kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Съб Фев 16, 2013 2:31 pm Заглавие: Там където времето е спряло
Тук ще опиша какво видях и почувствах на Света Гора на полуостров Атон в Гърция. Разказа ми е от първо лице единствено число и ме ангажира никой друг човек или институция.
Съвсем случайно в началото на октомври попаднах в една кола с двама мои добри познати, с единия учих в основното училище, а с другия служих в казармата. От дума на дума разбрах, че търсят осми човек за безвъзмездна работа в нашия манастир Свети Георги Зограф на Атон. Те ходили по няколко пъти в годината и по различни поводи, но осмия си имал някакви проблеми и не можел да пътува сега. Ще берем маслини за зехтин и налагане в манастира. Разбрах, че ще работим от понеделник до петък. В събота свободна разходка до някой друг манастир и в неделя пътя за вкъщи, защото момчетата са на работа в понеделник. Заминаването става в петък сутринта за да стигнем до вечерта в Уранополи, с идеята да пътуваме по стария път и да разглеждаме, Ксанти, Кавала, Аспровалта и т.н.. Ръководител на групата е потомствен грък от Станимахос , старо куче на Атон, владее гръцки писмено и говоримо, перфектно организира екскурзията /за мен/ с максимум впечатления за минимум време. Седмица преди да тръгнем ми се обади да ми каже, че съм получил виза /диамантина/ и тогава разбрах защо са осем човека, за да пътуват с две коли. Разбрахме се за горивото и резервация за спане в петък вечер в Уранополи при кира Илица или нещо подобно.
Повечето знаят Лъва на Амфиполи.
Табелата за канцеларията.
И документа
Градче на сувенири.
История
И търговия но без Агенция за безопасност на храните.
Естествено първи за билети да не свършат.
И големия ферибот Свети Пантелеймон, защото имало и малък.
Това е такси. Вози до осем човека за 150 евра, а билета до руския манастир е осем евро.
Интересна блуза с лого на манастира "Евсимент" може да не го пиша правилно, но там били бунтовници които не признават другите християнски църкви.
ПРАВОСЛАВИЕ или СМЪРТ
Товарене на раниците, проверка на визите и изключване на телефоните.
да се върнем на темата
Сега виждаме и следите от пожара през лятото.
Който има бисквити храни.
Настъпва раздвижване, наближаваме първата спирка "Йованица" изходен пункт за Хилендарския манастир.
Това е маслиновата градина където ще работим, в непосредствена близост до "Йованица".
Следва нашата спирка на манастира Свети Георги Зограф. Тук само сваляме големите раници и чанти с различни продукти и рибарски такъми, защото по план продължаваме до руския манастир. Там е резервирано спане за една вечер.
Шофьора на камиона е от Асеновград и ще се погрижи за багажа.
следва спирка на манастира Ксенофон
Манастира Дохиар където имало маслобойна за зехтин.
Наближаваме руския манастир Свети Пантелеймон.
_________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Пристигнахме в руския манастир, грандиозно и направено. Водача ни разказа, че тук се намира най голямата камбана на полуострова и дори императора който я дарил преместил манастира от склоновете на планината до морето. Това била втора камбана защото първата потънала при транспорта от Русия.
Това са часовници по нормалното време и по византийско, по което живеят монасите и служат по него. Не разбрах как се определя, но разбрах, че в два часа сутринта започва службата в черквата.
Срещу манастира има голяма сграда на четири пет етажа където настаняват гостите. Канцеларията се казва архондарик /което значило гостоприемна/ и срещу диамантините ни записаха и раздадоха чаршафи, калъфки и одеала. Настаниха ни на третия етаж в спално с 60-70 легла. Докато чакахме да се разберат с нашия водач ни черпеха с черен шоколад, чай, кафе, квас и узо в малки чашки с които внимавахме да не ги глътнем. Там не можах да снимам защото двама снажни монаси бдяха фотоапаратите да са в чантите.
В средата на спалното е печката на дърва и по стените имаше вратички за дърва по метър.
Трябваше да бързаме за да може до вечерта да отидем на десет петнадесет километра до манастира Симона Петра където се съхранява нетленната ръка на Мария-Магдалена която все още е с температура около 35-36 градуса целзий.
Много приятен път през красиви места и покрай манастира Ксиропотам отидохме в Дафни. Това е единственото населено место с магазини както ние разбираме и пристанище на столицата Карея.
от тук имало автобус за столицата но само веднъж на ден след като мине ферибота.
Диво разтящи райски ябълки.
И едно странно за мен дърво /комаринки/ в буквален превод /ягодово дърво/ по късно ще разкажа за него.
И от Дафни само нагоре по пътя за Симона Петра.
Това е килия на руски монаси. По догма на Атон има само двадесет манастира защото когато направят двадесет и първия ще настъпи края на света. Имало много така наречени "килии" и "скитове" които са към някой манастир, но там живеят и служат монаси и послушници и разправяха, че има скитове по-големи от манастирите. Тази килия беше с габарита на Бачковския манастир, дори и по-голяма.
и след поредния завой се видя манастира.
По обясними причини вътре не можах да снимам, затова "едно е повече от хич".
Това са градините на манастира. Докато чакахме да ни приемат в архондарика поснимах.
А това е връх Атон около 2000 метра и пичовете пролетта са го покорили и аз се записах за пролетта живот и здраве.
Около шест часа е така наречената "трапеза" където всички се хранят и точно улучихме Трапеза в Симона Петра. Дядо игумен ни заведе в черквата и ни даде да отдададем почит на мощите които се съхраняват в манастира и по тъмно се прибрахме в руския. Представете си как се спи в помещение с 60-70 човека. През ноща чух един руснак да се моли на друг да спре да хърка "таварищ у тебя проблем иди на черкве" В два часа един със ръчен звънец обикаляше спалните да ни буди за службата в черквата и който иска става другите си доспиваме, добре че таварища отиде.
Така залязва слънцето и всички си лягат.
На сутринта влезохме в манастира. Нямам думи, много чисто, лъскаво с две думи, много пари. В черквата имаше хор на три гласа от поне 50-60 монаси. Акустиката е страшна, настръхваш.
Ето тук е голямата камбана и като удари резонираш.
А това е магазина за сувенири и църковна утвар, но ни предупредиха , че е най-скъпия на Атон. Въпреки това братушки пазаруваха като за последно.
И естествено матрьошки.
Писани яйца.
И копие на иконата Достойно Ест, която била в българска килия в Карея. По-късно ще стане въпрос и за нея.
След Трапеза последна снимка и хващаме пътя за нашия манастир. Водача ни предлага две възможности, първа да чакаме ферито и с него да пътуваме до нашия или пеша покрай брега и през три манастира да се придвижим. Аз избрах втория вариант, пеша по пътищата на Атон. _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Регистриран на: 09 Юни 2010 Мнения: 551 Местожителство: BG Стара Загора
Пуснато на: Сря Фев 20, 2013 8:14 am Заглавие:
Андро - грехове ли изкупуваш с тези Богу-угодни дестинации, признай си. Инак, фотото и разказът са много добри! _________________ Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!
Писах преди три дни, писах, качвах и на предпоследната снимка всичко ми изчезна. Горе-долу ми мина. Бояне ако така се изкупуват грехове Първанов трябва да го обявят за светия, точно сега ще си изберат и патриарх.
Наближаваме манастира Ксенофонт.
Спазваме правилата и чакаме пред архондарика дежурния монах. След почерпка ни развежда из манастира и правя само крадени снимки без да ме види.
До колкото разбрах кота е най-голямата черква на Атон.
Артефакт.
И покрай аязмото на път за манастира Дохияр.
Голям манастир на брега на морето. Тук има маслобойна за зехтин където са давали и нашите маслини до миналата година.
Интересни мозайки от камъчета.
И ферито ни подминава.
Преди пристанището на манастира Костамони, който е някъде в баира, решихме да се изкъпем, но водача ни предупреди, че къпането в морето гол се наказва с глоба от 300 евра минимум. Двама рискувахме и не ни хванаха.
Остатъка от кулата на цар Иван-Асен.
Сградите на нашето пристанище и оттук нагоре около час и половина два с частично съкращаване по пряка пътека.
и светлина в тунела.
Това не знам какво е но поне е текст, на предание.
Стенописа на входа изобразяващ Св. Богородица в нейната градина.
Избеляло указателно табло.
И сградата на болницата на манастира която се реконструира в спално и столова за бъдещите работници. И тук се сещам, че разказваха за руския, имало болница с всички уреди и специалисти за които маже да завиждаме цялата държава.
Това е вътрешния двор.
Паметника на зографските мъченици изгорени живи от кръстоносците.
Дежурната беседка, във всички манастири видях, къде по-лъскави и по-сиромашки.
Аязмото единствения източник на питейна вода.
Съответно артефакт. _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Само една снимка ще пусна на вида на поне половината и повечето от манастира Свети Георги Зограф.
Сега тръгвам към Трапезата и магерницата.
Стенопис на чудотворната икона на нашия манастир.
И главния вход за Трапезата. Тук ще разкажа за реда който се спазва безпрекословно.
След службата в черквата главния поп които замества игумена или самия игумен води шествие на монасите в Трапезата. След тях влизат гости и работници и се нареждат около масите. Слушат молитва казана от шефа и той дава сигнал да се сяда и да се храним. През това време един чете житие на някой светия през цялото време. През цялото време двама обикалят с кани вино и сироп и наливат на всички кой каквото иска. Дядото като се нахрани става и това е сигнал да свършваш, ставаш и чакаш да излязат монасите и тогава другите. Всичко вътре в началото е сервирано и дежурните следят да сервират ако евентуално някой няма порцион.
А това е магерницата /кухнята/. Този скрепец е според мен на поне 120 години.
Тук се готви само постна храна и на празник риба или октопод. Тук разбрах, че на Атон няма месо и месни произведения. Случихме се на Димитровден по стар стил, защото там няма нов. На празничния обяд имаше пържен шаран и рибена чорба за супа.
и да завърша с манджата, готвачи бяха двама молдовски монаси и както се бъзикаше шофьора "дни на молдовската кухня". _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Снимките са нощни защото реда беше следния. Ставане 5.30 часа в 6.00 закуска, но не в Трапезата а отделно имаше малка трапезария за работниците. В 6.30 тръгва камиона за маслините, на обяд ни носиха в баки да ядем на място. В 16.30 на камиона и в манастира до 18.00 къпане ако класираш и вечеря в 18.00 от 18.30 до 21.00 свободно време. В 21.00 гасят агрегата за ток и го палят пак 5.30 сутринта.
Повсеместна разруха, невъзможност да се поддържа с малкото налични хора.
Новата инсталация за зехтин която ние захранвахме.
Всеки манастир си има и полицейски участък. Полицая може да влиза в манастира само като частно лице, да се моли, да се храни, на приказки,но по служба само по изрична покана от дядо игумен и той му посочва конкретния нарушител. Тук спокойно могат да си живеят и братя Галеви и всички братя за които ви идва на ум, ако дядо игумен те пази. Говоря глупости, но са верни.
А това представлява знак на Атон, че си на кръстовище. _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Хубав поглед отвътре на Атонските манастири. Беше ми много любопитно да ги видя отвътре. :-)
За всеки, които желае да се докосне до тези манастири, на живо, поне за малко от Ормос Пангиас всеки ден в 9 сутринта тръгват 2 корабчета за еднодневна екскурзия покрай брега на Атон. Екскурзията е чудесна, струва си 20-те Е. :-)
А гледам даже 30 Е станала екскурзията, ние през 2011-та я направихме за по 10 Е /тогава корабите бяха на 2 различни конкурентни фирми/, а миналата 2012 беше по 20 Е /вече и двата кораба бяха на едната фирма, тази с по-скъпите билети/.
Още нещо любпитно за Атон. Когато бяхме на Парадайс Бийч, забелязах че в гората има построена вишка и от там човек наблюдава целият бряг на Атон с бинокъл. Предполагам, че на още места има такива вишки. :-) Така, че както са се къпали голи е можело да ги хванат, нищо че изглежда че няма никой наоколо. Отсреща гледат. :-) _________________ Поли и Мишо
Същия въпрос зададох и аз и не получих отговор, само ми казаха, че са присъствали на писане на акт на къпещи се туристи. По късно и аз видях полицейски катер с буркан и сирена. Докато работихме на градината в местноста "Йованица". Както се изразяваше библиотекара, "нашия робовладелец" за прекия ни отговорник отец Исак, ни разрешаваше през обедната почивка да си топим краката в морето, но само с навити крачоли. Може би няма писани правила, не зная, но никой не ходи по къс ръкав в манастира, дори от банята до спалното 5-6 метра не бива да се минава по хавлия или по гащи, винаги облечен и с чорапи. Тук ще спомена малко за този добър и мъдър старец, макар, че не е толкова стар. Попитах го каква е причината да е на Атон, защото чух, че загубил семейството си при катастрофа. Той ми отговори "Момче когато откриеш Бог, започваш да Го слушаш". На втория въпрос как да го открия? Отговора ме застреля. Докато ти е пълно и равно няма Бог, няма цар. Бог откриваш когато те сполети нещастие и няма помощ отдругаде, тогава започваш да вярваш и да се молиш и разбираш, всичко в човешкия живот е суета.
Продължавам със задната врата на манастира, както се казва са харамии.
На времето е имало майстори.
Това са фрагменти от реставрираните галерии със странни предмети.
Клепала които всяка сутрин в 2.00 будят народа за служба.
Това вече е в Банското крило на път за камбанарията.
И голямото клепало.
И поглед то камбанарията.
и на връщане с старите галерии
И килиите в които са живяли монаси 1000 години и са палили печки.
Това е ВИП архондарика с книга за гости, но от лъв нагоре. В другите манастири такива са обикновените, а нашия обикновения беше малко по луксозна канцелария. На Димитровден закъсняхме за работа заради службата и водача се уговори след закуска библиотекара отец Атанасий да ни покаже история славянобългарска на еромонах Паисий Хилендарски, оригинала. Докато го чакахме пред библиотеката разгледахме и наоколо.
Така е изглеждал манастира и прилежащите сгради в началото на 20 век. В библиотеката имало регистри в които са описани всички работници, волски впрягове и др. През лятото е имали са
на- малко 200 общи работници като се има предвид, че монасите са бачкали здраво. Само дядо игумен не работи.
Зад тази врата е библиотеката в която е събрано знанието на хартиен носител.
Тази тетрадка от двадесет листа едро изписани се оказа труда на живота на Хилендарския еромонах. Добре, че брат му е бил игумен и не се е издържал от писане, щеше да умре от глад. Това е мое мнение задълбочено от очакванията за оригинала на история-славянобългарска.
Това е българско евангелие отпечатано във Варшава 15 или 16 век на български език от поляк.
Нотариалния акт на манастира.
Други книги поне на 300-400 години.
Витрини с книги и свитъци, дипломи, декрети и много история.
Тук ако ще четеш, трябва да дойдеш веднага щом научиш азбуката и да живееш много здравословно, много години за да направиш може би неуспешен опит на изчетеш всичко само по веднъж. _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Някак си пресъздава духовното на това забравено от суетата и модерния свят място!Да му се доходи на човек. _________________ Любител на пътуването, а не на пристигането.
Днес ще разкажа за работата, не от любов към физическия труд, а като средство за отслабване.
Всяка сутрин в 6.30 часа групата за бране на маслини трябва да е пред манастира до маслината.
и посрещаме изгрева на обекта.
Хубава голяма градина с най-малко 3000 бр маслинови дървета, поддържани в смисъл на рязане, третитани с препарати и окосено под тях, защото поне още толкова са в гората на самотек.
Първо убираме всички паднали маслини на земята, после постиламе големи платнища и бой.
Разпределени по четири човека на дърво, брулиш, чоплиш и др.
Към 10 часа раздават и някаква закуска, вафла и сокче със странно име.
И после носиш.
Ако някой ви каже, че е лесно да знаете ЛЪЖЕ, много пот и всичко те боли, но след третия ден свикваш. В началото никой нямаше желание да повтаря мероприятието и дори се чудихме на две от момчетата, че миналата година са бачкали на маслините и повтарят. Тук според мен си личи човешката природа, забравяш тежкото остава само веселото. На есен всички пак там.
Това е част от веселото.
А това е обяда, октопод яхния с картофи.
Обедната почивка с топене на крака.
Различния избор.
И странни люде в градината.
И после се оказа, че са монаси обитаващи българска килия в края на градинта. Пичовете са били руснаци, но се водили към нашия манастир защото килията щяла да се разруши и игумена им разрешил да служат в нея. Няма ток няма вода в смисъл носят си отнякъде всичко сами си произвеждат от манастира им давали по малко продукти, но с една дума тежък живот.
И на обяд които не му се почива ходи за комаринки.
Има ги навсякъде в гората на Атон. Както споменах по рано казаха, че буквалния превод бил "ягодово дърво" може би защото наистина имат вкус на ягода сладко и когато не много узрял кисел вкус с външни семена и много приятни за ядене. Друсаш дървото и падат само узрели, голям кеф.
И изглед към връх Атон от обекта.
И една снимка от вечерната оперативка преди да загасне тока. Тук ще спомена, че бяхме настанени в спално с двадесет и две или четири легла на два етажа. Бяхме две групи по осем човека като другата група си тръгна в петък, ние в неделя. _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Чисто нова италиянска инсталация за студено пресоване на зехтин, от най-здравословния, но и най-скъпия.
И топъл хляб...
И да завърша с работата, момчетата които работеха на бъдещото помещение за работници са грузинци, каменари.
Този дошъл за малко преди 17 години и каза, че остава до когато бог му разреши.
Калдъръм като слънце.
Това е килията Свети Георги. Преданието гласи, че иконата на Свети Георги Зограф била изхвърлена от морето и манастирите се скарали кой да я вземе. За да спре кавгата я качили на едно магаре решили където умре магарето този манастир взема иконата. Естествено магарето умира срещу нашия манастир и на това место възниква килията в която сега няма живот и се нуждае от спешна строителна намеса за да не падне.
И поглед към манастира.
и още един поглед.
И поглед към убежището на Свети Козма Зографски където живял много години.
Книгата за посетители.
И обратен поглед към манастира.
Да завърша с близките околности, килията на библиотекара отец Атанасий. Намира се на половин един час от манастира на разкошни място. Всичко сам си е правил само спонсори са му купували материяли и консумативи.
Само не знам кога се пълни банкетния кът. _________________ Твои са само парите, които си успял да похарчиш.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Инак, фотото и разказът са много добри!
