kemper-club forum

[kvp155]

Нямам си и идея, какво е да се родиш по време на пандемия, но в годината в която последната пандемия се появи навърших точно 50 години. Възраст и кръгла годишнина, които заслужават един по-мъчителен, но и по-значим подарък, та затова реших да си го подаря сам. То това май са най-хубавите подаръци, че кой ако не аз ще знам от какво най-много имам нужда в даден момент, и какви трябва да са изискванията към подаръка. Иначе риска да ми подарят вълнен пуловер или плетени чорапи, както като бях малък си стои, освен, че баба ми дето плетеше чорапите отдавна почина и вече няма кой да плете.

Отдавна в НЕТ-а обикаля една обява на небезизвестна фирма от Казанлък, която започва със заглавието: „КАК ДА СИ НАПРАВЯ КЕМПЪР ОТ БУС ! ! ! Новата мода при кемперистите“.

Аз кемпер си имам, а и въобще не съм модерен, да не говорим, че съвсем не знам дали съм кемперист и какво изобщо значи това. Сигурно затова някак подминавах подобни заглавия, но пък и много добре знам, какво точно искам от кемпера си и като добавим факта, че се считам за сръчен човек, въпросът: Какво да си подаря за рождения ден, някак си получи отговор от само себе си.
Минали сме със семейството ми през различни етапи и необходимости при ползването на чували, палатки и всякакви ваканционни превозни средства, дори много преди да имам семейство, и така напълно сме изяснили концепцията си: Ще пътуваме ли или ще стоим на едно място? Всъщност този въпрос е в основата на това, какво превозно средство му трябва на човек и трябва ли му изобщо, и за съжаление той винаги получава различни отговори, често зависещи от множество фактори. Като се почне от интереси, потребности, финансиране, свободно време, наличие и възраст на деца и т.н. и т.н. Разгеле ние отговор и на този въпрос си имаме и той е, че все още ни се пътува и то много. Ама наистина много.
А пътуването особено на по-далечни дестинации за съжаление заема една основна част от екскурзиите, особено ако не сме пенсионери и нямаме цялото свободно време на света. В този смисъл е значително по-добре да се пътува бързо, удобно и комфортно, а като се достигне крайната цел, хич да не се мисли, къде точно ще се спре и има място за по-голям кемпер. Въобще, предимствата и недостатъците на малките и големите, на бързите и бавните, на високите и ниските, на новите и старите, са все теми дъвкани с години и хич няма да се спирам на тях, защото и те са много, много субективни. По-важното е, че някак си в мен се загнезди идея да си направя и аз един кемпер, от тези удобните и бързите за пътуване и не чак толкова удобни за нощувки, особено за семейство като нашето с три деца. Едното от тях обаче скоро навърши 19 и съвсем нескрито започна да си изказва предпочитанията затова, че не му се ходи вече с нас, та дори това да били най-интересните места на света. Нормално, си казах и преброих местата в кемпера, които просто се оказаха повече от необходимите ни.

Така някак неусетно започнах да се осъзнавам, че много често взех да разглеждам по обявите товарни бусове, подходящи за преустройство или както сега е модерно да се казва – Проект.
Проект ще рече нещо дето е предварително обмисляно, пресмятано, анализирано и накрая готово за изпълнение. За изпълнението пък си трябват познания в различни области, подходящи материални и компоненти, условия, машини, инструменти, свободно време и разбира се финансов ресурс. И това всичкото ако искаш да се получи продукт, който да е функционален, безопасен, надежден, красив и годен за употреба. Въобще проекта си е сериозна работа, поне доколкото аз в образователната ни система съм правил такива и по спомени проектирането хич не е лесна задача, още повече, когато някой друг трябва да изпълни проектираното от теб. В случая обаче е лесно, защото аз ще съм проектант, главен изпълнител, подизпълнител, снабдител, технически надзор, авторски надзор, инвеститор и накрая потребител. Демек, каквото си надробиш, това и ще ядеш.

Изборът на подходяща основа върху която да се упражнят творческите ми планове също е една не лека и много субективна задача, но при ясни условия свързани с потребностите и предназначението тя също бързо може да бъде решена. На риба ли ще ходим, на ски ли, на далечни пътувания, по къмпинги или на диво, по пресечени терени или по асфалт, зима или лято, въобще тук също решението е доста субективно и май е най-добре превозното средство да е подходящо за всичко това. Дали обаче има такова не се наемам да твърдя.
Ние все още сме пет човека и дори каката да не идва често с нас, може да се случи и да дойде, така че местата за возене и спане трябва да са минимум пет. За толкова хора пък си трябва доста обем дори само от въздуха необходим за дишане, а като добавим към това и личните вещи, посуда, инвентар и прочие къмпингарски и туристически предмети, и става ясно, че обемът си е една много важна част при избора на бус. Същевременно ако искаме да пътуваме бързо и удобно, обемът и големината на возилото е добре да са минимални, затова пресечната точка между двете в случая е много важна. Така за да се съберем в новото нещо ще са ни необходими две постоянни двойни легла и едно резервно ако каката дойде с нас. Резервното може да се получи, като трансформация на сепарето или като върху предните седалки се постави дунапрен, а може и от онези неудобните детски койки, приличащи на санитарни носилки от войната. Това са все варианти измислени и премислени от множество интериорни дизайнери по света, които години на ред са си блъскали главите в мисълта за най-рационалното разпределение в тази толкова ограничена площ.
Предвид площта която предлагат повечето товарни бусове двете двойни стационарни легла трябва да са едно над друго и да са напречно разположени по оста, което силно ограничава избора на превозно средство. Повечето от бусовете не стига, че са тесни, ами страниците им тръгвайки нагоре към тавана рязко се скосяват и така горното легло силно намалява дължината си. Най-добре с тази геометрична задача определено са се справили производителите на Ducato, Jumper, Boxer и като прибавим към това и множеството допълнителни фактори, като динамика, тегло, комфорт, надеждност, цена, разход на гориво и т.н., и става ясно, защо най-често за трансформация в кемпер големите производители избират именно тази база. Отделно почти всички допълнителни аксесоари, като щори за челното и странични стъкла, комарници, декоративни панели и какво ли още не са доста добре застъпени пак при тези модели. Така вниманието ми е насочено в това велико трио, като със сигурност търся най-високият и най-дълъг представител, защото за две двойни легла едно над друго си трябва височина. Отделно да сляза от просторен и голям кемпер в малолитражен такъв, сигурно ще се задуша от липса на въздух ако избера някой от другите модификации.

Изборът на читав екземпляр е нещо също много трудно и специфично, особено като се има предвид схващането на повечето разбирачи в бранша, че в България влизат или бусове на 1 млн километра, или са катастрофирали отпред и опожарени отзад. Най-сигурно е нов от магазина и това го знае всеки, но финансовите ни възможности са нещо, което спъва много хора от подобен избор.
Нова товарна кола със сериозни професионални възможности се купува ако целта или бизнесът на някой го налага, като се очаква такъв автомобил да се използва доста интензивно за да оправдае инвестицията си. В случая нито всяка година ще пътувам до Индия, нито се готвя за околосветска обиколка, а да не говорим, че и чисто финансово една семейна инвестицията трябва и да е разумна.
Сигурно не е за вярване, но разглеждах точно два дни обяви и на третия отидох на първия си оглед. Видях чудесен екземпляр с оригинална боя, без нито една драскотина, или удар, чиито километраж показва съмнителните 239 хил. километра. Почерпен е с ново масло и филтри, дискове, накладки и гуми на всички колела. Моторът мърка приятно и само ме подканя да разбера, колко от конете са му умрели и дали в останалите има още живот. Пътен тест ми се стори добро начало и на магистралата за Пловдив добичето спокойно разви една забранена от закона скорост, която няма да споменавам, но дори се изненадах, че е възможна за това превозно средство. При това съчетана със стабилно поведение на пътя, никакви миризми и шумове от никъде, и никакво усещане за умора на този иначе стар микробус.
Другите обичайни тестове показаха липса на запаметени събития от онези притеснителните, като тези тестове също дадоха добри резултати и така въпросът с покупката беше предрешен. Само след час-два вече броях парите и изповядахме сделката пред някакви нотариуси, които с изненада разбрах, че пак са си вдигнали цените сериозно.

Това е, видях един единствен бус и го купих. Вероятно е на два или три милиона километра, но не е горял, наводняван или удрян и купето му е съвършено запазено. Моторът пък е 3000 кубика, прославил се измежду другите, като един от най-надеждните. Не знам. Предстои да разбера.





За съжаление направих само тези две снимки и то заради някакъв застраховател, който държеше нещо да гледа. Моделът не се вижда много, но това е Peugeot Boxer от далечната 2013-а година.

[petkovic]

Добре дошъл при кастенвагените

[Trifonov]

Първата мисъл- тоз човек беше разумен, как така е забравил, че са пет. После...защо пък не. След това- трябва да се опита от всичко. Най-добре се разбира кое е за теб, когато го ползваш. И понеже съм сигурен, че ще опишеш процеса и пътуванията после- стискам палци .
И един непоискан съвет от човек минал по този път- внимавай с грешките на растежа /проект , уреди, изолации, материали/, че тук струват скъпо.

Ииии, не на последно място- честит юбилей. Бъди здрав, сръчни ръце и поне следващите 50 години да чета пътеписите ти

Успех в начинанието.
_________________
0888851346, trifonavatanas@gmail.com

[petrovi]

Мноого висок и мноого дълъг,чудесно начало за кастенваген!

[nkalendzhiev]

Поздравления за избора и успех с начинанието.
НИе бяхме в същата позиция миналото лято, но по някакъв късмет точно тогава приятел ми се обади за един фабричен кастен Кнаус, току-що внесен отговарящ напълно на моите (а и вашите) изисквания и го взехме вместо да си правим.

Отзад имам две двойни легла едно над друго, сепарето става на още едно "аварийно", а задното горно след време и нашата кака като спреда иска да пътува с нас, ще го махнем изцяло или само едната му част.

След 10 месеца доста интензивна употреба (за огромно съжаление без далечно пътуване все още заради пандемията), мога да кажа, че единствения минус за нас от тази концепция е само при пътувания за уикендите в студено време. Примерно да отидем за почивните дни на Рупите/минерален басейн и заради ниските температури (особено след като залезе слънцето) да трябва да се затворим всичките вътре за цялата вечер.
За сметка на това обаче, всичко изброено от вас при пътешествия, намиране на място за паркиране и т.н. компенсират това. А веднъж като се стопли времето, така или иначе се седи навън, и вътре пространството спира да е толкова важно...

[kvp155]

Мда, за колегата petkovic бях чел някъде, че си прави кастенваген, но за теб Наско, сега разбирам. Виж, че си специалист по възстановяване на разковани алковени знам и с голямо удоволствие следях промените. Всъщност някой беше споменал, че май синът ти си е правил кастен или ти на него, но да знаеш, че това не се брои. Трябва да си е твой и да си го правил ти.
И ти благодаря за пожеланията, макар да не съм много сигурен, че мога да пиша пътеписи толкова дълго. Щото първо трябва да отидеш някъде, а после да описваш. Да не говорим, че ти правиш само първото.

[kvp155]

[loveforever]

Като се позамисли човек ще излезе че това пандемиите са хубаво нещо щото я какви неща се случват по тяхно време. Ще следя с интерес развитието на нещата още повече като знам, че това е нещо което няма как да ми се случи.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[kvp155]

Първото нещо след като се осъзнах с новата си придобивка, беше да събера възможно най-много информация от хора минали по този път, най-вече за допуснатите от тях грешки, които са ги разбрали в последствие след по-дълга експлоатация. Такива винаги има и съм сигурен, че и аз ще ги допусна, но защо пък да не са по-малко? Всъщност това са много индивидуални неща, но някое може да съвпадне с моите разбирания.

Не познавам много хора с правени кемпери, но и няколкото за които се сетих ми помогнаха да избегна някои доказали се като неудачни решения, най-вече по отношение на използваните материали, че дори и грешки в интериора. Например много важен съвет ми даде един съфорумец, които наскоро прави кемпер точно с две двойни легла едно над друго, като неудобството което той видял след като почнал да го използва е, че второто легло много ограничава хората на долния етаж. Тоест много по-добре би било да се направи така, че ако никой не ползва леглото то лесно да се сгъва или демонтира. Така ако сме без деца или те престанат да идват с нас, да сгънем или просто демонтираме леглото.

После пък отидох при един друг познат, който ме разведе из току-що направения от него кемпер, но с две единични надлъжни легла и отново същия като моя. Човекът ме покани в неговото творение и още от вратата ме попита:
- За колко човека ще го правиш?
- За пет.
- Не е възможно. Тясно ни е на нас за двама, да не говорим за повече.
- На нас не ни трябва много и основно ще сме навън. Само зимата ще е терсене, че денят е къс, навън не може да се стои заради студа, а и дрехите ни тогава са много и обемисти, и това стеснява допълнително малкото пространство.
- А имаш ли проект?
- Какъв проект?!
- Ами такъв истински интериорен проект с разположение на мебели, размери, местоположение на уреди, окабеляване, ВиК, електро, газ и т.н.
- Не, нямам, но не мисля, че ми е необходим след като всичко е в главата ми.
Човекът ме погледна недоверчиво и продължи:
- Отрязал ли си отвори за прозорците?
- Не
- Значи още имаш време да спреш. По-добре го продай и си купи нормален кемпер.
- ?! Ама аз нормален си имам, сега искам ненормален.

Така си тръгнах много обезкуражен и дълбоко убеден, че ще си направя кемпер. Щото съм българин от онези с дебелите глави, дето ако някой им каже, че нещо не може да стане са готови на всичко за да докажат обратното. И на кой? Не знам, но много хора са замесени точно с тая мая.

Други важни съвети също получих, но определено най-ценните от тях дойдоха от доайена в изграждането на кастенвагени в България – Иван Линчев от Велинград, но живеещ в Пловдив. Сигурен съм, че почти всеки от форума го познава, като в кемпер средите е по-известен с прозвището си Иван-мустака. Чухме се по телефона и не го питах при какви условия би си обръснал мустака, но отидох лично при него с множество далеч по-важни въпроси и човекът ми отговори на всички до един, като определено останах респектиран от многото знания в областта на кемперостроенето. Все пак човекът е направил поне 15-16 кемпера, а към днешния момент сигурно са над 20 и продължава да се занимава с това. Отделно имах късмета, че когато отидох при него трансформираше бус точно като моя и нагледно ми показа доста неща. Лошото е, че информацията ме заля като лавина и дори взех да се съмнявам, че това начинание е по силите ми. Все пак не дадох никакъв признак на притеснение, а напротив.

Тръгнах си от там отново с известни съмнения, но пък още помня думите с които ме изпрати: „За да успееш сам трябва много силно да го искаш и да не се отказваш“.

А аз наистина ще съм сам в това начинание, абсолютно сам. Двете ми момчета са още невръстни, а на каката и майка ѝ може да се разчита само за избора на пердета и цвят на дамаската например, което в никакъв случай не е маловажно разбира се. По-важно обаче е моралната подкрепа и в случая я получих от всички. То как ли може да е иначе след като това ще е моят подарък.

Първото нещо след като изхвърлих пластмасовите облицовки отвътре беше да почистя всичко старателно. Пробвах с познатите методи, но особено в кухините и множеството гредички резултатът не беше особено добър. Затова си взех една маска за подводно ориентиране, махнах всички тапи на праговете и се гмурнах в товарното пространство въоръжен с водоструйка. При над 100 bara налягане и обезмаслител нещата си дойдоха на мястото, а аз разбира се се оказах съвсем мокър навсякъде. После два дни подсушавах помещението с електрически печки, а водата се оттичаше от праговете и всевъзможните отвори. Резултатът обаче определено си заслужаваше, като детайлите блестяха все едно буса е току-що произведен. Точно при такава стерилност може да се полага ефективно самозалепваща се изолация или пък да се боядисва, каквито процеси предстояха.



Не знам защо, но всички деца много обичат да боядисват и подът е едно чудесно място за подобни начинания. Малкият се скъса да маже с четката, а когато вече трябваше да се ходи назад и да се боядисва едновременно се премести в кабината да надзирава процеса. Как не се задуши от миризмата не знам, но по всичко личеше, че това ще ми е най-големия помощник в цялото трансформиране на буса.
Боята разбира се е автомобилна и я нанесох освен за защита на ожулените места, и като една добра основа за следващите лепилни процеси. Двукомпонентна е с втвърдител и доста здраво хваща, като най-важното в случая е, че доста бързо съхне.

Ред е на изолацията, която преди да положа реших, че си заслужава всички непотребни ми кухини да запълня със строителна пяна. Нещо което много хора отричат с различни аргументи, но най-вече, че задържала вода. Тя пък не е ясно от къде ще влезе, но все си намирала място за това и така фейсбук-теоретици, колкото щеш. Моята теория обаче е друга и срещу почти 5 големи флакона с пяна всичко е запушено.



Люковете също са една доста дискутирана тема, за това вентилирани ли трябва да бъдат или не, или пък комбинация от двата. Че е добре да са вентилирани спор няма, но има случаи в които вентилацията не ми е необходима, например, когато се кара дълго време в запрашена или задимена среда. Точно затова си взех невентилирани, които обаче могат имат функция да стоят открехнати в движение и така са нещо като комбинация от двете. Разбира се не заложих на Фиама или Дометик, защото не ми е известно да имат такъв модел, а отделно качеството на немските Ремис мисля, че е по-добро.



Така след кратко разчертаване и още по-кратко рязане със зеге първите лъчи на слънцето се промушиха в новото ми кемпер. Упс още е бус.



За добра вентилация е добре да има повече люковете, но в случая подозирам, че два ще са напълно достатъчни. За предния дори си има оставено място, загатнато с прав участък от ламарината, но отзад нещата не стоят точно така.
Заради уякчаването на таван с голяма площ производителите на товарни автомобили оребряват ламарината и така затрудняват такива като мен в слагането на люк например. Други производители на аксесоари за кемпери пък знаят за всичко това и са произвели една чудесна адаптираща подложка от пластмаса, която компенсира тези вдлъбнатини. Лошото е, че цената ѝ е колкото на половин люк и аз въобще не се поколебах да импровизирам с каквото ми дойде първо на ум. Разбира се материалът не е добре да е дърво, но всякакъв лек материал с добра адхезия към лепилата които ще се използват за тази връзка биха свършили работа.





За рязане на отвори в автомобилен таван и при липса на помещение в което да си вкараш буса си е добре да се знае прогнозата поне за следващия ден, защото поне толкова ще е необходимо за съхнене на лепилото по дървените рамки. И въпреки, че покрих мястото с найлони докато съхне лепилото, цяла нощ си мислех, дали пък няма да завали? Не е страшно, че водата има от къде да се изтече, но пак ще трябва да подсушавам с печки, което първия път ми отне два дни.

Е, не заваля и щом се събудих залепих двата люка по местата им.

[kvp155]

Изолирането на стените, тавана и пода са нещо изключително важно и избора, а и полагането на правилните материали ми се струват от съществено значение, не само за комфорта на ползване.
Като се замислих и се сетих, че някога съм учил два семестъра топлотехника. Отдавна беше, но някои основни неща още ги помня и изборът на подходящ материал не беше особено труден. Сега има достатъчно материали и литература за тях, и ако се потопя в бездната на изолациите ще се загубя със сигурност. На много от предлаганите изолации характеристиките им са с близки показатели, но условията за полагане и употреба са основното по което се различават. Въобще не ми се впуска в подробности, коя е най-подходящата изолация и коя не, че току-виж долети от някъде chicken-а и ще сапочне да философства за това, че ватата на плочи е най-подходяща. И не за друго, а защото когато той си правеше буса не му стигнаха парите за друго и сега не смее да си признае, че това решение не е от най-добрите. Но все тая, защото той няма как да долети, че преди време му отрязаха крилата към форума, а той не иска да се регистрира пак, каквито са безсмислените изисквания на Администратора.

Така за мен най-подходящата и най-лесно полагаща се изолация определено е EPDM - микропорестата гума, която е със затворена клетъчна структура и отговаря на почти всички изисквания за употребата която ѝ глася в моята нова къща. Предлагат я най-често на рула или листа с дебелини от 2 до 50 мм, като може да бъде със самозалепващ слой от едната страна, алуминиево фолио от другата или комбинация от двете. Каква дебелина да си избера също е въпрос на топлоизчислителни сметки, които обаче зависят най-вече от околната температура на въздуха и тази в помещението, което искам да изолирам.
Ние зимата доста често ходим на ски с кемпера и нощуваме по няколко дни на студа, а лятото пък се печем на море и така диапазона от -20 до +50 ми се струва напълно удачен за база. Климатик за лятото не ни трябва, но печка за зимата със сигурност и досегашната със своите 3.6kW отопляема мощност в кемпер от над 7 метра се справяше чудесно. В новото кемпер обемът ще е по-малък и съответно и мощността може да е по-малка, но за целите на едната сметка е добре да я запазя. Твърдението, че изолация от 19 мм микропореста гума наистина са напълно достатъчни е вярно, но пък на много места заради разни греди и кухини в буса се получават доста пространства на които може да се положи значително повече, без това да намали обема на помещението или да е пречка за каквото и да било друго. Всъщност между гредите на тавана се събират поне 25 мм, и като място от което излиза голяма част от топлината през зимата заложих точно толкова, а за страниците се спрях на 32мм. Там и без това остават доста кухини и може да се побере още от тази изолация, но пък едва ли е нужно, като да не говорим, че цената ѝ е функция на дебелината.
За кредите от вътре пък взех 10мм, че повече ще ми пречи, но тяхната площ е сравнително малка на фона на останалата.





Напазарувах доволно количество от мекият и черен материал, и си мислех, че поставянето му ще е най-лесното и забавно нещо в цялото изграждане на кемпера. Уви, оказа се съвсем погрешно схващане, като прецизното изрязване и залепване особено по страниците и вратите ми отне няколко дни. Отделно почти не ми остана здрава кожа по ръцете от това да си ги завирам на най-недостъпните маста, само и само да изолирам всеки квадратен милиметър.

В крайна сметка се получи, но нито стана бързо нито лесно и с жертвана доста плът и кръв.





И разбира се всичко това беше изпълнено по проект



Дойде ред на изолацията по пода и не че е най-важната в този момент, но ми омръзна да го пазя и да се съобразявам къде стъпвам. За нея се чудих много дали да не изпъна едни 5 см Фибран или по-точно XPS екструдиран полистирен, като място от където се очаква да влиза най-много студ, но пустият му обем дето ми е много ценен ме спряха. Без никакви сметки се доверих на производителите на кастени, които залагат скромните, но вероятно достатъчни за нашите географски ширини 2см от този материал. Към тях ще се прибавят на места поне още 1 или малко повече, заради оребренията по пода, разни кривини допуснати в производството и такива от предишната експлоатация (ако има). Така ще се получи нещо около 3 см, върху което ще се подреди дървен под от водоустойчив шперплат.

Рисуването на фигурки се оказа доста приятно занимание, но след 1002-та взе да ми умалява ръката.





Шперплат от 9 мм е напълно достатъчен, да не говорим, че на фабричните кемпери често е дори 5. Всъщност 9 мм се оказа най-тънката дебелина, която намерих от водоустойчивите, иначе при растера на дървените летви по пода които съм предвидил и очакваното натоварване отгоре му съм сигурен, че може де се мине и с по-тънък материал, но пък няма да е водоустойчив. Разбира се, може да се изчисли точно каква дебелина е нужна и в последствие да се импрегнира с подходящи химикали, но след като има готови решения, да се вземе такъв ми се стори най-удачно. Може дори и да не се импрегнира ако отгоре му ще има балатум например, както са повечето подове на кемпери и каравани, но след дълги години употреба на такива превозни средства съм решил, че ще избегна всяка заводска недомислица. Такива има предостатъчно дори и в скъпите кемпери, защото потребителското търсене е наложило производителя да мисли за това, не колко дълго да служи дадено изделие на потребителя, а кога да приключи с жизнения си цикъл за да му продаде новия си модел. Напълно нормална логика без която няма да има прогрес в техниката или пък трудно ще се разделим с вещи, които още са годни, но пък има по-модерни и нови.
Ние българите сме пословични с това, че като строим, строим за цял живот, а като се храним, се храним като за последно, и затова в случая въобще не мисля да изтънявам сметките.

За подходящ вид на дървесината на шперплата си избрах възможно най-плътния и възможно най-правия, като това второто при тънките размери е трудна задача и именно дървесината играе основна роля за това. Например масово по складовете е наличен водоустойчив шперплат, който не стига, че е много дебел, но и плочите са къдрави като юфка. Брезата обаче е доста по-добра, а украинците отдавна произвеждат един от най-качествените продукти, че там нали растат много брези и са се понаучили. Точно брезовият и водоустойчив шперплат обаче го няма навсякъде, но не е проблем да се намери.
Пратих снабдителя да търси и след няколко часа се върнах с необходимите плочи от важния материал. После извиках един от монтажниците и под зоркия поглед на другият ми голям помощник – кучето, разкроих брезовите плоскости. За полагането обаче си трябва сила и техника, а кучето и малкия трудно се справят с тях, затова този път извиках дъщерята. Заедно с нея пльоснахме предварително изрязаната плоскост върху готовата част от дъното. За фиксирането пирони, винтове, такер или други подобни простотии са крайно нежелателни според мен и разбира се заложих да добра марка PU паста, но с най-малка еластичност от серията 50. С такива продукти пазарът е наситен и често продавачите въобще не знаят какво предлагат, като зареждат магазините си от най-ниско качествените с неясно предназначение, но пък на ниска цена. Важното е да е „силикон на салами“, както е известен в по-малките магазини и щом е така, значи съдържанието вътре става за лепене на всичко. Това естествено не е вярно, но някои го разбират твърде късно и може да им коства доста усилия и средства да отстранят щетите от неправилно използвани лепила. Други пък въобще не разбират, къде грешат и май те си живеят по-спокойно.



Разкроените плочи ги лепя едно по една, като изчаквам поне ден да изсъхне лепилото, така че следващата да не размести предишната която съм положил. Накрая с влакнест кит попълних малките фуги между плоскостите, малко шлайфане и пак от автомобилната боя за здравина на снадката. По ръбовете, където пода контактува със страниците нанесох поне два „салама“ от същата паста за да съм сигурен, че дори и да наводня някога пода водата няма на влезе при изолацията. Отделно този под няма да остане без финално покритие, но на този етап това е съвсем достатъчно.

[kvp155]

Прозорците

Варианта със заводски стъкла от пътнически бус ми се струва най-неудачен, заради многото конденз зимно време и голямото тегло. С конденза има начин да се справя, като дам стъклата да ги направят стъклопакет, но тогава теглото става още по голямо. Ако сложа само един такъв прозорец, може би бих се примирил с теглото, особено ако не ми е от такова значение, но аз искам много светлина и то навсякъде, че и без това ми се струва прекалено тъмно. Отделно прозорците са и за проветряване, така че напълно отхвърлям възможността да карам кемпер със стъклени прозорци и то поставени не там където аз искам да са. Да не говорим колко от тях могат да са отваряеми и каква е отваряемата част от площта на цялото стъкло. Като добавим и невъзможността да се слагат щори и комарници, и става ясно, защо никой производител на кемпери не предпочита фабричните стъкла.

Следващата възможност естествено са специализираните RV прозорци, които първо са двойни, второ са с пъти по-леки от стъклените, че са от плексиглас и трето могат да се отварят почти на 100% от площта им. Щори, комарници и пердета, кой каквито иска ги има в голямо многообразие почти навсякъде.
За самите прозорци обаче се оказа, че няма много голям избор не само в България, но дори и по чужбинските магазизини. Повечето номинирани производители, чиито прозорци фабрично се влагат в кемперите работят по договор само за тях и не предлагат стоката си дори по специализираните караван-центрове. Така са се появили доста алтернативни фирми, които бълват прозорци за хората като нас решили сами да си трансформират буса в кемпер. Повечето обаче са с доста съмнително качество и тези които видях дори на външен вид не ми вдъхнаха никакво доверие. И не че съм голям специалист, но като човек чупил, лепил, сменял, отварял и затварял доста такива прозорци през годините ми се струва, че е така.

Основно се открояват два вида от RV прозорците и те са – със и без рамка (каса), като първите са доста по-лесни за монтаж. Често за тях има произведени готови щори с комарници, които се закрепват директно за касата и така от вътрешната страна прозореца добива напълно завършен вид. За другите пък е точно обратното. И на двата типа обаче основата която ще се монтира към страниците на буса е абсолютно права. Предполагам това е така, защото всеки производител иска прозорците му да стават за всякакво превозно средство – за кемпер, за каравана и за кастен. Страниците на буса обаче са под дъга и така ако се монтират прави прозорци ламарината ще се напрегне по прозореца, докато се изправи. Това не е голям проблем, защото отклонението в дъгата е около 1см на височината на прозореца, а ламарината е толкова тънка, че може да поеме дори и по-голяма кривина.
Все пак познавам един човек, който доста отдавна се занимава с вакуумно формоване на пластмаси и е изчел много литература по въпроса. Не само това, но доста успешно усвои производството на плексигласови прозорци от години, като използва най-висококачествен материал за тях. Виждал съм негови изделия и определено мога да кажа, че са по-добри от всичко което се предлага на пазара. Неудобството е, че той произвежда само от вторият вид прозорци, без каса, което разбира се не е някаква драма. Затова пък е разработил калъп и прозорец по моя бус, който напълно прилепва по дъгата на страницата. Отделно го има в няколко цвята, два размера по дължина, а ако искам и за банята може да е непрозрачен.
Човекът се казва Станислав Станков, един изключително ръкат и коректен професионалист, който държи клиентите му да са доволни от това което произвежда и аз твърдо мога да кажа, че съм един от тях. Точно той ми произведе два големи и два малки прозореца за моето возило, като ми даде и шаблон на дъгата по която да изрежа дървената рамка.





Истински късмет е да си имаш комшия, чието хоби е дърводелството и в мазето си да има основните дърводелски машини. Обясни ми как се работи с тях и в следващите няколко месеца станах постоянно присъстващ в неговото царство.
Процедурата с поставянето на прозорците е същата като при люковете, но хубавото поне е, че тук ламарината е права и не се налага използването на подложки. Рязане на отвори, лепене на дървени рамки и не знам защо, но винаги в такъв момент ми свършват дърводелските стяги.







А зимата ме притиска и вместо да тичам за инструменти по магазините е добре да си наредя прозорците по-бързо, за да се затворя вътре и да си продължа на спокойствие. Изолацията започна да изпълнява с пълна сила предназначението си и с една вентилаторна печка от 2 kW вътре става направо топло. Така наредих и последното парче от пъзела на пода заедно с единствения ми сигурен помощник, че онези другите не издържат на студа.



С прозорци, люкове, изолации и под съм готов, и иде ред на съществената и доста трудоемка работа по дървенията и обзавеждане отвътре. Започнах с нещо което ми се стори най-безобидно - затварянето на подкалниците в нещо като дървени кутии. Лошото е, че дори тези дребни дърводелски работи налагат доста често излизане и влизане в помещението, което си е внасяне на студ и влага през тази огромна плъзгаща се порта. След Новата година пък студът навън скова до такива температури, че работните условия без помещение рязко се влошиха. Не че не се понася, но така или иначе работя по този бус само в почивните дни, които съвсем станаха къси, та реших, че „проектът“ трябва да се „замрази“.

[Hymeroff]

Много вдъхновяващ и обучващ проект.
Тръпна в очакване на нови публикации.
Успех!

[kvp155]

[kvp155]

Да „замразя“ нещо, което трайно се е настанило в съзнанието и не ми дава дори миг покой, се оказа направо невъзможна мисия и затова се замислих, какво друго може да се прави през зимата? И нали това ще ми е подарък за 50 годишнина, та реших да го пребоядисам в някакъв по-интересен цвят. Разбира се, веднага бях подкрепен от един бургаски пътешественик, който също е боядисал неговия, че му било омръзнало да гледа бели кастени. Повече му приличали на големи и подвижни хладилници, а и новите отдавна не ги правели бели.
Съгласих се, какво да го правя, но на предложението да му сменя маската с най-новата отказах.
Всичко ми е перфектно и без драскотина, но зорлем да се вкарвам в някакви филми за фарове, капаци, калници и прочие простотии ми се стори безсмислено.
Той обаче продължи психологически да ме атакува с разни снимки, как го бил направил неговия и след още ден размисъл си помислих, че може би е прав. Предадох се. Този човек е голям дразнител. Стояне, засрами се.

Започна едно велико издирване на части в цяла България и след около седмица-две вече имах всичко необходимо. Натоварих го и на бегом при бояджията.





Близо месец ми държа буса при него, като категорично отказа да го боядисва само отвън. Това било срам за професионален автобояджия и той не би изложил професията така.
За смяна на цвят трябвало да се боядисат фалцовете на вратите и самите врати, като всичко се разглоби и после сглоби наново. Всички врати пък се разоборудват от стъкла, брави, уплътнения и карантия, демонтират се и се боядисват отделно в камера. А преди всичко това се започва от смяна на маската с фаровете, което включва неколкократно сглобяване и разглобяване до прецизно напасване на всички детайли.



А докато се напасва маската и се подготвя всичко за боя с един познат дизайнер разиграхме няколко варианта на шарки за отвън. Концепцията ми въобще не е да крия от някого, че това е кемпер и затова дълго време разглеждах всякакви шарки на познати и непознати фирми. Много производители, а избор почти никакъв и естествено много труден. В крайна сметка доработихме един от познатите брандове, но разбира се с доста нови елементи.



После поне няколко пъти ходих да си избера цвят, който на мостра изглежда по един начин, а на детайл по друг.

Разгеле избрах си, но и това никак не беше лесно и то без жена ми. Лошото е, че се оказа, че съм си избрал доста особен и бутиков според бояджията цвят, с някакви си различни перли, структури, подложки, основи и т.н., и за да се получи този цвят трябвало да се нанасят общо седем ръце от различни покрития. Това го пише в рецептурата на цвета и като го разбра, майсторът ми отказа точно този цвят, като с лекота поиска да си избера някакъв по-лесен и ако може без перли. Иначе цената щяла да се увеличи чувствително, а и времето за боядисване също.
Ааа не, си казах, толкова трудно си избрах цвят, сега не го сменям за нищо. С хладилник не се връщам в къщи, че онзи от Бургас ще ми се смее. А и какво ще си помислят утре хората ако ме видят насред Иран с този бял хладилник.

Така се съгласих с новите условия на бояджията и чакането започна.
Първо ми изпрати снимка, как са изградили едно скеле около буса за да вървят от край до край по него, докато го пръскат. После и снимка на боядисания таван, че наведнъж това голямо животно не може да се боядиса в обикновена камера, макар че имат две с различни размери.





Накрая чакането свърши и съвсем приятно ме изненада една снимка с финалния резултат.





Щом получих знак, че всички инсталации са готови и веднага долетях да си взема „проекта“. Не че времето навън позволява работа, но друго е да си е при мен. Все някакъв размер ще сваля, ще се помотая вътре и може да се сетя нещо ново, докато чакам температурите да са с поне един градус над точката на замръзване.