kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 09, 2010 3:14 pm Заглавие: По Дунава
По Дунава
Здравейте приятели.
Разглеждайки стари снимки забелязахме, че досега във форума няма тема за пътуване по Дунава. За това решихме, да споделим нашето пъ-туване с кемпера покрай Дунава. Това беше преди две години и пър-вото ни излизане с кемпера за повече от един ден.
Използвахме няколкото почивни дни около 1-ви май. По това време клубът е имал среща на Крушунските водопади, но ние още не зна-ехме за съществуването му. Решихме да пътуваме по крайбрежните пътища от Свищов до Видин. От предварителното проучване се оказа, че в тази част на България такова животно, като къмпинг няма. Но това не ни притесни, защото намирането на нови и интересни места е част от приключението.
Първи ден
Сложихме пържолите в хладилника и заредихме с достатъчно бира. Приготвих-ме и голям тиган, олио и царевично брашно за прясната рибка, която ще пър-жим в изобилие. Ама нали не сме рибари, а само консуматори, не знаехме, че в този период риболовът е забранен.
Пътят от София до Свищов взехме без спиране. Имахме намерение, да преспим на паркинга пред комбинат “Свилоза”. Пакингът е голям и от едната страна граничи с горичка. Сега през деня там спират 10-тина коли, а през ноща няма никой. Мястото е тихо и спокойно. Обаче на влизане в града, ремонт на пътя ни отклони и ние без да искаме под-минахме Свищов. Тъй като денят преваляше, решихме да разгледаме развалините на древния град Нове, който се намира на 4 километра от Свищов по пътя за Русе.
Нове е бил огромен, античен, военен лагер, основан през 45 г.сл.Хр. по заповед на император Клавдий. Там е бил разположен щабът на І-ви Италийски легион, защищаващ границите на Римската империя срещу варварите. По заповед на император Траян е била построена една от най-големите болници в империята за ранените легионери, воюващи отвъд Дунава. Имало е още и големи терми (спа център) с три вида басейни – горещ, топъл и хладен, за отмора на каталясалите легионери.
[
Римляните нали са били цивилизовани, са си имали собствена топло-фикация. Открити са пещи, от които в казани се е затопляла вода, по-давана за подово и стенно отопление.
За съжаление никъде не пишеше, дали тогава е имало далавери с парното, и ако е имало с години ли са се водели съдебни дела. Щом не пишеше нищо, изглежда далавери не е имало, защото тогава хич не са си поплювали и веднага са режели главите на тарикатите.
Личат останките на огромна трикоръбна църква, от християнския период.
Тръгнахме си с чувство на гордост, че и ние сме наследници на тази цивили-зация от преди хиляда години. Вече се чудехме къде да пре-нощуваме, когато край нас мина една групичка от весели студенти, ко-ито ни обясниха, че най-удобно е да пренощуваме на „Паметниците”. Това се оказа голям парк, нами-ращ се на мястото, където руските войски са преминали Дунава. Името си носи от наличието на многото паметници, издигнати в чест на загиналите руски воини. Има няколко удобни места за преспиване, особенно на брега на реката, където има голяма поляна и малък пристан.
В целият парк алеите са асфалтирани, има вода и кокетен рибен ресторант. Най-интересното беше, макар че парка е извън града, че навсякъде беше безупречно чисто, а не както софийските паркови превърнати в бунище.
Тук искам, да вметна, че имаме много малко снимки, защото повечето съм снимал със стария лентов NIKON, с който все още не мога, да се разделя. Тези които показваме са снимани със сапунерката на жена ми. Пък нали не знаехме за съществуването на Кемпер-клуба, малко сме снимали местата, които ви описваме.
Отначало искахме, да се установим на брега, но нали тиганът ни се оказа празен, спряхме на паркинга пред ресторанта и не сбъркахме. Мястото се оказа много тихо и приятно. На входа на ресторанта ни при-чака една двойка приятни млади хора, който от един час ни дебнели, да ни разпитват за кемпера. Оказаха се къмпингари, мечтаещи за кемпер. И така до късно вечерта на ракийка и салатка , вкусно пригот-вена риба, биричка и много сладки приказки, завербувахме още ед-но семейство за кемпер братството. Не знам, може би вече имат кемпер.
Най-накрая легнахме да спим за първи път в кемпера, приспивани от славеи и мощен жабешки хор.
Втори ден
Нали на чист въздух се наспиваш бързо, станахме рано, не дочакахме да отворят ресторанта за обещаната рибена чорба и отпрашихме към Свищов. Беше 1-ви май, един слънчев празничен ден. Улиците бяха пълни с хора чустваше се празнична атмосфера.
Свищов е един красив, добре подреден и много чист град и наситен с много история. Не случайно в миналото е бил наричан “Кючук Париж” (Малък Париж).
Църквата “Света Троица” построена от Кольо Фичето, впечатлява с архитек-турата си и известна с въртящите се колони от двете страни на входа.
На входа на храма има паметна плоча на дечицата, загинали в р. Лим. Ако минавате от там запалете една свещичка.
Паркът с паркът с паметника на Свободата
За съжаление се залисахме и забравихме, да посетим домът, къща-музей “Алеко Константинов”. Минахме и край Стопанската академия, но забравихме да се обадим на Красьо черничкия. Какво да ви раз-казваме повече за града, по добре го посетете. Заслужава си.
От Свищов заминахме за Белене. Минахме край площадката в която са заро-вени 2 миларда евро, но видяхме да стърчат само няколко ръждясали куло-крана. Гьолът, както го нарече Б.Б., не видяхме. Там риболовът може би не е забранен, но сигурно се ловят само лапни-шарани. Изглежда еврата не са заровени там, а някъде другаде.
В града нищо интересно. Само блокове-панелаци и пълно мъртвило. Уж беше празник, но по улицата не видяхме жив човек. Както казва един приятел, вечер и в празник в някои градчета прибират тротоа-рите. Мислехме да посетим остров Персин, но в това мъртвило не пос-мяхме да оставим кемпера без надзор. Вярно, че имаме куче, но на-шия ако дойдат крадци, ще ги посрещне и разведе навсякъде, махай-ки с опашка.
От Белене по селските пътища отпътувахме за Никопол. И сега видях-ме истинската красота на Дунавската равнина. От дясно Дунава се раз-ливаше като море, а наместа се разделяше на ръкави между китни, по-тънали в зеленина острови. От ляво се разстилаха безкрайни зелени поля.
В Никопол смятахме, да ни бъде втората спирка. Но и тук както в Бе-лене бяха прибрали тротоарите и беше пълно мъртвило, а нямаше и нищо интересно за разглеждане. Спряхме на паркинг до бетонната дига при завода за батерии.
Отсреща се виждаше Турно магуреле. С бинокъл се виждаха заводи-те, някои от тях изглеждаха, като разрушени и бомбардирани, но пу-шеха и работеха. Нищо чудно, че обгазяват Никопол.
Мястото е удобно и спокойно, но на нас не ни допадна. Пък и нали споменахме, че сме с домашен любимец, затова търсим места за към-пиране, където спокойно да го пуснем, да потича. Кучето не е агре-сивно – домашен лигльо, но не мога да го държа цял ден в кемпъра или вързан. Също така трябва да се съобразяваме с това, че не всич-ки хора обичат кучета. Пък не върви, да запалиш барбекюто на пар-кинга. Затова се помотахме из града и отпрашихме нататък.
Сравнително на близо беше с. Загражден. Според проучването ми на брега на реката трябваше да има хижа и хангари за лодки. Да, ама не. Хижа вече нямаше, а някаква нова постройка, входа преграден с два черни джипа, а в градината двама чичовци садяха рози. Току що прекаран път водеше някъде в гората, край реката.
Хангари за лодки нямаше, а няколко полу-наколни рибарски бараки. На пътя имаше пътен знак, преминаването забранено.
Оставихме кемпера и подкарахме за кураж на каишка нашето роша-во „страшилище”. По средата между “хижата” и “рибарското селище” открихме голяма площадка на гранична полиция. Там двама симпатяги граничари ни разясниха ситуацията:
- Хижа вече няма, а хотел където се срещали висши функционери от някои партии, но това не е интересно,защото смятам, че във форума няма място за политика.
- Рибарските бараки се водели рибарско селище, били разположени на общинска земя и не плащали наем, но никой не можел, да ги из-гони.
- Знакът на пътя бил сложен от не знам кой си и никой не го спазвал.
- Голямата площадка до гранична полиция е изградена за лагеруване на участниците в регатата ТИД. Това било общинска земя и ние може-ло да се разположим спокойно и никокой нямало да ни безпокои.
Наистина местенцето се оказа прекрасно. Голяма тревна площадка и малък пристан. Дунава се беше разлял като море, тихо се плискаха вълнички, а отвреме навреме се образуваха големи водовъртежи. В далечината смътно се виждаше Румъния.
Надвечер граничарите „затвориха” границата и си отидоха. Останахме само ние на пост „да пазим държавата”.
“
Сведения об уравне реки Дуная. Километър 625 – без изменения”.
Както сочат историческите источници, някъде на това място се нами-рат останки от римски мост, построен при управлението на император Консантин Велики (306-337 гг.). Мостът, дълъг 1150 м и пилоните му са били изградени от камък, а конструкцията от дърво и камък. Днес в реката са открити три масивни каменни пилона с правоъгълна форма (19 х 26 м.).
Риболовът както казахме в периода 1-ви май беше забранен. Да ама не за всички. Щом се смрачи, тези красиви лодки излязаха в реката и хвърлиха мрежите. Какво като има забрана? Тя важи за балъците. Висшите партийни функционери ядат само прясна риба. За останалите замразена, ако има. Много важно, ние пък си запалихме барбекюто и метнахме пържолите.
Най-накрая слънцето бавно се гмурна във великата река и жабеш-кият хор веднага се обади.
Трети ден
На сутринта не ни се тръгваше. Искаше ни се, да останем още един ден, но ни чакаше път, пък и времето ни беше ограничено. Наблизо беше с. Гиген. Там бяхме набелязали да посетим величествените раз-валини на римския град Улпия Ескус. Ескус е античното име на р.Ис-кър, която се влива наблизо в Дунава. Тук е бил другият опорен пункт на римляните , възникнал като селище покрай лагера на ІV Скитски и V Македонски легион в началото на І в.
Целият комплекс беше ограден. Имаше и една занемарена къщичка, която решихме че е каса, защото имаше ценоразпис с таксите за по-сетители и даже по 4 лв. за фотографиране. Само че нямаше нито ка-сиер нито екскурзовод. Позавъртяхме се насам, натам, чакайки като съвестни граждани да си платим входа. Но след като никой не дойде, размърдахме едно ръждиво резе на портата и влязохме.
Между другото, съседите гърци, като изровят някой по-очукан камък, веднага издигат националния флаг и го обявяват за много важен исто-рически паметник. Водят се рейсове с туристи, на които се разказ-ват „абсолютно достоверни” небивалици за антични герои, които са се трепали на това “историческо място”. Естествено събират и яки такси.
Тъй като тук нямаше никой, който да ни таксува и да ни разкаже кой с кого се е трепал, ние влезнахме без билети и такса за снимки. И тъкмо мислехме, че сме минали метър, дофтаса един чичо. Мислехме, че идва за да си платим. Оказа се обаче, че чичката не е дошъл да ни таксува, а да си накоси сено за животните. И ние успокоени и до-волни, че сме на аванта тръгнахме из Улпия Ескус.
.
В римските градове не е имало криви улици. Всичките са абсолютно прави и се пресичат под пав ъгъл. Настилката след повече от хиляда години не е мръднала. Дупки сгурно не е имало, защото и тук много бързо са режели глави.
Навсякъде има тротоари. Направили са ги тесни, за да не могат да си паркират колесниците по тях.
И тук са имали топлофикация
От Гиген продължихме към Оряхово и Козлодуй. С възхищение от-крихме една непозната за нас България. От двете страни на пътя се редяха красиви гледки. Никъде нямаше грамади от бетонни хотели. Природата беше останала девственна и неосквернена, както беше нашето Черноморие, преди да го съсипят.
Пустеещи земи нямаше. Навсякади нивите бяха обработени и засети.
Добре че има още такива българи, да се занимават със земеделие, вместо да застроят всичко с бетон и да станат хотелиери, ресторан-тьори, концесионери. Защото както върви, лакомията и простотията ще съсипят красивата ни страна.
Край Оряхово имаше много рибарски хижи с надписи “Риба”, но за съжаление и тук не продаваха. Край реката имаше и много удобни места за спиране.
В Козлодуй тротоарите си бяха на мястото. Личеше си, че тук живеят специ-алисти енергетици. Спряхме на пристанището.
Тук ботевата чета е слезнала на българска земя.
Преди години, като комсомолец са ми одържали пари за построява-нето на кораба Радецки. Сега видях къде са отишли моите левчета.
[
За нощуване се установихме на полянка, граничеща с гора до старата хижа. Много приятно и тихо място. Хижаря беше така любезен, да ни окоси едно местенце за кемпера.
Четвърти ден
Пак по селските пътища стигнахме до Лом. Навсякъде до тук пъти-щата, макар и селски бяха сравнително в добросъстояние. Може би, защото нямаше строежи, багери и фадроми.
Искахме да разгледаме и останките от третия римски град Рециария в тази част на Дунава, но прогнозата за времето беше, че се очакват проливни дъждове. За това участъкът до Видин решихме да оставим за друг път. Напуснахме Дунава, като си обещахме пак да се върнем, за по-дълго.
На връщане посетихме Белоградчишките скали.
Препоръчаха ни в Белоградчик хубав и ефтин къмпиг, но вече заваля проливен дъжд и ние се отправихме към София.
Дано не сме ви досадили, но ако имате път натам, препоръчваме ви този маршрут.
Теменужка и Евгени _________________ Пазете и обичайте нашата България
Благодарим за хубавия пътепис - ако пак се запътите натам - обаждайте се предварително. Ние не сме ходили до Белоградчик, а аз, въпреки че съм роден в Никопол, не съм обикалял по течението на реката. Пропуснали сте Шишмановата крепост в Никопол - последната твърдина, отбранявана от Шишман при приятелското османско присъствие.
Регистриран на: 25 Дек 2007 Мнения: 1831 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 09, 2010 3:56 pm Заглавие:
Много хубав пътепис. Никога не съм бил по тези места (изключая Белоградчик) и си записвам , че е задължително да попътувам по тези места. _________________ Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com
Много се радвам на изобилието от пътеписи напоследък. Ей това ми липсваше от форума.
Наистина интересен маршрут встрани от обичайните. Може би сте улучили точния сезон, предполагам че малко след това дунавските комари (от тези дето пращат двама да те замъкнат в храстите че там да те ядат) властват.
Помня имаше преди почти 20 години една книга 'От София до Бургас...по вода'. Доста дунавски истории имаше и там :-). _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Браво Евгени, страхотен разказ, каза и го написа . Пожелавам ви следващия дунавски пътепис да стигне чак до извора на тази велика река.
А за Белоградчик и ние сме много за. Остава да уточним датите - началото на май, по Гергьовден например? _________________ Кеф цена няма
Регистриран на: 19 Фев 2010 Мнения: 78 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 09, 2010 9:10 pm Заглавие:
Хубав маршрут и хубаво описание! И аз мисля да мина по Дунава но от Видин през Русе и т.н.
Църквата в Свищов, построена от Кольо Фичето, беше разрушена от земетресението през 75 г. Реставрацията беше извършена от младежка бригада Юрий Гагарин, но колоните на входа не се завъртяха отново. Кольо Фичето е казал, че колоните ще спрат да се въртят, когато ще има земетресение. Едната е спряла много отдавна, точно според казаното. Другата пез 75 г. но както си му е редно никой не ги е наблюдавал.
Регистриран на: 29 Мар 2010 Мнения: 262 Местожителство: Пловдив
Пуснато на: Съб Апр 10, 2010 1:55 pm Заглавие:
местата наистина са страшно хубави и живописни, особено пролетно време. Тишината и спокойствието са чак тревожни. Лошото е, че местата прогресивно обезлюдяват и запустяват. Посочените пътища вече не се поддържат и се отварят зверски дупки. Което е правено както трябва все още е добре, но където е кърпено вече е страшно.
Все пак пътешествието си заслужава. Моите родители са от дунавския краи и винаги с удоволствие сиобикалям тези места
Има и още един къмпинг - Мадона, но не много ясно как е за кемпери и каравани, в www.camping.bg гo дават, че има място за 25 каравани, но нищо повече. А в сайта нищо конкретно -
http://www.hanmadona.com/ _________________ Кеф цена няма
Прав си Стефчо, не съм го видял този къмпинг Мадона, но той е на 14 км от града - ако се установиш там, ще бъде далеко за разглеждане на града и скалите - всъщност скалите са до града или бъркам?
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
. Пожелавам ви следващия дунавски пътепис да стигне чак до извора на тази велика река.
.