kemper-club forum

Юлиан Василев

Моля,простете ми нестандартния начин на моето представяне във вашия дом-форум! Скоро ще публикувам снимки на мен и моето семейство, както и други такива от нашите пътувания и къмпинг битие...!!!
“Емигрантите на море“
Пътепис
Посвещавам го на всички мои „застаряващи“ приятели, твърде заети за да го допуснат и твърде суетни за да се замислят !!!
Преди да прочетете тези писания, искам да направя някои уточнения.Първоначално идеята ми беше да постна снимки от нашето приключение (До Гърция и Обратно), придружени с коментари и каламбури, но в процеса на писане снимките ми се струваха все по-нелепи, като кичозна притурка към текста. Твърде „стерилни“, само разваляха „мелодията“ на историята, нейния ритъм и живот ! Смятам успоредно да направя един фото албум, където да кача всички снимки с коментари към тях за любителите на зрелища !!!
Първа част :
Историята е дълга а края поучителен,стига да стигнете до него,понеже повечето хора така и не стигат до края на историята.Повечето ,някъде по пътя се отказват и оставят другите да продължат , докато те самите си намират хиляда и две причини(за пред себе си)да се откажат !
За тези които не знаят,ние сме тази част от къмпинга на Говедарци ,които се изнесохме заедно с караваните си от там незабавно след , като изрязаха всичките дървета над главите ни (над 100-200 годишни борове,най-вероятно за да ги продадат като дървен материал).Собственика на мястото ни увери , че веднага ще насади нови борчета а ние му обещахме ,че ще се върнем след около 200 години , когато пораснат!
Нарекохме се „емигранти“,защото се наложи да се преселим немили-недраги към други земи.Няколко семейства,също като онзи прокуден,скитащ се народ от Библията!
Ама ние , като се замисля всъщност сме си представителна извадка на всички етноси и култури кръстосвали с векове тези географски ширини.
Примерно имаме си: евреи, византийци, социал-националисти с арийска кръв, македонци, американци, обикновен педераст, дървен философ, цирков трапец, режисьор, зъболекари, шопи, представители на старата аристокрация, музиканти, адвокати,хипарки, безработни, красавици, палавници, Панчо...и т.н.(Нека всеки сам разпознае себе се ,ако му стиска)!
Общо взето цялата палитра на съвременното ни общество та и от горе.
И така ето ни на , намерихме си нова земя (пак там около Говедарци,ама по-на високо и леко у лево),окопахме се и живота пак си потече в обичайното русло: Петък-ракия/Събота-бири,бири,водка-танци/Неделя-махмурлук-бири-шкембе...и те така те, безметежно и красиво!
Но през една дъга и студена ,мрачна зимна вечер,някъде около огъня се зароди идеята да отидем на море в Гърция ,на палатки,всичките глупаци от „вилна зона Горски кът“.Да наистина се бяхме превърнали в скучни посетители на това място и тази идея в тази мразовита вечер ни дойде ,като свеж полъх от перките на спасителен хеликоптер върху загубил се в пустинята турист!
Аз само подхвърлих необмислено идеята,но Коко още същата нощ,докато останалите спяхме сладко, нищо неподозиращи, вече беше поръчал от EBAY : палатки , тенти , столчета , маси , дюшеци , фенерчета , хладилници , стръв за риба... и..и...ъ-ъ-ъ процеса стана необратим,като експеримента с онзи ускорител на частици в Церн , ама още по-необратим!
Речено-сторено,наближавайки Май решихме ,че най-подходящо би било да тръгнем веднага след края на учебната година/ 15.Юни /за да може да вземем и тинейджърите-изродчета с нас.Моя милост , ( разпознал се като непоправим византиец от увода на историята) се самопредложи за хроникьор на това пътешествие , другите приеха и затова сега всичките ще си носите последствията без да мрънкате, щото аз не съм добър и примерен разказвач,всичко оплесквам!
Има хора,които са невероятни разказвачи на пътеписи.Примерно да го кажа по друг начин.Представете си как един поет би описал ЗАЛЕЗА :
ПУРПУРНИЯТ ДИСК ТЪКМО ДОКОСНА ХОРИЗОНТА,САМО ЗА ДА ИЗБУХНЕ В ХИЛЯДИ НЮАНСИ А ИГРИВИТЕ МУ ЛЪЧИ ЛЕКО И ДОКАЧЛИВО ОБЛЯКОХА ВЪРХОВЕТЕ НА ВИТОША ПЛАНИНА В ОРАНЖЕВА ОДЕЖДА...!!!
Ха сега да попитаме един астрофизик ,какво е ЗАЛЕЗА ?
Той ще ви поиска два-три пакета тебешир,черна дъска с размери 2м. височина и около 10-20 метра дължина и най-обосновано ще ви изпише със ситни цифрички,плътно от край до край, формули и теореми,как скоростта на въртене на земята около собствената си ос в пряка зависимост от въртенето на същата около слънцето,вземайки в предвид дължината и скоростта на слънчевите лъчи и особено косото им сблъскване с атмосферата на земята(нали е 19ч.,17м. и 13 сек.на 16-ти Септември ),влияе върху разлагането на светлината ,също като ефекта на дъгата ама за да се обоснове по-подробно му е нужна още една дъска и много тебешир...!
Има и трети вид драскачи,към които смятам ,че се причислявам и аз.Те са по-скоро натуралисти-зевзеци и биха описали залеза така:
ЦЕЛ ДЕН ГРЕЯ,ГРЕЯ,ГРЕЯ-ЖЕГА,ЖЕГА,ЖЕГА И ПО ЕДНО ВРЕМЕ СЛЪНЦЕТО СИ ЕБА МАЙКАТА НЕКЪДЕ ИЗ ЗАД БЛОКОВЕТЕ...!!!
Така, че не очаквайте да научите нещо ценно от мен.Аз виждам нещата такива каквито са сега тук и пред мен.Не мога да описвам екзалтирано,как видите ли на, този счупен камък всъщност не е камък ,ами каменен трон обсипан със злато и коприна и не виждате ли древния владетел как пие вино направо от делвата а маслинения му венец едва-едва успява да обуздае русите му къдрици,странно контрастирайки със суровото му лице,цялото насечено с белези от остриетата на победените врагове...Еми не ,не го виждам,около мен се щурат само рояк япончета с фотоапарати и вместо древногръцки философи,виждам само дървени такива облечени с ужасни бермуди и потни потници а краката им обути не в древни сандали от бамбук а просто в гумени чехли от пазара за по лев-два...ужас!
Аз ще наблегна на хората , които срещнахме , на пейзажите , които видяхме и на спомените , които останаха в нас след тази авантюра.
Започвам!
Дойде пролетта а заедно с щъркелите,топенето на снеговете,раззеленените дървета и хубавото настроение, дойде и пратката от Англия със цялото къмпинг оборудване.Пълен камион с неща!
Единодушно решихме да направим генерална репетиция за разпъване на бъдещия палатков лагер, да не се излагаме пред чужденците я.Та нали всичките сме разглезени караванаджий и бяхме забравили как се опъват палатки!То никак не е лесно между другото.Особено моята,сигурен съм,че към комплекта рейки и мушама,производителят беше забравил да ми изпрати и добре обучен персонал,поне четирима служители на фирмата,които доживотно да са прикрепени там където ,палатката има нужда от тях.Да ви кажа честно по-добре идете,където и да е 4-5 човека с една палатка,отколкото един човек с 4-5 палатки...!
Мина се не мина време и дойде денят на тръгване.
Предварително бях решил да спретна на групата следният маршрут: Тръгване в неделя рано сутринта направо от къмпинга на Говедарци. Пристигане в Солун около 12-14 часа,където аз ще ги чакам точно пред „ЛЕВКОС ПИРГОС“ или „Бялата кула“.Разглеждане на града за 3-4 часа и газ към „Халкидики-Касандра“, „Гларокамбо“ и право при вуйчо,който ни очакваше с нетърпение и чаша ракия в ръка.Бях решил да ги разходя из целия крак, след ден два да отидем да обиколим и целия втори крак „Ситония“ и по-точно да посетим няколко къмпинга за да преценим дали поне малко се доближават до условията примерно на Арапя!
Ние с Мими и Гого решихме да отидем до Солун ден-два по-рано за да се видя с майка ми,която както знаете живее там от доста години.
И така около уречения час в неделя,не знам кой си Юни с известно закъснение,малко преди да се изнервя от към светофара на кръстовището се зададе керван от леки автомобили с BG регистрация.Странното беше, че дойдоха точно от обратната посока, все едно, че си тръгват към Бълагария .Предположих и се оказа вярно, че се бяха предоверили на JPS си и след дълга и изнурителна обиколка из крайните квартали на града най-после кацнаха в краката ми.
Пътуването им минало без проблеми, казаха с изключение на това, че съединителят на „Калинката“ на Ани категорично отказал да напусне пределите на родината и въпреки напоителните клетви на Явор ,решил да се отдаде на СПА-процедури в един сервиз в Сандански.Така ,че те дойдоха на следващия ден(без шибания съединител-националист а с друг по-широко скроен такъв), направо на така сполучливо нареченото от Михата място: къмпинг Авантакис.
Разходката в Солун премина, така както се полага на всяка по-голяма и разнородна група от хора.Тези които не бяха ходили там, предимно мъжете се спираха на всяка забележителност за да я заснемат от всякъде, все едно ще я купуват или още по-добре, притежават скоро, когато България пак стъпи на три морета.Жените непрекъснато се бутаха пред фотоапаратите, уж че случайно преминават, бързайки примерно за важна делова среща, но някак си когато една жена бърза за работа и закъснява и през ум не и минава, да се спре пред паметника на незнайния войн или градския театър, да си нацупи устничките, като добре оформено гъше дупе, току що изакало неприлично голяма курешка, да се зафръцка като Мерилин Монро и да разроши косите се все едно е забравила да си отмие шампоана от снощи.Децата естествено непрекъснато изчезваха мистериозно, само за де се появят най-неочаквано от съседния ъгъл, точно в мига преди майките им да истерясат. Само аз понеже нито съм жена, нито дете пък и съм изтъркал десетина чифта маратонки по тези булеварди, просто се разхождах, пиех си бирички в кенче и се наслаждавах истински на приятното време, на добре облечените забързани господа и лелички, тичащи във всички възможни посоки, (без нагоре и надолу, елементарна физика ), леко и незлобливо обяснявах на чист български, колко много обичам майките на нахалните шофьори по улиците, поздравявах всяка хубава мацка с която се разминавах и отминавах с неприкрит неприязън извънредно грозните такива.Е вярно, че леко се поувлякох, та се хванах как поздравявам една пластмасова манекенка зад витрината на някакъв магазин, (ама много хубава беше и от горе на всичко чисто гола ), а пък после накълнах една с извънредно голям задник, а то се оказа гъза на коня на Александър Македонски , незаслужено при това, като за конски гъз си беше направо перфектен !
Солун общо взето е мой много любим град ! Мисля да се пенсионирам там, колкото по-бързо , толкова по-добре(в смисъл не да одъртея бързо, ами да се пенсионирам финансово де...) ! Апартамента ни е на 300 метра от морето и ако игнорирам бабичките около нас и шума от мотори през цялата нощ, както и непоносимата жега през лятото е идеален.От друга страна няма с какво да заменя нощния им живот, малките кафенета и квартални тавернички, семейни (отдавна изчезнали от БГ) месарници, хлебарници, сладкарници и рибарски магазинчета, където те обслужват собствениците им, може да си поприказваш с тях за какво ли не, да споделиш за тревоги и радости, да помолиш за помощ или да предложиш своята без да се налага да се срамуваш или изтъкваш никому, а от кварталния пазар може да си закупиш домашна стока от яйца до месо, риба и плодове .От горе на всичко никой не ги притиска да са натикани в еднакви еднотипни и скучно моделирани сергии, павилиончета, безлични от към съдържание и дух!
Няма да забравя, преди доста години , когато Гърция влезна в ЕС ,администрацията от Брюксел се опита да прокара закон за работното време на магазините и заведенията, който да бъде еднакъв за всичките членове на съюза.Примерно, че нощните заведения трябва да спазват работно време до 03.00 ч. най-късно. А както знаем тези народи където слънцето залязва в 21.30 минути, точно когато бай-германец си ляга и температурите падат с около ½ градус (попитайте астрофизика , от 35 градуса на 34 такива примерно, няма как да накараш някого да пие едно малко и да си легне. Те в 23 часа тепърва отиват на кръчма да вечерят и малко след полунощ, едвам се наканят да посетят бара за по едно-две преди да отидат на танци(малко преди изгрева...)!Та тогава баровете за да излязат от положение бяха обявили работното си време така: „Работно време : ОТВАРЯМЕ в 03.00ч...“,все пак нямаше директива, от колко часа си длъжен да отвориш...!Това малко ми звучи като вица: “Мамо (разбирай Брюксел) ,защо да се прибирам ...гладен ли съм или ми се спи...???!!!“
Прекалената дисциплина води до извращения,това го знам от казармата...!
И така,него ден, около 17.00ч , леко изморени поехме към Халкидики а горещия вятър ни подгони по магистралата,сякаш искаше да измете улиците на града от всички клети навлеци точно преди да спусне завесите си и да отвори отново за нощното си представление!
Пътят за Халкидики е скучноват,затова докато си пътуваме бих попитал за мнението ви относно житейските недоразумения, които са се случвали на всички ни без оглед възраст и опит.Примерно, много показателен е случая, когато преди време имах спешна нужда от бърз заем за да финансирам нещо си по тогавашния ми бизнес и бях ударил на камък, по-точно гранит! Никой нямаше свободни пари, кой ли не попитах: приятели, познати, роднини, но нищо, карък.И тогава се наложи да прибягна до по-крайна мярка, като помолих Мими(жената де), да пита техните, биха ли ми отпуснали нещичко в името на внучетата си и добрите зетьови взаимоотношения.Честна дума, много не вярвах в чудеса и вече тъкмо се бях предал, когато Мими ми се обади по телефона и делово каза:
- Имаш пет хиляди лева !
Боже, първо подскочих, ударих си гъза в тавана, напих се, след това поплаках, но междувременно не забравих, разбира се, да и обещая горещо в слушалката, още днес, вечерта, здрав и необуздан секс, където си поиска и както си поиска, след това и обещах, че ще и купя подарък, може дори цвете да и откъсна от чужда градина, не забравих да и обещая още всякакви други мръсоти...и-и..,когато млъкнах задъхано, отсреща кратко чух:
-Ще и предам!.....(и-и-и... майка и затвори телефона)!!!
Ми от де да знам, че гласовете им толкова много си приличат, пък и тогава все още нямаше цифрови телефони да ти подсказват кой точно е отсреща.
Такива ми ти работи,а...ей го на и Халкидики-Касандра-Неа Муданя-Потидя(тука някой е отрязал полуострова на две ,като франзела), минахме някакви други селца : Калитеа(Красива гледка от високо), още едно две курортчета тип Китен, после Пефкохори и веднага след бензиностанцията в ляво, покрай лагунката и право на плажа при вуйчата.
Много обичам да ходя там! Дълъг плаж не много широк, но много красив: пред теб морето, зад теб гостоприемните средиземноморски борове !
Кеф ти да си опънеш палатката, жената или кемпера на сянка, кеф ти не!
Кеф ти да се напиеш,много тъпо ако не !
Кеф ти да обичаш някого, но не кого да е !
Кеф ти да си ходиш гол по плажа,може и под мишниците с моме !
Аз лично, най-често там си пия ракията, понякога по две !!!
Лягам си а утре продължавам....
Опа.., добро утро. Тази нощ докато си спях се сетих за един случай , от времето, когато бях в Атина , преди 100-120 години.Това беше още в зората на демокрацията ,когато всичките ми приятели се разпиляха по цялото земно кълбо ,като суров боб и съсухрени пилешки кокаляци, по време на лечебен ритуал в шепите на пиян шаман, със силно изразени симптоми на диария! В смисъл ,кой на където, и както хване без оглед език, интереси, перспектива. И аз така, бум и право в Атина с лош Руски и никакъв Английски.Гръцкия тогава ми бе по-непонятен и от езика на зулусите, но поне съм изобретателен от към жестове и звуци, както установи и целия персонал на Щатското посолство, барабар с шашардисаният им посланик! (Тази история обаче, ще ви я разкажа друг път).
Тука става дума пак за недоразумение, само че с логичен край.Та видите ли, тъкмо си бях намерил къде да спя, а именно в един хостел в ъндърграунд центъра на града, само че истинският ъндърграунд а не артистичния. А в Атина е много скъпо, дори и най-долнопробните бардаци са с цените на „Вила залива“на Арапя, само че за едно легло и то в стая за четирима, (обикновено тъмни субекти с нечисти помисли). Така че бързо се наложи да си намеря работа, защото имах пари само за една седмица напред . Да се оцелее в тази джунгла от бетон, клаксони, цветнокожи, друговерци, говорещи всякакви езици, но не и български е почти непосилна задача. Онези дни да си намериш работа в Гърция, каквато и да е си беше направо, все едно захвърлено кенче от кока-кола, глътнато от кит, убит и разфасован от Малайзийски пирати, замразен и продаден на Японски търговец, препродаден на рибната борса в Кейптаун, експедиран за Англия, дълбоко замразен във фризера на Армейския флот, на който тъкмо му е подадена заповед за нападение над Фолклендските острови, (където и да са те), случайно или не ударен от вражеска бойна ракета, потънал дълбоко в Атлантическия океан ,той да, но не и всичките му там отломки, една от които и тази част от замразения кит с цяло-целеничкото кенче от кока-кола вътре. Ха сега си представете вие да сте тръгнали на прескъп круиз до Бразилия с огромен лайнар(лайнер де), който злощастно да се е нарекъл Конкордия-II, някъде малко след Африка и точно преди Южна Америка, докато капитана се налива с ром, кораба ви да премине с цялата газ през парчето умрял кит с тенекийката в него и тя (кока-колата) не, ами един потънал айсберг с остър връх, така безмилостно да пререже кораба ви, че да потънете по-бързо и от финалните надписи от филма Титаник, и в оставащите ви няколко секунди живот да си помислите, като истински, непоправим природозащитник : “...господи,прости ми всички грехове но най-вече ми прости, че миналото лято бях толкова жалък и лош, та захвърлих в бистрата зелена вода на морето, една празна кутийка от някакво безалкохолно, знам за теб няма значение, какво точно съм пил, а и не помня, фанта ли беше, спрайт ли беше..., но прости ми тази мерзост и ако прецениш ме накажи...“ !!! Ето толкова беше вероятно да се уредиш да лъскаш чинии в някоя таверна онези години.Но чича ви Юли е роден с късмет и един българин от Лом, на който му споменах че баща ми е от там и дори знам къде се намира стария шлеп, паркиран насред крайдунавската им градина, така се разнежи (човека чакаше от 7-8 години в Атина да замине за Америка), та веднага се разтича и ми уреди да бачкам в една таверна на Пирея, като помощник сервитьор, по-точно да нося хляб по масите и да прибирам мазните чинии към кухнята, която беше на втория етаж над ресторанта и до нея се стигаше само със специализирано алпинистко оборудване. Проблем беше само факта, че живеех в центъра на Атина тоест на час път с рейс и още половин час пеша .Нищо, к'во, нали съм млад авантюрист, ще се понеса по Атинските тротоари, като Ахил с двуоската си през бойното поле, на път за античен концерт в античния амфитеатър на една гостуваща,току що изгряваща звезда от някаква северна варварска страна с екзотичното (за онези древни време) име: Лилис Ивановас...!
И така, потопих се в този потен град, където денем се спи а нощем бачка. Смяната ми свършваше към 2-3 ч. през нощта и всяка вечер си хващах рейса от Пирея за Атина, който вървеше през един час за към градо.От там някъде , маах пеш до хотелчето за да си легна и да спя до следобеда на другия ден и пак така до полудяване.Една вечер обаче, докато се прибирах за по-напряко, през едни тъмни улички,из един глух-тъмен сокак дочух неясно, нещо средно между шепот и ридаене ...“ сага по,ай лов ю,жу тем,их либе дих,я люблю тебя...“,еба си там някой полиглот-късметлия май е набарал няколко международни жени наведнъж и сега става як кадаиф,(си казах), но продължих благородно по пътя си горд от това, че не се поддадох на първичния порив и оставих за друг път да преподавам индийски хватки на гръцки лузъри!Още не бях свил в следващата пряка баси, когато точно зад ушенцето си усетих мокър дъх, който нежно ми нашепна...“сага по,ай лов ю,их либе дих,жу тем,я люблю тебя“...Смразих се и бързо ускорих крачка,но дъха ми шепнеше ли шепнеше и дори премина на други езици,явно преценил,че съм по екзотична птица.Вие не,но моите приятели ме знаят, аз не съм никак страхлив и съм доста корав тип дори.Може да съм дребен ,ама моето предимство е изненадата. Прецених , че ако рязко спра и се извъртя със силен камшичен удар на крака, последващ от серия коршета и ъперкъти(бях го гледал в един филм),ще му взема страха на тоя навлек и ако все пак не го нокаутирам веднага ,то тогава ще прибягна до скрития ми коз да си плюя на петите.Е спрях,извъртях се рязко и-и..и със силен камшичен удар се разплесках на асфалта ,като по анимационните филми! Малко след като се събудих видях над себе си надвесен един великан...,не-е..., бих казал колос, все едно, че Родоския колос се е събудил, облечен в човешки дрехи и дошъл само за да се да се присмее над моето нещастие.Този гигант ме повдигна и точно преди да ме смачка или употреби ,не знам ,нежно изрече с някакъв странно кадифен гласец: - уер ар ю фром май лов ?...Пък аз само промълвих предсмъртно : - мама , мама... ! Сигурно е било доста потресаващо-романтична гледка,как Гей Гъливер(човека колос), се носи през мръсните Атински тротоари в три часа през нощта,понесъл в шепите си полужив, полуръст и тича към най-близкия медицински пункт за да му спаси живота...!Така и не успях да му благодаря.Представих си как идва на посещение в болницата и ми носи портокали,ама не в торбичка ами така както са си заедно с току що изтръгнатото дръвче или ми прави серенада под прозорците,но вместо арфа в ръцете си държи малка платноходка,по погрешка грабната от пристанището .А не, побързах да си стегна багажа и да се върна в Солун, този така задръстен град, където тези с другите наклонности , имат по нормални размери и не са пряка заплаха за националната сигурност на страната!
Малко се отклоних! ТА ...!!!
Пристигнахме на “ Гларокамбо“ при Филипа някъде около 19.00 ч.Малко бавно пътуване,но трябваше да спрем за пазар: месо, хляб, домати, лед и др., а все още ни чакаше разпъване на лагера и почерпка за „добре дошли“ !Филип вече ни беше осигурил място близко до неговите каравани, но достатъчно далече все пак, за да не му пречим на медитацията.Тука е излишно да ви описвам целя цирк по разтоварването на колите, географското ориентиране на палатките спрямо изгрева и сянката на боровете, надуването на дюшеците, побоя над дивите ни деца полудели от целия този път, откраднатите сладки мигове на скришни наздравици с Явката, (не че се крием от жените си), но докато другите се бъхтят с колчетата и посудата, (то ние и без това сме учили само за икономисти), все някой трябваше да се смири пред майката природа, така любезно създала това невероятно местенце, да поспре за миг, да погали пясъка с пръсти, да замрежи поглед към безкрайната синева на Егея, да положи морно тяло в току що сглобеното столче от любимата жена, леко и без напрежение с огромно уважение и респект, да отвори ракийката, да отсипе от този благодатен кехлибар в тънкостенна чашка, да отпие сладострастно, но не шумно и демонстративно,(за да не дразни не богопомазаните душици щуращи се около тях, почти изпаднали в истерия):
... Да попита гларус реещ се в небето ,
чувал ли е за Бургас !
... Търсил ли е риба в морето ,
което вместо риба, бълва Руска газ...!
... Гмуркал ли се е в пелената бяла,
на морето гневно, Черното море !
... Успяла ли си птицо, след това да се измъкнеш цяла ,
и от мокрото ти тяло, вместо перли чер мазут да потече...!
Някак неусетно и непринудено, денят отстъпи мястото си на нощта, само за да стори път на нетърпеливата луна , красива и неземна, дете на други сили, други богове, нехаещи за нашите човешки щения и дребни страхове!Луната ако се замислите е нещото за което никой, никога не би казал, че не му харесва или му е досадна, грозна, фалшива.Тя просто не се вмества в тези понятия, какво и пука за жалкия човечец и неговото жалко мнение.Та тя си виси над главите ни, и само ако си поиска, може да се стовари върху нас и да ни смаже, като старо Руско пиано, уморено да издава страшни и нелепи звуци изпод некадърни пръсти, намерило начин за последен път в живота си да се почувства свободно и щастливо, леко и с финес изхлузило се от хлабавите въжета на хамалите, отнесло няколко простора по пътя си и с гръмовен трясък издъхнало, на земята, прашната земя !!!
От нас човеците употребено, но не и в сетния си час пленено!!!
Следва продължение...