kemper-club forum

[ls1]

Знаете че още откак сме купили Мерчо все подхвърляме - есента ще обикаляме България. Е, дойде и това време, Вяра излезе в отпуска, ден два да пооправим това онова - преглед, гражданска, газ и т.н. Планирахме 10 дневно пътешествие и трябваше с всичко да сме заредили. В последния момент взехме и фотоапарата, който се оказа много добър избор за нас.


ДЕН ПЪРВИ


На 3-ти сутринта, в петък, тръгнахме. Първата ни цел беше Жеравна.



Тръгваме с усмивки




и много внимание по мокрите варненски улици.




Нямаше много трафик




и Мерчо показва мускули. Знам че може повече но ограничението си е ограничение - 90км/ч ;-)




Тепърва ни предстояха проблеми с колегите шофьори. И най-перфектния асфалт да им дадеш - пак са недоволни. На снимката - тир цистерна изпреварва друг тир без абсолютно никаква видимост в завоя. Ей такива после ги четем по новините, а 'шофьора бил в шок от станалото'. През цялото пътуване постоянно се убеждавахме, че българина шофьор е неприятен човек.




Есента вече беше нарисувала някои от дърветата в Котленския проход.




В Жеравна бяхме преди няколко седмици и вече знаехме къде ще ни е най-приятно. Качихме се на чешмата.




А наблизо има една пейка от която се открива панорамна гледка към селото.




Вляво - дувара на родната къща на Йовков. Не преставам да се удивлявам как от подобни селца с калдаръмени улички са тръгнали най-великите българи. По тези камъни някога хлапето Данчо е събирало впечатления за бъдещите си разкази.



Въпросната пейка. Малко почивка след дългия път и катеренето по малките улички на Жеравна.




Няма какво да коментирам - автентичността лъха отвсякъде.



Настанихме се на паркинга под главния площад - достатъчно голям да побере 50 кемпера. Нощта бе спокойна, с изключение на местните хлапета, които се забавляваха да хвърлят бомбички, при това доста силни. Притесних се да не хвърлят под кемпера, та се погрижих да ме забележат като размери. Никой не ни приближи. Някъде далеч имаше гръмотевична буря и небето святкаше без да се чува и звук. Първия ден от пътешествието ни приключи, доволни заспахме на топло в пазвата на Мерчо.

Допълнителни снимки от деня





































КРАЙ ДЕН ПЪРВИ

...следва...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[Илиан Иванов]

Браво Марти.Давай още.

[loveforever]

Хубаво начало!

Само Марти ми се струва малко по-сериозен като за такова мероприятие, но както се вижда с времето ведрито настроение и усмивката си идват на място.

Онова с пътната гледка направо няма нужда от коментар - то само си говори. Според мен за такава снимка трябва да взимат книжката превантивно, а не да се чака да претрепе сума народ , че тогава да мисли що било така станало.

Както се вижда апататчето се е справяло чудесно с възложената му мисия, което е чудесно. Така ще радва и вас и нас

С нетърпение очаквам продължението.
_________________
Магия в лилаво

[jororib]

Добре дошъл Марти, липсваше ни във форума.
Страхотна първа част на пътеписа, чакам останалите с вълнение.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[mihvit]

Бях се притеснил, ни кост, ни вест.
Някак си беше скучно.
А сега чакаме пълен репортаж и без цензура. :wink:

[ls1]

Благодаря ви. :-)

ДЕН ВТОРИ

Наспахме се прекрасно и рано рано се излюпихме от кемпера. Снимка за спомен и пак на път.




Утрото бе свежо, пътя празен. Следващата ни цел бе Арбанаси. Трябваше да се върнем по Котленския проход обратно на пътя Варна-София.




По това време на годината в Жеравна много хора няма, но пък в Арбанаси се изсипват автобус след автобус с германци, японци и французи. В същото време в момента им прекарват канализация и селцето горкото е разорано цялото. Ако очаквате автентичност - такава почти няма. Навсякъде сателити, климатици и високи дувари с камери. Прави се някакъв опит за състаряване на материалите но...като видях през една отворена порта че си имат в двора водна пързалка - ролба ми стана ясно че селцето е превзето от днешните боляри. Колите бяха основно с номера 5566, 1212 и подобни.

Гледахме снимките които правим да не хващат много много от мутробарока, но честно казано това бе трудна задача.




Каменните дувари само изглеждат стари, като се загледаш са си пресни пресни.




Кошчета за боклук почти няма, изобщо впечатлението е че всеки е за себе си и го интересува от неговата си порта навътре какво става, отвън - нека си вали.




Портите и дуварите са много високи, почти нищо не може да се види вътре, хората си пазят спокойствието.




Влязохме в една механа и тук скептицизма ми бе разбит на пух и прах. Цените бяха нормални, келнера бе от 'старата школа', перфектен във всяко отношение. Попитахме за пилешка супа, но нямаше. Споменавам го защото из цяла България като влизахме в механа питахме за пилешка супа - е няма и няма. Много странно. Та хапваме си ние и като опряхме до десерта си поръчахме бисквитена торта. Най-вкусните които сме яли някъде! Големи (а това от моята уста звучи сериозно), с някакъв страхотен маслен крем, добре напоени и изстудени. Разкош.



Понатежал от храната се заклатушках след Вяра по баира към Мерчо. Чакаше ни Царевец, нямаше време за следобедна дрямка. Спуснахме се по едно пътче и стигнахме разклона за Търново. Гледам знак - забранено за камиони. Е, ние вече сме категория М1, смело поех надолу. А то тясно тясно и баиресто и насрещните карат нагоре бързо като че ли и те за бисквитената торта са тръгнали. Влезнахме в Търново, джипиеса ни закара до Царевец и тука започна трудното. Тясно, баири и няма де да спреш. Спрях до Царевец и затърсих с поглед място за спиране - е няма. Автобуси с туристи заели всичко. Запъплихме по баира нагоре - е няма как да спра, заемам повече от половината улица. Направихме едно кръгче и най-нахално се настаних пред една банка, която за щастие в събота не работи. Това не попречи на този дето събира пари за платения паркинг на Царевец да ни таксува. Два лева - халал да му са.

Перфектното време ме накара да се преоблека в лятната си униформа.




Вяра не беше ходила на Царевец и за нея беше много интересно. Връчи на мен фотоапарата, а тя се зае с камерата да документира историята за поколенията.




Виждате ли Мерчо къде се е кротнал? :-)




Вяра се развихри.




Ние снимахме една двойка - те пък снимаха нас.




На входа на Царевец, всъщност на втората порта, има едни хора които предлагат костюми - а ти си снимаш с твоя апарат колкото си щеш. Вяра реши да се снима за спомен а аз отклоних нахално любезната лелка с думите 'Мен костюми не ми трябват за да се чувствам цар'. Но пък станаха хубави снимки. :-)




Вечерта наближаваше и решихме да спим на резервния паркинг на Царевец. Заобикаляш хълма и в ниското има паркинг където да отиват автобусите докато туристите разглеждат, за да не се задръства горе. Добре обаче май се оказа циганска махала наоколо. Поседяхме десетина минути и решихме че няма да ни е спокойно и е по-добре да спим на Дряновския манастир. Джипиеса ни изведе по празни улички от Търново на пътя за Габрово и скоро след Дряново се отклонихме по пътче към манастира. Имахме време колкото да се понастаним и да нивелирам Мерчо преди да се скрие слънчето. А там това става рано защото манастира е в котловина и отстрани всичко е високи скали. След вечеря се разходихме до манастира и се оказа отворен (явно заради хората от хотелската част). Много приятно беше да се разходим нощем из манастира, всичко беше приятно осветено и без тълпата туристи усещането за мир и покой бе пълно.

С това усещане легнахме да спим. Дъжда кротко затрополи, а аз заспивайки си помислих с благодарност "Мишо и Жоро, добре че бяхте вие за да не треперя сега да не протече отпред Мерчо".

Допълнителни снимки от деня







































КРАЙ ДЕН ВТОРИ
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[loveforever]

Чудесно настроение и емоция лъхат от разказа!
Благодаря!

Това с боклука в Арбанаси май е проблем от край време. Преди години минавахме от там и определено не намерих место където да мога да си изхвърля боклука. Кътах си го докато стигнахме в Търново.
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

ДЕН ТРЕТИ

Неделята започна с дъжд. Ту намаляше - ту усилваше. Наложи се да изчакаме да намали дъжда и с един чадър между капките и с прибежки и припълзявания отидохме до Дряновския манастир. Мястото е много спокойно и лъха на история. Пред манастира има паркинг с магазинчета за сувенири, а вътре в манастира има църковен магазин. На входа има шекерджийница с огромни целувки и захарни петлета.




Другата забележителност в района е пещерата 'Бачо Киро'. По нея се стига по екопътеката, която между другото отива чак до Боженци (на 20-ина километра). Ние засега пешеходни мераци нямаме, та само до пещерата стигнахме. Времето бе студено и от потник и бермуди минах на шуба, Вяра също се навлече.




Към входа на пещерата води мостче. Качват се стълбите зад гърба на Вяра и сте на касата.




Извън сезона пещерата няма много посетители. Затова и ни пуснаха само на малка обиколка, с която можем да се справим сами. Тя минава през три зали. Голямата обиколка е през 12 зали ако не се лъжа и с екскурзовод който да обяснява кое какво е. Така че за нас разходката бе 300 метра напред и 300 метра назад. Все пак бе приятно, макар да не бях особено впечатлен.




Пътеката е в добро състояние и е много добре осветена. Почти не се наложи да се държим за парапетите докато качваме стълбите. Малко е неприятен дъха на метал във въздуха, но слезеш ли под земята попадаш в друг свят.




По обед се прибрахме приятно уморени от разходката и скоро се отдадохме на любимата следобедна дрямка. А дъжда валеше ли валеше. По принцип плановете бяха да спим вечерта в Боженци, но на идване към Дряновския манастир на места асфалта бе нарязан за ремонт и имаше ужасни прагове. За момент си представих какъв ад ще е в дъжда да карам Мерчо към Боженци и решихме да останем още една нощ до манастира. Бяхме се настанили на хубаво място, кемпера нивелиран, а наблизо си набелязахме и една механа. Речено-сторено. Вечерта отидохме в механата и ваш Марти разбира се отново се освини. И там нямаха пилешка супа, хм!

Вечерта заспахме докато слушаме радио Хоризонт, а дъжда си трополеше трополеше.

Допълнителни снимки от деня


















КРАЙ ДЕН ТРЕТИ
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[sisi_nz]

Браво Марти и Вяра!Страхотно е ,че по време на отпуската си сте решили да се насладите на красивите кътчета на страната ни.И ние мечтаем за подобна, дълга разходка из България,но да се надяваме ,че когато имаме време ,ще я осъществим.
Благодарим ви ,че ни правите съпричастни към вашето интересно пътуване.
А пътеписът е толкова увлекателен и забавен,че с нетърпение очакваме следващите разкази с главния герой-Мерчо
Поздрави!

[Dakata_m]

Така се зачетох, че забравих, че съм на работа. Шефката дойде и ме върна в реалността . Очакваме продължението

[plamen]

Марти ,като гледам снимката с километража не мога да повярвам.Явно мерчо се справя доста добре.Харесва ми ,че представяш подробно пътуването.Така е по-увлекателно.

[ls1]

Благодаря ви!

Пламене, даже малко над 90 беше, но Вяра нали го снима под ъгъл...но пък за тая скорост трябва бая време, нанадолнище, попътен вятър... :-).

ДЕН ЧЕТВЪРТИ понеделник

Целта ни за този ден бяха околностите на Габрово. Дъжда беше спрял, а лекия ветрец даже поизсушил пътя. Еднодневната почивка ни беше наляла сили и бързо бързо се приготвихме за път.

Първа спирка - Боженци. Пътя се вие сред гъста гора, на места тесен. Добре че нямаше много движение та няколкото разминавания с насрещни коли не бяха проблем. Като пристигнахме на паркинга пред селото имаше само една кола. По-късно от приятели разбрах че в сезона било толкова претъпкано с коли че няма отде да минеш, камо ли да спреш. За наш късмет тълпи нямаше, само котки мяучещи гладно и местни хора шаващи по свои си работи.

Ето как ни посрещна Боженци. Мокри свежи калдаръмени улички, магазинчета (е, повечето затворени в този час). Влязахме в шекерджийницата и се оставихм е да ни убедят колко истински са бялото сладко, билковия мед и разни други сладости.




Много баири, но не чак толкова тежки за обикаляне. Все пак не ми се мисли лятно време като се нагреят тея камъни каква пещ става. Селцето не е превзето от цивилизацията, може би защото е доста скътано в пазвите на планината, далеч от главния път.



Хладното време не ни уплаши и се изкатерихме до църквата, Вяра запали няколко свещички, а аз с изненада открих, че в двора е гроба на Светослав Лучников, а по-встрани открихме и дома в който е роден.

Това за което съжаляваме е че се отбихме в информационния център на тръгване, а не на идване. Любезна жена ни предложи за 5лв да обиколи цялото село с нас и да ни разкаже за всяка къща. За съжаление вече бе почти обяд, краката ни бяха поотекли от катерене за да тръгваме отново по баирите.

Снимка за спомен и сме отново на път. А моя поглед не казва 'Штъ удушъ-штъ заколя-штъ изям', а 'Сработи ли фокуса....не сработи ли...'.




По пътя се чух с Цецо. Имахме уговорка да се видим на Троян, но явно Цеци се притесни от снеговете по проходите. Нищо, друг път ще се видим с Цецо и Юлия.


За щастие пътя Търново-Габрово не минава през цяло Габрово за да стигнем до Етъра. Спряхме на ОМВ за зарядка (тези 90км/ч си имат цена), а Вяра скочи малко храна да напазари. Следващата ни спирка беше Етъра. Е това вече изглежда съвсем автентично. Вътре по дюкянчетата се отопляват с печки на дърва, никакви климатици и гевезалъци. Има много места интересни. Шекерджийница, симидчийница, иконописец (този човек ползва изключително топли гами в иконите си) и още много много.




А ето къде Дядо Коледа държи шейната. Стефко, каква Лапландия, иди в Етъра ;-) .





Както навсякъде в България най-хубавата къща е на администрацията.




Снимането с фотоапарат е безплатно, но за видеокамера искат пари. Паркинга отпред бе безплатен, по-скоро платен - но този който събира пари не му се е идвало в делничен ден, хора почти нямаше.





Влязохме в билкарницата, а там - за всяка болежка чай някакъв. Взех си аз за колита разни капки, чайове и какво да видя - върха на креативността в измислянето на имена. Поклон българский талант и находчивост. :-)




Върнахме се по пътя стотина метра и поехме по отбивката за Соколския манастир. Пътя е тесен, но разминаването е възможно, разбира се при внимание и толерантност и от двете страни. В началото има чешма, не тече с много сила но е достатъчно за зареждане ако сте в района.

Соколския манастир ни посрещна с топлина и спокойствие. Ако Дряновския е стабилен като стар хайдутин, Соколския е бял като панделка. Църквата е много хубава.




За наше щастие хора нямаше и времето беше хубаво. Решихме да преспим на паркинга, достатъчно широк и равен. Голямо желание имах да дойдем на тоя манастир, с нашите съм бил тук на палатка за няколко седмици. Макар и 3-4 годишен имам откъслечни спомени как събирахме охлюви, също една голяма поляна и едно стрелбище. Много топло ми стана отвътре като се завърнах след 30 години отново там.




Ей пусти мързел да носим статива...нищо, Марти има дълга ръка.




Това е една страхотна поляна до манастира, много, МНОГО подходяща за клубна сбирка. Вътре има маси и столове сковани, катерушки за деца, а тревата очевидно се поддържа. За съжаление е оградена и заключена, но предполагам все пак може да се проведе един разговор с манастира и да се разпита има ли някакъв вариант да ни допуснат.




Вечерта изкарахме при наши приятели в Габрово на домашна ракийка и сладки приказки, а вечерта едно такси с бясна скорост ни качи обратно до манастира където ни чакаше верния Мерчо. Сладко уморени заспахме бързо бързо.

Допълнителни снимки от деня























































КРАЙ ДЕН ЧЕТВЪРТИ
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ls1]

ДЕН ПЕТИ вторник

Целта ни за този ден бе Троян. Откога врънкам Вяра за по-големи гювечета. Имаме едни вкъщи, но едно ми е малко - а две са ми много. После що Марти дебел. Но Вяра от Троян та от Троян ще вземаме керамика. Ами хайде тогава в Троян.

Този път минаването през цяло Габрово не ни се размина. За щастие без проблеми се измъкнахме от града и поехме в посока Севлиево.




По принцип плана ми бе да се върнем на пътя Варна-София и после да свърнем към Троян. Реших обаче да минем през селата и не съжаляваме. Троянския балкан е много красив. Пътя ни се усукваше около реки и поточета.




Влязохме в Орешака, на края на който е Троянския манастир. Бяхме чували че току край пътя се продават всякакви грънци. Не беше баш така, имаше 2-3 магазинчета. Като наближихме манастира обаче, 100-ина метра преди него има нещо като музей и пред него има магазинче. Отсега ви казвам - там са най-ниските цени, а и има доста избор. Решихме да оставим купуването на гювечите за другия ден и взехме една табла. За съжаление по-късно Вяра се оказа че нещо не я кефи тая игра. Не че на мен ми е любима, но убива някой друг час.

Отстрани на манастира има огромен паркинг на който решихме да преспим. Пари никой не ни поиска.




Самия манастир е хубав, но ужасно комерсиализиран. Вътре има забрана за снимане с фотоапарати - но германците си снимаха най-нагло. Имаше забрана за джиесеми - но един поп преспокойно си набираше и говореше. Нещо не ми хареса този манастир, може би по-скоро хората които са там. Вероятно бях леко предубеден от разказите на Дани, но...абе не се впечатлих.

Под манастира има една механа - не ви я препоръчвам. А и там пилешка супа нямат. Хм.


Вечерта се разходихме отново из манастира, вече по тъмно. Тихо спокойно, но Дряновския определено е класи отгоре.

По принцип бяхме решили на другия ден да отидем до Тетевен, но решихме директно да се отправим към Северозападна България и да оставим Тетевен за друг път. Рано рано си легнахме за да сме свежи за дългия път.

Допълнителни снимки от деня





















КРАЙ ДЕН ПЕТИ
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[Tania i Ivan]

Вяра и Мартине, защо не ни се обадихте?!?

[ls1]

Е, че ние на Копринка казахме какви са ни плановете. Вие нали пеша щяхте да идвате тогава :-) .
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80