kemper-club forum

[andreisto]

2011 година не беше много добра за бизнеса, но това не попречи да ядем и пием без много движение. Следствие на лошите резултати и не много качествената храна качихме по десетина-двадесет килограма и с моя приятел Стефчо започнахме да мислим как да оправим резултата с телесното тегло по приятен и интересен начин. Така се роди идеята да минем по пътя на пилигримите или по точно пътя на поклонниците на гроба на Свети Яков в испанския град Сантяго де Компостела. Всеки може да прочете за гроба и катедралата с всички исторически, архитектурни и други подробности. Решихме да го направим с възможно най-малко средства не защото нямаме, а да си припомним за времето когато нямахме нищо освен желание да пътуваме и младост. Купихме билети за Гергьовден от нискотарифна компания до град Бове на осемдесет километра от Париж за четиридесет и пет лева с багажа на човек. Не можахме да намерим евтини билети за някое по близко място до град Байон от където се смята за изходен пункт за нашето пътешествие. Решихме, че няма да е проблем да изминем 800-900 километра на стоп във Франция. Пътя който трябваше да изминем около 900 километра го сметнахме за четиридесет дни и сложихме още десет дни за други или загуби и купихме билети за връщане от Мадрид за София пак от същата компания, но този път ни одраха по петдесет евра на калпак, въпреки, че щяхме да пътуваме след четири месеца. Започнахме да стягаме багажа и като стари туристи направихме списъци кой какво ще носи за да не дублираме нещата. Стефчо каза, че ще спи на открито и няма да носи палатка, а само спален чувал и то летен защото е по лек. Аз купих от Лидъл палатка не защото нямам, а защото тежи кило и половина за да чувствам все пак с къща и да може да прибираме багажа при лошо време на сушина. След като претеглих най-необходимото според мен на първо четене се стреснах от внушителните осемнадесет килограма и половина и то без храна. Ден два и реших, че изход има и той е в количка за раницата. Поръчах по интернет количка и като дойде разбрах, че трябва да се преработи за да може да издържи физически натоварването по пътя. Купих нови колела с лагери и на струг направих главини за тях. От стар предпазен колан от кола направих нещо като ярем за да мога да я тегля с тялото. Напълних раницата с камъни до тридесет килограма, колкото дават на самолета и направих една еднодневна обиколка по нашия балкан. Добре, че имам автомобил и с него изнесох багажа от града, един чобанин му падна чейнето като ме видя потен и уморен с раница на количка. Количката издържа теста, но имаше още малко трески за дялане които ошлайфах и остана само да заредя повече ядене за по евтино по пътя. На Гергьовден бяхме с жената на нощна сватба и към един часа се прибрахме. Само се преоблекох и дойде един приятел с кола да ме вземе. Минахме да заберем Стефан и право за София на летището.



Моята раница направи проблем при чекирането, не можеше да завие по лентата, но след моята решителна намеса влезе където трябва. Ръчния багаж също беше на горната граница по тегло, но мина само с щателна проверка.
_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[andreisto]

Най накрая вече сме в самолета и чакаме да излетим.





Бове ни посрещна с мъгла и ми направи впечатление, че все едно се върнахме с два месеца назад в края на зимата.



След пристигането префасонирахме багажа, в смисъл компютъра и дрехите от ръчния влезоха по раниците и чантите бяха изхвърлени в боклука. Поехме към града защото трябваше да го прекосим по дължина и да намерим пътя за Париж да хванем стоп, естествено.





Много дълга улица особено за пешаци с много багаж.



Но ние за почивка разглеждаме града.





и постепенно след няколко часа ходене мислим, че намерихме края на града в посока Париж. След кратка оперативка решихме да заобиколим Париж за да не се лутаме в големия град. Бове трябваше да е малък, но се оказа три часов град, а Париж колко ли часа или дни ще го минаваме ако се набутаме там. Картата на Франция с която разполагах от кемпера показваше, че трябва да стигнем до Mantes. Написахме го на един картон и зачакахме и замахахме на стоп.






_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[asentm]

утепахте ме! чакам продължението

[loveforever]

Колкото ми е било мерак до сега едно подобно преживяване толкова сега мерака расте експоненциално. Цялата съм в очакване за разказа нататък.
_________________
Магия в лилаво

[kokopopo]

Само това мога да кажа...
_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg

[zanzi]

Браво....чудесна тема !
Точно привършвам книгата на Шърли Маклейн - "Камино" и съпричастността с това пътуване ще ми даде още малко ентусиазъм и в моето планиране на маршрута.
Сантяго де Компостела е лично преживяване за всеки пилигрим и факта,че го споделяте много ме радва.
Благодаря и очаквам продължението.

[ls1]

Благодаря и аз, следя с интерес голям.

Занзи, изгледай и този филм.

http://www.imdb.com/title/tt1441912/

Мъж, тръгнал по Ел Камино е загинал още в началото по време на буря. Баща му отива да прибере тялото на сина си и решава да извърви пътя вместо него. По пътя среща други пилигрими, а и местни хора...много затрогващ и хубав филм, а и е сниман там.

Подпрях се на клавиатурата, а тя изписала връзка към филма със субтитри...тц, тц.....


http://zamunda.net/details.php?id=288891&hit=1
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[jororib]

Андро направо ме разби, има няма ден се опитвам да напиша нещо и осъзнавам че каквото и да напиша няма да е достатъчно, но все пак ще пробвам.
Страхотно преживяване, благодаря че ме правите съпричастен.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

[zanzi]

[andreisto]

Чакахме и махахме, но всички които минаваха ни махахаха, че са за града и така четири пет часа като постепенно напредвахме и пеша по пътя. Ние си мислим по български щом няма къщи значи е края на града, но уви. Излязохме на една височина и видяхме вдясно голям квартал блокове и се усетихме, че махаме в града. Тогава се усетих, че на два пъти минаващи велосипедисти се опитваха да ни покажат нещо, но в нашия българо-френски разговорник не намирахме изразите. Между другото със Стефан сме приятели от деца и в училище учихме немски, не че бяхме силни ученици, но френския ни се изчерпваше с "мосю","мадам" и "бон жур". Седим и се мислим като "помаци които са си загубили мулето" и не можем нищо да измислим. Може би не ни вземат заради големите раници или голите глави, но това беше от хигиенна гледна точка. Даже Стефан тръгна да огледа къде евентуално може да преспим след безсънната нощ.


Uploaded with ImageShack.us
ама то кър, нищо няма


Uploaded with ImageShack.us
и тогава мина някакъв човек който мисля разбра нашия проблем по телепатия и ни подкани да тръгнем с него. След час ходене излязохме на някакво кръгово и със знаци ни обясни там да стопираме. И веднага работата тръгна, втората кола ни взе. Беше някакъв чичка с пикап, тамън за раниците и доколкото се разбрахме каза, че е за 20-30 километра. Пита ни какви сме на английски, дето спрямо френския ми е като майчин език, майтап. Разбрахме, че човека е скулптор или прави надгробни паметници и ще ни остави на место където спират тирове, защото ние обяснихме, че сме пилигрими и сме тръгнали за Байон, ама далечния защото имало още един Байон който се намирал от другия край на Париж на стотина километра и т.н..
_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[andreisto]

Спря човека на един паркинг, но нямаше нито един камион. Огледа се и бръкна в джоба набута ни по десет евро в ръцете и каза да чакаме за камиони. Много протестирахме за парите, защото не бяхме просяци, но човека се развика и ние си натиснахме парцалите. След кратка оперативка пак сме на пътя с табелата "МОНТЕС" защото така пишеше на картата. Спряха някакви момче и момиче с две кучета с комби и казаха, че са нашия град. Само дето започваще да се стъмнява. След час видяхме много светлини и момчето ме попита за къде сме по точно, за Монтес дьо вили или за Монтес дьо жоли. В нашата карта нямаше разделение на този град и както се виждаха светлини до хоризонта ни беше все едно затова му показахме на картата, че ще продължим за Drux, Cateaudin и Орлеан. Така избягвахме Париж и от Орлеан можеше да хванем стоп за Бордо или Тулуза все едно зависи кое шосе ще улучим. Момчето спря до едно заведение и ни показа един път нагоре за нашата посока и чао. Беше тъмно и тръгнахме по посоката която ни показа. След малко забелязахме хубава ограда на парк с кована врата и много ни хареса за пренощуване. Мушнахме се в храстите където беше по гъсто аз направих палатката хапнахме и веднага заспахме.
Събудих се от шум на дъждовни капки събудих другарчето и набързо събрахме преди да е намокрило багажа още беше тъмно. Нямаше за кога повече да се мотаме и тръгнахме. Греда вратата беше заключена с дебела верига и непознат катинар. Часа 6.45, Стефчо се сети, че е чел в нета, че в нормалните държави заключвали парковете като предпазна мярка от цигани и други варвари които рушат и осират всичко. Обиколихме от вътрешния край оградата, но трудно с багажа се прескача, а и не знаем кой ще ни види от другия край и дали няма да се разправяме с полиция. Намерихме дърво до оградата и аз се качих горе Стефо ми подаде раниците и издебнахме да няма хора и излезохме.
_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

пиши,пиши,пиши.....

[vladostanimirov]

Нямам думи ,Андрейчо! Не може само по толкова! Продължавай, моля те.Това ще се окаже пътеписа за 2012-2013 г.

[savelka]