си заслужава да бъде посетено дори за седмица. Определено има какво да се прави.







Да не говорим, че повечето от местата са на първа линия, след която просто се пада в реката.







Забравих да спомена и нещо важно, а именно, че водопадите попадат в чертите на Национален парк за влизането в който се дължи такса от 10 евро на човек. Ако обаче се дойде тук след 20:00 часа бариерите за парка са вдигнати и такса не се дължи. На следващият ден пък се отварят автоматично, след като се доближите до тях и камера разпознае номера.

[kvp155]

В района е пълно с т.н. тук купалища или казано по нашенски - плажове. Места, където находчиви хора са подвели водите на реката в малки езера и са изградили приятни места за почивка край тях. Почти винаги има и ресторант, от масите на който можеш да се хвърлиш директно в езерото. Именно такова сме си избрали за вечеря, че то си е време и за хранене. Мястото е ето тук: 43.15298, 17.63783 и наистина предлага всичко това.











Аз този път се въздържах от скокове във водата, че бях зает с едно тукашно пиво, дето ми се стори много вкусно. Да не говорим за блюдото, което донесоха…



За никой не е тайна, че в цяла бивша Югославия много разбират от приготвянето на месо и това е неоспорим факт. При това много е вкусен този факт.

От другата страна на ресторанта, освен къпалня има голяма поляна, ползвана за паркинг, на която вече се беше изтипосал един кемпер. Съдейки по покъщнината около него, не ще да са само за едното къпане.



А на който му се разхожда от това място може да се стигне пеша до водопадите Кравица. Може разбира се и да се нощува на тревистия паркинг на брега до езерото, но за нас е твърде рано да го правим. Тръгваме нататък и ще спим някъде край Мостар. Къде? – не знам, но все ще се намери място.

[loveforever]

[kvp155]

[kvp155]

Подминаваме Мостар и по тъмно пристигаме на едно чудесно за всякакви водни мероприятия място. Безплатен плаж на брега на р. Неретва (43.38532, 17.84986) с възможности за скачане от рампа, риболов и най-важното - нощувка. За нея сме дошли, че в Мостар ни обявиха 30 евро за същото, при далеч по-лоши условия.

Били сме тъдява преди 10 години и беше интересно да хвърлим по едно око на промените в града. Нищо, ще го направим утре, че сега май е време за сън.
На сутринта се оказа, че това място си е нещо, като градския плаж на Мостар. Рано е още, а и се кани да вали, затова отиваме на разходка до прехваления Стари мост, пък после ще се върнем за плаж.













В Мостар всичко си е същото и май така си е от няколко века насам. Единствената разлика, която забелязах е, че по парапетите на каменният мост са поставили метални шипове.

Някога по тези парапети се разхождаше един чиляк за атракция на туристите, събираше пари от тях и после скачаше във водата. Сигурно не е било много приемливо за властите, защото сега са изградили в съседство метална рампа за скокове. Явно скоковете във вода са жизнено важни за населението и за туристите.







Всъщност не всичко си е същото. Снощи ни поискаха 30 евро за паркинг, а то си имало къмпинг. Та най-новата придобивка на града е ей този къмпинг, в който цената от скромните 40 евро за нощ не стряска нито един германец, които иска да опъне гуми на асфалтовата площадка, сгушена между две сгради надупчени от войната. Може да не предлага нищо, кой знае какво, но пък е на един хвърлей място от най-голямата забележителност.



Така, разходихме се надве–натри, пробвахме банички от техния „Пекара“, пихме и кафето, без което някои не могат и се върнахме при водата (без която също някои не могат).









Чак сега забелязах, че на плажа след Мостар се е настанил огромен кемперокамион. Някакви французи са и съдейки по антуража наоколо са тук поне от седмица. Не знам дали кемперът им е фабричен, по-скоро не, но е от онези дето се разтягат настрани. Едно удобно място за навес, когато завали, че то отдавна започна.



Четири деца, три кучета и само двама родители. Толкова преброих около удобните офис-столове, които така добре си подхождаха на екстериора. Даже колелцата им все още се движат по чакълестия бряг, но и да не се движат съм сигурен, че са страшно удобни.

И не знам дали заради мрачното време, но поне два часа никой не дойде на този плаж. Спокойно бих го препоръчан на всички, които са в района не само за нощувка, но и за къпане.



Следващата ни цел е каньона на същата тази река Неретва или по-точно, каране на каяк по него, че той не е много подходящ за друго. Хубави спомени пазим от каяк-приключението по Шкодренското езеро и като вариант да го повторим и тук се бях свързал с един агент на име Рамо. Той живее в къща на брега на каньона и дава лодки под наем. На има-няма 35 километра е от нас, така че смело поемаме към къщата на Рамо (43.6274063, 17.754299).

Времето обаче така се влоши, че заваля и с часове не спря. Пристигнахме на мястото в пороен дъжд и черни облаци, като само констатирахме, колко би било хубаво да сме тук в някой по-слънчев ден.

Небето навсякъде е черно, без изгледи за скорошно оправяне. Ей така кат стане много ме е яд, много, но няма и никакъв смисъл да се чака. Продължаваме към бреговете на Рамското езеро.

Тесният път продължава да се вие покрай каньона и да открива уникалната му красота. Чистачките обаче не смогват от проливната вода, която се излива с тонове от небето и така очарованието става различно. Усещането е, че дъждът никога няма да спре, и когато сме на екскурзия това чувство не е най-приятното. Мечтаеш си за едно, а то вземе че стане съвсем друго.

Рамското езеро не е естествено, но по нищо не му личи. Привлече вниманието ми с разпокъсаната си форма, множеството острови и природата около него. Край бреговете му има 2 – 3 къмпинга, но свободното къмпингуване не е забранено и има много условия за това. Нещо важно за волните ни души.

Водите на езерото освен чисти са и доста дълбоки, като на места достигали до цели 100 метра. Това прочетох за езерото преди да дойдем тук. Може да се къпеш в него, да караш водни ски, каяк, падъл и каквото се сетиш. Става и за риболов. Дъждът обаче е по-упорит и от мен не спира и не спира. Не спря дори след като пристигнахме край бреговете и това за съжаление не е най-лошата новина. Водата от езерото толкова се е отдръпнала от затревената част по брега, че е почти невъзможно да се стигне до нея. Шанс да се забавляваме в езерото няма никакъв, затова мълниеносно решихме и нас да ни няма. Все пак спрях на хълма, да го снимам за спомен, че наистина е много красиво.