kemper-club forum

[vasko]

[tosyo]

Чудесно пътуване! Хубаво представяне! Страхотни снимки!

[loveforever]

Благдаря за хубавите думи, а на всички които си казват "хубаво пътуване и аз бих отишъл" им пожелавам много, много скоро да им се случи!

И така продължавам със следващия откъс.
Намираме се на около 60 километра югоизточно от Париж с намерение преди да влезнем в града да посетим забележителностите в този район.
Станали сме рано сутринта и много експедитивно поемаме към първата точка в плана - двореца Фонтенбло, любимо място на парижани за прекарване на свободното време. Денят е неделя, ние сме от първите посетители и всичко е някак спокойно и пусто - сякаш двореца току що се буди от своя сън.



Започваме разходката си от градините - красив парк с много зеленина, езерца, фонтани и цветя от най-разнообразни видове











Горите на околността са били богати на дивеч и кралете често са ловували там. Отначало е била построена обикновена ловна хижа, която с времето е обновявана и достроявана. Повече от 30 френски владетели са оставили там своя отпечатък и предпочитанията на всеки един от тях се виждат в отделните крила и елементи на двореца.



След градините се насочваме и към самия дворец. Още в самото начало се впечатляваме от пищността и позлата



Влизайки вътре се пренасяме векове назад и сякаш пристъпваме редом с кралете



Изложени са множество предмети чрез които добиваме реална представа за разкоша и начина по който са живели тогава





Първите по-значителни промени на Фонтенбло са направени от Франсоя I. Той кани именити италански художници и майстори придаващи на скромната ловна хижа внушителен кралски вид.Леонардо да Винчи също е работил там, а Мона Лиза е красяла стените на двореца преди да бъде преместена в Лувъра. Минаваме през галерията на Франсоа I, която първоначално е била само за краля, а после всичко са можели да минават през нея



На много места се вижда инициала на Франсоа - изящно декорирана златна буква F, а също така преплетените H символ на Анри II и С на Катерина Медичи, което в същност трябва да се чете като D на Диана дьо Поатие.



Възхищаваме се на красивата капела и най-различни изящни мотиви и елементи




На много места личи отпечатъка на кралят-Слънце Луи IV. Блясък, позлата и разкош струят отвсякъде.







Така от стая в стая се носим в захлас от видяното.







Неусетно стигаме до стаите на Наполеон белязани с не по-малко разкош и пищност.







Трона със златните пчели на Наполеон извезани върху червеното кадифе и покоите му в златисто и зелено




А също така и стаята в която той подписва абдикацията преди да го заточат на остров Елба.



Наполеон е предпочитал Фонтенбло пред Версай и често е отсядал в двореца. Той казва, че Фонтенбло е „без съмнение най- удобният и най-уютен кралски дворец в Европа”. Той е направил и един от най-забележителните елементи на двореца - подковообразното стълбище от което държи реч пред сподвижниците си преди да го заточат.



Завършваме обиколката на двореца влизайки в капелата



където се наслаждаваме на прекрасната музика



и изящни елементи





за последно се разхождаме в предния двор изпълнени с емоции и впечатления, доволни че сме се докоснали до изумителния свят на френските крале.






_________________
Магия в лилаво

[chato]

Ееееееегати якото .


Какво повече да кажа.
_________________
http://www.youtube.com/watch?v=GzvidAtmuCA

Адриан и Ивет

[DaniKat]

Неземна красота!

[KISS]

Браво , изумително и много приятно поднесено.

[стефко пъргавелов]

Не мога да не изкажа своето възхищение ! Браво- за снимките и описанието.

[ivan]

Изключителни снимки, страхотен репортаж,започваме да се замисляме дали да тръгваме, та ние всичко видяхме

[loveforever]

[loveforever]

След като разгледахме двореца Фонтенбло се отправяме към следващия обект в плана - двореца Во Льо Виконт. Разтоянието което трябва да изминем е символично, но за сметка на това пълно с много приятно гледки.Минаваме през малко градче, което особено пъстро и китно,



след което тръгваме сред полята, по невероятно романтичен път, който ни отвежда пред портите на самия дворец.



Во Льо Виконт е построен от Никола Фуке. Когато започва да строи двореца той е бил един от най-приближените на краля-Слънце Луи ХIV. Възползвайки се от това той само за 6 години със средства от хазната вдига чудесен дворец, заобиколен от огромна и много хубава градина. За неговото построяване и декориране кани най-великите френски и архитекти и дизайнери, но така той допуска една фатална грешка - създава дворец по-хубав и по-бляскав от кралския



През 1661г Фуке уплашен че е загубил благоволението на краля решава да организира пищно празненство с над 6000 гости, фойерверки и други забавления в негова чест. Да но постига обратен ефект. Кралят е бесен от завист и още същия месец го задържа под стража и хвърля в затвора. Там Фуке прекарва следващите 15 години до неговата смърт. След това всичко от чудесния дворец - мебелите, статуите, гоблените, картините са иззети за краля, а той поръчва да бъде построен Версайския дворец.
Предвид времето с което разполагахме, а и поради факта че повечето неща от Во Льо Виконт вече не са там решихме да разгледаме само градините и двореца отвън.
В предната си част красивата сграда е заобиколена от воден канал в който 2-3 килограмови рибоци очакват да получат нещо за хапване.





Влизайки първо минаваме през частта в която навремето е бил обслужващия персонал.





Сега там е направен музей на каретите.









Влизаме в градините и се чувстваме все едно сме в приказка





Цветя, фонтани, статуи, зеленина ... По алеите се забелязва че скоро е имало нощно шоу. Всяка събота вечер градините на двореца се осветяват от хиляди свещи, а посетителите се наслаждават на фонтанното шоу и прекрасната музика която звучи.







Необходим ни е може би половин час за да стигнем до големия канал чиито краища не могат да се обхванат с поглед.





Макар и да е доста голямаградина край двореца тя е малка в сравнение с размерите на заобикалящия я парк. За мераклиите които искат да си направят там излет или да го обиколят се предлагат мото-колички, защото иначе би било невъзможно да се направи в рамките на един ден.
Малка почивка пред монумента с конете и тръгваме по обратния път



наслаждавайки се на приказните гледки.



Така неусетно минавайки фонтан след фонтан, езерце, слад езерце,



стигаме до "короната" - изящен фонтан, показващ нагледно мераците, които е имал Фуке.



Последни кадри под прежурящото слънце и напускаме това приказно място.



Денят е особено горещ, вече е следобяд но аз не се отказвам от желанието да видим и близката крепост Бланди. Тя е само на няколко километра от Во Льовиконт и е последната съхранила се до наши дни средновековна крепост в Ил дьо Франс. Тя е сгушена в долината и само след минути сме там. Сякаш само пъстрите знамена липсат по кулите за да повярваме че сме се върнали в средновековието.





Не виждаме място за паркиране, а Жоро обикаля наоколо с кемпера докато направя няколко снимки.





Доволни продължаваме към Париж. Не след дълго неусетно се оказваме вече в големия град.



Трафика е сериозен и едно съвсем малко разсейване ни отклонява в грешно направление. Разбира се с помощта на Наташа (нашият ГПС) веднага се намира изход от ситуацията и продължаваме към Булонския лес. Колкото по-навитре сме в града толкова повече ни притиска трафика. Таман се радваме че съвсем сме доближили до къмпинга и изненада - улицата водеща към къмпинга е затворена за ремонт и се налага да направим кратка импрвизация за да влезем от противоположният и край. Най-накрая пристигаме, настаняваме се и се отдаваме на заслужена почивка.



Предстоят ни 6 дни в които да разгледаме града и неговите забележителности.
_________________
Магия в лилаво

[Бо]

Страхотни снимки. Подозирам професионален поглед и ръка.

[toshko]

Благородно ви завиждаме за незабравимото преживяване! Всичко е уникално!

[Женени с Деца]

Чудесен разказ - БРАВО! А качеството на снимките на Дани е коментирано многократно.
Гледайки жълтата карета от снимката откриваме, че нещата не са се променили много до днешните гъзарски кабрио :wink: , а в зелената карета съзираме прародител на нашите кемпери.
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[Kmeta]

Благодаря на екскурзовода. И тоя който го е предвижвал де!

[Бо]