kemper-club forum

[AlbenaAlex]

Реших, че най-удачно е тук да пиша и слагам снимки по темата, защото искам да е като разказ за преживяното.
Нашето семейство пристигнахме в местността "Пчелина" в петък, по тъмно. Колегите бяха запалили огъня и сладко си приказваха. Присъединихме се и ние към хубавата компания, зарадвахме се че виждаме "стари" приятели. Нощта бе черна и безлунна, но за сметка на това небето бе обсипано със звезди. Имах чувството, че толкова много съзвездия не бях виждала, дори и високо в планината. Любувахме му се и видяхме дори и Млечния път, много ясно. Невероятно красиво и спокойно.





Хапнахме, пийнахме, песни попяхме, под звуците на китарата. Иван и Бо ни изненадаха, приятно, с песнопойката и китарата си. Иван ни посвири, а ние попяхме. След това, Марти, показа, че не е забравил свиренето и пеенето от студентските си години.
В събота реших да стана рано и да изпека баници за кемперистите.



След закуската, Гената помогна на любителите рибари - Иван и Боряна, да нагласят въдиците



и тръгнахме на разходка до язовирите.











След разходката - почивка





е някой, разбираха почивката по друг начин.



А ето ги и нашите рибари, пристигат радостни, въпреки че рибата, не кълвеше. В случая, важна е емоцията, настроението, не улова...



А след това си поиграхме



В събота, ранния следобед, пристигна Любо със семейството си, теглейки каравана след кемпера си - интересна гледка.



По-късно следобед дойде и Чичо Габи със синовете си. А привечер пристигнаха още 2 каравани и 1 кола. Така, че равносметката е 6 кемпера, 3 каравани и 1 кола.
И за тези, които ни се присмиваха, че ще имаме "огънчета", да кажа, че освен донесените дърва (доста), мъжете се погрижиха да намерят още. Запалиха голям огън, изпекоха месцето, наредихме масите, около огъня и си заразказвахме истории от пътуванията си.







Слушахме интересните преживявания на Любо, разглеждахме снимките от пътуванията на Гената, а децата играеха около нас, в кръга образуван от кемперите и караваните. Една от дамите, сподели, че такова нещо в Холандия не е възможно. Всеки си е на собствената маса, хапва, пийва, но всички сме заедно и общуваме пълноценно. Там биха си стояли по кемперите и никой с никого да не се запознае. Това ми напомни, че същото каза и Васко, на свинската среща. А, и тези които са пътували в чужбина, знаят че е така. Ето това е едно от нещата, което би ме задържало в България.
Вечерта, едни от колегите имаха, проблем с печката, но благодарение на Чичо Габи, той се реши. Ако бе се случило на западноевропейци биха ли си помогнали един на друг, и изобщо ще отидят ли по кемперите и караваните да търсят някой, който разбира... или най-вероятно ще потърсят майстор. Това също е пример, че у нас има добри хора, готови да помогнат. А също, че повечето ни мъже, а защо не и жени, могат да поправят разни неща, а не са като на запад - все да търсят майстор.
Искам да споделя нещо, което ми направи голямо впечетление. На поляната, където лагерувахме, имаше детски уреди - катерушки, баскетболни кошове и люлки.



Една от тях се бе счупила.Чичо Габи реши да я поправи, намери инструменти и отиде да я поправи. Не че нямаше и други люлки, на които децата можеха да се люлеят, имаше - няколко.
Евала на този човек! Ремонтира нещо, счупено от друг, което не му е много потребно в този момент. Ние учим децата си да пазят, да не рушат, да не хвърлят отпадъци... но трудно е да ги научим да поправят лошото, сторено от други. Дано има повече такива хора в България. А знам, че ги има, сигурно на всички ни се е случвало да почистваме отпадъците, оставени в природата.
В неделя, след кафето, решихме да се разходим до хижа Пчелина, и да разузнаем малко, къде има чешми в района.









А ето го и двора на хижата



Разгледахме, починахме,



вода пийнахме



и тръгнахме към къщичките си по туристическа пътека през гората.











Пристигнахме в кемперското село подредихме багажа, изпратихме се един друг, пожелавайки си до нови срещи и разменяйки си телефони. Много приятен, слънчев и отморяващ уикенд, нови запознанства, със страхотни хора.
А за прочелите моя разказ ето подарък:

[loveforever]

Радвам се че сте изкарали така чудесно, а за пътеписа точно тук му е мястото. За мен бе удоволствие да го прочета.
Благодаря!
_________________
Магия в лилаво

[vasko]

Благодарим ти, Албена за чудесния пътепис и за подаръка

[Бо]

Браво Албенче.
Много добре си го описала.
А цветчетата какво се оказаха, че са?

[AlbenaAlex]

Хризантеми, но тези дребничките се наричат още и димитровчета, защото цъфтят по димитровден (но по стар стил).

[Vic]

Благодаря за пътеписа! Хубаво място което си записвам да посетя!
_________________
Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com