kemper-club forum

[plaskom]

Отдавна имахме идея да посетим Сицилия и ето че решихме че след Коледните празници може да отделим 10 дни за това пътуване.
На 26-ти тръгнахме по-рано от София за Игуменица за да си уредим билети за ферибота на място. Пътуването до там мина безпроблемно, купихме билети, натоварихме се на ферито и след 9 часа люлеене в бурното море сутринта бяхме в Бриндиси. След още 430 км и още един ферибот от Вила Сан Джовани до Месина се озоваваме в Сицилия. Решихме да прескочим Таормина и Етна, които посетихме през 2006 г. и се отправихме направо към Катания за която тогава не отделихме време. Намерихме лесно кемперстопа който предварително си бяхме избрали, пренощувахме и на другата сутрин тръгнахме да разглеждаме града в дъжда, който заваля сутринта. Пред кемперстопа има спирка на градски автобус, който щеше да ни отведе до Пиаца дел Дуомо. Купихме си билети за отиване и връщане от будка за вестници, но след като се качихме на автобуса се оказа че не са ни необходими. Шофьора ни каза че този ден се пътува гратис, така и не разбрахме защо но това нямаше значение. Защото се оказахме на Пиаца дел Дуамо, сърцето на Катания, и едно от най-красивите места на града.



С правилната форма, заобиколена от разкошни дворци, с оригиналния фонтан в центъра и живописния пазар в съседство, площадът представляваше великолепния сицилиански колорит, с характерния барок и рибните аромати на крайбрежния град.
Фонтана дел’Елефанте, символ на града и един от неговите незабравими паметници. Фигурата на слона, изработена от черен вулканичен камък, носи на гърба си висок египетски обелиск, увенчан с християнски кръст, лилия и палмови клонки - символи на святата покровителка на града. Монументът, положен тук през ХVІІІ век, е свързан с името Лиотру, което се явява производно от името на мага-некромант Илиодор, който, според легендата, живял тук в VІІІ век и владеел изкуството да превръща хората в животни. Някои народни приказки разказват, че Илиодор сам е изваял слона и с него е извършил пътешествие от Катания до Константинопол, а други потвърждават умението на вълшебника да се трансформира в огромни животни. Оттогава в Катания статуите на слоновете от лава с повдигнати хоботи ги наричат Лиотру и им приписват магически свойства, както и способността да усмиряват неспокойната Етна.



Редом с фонтана се издига сградата на Кметството (ХVІІІ век), която наричат още Палацо дели Елефанти (Слонов дворец). Кметството е печално известно с това, че по време на пожар, предизвикан от бунтовете през 1944 г., в него е изгоряла цялата градска историческа архива.



Над всичко обаче беше впечатляващата Катедрала, посветена на Св. Агата, покровителката на града, чиито свети мощи се покоят тук. Красивата фасада е изработена от мрамор и украсена с множество статуи, предназначени да пазят Катания от опасното съседство с вулкана. Катедралата е построена през 1092 г., но това здание бива разрушено от земетресението през 1169 г. Пет столетия по-късно, по време на голямото земетресение през 1693 г., катедралата е изградена изцяло наново. Днешният великолепен бароков стил е осъществен през 1711 г.



Главният вход на Катедралата е украсен с 32 резбовани дървени панела, илюстриращи сцени от живота и мъченическата смърт на Св. Агата, така също и изображения на няколко християнски символа и папски гербове.
В параклиса на Св. Агата, зад красивата решетка от ковано желязо, се съхраняват мощите на мъченицата и статуята, която в дните на празника се разнася из града.
В Катедралата са разположени гробниците на сицилианските крале Фридрих ІІІ, Джовани ди Рандацо, Людовик Сицилийски и Констанций Арагонски, също и мощите на кардинал Дусмет. През 1876 г. е пренесен праха на великия композитор Винченцо Белини, погребан първоначално в парижкото гробище "Пер-Лашез".



От Пиаца дел Дуомо започваше маршрутът на туристическото влакче и няколко линии на автобуси „Хоп он-Хоп офф”. Хванахме един от автобусите и с него за около 40 минути обиколихме забележителностите на града.









След обиколката слязохме отново на Пиаца дел Дуомо и тръгнахме да разглеждаме пеш и излязохме на Пиаца Университа и се спряхме да разгледаме Университета.



Старото здание е било построено през 1434 г., но е разрушено при ужасното земетресение през 1693 г. Новото здание също претърпява реконструкция след земетрението през 1818 г. Влязохме във вътрешния двор, който беше открит за посещение и наподобяваше на манастирските дворове, обкръжен с порти.



После От Пиаца Университа излязохме право на Виа Етнеа, главната улица на историческия център, с исторически здания, църкви, барокови дворци, магазини и кафета. Част от улицата е предназначена само за пешеходци.



Стигнахме и до Театро Греко, руините на древногръцкия театър, който датира от ІІ век. Съхранени са местата за зрители, оркестъра и част от сцената. Театърът е построен от лавов камък и украсен с мрамор и статуи. Събирал е около 7 хил. зрители.



...

[ilkomuhata]

но искаме още

[PirinVania]

Ние бяхме там през май, пак валеше дъжд и градът беше изключително свеж, зелен и изпъстрен с цветя. Направо не е за вярване, че и през декември Катаня е зелена и свежа.

[loveforever]

В това мразовито време ми беше изключително приятно да гледам снимките и да чета за направената обиколка. Уникално място сте посетили, много красива архитектура и наистина има магическо излъчване. Добавих го в листа с желаните места за посещаване. С нетърпение очаквам още споделени впечатления.
_________________
Магия в лилаво

[plaskom]

След това продължихме към Сиракуза. Най-напред искахме да разгледаме старата част на града, която се намираше на остров Ортиджа. Тук е роден Архимед..... През 2005 г. древният център на Сиракуза е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Пристанищната крепост Кастело Маниаче, кацнала върху удължения триъгълник, който оформя крайната южна част на острова. Замъкът е построен през 1232-1240 г. по заповед на Фридрих ІІ, императора на Свещената Римска империя. Наречен е в чест на Георги Маниак (на италиански: Giorgio Maniace), византийски пълководец, който през 1038-1040 г. отвоювал Сицилия за Византия. Още тогава на това място било издигнато укрепление от Георги Маниак, прославил се с победите си над арабите, с цел отвоюването на християнските места от ръцете на друговерците. Интересен е етническият произход на Маниак, като не се изключва възможността да е бил българин от поселените във византийските арменски земи аристократи от Първата българска държава. От 1305 до 1536 г. Кастело Маниаче се ползвал като резиденция на сицилианските крале, после бил затвор, а по-късно бил включен в комплекс от укрепления, защитаващи пристанището и града. След силен взрив през 1704 г. замъкът бил реставриран и приспособен за използване на огнестрелни оръжия.



От Кастело Маниаче тръгнахме по крайбрежната алея "Алфео" и стигнахме до красивия извор "Аретуза". Според древногръцката митология Аретуза била нимфа, усърдно преследвана от речния бог Алфей. За да я спаси, богиня Артемида я превърнала в сладководен извор и Алфей слял водите си с нея.







Площадът "Дуомо" е в сърцето на Ортиджа, място, винаги смятано за свещена зона, изпълнена с грандиозни постройки. Над всички се извисява катедралата "Ил Дуомо", създадена като поредния дорийски храм. В нейните основи още могат да се видят останките от храма на Атина. После се е превърнала във византийска базилика, в нормандска църква, украсявана и разширявана през вековете.





На запад от катедралата се намира Палацо дел Вермексио, наречен още Палацо дел Сенато (1629-1633), а срещу него е Палацо Беневентано дел Боско, построен през ХІХ век. На изток от "Дуомо" се намира Архиепископският дворец, а срещу него е Палацо Борджия.





Тъй като беше привечер обиколихме повечето красиви места още един път за да ги видим и снимаме осветени, което определено си заслужаваше.
Недалеч от площад "Дуомо" се намира площадът "Архимед", построен през 1872 г., в чийто център се издига величественият фонтан, работа на Джулио Москети, със скулптурата на Диана-ловджийка в средата.





Храма на Аполон, една от първите постройки в Сиракуза, построена в VІ век пр.Хр. По-късно храмът бил преустроен във византийска църква, от която е останала централната стълба, църквата пък била превърната в джамия, после в нормандска църква и в крайна сметка е станала част от испанската казарма. Руините са намираха до площад "Пинкали", мястото, в което влязохме най-напред.




Продължихме да се разхождаме по празнично окрасените улици връщайки се обратно към спирката на малкото автобусче, което щеше да ни откара до кемперстопа.









...

[plaskom]

На другия ден продължихме с разглеждането на археологическия парк "Неаполис", като минахме покрай монументалната структура от бетон на Храма-сантуарий "Мадона делле Лакриме" (Плачущата Мадона), която привлича вниманието със своята необичайна форма.



Било 29-ти август 1953 г., когато в дома на съпрузите Анжело и Антонина Ианузо малкият образ на Мадона, поставен над леглото, започнал да пролива човешки сълзи. Първа забелязала това чудо съпругата, бременна с първото си дете. Скоро тесният дом станал място за поклонение и Архиепископията в Сиракуза назначила специална медицинска комисия, която да изследва съдържанието на течността. Било установено, че тя има същия състав, като човешките сълзи. След този опит Светата Дева престанала да плаче. Нейният образ бил пренесен на площад "Еврипид", който скоро станал Площад на Поклонението или Площад на чудесата. Било взето решение да се построи църква-светилище в чест на Плачещата Богородица. Проведен бил международен конкурс, в който участвали около 100 архитекти от 17 страни. Проектът на французите Мишел Андрол и Пиер Пара спечелил конкурса. Това било през 1957 г. Храмът бил осветен през 1994 г. от папа Йоан Павел ІІ по време на неговото пасторално посещение в Сиракуза.

В Археологическия парк "Неаполис" можеха да се видят основните паметници на античността, чиито руини бяха съхранени до наши дни. Паркът е създаден между 1952-1955 г. и е разположен в новия град върху площ от около 240 хил. кв.м. Нямахме намерение да обхождаме цялото пространство, но най-важните обекти, отбелязани в туристическия гид, бяха леснодостъпни.



Стигнахме до Гръцкия театър, построен през V век пр.Хр., врязан в скалите на могилата, идеален декор за панорамната позиция и акустика. От театралната конструкция и фасада не е останало нищо, тъй като и тук испанците на Карл V са отмъкнали каменните блокове за своите крепости. Това, което е останало до днес, е врязаната част в могилата със своите 67 реда зрителски места в диаметър 138,60 м, разделени от 8 стълби на 9 сектора и един кулоар. По времето на Хиерон І и Хиерон ІІ на сцената са били представяни трагедиите на Есхил и Еврипид, докато в римската епоха театърът е бил преустроен за гладиаторски борби и морски битки.







Най-впечатляващо в Археологическия парк са каменоломните, съществуващи от древни времена, чийто каменни блокове са били използвани за строеж на храмове и паметници, както и за затвори някъде към V век пр.Хр. Има няколко каменоломни в интериора и екстериора на парка. Ако не видиш с очите си, не можеш да си представиш невероятната дълбочина врязана в скалите, резултат от гигантския труд, извършен от хиляди затворници, намерили тук смъртта си. Скалите са придобили чудновати форми и днес представляват екзотична гледка сред красивите градини с буйна растителност от палми, лимони, портокали, смокини и кедрови дървета.



Разгледахме "Райската каменоломна", която се намира до Гръцкия театър и в чиито високи стени са изрязани изкуствените пещери "Ухото на Дионисий", "Кордари" и "Салнитро". Трудно е да се опише действителността, която и панорамните снимки не могат да пресъздадат дословно.



Ако не бях видял "Ухото на Дионисий", никога нямаше да си представя конкретната картина. Външният отвор, който прилича на ушната мида, не дава никаква конкретна представа за огромния интериор, с дължина 70 м и височина на стените 23 м, по които все още личат следите от използваните сечива.Вътре е студено и мрачно, а ехото кънти необичайно силно. Традицията разказва, че при едно свое посещение през 1608 г., Караваджо е дал името "Ухото на Дионисий", не само заради уникалната форма на входното отвърстие, но и заради легендата, свързана с тирана Дионисий. След като вкарвал затворниците в пещерата, той се наслаждавал да подслушва техните разговори през един процеп в скалата.



В Сиракуза не може да се види всичко за един ден, затова си пожелахме пак да се завърнем в този град!

...

[North wind]

Благодарим за споделените впечатления и прекрасния снимков материал ...

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[AlbenaAlex]

Благодаря за увлекателния пътепис и хубави снимки!

[PirinVania]

В Сиракуза има някаква магия, която не ти позволява да и се наситиш напълно - все ти се иска и още и още от нея. Колегата е пропуснал да спомене невероятно вкусната кухня на този град. Там хапвахме най- вкусната паста с морски дарове в Италия и изключително добре приготвени вегетариански блюда.

[loveforever]

Силно впечатлена съм и си водя записки. Във връзка с това да попитам за подробности за кемперстопа.
_________________
Магия в лилаво

[plaskom]

Накрая на пътеписа ще дам координати и коментар на всички кемперстопове където сме спирали.

[plaskom]

Потеглихме към Рагуза. Пътем разгледахме и красивото градче Ното, което е в книгата ми "501 места които трябва да посетите".
Ното е бароковия град на Сицилия.Старият град е напълно разрушен от земетресението през 1693 г. и Ното е построен отново на 13 км по-нататък в популярния за онова време бароков стил.







Местно такси за разхождане на туристите.







Влязохме в катедралата



и се качихме се по тясна вита стълба



до камбанарията



за да погледнем града от високо и да направим още няколко снимки



Още няколко снимки преди да се разделим с това красиво място







Ното заедно с Рагуза са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

[Роси и Стоян]

ако не те затруднява напиши и цените на фериботите

[asentm]

[Joro_M]

Благодаря за пътеписа.