kemper-club forum

tozi

След великото плашене от всички синоптични издания, за дъждовно тридневие и след доверчиво приемане на информацията решихме да не рискуваме с далечно мокро и некомфортно пътуване, а да се ограничим с близко посещение до Асеновград където имат къща едни приятели. Противно на очакването петък беше един чудесен слънчев ден. След бурна нощ при ставане в съботата се оказа, че положението е същото - слънце, топло, тихо. Решихме да не чакаме повече дъжда и да се поразходим. Къщата се намира над метоха и е на най-високото възможно място за живеене в града. Край оградата върви пътека, която стига до метоха над разклона за Асенова крепост, а много други разклонения тръгват нагоре към върха на хълма където се извисява параклиса св.Димитър. Пътеката е тясна, но за сметка на това сенчеста и приятна за вървене. От всяо едно место се разкриват неописуеми гледки.
От съмнително законно строителство

до гледки лишени от намесата на човека.

А това е заветната цел, параклиса свети Димитър (един от десетките в града).

По пътя все нови и нови гледки.

Така неусетно се качваме на върха. Тук едва ли ти се говори, само ти се гледа.

Горе няма вода и за макар и малкото строителство всичко е качвано на ръка. Изградено е едно чудесно кътче с няколко обособени къта с маси и пейки за отдих и хапване.

На две места до камъните забелязах скари за барбекю. Даже едната вече беше заета от групичка младежи.

Има дори закрит заслон при лошо време да се подслонят доста хора. Има дори закрита дървена тоалетна в много добро състояние предвид местоположението й.

Това е снимковия материал с част от който се опитах да ви запозная с едно место, което се намира на 15-17 км от Пловдив и за което въпреки многократните пътувания до Асеновград, даже не съм и подозирал за съществуването му. Достъпно за всеки и по всяко време само за 20 минути ходене пеша. Струва си да се посети и види.
Ако трябва допълнителна информация всеки може да разчита на съдействие от моя страна.[/img]
_________________
Да се ядосваш, това означава да наказваш себе си, за грешките на другите! Цицерон