kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
На другия ден – неделя правя две открития: първо – настинал съм на ферибота (бях заспал полумокър) и второ: - GSM-а ми е изключен поради превишен лимит в роуминг. Оказва се , че руснака с който съм си говорил за автоасистанса си е седял в Москва. Разговорите извън Европейския съюз са по 7 лв./мин. Вдигам си лимита чрез + 359 88137 (безплатен номер на Мтел в чужбина), за да не съм без телефон и решаваме да отскочим до Неапол. Мислехме попътно да го разгледаме като тръгнем за Рим, но повредата в кемпера ни променя плановете. Прибягваме пак до услугите на железниците и срещу 10.5 ? - двупосочен за двама , ето ни по обяд в Неапол.
Пристигнахме на Централна гара Неапол на площад Гарибалди.
Голяма , модерна сграда в много демократичен град. И тук на сянка, бе „запладнила” една сеньора.
Малко по-нататък , не твърдя че сеньората, може и някой друг да е, а може и кученце, дискретно и комбинирано си беше свършил ртаботата.
Точно тук и срещнахме първата българка, която веднага започна да ни инструктира – да се пазим от мотористите , да си закопчаваме якетата и там да носим чантите и фотоапаратите , да не купуваме нищо от уличните сергии особено на площад „Гарибалди” и все от този род. Беше някъде от централна България и работила тук от седем години.
Благодарихме за предупрежденията, пожелахме и успех и по Via Garibaldi се спускаме към морето, продължаваме по Via Nuova Marina. Първо мислехме да видим крайбрежието и Кастел Нуово – замъкът до пристанището, архитектурният символ на града.
Замъкът изглеждаше заграден от строителни дейности и го видяхме само от вън. Следващото бе Marina Nuova –новото , модерно и красиво пристанище.
Изглед от пристанището към Castel Sant’Elmo и църквата San Martino.
В съседство с новото е и старото бароково пристанищно управлвение и морска гара- сега затворено и рушащо се.
Връща ме се по тротоара на булеварда и едва избягваме младеж на скутер, който тегли приятел на канцеларски стол, когато ни връхлита нова агитка от 14-15-годишни хлапета на скутери . Каските изглежда и тук са извън мода.
Ядосани, че ги снимам оплюха жена ми. Единственият зрител прецени че сеира вече е свършил и се запъти да си вземе трамвая.
Завиваме по една пряка в посока центъра и попадаме на мила фамилна церемония.Едно семейство току що е излязло от близката църква след първо причастие на дъщеричката им. Това е важен момент както за малката принцеса, така и за цялата фамилия.
Всякака къща в която вече има девойка, се бележи с розово.
Навлизаме към центъра и сме шокирани от купищата боклуци!!!
Сега, като пиша и правя справки, попаднах на следния сайт: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4100 , който хвърля светлина на наблюдаваното. Та преразказано пише тук, че местните „предприятия за събиране и преработка на отпадъците са в ръцете на Комората и изтискват от общината големи средства” !!!
За да се спаси „градът на 500-те кубета” (подразбират се църкви), от които над 200 вече са затворени, целият градски център е под опеката на ЮНЕСКО . Но отпусканите средства за съхраняване на уникалния център се стопяват без видим резултат и се чуват вече гласове за изваждане от списъка.
Уникалната уличка на занаятите Via San Gregorio Armeno (Сан Грегорио Арменьо), от които май са останали само китайските сувенири.
Бродейки из старият център, виждаме групичка немци сладко да ръфат някакви понички и внезапно огладняваме. Влизаме в кафе Toraldo близо до Teatro Romano ( най-старият театър в Италия).
Поръчваме си от сиропираните бухтички и се оказва, че печелиме и две кафета. Пъргаво момиче ни завежда в другия салон, разпорежда нещо и ни настанява на масичка отвън. След малко излиза грамаден сервитьор с висящ поднос и с театрален жест ни сервира две миниатюрни кафета с чашки вода и шоколадчета. Впечатлени сме, но все пак си поискваме и пепелник. Грамадата се оглежда и премества от съседната маса единствения пепелник. Все пак в Италия има забрана за пушене на обществени места. Трогнати сме и дълго не можем да си обясним случката. Може би бяха нашенци. Но кафетата бяха превъзходни!!!
Ободрени продължаваме.
Това са характерните за центъра на Неапол жълти сгради.
Всеки е чувал фразата „Виж Неапол и умри!” Известа е от времето на Вергилийй, когато основаното от гърците селище е било център на всичко, което си струва да се види преди на този свят. Една от версиите е свързана и с честите епидемии от холера. По този повод Марк Твен казва –„Не знам защо човек трябва да умре ако види Неапол, но ако остане да живее тук ще умре със сигурност” .От векове Неапол се слави като мръсен, неорганизиран и мрачен град. Проституцята, практикувана в Неапол между 18-ти и 20-ти век е основен източник на сифилис на Стария континент. Не на последно място фразата се приписва и на Гьоте при посещението му в красивият според него град на Неаполитанския залив. а съм срещал да се приписва и на Ницше.
Друго тълкуване включва близката красива местност Умри (виж Неапол и Умри), което придава друг смисъл на фразата.
Неапол е огромен – третият след Рим и Милано с повече от един милион население. Започнахме да се уморяваме, сядаме за поредната почивка на Plazza Plebiscio или може би Виктор Емануил II, вече ни е все едно и гледаме как отсреща в една банка двама банкери си пият виното на прозореца ( е , все пак е неделя) .
На кого му пука!Парите нали се въртят.
Решаваме да се връщаме. Не успяхме да видим много неща – Галерия Умберто I, Палацо Рояле, Санта Лучия с рибния пазар, Замъкът на Яйцето , катакомбите,картините на Караваджо и още мн. други….
Е, все пак надникнахме на връщане в градската катедрала „Сан Дженаро.”
Казват, че в Неапол или веднага се влюбваш, или го намразваш за цял живот. Още не сме решили към коя група сме.
От прозореца на влака снимам Везувий.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Пет Апр 25, 2014 11:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Леко пояснение за каските.
В Неапол мотоциклет не се кара с каска. Ако си с каска ,рискуваш да те застрелят или пребият. Тъй като с каска не ти се вижда лицето, хората са притеснени да не би да си от друго "семейство", квартал или да си наемен убиец и превантивно ти теглят куршума.
Италианците ,които идват от други градове, нарочно си махат каските , като минават през Неапол, на излизане си ги слагат отново.
Благодаря за уточненията на местния фолклор, но аз и кемпера бих си карал с руска каска в Неапол. Тук всяка втора кола е чукната, а неударените, казват били току-що купени. Каската е полезна и по улиците. Може мазилка да падне, или някой да се ядоса на саксиите .... или на жена си... На много места над първите етажи имаше мрежи. А тези хлапета за да не ги разпознаят, сигурен съм и че са без книжки.
Благодаря и за линковете. Ако ги бях видял по-рано, щяхме да си насочим вниманието другаде.. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
В понеделник сутринта идват от сервиза и помагам да натоварят кемпера. Шофьора прави четири снимки с цифров фотоапарат на 4-те ъгъла на кемпера и ми оставя товарителница и листче с телефонен номер – да се обадя след шест довечера. Дават ни прилично бунгало за 25 ? и пренасяме разтоварения багаж там.
Забелязахме, че в Италия не е модерно вече тоалетните да имат седалки. На много места вече са премахнати, на останалите се дава премия за свалянето им.
Нямаме какво да правим до вечерта и тръгваме na изток по Виа Плинио(Via Plinio) да разглеждаме Помпей. Стигаме раздвоение на улицата , решавам да се пробвам и питам първият срещнат – мъж с велосипед „ -Ескузи сеньоре ! Dove centrо ?”(къде е центъра) . Той съответно отговаря – “ --Io sonio straniero (чужденец съм), АМА ЧЕ ВИ ОПРАВИМ”!!! Оказа се нашенец от ломско, тръгнал да пита „патрона” си, днес ще има ли работа за него. Разменяме две-три приказки и продължаваме по живописната Виа Плинио.
От ляво прохладна горичка от подкастрени пинии скрива руините.
Втори вход ръм Руините. По-централен и модерен, но безлюден.
Чак сега добиваме реална представа за площта на руините. Тя е огромна, много по-голяма от тази която бяхме разгледали. Това си е бил един доста голям град.
Красива детска площадка с Айфелова кула.
Тези сувенирни сергийки са си типично по нашенски и сякаш никъде не може да се избегнат. В отсрещните магазинчета се продаваха сравнително евтини герданчета от червени корали със сертификат.
От тук нататък Виа Плинио преминава във Виа Рома и Помпей се оказа едно чисто, подредено , „бюргерско” градче.
Базиликата „Санта Мария дел Росарио”- не може да се обхване в един кадър.
Сградата на общината.
Градската гимназия
Новият Помпей , както писах е много приятно градче, спокойно, чисто и доста добре поддържано. Не видяхме индустриална зона и е далеч от крайбрежието.
Теглим безпроблемно пари от банкомат на местната „Banca di campania” на връщане по Виа Плинио. Отбиваме се в една аптека, но 8 ? за 16 прахчета парацетамол ми се виждат ненужни. Цените на лекарствата са даже по-ниски от нашите. Черпим се обаче по едно „gelatto” (джелато – сладолед). „ Уна густа - уно еуро” ( една топка – едно евро) ни обяснява момичето. Сладоледа е хубав, абе същият си е като нашия.
На път ни е и Карфур-а. Тук за 1.5 ? купуваме стек двулитрови бутилки вода, бутилка Кианти за 3.5 ? и други промоционални евтинийки.Хляба е скъп – купуваме за 1,29 ? 500гр. най-евтино.
Прибираме се натоварени в къмпинга и моля момчетата на рецепцията да се обадят в сервиза. Оказва се че имат този телефон и звънят от техния. Много услужливи и приятни младежи са. От сервиза казали, че са изпратили сметката за ремонта за съгласуване от застрахователа. Е да ама не! Според договора за автоасистанс, ремонта в сервиз си го плащам аз, както и частите. Разбираме се, че аз ще платя и ми казват да се обадя утре след обяд.
На другата сутрин закусваме в приятната компания на лабрадора на момчето от рецепцията, който вече отдавна свойски ни беше маркирал т. е. харесал.
Това ни е петият ден тук, и вече се познаваме с доста хора . Особено симпатични ни бяха млада двойка от Холандия, които вечеряха на свещи още към шест, за да могат да идат след това на пицария.
Имаше и млада двойка лесбийки, но при тях нещата нещо не вървяха, въпреки усилията на мъжката, или как там се казва. Дамската четеше книга на външната лампа до късно през нощта и не щеше да се прибере в палатката. Чак на нас ни стана жал, като минавахме покрай тях на път за WC-то..
Иначе къмпинга не беше пълен, даже съседния беше вече затворил, и не беше скъп, както писах, но пералната си струваше 4 ? без праха. Имаше малко магазинче и заведение, но вече бяхме извън сезона и не работеха.
Трябваше да чакаме до следобеда и пак се разходихме до центъра. Този път по-обстойно разгледахме базиликата, към която имаше голям църковен комплекс и разни изложби.
Имаше и картинна експозиция и това ми заприлича на Караваджо, но не смея да твърдя и не видях етикет
Това изглежда са дарения.
Прибираме се и става време да се обадя в сервиза. Дежурният младеж пак посредничеше и преведе, че всичко е готово – ще струва 440 ? без тяхното ДДС плюс 30 ? за нафта и още 100? ако искам да ми го докарат. Стреснат бях от сумата, но няма как. Поисках адреса на сервиза, оказа се в покрайнините на Неапол, заложих го на GPS-a и хукнах към гарата.
Пристигам на познатата вече гара в Неапол и GPS-а отчита още 7,2 км. Единият вариант беше да взема такси, но аз разбира се избирам по-трудният, но по-евтин вариант и хуквам да търся първата улица от маршрута. И не сгреших – само след два километра попаднах в такова задръстване, че и пеша едва се промъквах между броните на колите. С малко питане след час бях точно на адреса, но се оказа че това са четири гаражни клетки , заключени и съвсем безлюдни. Или беше свършило работното им време (беше вече около шест следобед) или ме бяха пратили за шарен хайвер. До като се чудех, заобиколих отзад и открих нещо като път и някакви складове, като от една порта се подаваше и задницата на камион. Поех нататък, но при преминаването ми през нещо като портал разлаях две кучета. По-голямото бафна два-три пъти и пак се кротна, но малкия помияр изглежда ме бе чакал от сутринта и скоро увисна на крачола ми. Не можа да го разкъса, но остави белег на левия ми прасец, който и сега личи. Нямах време за лични пререкания, изтърсих го разочарован от крачола и скоро стигнах до човека, който направляваше излизането на камиона. Казвам му че търся „аутомеханика”, но той твърди че тук няма. Адреса нищо не значи в Неапол! Насъбраха се и други хора и давам на един, говорещ английски телефона си с набран дадения ми номер. След кратък разговор, човека ми връща телефона и казва, че този от номера няма никаква връзка със случая. Пак шах! Тъкмо да се откажа и се сещам, че нося товарителницата и там имаше лого и име на някаква фирма. Показвам я и сега всички дружно прихват да се смеят. Не били „аутомеханика” а обикновена „work shop” – работилница и е еееей там.... след синята желязна врата. Тичам натам, скоро щастлив си виждам кемпера и питам многозначително двама смаяни бачкатори къде им е тоалетната. Трябва да си поема дъх за следващата доза „впечатления’, защото „патрон” на нещото се оказва хилав нервак, който веднага ми написва на лист хартия 440 ? + 30 газолио – „ -Пагаре!!!” (плащай ! ). – Чакай малко момче, да видим първо работи ли, поправили ли сте нещо? Кажи какво му имаше? - Цъ,… примо пагаре!!! Демек първо плати. Носех резервните ключове, излизам, отключвам кемпера и паля. Виждам как всички настръхват – ами ако духна. Единият работник се сеща и докарва репатрака – да ме гони евентуално. Той е на моя възраст, гася двигателя и го питам какво все пак е направено. Показва ми и успявам да разбера, че са сменили горивоподкачващата помпа и горивния филтър. Стрували около 160 ? и 50 ?. Тук после питах – струват съответно 37 и 15 лв. Имало вода в нафтата и трябвало да я подменят. Даже ме води в съседния двор и ми показва същия кемпер Форд Транзит – негов бил и искал нещо да ме пита. Нямам време за излишни разговори, жена ми беше сама в къмпинга и бързам да оправя сметките. Вижда ми се висока цената и искам фактура. Предупреждава ме че ако искам фактута, ще ми начисли ДДС . Ааабе като у нас. Правя бърза сметка, че без фактура няма да ми признаят разходите от Алианца, пък и хлапетата от къмпинга ми казаха 5% за ДДС. Да , ама не – оказва се 21% или още 92 ? отгоре. А и във фактурата няма разбивка, какво е правено, та се поскарахме малко, но в крайна сметка платих 577 –те ?. Даже и до банкомат ме возиха, но си взеха намисленото.
Какво да се прави. Аз бях кокошката, претичала през двора им, която те пооскубаха. Мен ако не, та кого ли другиго. Даже по едно време хлапето ми подаде телефона си – неговият „застраховател” искал да говори с мен. Бях ядосан и въобще не му дадох думата, като оня само успя да каже „бла,бла,бла” и затвори. Беше ясно – ще дойдат танковете. Набрах на GPS- обратния маршрут и се прибрах безпроблемно.
Събираме и товарим багажа все пак спокойни че си имаме кемпера и изпиваме киантито на романтична масичка под смокинята пред бунгалото. Спим за последно в бунгалото и в къмпинга. Адио Помпей!
На сутринта едва успявам да убедя рецепциониста да ми даде фактурка за нощувките и поемаме към Везувий – единствения действуващ вулкан на континента.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Чет Фев 26, 2015 1:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 25 Юни 2013 Мнения: 213 Местожителство: Бургас
Пуснато на: Чет Фев 06, 2014 11:08 pm Заглавие:
Миналото лято бях в Неапол за 7 дни. Никога и никъде не са ме щавили така здраво, без да дадат/направят нищо насреща. Храната им беше безвкусна, скъпа и недостатъчна; таксиджиите са зловещи обирджии; край гарата един ЗДРАВЕНЯК джебчия пребъркваше раницата на блеещ турист пред 35 кибика и никой не се намесваше - аз се развиках и го цапнах, но изобщо не го стреснах... радвам се, че не отнесох някой нож; шофьорите карат като бесни - видях автобус да пресича на червен светофар през пешеходна пътека с пешеходци с не по - малко от 30 км/ч; пешеходците са малоумници, минаващи откъдето им падне с убеждението, че са безсмъртни. Не съм си представял, че при завръщането ни в Бургас по кръстовищата ще се чувствам все едно в Германия - ред и спокойствие...
Danbog, благодаря ти за снимките, отново си припомних този особен град Неапол.
Сутринта - сряда 18-ти септември поемаме на север по магистралата за Неапол.
Отклоняваме се вдясно на изход Erculano.
Започва постепенно изкачване и колоната се сгъстява.
Отстрани се редят причудливи скулптури.
С изкачването се открива панорамна гледка към Неапол и Неаполитанския залив.
Изкачването приключва и се нареждам „барабар Петко с мъжете” до другите кемпери на паркинга. От Помпей до тук са 26 км. или по малко от час . малко по-близо е Неапол - 23 км. Оттук продължаваме пеша.
Тук се купуват билети ( 10 евро на човек), има химически тоалетни (колкото дадеш)и хубаво ресторантче с прекрасен изглед към Неапол .Паркинга обаче още не е разчистен след последното изригване. Що да се хабят….
Скоро става многолюдно, като на селски сбор и всички се юрваме нагоре
Началото на изкачването е от първия заслон и Митинг Пойнт-а. Тук се проверяват билетите . Неаполитанците се шегуват, че имат единствения вулкан с работно време. Според езика се оформят групи и се поемат от екскурзоводите.
Следва 900-метрова екопътека до кота 1200м.н.в. която преодолява 135 м. денивелация.В периода 1889 -1944г. тук е имало фуниколор (зъбчата парна железница) когато при последното изригване на 22 март 1944 г. в него загиват 57 човека опечени от лавата. Били са затворени и е нямало как да избягат. За това пък сега може да разчитате на краката си.
С малки почивки превземаме изкачването. Пътеката не е много стръмна, но изкачването си е изкачване.
Ето го и кратера! От тук до дъното са 217м. „ - Не прескачайте оградата за да го снимате – преди 4 години , петима американци така са загинали „ – предупреждават гидовете. Преди това се е разрешавало слизането в чашата.
„ На Везувий всичко е спокойно!”
Сега в това леко парение се изразява активността на вулкана. Туристите се шегуват, че това е димка поставена от персонала, който поддържа мита за действащ вулкан.
Така местните омилостивяват бог Вулкан.
Продължаваме по ръба на гърловината.
Сеизмична сонда – все пак нейната чувствителност отчита нормално до 700 труса годишно.
На кота 1200 се намира култовата кръчмичка „ La Capannucia”, kъдето продават сувенирни бутилки „Лакрима Кристи дел Везувио” бяло и червено и удрят специални печати където подложиш, на изкачилите циркуса на вулкана.
Пътеката продължава, като пълната обиколка е 1400 м. а максималната височина – 1277 м. Кратера е дълбок 217 м. и с диаметър около 200 м. Диаметъра на основата на Везувий е около 3 км.
Буквално за секунди, обаче пейзажът може да се промени до всяващ ужас.
Но това не плаши туристите от всякакви възрасти….
…….и националности. Това разбира се е една снощна рускиня.
По обратния път с един руснак си правим взаимно снимки. Руснаците повсеместно изместват немците и японците.
Товарим се на кемпера и тъкмо да поемем, някой думка по вратата: „ Дуе еуро паркинг!” – разпорежда як бродяга. – Никъде не пише! То пък един паркинг! „ – Дуе е чинкуанта!!! (две и петдесет) – гласа става заплашителен. Кви пет лева, ква милиция – даваме му ги и отпердашваме. Кога ли ше излезем от тази Кампания.
Следващата ни цел е Рим – античната столица на света. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Пет Апр 25, 2014 11:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Хайде бе човек, къде изчезна да не сте пътували само до везувий. Всяка сутрин отварям форума с надеждата, че ще има продължение, както някои хора чакат любимият си сериал по телевизията.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 3 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Невероятни сте. 
