kemper-club forum

[loveforever]

Макар да се обиколили всички по-известни места и забележителности, на голяма част от тях сме били, когато децата все още бяха по-малки. Понеже нямат много (да не кажа хич) спомени от известно време сме решили когато имаме възможност да попълним тази празнота. Това лято отново успяхме да обиколим някои от историческите места в северна България. Време много няма, но успяхме да си откраднем една малко по-дълга седмица. И така най-после след няколко отлагания по служебни причини късния следобед на 19 юли вече сме на път.
Първото място на което спираме е Шатрата край Правец. Причините са съвсем прозаични - купили сме си един много ароматен пъпеш, който мира не ми дава, а и Жоро иска да мерне отблизо езерото.



То си е все същото както го помня от преи двайсетина години. И шатрата си е същата, но доста поовехтяла



За сметка на това в близост се издига китен хотел с прилежаши къщички в които при желание човек даже може да си закупи имот.



Много приятно е за разходка наоколо. Има чудесна градина и гледка към езерото. Даже младо семейство беше избрало мястото за своята сватбена церемония, само дето времето хич не бе благосклонно. Не ми се мисли на какво е станала цялата украса, но поне ще им върви по вода.



Таман преди да се изсипе проливния дъжд успяхме да се приберем в кемпера. Той макар и проливен бе кратък, а след това доста време се наслаждавахме на прекрасна дъга.



Малко преди мръкване стигнахме Велико Търново - първата тчока в нашия план. Така и не стигнахме до мястото където Жоро беше планувал да спим, защото се оказа че точно под Царевец има чудесен паркинг. Оставихме кемпера и отидохме да се поразходим. Беше много приятно и сред чудесна атмосфера,







но не продължи дълго, защото един тъмен облак реши че точно тогава трябва да се извали. На прибежки криейки се под стрехите на къщите се добрехме до кемпера. Таман бах решила да снимам Царевец и всичките му светлини угаснаха. Реших, че този ден май не ни е на късмет и се приготвихме да си лягаме. Таман си легнах и - изненада - започна светлинното шоу над хълма, което ние не очаквахме но изгледахме с огромно удоволствие. Пробвах да снимам, но резултата хич не ми хареса. Слад около половин час програмата приключи и отново си легнахме. Малко след това недалеч от нас се чу спиране на кола. Любопитството ми надделя и слязох да видя дали не е дошъл още някой като нас на паркинга. Не беше - някакви местни седят от външната страна на оградата и нищо не правят - само ядат, пушат и като че ли нещо чакат. На Жоро това и му трябваше за да каже, че там повече няма да оставаме и ... тръгнахме да си търсим по-безопасно място за нощувка. Намерихме си място на централната градска улица. Там му се видя приемливо и за пореден път си легнахме. Мислех си, че по пътя на логиката е съвсем нормално по никое време да дойде някой и да ни изгони от там или друго нещо, но не стана. След като максимално пълноценно се насладихме на нощния градски трафик на сутринта се оказа, че имаме чудесна отправна точка за разходка из града.



Времето беше чудесно и поехме в посока към Царевец.



Много ми допадна и града и хората и атмосферата. Имаше чудесни магазинчета и китни заведения, тук таме между тях имаше тераси с чудесна панорама над целия град.



Зяпахме, разхождахме се и непрекъснато "тормозех" децата да разказват за Търново. Те имаха задача да се подготвят за всички места на които ще бъдем и докато вървяхме много успешно влизаха в ролята на екскурзоводи. Друго ако не поне се надявам така да им останат някакви спомени за в бъдеще. Отбихме се отново до катедралния храм "Свето Рождество Богородично".



Малко преди обяд стигнахме Царевец.



Там на касата приятно ме изненадаха със семеен билет от 6лв (който не беше обявен в ценоразписа). Изтълкувахме го като лек реверанс на общината към нашите сънародници пред чужденците.





Обиколката на Царевец се оказа доста натоварваща процедура. Имайки предвид факта че се бяхме изтъпанили там баш на обяд, пъплехме нагоре под палещите лъчи на юлското слънце.



Макар и по-бавно се качихме до Патриаршеската църква "Св. Възнесение Господне" намираща се на връх хълма. Тъй като е изцяло реконструирана по археологически проучвания и данни от средновековни документи тя не е стенописана по църковния канон. Вътрешното и оформление е направено през осемдесетте години на миналия век, чрез средствата на съвременното монументално изкуство - мащабни фигурни композиции, с които художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.


_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Дани, не му се карай на Жоро, тоя паркинг е едно от малкото места, на които не са ми издържали нервите от елементите, които го наобикалят и съм местел да спим другаде.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[СандрЕли]

Всичко хубаво, само дето не бих искал да съм на мястото на децата.

[loveforever]

[loveforever]

И така привечер стигнахме Шумен. Боби имаше голям мерак за риболов и ей такива очи облещи като видя язовира в ляво на влизане към Шумен, ама нейсе. Жоро виждал много папур и шавар край брега и ... Боби трябваше да се задоволи с предложението на Мариана да си мята въдицата на поляната. В крайна сметка нали искал да лови, не да хваща
За нощта мислех, че можем да се настаним някъде горе на платото. Можеше там където правихме клубната среща или пък на поляните около монумента 1300 годни България. Да ама не. Качихме се, разгледахме монумента спестявайки си билетите за вход, защото касата отдавна бе хлопнала кепенците.







На Боби му беше мерак да се изкатери най-горе, но биде възпрян. Не че се съмнявахме че ще успее, но знаейки как жъне проблемите с шепи предпочетохме да опазим целостта му. Задоволи се с това да пресмята колко бетон и камък е бил необщодим за цялата тази грамада. Тук историческата им подготовка беше относително кратка та се отдаваха на свободни съчинения.

След като Жоро изгледа лошо всички възможни поляни в района заключи, че паркинга на заведението преди монумента става за спане. Лично на мен не ми допадна, ама бях толкова уморена, а и може би малко слънчасала, че ми беше вече все тая. Таман се беше стъмнило, децата бяха си намерили някакъв филм по телевизията,а Жоро обикаляше из кемпера по бельо на път за банята, когато в кемпера влезе едно хлапе. То сигурно ние сме си виновни защото вратата не беше затворена, ама при околната жега ... Таман да го попитаме търси ли си нещо и се появи майка му. Тя се задоволи само с бърз поглед наоколо и го отведе въпреки неговото недоволство. Останах си в неведение за тази проява, но реших че би било доста забавно ако бяха влетяли минутка по-късно когато Жоро вече щеше да е и без бельо.
Малко след това се оказа, че паркинга е нещо като сборен пункт на местните рейсъри и аз категорично се противопоставих на идеята да се опитвам да спя докато те си форсират двигателите или се пробват да си изпилят гумите. Тръгнахме да обикаляме по тъмно Шуменското плато в търсене на удобно място за бивакуване. Избора беше труден защото или на Жоро му се виждаше пусто или беше много криво или аз не одобрявах идеята да спим при акомпанимента на близката кръчма. Не посляхме в тъмницата да си търсим място из поляните от срещата за да не се окаже скоротечно че сме почупили нещо отдолу поради недоглеждане. Накрая почти случайно се шмугнахме в една отбивка и се оказахме на паркинга на някакъв детски лагер( неработеш слава богу). Това е нашето място. Имах шанс да се наспя хубаво.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На следващия ден разгледахме Шуменската крепост. Отидохме чак на обяд щото докато се наспим и оправим то станало пладне. Голям пек беше.



Де що имаше гущери баха изпълзяли, но змии не видяхме. За сметка на това имаше една малка и не много плашлива совичка.



Крепостта не е голяма. Качихме се на кулата видяхме града от високо и се оттеглихме за историческата беседа на сянката под дърветата в горния край. Какво хубаво заведение с панорамна гледка към цял Шумен и околността може да се направи там ...





Някой ден сигурно и това ще стане. Ние бързо се прибираме наобратно в кемпера и поемаме надолу към града. Жоро е харесал паркинга на хотел Шумен за следваща нощувка, а и е добра отправна точка за обикаляне из града. Попътно си пълним вода от хубавата изворна чешма край пътя и спираме да разгледат децата Томбул джамия. Та направо не става за снимане. И отвън и от вътре цялата е опасана със скелета. Явно бая реставриране ще има. Снимах само този макет, който така и не разбрах на какво е но гледайки външно джамията не ми приличаше на нея.



Бяха ни дали папка с текст, нещо като аутогид в който нищо не се казваше по въпроса, а и таман след като влязохме всички мистериозно изчезнаха и нямаше и кого да попитам.
После оставихме кемпера на общинския охраняем паркинг до хотела (таксата беше 4лв за 24часа) и поехме из града.





Наблегнахме основно на шляенето из центъра. Историческата част беше много кратка и заменена основно с ядене на сладолет и разпускане на сянка. Вечерта спахме прилично. Макар да очаквах трафика от близкия булевард непрекъснато да ни напомня за съществуването си със своето фиу-фиу това не се случи.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На следващия ден добре поотпочинали в ранния предиобяд се насочваме към Мадара



Жоро е скептичен за това че ще се качим до останките на платото, но аз все едно не съм го чула. До Мадарския конник стигането е лесно и приятно, защото се върви в сянката на дърветата.





Разказаното от децата бе допълнено с интересни истории от местен ентусиат избрал мастото пред паметника за да продава туй-онуй.
Изкачването нагоре до крепостта се оказа по-бързо и не така уморително както очаквахме. Качвали сме го и преди и може би понеже децата тогава бяха доста малки ни се е видяло по-тегаво. Най-приятното беше, че на доста места имаше площадки за почивка с естествена сянка, прохладен бриз и прекрасен изглед към цялата равнина.







Надолу се смъкнахме изненадващо бързо, а в гористата част около Мадарския конник се забавлявахме с местните катерички.





Накрая се разходихме и до скалните пещери. Уникално място!


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След Мадара продължихме към Плиска - първата българска столица. Не знам защо хо там се оказа най-пусто от всичко посетено до сега. Даже по едно време се зачудих дали комплекса не е затворен. Не беше. На касата бяхме приятно изненадани с информацията че от скоро и музея приема посетители и да не пропускаме да се отбием и там.
От всичкия материял, който децата бяха подготвили най-много имаше за Плиска. Освен това докато изчетат и всички написани табла край останките ... По едно време имах чувството, че на Боби му излиза пара от ушите. Може и от слънцето и жегата да е било, но той стоически понесе и това. При тая жега почти не снимах, но чино следях да не пропуснем някой бележит камък или описанието на някой изкоп.



Друго ако не запомнят децата то със сигурност ще запомнят жегата.
След камъняка, както се изразява Жоро отидохме и да видим и музея. Там отпред имаше възстановка на прабългарска юрта. На децата определено им хареса. Вътре пък беше хем интересно хем приятно - климатика работи на максимум 18 градуса. Чак се замислих няма ли да настинем. Макар и малък музея беше много хубаво оформен и заинтригува децата. Жоро даже си представяше как един ден цяла Плиска ще е така добре оформена и реставрирана, но уредника на музея много бързо попари мераците му като каза, че за подобна реализация биха били нужни стотици милиарди левове. Жалко е, че вероятно бяз евросубсиидиите всичко това нямаше да го има, но това е положението. Само с таксите от билети на такива като нас (9лв) всичко това не би могло да се издържа, камо ли да се направи нещо повече.

Излизаме от крепостната стена и се отправяме да видим голямата базилика. Видели сме нейн макет в музея, но гледката на живо, макар и частично реконструирана е много по-внушителна.







Тя е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. В продължение на около 250 г. е изпълнявала функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква. Била е средище на духовно-религиозния живот на столицата и на ранно-средновековна България.
След видяното нямаше как да не изпитаме гордост и да не останем възхитени от величието и колорита на страната по онова време. Така и не разбрах само защо е трябвало всичко това да се заменя с Преслав.
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Плиска е била езическата столица на България. Всъщност от времето на Аспарух до времето на Омуртаг (началото на 9 век) Плиска е била по-скоро добре укрепен военен лагер. Когато Борис слага на трона Симеон, според мен Симеон правилно е прозрял, че трябва да започне начисто, а не да гради християнски ценности над вчерашни жертвени камъни. И той избира Преслав.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[inj_p.petrov]

Освен всичко останало Преслав е много по добре укрепен и защитен.

Базиликата е била най- голямата в Европа. България е била една от най- могъщите държави за това време.

[vladostanimirov]

Та чак до 1939 -та година.
Като млад офицер-адютант в турското посолство в София ,Кемал Ататюрк открива европейските ценности на модерната европейска държава . Това кафенета, театри, опери и европейски моди. По-късно като застава начело на Младотурците ,създава турската държава по нов, модерен начин.Забранява фереджетата и чалмите. Наскоро Турция чества 100 г от създаването си. Благодарение на Ататюрк, който пък е направил това благодарение на пребиваването си в България.

[ls1]

Между другото, любопитен факт. Първата железопътна линия в България Варна-Русе е била строена с натрошен камък, добиван от старите столици Плиска и Велики Преслав. Ако англичаните не бяха направили тая простотия, може би днес щеше да има много повече останало за гледане...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[loveforever]

Да, мъдър е бил Симеон.

С разглеждането на Плиска историческата част на пътуването ни почти се изчерпа и преминахме към природно опознавателната. Следващото нещо, което исках да покажем на децата беше Добруджа. Да видят как расте, зрее и се жъне житото и други култури, да усетят магията на безкрайните сякаш нивя, да погледнат добива на храна от ъгъл различен от магазинския. Пътуването ни се превърна в нещо като открит урок по земеделие. Разказвахме на дълго и нашироко за обработката на земята, за машините и различните култури - кое как се сади, расте, бере и какво се прави от него. Бях много приятно изненадана от това какъв интерес предизвика материята в децата. До една житна нива спряхме и откъснах няколко стръка жито за да покажа как точно е структурата на класа и житните зърна. Боби след това се ентусиазира, изчопли и събра всичките зрънца от петте класа, които бях откъснала. Понеже нямаше да се справим със задачата да ги стрием между камъни получавайки брашно се задоволи само с това да ги сварим и да ги изяде. Заключението беше, че било адски вкусно.







Освен житните култури и слънчогледа се оказа, че много интересни са комбайните и като цяло земеделските машините и това което правят.



Наближаваки морето започнаха да се появяват ветро-генераторни перки,



а наближавайки Шабла даже зяпахме как работят нефтените сонди. Там стигнахме почти по залез за да видим фара и да направя една бърза снимка.



Под последните слънчеви лъчи набързо се разходихме из Тюленово и се насочихме към Камен бряг.




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

От край време Камен бряг ми е любимо място, а Жоро не гледа на него с особено добро око - било твърде хипарско. Във връзка с това още от самото начало водехме някаква полемика за това да спим ли там или другаде. Винаги когато сме минавали от там преди условието е било да правим каквото правим и накрая да ходим да спим другаде. Този път обаче мърдане (от моя страна) нямаше. Жоро даде всичко от себе си да саботира стигането до заветното място край огънчето. Или пътя му се виждаше ужасно изровен или кален (с обяснението че ще затънем), а в един момент даже заключи че макар и да виждам една лека кола да се движи натам, то ние не можем да я последваме. Накрая питахме едни деца за пътя и след като ни го посочиха Жоро тръгна в обратната посока и отидохме до следващото село. Там недалеч от края на скалите случайно се беше настанил един кемпер. Последва въпроса "тук не ти ли харесва?", но аз си държах да се върнем в Камен бряг и ... се върнахме. Преговорихме пак всички доводи с лошия път и калта, ходихме с фенерче да обследваме височината на камъните и проходимостта на терена, но в крайна сметка стигнахме без проблеми до там до къде то трябваше.
Странно, как като си тръгвахме нямаше никакъв проблем с пътя, който си беше все същия

За мен мястото е прекрасно - спокойствие и красота!





Не ти трябва нищо друго освен да седиш и да се любуваш на безкрайната синева пред теб. Една от най-големите екстри е липсата на плаж и трудния достъп до водата. Това някак по естествен начин пази от туристическия наплив, макар и да забелязахме в селото леко развитие в строителна насока.

От години, като ходим по морето виждам папуняци, но до сега никога не ми се беше удавало да ги снимам. Е поправих тази груба несправедливост.





Радвахме се на най-разнообразни представители на птичия свят, а паячетата бяха в изобилие.





Привечер се оказа, че целия терен около нас е опасан с мрежа от тунели на полските мишки. Голяма забава беше за децата да наблюдават стратегията им на придвижване, прибирането на хранителните запаси и храненето на малките. Добре че не ни харесаха, както ние ги харесахме, че после сигурно много трудно щяхме да развалим тази дружба.
Деня беше прекрасен, а края му дойде с прекрасен залез.



Огромна жертва от страна на Жоро беше, че кандиса да останем още една нощ пред опцията да спим някъде в Балчик.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

На следващия ден тръгнахме към Балчик. Попътно минахме набързо през Болата



и се отбихме до Калиакра. Ако не бяха децата сигурно щяхме да го пропуснем. Беше тарапана от руски туристи, чалга и сергии с боклуци. Това е много явен пример как едно красиво място с история и чар може да бъде опорочено. Успях все пак да открадна един миг в който да се увековечим, че и ние сме били там.



Стигайки в Балчик плановете ни коренно се промениха. Оказа се че няма да можем да паркираме наблизо до двореца, защото места изобщо нямаше. Освен това заваля и варианта да вървим над половин час пеша в дъжда хич не ни хареса. Докато се чудим какво да правим дъжда съвсем се усили и решихме да оставим разглеждането за някой друг път. Тръгнахме към Златни пясъци. Жоро искаше да се поразходи там и гледахме да хванем времето преди дъжда да е стигнал и там. Влязохме в комплекса, намерихме си удобно място за паркиране. Веднага дойде един човек да ни събере таксата. Комплекса е отворен и всеки може да влезе и да паркира стига да си намери място, а отделните парко места се стопанисват от близките хотели и заведения, като в момента в който се появи нов паркиращ веднага го обслужват взимайки му обявената цена (в нашия случей 2лв/1час). Жоро и Боби тръгнаха на разходка, а ние с Мариана предпочетохме да си вземем душ в кемпера. Точно бях в банята, когато се изсипа такъв порой, че се замислих да не ни отнесе към морето. Улиците бяха станали като реки. Жоро се обади къде да идем да ги приберем, че тази с разхождането няма да я бъде. И това остана за друг път.

Отидохме във Варна, където с Пламен и Марти изкарахме чудесна вечер. На другия ден направихме мнохо хубава разходка из морската градина. Децата посетиха делфинариума, видяха Дръзки, старата шхуна,



отидохме до пристанището и се снимахме с Калиакра.



Плажа въпреки, че беше много шарен решихме да го пропуснем



но за сметка на това разгледахме аквариума, което определено беше по-добрият избор.









На Боби това май му образува малко скомина, защото предпочиташе да лови рибите, а не само да ги гледа, но пак беше доволен. Изкарахме един чудесен ден, макар и накрая доста да се бяхме поуморили от вървенето.
Рано сутринта, бодри и отпочинали се отправихме към последната цел на нашата обиколка - язовир Цонево и Чудните скали. От доста време ми е мерак да ги видя на живо, а досега все пътя ни минаваше от друга де. Честно казано на снимки скалите изглеждат по-хубави отколкото на живо, но докато не ги види човек не може да прецени.





Ей това беше и мястото където най-после на Боби му излезе късмета да си развърти въдицата. Пак имаше обикаляне и неодобрителни коментари за това колко било куцо мястото, но детето си искаше своето и трябваше да бъде удовлетворено. Спряхме на едно по-височко място кемпера, където от време на време полъхваше та да не изпукаме съвсем в жегата, а и не рискувахме да слезем до язовира и после да не можем да се измъкнем без трактор. С Мариана използвахме времето за да почистим хубаво кемпера и да мързелуваме на сянка, а мъжете поджапаха на воля в тинята ловейки ...
Най важното е че Боби имаше успех в ловенето и както следва за един спортист-риболовец ги беше пуснал да допорастат.
Привечер полека-лека минахме през Айтоския проход и по магистралата се прибрахме у дома.
_________________
Магия в лилаво