kemper-club forum

[infomar]

Име: Ахелой плажа.
Координати: Latitude: 42гр.638402 // Longitude: 27гр. 650142
Достъпност с кемпер: Да.

[infomar]

Име: местност Божура - манастира(новият)
Координати: Latitude: 42гр. 297607 // Longitude: 27гр. 155135
Достъпност с кемпер: Да.
Наличие на питейна вода : Да.
Възможност за престой с нощувка : Да. На паркинга отпред.
Хранително заведение наблизо: Да.
Има табела на пътя за отбивката.

Това е новоизграден манастир. До него има голям хотел с малка зоологическа градина - щрауси, мечка и др. Пред манастира има голям асфалтов паркинг за 10-20 кемпера. през лятото и есента е чудесно място за почивка.
Когато навлезето от отбивката - продължавате направо и излизате на новият манастир, ако свието надясно - отивате към ресторанта с басейна.

[infomar]

Име: Местност Божура - басейн и ресторант. (до г.Средец)
Координати: Latitude: 42гр. 296639 // Longitude: 27гр. 158761
Достъпност с кемпер: Да.
Наличие на питейна вода : Да.
Възможност за престой с нощувка : Да - на паркинга отпред.
Хранително заведение наблизо: Да.

Има басейн и може да се почине много приятно.
Построени са 4-5 двустайни бунгала и се строят още. Може да се ползва басейна, ресторанта, тенискортове и др. Чудесно място за по-дълга почивка.
Има табела на пътя за отбивката. Пътят е сравнително добър - без много дупки.

[infomar]

Име: Голямо Буковският манастир Св. Живоприемен източник /Св.Петка/
Координати: Latitude: 42гр. 180749 // Longitude: 27гр. 227919
Достъпност с кемпер: Да - но трудно!! Пътя на места е доста разбит!!!!
Наличие на питейна вода : Да.
Наличие на ел.ток 220 в.: Нe. При поискване може всичко!!!
Възможност за престой с нощувка : Да. Пред манастира има голям паркинг с асфалт и пръст. Може да се опънат и палатки.
Хранително заведение наблизо: Не. Добре е да се почерпят попа и др....много е духовит!!! Обикновено когато отиваме там носим повече храна и ракийка. Мястото е чудесно!!!!!!!!!!!!!!


КАК ДА СТИГНЕМ ДОТУК И КАКВИ СА ПЪТИЩАТА ?
Безпроблемно пътуване е възможно по единствения асфалтов път който е през с. Голямо Буково. Има и черни пътища от съседните селища Тракийци , Граничар и Близнак, но нямаме достоверна информация за състоянието им. Като цяло не препоръчваме пътуване с лек автомобил по тях, липсват и указателни табели.

КАКВО ИНТЕРЕСНО ИМА ТУК ?
Целия район около манастира северно и южно от линията Евренозово- Граничар - Горно Ябълково е с най- голяма концентрация на долмени в страната. Документирани са и многобройни останки от крепости и могилни некрополи.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:
Според предания, манастирът е построен през 12 в. върху основите на древно светилище. Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково. Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Някои автори предполагат, че през 13-14 в. по тези места се е намирал Парорийският манастир, средище на църковното учение на исихастите.

Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох - внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др.

До края на 80-те години на 20-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител, благодарение на йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско), който е превърнал възстановяването му в лична мисия. Под неговото ръководство върху старите основи отново е издигната църквата, построена е жилищна сграда и манастирът започва нов живот. Църквата е изографисана, а стените на жилищната сграда също са изрисувани.

Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох и едноетажна жилищна сграда. По настоящем се строи нова двуетажна жилищна сграда, която се предвижда да приема гости на манастира. Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”, за което се смята, че е богато на минерали и лекува редица болести. На 13 април, Светли петък, се отбелязва празникът на манастира - Живоприемен източник.

Манастирът е обявен за паметник на културата (през 1954 г.), като в момента е действащ мъжки. Йеромонах Евтимий е единственото духовно лице, което го обитава, като разчита на помощта на приютено местно семейство.
Веднъж, през 1872 г, в съня на Коста Янов, жител на с. Коджа бук (старото име на Голямо Буково) се явила Св. Богородица. Повелила му да отиде в местността Големият змейлак, за да открие мястото на стария манастир. Той обаче не повярвал на съня си и не отишъл. Появила му се втори път Божията майка, смъмрила го в съня му и му казала: "За твоето неверие ще бъдеш зле наказан".

Така и станало, уверява архимандрит Евтимий, сегашният игумен на манастира. Коста Янов легнал болен, целият в рани и струпеи, тежко болен, неподвижен. И пак му се явила Богородица, като този трети и последен път му рекла, че ще оздравее, ако отиде на святото място и се измие с вода от лечебния извор...

Смята се, че водата, която извира отвън, пред църквата, идва от олтара. От своеобразното горско кладенче. Лековита е до ден днешен, а в ония далечни години е помогнала на Коста да се изцери, да повярва и да даде обет - че ще възстанови някогашния манастир на исихастите. Така и станало. Отишъл той в близкото с. Варовник, представил се на местните турски управници, които след дълго умуване се съгласили да присъстват на разкопаването на святото място. В уречения ден, неделя, осмина техни представители наблюдавали как 40-ина местни жители с подръчни средства чистят около извора лечебен. И надвечер открили там - заровени - смачкана пиринчена кадилница, стъкла от счупени кандила железен кръст! C множество красиви кръстове е обсипана желязната врата на Горнобуковския манастир. Църквата е в далечния край на обградения в красотата двор, строена от тревненския майстор Колю Радев (1878 г). А в горната част се издига и разрушената каменна сграда на някогашния метох, строен пък от отец Рафаил, участник в Илинденско-Преображенското въстание. Пътеката, водеща към храма, е права и дълга около 50-ина метра. Няколко малки камбани са закачени на едно от дърветата наоколо, а най-голямата е поставена под своеобразна желязна пирамида. Можете да поседнете в дървената беседка вляво, да постоите в покоите на зеленината наоколо и да подишате чистия въздух. Пред храма е лековитият извор, а няколко стъпала водят надолу - към тайните му. Можете да я вкусите, да се облеете, да напълните своята съдинка. Църквата е малка и впечатлява с няколкото външни стенописи. Над малката дървена вратичка е поставен стар надпис, в който е изписана годината 1873-та - лятото на възстановяването му. Влизането в пределите на храма е потапяне в библейските сцени, дело на Георги и Нели Диневи.
Водата излекувала слепец
Защо манастирът носи това име обяснява архимандрит Евтимий. Всъщност той е човекът, на когото се дължи новото възкръсване на обителта. След петдесетината години тоталитарно нехайство, занемареност и дори използването му единствено като място за подслон на тукашните кози и овци... "През V век византиецът Лъв Меркер попаднал в пустинята и срещнал слепец. Изгубили се и двамата, а и невероятна жажда ги измъчвала. Явила им се тогава Св. Богородица и насочила Лъв към място с вода, като му обяснила, че с малко калчица трябва да намаже очите на слепеца, за да се излекува от недъга си. Така и станало - двамата се спасили, а незрящият прогледнал. След известно време Лъв станал император на Византия и в знак на благодарност за дарения си нов живот разпоредил петъкът след Великден да се чества като празник на Св. Богородица - под името "Св. Живоприемний (животворен) източник".

Дали е било вярно, никой не може да каже със сигурност. Такова е преданието, съхранено в тази част на Странджа, където надморската височина на малките красиви хълмчета е около. 360-550 метра. Наблизо са селата Кирово, Тракийци, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Белеврен, Граничар. Това е и някогашната гранична зона, потънала във вековни дъбови гори. Зелена шир, в която са скрити тракийски долмени и светилища, редки птици и великолепни възможности за съзерцание на природата.

Има площадка пред манастира където може да се нощува без проблем.

Много приятно място за почивка. Пътят с времето може да е разбит - трудно се поддържа.
От селото (Голямо Буково) до манастира има около 4 км. Да се носи паспорт - има гранична проверка понякога.
Голямо нагорнище при слизане в селото и излизане пътя към манастора.

[infomar]

Име: Дюните - плажа.
Координати: Latitude: 42гр. 361453 // Longitude: 27гр. 712498
Достъпност с кемпер: Да.
Възможност за престой с нощувка : Да - препоръчвам да се преспи на паркинга на хотела или пред къмпинга..

Удобно е за плаж, понякога доста ветровито. използвам мястото в краен случай. Морето понякога е замърсено с водорасли, плажът не се почиства.

[infomar]

Име: Крайморие - плажа.
Координати: Latitude: 42гр.445671 // Longitude: 27гр. 492213
Достъпност с кемпер: Да. Спира се наблизо.

[infomar]

Име: Мъглишки манастир
Координати: Latitude: 42гр.623266 // Longitude: 25гр. 54096
Достъпност с кемпер: Да. Голямо нагорнище. Пътят последният път до манастира беше добър - асфалт. Пред него също има голяма площадка за около 20 кемпера. Има удобни пътеки за разходки. Гледката е чудесна.
Наличие на питейна вода : Да.
Възможност за престой с нощувка : Да - никой не гони!!




Предания свързват възникването на Мъглижкия манастир с името на българския цар Калоян, царувал между 1197 и 1207г. Цар Калоян дал средства за построяването на манастира през 1197г. след разбиването на латинците в околностите на Мъглиж с помощта на местното население. След нашествието на османските завоеватели през 14-ти век манастирът е многоратно ограбван, опожаряван и отново възстановяван. Най-голямата беда го сполетяла на 13-ти януари 1623г., когато турският военачалник Склав, изпратен от султан Мехмед II, взел от Мъглиж 8013 еничарчета, а след това ограбил и разорил манастира и погубил йеромонах Гервасий и трима монаси. Данни за Мъглижкия манастир за този период получваме и от немския пътешественик Герлах, който посетил обителта през 16-ти век и се възхитил от нейното килийно училище.

През 1834г. игуменът йероманах Памфилий от Пазарджик започнал изграждането на сегашния манастирски храм. Довършил го игуменът архимандрит Калитник, родом от Мъглиж. През 1835г. тук бил заточен игуменът на търновския Плаковски манастир – йероманах Сергий – заради участието си във Велчовата завера. По-късно заточеникът починал в манастира от раните си. През 1866-1870г. тук игуменствал монахът-революционер поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея през 1876г. От 1873г. до Освобождението на България през 1878г. тук отново бил игумен архимандрит Калитник, пред чиито очи турците оргабили и опожарили светата обител.

От 1922г. манастирът е девически. По настощем е действащ и се обитава от няколко монахини.

[infomar]

Име: Устремски манастир
Координати: Latitude: 42гр.032938 // Longitude: 26гр. 43126
Достъпност с кемпер: Да. Пътят е добър на места, но последните 20 км. от всички страни - с много дупки. Средна скорост 20-30 км/час.
Пътя с посока Елхово-Бургас е по-добър
Наличие на питейна вода : Да.
Възможност за престой с нощувка : Да. Няма проблем поне до този месец.
Хранително заведение наблизо: Да.
Има хубава площадка с асфалт отпред за около 20-30 кемпера.
Гледката е чудесна. Дебели сенки, рехави сенки, пътеки за разходки и каквото ти душа сака....


Обикновено култовите средища у нас са свързани с езическите светилища на траките и на славяните. Устремският манастир не прави изключение в това отношение. За присъствието на траките говорят останките от зидове на отсрещния бряг на Манастирска река, където е било някогашното манастирско лозе и където е изкопана голяма тракийска делва. Предполага се, че манастирът бил основан през Втората българска държава, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.

Недалеч от сегашния манастир се намира пещера, дълбока 5 м. и висока и широка около 4 м., в която се е помещавала първата църква на обителта. Поверието гласи, че един човек на име Петър дошъл при пещерата (после наречена “Вехтата” църква и Каракольовата дупка) с две икони: “Св. Троица” и “Св. апостоли Петър и Павел”, оставил иконите вътре, заживял около нея и пасял козите си. По-късно след съновидение той продал стадото си и с помощта на жителите от близките села, построил през 1725 г. параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”, на чието място е издигната сегашната манастирска църква.

Вероятно в началото на кърджалийските размирици параклисът и манастирът пострадали сериозно. Към края на XVIII в и началото на XIX в. тия места попаднали под временната закрила на Индже войвода, който се погрижил и за Вакъфския манастир. Твърде възможно е самият той да е изпратил известния хайдутин Христо войвода, който вече бил на възраст и изпитвал желание да напусне мирския живот, да възстанови обителта. Според някои исторически сведения, Христо войвода се замонашил под името Хрисант и първоначално живял в познатата ни вече пещера. Оттук той приканил околните села Вакъф (Устрем), Ново село (Мрамор), Срем и др. да започнат възстановяването на манастира. Оттук произлиза и едно от имената на манастира – Хайдушки.

Съборена била първата (Петрова) църква и на нейно място била построена нова църква, която била посветена пак на св. апостоли Петър и Павел. Направили и две чешми, като едната имала каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел. Тази плоча в момента се намира в Националния исторически музей в София. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и Хрисант станал негов игумен.

С течение на времето Вакъфския манастир се превърнал в най-голямото духовно средище на околността. През 1918 г. поради върлуващата чума мнозина, за да спасят живота си, дошли в манастира и оставили доста богатства. С тези средства по-късно били направени хамбари, готварница и долните (северните и източните) стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели.

През 1836 г. монасите от позамогналия се манастир решили да постоят по-голяма църква. Изкусни майстори вградили в новата църква, наречена “Св. Троица”, параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”. Новият иконостас на църквата бил изработен по образец на стария иконостас. Иконите са зографисани от неизвестни художници през първата половина на миналия век.

До 1909 г. манастирът е бил мъжки. В средата на август 1909 г. в него се настаняват около 50 монахини от с. Студена, Елховско. Игуменката Евпраксия странствувала почти из цяла България и Русия и донесла много парични помощи, с които изплатила огромните манастирски дългове.

Вакъфският манастир заедно с Караколювата дупка са обявени за паметници на културата.

[infomar]

Име: Плажът на нефтобазата в Росенец.
Координати: Latitude: 42гр. 44571 // Longitude: 27гр. 534099
Достъпност с кемпер: Да.
Плажът не е голям, но добър. Не се посещава много и има удобни места за усамотяване. В комбинация с близкият далян където може да се хапне вкусна прясна риба е добро решение. Близкият портал на нефтопристанището е своеобразна охрана. В паркът има вътрешни пътища където също може да се спре.
По-голям плаж има в близкото рибарско селище - Ченгинез-кале край което се минава. Там има и още място за хапване.

[infomar]

Име: Плажът на Отманлии (Бургас) даляна.
Координати: Latitude: 42гр.444408 // Longitude: 27гр. 531561
Достъпност с кемпер: Да.
Наличие на питейна вода : Да.
Възможност за престой с нощувка : Да - пред даляна или наблизо в моряшкото селище..
Хранително заведение наблизо: Да.



Цените не са ниски - дори високи!!!

[infomar]

Име: Петрова нива.
Координати: Latitude: 42гр. 061312 // Longitude: 27гр. 529796
Достъпност с кемпер: Да.
Наличие на питейна вода : Да.
Наличие на ел.ток 220 в.: Нe. При поискване
Възможност за престой с нощувка : Да.
Хранително заведение наблизо: Не.


Има площадка пред манастира където може да се нощува без проблем.

Пътят излиза от главното шосе след с. Звездец при пътуване от Бургас.

[infomar]

Име: р. Ропотамо - лодките.
Координати: Latitude: 42гр.302448 // Longitude: 27гр. 72814
Достъпност с кемпер: Да. Отбивката е веднага в ляво след моста на р.Ропотамо. Да се внимава много по пътя - тесен е и при изпреварване може да се "набучите" на идващ отсреща.
Наличие на питейна вода : Да.
Възможност за престой с нощувка : Да. Никой не прави забележка.
Хранително заведение наблизо: Да - кръчма с кебабчета, лавка.....

Много спокойно място с дебела сянка. През лятото който се бои от комари - да бяга надалеч. Когато духне вятър се понася.... Приятна разходка с лодка по реката до устието.

[infomar]

Име: местност - Карандила до Сливен.(Сините камъни)
Координати: Latitude: 42гр.715769 // Longitude: 26гр. 373796
Достъпност с кемпер: Да.

Има два пътя - источен и западен. препоръчвам источният път. Има добра указателна табела. На края на пътя е и указаното място - Сините камъни. Много красиво - особено есенно време. Зад хотела има паркинг с достатъчно голямо място. Места за хапване и пийване и .... всичко останало...

[infomar]

Име: местност - Тополица - до Айтос.
Координати: Latitude: 42гр.750508 // Longitude: 27гр. 137668
Достъпност с кемпер: Да.
Възможност за престой с нощувка : Да.
Хранително заведение наблизо: Да - кръчма в селото.

Влиза се в селото и се стремите да отидете в горният десен край. Там тръгва един път, който в началото е разбит, по после се оправя. Пътя е доста стръмен на места, но се преодолява. Има много хубави полянки с дебела и рехава сянка.

[infomar]

Име: Бургаски минерални бани - парка.
Координати: Latitude: 42гр.613771 // Longitude: 27гр. 399709
Достъпност с кемпер: Да.
Наличие на питейна вода : Да - минерална вода..
Възможност за престой с нощувка : Да - в някоя от алеите.
Хранително заведение наблизо: Да - кръчма.